Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 21

Състоянието, познато като нарушена концентрация, е усложнена форма на свойствената за някои хора разсеяност. То представлява патологична неспособност за съсредоточаване на вниманието върху един или няколко обекта (занимания) в достатъчно продължителен период. Когато не е породена от психо-емоционални проблеми, медикаментозна странична реакция или алкохолна и наркотична интоксикация, такава особеност е причинена от невробиологични особености на мозъка.

При такава неврологична бариера той е обикновено е с изменен строеж – някои дялове от крайния мозък са с намален в сравнение с нормалният размер и са изтънени (фронтален и страничен дял). Допаминовите рецептори са силно понижени – съответно и секрецията на този хормон, отговорен за мотивацията и концентрацията. Описаната мозъчна структура се наблюдава при категорията дефицит на вниманието –  обособена диагноза на влошеното съсредоточаване.

Неспособността за съсредоточаване се отразява и върху ред други свързани невро-психологични реакции – разсеяност, липса на стимул, апатия, влошена краткосрочна памет, раздразнителност, неумение и нежелание за организация и планиране. Често тя се наблюдава с хиперактивно-импулсивно поведение в комбиниран синдром. Хората, които изпитват симптомите й самостоятелно обаче, обикновено са предразположени към кратки или по-продължителни периоди на депресия.

Тази невробиологична особеност често е следствие на изменения в мозъчната структура. Възможно е обаче и да е резултат от изключително голям брой физически диагнози. Кои заболявания биха могли да предизвикат патологично отслабено внимание?

Болести на нулевата концентрация

Отсъстващото внимание е симптом. Когато е част от физиологично състояние, винаги е съпроводено с характерен комплекс от симптоми. Нарушената микроциркулация и оросяване на мозъка например се проявява чрез влошена концентрация и памет, но и липса на енергия, световъртеж, зрителни проблеми, лошо кръвоснабдени и ледени крайници, главоболие и шум в ушите.

То е началният стадий на тежките мозъчно-съдови увреждания и на по-леките, от рода на хипотонията. Влошеното мозъчно кръвообращение в отделни мозъчни дялове впоследствие може да се усложни в хронично отслабено кръвоснабдяване, мозъчен кръвоизлив или исхемичен инсулт. Сърдечно-съдовите смущения (сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия и др.) също се проявяват неврологично с характерния симптом.

Затруднението при съсредоточаване се наблюдава и в началният етап на много сериозните прогресивни заболявания като Алцхаймер и мозъчен тумор. Преди да настъпят генералните изменения в мозъчната структура обаче, никой не би обърнал внимание на подобно усещане.

Някои автоимунни диагнози също го проявяват в началните си епизоди. Миотоничната дистрофия, свързана с влошена мускулна реакция, както и с обща слабост и атрофия на телесната мускулатура, е точно такова заболяване, както и левкодистрофията – нарушена структура на нервните влакна. Острите инфекциозни заболявания също присъстват като причина за този симптом. Това обаче е най-слабото проявление, с което ще почувствате мозъчният абсцес, менингитът, сепсисът или Лаймската болест.

Обратно –  лошата концентрация е ясно различимо и продължително оплакване при ендокринни, чернодробни и бъбречни увреждания, което може да даде знак за нередности в тези органи. Хипогликемичният синдром, хипотиреоидизмът (понижена функция на щитовидната жлеза) и бъбречната недостатъчност се проявяват чрез тази нервно-психологична реакция.

Травматичните изменения в областта на гръбначният стълб и главата най-често се изявяват с влошена концентрация, липса на краткосрочна памет, световъртеж, замайване и гадене. Мозъчното сътресение, фрактурите и хематомите, включително и в гръбначният отдел, със сигурност причиняват тази реакция, особено ако състоянието е придружено с притиснати артерии и  нервни влакна.

Симптом на хроничната умора

Никога не бива да забравяме, че затрудненото съсредоточаване се проявява най-често след недоспиване, физическо и психическо изтощение, емоционално сътресение или стресов епизод. Психо-емоционалното ни състояние най-силно повлиява тази способност. Няма как да сме концентрирани и продуктивни с един или поредица от посочените проблеми.

Бързата и трезва мисъл изисква достатъчно сън и почивка. Най-ефективният начин да възвърнете отслабената си концентрация е чрез достатъчно продължителна почивка. Релаксиращата обстановка и способността да “изключвате“ проблемите ще ви подарят завидна концентрация.

Хранене

Храната и веществата, които приемаме, са от изключително значение за мозъчните функции. Пълноценното хранене и хидратацията са най-добрият приятел на съсредоточеността и продуктивността. Те са с особено значение при поредица от изпити и продължителна умствена работа с голям обем информация. “Мозъкът трябва да се храни” казват специалистите и говорят в  буквалния смисъл – мозъчните структури имат огромна необходимост от правилните хранителни вещества.

Липсата на витамини също се отразява върху концентрацията, паметта и способността за възпроизвеждане на информация. Нуждата от изключително полезната група В витамини често се проявява с неврологични и психосоматични смущения. B1 (Тиамин) регулира дейността на повечето органични системи, но е най-важен за вегетативната и централна нервна система, качеството на мозъчните функции, паметта и координацията. Той осигурява спокоен сън, добро настроение и висок тонус.

