Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 3

За възпален плексит можем да говорим, когато имаме увреждане на нервния сплит, формиран от гръбначно мозъчни нерви. Брахиалният плексус представлява мрежа от нерви, която изпраща сигнали от гръбначния стълб към рамото, ръката и дланта.Най-често се проявява с болка, обхващаща ръката, гърба, врата и плешката. Това състояние се среща при хора от всякаква възраст и пол.

Как да го разпознаем?

Плекситът, когато става въпрос за възпаление, се проявява с болка, изтръпване и загуба на усещане в по-малък или по-голям участък от засегнатата област. Симптомите включват от изтръпване до пареза на ръката и липса на мускулен контрол в цялата ръка или само в дланта и китката.

До увреждане на брахиалния нерв (плексит) може да се стигне по няколко причини: травми, тумори и възпаление. Като цяло се касае за нарушена функция на влизащите в засегнатия сплит нервни стволове. Болката, паренето, изтръпването и загубата на чувствителност в областта на плешката и рамото са най-честите сигнали. Движенията са ограничени, а опитите за повдигане на ръката – болезнени.

Диагнозата се поставя от специалист (невролог) на базата на характерните за заболяването неврологични симптоми. Обикновено се провеждат и допълнителни изследвания, включващи електромиограма, електроневрография и ултразвукови изследвания. За възпален плексит могат да индикират и някои кръвни тестове.

Терапевтичен план

Лечението на възпален плексит зависи от няколко фактора, включително тежестта на увредата, вида на травмата, продължителността на възпалението и други съществуващи състояния. Нервите, които са само разтегнати, могат да се възстановят без допълнително лечение. Често се назначават болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, както и физиотерапия.

Физиотерапията би могла да помогне много за поддържане нормалната работа на ставите и мускулите, както и да помогне за увеличаване обхвата на движение и предотврати схващане на ставите. До хирургична намеса би могло да се стигне когато хернирал диск или друга тъкан притиска нервния сплит. Операцията следва да се направи в рамките на 6 месеца от установяване на заболяването, за да се гарантира успех.

Пациентите с възпален плексит имат всички шансове да регенерират здрава нервна тъкан. Възстановяването обаче е непредсказуемо, затова лекуващият лекар/терапевт обикновено провежда чести и обстойни прегледи в първите три до шест месеца, а при необходимост се изготвят допълнителни образни и електродиагностични тестове. Ако липсва възстановяване, пациентът се оценява за вътрешно увреждане на нерва и може да се насочи за операция.

Какво можем да направим у дома?

Домашната рехабилитационна програма е от решаващо значение, защото през по-голямата част от времето пациентът остава извън лекарско наблюдение. Терапиите обикновено са с ограничена продължителност от няколко седмици до няколко месеца. Възстановяването на нервите е много бавен процес, който може да отнеме месеци и години, независимо дали е проведена хирургическа интервенция за лечение на брахиалния сплит.

Основните цели на домашната физиотерапия се фокусират върху подобряване функцията на засегнатия крайник с избягване на усложнения в резултат на нервното увреждане. Терапията се фокусира върху целенасочено укрепване и приспособяване към липсата на функция с помощта на шини или специално оборудване.

Физиотерапията у дома обикновено включва упражнения за разтягане и укрепване на мускулите, изпълнявани неколкократно в рамките на деня. Тя дава възможност на болния, да насочва и участва в процеса по възстановяването, а освен това допринася за ефективната комуникация между пациент и неговия мултидисциплинарен екип.

Чрез бърза, координирана комуникация, бариерите пред участието на болния (например зле поставена шина, водещо до неупотреба) могат да бъдат коригирани преди последващи назначения, за да се увеличи максимално времето за възстановяване.

Плексит на рамото се проявява с класически симптоми, включващи болки в раменната област и изтръпване, което може да обхване също ръката и дланта. Той възниква, когато намираща се в близост структура притиска нерв, идващ от врата. Лекарите понякога свързват прещипания нерв в раменната област с цервикална радикулопатия. В следващите редове ще опитаме да идентифицираме симптомите, причините и опциите за лечение на това състояние.

Причини за появата и симптоматика

Плекситът се появява вследствие на възпаление на нервния сплит, което причинява от остра до по-слаба, но постоянна болка, често ограничаваща двигателните възможности на болния. Състоянието се характеризира с остро начало, последвано от слабост и сензорна загуба в областта на рамото и горната част на ръката.

