Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 19

Намирането на ефективно за мъчителните болки в гръбначния стълб лечение все още не е факт, а търсенето продължава вече десетилетия наред. В същото време прогнозите сочат, че всеки жител на модерния свят ще изпитва поне една криза, свързана с болки и схващания в областта на гръбнака и конкретно в кръста, която ще засяга и подвижността на краката.

Лечението с антибиотици е възможно да облекчи състоянието на някои пациенти, страдащи от хронична болка в гърба и кръста. Проучването е проведено в датски институт и публикувано в “European Spine Journal”. Много специалисти по гръбначни заболявания обаче са доста скептични относно това твърдение.

Свързани ли са причините с метода на лечението?

Основна причина за появата на хронични ставни и гръбначни заболявания е стареенето. С времето гръбначните дискове, изпълняващи функцията на връзка между прешлените губят от естествената си лубрикация , сплескват се и не могат да намалят триенето. Често са засегнати и нервни влакна, което е още една причина за болезнените усещания и намалената подвижност у по-възрастните пациенти.

Артритът – както остеоартритната форма, така и възпалителните видове като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит, могат да засегнат костите в гръбначния стълб, таза и кръста, което води до скованост, подуване и болка. Болката в гърба може да бъде причинена и от увреден мускул, притиснат нерв или спинална стеноза, при което спиналният канал се стеснява и компресира гръбначния мозък. Болката в долната част на гърба се нарича хронична, когато продължава повече от три месеца.

Много хора смятат, че адекватната лечебна терапия трябва да бъде базирана на причината за появата на болка, отоци и схващания. За съжаление това е невинаги правилния терапевтичен подход, тъй като основен причинител се явяват възрастовите измения, които няма как да бъдат третирани по сходен начин.

Когато болките се дължат на преумора или средна по степен физическа травма, почивката може да се окаже подходящи лечебен метод. Когато състоянието се дължи на възпаления, деформации и износване на прешленните дискове, лечебната програма трябва да предложи по-сериозни методи на лечение, включително и оперативна намеса.

Доколко ефикасни могат да се окажат антибиотиците?

Във второ, по-малко по мащаби проучване, публикувано в същия медицински журнал, датските специалисти твърдят, че в някои случаи, когато пациентът е имал херниращ диск в долната част на гръбначния стълб, хроничната болка е причинена от бактериална инфекция в близките прешлени. Стандартното лечение на бактериални инфекции от всякакъв вид е с антибиотици.

За своето двойно-сляпо рандомизирано проучване изследователите от центъра по гръбначни заболявания в Южна Дания и от университетската болница в Аархус използват 162 пациенти с хронична болка в гърба вследствие на дискова херния или гръбначен костен оток. Пациентите са лекувани с антибиотик Амоксицилин (Bioclavid) и с плацебо медикамент в продължение на 100 дни.

Една година по-късно по-малко от 68% от участниците, приемали антибиотика съобщават за същата степен и сила на болката, както 94% от пациентите, приемали плацебо. За изследователския екип този резултат има висока статистическа значимост. Не така смята обаче световната медицинска общност. Да не пренебрегваме и страничните ефекти на антибиотичното лечение, които го правят неподходящо за толкова дълъг период от време.

Към момента прилаганите при болки в гръбначния стълб методи на лечение включват: противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти, физио терапия и упражнения, промени в начина на живот (може да включват намаляване на теглото) и стероидни инжекции, ако не е забелязано подобрение. При риск състоянието да доведе до инвалидизация, оперативната намеса е следващата стъпка.

Днес все по-често се говори за поведенчески разстройства у подрастващите, и често се спекулира с описание на хиперактивни деца, включващо обичайни за децата дейности – тичане, скачане, невъзможност да се фокусира вниманието за дълго върху дадена дейност. Факт е, че дори на специалистите е трудно да определят с точност дали едно дете е хиперактивно или просто е по-енергично.

Важно е да се знае, че няма ясни указания за диагностициране и оценка на синдрома на недостиг на внимание и хиперактивност при най-малките. Въпреки това, насоките гласят, че лекарите трябва да оценят всяко дете на възраст от 4 до 18 години, показващо поведенчески проблеми и симптоми на разстройството, включително невнимание, хиперактивност или импулсивност.

