fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Холимед
fade
57
archive,category,category-polezno,category-57,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно

Полезно



конвекситет

Конвекситет и конкавитет – особености на гръбначните изкривявания

конвекситетТермините конвекситет и конкавитет са малко познати на обикновения човек. Чували са ги вероятно единствено хора, страдащи от гръбначни изкривявания, които по разбираеми причини имат по-задълбочени познания върху специфичните особености на гръбначния стълб. В следващите редове ще разгледаме какво представляват конвексните и конкавните извивки, и по какъв начин са обвързани с гръбначното изкривяване сколиоза?

Каква е нормалната форма на гръбначния стълб?

Гледан фронтално, гръбнакът на човека изглежда абсолютно прав. Погледнат отстрани обаче, у зрелия индивид той има четири отчетливи криви, класифицирани като кифотични или лордични. Кифозната е конвексна (изпъкнала) крива, тоест, имаме конвекситет към задната част на гръбнака. Кривите в торакалния и сакралния участък са кифозни.

Имайки предвид, че конвекситетът е изпъкналата страна на човешкия гръбнак, е лесно да се досетим, че конкавитетът е вдлъбната част. Щом кифозната крива е изпъкнала, то лордозната е вдлъбната или конкавна към задната част на гръбнака. Тя се намира в шийните и лумбални участъци на гръбначната колона.

Тези особености на човешкия гръбнак са най-често свързвани със състояние, известно като сколиоза. Сколиозата е заболяване, за което е характерно латералното (странично) изкривяване на гръбначния стълб. Среща се в две форми – структурна (необратима латерална извивка) и неструктурна (обратима при заемане на различни позиции)

Всяко сколиозно изкривяване има конкавна (вдлъбната) и конвексна (изпъкнала) част. Това са двете противоположни страни на изкривяването. Болшинството сколиози имат множество извивки, следователно и множество конвексни и конкавни участъци. Структурните сколиози се характеризират с необратима латерална извивка с фиксирана ротация на прешлените (торзио).

Торзиото на вертебралните тела е в посока на конвекситета на изкривяването. В торакалния дял торзиото на прешлените увлича и ребрата, предизвиквайки дорзалното им проминиране от страната на съответния конвекситет и вентрално проминиране от страната на конкавитета. Затова при структурни сколиози обикновено се установява дорзална ребрена гърбица, наречена гибус.

Сколиозната болест е сериозно гръбначно заболяване, често съпътствано от болки. Болките се появяват най-често поради мускулна умора и стресиране на лигаментите от страната на формирания конвекситет. Компресията върху нервни коренчетата от страната на конкавитета, е също причина за болезнено усещане и дискомфорт.

Ролята на спиналните конкавно-конвексни участъци в прогресията на идиопатичната сколиоза е обект на множество научни изследвания. Липсата на разбиране относно рисковите фактори, свързани с прогресиране на идиопатичните сколиози ограничава възможностите за навременно лечение и проследяване на състоянието, до момента, в който деформацията не покаже признаци на значително влошаване.

Целта на повечето анализи е да проучат дали конкавно-конвексните криви могат да бъдат идентифицирани като рисков фактор, водещ до прогресиране на деформацията. Моделите с крайни елементи на 26 ° дясно гръден сколиотичен гръбначен стълб са конструирани въз основа на експериментални и клинични наблюдения, включващи динамика на растежа, управлявана от механичен стимул.

Разпределението на напрежението върху гръбначните междупрешленни дискове, прогресията на ъглите на Кобб и прешленното вклиняване  са фактори, подложени на изследване при модели със и без свойства на конвекситет и конкавитет. Изследванията показват, че едновременно се увеличава асиметричното натоварване на междупрешленните дискове с до 37% и допълнително се усилва прогресията на на ъглите на Кобб и вклиняването прешлените съответно с 5,9 ° и 0,8 °.

Това показва, че конкавно-конвексните криви са фактори, които влияят върху прогресията на сколиотичното изкривяване. Количественото определяне на тези параметри при пациент със сколиоза може допълнително да осигури по-добра клинична оценка на риска от прогресия.