Житните, бобовите и оризовите култури съдържат изключително висок процент тиамин. Той се открива и в телешкото, говеждото и свинското месо, както и в черен дроб и дребни вътрешности. Яйцата, спанакът, ядките и бирената мая са другите концентратори на тази жизненоважна съставка. Разбира се, той може да се приема и под формата на таблетки. При понижен тонус и умора опитайте и ще се учудите от ефекта.

Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е все по-познат през последните години. Причината не е в подробната медицинска информация, която се открива в Интернет, или във все по-актуалното внимание към възникването и протичането на различните психологични процеси. Тя се наблюдава, тъй като този комплекс от поведенчески реакции действително е често срещана характеристика на съвременното детското поведение.

В наши дни той се обособява като изолирана диагноза в американският  “Диагностичен и статистически наръчник” Международната Класификация на болестите (МКБ-10). Двата медицински справочника дори разграничават хиперактивността от неспособността за концентрация, с класификация на отделен хиперактивно-импулсивен тип (ADHD –PH).

Всъщност, всички неспециалисти отличават синдромът предимно чрез хиперактивните му прояви, изразени чрез свръхактивна двигателна моторика. Те включват нетърпение, невъзможност за спокойно стоене на място, прекалено приказливост и затруднение за изслушване при разговор, склонност към екстремни и опасни игри и забавления. Избухливостта и импулсивното поведение са силно характерни.

Освен че са изключително лесно забележими, тези симптоми изпъкват пред дефицитът на внимание и защото децата обикновено ги проявяват в по-ранна възраст – още на 3 годишна възраст. Има и друга съществена причина, заради която този поведенчески модел е интересен на голям процент родители. Хиперактивното поведение е един от основните симптоми на специалните аутистични заболявания. Основни негови представители са аутистичното разстройство, Синдром на Аспергер, Синдром на Рет и ПДД-НОС (генерализирано разстройство на развитието).

Мястото му в аутистичния спектър

Аутистичното семейство ражда поведенчески отклонения. Те са насочени основно към вербалната и невербална комуникация и се проявяват по-забележимо през втората или третата годинка. Приблизително в същият етап, к могат да се разграничат и първите ясни симптоми на хиперактивният синдром.

Хиперактивно-импулсивният тип рядко проявява само характерните описани симптоми. Той се отличава и с редица дефицити, един от които е нарушената сензорна динамика. Координацията, както и предварителното планиране на движенията, са проблемни и това се проявява забележимо при ежедневните игрови дейности. Нарича се моторна диспраксия (dys – praksis – трудно действие)

Вербалната, зрителната и генерализирана диспраксия са другите й варианти. Децата с подобен дефицит се затрудняват да изговарят думите, същевременно бъбрейки постоянно. Те са ограничени и в извършването на други практическа дейност (хранене, обличане), която би трябвало да умеят за възрастта си. Забележими затруднения или нарушения в дъвкателната функция са почти сигурен признак за бъдещ проблем с говора.

Зрително-пространствената диспраксия се проявява най-ясно, чрез неспособността за фокусиране на погледа. Другият вид проява на затруднен говор се нарича дисфазия. Тя по-скоро ориентирана към трудностите в създаването, изговарянето и разбирането на речеви структури.

Дислексията е още един дефицит на хиперактивните деца, свързан с трудности при четене и писане – те “виждат” буквите по свой, много различен начин. Парадоксално, тези деца се научат да четат и пишат с огромни затруднения, но в същото време са изключително интелигентни и говорят съвсем нормално за възрастта си.

Всички тези дефицити се наблюдават както в хиперактивно-импулсивното поведение, така и в някои аутистични заболявания. В съчетание с характерните импулсивни гневни изблици и неспособността за общуване (в аутистичният спектър – от невъзможност да развитие на адекватни вербални и невербални умения, а при хиперактивният синдром – от нетърпение, импулсивност и агресия), симптомите при двете състояния лесно се припокриват.

Важна отличителна черта е, че аутистите са склонни към самонараняване. Хиперактивните деца просто са привлечени от екстремни игри и занимания, които са с повишена опасност от нараняване. Двете са доста различни състояния и макар и да са класифицирани като медицински диагнози, да които се предписват медикаменти, синдромът на хиперактивност е по-скоро характерен поведенчески модел. Социалната изолация е характерна последица и при него, но в много по-ниска степен.

Дефицитът на вниманието е изключително важна характеристика, още повече че той много често придружава хиперактивно-импулсивното поведение. Трудната концентрация, неспособността за продължително съсредоточаване и планиране, както и невероятно лесното разсейване не са характерни черти за аутистичният спектър диагнози. Специалистите ще ви информират веднага, че децата с типично аутистично разстройство се занимават вглъбено и самостоятелно в продължение на часове, и то с огромен интерес.

Диагностицирането на тези сложни неврологични състояния изисква внимателно и продължително наблюдение от няколко специалисти – детски невролог, психиатър и логопед. Процесът не е лек, тъй като заболяванията от този спектър са с широка и леко неясна симптоматика. Не се изкушавайте да ги определяте сами или да разчитате на самостоятелно проведени тестове – диагностиката често затруднява и квалифицирани специалисти.

Хиперактивните и аутистични деца

Хиперактивно-импулсивното дете действително не винаги е добре прието в социална среда. Неизчерпаемата му енергия често го превръща в лидер на групичка негови връстници или пък точно обратното – изолира го от тях, заради нетърпеливият, прибързан и буен характер с неконтролируемо поведение.

