Блог с полезни новини и статии от Холимед - Страница 5

Брахиален плексус е наименованието на мрежата от нерви, имаща задачата да изпраща сигнали от гръбначния мозък към рамото, ръката и дланта. За травма в тази област можем да говорим, когато тези нерви са разтегнати, компресирани, а в най-сериозните случаи, разкъсани или откъснати от гръбначния мозък.

Леки травми в брахиалния плексус са често срещано явление в някои спортове, например тенис, но такива биха могли да възникнат и у новородени вследствие на родилния процес. Други причини за увреждане са възпаления и тумори във въпросната област. Най-тежките наранявания на брахиалния сплит са в резултат от автомобилни и мотоциклетни произшествия.

Тежките наранявания на брахиалния плексус биха могли да оставят ръката парализирана, със загуба на функция и усещане. Хирургични процедури като нервни графтове и трансфери, и мускулни трансфери могат да помогнат за възстановяване на функцията на засегнатия крайник. Признаците и симптомите варират значително, в зависимост от тежестта и местоположението на нараняването. Обикновено е засегната само едната ръка.

Симптоми при по-леки и по-тежки наранявания

Леко увреждане често възниква по време на контактни и други видове спортове, вследствие на които нервите на брахиалния плексус се разтягат или компресират. Обичайните симптоми в случая включват: усещане за токов удар и парене, стрелкащо се надолу по ръката, както и изтръпване и слабост в горния крайник. Симптомите обичайно продължават само няколко секунди или минути, но при някои хора могат да се задържат с дни и седмици.

По-тежките травми са обикновено в резултат от инциденти, при които има нараняване, разкъсване или руптура на нервите. Най-сериозна травма на брахиален плексус (авулсия) се получава, когато нервният корен се откъсне от гръбначния мозък. Симптомите биват: слабост с невъзможност да се използват определени мускули в ръката и рамото, пълна липса на подвижност и чувствителност, силна болка.

Диагностициране и лечение

Диагностициране на състоянието може да направи лекар – невролог / ортопед, като за целта се провежда физически преглед и се анализират симптомите. За определяне на диагнозата и тежестта на състоянието обикновено се прилага един, а понякога и няколко от следните диагностични методи:

• Електромиография (ЕМГ). По време на ЕМГ, се вкарва иглен електрод през кожата в различни мускули. Тестът оценява електрическата активност на мускулите, когато се свиват и в покой. Може да се почувствате лека болка при поставяне на електродите, но повечето хора преминават теста без особен дискомфорт;
• Изследвания на нервната проводимост. Тези тестове обикновено се извършват като част от ЕМГ и служат за измерване скоростта на проводимост в увредения нерв посредством нисковолтов ток. Тестът предоставя информация за това колко добре функционира нервът;
• Магнитно-резонансно изображение (ЯМР). Този тест използва мощно магнитно поле и радиовълни, за да произведе подробни изгледи на тялото в множество равнини. Често успява да покаже степента на увреждането, причинено от нараняване на брахиален сплит и да помогне за оценка на състоянието на артериите, които са важни за крайника и за реконструкцията му. Могат да се използват нови методи за ЯМР с висока разделителна способност, известни като магнитно-резонансна неврография;
• Компютърна томография (КТ) миелография – използва серия от рентгенови лъчи, за да се получат изображения на напречно сечение на тялото. КТ- миелографията се провежда с контрастен материал, инжектиран в гръбначния канал, за да се получи подробна картина на гръбначния мозък и нервните корени по време на CT-сканирането. Този тест се извършва, когато ЯМР не предоставя адекватна информация.

Лечението зависи от няколко фактора, включително тежестта и вида на нараняването, продължителността на травмата и други съществуващи състояния. Нервите, които са само разтегнати, могат да се възстановят без допълнително лечение. В някои случаи се препоръчва физиотерапия, за да се поддържа правилно работата на ставите и мускулите, обхвата на движение и да се предотврати схващане на ставите.

Хирургична интервенция за възстановяване на нервите на брахиалния плексус трябва да се извърши в рамките на шест до седем месеца след нараняването. Операции, направени по-късно от този период, имат по-нисък успех.

Нервната тъкан расте бавно, така че може да отнеме няколко години, за да се отчете пълната полза от операцията. По време на периода на възстановяване е нужно да се поддържа гъвкавостта на ставите с програма от упражнения. В отделни случаи се използва шина, за да се избегне изкривяване на крайника навътре.

