Пациенти свидетелстват, че мануалната терапия е най-ефективният начин за намаляване на болезненост в гръбначният стълб и това далеч не е единственото й предимство. Разместените прешлени са причина за редица неврологични симптоми, а специалните мануални техники са способни да възвърнат правилната позиция на гръбначен прешлен и става. Така те възстановяват функционалността им и нормалното кръвообращение в зоната, и симптомите изчезват.
Протрузията или пролабирането на интервертебрален диск обаче е по-особено състояние. Специалистите твърдят, че между мануална терапия и дискова херния трябва да съществува огромен знак, индикиращ противопоказност. Да разберем защо, ще ни помогне пояснението за същността на медицинската практика и етиологията на заболяването.
Дископатия и хиропрактика – кои са допирните точки
Дискова херния е наименованието за трансформация/разкъсване на колагенно-хрущялно-влакнестата маса на annulus fibrosus – външният овален пръстен на междупрешленен (интервертебрален) диск. Изграден от няколко типа колаген с различна плътност, разположен в концентрични слоеве, пръстенът може да загуби част от тъканта си по органични причини, както и да увеличи рязко формата и размерите си, под влияние на изменения в дисковото ядро – nucleus pulposus.
Дисковото ядро е мека желеобразна консистенция от вода, хидрофилни гликозамини и свободни колагенови влакна. При движенията на гръбнака, то увеличава размерите си двойно – еластичността е най-важното му предимство, чрез което е възможно шокабсорбиращата му функция при натоварване върху гръбначните прешлени.
Когато ядрото започне да измества позицията си и нарасне в една посока, се създава натиск върху фиброзният пръстен, а ако той е с изтъняла маса, непълното или пълното му разкъсване (пролапс) и миграция на ядрото е напълно реален риск.
Мануална терапия наричаме древна медицинска практика за неинвазивно въздействие чрез ръчни техники (“manus“ – ръка) върху костно-ставният апарат. Известна е като универсално естествено лекарство за деформации и заболявания на гръбначният стълб, а ефектът й се постига чрез приложение на система от последователни техники.
Те се наричат манипулация, мобилизация и масаж. Практическото изпълнение е силов натиск, ротация (усукване) и наместване в крайна зона на двигателна структура, пасивен натиск и разтягане (тракция) по цялото й протежение. Към тях е включен и задължителен мекотъканен масаж за релаксиране на мускули, фасции и лигаменти – той облекчава болката, а хиропрактиката (мануални техники) се прилагат само след затихнала болка.
Болезненост и дископатия са почти синоними. Затова в такива случаи огромен брой пациенти инстинктивно се свързват с мануален терапевт, които са доказани облекчители на гръбначни болки. Квалифицираният специалист винаги изисква кръвни, рентгенови и магнитно-резонансни изследвания. При установена херния на междупрешленен диск, всеки отговорен специалист ще ви пренасочи, след като ви обясни, че в случая мануалните масажи са противопоказни и дори опасни.
Неефективна и животозастрашаваща при цервикална и торакална херния на диск
Релаксиращ масаж на гръбначните мускули оказва благотворно въздействие при всички степени на дископатия, тъй като укрепва здравината им и освен това, стимулира кръвообращението. Мануалният масаж обаче е възможно да доведе до необратими последици върху интервертебралните структури, особено в напреднала фаза на херниация (пролапс или секвестрация в гръбначно-мозъчния канал). Защо?
Въз основа на по-горните разяснения, средностатистическият пациент лесно ще разбере, че основният проблем при дископатия е увеличеното пулпозно ядро и разместени прешлени. Изтънелият (още повече разкъсан) пръстен, манипулиран с някоя от описаните силови и дори стречинг техники, лесно би бил напълно прекъснат.
Когато има наличие на пролапс или мигрирало ядро, компресиращо гръбначно-мозъчните нерви, по-силен натиск или ротационно движение може да причини още по-нетърпима болка – има опасност от засягане на нервна структура, прекъсване анатомичната цялост на нерв, а понякога дори на гръбначният мозък. Ако това се случи в торакалната и най-вече цервикалната (шийна) област, рискът от локална и цялостна парализа, засягане функциите на жизненоважни органи и даже опасност за живота, е реален.