Малчуганът с аутистично разстройство е затруднен с общуването в много по-висока степен. Той не страда от нетърпение, а просто не умее да различава невербалните сигнали при комуникация и това затруднява процесът изключително много. В комбинация с някой от горепосочените дефицити и избухливост може да се каже, че поведението му почти винаги е смущаващо и неприемливо за другите деца. Именно това затруднява много обучението му в стандартни учебни заведения.

Преживелите панически атаки хора са изпитали сравнимата с много ограничен брой усещания, пълна липса на контрол върху тялото и съзнанието си. Преживелите множество паник атаки със сигурност са преминали през едни от най-зловещите минути в живота си, когато са се изправили пред свой голям страх, материализиран чрез усещането за физическа смърт. Макар че звучи като сложно и сериозно заболяване, това състояние всъщност е органична реакция на сериозен психо-емоционален проблем.

Шансът пристъпът да бъде объркан със сърдечносъдов или белодробен проблем обаче присъства в 90 % от случаите. Симптомите му поразително наподобяват тези на инфаркт, инсулт, исхемична криза, астма, емболия и няколко други плашещи диагнози. Какво представлява той, на физиологичната или психосоматичната симптоматика трябва да обърнем повече внимание и всъщност, как да се справим?

В началото беше амигдалата

Последното, което ще помислите след преживян шок с подобен интензитет, е че тялото ви просто реагира на нещо – събитие или поредица от събития, на което е нямало как да реагирате на момента. А може би просто не сте ги разпознали като застрашаващи вашето комфортно психо-телесно състояние. Този процес се изяснява лесно, ако разгледаме внимателно строежът на мозъка ни.

Преди да получи две симетрични мозъчни полукълба (емоционално и логично) и 800 кв.см. неокортекс – мозъчна кора, отговорна за съзнателната рационална мисъл, преценката и потискането на импулсите, човекът (Homo Sapiens) е имал бадемовидната амигдала. Тя представлява ядро от неврони, разположено в лимбичната система на главния мозък.

Съхранена отлично в продължение на милиони години, амигдалата е с почти идентична структура като тази на приматите и първобитните хора. Тя отговаря за сензорно-моторните емоционални реакции, условните рефлекси и основните чувства на неудоволствие – гняв, агресия и страх. Хипокампът (друга важна част от лимбичната система) свързва изпитана емоция с опит и я проектира в паметта при повторна среща с конкретният образ.

Лимбичната система е отговорна за оцеляването на видовете. Тя действа абсолютно емоционално, възоснова на принципа проба-грешка, основан на усещане за удоволствие или неудоволствие, и подтиква към конкретно действие. В каменната ера, именно това чувство е спасявало човешкият индивид от сигурна смърт.

Сега, амигдалата продължава да складира емоциите ни и при сигнал за заплаха, мобилизира функциите на цялото тяло в готовност за битка. Ако психически и физически здрав индивид попадне в клетка с лъв или тигър, ще изпита същите усещания. При паническите атаки обаче липсва видим противник.

Панически пристъп

Както може да видите в горните редове, паническият пристъп е напълно мотивирана реакция на изключително силно неудоволствие. То е запаметено от амигдалата, която при попадане в идентична ситуация и след припомняне на момент, запаметен като стресов, просто “включва“ определени механизми. Всъщност, симптомите на атаката представляват характерната телесна защита.

Тялото отделя огромни количества адреналин, норадреналин и кортизол, които, когато няма как да бъдат изразходени чрез действие, причиняват силно сърцебиене, хипервентилация и задух, напрежение в мускулите, обилно изпотяване, изтръпване и скованост, болка, стягане и тежест в гърдите, заедно с тремор. Тези симптоми няма как да не провокират усещане на страх. То се появява често и преди настъпването им, но след това със сигурност ще се задълбочи.

Физиологични причини

Сблъскалите се с паник атака хора винаги се насочват към преглед от квалифициран лекар. Малцина осъзнават, че усещанията им се дължат психо-емоционално състояние. Всъщност, те са прави, защото изненадващо се оказва, че някои физиологични състояния предразполагат към тези пристъпи.

Хроничните или епизодични белодробни заболявания (бронхит, пневмония, астма, ХОББ и др.), козметични сърдечни дефекти или по-сериозни сърдечни смущения, изменения във функцията на щитовидната жлеза, вегегативна дистония и дори някои скелетно-костни диагнози предизвикват по естествен път поредицата от зловещи симптоми.

Гръбначното изкривяване, дисковата херния, остеохондрозата и свързаните с някои от тях остеофити могат да компресират и да стеснят основни кръвоносни съдове, както и важните органи в гръдната клетка. Постоянните симптоми на затруднено дишане лесно провокират панически пристъп. Понякога те са полезна телесна реакция – астматичните пристъпи например изчезват напълно при системен прилив на адреналин в тялото.

Паническите атаки обаче понякога са на физическа и психическа преумора, както и системна злоупотреба с алкохолни или наркотични субстанции (включително кофеин и тютюн). Тази възможност задължително се проверява, ако пристъпите се проявяват редовно.

