Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 13

3 холистични подхода за рехабилитация след мозъчен удар
Диагнозата инсулт не изисква продължителни размишления и изследвания. Тя оповестява присъствието си доста безцеременно и с остри симптоми, или с незабележимо неразположение, което се засилва постепенно и прогресивно. Симптомите индикират животозастрашаващ процес, който представлява разкъсване или запушване голям или среден кръвоносен съд, последван съответно от спиране на кръвотока в областта (перфузия).
Процесът се отразява на цялото тяло, възпрепятствайки естественият приток на кислород и глюкоза към главния мозък. Загиналите мозъчни клетки оставят следа чрез трайна мускулна атрофия, различна по сериозност пареза и речеви увреждания, които понякога достигат инвалидизираща степен.
Лечението цели максимално възстановяване на самообслужването и пълноценният живот, което засяга подобрение на моторната и сензорна афазия (смущения в говора и разбирането на речта) и качеството на мисловните функции. При продължителна перфузия, понякога всички тези последици са налице.
Рехабилитацията и причините за избор на холистична терапия
Ранното стартиране на рехабилитация обещава оптимистична прогноза. Напоследък, конвенционалните лечебни методики срещат солидна конкуренция от неинвазивната холистична медицина, която по деликатен начин стимулира тялото към активизиране на скритите му механизми за самолекуване. Според теорията на алтернативните лечебни методи, тези сили са изключително мощни. Съществува ли сериозна причина за доверие в тях при животоопределящ сърдечносъдов инцидент като инсултът?
Първоначалната слединсултна фаза е най-остра и решаваща за цялостното състояние. За разлика от хеморагичният мозъчен удар, исхемичният оставя шанс за свеждане на некрозата на клетъчна мозъчна тъкан (исхемична зона) до минимум. Това е и основната цел в овладяването на острият момент при него, което е възможно чрез специфични действия за възстановяване на нормалният кръвоток – тромболиза, чрез която се постига реканализация на съдът.
1. Тренажор за вертикализация и пълно нервно-мускулно възстановяване
Слединсултната терапевтика понякога изисква дълги месеци усилия, за овладяване на парези и атаксия (липса на волева мускулна координация) с различна степен и локализация, породени от некротизирането на мозъчни клетки. Те са първостепенен проблем на заболяването, тъй като недостатъчното внимание към тях усилва площта им и неадекватността към физически дразнители. Когато рехабилитацията е необходима реакция към утежнена квадриплегия, параплегия и хемиплегия, прилагането й винаги започва възможно най-скоро след острият момент, в легнало положение.
Тренажорът е неинвазивен и ефективен метод за възпрепятстване възникването на спастични мускулни състояния и ставна контрактура. Характерната мускулна слабост, липсата на чувствителност и рефлексите също се повлияват положително от този тип физиотерапевтична мобилизация. Въпреки че пациентът е в хоризонтална поза, уредът предизвиква мускулни, ставни и костни движения със сходни проявления на естествената двигателна активност.
Резултатът е укрепване на мускулната тъкан, но също стимулиране дейността на вътрешните органи и клетъчното формиране, както и решаващото за слединсултни състояния стимулиране на кръвообращението, възстановяване структурата и разширяване на кръвоносни съдове. Самостоятелно изправяне на трупа в седнало положение (вертикализиране) и намаляването на моторна/сензорна атаксия са факт след определен брой процедури
2. Електроимпулсна терапия за руптурирал съд
Електромагнитните импулси, произвеждани от специализиран апарат, проникват през кожата, в зоната на точно определени рецептори. възприемат от тялото като собствен агент. Честотата и количеството излъчвани сигнали е индивидуална за всеки пациент, като дължината им се изменя постоянно, в синхрон с промените в телесната температура и течности.
Хеморагичният инсулт е последица от руптурирал кръвоносен съд или увеличен брой съдове, който прогресира в кръвоизлив с различен размер. Той увеличава налягането между ликворът и твърдата мозъчна кора. Инвалидизиращите последствия върху невро-физиологичното състояние са правопропорционални на площта на руптурата.