Вследствие на пораженията върху двигателните неврони, плекситът често води до мускулна слабост и парализа с хипотрофия на мускулатурата. При някои пациенти е възможно да се наблюдават дискретно проявени симптоми, като болката се появява внезапно, нерядко последвана от слабост в специфичен мускул на ръката или самото рамо.

Начинът, по който състоянието се представя би могло да доведе до поставяне на погрешна диагноза. Понякога плекситът бива погрешно диагностициран като херния на цервикалния диск. При цервикалния плексит болките се локализират в тилната и шийната област. В по-редки случаи пациентите съобщават за затруднено дишане, което се дължи на засегната инервация на диафрагмата.

Причините за появата на плексита са най-различни – от родилна травма до тумори, притискащи нервния сплит. Обикновено се дължи на нараняване вследствие на разтягане, възпалителни процеси, токсини, проблеми с имунната система и преумора. Има обаче и много случаи, в които е невъзможно да се установи пряка причина за плексита на рамото.

Множество симптоми съпътстват раменните плексити. Сред тях можем да посочим:

• Изтръпване/липса на чувствителност;
• Нетипична чувствителност в засегната зона;
• Слабост и загуба на подвижност.

Изтръпването може да обхване само рамото, както и ръката, а понякога и дланта. По-тежките случаи водят до пълна загуба на усещане. Липсата на чувствителност крие риск от допълнителни усложнения, свързани с повтарящи се травми в засегнатите области. Подобни усложнения често остават незабелязани, поради липсваща болка.

Атипичните усещания са обичайни съпътстващи симптоми при плексит. Те включват мравучкане (парестезии) и парене върху или в близост до нервите, свързани с брахиалния сплит. Засягат обикновено едната ръка и дланта. Слабостта и двигателните дефицити са също обичайно проявление на раменния плексит. Намалява се подвижността на китката – дланта не може да се повдига нагоре и да се изтегли назад.

Диагностика и лечение

Плекситът се диагностицира от специалист – невролог или ортопед. Освен физическия преглед и анализ на описаните от пациента симптоми, диагнозата обикновено се поставя след провеждане на допълнителни изследвания. Това са: кръвни тестове, рентгенова снимка, електромиограма, ЯМР на глава, рамо и шия, биопсия на нерва и тестове за нервна проводимост.

Лечението на плексит на рамото е фокусирано върху коригиране на основните причини и цели възстановяване на оптималния обхват на движение. В много случаи такова не е необходимо, поради спонтанно отшумяване на симптомите. Някои медикаменти, отпускани без рецепта помагат да се контролира болката. Това обикновено са антиконвулсанти и трициклични антидепресанти.

Добрият специалист би препоръчал физиотерапия за поддържане и повишаване на мускулната сила. Ортопедичната асистенция също би могла да увеличи обхвата на движение. Тя включва носене на яка, шина или друг вид поддържащ елемент. До операция може да се стигне само в случай че пристиснат нерв причинява състоянието.

Голяма част от пациентите, прекарали тежки исхемични или хеморагични инсулти остават парализирани. В зависимост от това кой център от мозъка е най-тежко поразен, парализата може да обхваща само едната ръка или по-голямата част от тялото. До скоро се смяташе, че уврежданията са трайни и неподлежащи на възстановяване, но някои алтернативни методи за лечение на парализа след инсулт показват, че мисията е напълно възможна.

Възстановяване и рехабилитация

След провеждане на спешните мерки за спасяване на пациента и ограничаване последствията от инсулта, идва ред на избора на рехабилитационен план за действие. Грижите се фокусират върху възстановяването на колкото е възможно повече функции, така че пациентът да може да води отново пълноценен и независим живот.

Щетите, нанесени от прекарания инсулт зависят от зоната на мозъка, която е най-силно засегната, както и от количеството на увредената тъкан. Когато ударът е засегнал дясното полукълбо, обикновено се наблюдава липса на чувствителност и двигателна функция в дясната част на тялото. Пораженията в левия дял могат да предизвикат не само парализа на лявата страна, но и говорни нарушения.

Лекуващият лекар-невролог обикновено препоръчва по-стриктна рехабилитационна програма, с която пациентът би могъл да се справи, като се вземат предвид неговата възраст, общото здравословно състояние и степента на увреждане. Решаващия фактори за избора на терапия са също начинът на живот, приоритетите на пациента и наличието на близки, които да се грижат за него.