Общото между остеофитите, познати още като шипове и Остеохондроза е свойството и на двете да ограничават подвижността, чрез увреждане на костно-ставните тъкани. Разликите между двете състояния са твърде големи, за да има индикации за някаква взаимовръзка. Те обаче могат да възникнат едновременно у един и същ индивид, влошавайки драстично качеството му на живот.

Какво представлява Остеохондрозата?

Остеохондрозата е състояние, свързвано главно с дегенеративните процеси в човешката скелетна система. За жалост, подобно твърдение би било неточно, тъй като то е свързано с костния растеж при деца и юноши. За причина за възникването на остеохондроза в ранна възраст се смята прекъсването на притока на кръв към ставите.

Остеохондрозите са семейство нарушения, изразяващи се в увреждане на междупрешленните дискове. Един от ясните симптоми на състоянието е болката. Болезнените усещания се появяват главно по хода на гръбначния стълб – в областта на шийния, гръдния и поясния отдел на гръбнака. При по-възрастни хора заболяването се дължи на износването на междупрешленните дискове с годините.

Редица заболявания попадат в категорията остеохондроза. Те засягат различни части на тялото. Обикновено са групирани в една от трите категории в зависимост от мястото, където се срещат. Остеохондрозите могат да бъдат артикуларни (ставни), физални или неартикуларни. Артикуларните заболявания възникват в областта на ставите и включват:

• Болест на Legg-Calve-Perthes – обхваща тазобедрената става;
• Болест на Панер – засяга лакътя;
• Нарушение на Фриберг – засяга втория пръст на крака;
• Болест на Колер – засяга стъпалото.

Фазалните заболявания от групата на Остеохондрозата са основно представени от болестта на Шуерман, или юношеска кифоза, засягаща междупрешленните стави на гръбначния стълб. Болестта на Legg – Calvé – Perthes (LCPD) е друг вид увреждане, в случая на тазобедрената става, което се появява в детска възраст.

То е инициирано от нарушаване на притока на кръв към главата на бедрената кост. Поради липсата на кръвен поток костта умира (остеонекроза или аваскуларна некроза) и спира да расте. С течение на времето заздравяването става чрез нови кръвоносни съдове, проникващи в мъртвата кост и с отстраняване на некротичната костна тъкан, което води до загуба на костна маса и отслабване на главата на бедрената кост.

Доколкото можем да говорим за връзката между шипове и остеохондроза, то такава рядко има у млади индивиди. Двете състояния измъчват предимно възрастни хора, поради намаляване на костната плътност с годините, физически травми и атипично разрастване на костната повърхност. Всяко от двете състояния само по себе си причинява достатъчно ограничение на подвижността, но в комбинация се наблюдава значителен дефицит в опорно-двигателния апарат.

Неставната форма на Остеохондрозата би могла да засегне всяка част от скелетната система. Най-често срещаната неартикуларна болест е болестта на Осгуд-Шлатер, която засяга коляното. Тя причинява дразнене на растежната плоча в областта на тибиалната тубероза (горната част на шинковата кост), точно под коляното. Болестта на Север, засягаща петата, е друг вид неартикуларен вид остеохондроза.

Дисекиращият остеохондрит е друга форма на остеохондроза. Възниква, когато малки парченца хрущял или кости бъдат изтласкани в ставата поради липса на приток на кръв. Това може да се случи във всяка част на тялото, но засегнато е най-често коляното. И шипове, и остеохондроза се диагностицират чрез рентгенова снимка, а лечението включва: почивка, физиотерапия и в някои случаи операция за отстраняване на проблемните костни фрагменти.

Остеофитоза е медицински термин, който е малко познат на широката аудитория. Състоянието е по-популярно с наименованието „ошипяване”, защото остеофитите са малки костни израстъци, наричани шипове в разговорния език. Страдащите от ошипяването не са концентрирани в една възрастова група, макар остеофитозата да е приета за класическо дегенеративно състояние. Шипчетата засягат мъже и жени и в някои случаи образуването им започва след 30 годишна възраст.

Какво отличава тази костна деформация от останалите?

Остеофитите са екзостози (костни израстъци), образуващи се по дължината на ставната повърхност. Те не бива да се бъркат с ентезофити, които представляват костни изпъкналости, формирани от срастване на сухожилие или лигамент. Остеофитите не винаги се отличават от екзостозите по някакъв определен начин, въпреки че в много случаи има редица разлики. При остеофитоза шиповете обикновено са вътреставни (в ставната капсула).

