Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 12

Мярката за лечение на хиперактивни деца цели предимно регулирането на особените неврологични симптоми, които пречат на социалната реализация и изпълнението на нормалните ежедневни дейности при децата. За окончателното им овладяване все още не е открит лекарствен метод, тъй като проблемът се корени в по-различен строеж на определени участъци от мозъка, намалени нива на невротрансмитери и повишена концентрация на допамин в част от тях, което отговаря за неумелото планиране на действия е реакции, както и засилени функции на моторният кортекс.

Хиперактивността и корекцията й

Обичайната практика е предписване на медикаменти като метилфенидат, дексамфетамин и други вещества на базата на амфетамин, които са насочени към влияние върху централната нервна система и овладяването на моторно-двигателният апарат. Антидепресантите – инхибитори на норепинефрин и допамин, както и селективните инхибитори на серотонин, се предписват с основна цел установяване на постоянен и сравнително траен баланс между нивата на отделните невротрансмитери.

Американската академия по педиатрия приветства комбинацията от правилно подбрани медикаменти и когнитивно-поведенческа терапия като ефективна и полезна. Наблюдения върху пациентите сочат, че приблизително 70 % от децата с хиперактивен синдром показват тенденция към трайно ограничаване интензитетът на симптомите и по-добра интеграция в социална среда.

Медикаментозната терапия обаче крие рискове от привикване към стимулиращите вещества, а и тя е изкуствен начин за овладяване на  трудно контролируемите хиперкинетични импулси. Предвид, че пациентите са в невръстна пред- и начална училищна възраст, използването на игрови подход е разумна и дългосрочна корекционна терапия за ограничаване за ограничаване на емоционалното поведение, импулсивността и неспирното движение. Работата върху взаимоотношенията с родителите също не трябва да бъде пренебрегната.

Специалистите разработват множество терапевтични практики. Чрез тях лесно и неусетно, в условията на ролева или арт игра, децата с такъв поведенчески проблем биха могли да заучат по-приемлив социален модел на поведение. Така пациентите биха могли да коригират самостоятелно редица неврологични симптоми на синдрома. Освен това, новите умения за комуникация и сътрудничество, които ще придобият, със сигурност ще повишат самочувствието им в социална среда.

1. Игра с акцент върху комуникацията

Приятната и полезна комуникация е едно от предизвикателствата пред децата с хиперкинетичен синдром. Те нямат достатъчно търпение, за да чуят и възприемат сигналите, които им изпращат околните, а страдащите от влошена координация имат  вродено затруднение да разчитат невербалните жестове при общуване. Практикуването на такъв тип ролеви игри ще развие част от капацитетът им в тази област.

Те са разработени от специалисти в областта и изпълнението им отначало може да се превърне в предизвикателство за неспирно движещите се и нетърпеливи малчугани с ADHD. Сюжетите им включват както съвместна дейност по двойки с пълна зависимост от партньора (изработка на рисунка, макет, апликация със закрити очи чрез указания), така и тренировка на невербалните комуникационни умения. Във вторият случай, играта се провежда в пълна тишина.

2. Игрови терапии за релаксация

Релаксирането на мускулните групи е необходима за хиперактивните малчугани, които постоянно тичат, скачат, катерят се или просто неспирно мърдат с ръце и крака. Мозъкът им обаче има не по-малка необходимост от покой – този синдром предразполага към тревожност, която настъпва по-бързо и се проявява остро, което означава, че редовното “изпускане на парата“ е задължително.

Специалните методики учат децата как да отпускат напълно мускулите на тялото си. Честите тренировки дават неизменен ефект и създават навик за пълноценна почивка, който по природа е несвойствен за тези деца. Известно е, че арт терапията е най-ефективна за релаксация на мозъчната активност, а комбинацията между двете постига оптимален резултат.

3. Коригиране на координацията

Голям брой деца с ADHD синдром срещат проблеми с координацията, което затруднява ежедневни дейности и представянето им във физически игри, създавайки им имидж на тромави и непохватни. При правилен подход, тренирането и подобряването на тези умения не е невъзможно.