Електроимпулсна терапия като ефективен лечебен метод

Електростимулацията дава отлични резултати при пациентите с различна степен на парализа след прекаран исхемичен инсулт. Електроимпулсната терапия е процедура, провеждана в много клиники, включително частни, където фокусът пада върху алтернативните (не-конвенционални) методи на лечение.

Ползите от електростимулацията са безспорни. Електрическите импулси помагат за възобновяване дейността на увредените нервни връзки, като по този начин се подобряват двигателните умения, намалява се изтръпването в крайниците и се ограничават множество други странични ефекти на инсулта.

Терапията включва поставяне на електроди върху кожата, чрез които се изпращат електроимпулси към мускулите и нервите на парализираните крайници. Провежда се единствено от опитен физиотерапевт, способен да определи точния вид и интензитет на терапията, така че да се повлияят в максимална степен различните увреждания – парализа, слабост, болка или сензорни проблеми.

Процедурата може да предизвика дискомфорт у отделни пациенти, но в никакъв случай не бива да бъде болезнена. За да се избегне неудобството за болния, обикновено се прибягва към по-нежно въздействие, но в отделни случаи може да се окаже по-удачно да се приложи е-стимул с по-висок интензитет.

Съществуват множество видове електрически стимулации, подходящи за лечение на парализа у пациенти с прекаран инсулт. Сред тях са:

• Невромускулна – прилага се за укрепване на мускулите и възстановяване на двигателната активност на парализирани или отслабени крайници;
• Функционална – Това е тип невромускулна стимулация, който обикновено се включва в рехабилитационната програма;
• Транскустантна нервно-мускулна – помага за облекчаване и управление на болката;
• Йонофореза – Този тип e-стимули се използват за прилагане на лекарствени средства;
• Интерферентен ток – Електродите се поставят в Х-образна позиция, за да си въздействат помежду си, което позволява постигане на по-висока интензивност.

Най-често прилагания вид електроимпулсна терапия включва комбинация от нервно-мускулна и функционална стимулация. Тя обаче не бива да бъде пасивна, а пациентът трябва да взема активно участие в своето лечение. Физиотерапията след мозъчен удар е най-ефективна, когато включва комбинация от електроимпулси и физически упражнения, защото помага за възстановяване на връзката мозък-мускул.

Много хора, страдащи от радикулопатия се надяват на ефективно лечение, което по възможност да не включва оперативна намеса. За тяхно успокоение ще уточним, че хирургичната корекция на това гръбначно заболяване е рядко необходима крайна мярка. Състоянието се повлиява добре с множество други терапевтични методики, на които ще се спрем в следващите редове.

Какво представлява?

Радикулопатията се появява вследствие на притиснат нерв в гръбначната област, което често води до различни неприятни симптоми, включително болка, слабост и изтръпване. Гръбначният стълб се състои от 33 прешлена, чиято функция е да предпазват гръбначния мозък от травми и нараняване. Гръбначните прешлени са също така отговорни за движението. Те позволяват на човека да стои прав, да се навежда и усуква.

Прешлените се придържат на място посредством мрежа от мускули, сухожилия и връзки. В структурата им участват и нерви, свързващи гръбнака с други части на тялото, включително ръцете и краката. Всеки прешлен е отделен от съседния от междупрешленния диск, чиято роля е да предотвратява триенето им един в друг.

В случай на травма, междупрешленните дискове се увреждат и могат да причинят компресия или дразнене на намиращия се в близост корен на нерв. В зависимост от това кой нерв е компресиран, пациентът може да изпита болка в най-различни части от тялото. Радикулопатията може да възникне в следствие на травма, но също и да се появи без видима причина. Хората на възраст от 30 до 50 години най-често развиват радикулопатия в областта на шийния и лумбалния прешлен.

Причини и рискови фактори

Причина за появата на радикулитни състояния са множество фактори, но най-често появата им се свързва с травми и тежко физическо натоварване. Една от най-често срещаните причини е дисковата херния, когато дискът е издаден напред и притиска нервния корен. Други причинители на заболяването включват: ишиас, дегенеративна дискова болест, костни шипове, гръбначни тумори, осеоартрит.

Зад появата на радикулопатия е възможно да стои също спинална стеноза. Това е изключително болезнено състояние, при което гръбначният канал е стеснен и предизвиква компресия на нервните окончания. В по-редки случаи болестта се дължи на компресионни фрактури, спондилолистеза (когато прешленът се движи и опира в този под него), сколиоза, диабет, износване с възрастта и наднормено тегло.

