Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 26

Дисковата херния – заболяването с характерната гръбначна болка, крие и опасност от поява на вторични увреждания. Цервикалната херния, по-добре позната като дискова херния на врата, е сравнително рядка, но изключително застрашаваща здравето диагноза. Ненавременното или неадекватно лечение е в състояние да провокира сериозни и дори животозастрашаващи състояния.

Симптомите при шийната дискова херния понякога са подвеждащи. Често те наподобяват патогенезата на други заболявания, тъй като болките се позиционират в костите, сухожилията и мускулите, а освен тях се проявяват задух и световъртеж. Може да се обърка с обикновено схващане, аномалии в кръвното налягане, мигрена, възпаление на гърлото и сърдечно-съдови смущения.

Структура и значение на интервертебрален диск

Шийната (цервикална) дискова херния се формира както и херниацията във всяка друга област от гръбнака (лумбална и торакална). С тази разлика, че тя е най-опасният тип от всички, тъй като Интервертебралните (междупрешленни) дискове в този участък са шест на брой, като отсъстват от структурата на първи и втори прешлен. Както се подразбира от наименованието им, те осъществяват връзката между всеки два прешлена – костните тела с различен размер, изграждащи гръбначният стълб от тазовата до шийната област.

Междупрешленният диск е овална структура от фиброзен пръстен (Annulus Fibrosus) и ядро (Nucleus Pulposus). Пръстенът от слой плътен колаген покрива ядрото от колагенови влакна и гелообразна гликопротеинова консистенция. Еластичността на така оформеният диск предпазва прешлените при натоварване и натиск.

С напредването на възрастта съдържанието и производство на колаген в тялото намалява. Интервертебралният диск съответно също ограничава размерите си и вече не осъществява толкова активно “омекотяване” в движението на прешлените при тежки физически усилия. Гелообразното съдържание започва да “изсъхва“ и костните структури се доближават една до друга все повече.

В по-късен житейски етап намалената костна плътност, остеопороза, артрит и някои ставни проблеми са придружени и от опасността от по-лесно “пропукване” на колагеновата фиброзна маса.

Значението на началният стадий

Деформацията на интервертебрален диск се случва постепенно, с преминаване от почти незабележими към по-сериозни симптоми. Дисковата протрузия е началният стадий, когато хернията още е само изменение (подуване) в междупрешленната област. Мекото ядро е концентрирано в рамките на фиброзния пръстен, а размерът и видът (посоката на миграция) на дисковата протрузия определя симптомите и бъдещото развитие.

Дисковата херния на врата може да притиска нервни коренчета още на ниво протрузия. Точно в този момент трябва да се потърси подробно причинителя на неприятната симптоматика със световъртеж, изтръпване, болки и затруднени движения. Обикновената рентгенова снимка не показва наличието на такова заболяване.

Квалифицираният терапевт трябва да назначи компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), дори и при минимални съмнения за тази диагноза. Шийната херния засяга най-често областта на 5/6 и 6/7 прешлен.

Опасността от закъснялото лечение

Цервикалната дискова херния може да създаде невероятно тежки усложнения. Гръбначните изкривявания и намалената плътност на костите и мускулите са минимален проблем в сравнение с резултатът от екструзия – пролабирането на фиброзното ядро. Притискането на важни съдови и нервни проводници в шийната област е неприятно, но прекъсването им може да е фатално.

При наличие на цервикална екструзия,  подобен инцидент понякога се случва дори и при по-силно завъртане на врата. Появата на миелопатия, пареза и дори гръбначен исхемичен инсулт, са напълно реална опасност, съпроводена с пареза, мускулна атрофия и тазово-резервоарни смущения.

СКЕНАР терапията (електроимпулсна стимулация на принципа на акупунктура) е най-подходящото решенеие при установена цервикална дискова херния. Процедурите трябва да започнат възможно най-скоро след поява на първит симптоми. Терапевтите от холистичен център “Холимед“ постигат огромен успех в лечението и преодоляване на опасността от този тип заболяване.

