Дисковата херния може да оповести присъствието си с остър болкови симптом, както и да се появи изненадващо, с неочаквана мускулна слабост, изтръпване и намалена чувствителност в определена област. Изменението на междупрешленните дискове е риск за всеки отдел на гръбначният стълб. В зависимост от позицията и фазата на развитието си, се определят и симптомите върху останалите части от тялото.
Защо неоперативното лечение на протрузия и херниирал диск е предпочитано
Когато гръбначен дял е засегнат от дискова херния, лечение без операция е предпочитаната мярка за третиране на деформацията и симптоматиката й. Операцията е крайното решение, въпреки че модерният метод за извършването й се състои само в екстракция на хернииралата част от диска с микроскопичен разрез, съхранявайки околните тъкани (микродискектомия). Този вариант е процедурата с най-лека инвазивност.
Оперативните интервенции предлагат и доста по-кардинални решения, като пълно отстраняване на интервертебрален диск чрез сливане на два съседни прешлена (спинална дифузия). Избягването на операция, освен ако не е изключително наложително, се препоръчва и от медици.
Те съветват за първоначално третиране чрез конвенционални средства за укрепване на мускулатурата, ограничаване на протрузията и намаляване на болковият симптом. Най-често използвани за целта са физиотерапия, болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, представени и взаимозаменяеми с още няколко други методи.
Неинвазивни болкоуспояващи методи с ефект върху ограничаване на протрузия
По правило, херниацията напомня за себе си, когато вече е в достатъчно напреднала фаза и компресира гръбначномозъчни нервни коренчета, причинявайки остра болка и двигателни затруднения. Първата стъпка в ситуацията е овладяване на болката. Тя обикновено е и основната причина за търсене на медицинска помощ.
Освен медикаментозните методи – кортикостероидни и нестероидни болкоуспокояващи, специалистите включват още няколко варианти на локална стимулация. Според медици и пациенти, те ограничават болезнеността и локалното възпаление още по-бързо и осезаемо, а предимството им е, че изключват всякакви нежелани странични ефекти.
Криотерапия
Криотерапията – охлаждане или замразяване на тъкан, е съвременен метод на терапия, особено успешен върху болезнена или травмирана зона. Процедурата протича с прилагане на различен тип охладители (криогени). Те включват както лед, така и фреон, въглероден диоксид и течен азот, който се отличава с най-висока ефективност в конкретният случай.
Резултатът е забавяне притока на кръв към засегнатият участък, което води до смущение в започналият процес на възпаление. Този тип “изолиране“ на участък намалява и силно неприятните усещания при компресия на нерв – основният причинител на болезненост. Сеанс от няколко процедури, според степента на болезненост, са достатъчни за постигане на трайно облекчение.
Кинезитерапия, гимнастика и масаж
Пълното обездвижване е противопоказно, дори и в напреднала херниация и остра болка. В такава ситуация, след обезболяване и вместо мускулен релаксант под формата на медикамент или паравертебрална инжекция, доста по-резултатните кинезитерапевтични практики са по-приятен и препоръчителен вариант.
Укрепването на т.нар. “мускулен корсет“ на гръбните, коремни и седалищни мускули, предотвратява последици от деформацията. Такива са мускулна слабост, заемане на постоянна неправилна стойка като ефект от изкривяването, и много по-сериозните парези, които са напреднал етап от увреждане на двигателната активност.
Лечебната гимнастика се предписва като индивидуално изготвена програма на всеки пациент. Тя противодейства на развитието на екструзия, а в модерна среда някои упражнения се изпълняват с помощта на тренажори от легнало положение.
Лечебните масажи са изключителен мускулен релаксант. Остеопатичните техники облекчават болезненост, стимулират кръвообращението и имат силно терапевтичен ефект. Мануалният масаж обаче не се препоръчва, особено в напреднал етап на херниация.