Формирането на остеофит може да се случи по цялата скелетна система. Образуването на шипове е класически свързано с всякакви последователни и последващи промени в костната структура, които се дължат на възрастта, дегенеративни изменения, механична нестабилност и болести като дифузната идиопатична скелетна хиперостоза.

Често остеофитоза възниква в остеоартритните стави в резултат на увреждане и износване, вследствие на възпаление. Калцификацията и образуването на нови кости също може да възникне в отговор на механични увреждания в ставните връзки. Сред причините за появата им често е и увеличаването на повърхността на увредена става, засегната от артрит.

Болката е една от причините ошипяването да бъде свързвано и дори понякога да бъде смятано за друг вид увреждане на скелетната структура. Болките рядко са постоянни. Появяват се главно при физическо натоварване и преумора, при промяна на времето и при остри инфекции. Нестероидните противовъзпалителни средства са утвърден метод на лечение, в комбинация с аналгетици за овладяване на болката.

Остеофитозата се появява по естествен начин в задната част на гръбначния стълб като ясен признак за дегенеративното му увреждане. В този случай остеофитите рядко са източник на болки, но са сигурен знак за сериозен проблем. Притискайки нервните окончания, те често предизвикват изтъръпване и схващане на горните и долни крайници, защото нервите осигуряват усещането в техните дерматоми.

Превенция и терапия

Ошипяването може да бъде избегнато с прием на медикаменти, познати с наименованието хондропротектори. Това са група лекарствени средства, притежаващи свойството да подхранват хрущяла. Приемът на медикамент с предпазваща функция трябва да започне на ранен етап, за да има ефект от превантивното действие. При генетично обременени хора, и особено жени, предразположени към костни промени поради хормонален дисбаланс, това трябва да става след 30-годишна възраст.

Когато се касае за вече възникнали състояния, много добър ефект дават някои физиотерапевтични програми и балнеолечение. Водна гимнастика за декомпресия на притиснатия нерв би могла да възстанови чувствителността на засегнатите крайници. Упражнения със специална група тренажори, както и електроимпулсна терапия също повлияват добре остеофитните процеси.

В много редки случаи може да се наложи оперативно отстраняване на един или няколко шипа. Поради факта, че остеофитоза не е заболяване застрашаващо живота и подвижността на засегнатия индивид, клиничната практика обикновено залага на проследяване на състоянието с редовни прегледи и ежегодни поддържащи терапии. В добър холистичен център на пациентите ще бъдат предложени лечебни курсове, съобразени с техните нужди и моментен статус.

Броят на пациентите, диагностицирани с гръбначни увреждания, включително цервикална дискова херния, е нараснал драстично в последните двадесет години, според данни на СЗО. Въпреки значителния прогрес, благодарение на който все повече физически дейности са автоматизирани, човешката скелетна система продължава да страда от проблемите, засягали хората още през средновековието.

В настоящия материал няма да се спираме на възможните причини за нарастващия брой на гръбначно-прешленните заболявания. Тук ще се опитаме да помогнем на огромния брой хора, чули за пръв път диагнозата цервикална дискова херния. Намерението ни е да обясним какво причинява състоянието, какви са симптомите му и кои са методите за неговото лекуване?

Характеристики на заболяването

Гръбначният стълб, е съставен от поредица от свързани кости, наречени „прешлени“. Прешлените обграждат гръбначния мозък и го предпазват от увреждане. Нервите се разклоняват от гръбначния мозък, спускайки се до останалата част от тялото, с което правят възможна комуникацията между мозъка и тялото.

Мозъкът е способен да изпраща съобщения надолу по гръбначния мозък и навън през нервната система, за да накара мускулите да се движат. Нервите също така изпращат информация за болка, температура и др. от тялото обратно към мозъка. Всяко препятствие, застанало на пътя на комуникация води до загуба на връзка между мозъка и човешкото тяло. Тогава човекът губи способност да усеща и да се движи.

Прешлените са свързани посредством дискове и две малки стави, наречени “фасетни”. Дискът, изграден от здрави съединителни тъкани, придържащи даден прешлен към следващия, действа като възглавница / амортисьор между прешлените. Дисковите и фасетни стави осигуряват подвижността на прешлените, позволявайки на човека да се навежда и върти шията и гърба си.

Дискът е съставен от здрав външен слой, наречен „annulus fibrosus“ и гелообразен център, наречен „ядро пулпос“. С остаряването центърът на диска обикновено започва да губи водно съдържание, намалявайки значително функцията си на амортисьор. Тъй като дисковото състояние се влошава, външният му слой може също да руптурира.

