fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
ᐉ ⚕️ Възможно ли е диагностициране на хиперактивно дете на 2 години — Холимед
fade
5305
post-template-default,single,single-post,postid-5305,single-format-standard,cookies-not-set,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive
Холимед  >  Полезно   >  Възможно ли е диагностициране на хиперактивно дете на 2 години

Възможно ли е диагностициране на хиперактивно дете на 2 години

хиперактивно дете на 2 годиниСимптомите на хиперактивност често са наричани заболяване, предвид непрекъснатата и независещата от волята проява, и затова че до някаква степен ограничават способността за социална адаптация и реализация. Всъщност, те са резултат от особеност в развитието на крайният мозък и моторният кортекс, които причиняват особености в поведението. Симптомите се обединяват от специалисти в синдром, много често придружен с дефицит на внимание.

Състоянието се диагностицира трудно и продължително – необходимо е проявление на съвкупност от точно определени симптоми, в продължение на поне 6 месеца. Според наблюдения на специалисти, синдромът се забелязва още в ранното детство. Те смятат, че “критичната” възраст е от 2 до 3,5 години, след които този проблем се изключва, така че случаят с хиперактивно дете на 2 години изобщо не е невъзможно явление.

Отделен е въпросът, че описаното откриване на хиперактивност е придружено с голямо “но“. Това е така, защото симптомите често са трудно разпознаваеми в ранна възраст, когато повечето деца са доста палави и шумни. Затова и потвърждаването на това състояние става с важно условие: едно дете трябва да проявява симптоми във всяка среда, независимо от външните условия.

Ако шумното и неспокойно поведение, превъзбуда и избухливост се забелязват само в яслата или детската градина, тогава се смята, че проблемът произтича от средата. Коригиращият поведението си родител или адаптирането на детето към околните ги прекратяват.

ЗАЯВЕТЕ СВОЯТА БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯКАНДИДАТСТВАЙ

Какви симптоми на хиперактивност да очакваме през ранните 2 годинки

Определено неясни и трудни за определяне. Втората годинка е определяна като гранична възраст за първите прояви на хиперактивно поведение. Тогава обаче децата все още не притежават достатъчно словесни умения, както и коректор в лицето на социалната среда. Тя тепърва се оформя, а малките хора все още се учат да говорят и ежедневно откриват нови интересни ситуации в околният свят.

Всяка подробност и събитие предизвикват интерес и изявен възторг, новите приятелства водят до шумни и весели игри. Отказът на разходка или среща с връстници лесно води до превъзбуда, а ако детето желае да бъде лидер в своята среда, може да показва склонност към опасни и екстремни физически занимания, прекалена палавост и нетърпение към забележките на родителите си. По-невъздържаният характер също си проличава тогава, или още по-рано – още преди навършването на годинка.

Хиперактивен или капризен

Отличаването на всички тези признаци от хиперактивното поведение е лесно. Хиперактивността не е просто сърдене, цупене или палавост, при които се проследява начална и крайна точка, и които се прекратяват след изпълнението на детското желание.

Малчуганът постоянно е превъзбуден, трудно стои в седнало положение, когато постоянно извършва движения с крайниците си, шумен и невъздържан е, като обикновено протестира срещу родителските наставления. Избираните игри са прекалено шумни, динамични и често заплашващи физическата безопасност – опити за катерене по много високи пространства, скачане и мятане без страх, че ще се нарани.

Навикът постоянно да прекъсва родителите и околните не е невъзпитание. Точно в тази възраст обаче, свръхактивният моторен кортекс изключително лесно може да бъде объркан с разглезеност и каприз. Затова, изключително правилно решение е поставянето на детето в активна социална среда, където най-отчетливо се проявява началната фаза на синдромът, ако има наличие на такъв.

Достатъчно е дори да каните често гости у дома си, но все пак, по-точна представа се получава при общуване с връстници. Не забравяйте да наблюдавате за посочените симптоми, тъй като едно дете може да не бъде прието в група поради ред причини – срамежливост, несъвместимост с децата, неумение да общува, което започва да се изгражда точно в тази възраст.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС 0877 346 446
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