Какво означава нарушена концентрация на вниманието – отклонение от приетите норми в строежът на мозъчните дялове и нивото на транспортните невротрансмитери, осъществяващи пренос на сигнали с химическа консистенция. Те контролират почти всички функции и неврологични реакции на тялото, предизвиквайки стимулиране или възпиране от действие.
Симптоми на нарушената концентрация
Биохимичните причинители на отклоненията във вниманието водят началото си от първите годинки на детето и дори от кърмаческа възраст. Те провокират характерни отличителни симптоми, които не могат да бъдат дублирани с други и са идентични при всички носители на неврологичното отклонение на възраст над 3 г.
Част от тях са разсеяност, често забравяне на мисли и вещи, неспособност за фокусиране върху един или няколко обекта, за забелязване на детайлите от дадена конфигурация или тема, неумение за организация на времето и спазване на срокове, неумение за следване на инструкции. Често, тези характеристики са придружени с раздразнителност, тревожност и прекомерна физическа енергия и подвижност, които оказват допълнителен негативен ефект върху съсредоточаването.
Въпреки че се изявява чрез множество симптоми, слабото ниво на концентриране само по себе си също е симптом. То изявява органично, психично или психологическо неразположение, чието диагностициране и отстраняване ще премахне и присъствието му. Огромна грешка е да бъде приемано като личностна черта.
Диагностициране и причинители
Нарушаването на концентрацията, проявяващо се като устойчив симптом, достигащ определено ниво и интензивност, е клинично отклонение. “Диагностичният и статистически справочник” (DSM 4,5) обособява отделен подтип, който е част от Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ).
Неспособността за съсредоточаване обаче е част и от редица психиатрични заболявания, които се разгръщат чрез богата палитра симптоми, затова и постоянната разсеяност е най-слабо отличаващият се признак, чрез който биват забелязани. Психиатрията внушава известната максима, че сериозните заболявания, засягащи възприятията, мислите и поведението, са неосъзнати и остават незабелязани от носещият ги пациент. Психолозите пък твърдят, че организмът има прекрасно развита система за реакция на всеки външен дразнител, така че психиката да съхрани целостта си.
Липса на внимание може да е признак за неразположение и от двете категории, но при всяко положение, за да се определи като патологична, тя трябва да ограничава и възпрепятства ежедневната работоспособност и организация на дейности. Лесната умора след краткотрайна умствена дейност е нейна типична характеристика.
Доза психиатрия, психология и неврология
Слабата концентрация е неприятно и досадно неврологично отклонение при пациенти със СДВХ. Кои обаче са нейните психични и психологични причинители? Някои са диагнози, които се установяват след дълго и подробно наблюдение от специалисти психиатри и психолози, но все пак – познанията в областта биха били от помощ на наш близък или приятел с комплексна симптоматика, която го обърква.
На първо място, психичните и неврологични заболявания са строго разграничени от науката и този анонс е важен, защото намалената способност за концентриране е симптом и на двете групи, и защото неврологичните отклонения също провокират богат симптомокомплекс от своя страна.
Психологичните предпоставки за рязко понижаване капацитетът на внимание са остър стрес и посттравматично стресово разстройство, като не бива да се пренебрегва приемането и злоупотребата с алкохол, опиати и психотропни медикаменти. Според специалисти медици, другите основни категории включват следните диагнози:
- Психични болести – хранителни разстройства (анорексия, булимия и др.), депресия, гранично биполярно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, шизофрения;
- Изменения на централната и периферна нервна система – множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, епилепсия, хидроцефалия, менингит, сънна апнея, безсъние и др;
Като немаловажна причина се открояват и ежедневните стресови фактори, добре разпознаваеми и характерни за гъсто населените градове, които затрудняват концентрацията в умерена степен. Друго устойчиво тяхно проявление е хроничната умора, апатия и понижен тонус. Специалистите поставят в тази категория силно замърсената околна среда, неправилното хранене и постоянно високите нива на стрес.