Соматизираният страх

При липса на физиологичен причинител, психологическият със сигурност е сериозен. Толкова сериозен, че единственият начин да “излезе на светло” е чрез тялото ви, защото съзнанието се опитва да го подтисне всячески. Това е може да е минало травматично събитие, но и просто неприятен спомен, който мозъкът запаметява с определен интензитет, в зависимост от темперамента.

Със сигурност, ситуацията БОРБА или БЯГСТВО е реална, само че самата битка не може да се реализира по познатият примитивен начин. Потискането на емоции в наши дни е задължително за социалната адаптация, до такава степен, че понякога се случва несъзнателно. Различните типове темперамент обаче реагират на потискането по различен начин. Паниката е реакцията на прекаленото потискане.

Примитивният човек в нас не се обажда случайно. Той се опитва да “каже” нещо много важно, което пряко застрашава комфорта, бъдещето и индиректно – оцеляването ни… Преди милиони години хората са успявали да оживеят и да се възпроизведат, без да бъдат изядени от дивите животни, благодарение на малката амигдала.  Дали ситуацията е много по-различна в наши дни?

Не забравяйте и нещо много важно – вие влагате огромна енергия в дадена мисъл, емоция и проблем, когато сърцето ви бие с 200 удара в минута, гърдите ви стягат и треперите от прилив на адреналин. Какво бихте могли да направите, ако я насочите в обратна посока, колкото и да изглежда страшно на пръв поглед?

Човешкото тяло е съвкупност от сложно устроени анатомични системи. Костно-скелетната структура е най-важната опорна точка и основа, без която не бихме комбинацията от органи не би могла да образува оформено тяло. Скелетът на здрав възрастен човек се състои от 206 (до 212) кости, разположени в череп, цервикален (шиен) отдел, гръбначен стълб, гръден кош, ребра, раменна структура, горни и долни крайници, ходила и пръсти.

Костите са свързани помежду си здраво, но достатъчно свободно, за да създадат идеалната двигателна моторика. За връзка служат хрущялно-тъканни структури, наречени стави, които са около 350 на брой, класифицирани като синовиални (подвижни), фиксирани (неподвижни) и полуподвижни. Появата на болки в ставите винаги е притеснителна, тъй като може да е свързана както с нарушение в хрущялните структури на ставната капсула, така и със ставна връзка или сухожилие.

Видове ставни деформации

Болката е симптом на синовиалните и хрущялни (полуподвижни) ставни структури. Тя често се проявява с усещане на скованост и затруднена подвижност, придружено с характерен звук (пукане на ставите) и се излъчва и към свързаните от ставата кости. Понякога е придружена от локално подуване, зачервяване и затопляне, заедно с повишена телесна температура. Такива оплаквания се появяват най-често в ставите на коленете, лактите, раменете, пръстите, челюстната, гривнената и тазобедрената става.

Болезнените усещания, предизвикани от деформация на ставата, могат да бъдат временни (сезонни), но след определен период на нелечение да се превърнат в хронични. Когато са само придружаващ симптом към друг вид заболяване, те просто отшумяват след излекуването му.

Увреждане на меки тъкани в ставната капсула

Понякога главният проблем за болка в ставната област не е деформация или разместване на костният сегмент. В случая тя маркира навяхване, разтягане и деформация на меките структури в капсулата – сухожилие, ставна връзка и мускулни влакна.

Ставните връзки и сухожилията са ивици здрава съединителна тъкан и колаген, която обаче не е прекалено еластична. Докато сухожилието може само да се разтегне и възпали, ставната връзка е податлива както на навяхване, така и на разкъсване, и дори поява на остеоепифизиолиза – пълно отделяне от костта, към която е прикрепена.

Най-податливи на травми са кръстосаните връзки на долните крайници (коляно, глезен, стъпало), а по-рядко и с много по-леки последици – тази в шийният отдел. Болката е с остро и парещо начало, придружена от блокирани движения, възпаление с локален болезнен оток и дори вътреставен кръвоизлив (хемартроза). Тендинитът, тендинозата и тендинопатията са няколко медицински състояния, описващи възпаление на сухожилията, което може да възникне във всяка област на тялото.

За намаляване на болката, възпалението и отока се предписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Ако те не повлияват ефективно състоянието, се заменят с глюкокортикоиди. Същинското излекуване на обаче става чрез локално обездвижване с гипсова превръзка или ортеза, и физиотерапевтични упражнения след определен период от травмата. При неуспешно лечение или пълно разкъсване (остеоепифизиолиза), лечението се осъществява с хирургическа намеса или подшиване на връзките.

Синовиалната мембрана, която “облицова” вътрешната част на капсулата, също е склонна към травматични изменения. Секретираната от нея синовиална течност е концентрат от хиалуроанова киселина, хондроитин сулфат, глюкозамини и глюкозаминогликани. Тя спомага за гладкото и лесно движение на хрущялите и освен това активно подхранва гладката хрущялна тъкан.

Редица ставни увреждания обаче предизвикват намалено и увеличено производство на този секрет и промяна в съставът му, които предизвикват физически симптоми. Пониженото количество течност уврежда хрущялната маса и е последица от артрозни изменения, а повишената секреция се причинява от възпаление, води да натрупване на течност в кухината на капсулата. Резултатът – оточна, болезнена и трудноподвижна става, е познат като синовит или бурсит.

Концентрацията на голямо количество синовиална течност се получава и под формата на хигрома – доброкачествена киста, причинена от херниация на мембраната. Тя се образува върху стъпалата и ходилата, като отстраняването й става чрез пункция.