За да диагностицира поведението като разстройство, лекарят трябва да направи няколко неща: да проведе медицински преглед; да проучи семейната и медицинска история, както и училищните дневници; да помоли родители, учители и детегледачи да попълнят въпросник, в който да опишат най-често проявяващите се симптоми; да сравни поведението на детето с критериите и рейтинговата скала, описващи поведенческото разстройство.

Диагностицирането на синдрома у децата в предучилищна и по-ранна възраст е истинско предизвикателство дори за специалистите. Не са изключения случаите, в които изоставането в развитието, като говорни смущения, се приемат погрешно за синдром на хиперактивност и нарушена концентрация.

Съществуват редица медицински състояния, водещи до погрешно поставена диагноза за хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието. Сред тях са:

• Мозъчни травми;
• Говорни проблеми и затруднения с усвояването на учебния материал;
• Промени в настроението, включително депресия и тревожност;
• Други психични разстройства;
• Проблеми със съня;
• Заболявания на щитовидната жлеза;
• Зрителни и слухови нарушения.

Правилно описание на хиперактивни деца в предучилищните групи са способни да направят единствено квалифицирани специалисти. Това са логопеди и речови патолози, специалисти по детско развитие, психолози и психиатри. Достоверна и окончателна диагноза може да се постави след период от поне 6 месеца, през който поведението на детето е обект на непрекъснато наблюдение.

Какво е възможното лечение при децата под 6 години?

Тъй като говорим за поведенческо разстройство, което не изчезва с възрастта, е важно не само да се даде ясно описание и се докаже, че става въпрос за хиперактивни деца, но и да се назначи адекватно лечение. В клиничната практика към момента няма изготвен регламент, по който лекарите да работят, затова всеки специалист е принуден да приложи терапията, която намира за най-подходяща в конкретния случай.

Когато пациентите са на възраст 4 – 5 години, е възможно да се назначи родител или учител-администрирана поведенческа терапия. В случай, че терапията не дава нужния резултат и симптомите остават от умерени до тежки, може да се обмисли медикаментозно лечение с препарати, базирани на метилфенидат. Важно е лекарят да следи състоянието, за да определи точната дозировка с цел да се намалят нежеланите странични ефекти.

Медикаментозното лечение с метилфенидат е обикновено втората по ред стъпка, при клинично описание на хиперактивни деца, след поведенческата терапия, макар че Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) не е одобрила това лекарство за употреба от деца под 6-годишна възраст. Липсват изследвания за ефекта върху тази възрастова група.

Някои проучвания показват, че ADHD стимуланти, като метилфенидат, влияят върху растежа на децата, докато други показват, че това не е така. Самите родители съобщават за появата на симптоми, включващи: загуба на тегло, безсъние, загуба на апетит, емоционални изблици и тревожност след прием на медикамента.

Според центровете за контрол и превенция на заболяванията само в САЩ около 6.4 милиона деца на възраст между 4 и 17 години са диагностицирани с дефицит на вниманието и хиперактивно разстройство. Много малко официални данни разглеждат възможността за поставяне на окончателна диагноза на хиперактивно дете на 1 година. Тук ще разгледаме защо е така.

Голям процент от децата с ADHD (Attention deficit hyperactivity disorder) биват диагностицирани в началното училище. Средната възраст, в която това се случва е 7 години. При по-леки форми на поведенческото разстройство диагнозата се поставя на 8 годишна възраст, но ако са налице тежки симптоми, диагностицирането се случва значително по-рано.

Защо е трудно да се определи с точност наличието на хиперактивност при най-малките?

Да говорим категорично за хиперактивно дете на 1 година е почти невъзможно, освен ако няма сигурни индикации за вродена неврологична дисфункция. През 2011 г. Американската академия по педиатрия (AAP) разшири насоките си за диагностика и лечение на ADHD при деца между 6 и 12 години, но клинични насоки за определяне състоянието под 4-годишна възраст не са предоставени.

Макар да липсват ясни критерии, има доказателства, че диагностика се прави и дори се назначава лечение на 3 годишни деца. Мерките са оправдани, когато са налице вероятните причини и рисковите фактори за развитие на състоянието. Сред тях са: генетична обремененост; употреба на алкохол, цигари и наркотици от страна на майката по време на бременност; преждевременно раждане; проблеми на централната нервна система в критични за развитието моменти.

Кои са ранните признаци у малките деца?