ВИЖ ОЩЕ
възстановяване на междупрешленни дискове

Възможно ли е спонтанно възстановяване на междупрешленни дискове?

възстановяване на междупрешленни дисковеПонякога симптомите на хернирал диск изчезват от само себе си, без лекарска намеса, създавайки мнението, че се касае за спонтанно възстановяване на междупрешленни дискове. Съществува ли наистина такава възможност? По този въпрос научно обоснован отговор е невъзможно да се даде. Да, симптомите може да са отзвучали, което не означава непременно, че дискът се е възстановил.

Какво представлява дисковата херния?

Дисковете хернират по два начина – чрез разкъсване на външния слой на диска, наречен анул, и чрез счупване на челната плоскост на тялото на прешлена, което позволява на меката гелообразна течност в центъра му (nucleus pulposus) да изтече навън. Този гел би могъл да прищипе или компресира части от нервния сак, причинявайки болка.

Херниралият nucleus pulposus съдържа възпалителни протеини, които биха могли да причинят достатъчно силно възпаление, за да засегнат близкия нерв и да причинят заболявания, известни като ишиас и радикулопатия. Всяко подобно състояние протича с остри симптоми, вариращи от тъпа болка до пълна липса на усещане в един или в двата крайника.

По какъв начин състоянието може да се подобри от само себе си?

Неоперативното, а още по-малко спонтанното възстановяване на междупрешленни дискове е практически невъзможно, поради редица физиологични причини. Има обаче множество проучвания, които показват, че състоянието на херниралия диск е възможно да се подобри без лекарска намеса или да стане асимптоматично.

Смята се, че три основни процеса намаляват симптомите и болката, причинени от лумбална дискова херния:

  • Имунен отговор на тялото – в определени случаи тялото може да разпознае части от междупрешленни дискове като чуждо тяло, и да го атакува, намалявайки фрагмента по размер. Възпалителните протеини също се елиминират.
  • Абсорбация на вода – херниралият фрагмент на диска съдържа вода, която с течение на времето се абсорбира от тялото. Това ще доведе до свиване на херниралия сегмент, при което той няма повече да засяга близкия нерв.
  • Естествена механика на дисковете – макар и доста противоречиви, съществуват твърдения, че чрез разтягащи упражнения е възможно възстановяване на първоначалната позиция на диска. Тоест, симптоматичната му част да бъде преместена навътре, така че да спре притискането на гръбначния нерв.

Всеки от изброените фактори би могъл да помогне за намаляване размера на хернията, което означава, че нервният корен ще бъде по-малко засегнат. Това съвсем не означава възстановяване на междупрешленни дискове, тъй като дискът все още има херния. Симптомите обаче могат да отшумят поради липса или намаляване на възпалението и понижено налягане в близост до нервния корен.

Какво все пак може да се направи?

При дисковата херния въпросът не е дали излекуването е технически възможно. По-скоро важният въпрос е как да се насочат лечението и рехабилитацията, за да се намалят острите симптоми и предотвратят бъдещи усложнения? В случай на често проявяващи се симптоми, по-удачен вариант са хирургичните интервенции, които помагат за овладяване на болката и дисфункцията.

Макар да е възможно назначаване на ранна операция при силна болка и тежко увреждане, неоперативното лечение си остава стандартен курс на действие. Препоръчваме на страдащите от това състояние да не се вълнуват особено от това дали са постигнали спонтанно възстановяване на междупрешленни дискове. Изследванията с ЯМР установяват наличие на значителни дискови хернии, които не са източник на болка и дискомфорт.

ВИЖ ОЩЕ
възпален плексит

Как да разпознаем възпален плексит и какви са възможностите за лечение

възпален плекситЗа възпален плексит можем да говорим, когато имаме увреждане на нервния сплит, формиран от гръбначно мозъчни нерви. Брахиалният плексус представлява мрежа от нерви, която изпраща сигнали от гръбначния стълб към рамото, ръката и дланта.Най-често се проявява с болка, обхващаща ръката, гърба, врата и плешката. Това състояние се среща при хора от всякаква възраст и пол.