В изграждането и възстановяването на клетки огромна роля играят амиелиновите нервни влакна (аксони). Те провеждат нервните импулси най-бавно, но имат най-голямо значение за тялото, тъй като представляват повече от 70 % от нервната тъканна маса в тялото. Тези С-влакна стимулират освобождаването на невропептиди, които са част от корпусната структура на всяка мозъчна клетка.
Каква е връзката между тях и електроимпулсният генератор? Чрез тактилното въвеждане на електромагнитни вълни той стимулира нервните аксони, сред които и С-влакната. Стимулацията е съобразена с физиологичното състояние и капацитет на тялото, и обикновено е продължителна, тъй като фините C-влакна са най-тънки и трудни за активизиация.
Успешното отделяне на достатъчно количество невропептиди е първа стъпка към биологично клетъчно изграждане. Електромагнитните вълни моментално се преобразуват от тялото според потребностите му, така че клетките ги разпознават като органичен импупс. Подтикнати от него, всички блокирали невронни механизми се задействат, изграждайки отново целостта на кръвоносен съд.
3. Неврофийдбек (ЕЕГ биофийдбек) сеанси за нервно-мускулно програмиране
Neurofeedback процесът прави точно това, което посочва наименованието му – визуализира ходът на мозъчните вълни в реално време и ги илюстрира пред пациентите. С него те осъзнават как дишането, емоциите и мислите влияят върху физиологичните процеси.Neurofeedback осигурява на пациентът възможност за видимост на напредъка във възстановяването му.
Слединсултната рехабилитация е свързана не само с процеси по преодоляване на атаксия, мускулни конвулсии и контрактури. Терапевтите се борят с различна степен на дисфазия и дизартрия. Храненето също е затруднено поради невъзможност за сдъвкване и преглъщане на храна.
Ако електроимпулсната терапия се заема с преустройство на съхранената невронна мрежа и създаване на синаптични връзки между здравите неврони, то ЕЕГ сеансът демонстрира картината на оздравяване и мозъчната активност в реално време. Той, както и биофийдбек сеансът, са прекрасни методи за приучване към волево контролиране на мускулите. Постигането му е основна цел по време на рехабилитацията, когато основен проблем е възстановяването на неволевите или некоординирани мускулни контракции.

3 основни метода на лечение при шипове на гръбначния стълб
Костните шипове, наричани още остеофити, са гладки изпъкнали образувания, формирани в края на костите, а понякога и в ставите. Ошипяването не винаги е свързано с проблеми, но когато са притиснати нервни окончания, е нужна адекватна лечебна терапия. Тук ще разгледаме трите основни метода на лечение при шипове на гръбначния стълб. Целта е да вземете информирано решение при избора на лечебна програма.
Преди това ще уточним, че допълнителната костна тъкан (шип) възниква под влияние на естествената склонност на тялото да се самовъзстановява. Независимо дали става въпрос за травма, износване или тежко възпаление, каквото е артритът, човешкото тяло получава сигнал, че даден сегмент от костта или ставата е повредена. В стремежа си да лекува, то създава допълнителна костна тъкан в увредената област.
Ошипяването може да протече напълно безсимптомно, но може да причини и редица проблеми, като изтръпване, схващане, неподвижност и болка при движение. Когато засегнати от шиповете са не крайниците, а гръбначният стълб, изборът на метод на лечение е от огромно значение. Трите терапевтични подхода в медицинската практика включват:
1. Медикаментозна терапия
Медикаментозното лечение има за цел да облекчи болките и намали отока, възникнал вследствие на шипове на гръбначния стълб. Засегнат най-често е горния сегмент на гръбнака, като обикновено ошипени са шийните прешлени. Това може да причини не само схващане и болка в областта на врата, но и световъртеж, шум в ушите, чести главоболия и дори припадъци.
Използваните медикаменти биват два вида – нестероидни противовъзпалителни лекарства (Тайленол, Ибупрофен, Напроксен) и стероидни инжекции. И в двата случая лечебният курс не бива да продължава по-дълго от 10 до 14 дни. Ако лекарствените препарати не дадат желания резултат, е редно да се премине към следващия лечебен метод.
2. Физиотерапия
Физиотерапията дава най-висок процент ефективност при лечение на шипове на гръбначния стълб. Тъй като новообразуванията често засягат нервните връзки, появата на силна болка, загуба на чувствителност и скованост са обичайни придружаващи ошипяването състояния. Физиотерапевтичният курс, проведен от опитен специалист, има за цел да подобри електропроводимостта на нервните окончания.