Симптоми, диагностика и възможни лечебни терапии

Симптомите при радикулопатия варират като местоположение и тежест, в зависимост от това кой участък на гръбнака е засегнат и в каква степен. Обикновено пациентите съобщават за силна болка, изтръпване на крайниците и затруднено движение. Болките обикновено обхващат врата, раменете, горната част на гърба или ръката. Изтръпване и слабост се наблюдават в едната страна на тялото.

Диагнозата е изключително важно да се постави навреме, за да се назначи навременно и адекватно на тежестта на състоянието лечение. В допълнение на физическия преглед и анализ на симптомите, другите диагностични методи включват: рентгенова снимка, ЯМР, КТ скенер и тест с електро импулси, наречен електромиография (ЕМГ) за проверка на нервната функция.

Възможностите за лечение на радикулопатия рядко включват хирургична интервенция. В зависимост от тежестта на заболяването и общото здравословно състояние, лекуващият лекар може да назначи медикаментозно лечение, включващо:

• Нестероидни лекарствени средства (ибупрофен, аспирин или напроксен);
• Перорални кортикостероиди или инжекции със стероиди;
• Болкоуспокояващи лекарства;
• Физиотерапия;
• Носене на мека шийна яка;
• Локално приложение на лед и топли компреси.

В отделни случаи е възможно да се стигне до оперативна намеса, за отстраняване причината за компресията на нерва. Хирургичните процедури имат различни цели, сред които: възстановяване на херниралия диск, разширяване пространството на гръбначния канал, отстраняване на костни шипове и др.

Тъй като всеки случай на радикулопатия е различен, методите на лечение между един и друг пациент могат да бъдат коренно различни. В начален стадий много добри резултати дават физиотерапията и физическите упражнения, с които да се възстанови нервната проводимост, да се подобри кръвоснабдяването и усили скелетната мускулатура.

От остеохондроза на шийните прешлени страдат все повече хора в млада и активна възраст, въпреки че състоянието се смята за предимно дегенеративно заболяване. Болки и затруднено движение в областта на врата и раменете би трябвало да ви насочат и към тази възможна диагноза, в случай че симптомите не отшумят след известен период на почивка.

Причини и симптоми

Остеохондрозата настъпва вследствие на износване на хрущялната тъкан в гръбнака с възрастта. Хрущялът губи водния си компонент, което от своя страна води до намаляване на микроелементи, съставящи влакнестия пръстен на дисковете. Променя се височината на междупрешленните дискове, състоянието на тъканите около прешлените също се променя.

Възниква възпаление, а вътрешното налягане, предизвикано от възпалението започва да дразни гръбначните нерви, което причинява силна болка и често намаляване на двигателната функция в засегнатата област. На първо място, цервикалната остеохондроза е свързана с недостиг на мускулно натоварване.

Днес младите хора все по-често се сблъскват с този проблем, следователно вината е в заседналия начин на живот, свързан основно с продължителното време прекарано пред компютъра. Остеохондрозата на шийните прешлени причинява значителен дискомфорт и влошава качеството на живот. За щастие има симптоматично лечение, подобряващо състоянието на болните.

Сред основните причини за възникването на това състояние е стареенето на тялото, вследствие на което се увреждат хрущяла и костите. Други фактори, насърчаващи развитието на цервикална остеохондроза са:

• Хиподинамия – недостатъчна физическа активност;
• Метаболитни нарушения;
• Солни отлагания – остеофити;
• Дефицит на витамини;
• Небалансирано хранене;
• Силно натоварване на гръбначния стълб.

Рисковите фактори включват също наследственост, наднормено тегло, постурално увреждане, автоимунни заболявания, хипотермия на шийката на матката, хормонални нарушения. Симптомите могат да бъдат свързани и с постоянното носене на обувки с висок ток и плоски стъпала. Бременните жени също са изложени на риск.

Проявите на цервикална остеохондроза се различават от другите, тъй като този отдел на гръбнака се характеризира с по-голяма мобилност и е подложен на значителни натоварвания. Това се дължи и на анатомичните особености – шийните прешлени са много близки и имат по-тънка структура.

По протежение на шийния отдел на гръбначния стълб има множество мускули, които държат и контролират положението на главата. Всяко травматично изместване на прешлените е придружено от остра силна болка. Възстановяването на шийния отдел на гръбначния стълб е най-трудното по отношение на физическата терапия.