Модерната през последните години СКЕНАР терапия е съвременна адаптация на древните техники акупресура и акупунктура, доказали способностите си при лечение на заболявания с всякакъв произход. Същността й е стимулиране на лечебни точки върху кожата чрез електрическа енергия, излъчвана от специален уред – Самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор (СКЕНАР).

Подаваните електроимпулси проникват през кожните рецептори и се придвижват по невробиологичните канали до ретикуларният дял на мозъка (център за обработка и синтез на информация). Мозъкът ги разпознава като “свои“, тъй като нискоамперният заряд наподобява честотата на непрестанно произвежданите от тялото ни импулси.

Органичният отговор е постоянна регулация на постъпващите импулси, в зависимост от нуждите на тялото, и засилено продуциране на невропептиди. Невропептидите са основната структурна част на нервната система, която кореспондира с всички системи в тялото. Активизирането им създава изключително благоприятна почва за естествените самолечебни заложби на организма.

Акупунктура, акупресура и СКЕНАР

Акупунктурата и акупресурата възприемат човешкото тяло като система от меридиани, през които свободно протича поддържащата всички жизнени функции енергия – чи. Тези невидими дъги по необходимост си взаимодействат с нервната система. Окончанията им са разположени върху повърхността на кожата, и са крайно реактивни на външни дразнения.

Според древнокитайските лечебни философии, всяко заболяване на телесно ниво е пряка последица от блокиране движението на чи. Възстановяването на енергийният поток става чрез палпация (акупресура), поставяне на игли (акупунктура),  контакт с естествен магнит и още няколко типа стимулации в специалните лечебни точки, скрити между милионите кожни рецептори.

Тези манипулации предават “информация” по нервните влакна, която се обработва от съответният център в мозъка. Повторяемостта постепенно елиминар напълно блокажите в “енергийният меридиан”, причиняващи заболяване на определен орган. Можете да си представите колко по-осезаема и бърза “кореспонденция” би предизвикал електрическият импулс!

Какво прави и какво не прави този апарат

Преди процедура със СКЕНАР апарат терапевтът извършва компютърна диагностика и изработва специална програма. Електрическият заряд и честотата на импулсите, както и продължителността на манипулацията са абсолютно индивидуални за всеки пациент. Различните заболявания, а и особеностите на органичната система не могат да взаимодействат с еднакви импулсни честоти.

Стимулираният от невропептидите автотерапевтичен процес се проявява чрез подсилена имунна система, подобрен тонус и видимо по-здравословна “обработка” на стресови ситуации. Пациенти потвърждават, че след СКЕНАР манипулацията е започнало овладяване на заболявания и дисфункции в редица органични системи, и то без намесата на медикаменти:

• Нервна (вегетативна нервна)
• Сърдечно-съдова
• Опорно-двигателна
• Дихателна
• Храносмилателна
• Отделителна и полова

Електроимпулсната стимулация оказва силно въздействие върху голям брой заболявания, психологични състояние и върху цялостният жизнен тонус. Тя все пак не е в състояние да се справи със сериозни структурни изменения на тялото или животозастрашаващи състояния. Този факт не пречи да е горещо препоръчвана като придружаващ, а понякога и заместващ традиционната медицина метод на лечение.

Холистичен метод

СКЕНАР  процедурата определено може да се причисли към холистичните методи на лечение. Тя за пореден път потвърждава холистичната концепция за влиянието на емоциите и мисловните модели върху тялото, както и телесните особености върху психо-емоционалният тонус. Тя е напълно безвредна и адаптивна към индивидуалните нужди на пациента, стимулирайки самолечебните сили на тялото по естествен неинвазивен път.

Консултацията с лекар не бива да се пренебрегва в никакъв случай, въпреки че единствените познати противопоказания са поставен пейсмейкър или тежка зависимост от субстанции. СКЕНАР-терапевтът също трябва да разполага с необходимите умения, изисквани и сертифицирани от „СКЕНАР център – България”.

Електроимпулсната терапия е сред най-често търсените услуги в център “Холимед”, където пациентите срещат отлична диагностика и качествено приложена манипулация. Оздравяването и възстановяването с помощта на СКЕНАР процедурите е причината огромен брой хора да повярват в концепцията на холистичната медицина.