Дисковата руптура може да позволи изместване на центъра на диска (наречено хернирал / разкъсан диск) през пукнатина във външния слой, в пространството, заето от нервите и гръбначния мозък. В този случай херниралият диск би могъл да притисне нервите и да причини болка, изтръпване, гъделичкане и слабост в раменете или ръцете. Тестове за промени в рефлексите, чувствителността и силата на ръцете, проведени от лекар са задължителни.

Възможности за лечение

Тъй като цервикална дискова херния, както подсказва самото ѝ наименование, засяга горния сегмент на гърба – шия, рамене и плещи, лечението би могло да обхваща широк диапазон от терапии. Лечебната програма, в зависимост от локацията и степента на увреждането би могла да включва нехиругично, медикаментозно и оперативно лечение.

Много от пациентите се подобряват само с известен период на почивка и носене на шийна яка, докато при други се назначават нестероидни противовъзпалителни лекарства, както и аналгетици за облекчаване на болката. Физиотерпевтичен курс би е удачен вариант, но само ако е проведен по индивидуална програма, съобразена със състоянието на пациента. Физиотерапията е възможно да включва упражнения, електроимпулсна стимулация и мануална терапия.

Когато нехирургичните методи не помагат, е логично да се прибегне към операция, чиято цел е да се отстрани частта от диска, притискаща нерва. Това става чрез процедура, наречена дискектомия. В зависимост от местоположението на херниралия диск, хирургът може да направи разреза в предната или задната част на шията, за да стигне до гръбначнака.

Техническото решение дали да се извърши операцията от предната част на шията (преден подход) или отзад на врата (заден подход) се влияе от много фактори, включително от точното местоположение на дисковата херния, а също и от опита и предпочитанията на хирурга.

Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб протичат със симптоми, включващи загуба на нормална структура и функция в скелетната система. Дегенеративно означава, че причината за тези промени е износването, свързано с възрастта. Тоест, измененията не се дължат на травми, инфекции и други причини. Симптоматиката е различна при различните състояния, но сигналите за гръбначен проблем не бива никога да бъдат пренебрегвани.

Спинална анатомия

За да можем да разберем какво причинява дегенеративните гръбначни заболявания, е важно първо да се запознаем с особеностите на гръбначната анатомия. Гръбнакът е съставен от множество хрущялни и костни прешлени, подредени един върху друг и формиращи осев скелет. При хората гръбнакът е съставен от 33 до 34 прешлена

Най-горният участък, обхващащ зоната на врата, се нарича цервикална ос. Следващият раздел, разположен в горния и среден сегмент на гърба, се нарича торакална ос, като прешлените на гръдната ос се свързват с ребрата и образуват стави с тях. Под гръдния кош е формирана лумбалната част на гръбнака, а най-отдолу се намира сакралният сегмент, образуващ опашната кост.

Съставните елементи на човешкия гръбнак – прешлените, са съставени от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото и дъгата, разположена зад него, заграждат прешления отвор. Отворите на всички прешлени образуват гръбначномозъчния канал, в който се намира гръбначния мозък. Прешлените се свързват помежду си чрез междупрешленни хрущялни дискове, връзки и стави.

Кои са сигналите за проблем?

Обичайните симптоми, сигнализиращи за заболявания на гръбначен стълб включват болка (от умерена до силна), схващане, изтръпване и неподвижност на крайниците, свързани със засегнатия участък. Дегенеративните гръбначни промени могат да засегнат почти всяка структура на скелетната колона, включително дисковете, костите и хрущялите, и лигаментите.

Междупрешленните дискове обикновено се променят с възрастта. Те губят част от способността си да уплътняват ставите, поради изсъхване, пропукване, а понякога и хлътване. Двата най-често срещани проблема на гръбначния диск включват дискова херния и дегенеративна дискова болест. Симптомите варират от леко изтръпване на ръка / крак до пълна неподвижност, придружена от постоянна силна болка.

Когато хрущялите в ставите се износват, прешлените, отговорни за двигателните процеси в задната част на гръбначната арка започват да се трият един в друг. Това стимулира растежа на костните шипове (допълнителна кост), които могат да ограничат обхвата на движение на ставите, да причинят скованост и болка и да компресират нервните корени и гръбначния мозък.