В различните центрове за възстановяване ще ви предложат различни видове физиотерапия, в зависимост от степента на увреждане и специфичната функция на засегнатия участък. Електроимпулсната стимулация доказано повишава чувствителността в ставите и подобрява движението. Тъй като образуването на остеофити често е в резултат от различни форми на артрит, лечението с електроимпулси оказва благоприятен ефект не само върху вторичното състояние, но върху първичната инфекция – артрита.
3. Хирургична намеса
Оперативното отстраняване на шипове на гръбнака понякога е единствена възможност за лечение. Когато новата костна тъкан е обхванала голям участък от междупрешленното пространство, възпрепятствайки кръвоснабдяването и електропроводимостта на нервните импулси, трайното обездвижване е неизбежно. В този случай мерките са напълно оправдани.
В зависимост от това кой участък е засегнат и колко шипа трябва да бъдат премахнати, операцията може да бъде както с висока сложност, така и просто рутинна процедура за всеки опитен неврохирург. Операциите често са с висок успех. Стига да не се касае за генетична предразположеност, шиповете изчезват завинаги, а пациентът се радва на завиден комфорт до края на живота си, или поне за един доста дълъг период от време.

3 важни факта, преди да изберете адекватното за своята дископатия на врата лечение
Изпитвайки силна и продължителна болка в областта на врата или горната част на гърба, каквато не сте изпитвали до момента, е възможно да се окаже, че имате хернирал шиен диск. Това определено ще ви накара да потърсите адекватно спрямо вида и степента на своята дискова херния на врата лечение, но кое е то?
За да изберете подходящия терапевтичен подход, отговарящ на индивидуалното ви състояние, е нужно да се запознаете с това дегенеративно увреждане, ако не в детайли, то поне повърхностно. Тук ще ви предложим три важни факта за дисковата болест и възможните лечебни методики, когато тя е обхванала горния сегмент на гръбнака.
1. Какво е устройството на гръбначния стълб и как може да бъде увреден?
Гръбначният ви стълб е съставен от кости, наречени прешлени. Те са конструкцията, която ви държи в изправено положение, но също така имат задачата да обграждат и предпазват гръбначния стълб, който прилича на тръба, в средата на която преминава течност. Тази тръба се простира от мозъка до таза.
Между прешлените има порести подложки, наречени дискове. Те изпълняват ролята на амортисьори при обичайните движения, включително скачане и бягане. За жалост, дисковете подлежат на износване, също както автомобилните амортисьори. Гръбнакът има три основни сегмента – шиен, торакален и лумбален. Когато някой от дисковете в даден сегмент хернира, се намалява подвижността в засегнатата област, а болката е постоянно съпътстващо състояние.
2. Какво представлява херниралият диск?
Междупрешленните дискове са съставени от фиброзен хрущял и съдържат в средата си гелоподобно вещество. Когато външната обвивка на диска се разкъса или пропука, гелът се разтича навън. В този случай се казва, че дискът е хернирал или роптурирал. Състоянието наподобява поничка, чийто пълнеж е излязъл извън тестеното кръгче.
Причините за появата на дискова херния на врата, нуждаеща се от навременно лечение могат да бъдат няколко: възрастови изменения, поради загуба на колаген; фамилна обремененост; травма. Херниралият шиен диск е основна причина за болките във врата. В случай че дискът притиска корен на нерв, симптомите включват изтръпване и слабост в областта на шията, раменете и ръцете.
3. Кои са възможните методи на лечение
Когато говорим за дискова херния, е важно да се знае, че това не е временно състояние, което ще отшуми от само себе си. То се нуждае от адекватно лечение, а за да бъде лечението адекватно, е важно да се съобрази каква е степента на увреждане в момента. Преди да се стигне до оперативна намеса като крайна мярка, могат да се приложат други лечебни програми.
При леки, начални форми на шийна дискова херния, лечението може да се състои единствено в почивка. Редно е да се избягва физическото натоварване, но залежаването за повече от два дни не е препоръчително. Движението помага на ставите и мускулите да укрепнат. Медикаментозното лечение на дискова херния на врата е краткосрочна опция.