Как да го разпознаем?

Плекситът, когато става въпрос за възпаление, се проявява с болка, изтръпване и загуба на усещане в по-малък или по-голям участък от засегнатата област. Симптомите включват от изтръпване до пареза на ръката и липса на мускулен контрол в цялата ръка или само в дланта и китката.

До увреждане на брахиалния нерв (плексит) може да се стигне по няколко причини: травми, тумори и възпаление. Като цяло се касае за нарушена функция на влизащите в засегнатия сплит нервни стволове. Болката, паренето, изтръпването и загубата на чувствителност в областта на плешката и рамото са най-честите сигнали. Движенията са ограничени, а опитите за повдигане на ръката – болезнени.

Диагнозата се поставя от специалист (невролог) на базата на характерните за заболяването неврологични симптоми. Обикновено се провеждат и допълнителни изследвания, включващи електромиограма, електроневрография и ултразвукови изследвания. За възпален плексит могат да индикират и някои кръвни тестове.

Терапевтичен план

Лечението на възпален плексит зависи от няколко фактора, включително тежестта на увредата, вида на травмата, продължителността на възпалението и други съществуващи състояния. Нервите, които са само разтегнати, могат да се възстановят без допълнително лечение. Често се назначават болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, както и физиотерапия.

Физиотерапията би могла да помогне много за поддържане нормалната работа на ставите и мускулите, както и да помогне за увеличаване обхвата на движение и предотврати схващане на ставите. До хирургична намеса би могло да се стигне когато хернирал диск или друга тъкан притиска нервния сплит. Операцията следва да се направи в рамките на 6 месеца от установяване на заболяването, за да се гарантира успех.

Пациентите с възпален плексит имат всички шансове да регенерират здрава нервна тъкан. Възстановяването обаче е непредсказуемо, затова лекуващият лекар/терапевт обикновено провежда чести и обстойни прегледи в първите три до шест месеца, а при необходимост се изготвят допълнителни образни и електродиагностични тестове. Ако липсва възстановяване, пациентът се оценява за вътрешно увреждане на нерва и може да се насочи за операция.

Какво можем да направим у дома?

Домашната рехабилитационна програма е от решаващо значение, защото през по-голямата част от времето пациентът остава извън лекарско наблюдение. Терапиите обикновено са с ограничена продължителност от няколко седмици до няколко месеца. Възстановяването на нервите е много бавен процес, който може да отнеме месеци и години, независимо дали е проведена хирургическа интервенция за лечение на брахиалния сплит.

Основните цели на домашната физиотерапия се фокусират върху подобряване функцията на засегнатия крайник с избягване на усложнения в резултат на нервното увреждане. Терапията се фокусира върху целенасочено укрепване и приспособяване към липсата на функция с помощта на шини или специално оборудване.

Физиотерапията у дома обикновено включва упражнения за разтягане и укрепване на мускулите, изпълнявани неколкократно в рамките на деня. Тя дава възможност на болния, да насочва и участва в процеса по възстановяването, а освен това допринася за ефективната комуникация между пациент и неговия мултидисциплинарен екип.

Чрез бърза, координирана комуникация, бариерите пред участието на болния (например зле поставена шина, водещо до неупотреба) могат да бъдат коригирани преди последващи назначения, за да се увеличи максимално времето за възстановяване.

ВИЖ ОЩЕ
плексит на рамото симптоми

Плексит на рамото – симптоми и възможности за лечение

плексит на рамото симптомиПлексит на рамото се проявява с класически симптоми, включващи болки в раменната област и изтръпване, което може да обхване също ръката и дланта. Той възниква, когато намираща се в близост структура притиска нерв, идващ от врата. Лекарите понякога свързват прещипания нерв в раменната област с цервикална радикулопатия. В следващите редове ще опитаме да идентифицираме симптомите, причините и опциите за лечение на това състояние.