В началото състоянието е придружено от симптоми като: болка във врата, изтръпване на пръстите, слабост в мускулите на ръката, ограничаване на амплитудата на движенията във врата, главоболие. Първоначално симптомите са малко забележими и пациентите може дори да не подозират за заболяването си, свързвайки дискомфорта с умора.

Постепенно болката става по-силна. Притискане на артерия би могла да причини замайване. В по-късните стадии на заболяването, когато циркулацията към малкия мозък е нарушена, може да се стигне до влошаване на зрението и слуха. Сред признаците на заболяването са още гръбначни, радикуларни и рефлексни синдроми.

Възможности за лечение

С навременното откриване на заболяването, лечението обикновено е консервативно. Добри резултати могат да бъдат постигнати само с индивидуален и цялостен подход, състоящ се от възстановителна кинезиотерапия, тракционно-декомпресионни сесии в IP Cypress, терапевтичен масаж, физиотерапия. През този период пациентът трябва да избягва тежка физическа активност.

Физиотерапията започва веднага след назначаването на такъв лечебен метод от лекуващия лекар. След завършване на лечебния курс, упражненията трябва да се извършват самостоятелно у дома, но най-добре се правят под ръководството на квалифициран физиотерапевт.

В ситуации, когато определени симптоми могат да застрашат живота на пациента (нарушена дихателна функция, нарушено зрение, свръхчувствителност), може да се наложи операция. За щастие подобни ситуации са редки, но все пак болестта трябва да се атакува навреме. За профилактика на остеохондроза на шийните прешлени се препоръчва пациентът да прави упражнения ежедневно, да води активен начин на живот и да се храни правилно.

Напълно е възможно неразположенията да се преодолеят още в самото начало от развитието на болестта, затова е важно лечението да започне навреме. Препоръчва се хората, които са предразположени, да се подлагат на редовни прегледи. Остеохондрозата може да се появи с леки симптоми, но болката в никакъв случай не бива да се толерира.

Лумбалната, или така наречената поясна лордоза е най-често срещаният вид гръбначно изкривяване. Деформацията може да засегне хора от всяка възраст, но най-опасна е сред подрастващите, тъй като може да окаже влияние на общото им физическо развитие – това на гръбначно-костната система и на вътрешните органи.

Какво представлява?

Гръбначният стълб на всеки човек има няколко естествени извивки – в областта на врата, горната част на гърба и долната, поясна област. Извивките, оформящи структурата на гръбнака, се наричат лордозни (шията и кръста) и кифозни (в зоната на плешките). Те имат специфично предназначение и редица функции, сред които:

• Да абсорбират шока;
• Да поддържат тежестта на главата;
• Да подравняват гръбнака и таза в една линия;
• Да стабилизират и поддържат гръбначната структура;
• Да способстват гъвкавостта при навеждане и усукване.

Лордозата е гръбначна деформация, засягаща естествената лордозна крива в скелета на даден индивид. Когато извивката е по-голяма от нормалното и насочена навътре, се касае за лордоза. В зависимост от това дали засяга шията или долната част на гърба, тя бива цервикална или лумбална (поясна). Всяко изкривяване оказва прекомерен натиск върху гръбначния стълб, причинявайки болка, дискомфорт, а в по-тежки случаи повлиява двигателната способност.

Кога състоянието буди тревога и какви са прогнозите?

Диагностицирането на поясна лордоза е съвсем лесно, и дори не е нужна оценката на специалист, за да се разбере, че става въпрос за аномалия. Един прост тест, който всеки би могъл да проведе у дома, ще му посочи съответния отговор. Когато човек е легнал по гръб на твърда повърхност, в областта на кръста се получа свободно пространство, в което всеки може да си вкара ръката. По-голямото пространство е индикация за лордозна крива.

Лечението на лордозата зависи от това колко сериозно е изкривяването и какво го е предизвикало. Има съвсем минимално медицинско притеснение, ако извивката в поясната област се обръща при навеждане напред, но ако се запазва, обезателно трябва да се потърси консултация със специалист. В повечето случаи с физиотерапия и ежедневни упражнения, състоянието може да се контролира.

Най-често срещаният симптом на поясната лордоза е мускулната болка, заради необичайния начин, по който гръбнака се извива при навеждане. Мускулите се разтеглят в различни посоки, което им причинява стягане и дори спазъм. Намалената подвижност е също симптом на лумбалната лордозна деформация.