Изключително трудно е да се определят симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието преди детето да е навършило поне 4 години, а още по-сложно е да се направи при дете на 1 година. На тази възраст децата се променят бързо и не винаги проявяват поведението, описано в диагностичния и статистически наръчник за класифициране на ADHD.

Децата, които просто са свръхенергични и много активни, обикновено са способни да се съсредоточат, когато е необходимо. Те могат да седят спокойно и редят пъзел, да гледат анимация и играят със своите играчки. Хиперактивните малчугани не могат. Тяхното поведение обикновено е екстремно и смущаващо дейностите и взаимоотношенията с хората от близкото обкръжение – връстници и възрастни.

За да може да се говори категорично за поведенческо разстройство, е нужно нетипичното поведение да се проявява в продължение на поне 6 месеца в конкретна среда – домашна или в заведение за отглеждане. Симптомите, които трябва да насочат родители и педиатри, че става въпрос за дефицит на вниманието и хиперактивно дете на 1 година са:

• Безпокойство и изблици на гняв без видима причина;
• Детето е в постоянно движение и изглежда като задвижвано от мотор – тича, скача, катери се;
• Говори непрекъснато;
• Не може да се концентрира и да слуша дълго;
• Изпитва затруднение да се установи на едно място, за да се нахрани или спи.

Някои деца с ADHD, въпреки всичко могат да се съсредоточат върху неща, които ги интересуват, като например конкретни игри и играчки. Невъзможността да се задържи за дълго вниманието, импулсивността, нервните изблици и високите нива на активност са нормални в определени етапи от развитието.

Ако родителите забележат, че детето им проявява твърде често поведение, което е прекомерно интензивно и засяга семейния живот, те трябва да обърнат към личния си педиатър или специалист, квалифициран да направи прецизна оценка. Диагностицирането на хиперактивно дете на 1 година е почти невъзможно, а още по-трудно да се назначи психотерапия. Обикновено поведението се следи, докато стане възможно да се приложи някакво лечение.

Артрит е името на възпалителен процес, засягащ опорно-двигателният апарат на тялото ни и по-конкретно- ставите. Ставата представлява система от двигателни детайли, концентрирани в зоната на контакт между две съседни кости. Крайните сантиметри от всяка кост влизат в специална синовиална капсула, покрита отвътре с еластична мембрана, която генерира  синовиален секрет. Той образува специален филм върху костите, който ги спасява от директно триене при движение и износване.

Ставният хрущял под мембраната се подхранва от секрецията и осигурява леко и свободно движение на всички кости. Значение за добрата двигателна активност имат и ставните връзки от съединителна тъкан, свързващи съседните кости.

Механизъм на заболяването

Артритът променя структурата на гладката синовиална мембрана, която започва да отделя възпалителна течност. Тя се докосва до съседните тъкани, които променят формата, размера и температурата си – образува се подуване и се намалява мускулната сила, което е причината за характерната болка, затопляне и скованост. Нелекуването на този проблем може да причини увреждане на самият хрущял, което е фатално – хрущялът не може да възстанови органично тъканта си, тъй като до него не достигат кръвоносни съдове.

Ставното възпаление възниква от проникване и натрупване на бактериални агенти, стара травма, метаболитен проблем и автоимунен отговор. Причините са важни, но от значение за възстановяването е единствено степента на увреждане на ставата и възможността за двигателна активност.

Артритът е сериозно увреждане, което би могло да причини почти пълно обездвижване, а някои видове – трайни симптоми и изменения на сърцето и дихателните органи. Затова лечението трябва да започне още при първите признаци на локална скованост, повишена телесна температура, болки, подуване и затопляне.

Лечение или просто ограничаване на увреждането

Артритните изменения се третират с цел облекчаване на симптомите, но смисленият подход търси произходът на възпалението, за да го повлияе чрез лекарствени препарати. Инфекциозните причинители се идентифицират и се повлияват с подходящи антисептици и антибиотици, приложени локално. Понякога, процедурата е свързана с продължителна дренажна промивка на синовиалната капсула. Антибиотици се предписват често и за орален прием.

Автоимунната реакция на тялото към собствена тъкан (ревматоиден артрит) е най-трудна за повлияване. Имунната система е телесният сигнал, който все още никой медик не е успял да контролира. Все пак, медикаментите за уравновесяване реакциите на имунитета се назначават за дълъг период.