Увреждане на хрущялната тъкан

Болезнени стави се причиняват със същата честота и от деформация и дегенерация на ставният хрущял. Хрущялът е гладка колаген – еластинова маса с висок процент протеогликани, която представлява твърдият компонент в структурата на ставната капсула. Той е с плътност от 3 до 5 мм. и покрива външната повърхност на ставата.

Хрущялната маса и течността, секретирана от синовиалната мембрана във вътрешната част на капсулата, предотвратяват триенето между допиращите се костни тела, омекотяват тежестта от корпуса и така улесняват движението. Въпреки че е изключително гъвкав и устойчив, ставният хрущял се възстановява трудно и бавно след деформация. Такава може да възникне от травматичен удар и като резултат от постепенно дегенериране на твърдата гладка тъкан.

Луксацията (изкълчване) и навяхването (дисторзия) травмират всички елементи от ставната капсула и са травма в резултат от физическо натоварване. Хрущялната тъкан се уврежда самостоятелно като следствие от инфекциозен процес или износване. Сред популярните “ставни” заболявания са няколкото варианта на артрит, артроза (изтънен хрущял), остеопороза, остеохондроза (в юношеска възраст), остеофити и още някои дегенеративни последици.

Гръбначното изкривяване и дисковата херния също засягат здравословната форма на ставните капсули, а увреденият менискус е най-кошмарното преживяване на всеки активен спортист. Менискусът е дисковидна хрущялна тъкан в коленните стави, която сравнително  лесно може да се увреди и прекъсен при тежки физически натоварвания.

Симптомите при всички увреждания на твърдата хрущялна тъкан са остра блокираща болка, ограничена подвижност, оток и характерен звук при движение. Модерните алтернативни методи на лечение (масаж, акупунктура, лазерна терапия и др.) са все по-предпочитано средство за предотвратяване на хирургическа намеса, едновременно или придружавайки медикаментозното лечение.

Тревожността е психологическо състояние, чрез което мозъкът подава сигнал към тялото за напрегната ситуация, която заплашва телесният и психически комфорт. Усещането за повишена тревожност е нормална реакция при определени социални и житейски събития и всеки от нас е преминал през подобни изключително напрегнати епизоди.

За някои хора обаче това чувство остава постоянен “спътник”, дори и при отсъствие на рационална заплаха. Интензивното притеснение се отразява на социалната адаптация и комуникация, и се превръща в истински проблем при наложително пребиваване в стресова среда, както и при сблъскване с маркираните като “страшни”  ситуации.

Именно степента на тревога определя наличието или отсъствието на психологично смущение. Докато силното притеснение е нормално и дори стимулиращо за някои активности, патологичната му форма е неадекватно по-висока от протичащите събития, продължителна и напълно обсебваща съзнанието. Често, такава тревога принудително променя поведението в различни житейски ситуации.

Психологическа и физическа проява

Психическите симптоми на тревожност включват индивидуалните усещания на дискомфорт, които не се проявяват на физиологично ниво. Такива са повишената моторна активност и възбудимост, силният натраплив страх, постоянното безпокойство и очакване за нещо лошо, както и острите пристъпи на паника. Произтичащите от тях проблеми с концентрацията, апатия, разсеяност, раздразнителност, гняв и агресивност, също могат се приемат като симптоми.

Те могат да достигнат патологични размери и са типичният белег на тревожно разстройство, понякога дори и без присъствие на физически симптоми. Понякога, психиката открива начин за справяне с прекомерната тревожност чрез повторение на видимо безсмислени “ритуали” или чрез поредица от наглед безпричинни натрапливи мисли (обсесивно-компулсивно разстройство).

Тревожните усещания се наблюдават и при продължителна употреба/злоупотреба с алкохолни и наркотични субстанции, а понякога дори след прекалена консумация на кафе, шоколад и тютюн. Този факт понякога е с подценявано значение, а е доста важен при точно определяне на състоянието, особено при придружаващи физически симптоми.

Физическото проявление на тревожността е твърде неприятно и дори плашещо. Знаем, че бадемовидната амигдала и хипокампусът могат да причинят доста зловещи изживявания чрез обилните количества адреналин, норадреналин и кортизол. Прекомерното притеснение се проявява чрез сърцебиене, болка, тежест или натиск в гръдната кост, задух, мускулни болки и схващания, повишено кръвно налягане, втрисане, изтръпване и схващане на крайници, сухота в устата, главоболие, отпадналост, умора и мн. други.

Продължителното им присъствие изтощава организма, а в комбинация с психологичните симптоми, умората се превръща в постоянен спътник на тревожните хора. Неслучайно тревожните разстройства често предизвикват депресия и хипохондрия. Тези психологични състояния се срещат като епизодичен стресов период, изолирана фобия или продължително разстройство.

Стрес, фобия, тревожно разстройство

Стресът в резултат на външни фактори в средата също може да придобие патологични размери. Често той дори е фактор за поява и задълбочаване на тревожно разстройство, което затруднява функционирането в различни житейски аспекти.