Други съпътстващи симптоми са: изтръпване на крайниците и кръста, скованост, стрелкаща болка, като при електрически удар, понижен контрол на пикочния мехур, слабост и намален контрол над мускулите. Освен на база симптоматиката, диагностицирането на лордозата става чрез физически преглед и рентгенова снимка, която да покаже точния вид и параметрите на изкривяването.

За щастие, повечето хора с поясна лордоза не се нуждаят от медицинско лечение. Как ще се процедира в дадения случай, зависи от големината на кривата и наличието на съпровождащи проблеми. Лечебният план в най-общия случай включва: медикаменти за овладяване на болката и отока, прием на витамин D за подобряване на костната структура, и носене на корсет – за децата и юношите.

Определени пациенти са съветвани да редуцират своето тегло, за да се облекчи гръбначния стълб и се подобри стойката. Отлични резултати дава ежедневната физиотерапия за укрепване на мускулите и обхвата на движението. Упражнения, препоръчани от опитен терапевт, включително във водна среда, помагат да се поддържа мускулния тонус. Оперативна намеса е нужна само ако лордозата причинява неврологични проблеми.

Предкоренчева увреда е състояние, съпътстващо различни заболявания на гръбначния стълб. Възможностите за профилактика и лечение до момента залагат основно на методите на физиотерапията. Въз основа на това доколко засегнат е даден нерв, се прави избор относно вида и продължителността на лечебната програма и се определя броя на подходящите терапевтични сеанси.

Симптоми и възможности за облекчение

Важно е да уточним, че предкоренчевото увреждане може да възникне като вторичен ефект от друго, по-сериозно гръбначно заболяване. Засяга предимно пациенти със сколиоза, дискова херния, ишиас, фрактури на гръбначен стълб и т.н.  Почти винаги се касае за скованост, липса на чувствителност и болка, но в случая по-сериозният проблем е, че може да се понижи драстично подвижността на болния.

При хернирал диск и изместване на гръбначните прешлени, се получава притискане на гръбначния канал, където са разположени нервните коренчета. Те осъществяват връзката между гръбначния мозък и долните крайници. Обикновено се касае за предкоренчева увреда на тораколумбалния сегмент на ниво L5, като засегната е само едната страна или двустранно.

Симптомите не са много различни за болшинството пациенти, като в общия случай включват: болка в тазобедрената става, изтръпване на единия или и на двата крака с изразена слабост и невъзможност да се стои изправен продължително време. Болките се усилват при изправяне, а нерядко се касае и за трудно преобръщане в легнало положение.

Възможностите за лечение на предкоренчево увреждане включват медикаменти, физиотерапия, а в по-тежки случаи с риск от трайно инвалидизиране, може да се наложи и хирургична намеса за освобождаване на компресирания нерв. Когато състоянието е в напреднал стадий, прогнозите за бързо и трайно излекуване са минимални.

За да се говори за ефективност на лечебната програма, е необходимо преди всичко да се въздейства на основното заболяване или деформация, довело до увреда на корена на нерва. Когато се касае за състояния като кифоза и сколиоза, е важно да се работи върху корекцията на гръбначния стълб. Това може да стане с носене на корсет, с упражнения за укрепване на гръбначните мускули и с приучаване към правилна стойка.

Медикаментите, назначавани за облекчаване на състоянието на пациенти с предкоренчева увреда, могат да включват както противовъзпалителни лекарства, така и витамини от група В и анестетици. Инжектирането на кортикостероиди в някои случаи намалява възпалителния процес. Болкоуспояващите биха могли да бъдат препарати от групата на аналгетиците или по-силни, назначени от лекуващия лекар.

Физиотерапията е най-доброто решение за подобряване на състоянието на хората с почти всички видове гръбначни заболявания. Тя обикновено включва различни видове упражнения, които целят да укрепнат мускулите, изграждащи поясния мускулен корсет, както и да подобрят стойката и позицията на тялото в седнало положение.

За подобряване подвижността на гръбначните прешлени в засегнатия сегмент, е важно упражненията да натоварват директно въпросната лумбална зона. Специфичните тренировки могат да се провеждат с тренажор, както и във водна среда (аква-гимнастика), когато чувствителността и подвижността на крайниците е силно понижена.

Слаботоковите електрически импулси показват висока ефективност в стимулиране електропроводимостта на нервните окончания. В това отношение електроимпулсните терапии дават много добри резултати в лечението на предкоренчева увреда. Понякога още след първите сеанси се наблюдава подобрение в състоянието – изтръпването и болките при движение намаляват, което води до възстановяване на двигателната функция, често до максималния ѝ обем.