Износеният ставен хрущял е най-неприятният първопричинител на тази диагноза, който трудно се възстановява с лекарства. При такъв произход, специалистите често назначават оперативна подмяна на ставата или отстраняване на синовиалната мембрана, както и отстраняване на новобразуваната съединителна тъкан, която ограничава движенията.

Операцията е крайно решение, което би могло да се избегне с навременно лечение, състоящо се от индивидуална програма с упражнения и хранителен режим. За никой елемент от опорно-двигателната система движението не е по-важно, отколкото за ставите. При лечение обаче, то трябва да е умерено и редувано с пълен покой и почивка. Правилната намеса ще премахне напълно симптомите, а при травматичният артрит – и причината.

Холистичен подход

Медицински център “Холимед“ предлага комбинирана възможност за рехабилитация и лечение на артритни и артрозни изменения. Предвид че причинител на повечето типове е бактериална инфекция, холистичната медицина е точният избор. Здравословното хранене и консумацията на определени продукти, плодове, зеленчуци и подправки отстраняват всяко възпаление от тялото, а въздействащите върху емоциите процедури засилват и ускоряват процеса.

В центъра пациентите могат да се възползват и от най-добрите рехабилитационна апаратура и лечебни масажи. Лечебна физкулутра, остеопатичен масаж и електроимпулсно третиране на най-болезнените зони носят мигновено и трайно облекчение.

Напоследък, в здравните портали наблюдаваме понятието “индекс на телесна маса” (ИТМ). Той не е напълно точен, тъй като определя прекалено обемната мускулна маса като мазнини, но е добър повод да се замислим относно здравословните за височината ни килограми. Как се определя статусът наднормено тегло и оказва ли действително влияние върху телесните процеси?

Затлъстяване и допустимите му граници

Нормата за здравословно тегло варира за различните раси, но и за всеки човек, според Световната Здравна Организация. Приетите за критерий стойности посочват оптималният процент телесни мастни тъкани за ръста ни. Те не са панацея, но показват много важна особеност на тялото – присъствието и количеството на вътрешни (висцерални) мазнини.

Понякога те са складирани около важни вътрешни органи (коремна област) в големи количества, въпреки нормалното или даже ниско телесно тегло на човек. Тази парадоксална конструкция се забелязва само чрез измерване със специализиран уред – повишеният индекс при слаба фигура показва прекалено присъствие на висцерална мастна тъкан. Тя трябва да е в рамките на 3–5% за мъжете и 8–12% при дамската половина, като стойностите са повишени за активни спортисти.

Видимите телесни натрупвания са много по-лесни за идентифициране и всъщност те са тези, които провокират към изследвания и въпроси относно нормалният им процент в тялото. Изключително разнообразни уреди вече могат да помогнат в определяне индекса на телесните тлъстини, като най-полезна би била консултацията с лекар.

Какво, ако сме закръглени над нормата

Структурните мастни тъкани и депата-резерви са неделима част от човешкото тяло. Те участват в образуването на клетките, изолират органите от външните условия и доставят енергия. Тези тлъстини не изгарят при никакви условия – единствено резервните депа могат да се стопят и разградят, вследствие на доста усилия. Слоевете, които е възможно да нараснат прекалено, са именно резервните и висцерални отлагания.

Отново според данни на СЗО, прекаленото тегло е заболяване, тъй като е с доказан негативен ефект върху здравето и може да отключи редица медицински състояния. Това са диагнози на сърдечно-съдовата (високо кръвно налягане, атеросклеротични плаки, повишен холестерол), неврологична и ендокринна система (захарен диабет), някои дихателни смущения, подагра, остеоартрит, и дори опасност от онкологични заболявания.

Това е само възможна вероятност, но е добре да прегледаме здравословният си статус, ако сме видимо прекалено пълни. Профилактични лабораторни изследвания и необходими насоки от личният лекар ще ни помогнат да разберем, дали повишеният процент мазнини наистина ни вреди.

Корекция на повишено тегло

Свалянето на килограми е необходимо при установена диагноза, или когато се чувстваме непривлекателни до степен, че оценката ни влияе психологически. Отделните заболявания се нуждаят от различен хранителен режим, съобразени и с причинителя на затлъстяване, но към всяко е включена ежедневна двигателна активност. При желание за изгаряне на тлъстини с естетическа цел, също се изготвя индивидуален план на действие.

