ОТЗИВИ ОТ ПАЦИЕНТИ - СТРАНИЦА 3

Казвам се Селвер Халил. На 70 години съм от с. Странджево община Маджарово.

Дойдох  на преглед в центъра за холистична медицина Холимед като развалина. Чувствах се много зле. Имах непрекъснати болки в главата, гърба, краката. Не можех да ходя. Кръвното ми непрекъснато си беше високо, въпреки лекарствата, които пиех. Всеки ден си пръсках и от помпичка – два вида, защото имам задух.В устата постоянно ми горчеше и ми се гадеше по няколко пъти на ден. И непрекъснато бях със запек. Имаше дни в които не можех да стана сутрин – нямах сили. А нощно време не можех да спя, въпреки, че вземам по 2 мг. Клонарекс всяка вечер.

Ходих на прегледи и лечение къде ли не. В Хасково, в Пловдив…

Вече нямах надежда да се оправя, когато един близък на семейството ни човек в много тежко състояние от дисковата херния, която имаше ни каза, къде е намерил помощ. От Варна по спешност му се наложило да пътува до Хасково да този център  и сега е много добре. Не само, че не се оперира, но се върна към работата си в строителството и е добре.

Тогава синът ми директно ме заведе. От Пловдив направо там. Нямаше свободни часове, но за нас беше важно да минем преглед и чакахме доста.

Когато влезнахме и видяха документите с които разполагахме, стана ясно, че нещата съвсем не са прости и само с лекарства няма да стане.

За да има резултат лечението трябваше да направим и програма по която да се храня и да спазвам определен режим. Аз вече нямах друг изход.

Съгласих се, че ще изпълнявам както трябва препоръките и започнахме лечение.

В началото ми беше много трудно.

Направиха ми изследвания, консултираха ме с диетолог, кардиолог, гастроентеролог и чак тогава се заеха да ме лекуват.

Постепенно започнах да се чувствам по-добре. От 110 кг. Станах 90, а сега вече съм по-малко от 85. Чувствам се добре. Болките намаляха чувствително. Има моменти в които не ги чувствам. Вече се движа и дори се изкачвам без асансьор до четвъртия етаж.

Много съм доволна, че вече не ползвам помпички. Не ми се налага, защото не съм усетила задух.

Нормализира ми се и кръвното налягане. И спя спокойно цяла нощ. Даже вече си ходя и на село. Там са много изненадани, когато ме видяха, че съм добре и изглеждам разично. И те не вярваха, че ще се оправя.

Продължавам, защото искам да задържа този резултат.

Казвам се Донка Донева. На 55 г. съм от гр. Хасково.Преди една година и шест месеца направих исхемичен инсулт, който след три месеца бе последван от втори.Това наложи поставянето на стенд на един от магистралните съдове. Но последиците от двата инсулта вече бяха налични – оформена дясна страна – дясностранна хемипареза. Не можех да си движа дясната ръка и десният крак. Беше засегнат и говора.

Случайно разбрах за възстановителната програма в центъра за холистична медицина Холимед и реших да се възползвам от нея.

Още през първия месец подобрението беше чувствително. Движенията на десния крак станаха по-свободни и по-сигурни. Можех да разчитам на него. Постепенно се подобри и говора. Започнах да намирам думите без да се замислям – спонтанно. Това ми подобри комуникацията като цяло и станах по-спокойна, че има надежда да се оправя. Промените в ръката бяха по-слаби през първия месец, но в началото на втория се освободи напрежението и сковаността, започнах да мърдам пръстите, а в момента вече се обличам сама, мия съдове и плета – плетенето ми е дадено като упражнение за фината моторика.

Чувствам се много по – тонизирана и жизнена. В момента мога да ходя, дори без помощно средство. Хвърлих канадката. И мога сама да карам велотренажор около половин час.

Доволна съм и продължавам напред.

Казвам се Алина.

На 33 години съм. Омъжена съм с две деца. От 11 години със семейството ми живеем в Германия – гр. Пайне.
От пет години страдам от дискова херния на ниво L5 – S1. До момента не съм имала сериозни оплаквания. Само на моменти болки, които чаках да отшумят от самосебе си. Но ми се случи нещо ужасно, което ме остави на легло и с много сини болки, които не се повлияваха от нищо. Болката освен в кръста, се спусна и към десния крак.

Наложи се да постъпя в болница. Там ме лекуваха, но положението не се промени. След като ме изписаха продължих лечението в къщи, но също без резултат. Освен болката – не можех и да се движа. Започнах да ходя с патерици – колкото да се обслужвам.

Много се притеснихме и решихме да се приберем в България и да потърсим помощ тук. Препоръчаха ми озонова терапия или операция.

Докато се колебаехме какво решение да вземем, разбрахме за тежкото състояние на един наш близък, който е намерил решение в центъра за холистична медицина Холимед в Хасково.

Обърнахме се към тях и за щастие не стигнах нито до озонова терапия, нито до операция. Още след първата процедура можех да се движа без патерици.

Вече съм добре, нямам болка, движа се спокойно и се прибираме при децата в Германия.
Благодаря.

Казвам се Румяна Николова и съм основен терапевт в центъра за холистична медицина ХОЛИМЕД.

Пиша тези редове защото искам да покажа на всички, които с известна доза примирение приемат обстоятелствата свързани с тяхното здраве или това на близък човек като непреодолими. Споделям нещо много лично.

На 12.04.2012 г. малкият ми син попадна в катастрофа с мотор. Първите 10 дни след травмата борбата беше само за възможността да живее.Благодаря за божията милост и изключително адекватната и високоспециализирана намеса на хирургичния екип и екипа на ОАРИЛ. Детето ми оцеля, но травмите бяха сериозни. Последиците също.

Фрактура на прешлен С6 и основата на черепа, пълна парализа на дясна ръка, последваща атрофия на мускулите на гърба и ръката с много тежка сколиоза,атрофия на зрителния нерв… Неврохирургичната консултация беше неблагоприятна. На практика не се предлагаше нищо или по-точно всички възможни варианти бяха оценени като безмислени. Посъветваха ме да приема ситуацията такава, каквато е и да не храня надежда за промяна. И….тогава ни се наложи да скочим в дълбокото без дори да можем да плуваме. Последва един сериозен период на изключително трудна работа.

Но крайния резултат си струваше всяко усилие, всеки миг на увереност и цялата инвестиция, която се направи за неговото възстановяване. Сега синът ми е без последици от травмата, 100% възстановена дясна ръка, зрителен нерв и без сколиоза. И всички сме доволни и щастливи – и той, и семейството ни и екипа на центъра, защото той е най-трудният ни пациент.

Така, че – колкото и безнадеждно да изглежда едно положение, винаги има начин то да бъде променено към по-добро. Въпроса е да видим възможността и да я оценим за да не я пропуснем.