Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
ᐉ ⚕️ Хиперактивност и дефицит на вниманието – можем ли да разберем това състояние? — Холимед
fade
4988
post-template-default,single,single-post,postid-4988,single-format-standard,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive
Холимед  >  Полезно   >  Хиперактивност и дефицит на вниманието – можем ли да разберем това състояние?

Хиперактивност и дефицит на вниманието – можем ли да разберем това състояние?

Хиперактивност Разстройството, познато като хиперактивност и дефицит на вниманието е сред най-често срещаните невро-поведенчески смущения, засягащи предимно деца и юноши. Състоянието е предимно хронично с ясно забележими симптоми и поражения, свързани с растежа. Смята се, че ADHD (Attention deficit/hyperactivity disorder) е обвързан със съпътстващи заболявания – потиснато настроение, повишена тревожност и злоупотреба със субстанции.

Диагностицирането е клинично установено и се извършва на база симптоматиката и уврежданията. Биологичното проявление на конкретното разстройство се установява с различни неврообразни, неврохимични и невропсихологични методи за диагностика, като за поставяне на диагнозата се вземат предвид и всички аспекти от живота на индивида.

Мултимодалното лечение на свръхактивност и понижена концентрация включва образователна, семейна и индивидуална подкрепа. Психотерапията, самостоятелно и в комбинация с медикаменти носи явна полза за решаване на проблемите на ADHD и съпътстващите го заболявания. Фармакотерапията, включваща стимуланти, норадренергични средства, алфа агонисти и антидепресанти, играе основна роля в дългосрочното управление на хиперактивността през целия живот на засегнатите.

Кои са подводните камъни при това нарушение?

Предвид симптоматиката на смущението, често проявите му биват отдавани на палавост и грешки във възпитанието, поради което, то остава недиагностицирано и нелекувано дълго време – понякога до зряла възраст, когато възникнат сериозни социални и поведенчески проблеми.

ЗАЯВЕТЕ СВОЯТА БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯКАНДИДАТСТВАЙ

Дефицитът на внимание и хиперактивността засягат всички аспекти на живота, включително успехите в училище и на работното място, връзките, здравето и финансите. Засегнатите от болестта плащат твърде висока емоционална цена, изпитвайки непрекъснато срам и разочарование от неспособността си да се справят с рутинните ежедневни дейности, с които останалите се справят без усилия.

Симптоми

Петото издание на диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства идентифицира три различни типа ADHD, включващи:

  • Невнимание
  • Хиперактивност – импулсивност
  • Комбиниран тип – при него са представени и двете състояния

В миналото те са наричани подтипове, но днес вече се използва терминът „презентации”.  Тоест, в зависимост от поведението на пациента, той може да бъде диагностициран с хиперактивно разстройство, с дефицит на вниманието или с комбинирана презентация. Макар да са строго класифицирани в клиничната практика, симптомите никога не са еднакви у всеки индивид и са винаги с различна степен на тежест.

Какво причинява смущението?

Сред основните причини за появата на свръхактивност и недостиг на внимание е генетичната обремененост. Семейната среда е била обект на редица проучвания, засягащи близнаци, биологични и осиновени деца, помогнало значително за разбирането на генетичните фактори, отговорни за проявлението на разстройството.

Въпреки това, няма никаква гаранция, че ако един от родителите е носител на генетичните белези на заболяването, детето автоматично ще ги наследи. Прекомерната консумация на захар, алергичните реакции, гледането на телевизия, видео игрите, лошото възпитание и липсата на дисциплина не причиняват това личностно смущение.

Няма окончателен дефинитивен тест и кръвно изследване, което да покаже наличие или липса на хиперактивност и липса на концентрация. Диагнозата може да се постави единствено от квалифициран специалист с право да поставя оценка – психиатри, психолози, невролози и в някои случаи педиатри.

Управление и лечение

Лечението започва едва след поставяне на окончателната диагноза. Макар медикаментите да са част от терапевтичната програма, терапията е много по-обширна по вид и методики. Тя включва обучения за придобиване на различни полезни умения, промени в училищната или работната програма, психо терапия. Комбинацията от всички тези подходи обикновено е най-ефективният метод за управление на симптомите.

Медикаментите са неизбежното зло, предотвратяващо задълбочаване на проблема. Изключително важно е да се избере не само правилното лекарство, но и да бъде определена точно дозата, тъй като всеки реагира различно на фармакологичната терапия. Психо сеансите са задължителна част от програмата, поради свойството им да помагат за решаването на проблемите със самочувствието, самооценката, депресиите и тревожността, възникващи в резултат на смущението.

Има ли значение полът на детето?

Синдромът на хиперактивност и нарушено внимание в миналото се е смятал за типично детско смущение, незасягащо възрастни индивиди. По същия начин е било прието, че засегнати са били основно момчетата, което в последните години беше обявено за напълно погрешно схващане.

Всъщност, момичетата са по-предразположени да проявят дефицит на вниманието, но поради погрешните възгледи в лекарските среди, много от тях са останали недиагностицирани и без адекватно лечение. Проблемът идва от факта, че е много по-вероятно момчетата да проявят хиперактивност, отколкото момичетата. Симптомите при тях са били отчитани като тревожност или депресия.

Благодарение на по-доброто разбиране на състоянието, днес значително повече момичета и жени са правилно диагностицирани, което означава, че получават адекватно лечение спрямо наличните симптоми. Жените с ADHD са изправени и пред допълнително предизвикателство. Хормоналните промени, свързани с пубертета, бременността и менопаузата, наред с ежемесечните промени, биха могли да влошат значително тяхното състояние.

Болест на модерното общество ли е състоянието?

Погрешно е схващането, че синдромът на хиперактивност и нарушена концентрация е болест на бързоразвиващото се модерно общество. Истината е, че симптомите са били описани в много литературни произведения и медицински журнали още преди повече от 100 години – просто през годините състоянието се е подвизавало под различни наименования.

През 1845г. д-р Хайнрих Хофман описва синдрома в книгата си, озаглавена “The Story of Fidgety Philip”, а в 1902 г. сър Джордж Ф. Стил създава първото клинично описание на група деца, показващи импулсивност и проблеми с поведението. Той нарича смущението “дефект на моралния контрол”, докато през 50-те години на ХХ век в сила влиза терминът “хиперкинетично импулсно разстройство”.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС 0877 346 446
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