Специалистите препоръчват игри с танцови елементи, комбиниращи различен стил музика, които развиват умения за резки и бързи промени в двигателната координация. Ролеви игри с повишаване и понижаване на гласа действат на същият принцип. С тях детето се научава да контролира тона на гласа си, както и да спазва определен период, в който не бива да се говори – изключително трудна задача за носителите на хиперактивни черти.

Откриването на отличителни за хиперактивно бебе симптоми е изключително труден и двусмислен процес, тъй като всеки проявен симптом би могъл да е отшумял още през следващият месец. Периодът до 3-тата годинка е етап на бурно развитие, изпълнен с изключително разнообразни промени, които са повлияни и от редица външни фактори, като семейна среда, здравословен статут, наследствени заложби и др. В този етап строежът на мозъка все още развива и дооформя структурите и центровете си, затова и всички специалисти подчертават, че той е особено важен.

Бебешката хиперактивност

Недостатъчно развитите участъци на някои мозъчни дялове, както и неравномерните нива на допамин и норепинефрин в част от тези участъци е изключено да се установи чрез тест, а видимите симптоми, както казахме, са подвеждащи. След тригодишна възраст присъствието/отсъствието на особености в мозъчните структури вече е фиксирано. Все пак – някои особености в поведението на едно бебе подсказват за бъдеща вероятност от проява на хиперактивно поведение. Кои именно са те?

Свръхподвижните и вечно склонни към активни игри малки същества обикновено будят умиление и възхищение в наблюдаващите ги близки и приятели на родителите им. По-наблюдателният поглед върху поведението на необикновено подвижните бебета различава два типа характер сред тях: част от малчуганите действително са изключително енергични, което включва повишена любознателност към различни аспекти от ежедневният живот.

При немалък процент пеленачета обаче видимо трудното за контролиране шаване с ръце и крака, пълзене във всички пространства, където успеят да ги заведат физическите им сили и постоянните опити за бърборене са в прекалено интензивен заряд. Освен това, те често са придружени от прекалена емоционалност, изразяваща се в чест и продължителен плач, тревожност и раздразнителност, които се проявяват чрез по-кратък от обичайното за възрастта им количество сън и разбира се – предпочитание на по-ярки, пъстри и визуално впечатляващи играчки.

Различните потребности за сън провокират и промени в цялостният бебешки режим – те са наложителни при този тип свръхактивни бебета. Съществуват и още няколко прояви, които се свързват трудно със статутът “хиперактивен“, а всъщност много често сигнализират за точно това състояние.

1. Свръхчувствителност към тактилен допир

Въпреки характерното за ADHD привличане от ярки външни стимулации, бебетата с такъв проблем реагират с повишена тревожност на силна музика, прекалено високи гласове и агресивна светлина. Отношението към този тип влияния е придружено и от особено възприемане на контакт с по-груби платове, студени или прекалено топли предмети – тактилният допир предизвиква разсейване от моментната активност на бебето, като често той бива изразяван с емоционален и звучен плач.

В по-късна възраст, сензорните дразнители са причина за липса на концентрация. Бебето изпитва същото усещане във видоизменен вариант. Като цяло, тактилният контакт и най-вече този с майката е много по-важен за пеленачетата с хиперактивни черти, отколкото за тези без такива проявления.

2. Смущения в координацията и фината моторика

Независимо от свръхактивният си мускулен тонус и непрекъснато движещите се ръце, крака и пръстчета, бебето с хиперактивен синдром нерядко проявява проблеми с координацията на движенията си. Тя се забелязва осезаемо при първите опити за пълзене, когато равновесието се оказва по-трудно постижима задача, отколкото при другите деца на същата възраст.

Т.нар. моторна диспраксия – невъзможността на моторно-двигателният апарат за бързо и сръчно изпълняване на определени действия не е болестно състояние, но създава затруднения при редица ежедневни активности. Проблемът се корени в планирането на движенията и съгласуването помежду им.