Причини за появата и симптоматика

Плекситът се появява вследствие на възпаление на нервния сплит, което причинява от остра до по-слаба, но постоянна болка, често ограничаваща двигателните възможности на болния. Състоянието се характеризира с остро начало, последвано от слабост и сензорна загуба в областта на рамото и горната част на ръката.

Вследствие на пораженията върху двигателните неврони, плекситът често води до мускулна слабост и парализа с хипотрофия на мускулатурата. При някои пациенти е възможно да се наблюдават дискретно проявени симптоми, като болката се появява внезапно, нерядко последвана от слабост в специфичен мускул на ръката или самото рамо.

Начинът, по който състоянието се представя би могло да доведе до поставяне на погрешна диагноза. Понякога плекситът бива погрешно диагностициран като херния на цервикалния диск. При цервикалния плексит болките се локализират в тилната и шийната област. В по-редки случаи пациентите съобщават за затруднено дишане, което се дължи на засегната инервация на диафрагмата.

Причините за появата на плексита са най-различни – от родилна травма до тумори, притискащи нервния сплит. Обикновено се дължи на нараняване вследствие на разтягане, възпалителни процеси, токсини, проблеми с имунната система и преумора. Има обаче и много случаи, в които е невъзможно да се установи пряка причина за плексита на рамото.

Множество симптоми съпътстват раменните плексити. Сред тях можем да посочим:

  • Изтръпване/липса на чувствителност;
  • Нетипична чувствителност в засегната зона;
  • Слабост и загуба на подвижност.

Изтръпването може да обхване само рамото, както и ръката, а понякога и дланта. По-тежките случаи водят до пълна загуба на усещане. Липсата на чувствителност крие риск от допълнителни усложнения, свързани с повтарящи се травми в засегнатите области. Подобни усложнения често остават незабелязани, поради липсваща болка.

Атипичните усещания са обичайни съпътстващи симптоми при плексит. Те включват мравучкане (парестезии) и парене върху или в близост до нервите, свързани с брахиалния сплит. Засягат обикновено едната ръка и дланта. Слабостта и двигателните дефицити са също обичайно проявление на раменния плексит. Намалява се подвижността на китката – дланта не може да се повдига нагоре и да се изтегли назад.

Диагностика и лечение

Плекситът се диагностицира от специалист – невролог или ортопед. Освен физическия преглед и анализ на описаните от пациента симптоми, диагнозата обикновено се поставя след провеждане на допълнителни изследвания. Това са: кръвни тестове, рентгенова снимка, електромиограма, ЯМР на глава, рамо и шия, биопсия на нерва и тестове за нервна проводимост.

Лечението на плексит на рамото е фокусирано върху коригиране на основните причини и цели възстановяване на оптималния обхват на движение. В много случаи такова не е необходимо, поради спонтанно отшумяване на симптомите. Някои медикаменти, отпускани без рецепта помагат да се контролира болката. Това обикновено са антиконвулсанти и трициклични антидепресанти.

Добрият специалист би препоръчал физиотерапия за поддържане и повишаване на мускулната сила. Ортопедичната асистенция също би могла да увеличи обхвата на движение. Тя включва носене на яка, шина или друг вид поддържащ елемент. До операция може да се стигне само в случай че пристиснат нерв причинява състоянието.

ВИЖ ОЩЕ
Лечение на парализа след инсулт

Лечение на парализа след инсулт – Мисията е възможна

Лечение на парализа след инсултГоляма част от пациентите, прекарали тежки исхемични или хеморагични инсулти остават парализирани. В зависимост от това кой център от мозъка е най-тежко поразен, парализата може да обхваща само едната ръка или по-голямата част от тялото. До скоро се смяташе, че уврежданията са трайни и неподлежащи на възстановяване, но някои алтернативни методи за лечение на парализа след инсулт показват, че мисията е напълно възможна.

Възстановяване и рехабилитация

След провеждане на спешните мерки за спасяване на пациента и ограничаване последствията от инсулта, идва ред на избора на рехабилитационен план за действие. Грижите се фокусират върху възстановяването на колкото е възможно повече функции, така че пациентът да може да води отново пълноценен и независим живот.