Мозъчният инсулт засяга тялото по различни начини, поради което рехабилитацията е често най-важният аспект за бързото възстановяване след инсулт. Инсултът уврежда част от мозъка, което води до смърт на мозъчни клетки. Причините за настъпването му са две – блокиране на притока на кръв към мозъка, заради запушване (исхемичен) или разкъсване на кръвоносен съд, предизвикващ кървене в мозъка (хеморагичен).

Кои са възможните усложнения?

Вследствие настъпилото опасно състояние, лекарите определят причината за инсулта, на база на което назначават лечение за ограничаване на мозъчното увреждане. Препоръчват се и терапии за понижаване риска от рецидив. Дори при бърза и адекватна намеса, болшинството от преживелите мозъчен удар остават с различна степен на увреждания. Това е причината да има създадени толкова много рехабилитационни програми за ограничаване на пораженията.

Различните дефицити, с които преживелият този вид травма може да се сблъска, зависят от това коя част на мозъка е била поразена. Уврежданията обикновено включват слабост, изтръпване, парализа, проблеми със зрението, говорен дефицит или трудно преглъщане.  Налице обикновено са и липса на баланс и координация, а понякога и засегната мисловна дейност. Дори при максимално леките форми, се препоръчва специална физиотерапия за пълно или поне оптимално възстановяване на първоначалното състояние.

 Лечебни методи

Една от основните цели на медицината, е да се възстанови, доколкото е възможно функционалността и независимостта на пациента. Рехабилитацията обхваща широк спектър от дейности, целящи да оптимизират възстановяването на изгубената подвижност и чувствителност на засегнати части от тялото. Програмата за възстановяване след инсулт се провежда от екип от различни специалисти:

• Физиолози и рехабилитационни невролози – определят вида и продължителността на терапиите;
• Медицински сестри – осъществяват координация на лечебните грижи и оказват подкрепа на болния през периода на рехабилитация;
• Физио-терапевти – тяхната работа е съсредоточена върху връщане на баланса и координацията при извършване на рутинни действия като ходене, къпане, обличане, хранене и т.н.
• Логопеди – имат за цел да възстановят говорната функция и да решат проблемите с преглъщането, изразяването и мисленето.

Рехабилитационните програми за възстановяване след прекаран инсулт се провеждат в болнично заведение, рехабилитационен център, клиника по холистична медицина или в домашни условия. Формално, програмите траят около 3-4 месеца, но терапевтичните процедури могат да продължат по-дълго, особено ако се забележи продължително и трайно подобряване на състоянието.

Физиотерапията, започната в най-кратък срок и проведена правилно, е от особено значение, не само за връщане (поне частично) на пациента към нормално състояние, но и за предотвратяване на възможните усложнения. Едно от тях е обездвижването на крайниците – парализа. Много често, крайник, останал парализиран вследствие увреждане на съответния мозъчен център развива контрактура, поради продължителна липса на двигателна активност.

Успешни рехабилитационни процедури

Изключително добри резултати при засегната двигателна дейност дават терапиите с Backlife и Суинг тренажори, проведени от опитни рехабилитатори. Биофийдбек терапията пък работи в посока контролиране на физиологичните процеси и психологичното състояние на болните, включително уринарната функция и дъвкателната способност.

След инсулт възникват и проблеми с настроението като депресия и тревожност, които могат да компрометират набелязания рехабилитационен . Възстановителният процес налага и провеждане на сесии с психолог, който, ако е необходимо, може да назначи допълнително лечение – най-често медикаментозно. Електроимпулсната терапия също е част от лечебния процес, поради способността ѝ да възстановява функцията на централната и периферна нервни системи.

Диабетна невропатия е често срещано усложнение, засягащо болните от захарен диабет и от двете групи – тип 1 и тип 2. Всъщност, засегнати са над 90% от хората с тази диагноза, които към момента наброяват 382 милиона в целия свят. Въпреки че болката е един от основните симптоми на болестта, нейните патофизиологични механизми все още не са напълно известни.

