Полезно

Знаеш ли защо имаш болки в гърба и как да се избавиш от тях?

Какво се случва с годините, когато гръбначния стълб остарява?

Много често сме чували по-възрастните хора да казват „ до 50 години не знаех, че имам тяло – нищо не ме болеше…“

Замисляли ли сте се защо е така?

Замисляли ли сте се, че първите оплаквания идват почти винаги от гръбначния стълб – омаляване, изтръпване, мравучкане, парене, болка, ограничени движения, трудно раздвижване сутрин…..

А знаете ли защо се случва това?

Съвсем накратко: 

Междупрешленните дискове се дехидратират, изтъняват, тяхното “хидравлично ” пулпозно ядро ​​губи влага и вече не обира пълноценно  вибрациите и не реагира достатъчно защитаващо на травмите, които се случват понякога силно проявени, понякога съвсем незабележимо напомнящи за себе си… 

В същото време пръстеновидните влакна стават отпуснати, крехки, не осигуряват плътно, еластично фиксиране на прешлените, които дори могат да се счупят, особено ако натоварването е неправилно разпределено или прекомерно, или е налична остеопороза, която не сме диагностицирали и лекували навреме.

Понякога в такава междина излиза полутечно пулпозно ядро, образувайки така наречената дискова херния. Изпъкналостта може да притисне нервното коренче, което е най-близко, което е повод за силна болка, изтръпване, загуба или обостряне на сетивността. 

Много често това състояние е съпътствано и с допълнителни деформации, предизвикани от натрупване на калцификати, които са повод за ошипяване ( остеохондроза)

Най-честата диагноза в такива моменти е ишиас – (“radix” – в превод от латински “корен”). Болката при ишиас може да бъде непоносима, но това не е най-страшното усложнение . 

Най-лошото от всичко – нестабилност на гръбначния стълб, тоест прекомерна подвижност на прешлените. Движейки се, те могат, в зависимост от нивото на заболяването, да причинят притискане на кръвоносния съд или да нарушат гръбначния мозък или неговите придатъци. Така гръбначният стълб губи основната си функция на опорна  колона.

За щастие тези усложнения не се появяват много често.

Най-често има ясно изразена картина на заболяването, която се характеризира  с постоянна хронична болка, причинена не само от нарушената коренчева функция, но и  от постоянния мускулен спазъм съпровождащ тези състояния. Причината за това отново е дискогенна: прешлените изглеждат уморени, претоварени, дискът е сплескан, не поема натоварвания, вибрации и други натоварвания. И в резултат на болката, в началото, може би малка, но посепенно ескалираща до силна и нетърпима, те причиняват повишаване на мускулния тонус.

Постепенно се стига и до последващи парези, а в по-тежките случаи и до парализи.

Какво не трябва да пренебрегвате?

Ако в рамките на един месец  дискомфорта в гърба не отшуми, ако тези оплаквания ограничават движенията ви, не ви дават възможност да се обръщате спокойно в леглото и нарушават нощния сън, потърсете помощ при специалист, докато все още може да ви се предложи решение.

Термините конвекситет и конкавитет са малко познати на обикновения човек. Чували са ги вероятно единствено хора, страдащи от гръбначни изкривявания, които по разбираеми причини имат по-задълбочени познания върху специфичните особености на гръбначния стълб. В следващите редове ще разгледаме какво представляват конвексните и конкавните извивки, и по какъв начин са обвързани с гръбначното изкривяване сколиоза?

Каква е нормалната форма на гръбначния стълб?

Гледан фронтално, гръбнакът на човека изглежда абсолютно прав. Погледнат отстрани обаче, у зрелия индивид той има четири отчетливи криви, класифицирани като кифотични или лордични. Кифозната е конвексна (изпъкнала) крива, тоест, имаме конвекситет към задната част на гръбнака. Кривите в торакалния и сакралния участък са кифозни.

Имайки предвид, че конвекситетът е изпъкналата страна на човешкия гръбнак, е лесно да се досетим, че конкавитетът е вдлъбната част. Щом кифозната крива е изпъкнала, то лордозната е вдлъбната или конкавна към задната част на гръбнака. Тя се намира в шийните и лумбални участъци на гръбначната колона.