Фобията например е ирационален страх, който често е следствие на натрупано психическо напрежение, дори и наглед напълно нереалните страхове (арахнофобия – страх от паяци, агорафобия – страх от открити пространства и др.). Тя се изявява чрез изключително силна паника. Ако истинската причина за паническите пристъпи не се открие навреме, фобийните епизоди често прерастват в постоянна тревожност. Типичен пример е паническото разстройство (ПP)

Статистически проучвания сочат, че около 5-7 % от световното население е страдало поне веднъж в живота си от прекомерна тревожност. Интересното е, че тенденцията клони към нарастване на посочените цифри. В някои случаи това е следствие от сериозно психическо заболяване или психологична травма, но нерядко разстройствата са причинени от изострена чувствителност и стресов епизод в даден момент от живота.

Най-известните са генерализираното, обсесивно-компулсивното, паническо, афективно, посттравматичното тревожно разстройство и социалната фобия. Биполярното афективно разстройство и циклотимията се класифицират към граничните диагнози и се изразяват чрез много резки промени в настроението.

Соматоморфни разстройства

Съществуват различни видове тревожност, които могат да се проявят като епизоди или чрез постоянни натрапчиви усещания. Всички те обикновено предизвикват поява на описаните физически симптоми, които понякога са толкова ярко проявени, че стават неконтролируеми. Понякога, макар и доста рядко, те са единствените симптоми на тревога, без човек да е изпитал предварително чувство на очакване, безпокойство или силно притеснение.

Това е характерното клинично проявление на соматоморфната тревожност, които специалистите класифицират като психосоматични. Физиологичните симптоми са на преден план и са основните оплаквания, затова и пациентите смятат, че страдат от телесно заболяване. Всъщност, това са соматизирани нерешени психо-емоционални проблеми – състояние, което понякога се установява доста бавно и трудно.

Соматоморфните разстройства може да са самостоятелна диагноза, но и болест-симптом – последица от друго физическо или психическо заболяване. Физическите фактори са тежка бактериална или вирусна инфекция, миопатия (мускулна слабост и дистрофия), хиперфункциуя на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови заболявания, системен лупус, множествена склероза и дори мозъчен тумор. Хистерия, шизофрения, хипохондрия, и дори обикновените хроничен стрес и депресия, са психическите заболявания, които го причиняват.

Този тип психологическо разстройство е често срещано в наши дни. Докато терминът хистерия е разучен от Фройд още през 19 в., хроничният синдром на умора и синдромът на раздразненото дебело черво стават популярни едва в края на миналия век. И всъщност, те не са симулация, а физиологична реакция.

Симптомите при соматизация включват характерните безсъние, главоболие, световъртеж, сърцебиене, хипервентилация и задух, болка и стягане в гръдния кош, изтръпване и скованост на крайници. Често те се проявяват и чрез дерматологични проблеми, като понякога се наблюдават и епизоди на парестезия, парализа, слепота и мними припадъци.

Неприятните болки в гърба се появяват при изключително разнообразна палитра проблеми. Костно-скелетният апарат е само част от поредицата анатомични органи, които могат да са фактор за болезнени усещания в този участък. Болките се квалифицират според местоположението, интензитетът и видът им (остри, тъпи), наличието на придружаващи симптоми и продължителността. Те могат да са напълно безобидни, но и да сигнализират за много сериозен здравословен проблем.

Симптом без болест

Инцидентните болки са характерни за всяко по-тежко от възможностите ни физическо натоварване, на което гръбначните мускули реагират със симптом. Това се случва лесно и при системното претоварване на гръбначният стълб, когато схванатите мускули може да са придружени от прищипани или компресирани фасции, нервни окончания, разтегнато сухожилие, както и моментно възпаление на ставна връзка или нерв.

В тези случаи болката е локална, а понякога се разпространява към седалищната зона и долните крайници (радикулерна). Тя може да е придружена от схващане, скованост и изтръпване, но е остра и лесно провокира съмнения за сериозно заболяване. Оказва се, че това не винаги е така, затова и класифицирането на гръбначни болки се оказва трудна задача. Правилното диагностициране е невъзможно без помощ от квалифициран специалист, колкото и познания да имаме по темата.

Болезнените участъци, резултат от леко разтягане, навяхване, възпаление или претоварване, преминават с локални обезболяващи средства, противовъзпалителни медикаменти, мускулни релаксанти и временно обездвижване. Незатихващата остра болка се причинява от тъканни деформации, докато мускулните крампи обикновено се проявяват с леки прекъсвания.

Тези симптоми са знак, че се нуждаем от повече тренировки на гръбначните мускули, за по-леко справяне с всяко натоварване в ежедневието и в спортните ни занимания. Не така стоят нещата с причинената от медицинска диагноза болезненост, която е резултат от разнообразни причини.

Симптом на гръбначно или друго органично заболяване

Болките в гърба понякога е безобидна, но може да е и първият сигнал за протичащ болестен процес в тялото ни. Те маркират всички заболявания и изменения на гръбначният стълб, както и тези на жизненоважни вътрешни органи. Най-сериозните заболявания, на които трябва да се обърне внимание при болезненост в гръбначният отдел, са няколко.

Не бива да се забравя нещо много важно: степента на дискомфорт не е равносилна на тежка диагноза. Както посочихме в горните редове, безобидната временна болка винаги започва с много остро проявление и често е придружена със схващане, изтръпване и скованост. Тя обикновено се концентрира в шийната или поясната зона, и по-рядко в торакалната (гръдна) област.