Какви са методите за контрол на усложненията и болезнените процеси?

Общоприето е, че токсичните ефекти на хипергликемията играят важна роля в развитието на невропатията, причинена от захарен диабет, но се допускат и няколко други хипотези. Управлението на невропатичната болка, се състои основно в изключване на други причини за болезнен периферен невропатичен синдром.

Подобряването на гликемичния контрол, е водеща профилактична терапия, наред с използването на болкоуспокояващи медикаменти. Конвенционалните средства, на които залага официалната медицина, са в голямата си част съсредоточени в облекчаване на симптомите, понеже за трайно и ефективно излекуване на състоянието е трудно да се говори на този етап.

Усложненията, съпътстващи захарната болест тип 1 и 2, се тушират основно с:

Медикаментозни средства

Медикаментите от първа линия, използвани за облекчаване на болките, характерни за диабетната невропатия, включват антиконвулсанти – прегабалин и габапентин, а също и антидепресанти – основно действащите за инхибиране на повторното поглъщане на серотонин и норадреналин.

Освен това, съществуват експериментални, клинични доказателства, че опиоидите могат да бъдат полезни за контролиране на острите фази, главно ако се свържат с лекарствата от първа група. Други агенти, включително за локално приложение, като капсаицинов крем и лидокаин пластири, също са приети за полезни адюванти в контрола на диабетна невропатия и придружаващата я болка.

Клиничните данни обаче, са недостатъчни, за да бъдат масово използвани. В общи линии, по-доброто разбиране на механизмите, на които се дължи диабет-невропатичната болка, ще допринесе за откриването на нови терапии, както и за подобряване на насоките за оптимизиране контрола на болезнените фази с наличните лекарства.

Как протича усложнението?

Хората с диабетна невропатия, са подложени на огромно изпитание, понеже усложненията обичайно са по-неприятни от основното заболяване. Усещанията при тях се характеризират с изтръпване, изгаряне, остри, стрелкащи и хапещи конвулсии, и дори с усещане за токов удар. Болезнените етапи могат да бъдат от умерени до тежки, често по-силни през нощта, причинявайки нарушения на съня.

Болката е възможно да бъде постоянна и придружена от кожна алодиния, която би могла да влоши значително качеството на живот на пациентите. Това безспорно оказва влияние върху способността за извършване на ежедневни дейности и настроението. Болката понякога е причина за оттегляне от развлекателни и социални дейности, но може да бъде свързана и с появата на депресия.

Лечение

Усложнението продължава да представлява терапевтично предизвикателство, тъй като неговата патофизиология все още не е напълно разбрана, и съответно облекчаването на състоянието за момента е незадоволително. Фармакологичните лечения, с изключение на тези, насочени към гликемичния контрол, са симптоматични, и не са фокусирани върху патофизиологичните механизми, ограничени от страничните ефекти и развитието на резистентност.

Добри резултати в ограничаване степента на усложнение и понижаване на болезнените усещания дават различните холистични методи за лечение. Сред тях можем да посочим електроимпулсната терапия, провеждана в много частни клиники и болнични заведения. Терапията дава много добри резултати, поради способността на високочестотните електроимпулси да подобряват състоянието на централната и периферна нервни системи.

Рефлексотерапията е друг, много успешен метод за подобряване състоянието на страдащите от диабетна невропатия. За разлика от електроимпулсната терапия, при нея не се използва генератор на импулси или друга специализирана апаратура.

Този метод залага на мануално въздействие върху рефлекторните зони, намиращи се върху стъпалото. Тъй като долните крайници са най-често засегнати от болестта, третирането на тази област предизвиква много бърз положителен отговор от страна на пациентите.

Все повече центрове по алтернативна медицина включват в програмата си и рефлексотерапия. Това е един особен, консервативен вид терапия, при който чрез стимулиране (натиск) на определени части от тялото, се въздейства на отделни органи и системи, намиращи се далеч от точката на въздействие.