Могат да се приемат противовъзпалителни медикаменти като Ибупрофен и Напроксен, с цел овладяване на болката и намаляване на отока, но за не повече от 10 дни. Дългосрочният прием на нестероидни противовъзпалителни повишава риска от сърдечни проблеми и кървене. Опиатите и мускулните релаксанти са също временно решение. Приемат се единствено по препоръка на лекар.
Физиотерапията е най-доброто средство за лечение на дискова херния, независимо дали става въпрос за врата или за кръста. Физиотерапевтичните програми включват различни методи на въздействие – от разтягащи упражнения до аеробна гимнастика и работа със специални тренажори. Масажите, ултразвуковата терапия и електроимпулсната стимулация до момента показват най-добри резултати по отношение възстановяването на хернирал шиен диск.

3 причини да се доверим на психотерапия с холистични методи
Психотерапията е процес, насочен към човешката психика и потиснатите несъзнавани емоции. Приложението й цели постигане на психическо равновесие и комфорт в житейски ситуации, когато последиците от вътрешен конфликт или емоции и мисли, породени от неподлежащи на контрол външни фактори, които възпрепятстват пълноценната житейска активност, и нарушават чувството за щастие.
Наименованието обозначава основната цел на процеса ψυχή (психи) – душа и θεραπεία (терапея) – лечение. Когато към тях добавим думата όλος (холос) – цял, получаваме синтезиран прочит на модерната холистична психотерапия. Тя търси първопричината за психологическо неразположение и умее да разкрива психологическият произход на всеки телесен симптом.
Холистичната психотерапия не потиска симптоматиката на тялото. Според концепцията й, тя е необходимост в един момент от живота на човек, тъй като не само илюстрира действащ психологически проблем, но е и единственият начин за пълно и трайно самоопознаване.
Крайната цел на този тип психологическа помощ не е лечение. Излекуването в случая представлява приемането на многоаспектните страни на личността. За терапевтираният човек, това е свързано с повишено самоуважение и самооценка, водещи до осъзнати реакции и по-пълноценно разгръщане на вроденият му потенциал. Прекалено сложно ли звучи и има ли убедителни причини за доверие в този тип психологически тренинг?
1. Разгръщане комплексната природа на личността
Човек е съвкупност от тяло, емоции и разум. Принудителното или несъзнавано потискане на даден аспект от триединната цялост води до напрежение, проявяващо се чрез телесен или психологически симптом. Звучи елементарно, но всъщност най-сложният процес при психотерапия е убеждаването на пациентът в произходът на телесният му дискомфорт.
Осъзнавайки характерът, измеримостта и силата на всеки аспект, пациентът се сблъсква със съвсем нова представа за личността си. Ситуацията често е объркваща и предизвиква упорито игнориране на странни и непривични черти, което в крайна сметка отново причинява поява на симптом/симптомокомплекс. Терапевтът е натоварен със задачата да убеди пациентът в приемането и максималното развиване на аспектите от личността, за постигане на хармонично и щастливо съществуване.
2. Улесняване чрез техники за мускулна релаксация
Отказът от приемане на собствената личност се проектира чрез вид външна защита, представляваща физически симптом или стил на поведение. Опитът на терапевтът да проникне отвъд тази защита е свързано със силно отрицание, изразяващо се чрез психическо ннапрежение, или дисбаланс мислите и емоциите. Прекалено силното психическо напрежение почти винаги открива телесна изява.
Тази взаимообвързана схема е пречка за протичане на психотерапевтичният процес. Затова, в началото терапевтите често прибягват до специални лечебни масажи и практики, които не просто релаксират мускулната маса, но изясняват областите с най-силни негативни усещания и насочват вниманието на пациентите към тях. Според холистичната психотерапия, неприятните симтоми са телесна изява на потиснати и травматични чувства и събития.
3. Холистично обединение чрез приятелска и искрена комуникация
Кулминационната точка на психотерапията, наречена холистично обединение, понякога настъпва съвсем незабележимо. Достигането до нея обаче е плод на продължителни усилия, които са плодотворни, само ако са искрени и целенасочени.