Гръбначен стълб – стави и прешлени

Измененията в прешленните и ставни структури са разнообразни. Те рядко се развиват изолирано – гръбначният стълб е костна структура, но тя е неделимо свързана с меки тъкани и огромен брой нервни влакна. Разместването и деформацията на костните тела (прешлени, ставни връзки) често причинява притискане на съседните меки тъкани, на обвиващата мускулите съединителна тъкан (фасция) и гръбначномозъчните нервни окончания.

Именно нервните окончания пренасят чувството на болка към крайниците, а сковаващите мускулни крампи често са последица от усукани или преразтегнати повърхностни фасции. Във взаимовръзката кости-стави-фасции-мускули могат да се открият причините и за най-сериозните диагнози на гръбначният стълб.

Познатите на всички плексит, неврит, радикулит, ишиас, спиналната стеноза и невралгията са провокирани от компресиране на нервните влакна и окончанията им. Други гръбначни заболявания, проявяващи се чрез болезнени спазми, са свързаните с тъканни и мускулни увреждания (миалгия) – фибромиалгия, ревматична полимиалгия, миофасциален синдром, инвалидизиращата дисоква херния и някои други. Мускулните болезнени крампи, придружени със скованост и слабост обаче е признак за деформиране и разрушаване на костно-ставните структури.

Костните гръбначни изменения започват с изкривяванията, макар и те да не са сред най-сериозните заболявания. Всички видове артрит, артроза, остеопороза, остеофити (шипове) и други костно-ставни деформации, понякога засягащи и меките тъкани, също причиняват болка. Туморните образувания и травмите са следващи, но далеч не последни в списъкът с болезнените гръбначни заболявания.

Вътрешни органи

Редица изменения на вътрешните органи също провокират болезнени усещания в гръбнака. Отново, те се проявяват главно в шийната и поясна област. Болките в шията са един от придружаващите симптоми на възпалена щитовидна жлеза, хипертония, вирусни инфекции, сред които присъстват и две животозастрашаващи диагнози: гнойно възпаление на гръбначномозъчен епидермис и менингит. При менингитът те радиират към раменете, съпроводени с почти пълна невъзможност за движение на шията.

Торакалните болки (понякога натиск или стягане) са симптом на сърдечно-съдови, белодробни и стомашни аномалии. Пневмонията, плевритът, бронхитът, туберкулозата, увредената сърдечна функция и кръвоносни съдове причиняват болезненост при вдишване, а сърдечните заболявания я концентрират в  средата на гръдната кост или я излъчват към шията и ръката. Тя обаче може да е просто отражателно усещане, и обикновено случаят е такъв, когато е със стомашен произход – язва, гастрит, жлъчка, панкреатит, гастроезофагеален рефлукс.

Болезнени усещания в лумбалната и сакрална (подпоясна) зона маркират някакъв проблем с бъбреците, стомашно-чревният тракт, гинекологични увреждания или извънматочна бременност при жените, както и някои венерологични инфекции. Там се отразява също и множествената склероза чрез симптомът на Лермит, диабетната невропатия и дори някои сърдечни заболявания. Разбира се, не бива да забравяме и травмите.

Ракови заболявания

Фактът, че туморните образувания не се проявяват с болезнени симптоми, важи за заболяване в напредналите стадий. В началните етапи от развитието си те се разпознават и с болка, локализирана близо до мястото на тумора. Някои форми на рак са болезнени дори и в крайните фази от развитието си.

Гръбначната област боли в различни участъци при разнообразни видове рак. Онкологичните диагнози на бели дробове, млечната жлеза, стомах, панкреас и яйчници, простата и още някои телесни структури, се проявяват именно така. Тя присъства и при крайните етапи на туморни заболявания, когато са формирани метастази, отложени в костно-скелетната структура.

Гръбначната болка винаги е с физиологичен произход. Тя е една от малкото симптоми, които никога не са резултат от вегетативни или психосоматични реакции. Затова присъствието й не бива да се пренебрегва, а изисква проследяване от квалифициран лекар.

Заболяването гръбначно изкривяване представлява деформация на две или повече от прешленните структури в някой от трите отдела на гръбначният стълб – цервикален (шиен), торакален (гръден) и лумбална (кръстна). Тя е вродено или придобито състояние, което  предизвиква няколко вторични смущения в гръбначният участък.

Всеизвестен факт е, че гръбнакът е най-голяма костна опорна структура в тялото. В него обаче са концентрирани около 2 млн. нервни влакна, които преминават заедно с кръвоносни съдове през междупрешленните пространства. Не би било преувеличено да се каже, че сериозното увреждане на гръбнака е възможно да блокира частично или напълно двигателните функции.

Въпрос, който тревожи много пациенти обаче е: възможно ли е активно поражение на вътрешни органи вследствие на отклонения от стойката? За адекватен отговор е необходимо подробно разглеждане на видовете гръбначни изкривявания и симптомокомплексът, който предизвикват.

Отклонения от нормата и последици

Гръбначният стълб е устроен с няколко естествени извивки. Гръдният и поясният участък са издадени назад, а шийната и поясната област – напред, в противоположна посока. Така структуриран, гръбнакът е пригоден да устоява на тежки физически натоварвания и да осигурява лекота при двигателна активност. Когато е правилно развит и здрав, той е с S-образна форма.