След 18-десетият месец все по-ясно се проявява трудното захващане на предмет в ръката (прибор, флумастер, играчка), бавното и несръчно преместване на вещи, честото спъване и падане, а в по-късен етап този проблем се забелязва и при участие в специфични детски игри – трудности при управляване на колело. Затрудненията в пространствената координация често си остават активни и в зряла възраст.

3. Ранни симптоми на вербална диспраксия

Нарушението на езиковата реч, като в случая се има предвид закъснялото проговаряне и недостатъчно ясният вербален изказ след това. Тази особеност крие причините си в неврологичното устройство на мозъка и мускулната моторика, които отговарят за планиране на речевите програми и практическото ми възпроизвеждане.

Проблемът им своите ранни проявления, които почти винаги са налице в бебешка възраст. Обичайните звуци, които бебетата често използват за комуникация, отсъстват или са съвсем малко, а приемането и обработката на храни и напитки понякога е придружено с особености. Крайният симптом е закъснялото изговаряне на първата дума и неумението за комбиниране на звуковете в дума.

S- или C-образната деформация на гръбнака, известна като сколиоза, е едно от най-често срещаните видове изкривявания на гръбначен стълб. Възникването му в определена зона е последвано от ротиране и усукване на съседните прешлени около оста им. Съществуват няколко възможни при сколиоза симптоми, които свидетелстват за засягане на вътрешните органи. В такъв етап от заболяването, поставянето на корсет е препоръчително, за ограничаване на по-задълбочено изкривяване. 

При дългогодишно присъствие на сколиоза, прешлените компенсират измененията в гръбначната структура чрез “приплъзване“ едни спрямо други и с поява на остеофити – костни израстъци върху хрущялната тъкан, които възникват с цел запазване изправената линия на гръбнака. Извивките провокират структурното му скъсяване, както и ротиране на други скелетни участъци встрани.

“Разместването” засяга както костно-скелетният апарат, така и някои органи в по-напредналите фази от заболяването. Сколиозата може да се развие в повече от една гръбначна точка, нараства в лява или дясна позиция, и често провокира развитие на други сериозни гръбначни заболявания, като дискова херния (протрузия), кифоза, хиперлордоза и др.

Степента на увреждане се определя чрез измерване ъгълът на кривината – ъгълът на Коб обхваща най-високо разположеният деформиран прешлен и линията надолу до последният засегнат от изкривяването. До 25-30 градуса увреждането се приема за лекостепенно. Влиянието му върху тялото проличава ясно и по редица физиологични симптоми. Кои от тях са признак, че физиотерапията, масажите и лечебната гимнастика не са достатъчно ефективни?

Проблеми със сърдечната функция и дишането

Сколиотично изменение в областта на гръдният кош се проявява с най-сериозни и рискови симптоми. Промените в симетричният рисунък на ребрата, формата и нормалните размери на гръдната клетка е вероятно да причини притискане или разместване на дихателните органи и сърцето.

Симптоматиката в областта не бива да се пренебрегва, тъй като тя би могла да е признак както на козметични, така и трайни деформации на сърдечно-съдовата система, чието възстановяване е невъзможно впоследствие. Тя е най-сериозното от всички последствия на изкривяването и първата, която изисква корсетолечение.

Силна болка и изтръпване

Страничната извивка, която не се третира с подходящи мерки, лесно засяга структурата на гръбначният канал, причинява притискане на гръбначномозъчните нерви и дори на гръбначният мозък. Болките при такава деформация са изключително остри, режещи и често съпроводени с изтръпване, което се излъчва в крайниците. Ако върху прешленните тела са се образували шипове, рискът от притискане на нервните окончания е още по-висок.

Съществува и опасност от натиск върху голям кръвоносен съд, което се отразява върху цялостното състояние, а понякога и е причина за възникване на опасни за кръвоносната система тромби (кръвни съсиреци). Силната болка, изтръпване и “бодлички“ може да крие причина в напредналата фаза на сколиоза.

Нарушена походка

Обикновено, смущенията на походката се дължат на измествания в двете половини на тялото, спрямо гръбначната ос. Те се случват в участъка, засегнат от сколиотичната извивка, и е възможно да видоизменят симетричната позиция и горните, и на долните крайници в лявата и дясната половина. Промените във височината на раменете или краката са начало на инвалидизиращ процес, тъй като често са последвани от невъзможност за извършване на определени действия. Корсетолечението е предписвано най-често при такива случаи, за потискане развитието на извивката и възстановяване колкото се може повече от нормалната двигателна активност.

Разсеяност и липса на концентрация са две приблизително еднакви състояния с различен произход. Разсейването като временна мисловна дезорганизация е често наблюдавано моментно отклонение. То се появява внезапно и изчезва също от самосебе си. 

Разсеяност или неврологичен дефицит 

Разсеяността се случва приблизително ежедневно при по-голям процент от хората. Проявите й се забелязват не само при активна заетост, когато мозъкът самостоятелно се открадва минути в режим “почивка“, но и съвсем спонтанно, при разговор с близък, и по време на пазаруване в супермаркета. 

Изведнъж се оказва, че потокът от мисли е отклонил обичайната си посока, а думите на събеседника отекват в празното пространство. По същият изненадващ начин става ясно, че лични вещи са загубени или забравени неизвестно къде, а важни задачи са неусетно пропуснати. 

Разсеяността често е последствие от психическа или физическа преумора, проблеми в емоционалният и социален живот. Някои хора са по-предразположени към появата й, но тя се появява също толкова изненадващо, както и отшумява, а засилената й степен обикновено е знак за преумора. 

Постоянната липса на концентрация вече е установено отклонение от обявените за норми реакции относно различните свойства на вниманието, които се проявяват постоянно, във висока степен и смущават ежедневната работоспособност на човек. Те са няколко: обем, устойчивост, концентрация, разпределение и превключване на вниманието.

Управлението и контролът на всички тези аспекти подлежи на тренировка, въпреки че изявените проблеми обикновено се дължат на различен строеж на префронталният мозъчен дял и нарушен баланс на невротрансмитерите. Как практически се различава безобидната разсеяност от поведенческото отклонение? 

Склонност към разсейване 

Разсеяността възниква внезапно, поради няколко причини,но поведенческата форма на отклонението се проявява почти постоянно и много лесно, от огромен брой външни дразнители. Трудно се открива причина, която не провокира разсейване при хора с такъв дефицит.

Те се разсейват дори и от контакт с определен плат и от странични шумове като звукът на часовника, които не притесняват останалите хора, а после възстановят концентрацията си бавно и трудно. Тези хора не се стремят към умствени дейности, изискващи продължително съсредоточаване, тъй като са убедени, че извършването му не е по силите им.

Постоянно забравяне

Докато всеки човек понякога губи вещ или забравя за уговорена среща, то хората с медицински белези на трудно съсредоточаване често се отличават с хаотично ежедневие, заради пълната неспособност да установят порядък в личният график със задачи и планове. Дребните вещи се забравят изключително често, а сред задълженията и уговорките винаги има такива, които не са спазени. Тези проявления могат да се нарекат симптом, тъй като са неволеви и не зависят от желанието и усилията на човек.

Трудно превключване между две задачи

Превключването между два обекта на съсредоточаване се нуждае от известен период на адаптация. За хората с дефицит той е прекалено продължителен или изисква краткосрочна почивка. Тези особености не са свързани с характеристики като възраст, пол и сложност на задачата, а се проявяват с равномерна интензивност при почти всеки тип умствена активност.

По-нисък обхват на съсредоточаване

По правило, човешкото съзнание се концентрира без проблем и еднакво силно върху няколко обекта (задачи). Хората с вродени затруднения в тази област не успяват да обхванат повече от 2 такива обекти, а когато те са част от работните им задачи, изпълнението им е неефективно или пък се случва подчертано бавно, с протакане във времето. Координацията между слухово и зрително внимание също може да е отслабена, както и един от аспектите да е недостатъчно развит.

Тревожност и прекомерна физическа енергия

Мит е, че разсеяните хора са склонни към постепенно развитие на устойчиви прояви на дефицит на внимание, а ако такива се наблюдават, то те са последица от конкретни физиологични причини. Симптомите на клиничната разсеяност са следствие от неврологични изменения в строежа на мозъка, и се разпознават лесно по тревожните черти в характера, които може да липсват при човек със склонност към разсейване. Импулсивността и повишената необходимост от физическа активност също може да са признак на типичен случай на синдром на хиперактивност (ADHD).

Не бива да се забравя, че пикът на устойчивата концентрация, както и на останалите свойства на вниманието, се проявява на около 33-годишна възраст, след което интензивността им постепенно спада. Неврологичният дефицит също се повлиява от тази статистика.

Пълноценният живот след съдов инцидент е напълно възможен и реален, ако се проведе адекватна рехабилитация, насочена не само към овладяване на последиците, но и към излекуване на първопричината. Пълното възстановяване след мозъчен инсулт е постижима цел при навременно овладяване на най-острата фаза и започване на правилните процедури веднага след инцидента. Той се проявява в няколко варианта, а разпознаването им е важно за правилна първоначална реакция и последваща терапия.

Мозъчен и спинален инсулт – разлики в последиците и лечението

Инсултът е запушване или разкъсване на кръвоносен съд, което спира нормалното снабдяване на клетките с кислород, глюкоза и хранителни вещества. Това причинява прекратяването на дейността им в областта на засегнатият участък – състояние, което се отразява в различна степен на телесните органи и системи, в зависимост от площта на кръвоносният съд или съдове, поразени от исхемия (стеснение) или хеморагия (кръвоизлив).

Инсултът може да бъде масирана или микротравма. Микроинсултът е известен с асимптоматичното си протичане, но не е травма, която би могла да се пренебрегне, тъй като е основен риск за последващо прекъсване на кръвният поток в по-голяма зона. Някои специалисти са на мнение, че съответните клетки некротизират напълно, и че при забавяне в овладяване на съсирекът или разкъсването, с всеки час закъснение от началото на травмата, съседните на тях също прекратяват функциите си завинаги.

По-модерни теории гласят че клетките, лишени от кислород, са в подобно на “сънно“ състояние, от което имат шанс за пълното си възстановяване. Острото нарушение на кръвообращението и спиране на кръвотокът може да се случи както в областта на мозъчната кора, така и като  по-рядко срещаният спинален (гръбначен) инсулт, засягащ гръбначният мозък. Той се среща в исхемичен, хеморагичен или съчетание между двата варианта.

За разлика от него, мозъчното съдово увреждане засяга не само волевата активност на мускулите, инервирани чрез кръвоносните артерии (частични пълни парези/парализи), но също зрителни, възприятийни и особено говорни. Възстановителните процедури при запушване от съсирек или разкъсване на кръвоносен съд в някой от мозъчните центрове са по-многобройни и обхващащи функциите на цялото тяло. Холистичната медицина е изключително полезна и при този инцидент, заради уменията си в лекуването на първопричината чрез активизиране на самолечебните сили в тялото.

Хипербарна кислородна терапия

Липсата на кислород е основната причина за некроза на клетъчно ниво – причинител на двигателна, зрителна, говорна и социална дисфункция. Задоволяването на кислородният глад в първоначалната фаза от възстановяване  е много важна, тъй като кислородът осигурява на съседните на засегнатият участък тъкани всички необходими вещества, като същевременно ускорява активизирането на поразените клетки.

Холистичната медицина работи със специален метод за поднасяне на високо концентриран кислород чрез вдишване. Той е известен като хипербарна кислородна терапия (ХБКТ) и представлява престой в барокамера със 100 % наситен кислород за определен период.

Въвеждането на силно концентриран кислород в тялото ускорява зарастването на кръвоносни съдове и създава нови техни микроклонове, стимулира активното производство на колаген, помага за извеждане на токсините от тялото, както и го прочиства от вредните бактерии, съхранявайки “полезните“ сред тях, осигуряващи имунен отговор.

