Полезно - СТРАНИЦА 15

Детската церебрална парализа е нелечимо, вродено или придобито състояние. Макар да не подлежи на пълно излекуване, заболяването може да претърпи значително подобрение с правилно планирана и проведена рехабилитация. Тъй като у нас липсва добре организирана в болничните заведения терапевтична програма, все повече родите се насочват към частните центрове за провеждане на ДЦП рехабилитация.

Какво трябва да бъде направено?

Церебралната парализа е най-често срещаното физическо увреждане в детската възраст. Синдромът на двигателното увреждане е задължителен за диагностицирането, но могат да се появят и широк спектър от неврологични дефицити.

Професионалистите в детските рехабилитационни центрове се сблъскват с разнообразие от проблеми у детето и неговото семейството – физически, психологически, комуникативни и социални. Това подсказва, че е необходим мултидисциплинарен подход в избора на метод за лечение.

Международната класификация на функционалните заболявания предлага рамка за управление на екипа, заел се с лечението на деца с ДЦП. Въз основа на тази концепция, е описан моделът на детската рехабилитация. Този инструмент може да се използва за системна оценка на нуждите на децата и родителите, както и за цялостното разработване и оценка на целите на рехабилитацията на ниво дейности.

При децата с въпросното заболяване се наблюдават три основни вида двигателни нарушения: спастична; атаксична и дискинетична пареза. При най-често срещаното разстройство, спастичната пареза са описани много различни нарушения в мускулната функция.

Спастичността е само един от компонентите на спастичната пареза. Разглеждат се клиничните последици от тези различия. При децата с изразена подвижност, ходенето е свързано с функционалната прогноза на амбулацията в зряла възраст. Представена е класификация на моделите на ходене, която може да се използва като рамка за различни програми за лечение.

Защо терапевтичната програма е толкова важна?

ДЦП е заболяване, обхващащо група не-прогресиращи моторни увреждания, които с времето биха могли да влошат драстично качеството на живот на малките пациенти и техните семейства. Състоянието възниква в резултат на лезии и аномалии в недоразвития мозък.

Макар двигателното разстройство да е най-стряскащият симптом, много други педиатрични и неврологични увреждания се свързват с ДЦП, когато липсва навреме и правилно проведена рехабилитация. Касае се дори за застрашено оцеляване на индивида, вследствие на проблеми с храненето, констипация, припадъци, зрителни и слухови нарушения, умствена изостаналост, говорни увреждания, дислексия, невербално умствено увреждане и поведенчески аномалии.

Моделът на рехабилитация трябва да включва не само детето, с вродена или придобита форма на заболяването, но и неговото семейство. Тъй като децата с ДЦП се чувстват най-спокойни в семейна среда, всеки престой в болнично или рехабилитационно заведение трябва да става с участието на поне един от родителите.

Кои са възможните начини за подобряване на състоянието?

Рехабилитацията при детската церебрална парализа включва комплекс от терапии, проведени с участието на група специалисти – детски психолог, невролог, специалист по двигателни умения, а понякога и на логопед. Работата в екип е изключително важна. