Румяна Николова

Казвам се Румяна Николова и съм основен терапевт в центъра за холистична медицина ХОЛИМЕД.

Пиша тези редове защото искам да покажа на всички, които с известна доза примирение приемат обстоятелствата свързани с тяхното здраве или това на близък човек като непреодолими. Споделям нещо много лично.

На 12.04.2012 г. малкият ми син попадна в катастрофа с мотор. Първите 10 дни след травмата борбата беше само за възможността да живее.Благодаря за божията милост и изключително адекватната и високоспециализирана намеса на хирургичния екип и екипа на ОАРИЛ. Детето ми оцеля, но травмите бяха сериозни. Последиците също.

Фрактура на прешлен С6 и основата на черепа, пълна парализа на дясна ръка, последваща атрофия на мускулите на гърба и ръката с много тежка сколиоза,атрофия на зрителния нерв… Неврохирургичната консултация беше неблагоприятна. На практика не се предлагаше нищо или по-точно всички възможни варианти бяха оценени като безмислени. Посъветваха ме да приема ситуацията такава, каквато е и да не храня надежда за промяна. И….тогава ни се наложи да скочим в дълбокото без дори да можем да плуваме. Последва един сериозен период на изключително трудна работа.

Но крайния резултат си струваше всяко усилие, всеки миг на увереност и цялата инвестиция, която се направи за неговото възстановяване. Сега синът ми е без последици от травмата, 100% възстановена дясна ръка, зрителен нерв и без сколиоза. И всички сме доволни и щастливи – и той, и семейството ни и екипа на центъра, защото той е най-трудният ни пациент.

Така, че – колкото и безнадеждно да изглежда едно положение, винаги има начин то да бъде променено към по-добро. Въпроса е да видим възможността и да я оценим за да не я пропуснем.