СКЕНАР терапия

Руският уред генерира електроимпулси и ги въвежда в тялото чрез тактилен контакт върху точно определени точки. Попаднали в телесните структури, те биват разпознавани от мозъка като органични, след което трансформират честотата си, настройвайки се към естественият телесен заряд.

При продължително поднасяне на електрически импулси, те активизират участъци с т.нар. “енергиен блокаж“, и същевременно стимулира нервната система към продължително засилено производство на подобни импулси. Процесът ускорява възстановяването на некротизиралите нервни влакна и синаптични връзки, като в течение на процесът изработва компенсация чрез съседните на некротичните клетки.

Био- и неврофийдбек терапия

Сензорните възприятия след мозъчен инсулт могат да проявяват много висока степен на дисфункция – парализа, пареза и тазово-резервоарни смущения. Те се проявяват моментално и остро при прекъсване на кръвотока, или се влошават прогресивно в рамките на часове/дни след възникването му. Възстановяването на кръвносният съд и нервните аксони, отговарящи за целостта и здравето на тъканите, провокира бавното възвръщане на двигателните функции.

Биофийдбек сеансът демонстрира нагледно пред пациентът протичащите в тялото му физически процеси и зависимостта им от моментното психо-емоционално състояние. Неврофийдбек (ЕЕГ) процедурата демонстрира активността на мозъчният кортекс и промените в него през всяка минута от сеансът. Самият сеанс представлява управление на анимирана видеоигра, а сложни изчисления на резултатите показват съществуващи отклонения от нормата.

След определен период на наблюдение, болният разбира взаимовръзката между определена телесна реакция и мисъл/чувство, при което осъзнава, че управлението на тази връзка е възможно в голяма степен. Откритието повишава самочувствието и увереността в собствените сили, което автоматично води до релаксация и производство на антитела, засилващи възстановяването и строежът на кръвоносни съдове.

Електромиографската обратна връзка (feedback) е най-полезният рехабилитационен подход след упражнения за мускулно раздвижване. Тя илюстрира напредъкът в преодоляването на паралитичните отклонения и съдейства за предотвратяване на спастични изменения почти толкова, колкото и тренажорите.

Липсата на координация е съпроводена с няколко състояния с различна сериозност, възпрепятстващи пълноценният начин на живот:

• Афазия – трудности при речево произнасяне на изречения, четене и писане, свързани с мозъчната обработка на информация;
• Вербална апраксия – трудност при възпроизвеждане на думи и изречения, заради лицева мускулна атрофия. След мозъчен инсулт често се среща и затруднение при движение на зрителният нерв и фокусиране на погледа. Храненето (сдъвкване и преглъщане) също е силно затруднено;
• Дизартрия – недостатъчно инвервирани лицеви, гръклянни и езични мускули, както и деформация в гласните връзки причиняват неясно или невъзможно възпроизводство на съчетания от звуци, което влошава качеството на говор;

Пациентите се учат да контролират самостоятелно тези нервно-мускулно възприятийни смущения в по-напреднал етап от рехабилитацията. Неврофийдбек и електромиографията са чудесен начин те да придобият увереност, в колко голяма степен могат да самоизлекуват речевите си смущения.

Метаболитен синдром (МетС) не е заболяване, а комплекс отклонения от хомеостазата (идеално регулираното равновесие на телесни органи и системи). Те не могат да бъдат разпознати като заболяване, но се характеризират с изменения, предопределящи повишен риск от бъдещи хронични и остри здравословни изменения. Според данни на международни медицински организации, отклонението от нормите на точно определени физиологични системи съкращава продължителността на живот.

Метаболитният синдром не налага лечение, а поставя под въпрос качеството на живот и грижата за тялото, като първостепенна необходимост. Наличието му се потвърждава при променени функции в няколко жизненоважни телесни обмени, чието присъствие в продължение на дълъг период няколко основни аспекта на телесното здраве.