Тези особености на човешкия гръбнак са най-често свързвани със състояние, известно като сколиоза. Сколиозата е заболяване, за което е характерно латералното (странично) изкривяване на гръбначния стълб. Среща се в две форми – структурна (необратима латерална извивка) и неструктурна (обратима при заемане на различни позиции)

Всяко сколиозно изкривяване има конкавна (вдлъбната) и конвексна (изпъкнала) част. Това са двете противоположни страни на изкривяването. Болшинството сколиози имат множество извивки, следователно и множество конвексни и конкавни участъци. Структурните сколиози се характеризират с необратима латерална извивка с фиксирана ротация на прешлените (торзио).

Торзиото на вертебралните тела е в посока на конвекситета на изкривяването. В торакалния дял торзиото на прешлените увлича и ребрата, предизвиквайки дорзалното им проминиране от страната на съответния конвекситет и вентрално проминиране от страната на конкавитета. Затова при структурни сколиози обикновено се установява дорзална ребрена гърбица, наречена гибус.

Сколиозната болест е сериозно гръбначно заболяване, често съпътствано от болки. Болките се появяват най-често поради мускулна умора и стресиране на лигаментите от страната на формирания конвекситет. Компресията върху нервни коренчетата от страната на конкавитета, е също причина за болезнено усещане и дискомфорт.

Ролята на спиналните конкавно-конвексни участъци в прогресията на идиопатичната сколиоза е обект на множество научни изследвания. Липсата на разбиране относно рисковите фактори, свързани с прогресиране на идиопатичните сколиози ограничава възможностите за навременно лечение и проследяване на състоянието, до момента, в който деформацията не покаже признаци на значително влошаване.

Целта на повечето анализи е да проучат дали конкавно-конвексните криви могат да бъдат идентифицирани като рисков фактор, водещ до прогресиране на деформацията. Моделите с крайни елементи на 26 ° дясно гръден сколиотичен гръбначен стълб са конструирани въз основа на експериментални и клинични наблюдения, включващи динамика на растежа, управлявана от механичен стимул.

Разпределението на напрежението върху гръбначните междупрешленни дискове, прогресията на ъглите на Кобб и прешленното вклиняване  са фактори, подложени на изследване при модели със и без свойства на конвекситет и конкавитет. Изследванията показват, че едновременно се увеличава асиметричното натоварване на междупрешленните дискове с до 37% и допълнително се усилва прогресията на на ъглите на Кобб и вклиняването прешлените съответно с 5,9 ° и 0,8 °.

Това показва, че конкавно-конвексните криви са фактори, които влияят върху прогресията на сколиотичното изкривяване. Количественото определяне на тези параметри при пациент със сколиоза може допълнително да осигури по-добра клинична оценка на риска от прогресия.

Понякога симптомите на хернирал диск изчезват от само себе си, без лекарска намеса, създавайки мнението, че се касае за спонтанно възстановяване на междупрешленни дискове. Съществува ли наистина такава възможност? По този въпрос научно обоснован отговор е невъзможно да се даде. Да, симптомите може да са отзвучали, което не означава непременно, че дискът се е възстановил.

Какво представлява дисковата херния?

Дисковете хернират по два начина – чрез разкъсване на външния слой на диска, наречен анул, и чрез счупване на челната плоскост на тялото на прешлена, което позволява на меката гелообразна течност в центъра му (nucleus pulposus) да изтече навън. Този гел би могъл да прищипе или компресира части от нервния сак, причинявайки болка.

Херниралият nucleus pulposus съдържа възпалителни протеини, които биха могли да причинят достатъчно силно възпаление, за да засегнат близкия нерв и да причинят заболявания, известни като ишиас и радикулопатия. Всяко подобно състояние протича с остри симптоми, вариращи от тъпа болка до пълна липса на усещане в един или в двата крайника.

По какъв начин състоянието може да се подобри от само себе си?

Неоперативното, а още по-малко спонтанното възстановяване на междупрешленни дискове е практически невъзможно, поради редица физиологични причини. Има обаче множество проучвания, които показват, че състоянието на херниралия диск е възможно да се подобри без лекарска намеса или да стане асимптоматично.

Смята се, че три основни процеса намаляват симптомите и болката, причинени от лумбална дискова херния:

• Имунен отговор на тялото – в определени случаи тялото може да разпознае части от междупрешленни дискове като чуждо тяло, и да го атакува, намалявайки фрагмента по размер. Възпалителните протеини също се елиминират.
• Абсорбация на вода – херниралият фрагмент на диска съдържа вода, която с течение на времето се абсорбира от тялото. Това ще доведе до свиване на херниралия сегмент, при което той няма повече да засяга близкия нерв.
• Естествена механика на дисковете – макар и доста противоречиви, съществуват твърдения, че чрез разтягащи упражнения е възможно възстановяване на първоначалната позиция на диска. Тоест, симптоматичната му част да бъде преместена навътре, така че да спре притискането на гръбначния нерв.