Между рефлексотерапията и акупресурата има много сходни елементи. И в двата случая инструмент са ръцете на опитен терапевт, а натискът върху определени рефлекторни точки е методът на въздействие. Разликата между двата метода се крие основно в областта от тялото, върху която се оказва натиск, в случая стъпалата.

Какво представлява?

Добре известно е, че отделни части на тялото представляват зони, отговарящи на различните органи и системи в човешкото тяло. Това са дланите, ушните миди, стъпалата и определени сектори от гръбначния стълб. Науката рефлексотерапия разглежда основно ходилата, като център с огромен брой рефлекторни зони. С познаване на точното им разположение, могат да се повлияват състояния, засягащи работата на вътрешните органи и отделните структури.

При провеждане на терапията, терапевтът осъществява вид масаж, като със строго фиксирана сила притиска зоните, отговарящи за съответния орган или система, нуждаещи се от лечение. Възможно е по време на сеансите да бъде усетена силна болка в конкретните области. Това често е знак за заболяване на съответната вътрешна структура, показващ, че рефлексо-терапевтичният метод е не само успешно лечебно средство, но и много точен диагностичен прийом.

Състояния, повлияващи се от метода

Заболяванията, повлияващи се добре от курсовете по рефлексотерапия, могат да бъдат както с голяма давност, така и нововъзникнали състояния. Изключително благотворен ефект от лечението се наблюдава у хора, страдащи от различни видове болести, сред които:

• Нарушения в опорно-двигателния апарат;
• Изкривявания на гръбначния стълб;
• Увреждане на междупрешленните хрущяли;
• Заболявания на сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната и половата системи;
• Неврологични и психосоматични заболявания;
• Проблеми в развитието у децата и др.

За да се пристъпи към конкретния лечебен метод не е нужно да са налице сериозни оплаквания. Масажът на ходилата е чудесно средство за енергизиране на тялото, за преодоляване на физическата умора и стреса и за подобряване състоянието на самите стъпала. Долната част на краката е подложена ежедневно на огромни изпитания, а за нейното здраве се сещаме едва след като се появят сериозно проблеми, затрудняващи движенията и влошаващи качеството на живот.

Кога терапията е спасителен пояс?

Има различни случаи, в които радикалното лечение (операция, прием на силни медикаменти), е нежелано / противопоказно за конкретното заболяване. Оперативната намеса е нещо, което пациентите винаги отхвърлят и приемат единствено, когато липсва алтернатива. Тук се крие причината все по-голям брой хора с хронични или остри състояния, да търсят медицински центрове, в които методът присъства като средство за облекчаване и лечение на редица заболявания.

За разлика от хирургичните интервенции, правилно проведеният курс по рефлексотерапия не води до поява на нежелани странични реакции. Болният орган или системата, отклонила се от нормалното си функциониране бързо се връщат към нормално, или поне много по-добро състояние. Няма риск от инфекции, кръвозагуба и вътрешни травми, а болката, дори да има такава по време на сесията, отшумява в най-кратки срокове.

Рефлексотерапия може да бъде както основен, така и допълващ метод за решаване на различни здравословни проблеми. Тя не би попречила на консервативното лечение, назначено от лекуващия лекар, макар да е винаги желано неговото съгласие при планиране на подобен терапевтичен подход. Единственото важно в случая е, процедурата да се изпълни от добре подготвен специалист, познаващ добре рефлекторните зони, разположени върху стъпалата.

Ако и вие, както милиони хора по света търсите адекватно лечение на дискова херния, определено ще ви бъде полезно да научите малко повече за това състояние. Освен на различните методи за корекция на това инвалидизиращо заболяване, ще се спрем и на неговия основен причинител. Какво представлява дисковата херния? Кои са характерните симптоми? Възможна ли е превенция на херниращия диск?

Причини

Дисковата болест, наричана още пролапс на диска, е често срещано заболяване, което е изключително болезнено и мъчително. В много от случаите, болестта би могла да причини обездвижване и скованост на крайниците, но понякога липсва всякаква болка, понеже дискът не винаги притиска намиращите се в близост нерви. При по-тежки състояния, единствена опция е хирургичната намеса. В случай, че кризите са на приливи и отливи, е удачно да се приложи поддържаща терапия.