Това са повишени серумни нива на триглицериди и LDL холестерол с понижаване на HDL холестерол, постоянно повишено артериално кръвно налягане, висок сутрешен гликемичен индекс (ГИ) и ИТМ (Индекс на Телесната Маса), проявяващ се предимно в областта на талията. Второстепенни симптоми като хормонални изменения, повишена кръвна съсирваемост и синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) при жени, също са характерни за диагностичният профил.

Някои специалисти разчитат на антропологичните белези в ориентирането относно рискът от такъв синдром, но това е рискован подход. Натрупаните висцерални мазнини невинаги съобщават за себе си със силно открояваща се талия и общо затлъстяване. Именно затова, диагностиката не е елементарна и останалите симптоми задължително подлежат на измерване, преди да се определи наличие на МетС. Защо си заслужава да отделите време за подробни изследвания? Заплаха от какви заболявания крие този синдром?

Сърдечносъдови инциденти

Постоянно високото артериално налягане е съпътствано с покачване нивата на липидни съставки на плазмата – триглицериди и холестерол. Трайното поддържане на такъв сърдечносъдов профил е фактор за развитие и натрупване на атеросклеротични плаки по стените на кръвоносните съдове. Носители на статут МетС се отличават с двойно по-голяма вероятност за образуване на кръвни съсиреци, усложнена и от обикновено придружаващото ускорено съсирване на кръвната плазма.

Хиперхолестеролемията, хипертонията и високите нива на мастни триглицериди също не са заболяване, но са сериозен симптом. Особено в комбинация, както обикновено се срещат, те са рисков фактор за мозъчен инфаркт (исхемичен), хеморагичен инсулт, сърдечен инфаркт, коронарна сърдечна болест и атеросклероза. Диагностицирането на последните две повишава риска от лек или масиран сърдечносъдов инцидент с внезапна смъртност.

Захарен диабет тип 2

Повишената мастни триглицериди обикновено се изразява и в оформяне на забележими мастни депа по тялото, макар и да има вариант за измерването им при слаба конструкция. Кръвният серум не трябва да съдържа масти над посочените норми, защото те дебалансират секрецията на инсулин, като я повишават.

Така глюкозата е възпрепятствана от проникване в клетките, което води до поява на т.нар. “инсулинова резистентност” – клетъчните мембрани изгубват сензорните си функции към този хормон, той не успява да проникне в клетката и съдържанието му остава в кръвната плазма. При едновременно измерване на триглицериден и кръвно-захарен профил е видно, че често стойностите на кръвна захар и на триглицериди са синхронизирани и еднакво високи. Повишеният гликемичен индекс не задължително означава диабет, но е първата крачка към възникването му. МетС може да бъде ориентирът, който да възпрепятства задълбочаването на този процес.

Бъбречни заболявания

Бъбреците са най-важният отделителен орган. Подробният преглед на етиологията при повечето от тях показва връзката им със сърдечносъдовите рискови фактори и хипeргликемията (повишено количество инсулин в кръвта). Нефропатията например, която е основна причина за развитие на бъбречна недостатъчност, често е последица от захарен диабет, а протичането й неизменно е съпътствано от високо артериално налягане.

Развитието на сериозните бъбречни увреждания започва безсимптомно, за да достигне до животозастрашаващи рискове и равнища, както посочените симптоми на метаболитният синдром. Извод: профилактичните преглед никога не са излишни или признак на хипохондрия!

Дисковата херния е диагноза, засягаща интервертебралните дискове, поддържащи опорната и двигателна функция на гръбначните прешлени. Проявява се чрез издуване, пролабиране и разкъсване на колагеново-хрущялната фиброзна обвивка (anulus fibrosus) в точно този ход на прогресия. Най-усложнена фаза на увреждането е секвестрацията на участъци от anulus fibrosus и мекото протеогликанно ядро с високо съдържание на вода, наречено nucleus pulposus.

Целта на конвенционалното за дискова херния лечение е не само облекчаване на острите ограничаващи симптоми, но и възвръщане на мигриралата желеобразна консистенция в рамките на овалният дисков пръстен. Отговорна стъпка ли е замяната им с холистична терапия? Отговорът изисква леки разяснения относно етиологията и проявленията на заболяването.