Щетите, нанесени от прекарания инсулт зависят от зоната на мозъка, която е най-силно засегната, както и от количеството на увредената тъкан. Когато ударът е засегнал дясното полукълбо, обикновено се наблюдава липса на чувствителност и двигателна функция в дясната част на тялото. Пораженията в левия дял могат да предизвикат не само парализа на лявата страна, но и говорни нарушения.

Лекуващият лекар-невролог обикновено препоръчва по-стриктна рехабилитационна програма, с която пациентът би могъл да се справи, като се вземат предвид неговата възраст, общото здравословно състояние и степента на увреждане. Решаващия фактори за избора на терапия са също начинът на живот, приоритетите на пациента и наличието на близки, които да се грижат за него.

Електроимпулсна терапия като ефективен лечебен метод

Електростимулацията дава отлични резултати при пациентите с различна степен на парализа след прекаран исхемичен инсулт. Електроимпулсната терапия е процедура, провеждана в много клиники, включително частни, където фокусът пада върху алтернативните (не-конвенционални) методи на лечение.

Ползите от електростимулацията са безспорни. Електрическите импулси помагат за възобновяване дейността на увредените нервни връзки, като по този начин се подобряват двигателните умения, намалява се изтръпването в крайниците и се ограничават множество други странични ефекти на инсулта.

Терапията включва поставяне на електроди върху кожата, чрез които се изпращат електроимпулси към мускулите и нервите на парализираните крайници. Провежда се единствено от опитен физиотерапевт, способен да определи точния вид и интензитет на терапията, така че да се повлияят в максимална степен различните увреждания – парализа, слабост, болка или сензорни проблеми.

Процедурата може да предизвика дискомфорт у отделни пациенти, но в никакъв случай не бива да бъде болезнена. За да се избегне неудобството за болния, обикновено се прибягва към по-нежно въздействие, но в отделни случаи може да се окаже по-удачно да се приложи е-стимул с по-висок интензитет.

Съществуват множество видове електрически стимулации, подходящи за лечение на парализа у пациенти с прекаран инсулт. Сред тях са:

  • Невромускулна – прилага се за укрепване на мускулите и възстановяване на двигателната активност на парализирани или отслабени крайници;
  • Функционална – Това е тип невромускулна стимулация, който обикновено се включва в рехабилитационната програма;
  • Транскустантна нервно-мускулна – помага за облекчаване и управление на болката;
  • Йонофореза – Този тип e-стимули се използват за прилагане на лекарствени средства;
  • Интерферентен ток – Електродите се поставят в Х-образна позиция, за да си въздействат помежду си, което позволява постигане на по-висока интензивност.

Най-често прилагания вид електроимпулсна терапия включва комбинация от нервно-мускулна и функционална стимулация. Тя обаче не бива да бъде пасивна, а пациентът трябва да взема активно участие в своето лечение. Физиотерапията след мозъчен удар е най-ефективна, когато включва комбинация от електроимпулси и физически упражнения, защото помага за възстановяване на връзката мозък-мускул.

ВИЖ ОЩЕ
Остеохондроза на шийните прешлени

Радикулопатия – причини, симптоми и лечение

Радикулопатия – причини, симптоми и лечениеМного хора, страдащи от радикулопатия се надяват на ефективно лечение, което по възможност да не включва оперативна намеса. За тяхно успокоение ще уточним, че хирургичната корекция на това гръбначно заболяване е рядко необходима крайна мярка. Състоянието се повлиява добре с множество други терапевтични методики, на които ще се спрем в следващите редове.

Какво представлява?

Радикулопатията се появява вследствие на притиснат нерв в гръбначната област, което често води до различни неприятни симптоми, включително болка, слабост и изтръпване. Гръбначният стълб се състои от 33 прешлена, чиято функция е да предпазват гръбначния мозък от травми и нараняване. Гръбначните прешлени са също така отговорни за движението. Те позволяват на човека да стои прав, да се навежда и усуква.