Доверието на печели изключително трудно. Двойно по-сложен е процесът при човек с “включени“ защитни механизми, който се страхува да изследва личността си. Целта на терапевтът е създаване на максимално уютна атмосфера, която предразполага към споделяне, а впоследствие – и към словесна експресия на потиснатите и игнорирани емоции.

Адекватна ли е цената за остеопатичен сеанс спрямо постиганите резултати
Остеопатията не е обикновен релаксиращ масаж. Тя е лечебен метод за диагностика и терапия на почти всякакъв тип телесни състояния, единствено с помощта на тактилен контакт. Докосването с различен интензитет определя плътността, температурата и движението на отделните органи, стави, мускули, кости, тъкани и връзки, както и вазиомодействащите помежду си телесни системи. Скъпа ли е стойността на алтернативното медицинско лечение, осигуряващо освобождаване от множество заболявания и симптоми, само чрез опитните длани на остеопатът?
Цена и ефект на процедурата – адекватни ли са
Стандартната за сеанс при остеопат цена варира в рамките на 50-80 лв. Стойността е удивително изгодна за многоаспектните предимства на тази комплексна услуга, която повлиява положително всяка област от тялото ни. Целесъобразността на вложените финанасови средства бива разбрана, само при познаване отделните етапи от остеопатията и значението на всеки един от тях.
Отстраняването на симптоми е частичен и страничен ефект на тази лечебна терапия. Тя далеч не е основната й цел. Палпацията на различните телесни зони се стреми към откриване на първопричината за телесният проблем. По пътят към тази цел, остеопатичният масаж повишава имунната система и устойчивостта на организма, прочиствайки кръвната плазма и лимфният поток, релаксирайки мускулите и засилвайки подвижността на ставните връзки.
Терапията постига общо състояние на телесна удовлетвореност, и то единствено чрез напълно неинвазивната ръчна стимулация. Нещо повече: за остеопатията диагностицирането също е естествен процес без апаратура, извършван единствено чрез умелите и обучени ръце на лекарят остеопат. Той открива всеки проблем с точност на скенер апаратура, използвайки пръстите си.
Диагностиката
Диагностицирането започва с съвкупност от въпроси, задавана от остеопатът, и продължава с палпацията на отделните телесни зони. Лекарят използва различна степен на натиск. Преглеждайки мускулно-тъканният и костно-скелетният апарат, той успява да “почувства” с ръцете си и състоянието на по-дълбоко позиционираните органни системи. Палпацията се извършва в изправено, седнало и легнало положение.
Изхождайки от вярването, че всички органични системи са взаимосвързани и взаимно влияещи си, терапевтът успява да открие множество физически изменения, установявайки плътността и размерите на съседни органи, тъкани и мускули. Той преглежда и носени от пациентът изследвания, лабораторни тестове, ЯМР и рентгенови снимки – вероятно те ще потвърдят изказаното от него диагностично мнение.
Остеопатичните техники
Остеопатът притежава задълбочени медицински познания по анатомия, затова е особено важно пациентите да се насочат към услугите на квалифициран специалист. Той е наясно, че болката често сигнализира за локален проблем, но често е болезнено “ехо“ на орган или мускул, намиращ се в отдалечена от локацията му телесна структура.
Остеопатичните техники трябва да са усещат напълно безболезнено. Те се извършват единствено чрез ръчна палпация. Основните практики са “стречинг“ (разтягане) на тъкан, мускул, миофасциална техника за прилежащите сухожилия, с цел релаксация и отстраняване на болка, както и мобилизация – техника, извършвана за “наместване“ и увеличаване подвижността на костният и апарат.
Дренирането на телесните течности е още един съществен процес от остеопатичната практика. Перцептивният дренаж постига цялостно подобряване на кръвообращението и ускорено протичане на лимфният поток, които оптимизират отделянето на органични токсини, чрез кожата и отделителната система.
Кранио-сакралната остеопатия, занимаваща се с поддържане на здравословното съотношение и взаимодействие между костно-черепните, съединителнотъканни структури и мозъчният ликвор. Тя също е система от отмерени докосвания. Прилага се в основата на черепната кутия и кръстната зона на гръбначният стълб, осъществявайки успешно излекуване на физиологични заболявания, както и отклонения на централната нервна система.