Сред причините за поява на дискова херния влизат редица фактори:

• Наднормено тегло;
• Генетична обремененост;
• Интензивно физическо натоварване, включващо повдигане на тежки товари, приведена поза и усукване.

Методи на лечение

За да бъде прието за ефективна, намесата следва да отговаря точно на моментното състояние на пациента. Към операция се прибягва само в краен случай, когато прешленният диск е напълно износен. Това състояние е необратимо, и обикновено се среща, когато симптомите са били неглижирани дълго време. Прогнозата след дълго отлагане на лечението е обездвижване на долните крайници.

В зависимост от степента на увреждане, лечението може да бъде медикаментозно и терапевтично. В по-леки форми на увреждане се назначават медикаменти, които да облекчат болката, докато кризата отмине, и междувременно се спазва режим на почивка. Терапевтичните процедури са тези, които повлияват най-добре това коварно състояние. Нека разгледаме поотделно различните видове лечебни методики при дискова херния.

Медикаменти

Медикаментозната интервенция включва широк спектър от лекарствени средства – от болкоуспокояващи (Ибупрофен) до наркотични средства (кодеин, оксикодон-ацетаминофен), кортизонови и епидурални инжекции, та чак до различни видове мускулни релаксанти.

Всички медикаменти имат странични ефекти, поради което продължителната им употреба не е препоръчителна. Медикаментозното третиране на проблема касае единствено болката. То не може да повлияе трайно вече съществуващия проблем, но би могло да осигури известен комфорт по време на тежките кризи.

Физиотерапия

Физиотерапията е най-предпочитаният лечебен прийом, тъй като е неинвазивен и напълно безкръвен. Болката след определени видове терапии отшумява бързо, а с правилно проведен курс от възстановителни практики, и дълготрайно. Физиотерапиите, помагащи за облекчаване на състоянието биват:

• Охлаждащи/загряващи процедури – могат да се проведат в клинична или домашна обстановка;
• Ултразвук – уреди, произвеждащи високо-честотен звук, се използват за стимулиране на засегнатата област, поради способността им да подобряват кръвоснабдяването;
• Тренажори – залага се на тракционния метод, при който чрез въжета, тежести и други приспособления, се оказва натиск върху тъканите;
• Електроимпулсна терапия – много ефективно, неоперативно средство, изпълнявано с помощта на специално създадена за целта апаратура. Използват се електрически импулси, близки до физиологично произвежданите в тялото, способни да подобрят кръвоснабдяването в междупрешленното пространство.

Оперативно лечение

До оперативна корекция на дискова херния се стига, когато останалите методи не са дали желания резултат. В случай че все още са налице изтръпване в крайниците, намалена подвижност и понижен контрол над уринарната функция, се пристъпва към хирургична интервенция, а в болшинството случаи се отстранява само изпъкналата част на диска – т.нар. отворена дискектомия.

Често операциите се провеждат с лапароскопска техника през малък отвор в коремната кухина, като инструментът се придвижва внимателно към гръбнака. Техниката елиминира нуждата от премахване на малки порции от прешлените и от преместване на спиналните нерви и гръбначния мозък, за да се достигне дискът, който е хернирал.

Понякога се налага премахване на целия диск, а впоследствие е наложително да бъдат поставени метални опори между останалите дискове, за да се осигури стабилност на гръбначния стълб. Оперативната намеса обаче не винаги решава проблема окончателно. Възможни са рецидиви на заболяването.

Превенция

За да се избегне херниране на гръбначен прешленен диск, е желателно да поддържате здравословно тегло и да не допускате затлъстяване. Необходимо е също да усвоите правилните техники за повдигане и манипулиране с тежки предмети. Ако се появят болка и изтръпване в крайниците, е нужно да потърсите помощ, за да избегнете влошаване на състоянието.