Лигаментите имат свойството да се сгъстяват с възрастта, причинявайки скованост и болка, поради компресиране на нервните корени и гръбначния мозък. За неврохирурзите компресията означава увреждащ за нервната функция и подвижността на индивида процес. Костните шипове, удебелените връзки и дисковите хернии са възможните източници на компресия. Всяко от тези условия би могло да съществува и без да причинява компресия.

Дегенеративните заболявания на човешкия гръбнак варират значително в своето представяне. Някои не предизвикват никакви симптоми, а когато такива се появят, те често включват болки в гърба, както и във врата, в зависимост от местоположението и вида на проблема.Много дегенеративни състояния не изискват хирургично лечение, но някои биха го наложили.

Болки в гърба, придружени от инконтиненция на червата и пикочния мехур с изтръпване в зоните в седнало положение (така наречената анестезия на седлото), могат да са индикация за синдром на cauda equina, рядко неврологично състояние, което трябва да се лекува незабавно. Нито един симптом не бива да се пренебрегва, защото зад него може да стои прогресиращо и необратимо заболяване.

Почти всеки човек в зряла възраст се е сблъсквал със симптомите на възпалението на нервния сплит в областта на плешките. Състоянието е познато с наименованието плексит, като лечение, което да помогне за възстановяване моториката на горните крайници би могло да се назначи при по-тежки случаи. В зависимост от тежестта на възпалението и общото състояние на пациента, лечението следва да се проведе в болнично заведение, в рехабилитационен център и у дома.

Какъв лечебен метод да изберем?

Сблъсквайки се със симптомите на плексита, страдащите имат спешна нужда от мерки за облекчаване на тяхното състояние. Симптоматиката дефинитивно включва остра болка в областта на раменете, плешките или гърба, в зависимост от локацията на възпалението. Не рядко болката е придружена от намаляване на подвижността на един от двата горни крайника. Плекситът обикновено се проявява едностранно.

Тъй като възпалението, наречено плексит може да доведе до хронифициране на заболяването и усложнения като шипове и радикулит, е важно да се потърси бързо адекватно лечение. С плекситите и тяхното третиране се ангажират предимно лекари – невролози и ортопеди, които да насочат пациента към подходящия за тях терапевтичен подход.

Обикновено в първия стадий на заболяването, без значение дали е провокирано от травма, претоварване на нервния участък или от настинка, се назначава медикаментозно лечение с лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Диклофенак и Ибупрофен в комбинация с витамини от група В дават добри резултати в овладяване на акутния момент.

Първият етап от лечението винаги включва овладяване на болезнения момент, тъй като болката влошава драстично качеството на живот на страдащия, ограничавайки подвижността на ръката в прилежащата област. Едва след подобряване на състоянието може да се пристъпи към същинското лечение. Плексит рядко се лекува оперативно, затова методиката е обикновено базирана на физиотерапия.

Лечение на плексит е удачно да се проведе в специализиран център, който може да предложи нужния набор от квалифицирани специалисти и апаратура за провеждане на процедурите. Физиотерапията при плекситни възпаления включва най-често: упражнения, масажи, акупунктура и процедури с ултразвук и електроимпулси.

Електроимпулсната терапия, провеждана в някои холистични клиники помага на хората с плексит да се предпазят от трайни увреждания. Плекистът, оставен дълго нелекуван, се превръща в хронично заболяване. Всяко натоварване в горната част на торса или настинка ще възобновят проявата на симптомите.

За поддържане на плексита в състояние на покой, е важно да се правят ежегодно балнеолечебни процедури. Минералните бани, с каквито страната ни изобилства, са едно чудесно решение за общоукрепващи и тонизиращи тялото процедури. Не чакайте болката да ви скове отново, за да потърсите лекарска помощ или помощта на своя физиотерапевт.

За да се избегне рецидив, е задължително пациентите да бъдат физически активни, но същевременно да избягват тежки натоварвания, които биха могли да причинят възпаление и дори разкъсване на нервни връзки в засегната област. Плекситът, за разлика от други увреждащи моториката състояния засяга хора от всяка възраст и пол. В никакъв случай не може да се смята за дегенеративно заболяване.

Редовните разходки, плуването и определени видове гимнастика са напълно достатъчни, за да се избегнат нови възпаления. Фактите сочат, че ако веднъж сте се сблъсквали с плексита, повторната ви среща с неприятните му симптоми е неизбежна. Симптомите обаче могат да бъдат в значително по-лека форма и с по-бързо отшумяване, ако се придържаме към един умерено активен и здравословен начин на живот.