Пълноценният живот след съдов инцидент е напълно възможен и реален, ако се проведе адекватна рехабилитация, насочена не само към овладяване на последиците, но и към излекуване на първопричината. Пълното възстановяване след мозъчен инсулт е постижима цел при навременно овладяване на най-острата фаза и започване на правилните процедури веднага след инцидента. Той се проявява в няколко варианта, а разпознаването им е важно за правилна първоначална реакция и последваща терапия.
Мозъчен и спинален инсулт – разлики в последиците и лечението
Инсултът е запушване или разкъсване на кръвоносен съд, което спира нормалното снабдяване на клетките с кислород, глюкоза и хранителни вещества. Това причинява прекратяването на дейността им в областта на засегнатият участък – състояние, което се отразява в различна степен на телесните органи и системи, в зависимост от площта на кръвоносният съд или съдове, поразени от исхемия (стеснение) или хеморагия (кръвоизлив).
Инсултът може да бъде масирана или микротравма. Микроинсултът е известен с асимптоматичното си протичане, но не е травма, която би могла да се пренебрегне, тъй като е основен риск за последващо прекъсване на кръвният поток в по-голяма зона. Някои специалисти са на мнение, че съответните клетки некротизират напълно, и че при забавяне в овладяване на съсирекът или разкъсването, с всеки час закъснение от началото на травмата, съседните на тях също прекратяват функциите си завинаги.
По-модерни теории гласят че клетките, лишени от кислород, са в подобно на “сънно“ състояние, от което имат шанс за пълното си възстановяване. Острото нарушение на кръвообращението и спиране на кръвотокът може да се случи както в областта на мозъчната кора, така и като по-рядко срещаният спинален (гръбначен) инсулт, засягащ гръбначният мозък. Той се среща в исхемичен, хеморагичен или съчетание между двата варианта.
За разлика от него, мозъчното съдово увреждане засяга не само волевата активност на мускулите, инервирани чрез кръвоносните артерии (частични пълни парези/парализи), но също зрителни, възприятийни и особено говорни. Възстановителните процедури при запушване от съсирек или разкъсване на кръвоносен съд в някой от мозъчните центрове са по-многобройни и обхващащи функциите на цялото тяло. Холистичната медицина е изключително полезна и при този инцидент, заради уменията си в лекуването на първопричината чрез активизиране на самолечебните сили в тялото.
Хипербарна кислородна терапия
Липсата на кислород е основната причина за некроза на клетъчно ниво – причинител на двигателна, зрителна, говорна и социална дисфункция. Задоволяването на кислородният глад в първоначалната фаза от възстановяване е много важна, тъй като кислородът осигурява на съседните на засегнатият участък тъкани всички необходими вещества, като същевременно ускорява активизирането на поразените клетки.
Холистичната медицина работи със специален метод за поднасяне на високо концентриран кислород чрез вдишване. Той е известен като хипербарна кислородна терапия (ХБКТ) и представлява престой в барокамера със 100 % наситен кислород за определен период.
Въвеждането на силно концентриран кислород в тялото ускорява зарастването на кръвоносни съдове и създава нови техни микроклонове, стимулира активното производство на колаген, помага за извеждане на токсините от тялото, както и го прочиства от вредните бактерии, съхранявайки “полезните“ сред тях, осигуряващи имунен отговор.
СКЕНАР терапия
Руският уред генерира електроимпулси и ги въвежда в тялото чрез тактилен контакт върху точно определени точки. Попаднали в телесните структури, те биват разпознавани от мозъка като органични, след което трансформират честотата си, настройвайки се към естественият телесен заряд.
При продължително поднасяне на електрически импулси, те активизират участъци с т.нар. “енергиен блокаж“, и същевременно стимулира нервната система към продължително засилено производство на подобни импулси. Процесът ускорява възстановяването на некротизиралите нервни влакна и синаптични връзки, като в течение на процесът изработва компенсация чрез съседните на некротичните клетки.
Био- и неврофийдбек терапия
Сензорните възприятия след мозъчен инсулт могат да проявяват много висока степен на дисфункция – парализа, пареза и тазово-резервоарни смущения. Те се проявяват моментално и остро при прекъсване на кръвотока, или се влошават прогресивно в рамките на часове/дни след възникването му. Възстановяването на кръвносният съд и нервните аксони, отговарящи за целостта и здравето на тъканите, провокира бавното възвръщане на двигателните функции.
Биофийдбек сеансът демонстрира нагледно пред пациентът протичащите в тялото му физически процеси и зависимостта им от моментното психо-емоционално състояние. Неврофийдбек (ЕЕГ) процедурата демонстрира активността на мозъчният кортекс и промените в него през всяка минута от сеансът. Самият сеанс представлява управление на анимирана видеоигра, а сложни изчисления на резултатите показват съществуващи отклонения от нормата.
След определен период на наблюдение, болният разбира взаимовръзката между определена телесна реакция и мисъл/чувство, при което осъзнава, че управлението на тази връзка е възможно в голяма степен. Откритието повишава самочувствието и увереността в собствените сили, което автоматично води до релаксация и производство на антитела, засилващи възстановяването и строежът на кръвоносни съдове.
Електромиографската обратна връзка (feedback) е най-полезният рехабилитационен подход след упражнения за мускулно раздвижване. Тя илюстрира напредъкът в преодоляването на паралитичните отклонения и съдейства за предотвратяване на спастични изменения почти толкова, колкото и тренажорите.
Липсата на координация е съпроводена с няколко състояния с различна сериозност, възпрепятстващи пълноценният начин на живот:
- Афазия – трудности при речево произнасяне на изречения, четене и писане, свързани с мозъчната обработка на информация;
- Вербална апраксия – трудност при възпроизвеждане на думи и изречения, заради лицева мускулна атрофия. След мозъчен инсулт често се среща и затруднение при движение на зрителният нерв и фокусиране на погледа. Храненето (сдъвкване и преглъщане) също е силно затруднено;
- Дизартрия – недостатъчно инвервирани лицеви, гръклянни и езични мускули, както и деформация в гласните връзки причиняват неясно или невъзможно възпроизводство на съчетания от звуци, което влошава качеството на говор;
Пациентите се учат да контролират самостоятелно тези нервно-мускулно възприятийни смущения в по-напреднал етап от рехабилитацията. Неврофийдбек и електромиографията са чудесен начин те да придобият увереност, в колко голяма степен могат да самоизлекуват речевите си смущения.