Всеки от изброените фактори би могъл да помогне за намаляване размера на хернията, което означава, че нервният корен ще бъде по-малко засегнат. Това съвсем не означава възстановяване на междупрешленни дискове, тъй като дискът все още има херния. Симптомите обаче могат да отшумят поради липса или намаляване на възпалението и понижено налягане в близост до нервния корен.

Какво все пак може да се направи?

При дисковата херния въпросът не е дали излекуването е технически възможно. По-скоро важният въпрос е как да се насочат лечението и рехабилитацията, за да се намалят острите симптоми и предотвратят бъдещи усложнения? В случай на често проявяващи се симптоми, по-удачен вариант са хирургичните интервенции, които помагат за овладяване на болката и дисфункцията.

Макар да е възможно назначаване на ранна операция при силна болка и тежко увреждане, неоперативното лечение си остава стандартен курс на действие. Препоръчваме на страдащите от това състояние да не се вълнуват особено от това дали са постигнали спонтанно възстановяване на междупрешленни дискове. Изследванията с ЯМР установяват наличие на значителни дискови хернии, които не са източник на болка и дискомфорт.

За възпален плексит можем да говорим, когато имаме увреждане на нервния сплит, формиран от гръбначно мозъчни нерви. Брахиалният плексус представлява мрежа от нерви, която изпраща сигнали от гръбначния стълб към рамото, ръката и дланта.Най-често се проявява с болка, обхващаща ръката, гърба, врата и плешката. Това състояние се среща при хора от всякаква възраст и пол.

Как да го разпознаем?

Плекситът, когато става въпрос за възпаление, се проявява с болка, изтръпване и загуба на усещане в по-малък или по-голям участък от засегнатата област. Симптомите включват от изтръпване до пареза на ръката и липса на мускулен контрол в цялата ръка или само в дланта и китката.

До увреждане на брахиалния нерв (плексит) може да се стигне по няколко причини: травми, тумори и възпаление. Като цяло се касае за нарушена функция на влизащите в засегнатия сплит нервни стволове. Болката, паренето, изтръпването и загубата на чувствителност в областта на плешката и рамото са най-честите сигнали. Движенията са ограничени, а опитите за повдигане на ръката – болезнени.

Диагнозата се поставя от специалист (невролог) на базата на характерните за заболяването неврологични симптоми. Обикновено се провеждат и допълнителни изследвания, включващи електромиограма, електроневрография и ултразвукови изследвания. За възпален плексит могат да индикират и някои кръвни тестове.

Терапевтичен план

Лечението на възпален плексит зависи от няколко фактора, включително тежестта на увредата, вида на травмата, продължителността на възпалението и други съществуващи състояния. Нервите, които са само разтегнати, могат да се възстановят без допълнително лечение. Често се назначават болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, както и физиотерапия.

Физиотерапията би могла да помогне много за поддържане нормалната работа на ставите и мускулите, както и да помогне за увеличаване обхвата на движение и предотврати схващане на ставите. До хирургична намеса би могло да се стигне когато хернирал диск или друга тъкан притиска нервния сплит. Операцията следва да се направи в рамките на 6 месеца от установяване на заболяването, за да се гарантира успех.

Пациентите с възпален плексит имат всички шансове да регенерират здрава нервна тъкан. Възстановяването обаче е непредсказуемо, затова лекуващият лекар/терапевт обикновено провежда чести и обстойни прегледи в първите три до шест месеца, а при необходимост се изготвят допълнителни образни и електродиагностични тестове. Ако липсва възстановяване, пациентът се оценява за вътрешно увреждане на нерва и може да се насочи за операция.

Какво можем да направим у дома?

Домашната рехабилитационна програма е от решаващо значение, защото през по-голямата част от времето пациентът остава извън лекарско наблюдение. Терапиите обикновено са с ограничена продължителност от няколко седмици до няколко месеца. Възстановяването на нервите е много бавен процес, който може да отнеме месеци и години, независимо дали е проведена хирургическа интервенция за лечение на брахиалния сплит.