Стойката се оформя напълно по време на юношеските години. Всяка физиологична извивка може да се заобли повече, отколкото трябва, именно тогава. Причините се откриват както в обездвижването, така и в усиленото спортуване от ранна възраст и създаването на прекалено обемна  мускулатура. Наднорменото тегло и неправилната стойка също са много съществени фактори за поява на такова изменение.

Разликата със сантиметър от нормата не е изкривяване, но извивката над тази граница вече е аномалия. Нормалната позиция на гръбнакът се обозначава с определени параметри, които се различни при всеки от няколкото вида отклонения от нормата. Естествените извивки в тилната и поясна област се измерват с много висока степен на точност. Така е създаден възможно най-точният критерий за асиметрия на гръбначните дялове.

Лордоза

Цервикалната (шийна) и лумбална извивка са неделима част от правилната стойка, която пък е необходимо условие за устойчивост на всякакъв тип натоварвания. Нормалната физиологична лордоза е около 34-42 градуса в шийният отдел (прешлени C1-C7) и до 30 гр. за петте лумбално-поясните прешлени.

Отклонението включва както увеличаване на извивката (хиперлордоза), така и “изправянето” й – извивка под 20 градуса, която също е деформация, известна като “изгладена лордоза” (хиполордоза). И двете състояния постепенно се отразяват върху позицията на вътрешни органи, като обикновено са съпроводени с едно или повече кифотични изкривявания.

Цервикална област

Хипер- и хиполордозата често причиняват притискане на кръвоносни съдове, преминаващи през първите пет шийни прешлена. Това е достатъчна причина за появата на множество неприятни симптоми като главоболие, замаяност, шум в ушите, скованост, изтръпване, както и намалена чувствителност в горните крайници.

Двата типа лордоза предизвикват и вариации в артериалното налягане,   понякога съпроводено дори и със смущения в сърдечната функция. Освен това, те са основна причина за развитие на спинален артрит и дискова херния. Смущенията в микроциркулацията на кръвта предизвикват и допълнителният проблем с отслабване на мускулатурата, който влошава цялостното състояние.

Лумбална област

Лумбалната хиперлордоза предизвиква видимо изпъкване в коремната област, свързано с огъването на прешлените към коремната кухина. Това е малък проблем в сравнение с последиците от отраженията върху най-важните вътрешни органи. Силното увеличаване на извивката провокира свиване, притискане и дори разместване. Хиперлордозата причинява реални аномалии във функцията на cъpцeтo, бeлитe дpoбoвe, бъбpeцитe, храносмилателни проблеми и смущения в яйчниците и малкият таз при жените.

Хиполордозата или т.нар. “плосък гръб“ често е комбиниран с кифозно отклонение, което също се наблюдава в два гръбначни отдела – гръден и сакрален. Това състояние напряга мускулатурата, причинява неприятно чувство на обтягане и болки и последваща постоянна умора, както и намалена чувствителност в крайниците, при проблем с гръбначномозъчните нерви.

Кифоза

Кифотичните отклонения се характеризират с извиване на гръбначните прешлени в обратна на гръдната кухина посока. За диагноза се приема закръглянето, надвишаващо 20-градусов ъгъл. В леките стадии, визуално непривлекателната гърбица е единственото неудобство, когато тя е разположена в гръдния отдел.

Скованост, схващане, лесна умора, скъсяване на мускулите и мускулни крампи са част от по-леките симптоми, а най-сериозните се проявяват директно от сърдечно-съдовата, белодробна и храносмилателна функция. Силно изразената кифоза се формира в торакалната област. Въпреки това, тя се среща и в сакралният дял, където провокира деформация на мускулатурата, меките тъкани, влошаване на оросяването и функциите на отделителната система.

Сколиоза – опасната странична “чупка“

Сколиотичното изкривяване представлява изместване на няколко прешлена в странична посока. Вместо извивка в предна или задна посока, прешлените ротират вляво или вдясно от гръбначната ос и образуват крива с определен размер (ъгъл на Кобб над 15 градуса). Наблюдават се декстросколиоза или левосколиоза, в зависимост от посоката на изместване на костните структури, което е възможно да се образува във всеки гръбначен дял. Възможна е единична (C) или множествена (S) сколиоза.

Заболяването се развива при пациенти от всяка възрастова група. То предизвиква промяна в нормалната структура на скелетът и ребрата, тъй като измененията в един прешлен винаги са придружени от допълнителни компенсаторни измествания. Всички те се проявяват чрез видима асиметрия в двете половини на тялото, но и с вегетативни симптоми – изтръпване, мравучкане, намалена чувствителност, необичайна умора и болка.

Тези промени се отразяват и върху меките тъкани, както и върху позицията и формата на вътрешните органи. Оплакванията са най-често от органите в гръдната клетка – сърце, бели дробове, нервни окончания, кръвоносни съдове. Увеличаването ъгълът на изкривяване смалява гръдната клетка, притиска органите и предизвиква невралгия, дихателни ограничения, болка, натиск и тежест в сърдечната област, а понякога и сърцебиене.

Всеки тип гръбначно изкривяване може да повлияе функциите на вътрешните органи, а при тежки форми – дори и да ги увреди трайно. Освен това то е най-сериозната предпоставка за развитие на дискова херния. Лечението на това заболяване често се подценява, а не бива, и горните редове вероятно са ви убедили защо.