Физиотерапевтичните методи, са чудесно превантивно средство срещу дискова херния. Не е желателно да чакате задълбочаване на проблема, преди търсенето на адекватна помощ. Студията за масаж, както и много центрове за алтернативна медицина предлагат отлични решения под формата на масажи, иглотерапия, хиропрактични сеанси, гимнастика и т.н.

За много хора терминът Остеопатия е наименование на поредното ставно или гръбначно заболяване. Всъщност, тази дума е донякъде свързана с голяма част от двигателните проблеми, с единствената разлика, че тя представлява не заболяване, а метод за тяхното ефективно лечение. Остеопатичните процедури са  не-медикаментозен и не-инвазивен начин на въздействие върху редица заболявания.

Остеопатията е мануалната терапия, целяща подобряване на общото здравословно състояние чрез манипулиране на мускулно-скелетната рамка. В своята практика, остеопатът се фокусира върху ставите, мускулите и гръбначния стълб, повлиявайки положително най-важните системи в човешкото тяло – нервната, кръвоносната и лимфната.

Терапията, наречена Остеопатия не е алтернативен метод, отречен от конвенционална медицина – напротив. Тя е допълващо лечебно средство, препоръчвано от болшинството лекари. Самите терапевти – остеопатите, са в голямата си част лекари, преминали сериозно обучение за придобиване на нужната квалификация. За разлика от хиропрактиците, те практикуват в един сериозен клон на медицината.

Какво представлява методиката?

Като концепция Остеопатия залага на цялостния, холистичен подход при възстановяване здравето на пациентите. Използва се комплекс от мануални техники, способни да подобрят циркулацията и коригират биомеханиката на тялото, без употребата на медикаменти. Остеопатът не се концентрира само върху проблемната област. Неговата цел е посредством ръчно въздействие, да върне баланса във всички телесни системи.

Диагностицирането и третирането на различни болестни състояния посредством този комплекс от техники, се нарича Остеопатична манипулативна медицина. Техниките на въздействие включват разтягане, деликатен натиск и съпротивление. Остеопатичният лекар може също така да предписва медикаменти и използва хирургични методи, стига те да подпомагат оздравителния процес.

Приложение:

Чрез остеопатия биха могли да се лекуват редица заболявания. В най-добрия случай състоянието на болните се подобрява, когато трайно избавяне от болестта е невъзможно. Проблемите, подлежащи на подобрение посредством мануалните техники на системата са:

• Артрит;
• Болки в глезените, стъпалата, хълбоците и коленете;
• Болки в гърба, кръста, ръцете и врата;
• Главоболие;
• Мускулни възпаления;
• Проблеми с позата на тялото, възникнали вследствие на бременност, спортни травми, шофиране или работа;
• Храносмилателни проблеми;
• Невралгия.

Терапевтът- остеопат има правото да определя състояния, неподлежащи на лечение с остеопатия, като е задължен да насочи болния към друг специалист. Използвана с цел превенция на по-сложни физиологични процеси, терапията носи редица ползи, особено на хора, подложени на тежко физическо натоварване.

Задължителни правила при провеждане на лечението

Лечението трябва да бъде провеждано единствено от квалифицирани терапевти, а преди започване на активната програма, следва да се проведе консултация за определяне вида и мащабите на проблема. Прегледът е също задължителен. Терапевтът може да поиска от болния да изпълни определени движения, за установяване на подвижността и правилната позиция на стойката.

Физическият преглед обикновено включва и проверка на състоянието на ставите, връзките и тъканите, посредством специална техника, наречена палпация. След изготвяне на прецизна диагноза, остеопатът следва да предложи план за действие, отговарящ на нуждите и възможностите на пациента. Този план трябва да включва определен брой сесии, който подлежи на корекция в зависимост от това как пациентът реагира на лечението.

Методът Остеопатия залага на способността на тялото да се самолекува и възстановява, ето защо терапевтът може също да препоръча специален хранителен режим, програма с упражнения, които се изпълняват у дома, както и промяна в начина на живот. Ползите от провеждането на този вид лечение са огромни, а освен това липсват каквито и да е индикации за нежелани странични реакции. Понеже мануалните техники са максимално деликатни, болка при провеждане на терапията липсва напълно.