Дисковата херния и холистичната медицина

Пълната липса на симптоматика, или лекото изтръпване и мравучкане в началото се трансформира в много по-сериозни оплаквания при притискане на гръбначномозъчни нерви. Най-характерният симптом е остра режеща болка, локализирана или ирадиираща по протежение на крайниците. Тя е придружена от понижена сензитивност, уринарна инконтиненция, рефлекторни смущения, както и мускулна слабост и атрофия, прогресиращи в плегии – пареза на крайници. Всеки от тях може да се развие до сериозно ограничаваща пълноценният живот фаза.

Мануалната терапия е лечебна масажна практика, подходяща за всеки тип гръбначна малформация. Освен дискова херния. И въпреки че някои специалисти отчитат положителното й влияние върху бомбирал диск или протрузия, в напредналите фази тя може да причини трайни увреждания. Това е единственият от множеството холистични методи, чието приложение е противопоказно. Кои са алтернативните неинвазивни практики, които въздействат ефективно върху увреденият интервертебрален диск?

1. Електроимпулсна терапия

Тактилното внасяне на електромагнитни вълни през определени рецептори по кожата повлияват прекрасно мускулното и невронно изграждане. Мускулната стимулация е свързана с подобряване на кръвообращението и лимфната течност, на метаболитните клетъчни процеси, както и с възпроизводство на здрава съединителна тъкан. Електромагнитното излъчване се разпознава от тялото като физиологични невронни импулси, и процесът протича напълно неинвазивно и безопасно, укрепвайки поддържащите междупрешленните дискове мускули.

2. Боуен техника

Боуен се различава от класически масаж и е трудно сравним с останалите видове лечебни холистични масажи. Тази кинезитерапевтична практика се различава с особено значима характеристика: ролята на терапевтът е силно ограничена. Множеството тактилни докосвания тук са заменени от малко на брой, но въздействащи докосвания на точно определени точки върху тялото. Те са леки, задължително безболезнени и създават условия за самовъзстановяване на телесните структури на всички нива, започвайки от клетъчното изграждане.

Боуен движението не достига до костите и ставите и тази особеност също го отличава от останалите холистични масажи. То обаче притежава способността да възстановява костно-ставният апарат и мускулите само чрез специфичните нежни докосвания. Херниацията се повлиява прекрасно от терапията, заради активното  производство на колаген, който е основният структурен материал на междупрешленните дискове.

Техниката засяга подкожните фасциални структури, като чрез тях повлиява парасимпатиковият дял от нервната система и активизира нонцицепторите във фасциите. Това означава релаксация и мигновено разпознаване на патологични агенти. Само чрез фин повърхностен натиск се засилва кръвообращението, лимфният поток, активизира се вегетативната нервна система, възстановяват се мускулни и тъканни структури.

Боуен палпацията е сравнима с подаден сигнал към мозъчната кора. След задаването на такъв сигнал терапевтът определя кратка пауза, през която се изчаква телесен отговор. В тези минути се активизират самовъзстановителните лечебни сили. Особено важно условие е терапията да не се комбинира с други масажни или физиотерапевтични методики в периодът на извършване на сеансите, тъй като те игнорират ефекта й.

3. Озонотерапия

Медицинският озон, произведен от чист кислород, обработен с високочестотна електроенергия, е почит панацея за болестотворните процеси в целият организъм, както и ефективна козметична процедура. Приложението му обикновено представлява инжектиране на разтворен във физикална или кръвна плазма озон.

Озон-кислородна смес, инжектирана  в интервертебралният диск, оказва осезаемо въздействие в ситуации на пролапс, протрузия и екструзия. На първо място, разтворът е с антиоксидантно, антибактериално и противовъзпалително действие, засилва кръвообращението и лимфният поток. Стерилизирането на паравертебралната флора е придружено с засилване на микроваскуларизацията. Стабилният приток на кръв и кислород е добро условие за подобряване на клетъчният метаболизъм. Така озонотерапията ограничава херниацията и дори стимулира прибирането на диска в нормалните му размери.