Съотношението стойност – резултат
Цената за остеопатичен сеанс варира при различните терпавти. В стандартните си рамки обаче, тя е напълно оправдана и дори изгодна, предвид доказаният ефект върху болката и други тип симптоми. Още повече, че процедурите се извършват с кратък интервал между всяка. Пациентът винаги има възможност да се откаже от тях, ако установи че те не оказват желаният ефект, след няколкщо посещения при специалистът.
Всеки сеанс е индивидуално предписана и изготвена част от терапия – комбинация от лечебни масажни манипулации. Обикновено, продължителността му е от 30 до 60 мин.. Овладяването на хронични заболявания съответно изисква много по-дълготрайна терапия, отколкото острият болкови симптомокомплекс.

Какво трябва да ви накара да посетите клиника по гръбначни изкривявания?
Самата идея за деформация на гръбначния стълб плаши хората, независимо дали става въпрос за деца или възрастни. Състоянията, оказващи въздействие на стойката и движенията могат да бъдат вродени и придобити, но тежестта на симптомите е по-голяма при първите. Ако нямате вроден проблем, изкривяващ гръбначния ви стълб, то възможно е дори да не подозирате, че трябва да проведете навременно лечение в специализирано заведение.
В настоящия материал ще дадем основни насоки за причините, които би трябвало да ви заведат незабавно в клиника по гръбначни изкривявания, а също и обща информация относно възможните методи за лечение, предлагани във все повече алтернативни центрове. Добрата новина е, че неинвазивният метод е реална алтернатива.
Какво изкривява гръбнака?
Видовете изкривявания на гръбначен стълби биват: кифоза, сколиоза и лордоза. Лордозата е деформация, засягаща лумбалната област – кръста, а знаците са видими с просто око. Коремът и тазът сочат напред, като коремът изпъква дори в седнало положение. При опит за сядане в правилна позиция се усеща болка и дискомфорт. Причинява се от неправилна поза още в детска възраст, но е възможност и да бъде вродена.
Сколиозата е най-сериозната малформация, и именно тя трябва да ви накара да потърсите добра специализирана клиника по гръбначни изкривявания. Характерно за нея е изместването на гръбначната ос в страни – в лява или дясна посока. Не е изключено и накланяне на глава, рамене и таз в противоположна посока като компенсаторен рефлекс. Сколиозата също бива вродена и придобита.
Кифозата представлява нетипично изменение на гръбначния стълб в горния сегмент, причиняващо появата на гърбица. Тази форма на изкривяване е по-често вродена от останалите две. Причините за появата на кифоза са различни – от недохранване в детска възраст до прекарано тежко заболяване, слаба гръдна мускулатура и неправилна стойка.
Какви са възможните решения?
За адекватно справяне с деформациите на гръбначен стълб е важна преди всичко точната диагностика. Такава следва да се направи от квалифициран специалист с помощта на специална апаратура в добре оборудвана клиника по гръбначни изкривявания. Ако нямате вроден дефект, е вероятно да ви бъде трудно да осъзнаете, че имате нужда от специализирана помощ.
Симптоматиката при трите изброени форми на гръбначно изкривяване е ясно забележима и сама би трябвало да ви насочи. Така например, ясни симптоми за наличие на сколиоза са: затруднено дишане/умора, болки в сърдечната област и понижаване на ръста, поради намаляване дължината на гръбначния стълб.
Белези на лордозата са основно дискомфортът в седнало положение. Ясно се открояват изпъкналия корем и хлътналия таз, включително в легнало положение. Кифозата е съпроводена от болки в гърба, скованост и затруднено дишане. Образуването на издатина в горната част на гърба е индикация за образуване на т.нар. гърбица.
Възможните методи за лечение, които биха ви предложили в една специализирана клиника по гръбначни изкривявания съвсем не са малко. Корективната гимнастика е едно добро начало за хората с по-лека форма на заболяването. Стимулацията с електроимпулси в комбинация с физиотерапия и аква гимнастика дава отлични резултати.