Екипът на холистичен център “Холимед“ ще разработи най-подходящата за телесните ви нужди програма, така че да свалите килограми с прием на пълноценна и здравословна храна. Специалистите ни ще ви обяснят връзката между психологическото състояние, емоционалната нагласа и теглото, както и тенденция за натрупване на мастна тъкан вследствие на депресия или силен стрес.

Разбира се, изготвянето на подходящ хранителен режим с плодове, зеленчуци, билки, подправки и комплекс от базовите за тялото микроелементи, също е наша задача. Ние ще предложим и най-подходящият за вас комплекс физически упражнения.

Рехабилитация наричаме съвкупността от специални лечебни практики и ритуали за възвръщане на нормални органични, мозъчни или неврологични функции. Обикновено тя се превръща в необходимост след тежко физическо или неврологично заболяване, остро стресови и посттравматични ситуации, и депресивни или тревожни епизоди. Целта на рехабилитацията е да осигури и оптимизира в най-кратък срок способностите ни да се движим, обслужваме и работим самостоятелно, и с минимален дискомфорт или затруднение.

Рехабилитационни методи – смисъл и видове

Рехабилитацията не лекува, макар и да се проявява чрез подобрения в здравословното състояние. Тя само възвръща способностите на организма ни, благодарение на които сме самостоятелни, социално и професионално реализирани личности. Това се случва чрез система от специфични методи. Наричаме ги с краткото наименование терапия.

Терапията е медицинска практика със свои отличителни особености. Всеки тип терапия е организиран от специалисти-медици и е с определени структурни различия от останалите, в зависимост от насоката си – възстановяване на органичен, умствен и емоционален капацитет на личността. Физическите, умствени и когнитивни упражнения се провеждат под наблюдение на квалифицирани специалисти, които постоянно проследяват нивото на напредък на пациента.

Физическа терапия

Най-общо казано, тялото, умът и емоциите се нуждаят от движение. Обучените рехабилитатори и физиотерапевти активно прилагат този принцип в сеансите си. Той описва едно от най-важните изисквания на рехабилитацията – участие и мотивация  на болният в собственото му излекуване.

Дори и при заболявания със сериозни двигателни последствия пациентите заемат неподвижна поза, но раздвижват засегнатите области. Това се случва със самостоятелни усилия, помощ от терапевт, или с насочено пропускане на нискочестотни импулси, които мозъкът регистрира като естествено движение.

Физическата терапия може да е комплекс от индивидуално разработена лечебна гимнастика в естествена и водна среда (при костно-ставни смущения). Провежда се с лечебен масаж, механични уреди (пътека, велоаргометър, бодиблейд тренажор) и нискочестотни електроимпулсни устройства в специално подготвена база, в присъствие на терапевт, който насочва действията и измерва телесните показатели.

Истинско предизвикателство за терапевт-рехабилитатор е възвръщането на самостоятелност на пациенти със сериозна пареза след инсулт, ДЦП (детска церебрална парализа), мускулна атрофия или тежки костно-ставни изменения (фрактура, прекъсване на нервни връзки, дискова херния). Елементарни движения на крайници, мимики, самостоятелно пълзене, ходене, обличане и хранене са огромен успех при по- тежките случаи. Той започва от възстановяване контракцията на мускулите, нервните влакна и кръвооросяването.

Езикови и когнитивни упражнения

Преодоляването на мозъчни и неврологични бариери също е много важен процес при сериозните инвалидизиращи заболявания, засегнали мозъчните функции. Лечебните методи трябва да възстановят уменията за разбиране и осмисляне на информация, правилен говор, четене и писане.

Когнитивната терапия назначава комплекси упражнения със сходна насока, но те се занимават с по-сложните нервно-мозъчни функции. Способността за запаметяване и възпроизвеждане на информация с определен обем, повишаване нивото на концентрация и продуктивност, са основната цел на този тип процедури. Назначават се предимно при неврологични смущения от аутистичният спектър, хиперактивност с дефицит на вниманието, както и след депресия и силна психологическа травма.

Ролята на терапевта и тази на пациента

Рехабилитаторът е от изключително значение за успехът на провежданите процедури. Той е лице със специална правоспособност, което проследява резултатите от терапията и разработва точната индивидуална програма за всеки отделен проблем. Терапевтът е и човекът, който внася така важната доза мотивация за възстановяване при сериозните диагнози, появата на които е стресиращ и депресиращ фактор.