Основните цели на домашната физиотерапия се фокусират върху подобряване функцията на засегнатия крайник с избягване на усложнения в резултат на нервното увреждане. Терапията се фокусира върху целенасочено укрепване и приспособяване към липсата на функция с помощта на шини или специално оборудване.

Физиотерапията у дома обикновено включва упражнения за разтягане и укрепване на мускулите, изпълнявани неколкократно в рамките на деня. Тя дава възможност на болния, да насочва и участва в процеса по възстановяването, а освен това допринася за ефективната комуникация между пациент и неговия мултидисциплинарен екип.

Чрез бърза, координирана комуникация, бариерите пред участието на болния (например зле поставена шина, водещо до неупотреба) могат да бъдат коригирани преди последващи назначения, за да се увеличи максимално времето за възстановяване.

Плексит на рамото се проявява с класически симптоми, включващи болки в раменната област и изтръпване, което може да обхване също ръката и дланта. Той възниква, когато намираща се в близост структура притиска нерв, идващ от врата. Лекарите понякога свързват прещипания нерв в раменната област с цервикална радикулопатия. В следващите редове ще опитаме да идентифицираме симптомите, причините и опциите за лечение на това състояние.

Причини за появата и симптоматика

Плекситът се появява вследствие на възпаление на нервния сплит, което причинява от остра до по-слаба, но постоянна болка, често ограничаваща двигателните възможности на болния. Състоянието се характеризира с остро начало, последвано от слабост и сензорна загуба в областта на рамото и горната част на ръката.

Вследствие на пораженията върху двигателните неврони, плекситът често води до мускулна слабост и парализа с хипотрофия на мускулатурата. При някои пациенти е възможно да се наблюдават дискретно проявени симптоми, като болката се появява внезапно, нерядко последвана от слабост в специфичен мускул на ръката или самото рамо.

Начинът, по който състоянието се представя би могло да доведе до поставяне на погрешна диагноза. Понякога плекситът бива погрешно диагностициран като херния на цервикалния диск. При цервикалния плексит болките се локализират в тилната и шийната област. В по-редки случаи пациентите съобщават за затруднено дишане, което се дължи на засегната инервация на диафрагмата.

Причините за появата на плексита са най-различни – от родилна травма до тумори, притискащи нервния сплит. Обикновено се дължи на нараняване вследствие на разтягане, възпалителни процеси, токсини, проблеми с имунната система и преумора. Има обаче и много случаи, в които е невъзможно да се установи пряка причина за плексита на рамото.

Множество симптоми съпътстват раменните плексити. Сред тях можем да посочим:

• Изтръпване/липса на чувствителност;
• Нетипична чувствителност в засегната зона;
• Слабост и загуба на подвижност.

Изтръпването може да обхване само рамото, както и ръката, а понякога и дланта. По-тежките случаи водят до пълна загуба на усещане. Липсата на чувствителност крие риск от допълнителни усложнения, свързани с повтарящи се травми в засегнатите области. Подобни усложнения често остават незабелязани, поради липсваща болка.

Атипичните усещания са обичайни съпътстващи симптоми при плексит. Те включват мравучкане (парестезии) и парене върху или в близост до нервите, свързани с брахиалния сплит. Засягат обикновено едната ръка и дланта. Слабостта и двигателните дефицити са също обичайно проявление на раменния плексит. Намалява се подвижността на китката – дланта не може да се повдига нагоре и да се изтегли назад.

Диагностика и лечение

Плекситът се диагностицира от специалист – невролог или ортопед. Освен физическия преглед и анализ на описаните от пациента симптоми, диагнозата обикновено се поставя след провеждане на допълнителни изследвания. Това са: кръвни тестове, рентгенова снимка, електромиограма, ЯМР на глава, рамо и шия, биопсия на нерва и тестове за нервна проводимост.

Лечението на плексит на рамото е фокусирано върху коригиране на основните причини и цели възстановяване на оптималния обхват на движение. В много случаи такова не е необходимо, поради спонтанно отшумяване на симптомите. Някои медикаменти, отпускани без рецепта помагат да се контролира болката. Това обикновено са антиконвулсанти и трициклични антидепресанти.

Добрият специалист би препоръчал физиотерапия за поддържане и повишаване на мускулната сила. Ортопедичната асистенция също би могла да увеличи обхвата на движение. Тя включва носене на яка, шина или друг вид поддържащ елемент. До операция може да се стигне само в случай че пристиснат нерв причинява състоянието.