Прешлените се придържат на място посредством мрежа от мускули, сухожилия и връзки. В структурата им участват и нерви, свързващи гръбнака с други части на тялото, включително ръцете и краката. Всеки прешлен е отделен от съседния от междупрешленния диск, чиято роля е да предотвратява триенето им един в друг.

В случай на травма, междупрешленните дискове се увреждат и могат да причинят компресия или дразнене на намиращия се в близост корен на нерв. В зависимост от това кой нерв е компресиран, пациентът може да изпита болка в най-различни части от тялото. Радикулопатията може да възникне в следствие на травма, но също и да се появи без видима причина. Хората на възраст от 30 до 50 години най-често развиват радикулопатия в областта на шийния и лумбалния прешлен.

Причини и рискови фактори

Причина за появата на радикулитни състояния са множество фактори, но най-често появата им се свързва с травми и тежко физическо натоварване. Една от най-често срещаните причини е дисковата херния, когато дискът е издаден напред и притиска нервния корен. Други причинители на заболяването включват: ишиас, дегенеративна дискова болест, костни шипове, гръбначни тумори, осеоартрит.

Зад появата на радикулопатия е възможно да стои също спинална стеноза. Това е изключително болезнено състояние, при което гръбначният канал е стеснен и предизвиква компресия на нервните окончания. В по-редки случаи болестта се дължи на компресионни фрактури, спондилолистеза (когато прешленът се движи и опира в този под него), сколиоза, диабет, износване с възрастта и наднормено тегло.

Симптоми, диагностика и възможни лечебни терапии

Симптомите при радикулопатия варират като местоположение и тежест, в зависимост от това кой участък на гръбнака е засегнат и в каква степен. Обикновено пациентите съобщават за силна болка, изтръпване на крайниците и затруднено движение. Болките обикновено обхващат врата, раменете, горната част на гърба или ръката. Изтръпване и слабост се наблюдават в едната страна на тялото.

Диагнозата е изключително важно да се постави навреме, за да се назначи навременно и адекватно на тежестта на състоянието лечение. В допълнение на физическия преглед и анализ на симптомите, другите диагностични методи включват: рентгенова снимка, ЯМР, КТ скенер и тест с електро импулси, наречен електромиография (ЕМГ) за проверка на нервната функция.

Възможностите за лечение на радикулопатия рядко включват хирургична интервенция. В зависимост от тежестта на заболяването и общото здравословно състояние, лекуващият лекар може да назначи медикаментозно лечение, включващо:

  • Нестероидни лекарствени средства (ибупрофен, аспирин или напроксен);
  • Перорални кортикостероиди или инжекции със стероиди;
  • Болкоуспокояващи лекарства;
  • Физиотерапия;
  • Носене на мека шийна яка;
  • Локално приложение на лед и топли компреси.

В отделни случаи е възможно да се стигне до оперативна намеса, за отстраняване причината за компресията на нерва. Хирургичните процедури имат различни цели, сред които: възстановяване на херниралия диск, разширяване пространството на гръбначния канал, отстраняване на костни шипове и др.

Тъй като всеки случай на радикулопатия е различен, методите на лечение между един и друг пациент могат да бъдат коренно различни. В начален стадий много добри резултати дават физиотерапията и физическите упражнения, с които да се възстанови нервната проводимост, да се подобри кръвоснабдяването и усили скелетната мускулатура.

ВИЖ ОЩЕ
Остеохондроза на шийните прешлени

Остеохондроза на шийните прешлени – симптоми и възможности за лечение

Остеохондроза на шийните прешлениОт остеохондроза на шийните прешлени страдат все повече хора в млада и активна възраст, въпреки че състоянието се смята за предимно дегенеративно заболяване. Болки и затруднено движение в областта на врата и раменете би трябвало да ви насочат и към тази възможна диагноза, в случай че симптомите не отшумят след известен период на почивка.