Електроимпулсната терапия присъства във всяка терапевтична програма, независимо от типа и стадиите на изменение на гръбначната ос. В основата ѝ стои способността на мускулите да реагират на всяко дразнение, включително, когато то не се приема от тялото като външно и агресивно. Чрез стимулиране на мускулите в областта на гърба се осигурява допълнителна опора за гръбнака. Закалителните процедури също се включват успешно в лечебния процес.

Мнения за ефективността на процедурата със Самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор
Неинвазивното лечение чрез тактилно внасяне в тялото на електромагнитни импулси е все по-популярен подход за потискане и пълно отстраняване на симптоми и симпотомокомплекси. Често използван при рехабилитация сред сериозни заболявания, или с цел ограничаване степента на инвалидност при вродени тежки дефицити, независимият генератор на електроимпулси С.К.Е.Н.А.Р. е разработен с цел здравословният тонус на съветски космонавти.
Въпреки изтъкваните предимства, всеки потребител, възнамеряващ да опита лично процедурата, първоначално проучва почти всички налични относно СКЕНАР терапия мнения. Интернет форумите предоставят богата информация, представяща личният опит на множество пациенти с различни здравни проблеми, преминали през такива сеанси, които изказват оценка и споделят личните си впечатления и усещания. И така: да рискувате ли с енергийната терапия?
Пациентите за СКЕНАР
Наблягането на потребителското мнение съвсем не означава, че консултацията с конвенционален медик е излишна. Лекарят няма да ви съобщи за противопоказания, но вероятно ще е леко скептичен относно терапевтичният ефект. Преминалите през процедурата пациенти, особено ако се стремят към лечение на подобен проблеми, могат да съобщят за конкретни резултати, негативни и позитивни усещания, получени в резултат на енергийната терапия.
“Аз ходя на процедури във Варна за лечение на киста на яйчника. Ултразвуковият преглед при гинеколога ми показа, че кистата е напълно изчезнала – само след 11 процедури. Така че бих препоръчала този щадящ метод на лечение преди да се пристъпи например към хирургическа операция или лечение със силни лекарства, които увреждат организма. “
“Моя позната си оправи пародонтозата изцяло с някакъв уред скенар.”
“Аз съм се подлагала на скенар-терапия и след първия път бях много доволна, после пробвах и за други неща и все действаше. Сега ходя често. “
Всички тези извадки от форумни теми свидетелстват изключително позитивни резултати от терапията. Някои от тях звучат прекалено нереалистично, тъй като свидетелстват за излекуване от сериозни туморни образувания. Скептичните читатели с право ще се запитат, как така не е представено нито едно оплакване и израз на отрицателен ефект от процедурите.
Всъщност такива има, но те демонстрират не поражения върху организма, а просто липса на очакваното въздействие. – “Понякога може и да става бавно, ама понякога изобщо не става. Ако ще и 5 курса по 15 процедури да се направят. Скенар терапията не е панацея.”
Най-важната характеристика на този лечебен подход е, че той не осъществява влияние върху нито една клетъчна структура. Електромагнитните импулси не се възприемат като чужда “енергия”, тъй като са настроени на органичната енергийна честота.
Така, лечението на което и да е заболяване е напълно самостоятелен резултат на телесните процеси. Успехът или неуспехът в лечебният процес зависи от скритият потенциал. Затова за резултат понякога са необходими множество сеанси, продължаващи с месеци.
Същност на електроимпулсната процедура
Меридианната диагностика е наследство от древноизточни лечебни практики. Руският електроимпулсен уред действа на същият принцип, но напълно неинвазивно и безболезнено, като “събужда” и активизира вроденият енергиен потенциал в тялото. Всеки човек разполага с индивидуален капацитет от такъв заряд, който се смята, че преминава през специални енергийни меридиани.
Уредът измерва дължината, формата и обемът на биологичните електромагнитни вълни, генерирайки импулси със сходна честота и интензитет, които се променят непрекъснато, под въздействие на телесният отговор. Прониквайки през точно определените биологични точки върху кожата, те разбиват “блокажите“ на енергийно ниво, които холистичните лекари възприемат като следствие на емоционален дисбаланс.
Електроимпулсите балансират движението на течности и ускоряват процесите на клетъчно делене. За релаксираното и прочистено тяло не съществуват пречки в самовъзстановяването на тъкани, клетки, а оттам – и функции на органи.