Възстановяването е дълъг и сложен процес, и преминаването през него оставя незабравим опит. Пациентите често губят желание и стимул за работа, който е ключов за успехът от всички описани процедури. Медицински център “Холимед“ е мястото, където всеки тип инвалидност получава възможност за подобрение, чрез напълно неинвазивни методи и най-важното – чрез собствен капацитет. Тук те ще се научат как да го стимулират ефективно, според най-актуалната  през последните години, холистична концепция.

Остеопорозата е прогресивно изтъняване на костната плътност, което протича в продължение на години. Началните етапи са асимптоматични и с нищо не подсказват, че балансът във формирането на костно вещество е нарушен. Костите ни всъщност са тъкан. Те обновяват състава си постоянно. Всяка от тях е структура от твърда маса (остеони) и желеобразна материя, позната като костен мозък, и запълваща кухите пространства на  плътните кости.

Съставът на костта е основно от мазнини, калциеви соли, вода, белтъци и много важният колаген. Вярването, че намалената й плътност се дължи на липса на калций, магнезий или витамини, не е мит. Всъщност, това е само една от причините за остеопороза на гръбначния стълб, бедрените и лъчеви кости. Тя представлява прекалено скоростно разграждане (резорбция) на тъкан, която не се замества с достатъчно ново вещество. Костната загуба винаги води до значителни промени в тялото ни.

Изменения в гръбначните прешлени

Заболяването се концентрира най-често в гръбначната зона. То предизвиква промяна във формата на прешлените, които след продължителна загуба на вещество, намаляват и размерите си. Тъканта става подчертано лека и порьозна, а продължителната загуба на костно вещество може да я трансформира в почти мека материя.

Последиците често са образуване на т.нар. “смачкване“ на прешленни тела. То не засяга само единични структури, тъй като намалената плътност се отразява еднакво върху цялата гръбначна маса. Сплескването е болезнено преструктуриране, което е в състояние оптически, а и органически да скъси дължината на гръбнака. Този процес обикновено е последван и от промяна в стойката – смачканите прешлени не само открадват сантиметри от ръста, но и “извайват” характерна за заболяването гърбица.

Друг резултат на остеопорозата е изкривяване на стойката. Сколиотични деформации се наблюдават много често при пациентите с такава диагноза, а съчетанието със “заоблен гръб”(кифоза) води епизодични остри болки в гърба и кръста, изтръпване на крайниците, проблеми със зъбите (пародонтоза), чувство на изтощеност и дори сърцебиене. Основен белег на бедната костна тъкан обаче е чупливостта на костите – най-сериозният проблем при тази болест.

Счупвания и фрактури

Често пъти, първият симптом при остеопороза на гръбнака си остава фрактурата. Бедата на безсимптомното заболяване е именно, че в неочакван момент то се проявява с опасното дори за живота, пукване или счупване на прешлен. Тези травми са с още по-негативно влияние, когато са позиционирани по протежението на гръбнака.

Тогава те могат да повлияят върху функциите на белите дробове, сърцето и отделителната система, както и да засегнат нервни окончания и кръвоносни съдове, причинявайки парализи и парези. Остеопорозно прешленно тяло може да се увреди от съвсем лек удар или дори при по-силна кашлица, ако диагнозата е в напреднал стадий или пациентите са възрастни. За съжаление, в редки случаи и в по-напреднала възраст, такава фрактура понякога може да причини и смърт.

Причини и превенция

Начините за предпазване от болестта на чупливите кости, е следене на здравословният статус и постигане на максимална костна плътност във възрастта на изграждането й. Остеопорозата невинаги е възрастов проблем. Понякога тя се развива при съвсем млади хора в юношеска възраст, или е причинена от органично заболяване, продължителен прием на медикаменти, злоупотреба с алкохол, тютюн и тежки субстанции.

Предотвратяването, както и спирането на това заболяване е възможно чрез ежедневна двигателна активност и хранителен режим. Освен лечебната гимнастика, която ще ви бъде предписана, ходенето пеш също е ефективен начин за изглаждане на плътни и здрави кости. Добре е то да бъде съчетано със слънчеви бани, които спомагат да синтезиране на изключително важният витамин Д. Храненето включва растителни продукти, заедно със задължителните млечни произведения или отделен прием на калций.