Причини и симптоми

Остеохондрозата настъпва вследствие на износване на хрущялната тъкан в гръбнака с възрастта. Хрущялът губи водния си компонент, което от своя страна води до намаляване на микроелементи, съставящи влакнестия пръстен на дисковете. Променя се височината на междупрешленните дискове, състоянието на тъканите около прешлените също се променя.

Възниква възпаление, а вътрешното налягане, предизвикано от възпалението започва да дразни гръбначните нерви, което причинява силна болка и често намаляване на двигателната функция в засегнатата област. На първо място, цервикалната остеохондроза е свързана с недостиг на мускулно натоварване.

Днес младите хора все по-често се сблъскват с този проблем, следователно вината е в заседналия начин на живот, свързан основно с продължителното време прекарано пред компютъра. Остеохондрозата на шийните прешлени причинява значителен дискомфорт и влошава качеството на живот. За щастие има симптоматично лечение, подобряващо състоянието на болните.

Сред основните причини за възникването на това състояние е стареенето на тялото, вследствие на което се увреждат хрущяла и костите. Други фактори, насърчаващи развитието на цервикална остеохондроза са:

  • Хиподинамия – недостатъчна физическа активност;
  • Метаболитни нарушения;
  • Солни отлагания – остеофити;
  • Дефицит на витамини;
  • Небалансирано хранене;
  • Силно натоварване на гръбначния стълб.

Рисковите фактори включват също наследственост, наднормено тегло, постурално увреждане, автоимунни заболявания, хипотермия на шийката на матката, хормонални нарушения. Симптомите могат да бъдат свързани и с постоянното носене на обувки с висок ток и плоски стъпала. Бременните жени също са изложени на риск.

Проявите на цервикална остеохондроза се различават от другите, тъй като този отдел на гръбнака се характеризира с по-голяма мобилност и е подложен на значителни натоварвания. Това се дължи и на анатомичните особености – шийните прешлени са много близки и имат по-тънка структура.

По протежение на шийния отдел на гръбначния стълб има множество мускули, които държат и контролират положението на главата. Всяко травматично изместване на прешлените е придружено от остра силна болка. Възстановяването на шийния отдел на гръбначния стълб е най-трудното по отношение на физическата терапия.

В началото състоянието е придружено от симптоми като: болка във врата, изтръпване на пръстите, слабост в мускулите на ръката, ограничаване на амплитудата на движенията във врата, главоболие. Първоначално симптомите са малко забележими и пациентите може дори да не подозират за заболяването си, свързвайки дискомфорта с умора.

Постепенно болката става по-силна. Притискане на артерия би могла да причини замайване. В по-късните стадии на заболяването, когато циркулацията към малкия мозък е нарушена, може да се стигне до влошаване на зрението и слуха. Сред признаците на заболяването са още гръбначни, радикуларни и рефлексни синдроми.

Възможности за лечение

С навременното откриване на заболяването, лечението обикновено е консервативно. Добри резултати могат да бъдат постигнати само с индивидуален и цялостен подход, състоящ се от възстановителна кинезиотерапия, тракционно-декомпресионни сесии в IP Cypress, терапевтичен масаж, физиотерапия. През този период пациентът трябва да избягва тежка физическа активност.

Физиотерапията започва веднага след назначаването на такъв лечебен метод от лекуващия лекар. След завършване на лечебния курс, упражненията трябва да се извършват самостоятелно у дома, но най-добре се правят под ръководството на квалифициран физиотерапевт.

В ситуации, когато определени симптоми могат да застрашат живота на пациента (нарушена дихателна функция, нарушено зрение, свръхчувствителност), може да се наложи операция. За щастие подобни ситуации са редки, но все пак болестта трябва да се атакува навреме. За профилактика на остеохондроза на шийните прешлени се препоръчва пациентът да прави упражнения ежедневно, да води активен начин на живот и да се храни правилно.

Напълно е възможно неразположенията да се преодолеят още в самото начало от развитието на болестта, затова е важно лечението да започне навреме. Препоръчва се хората, които са предразположени, да се подлагат на редовни прегледи. Остеохондрозата може да се появи с леки симптоми, но болката в никакъв случай не бива да се толерира.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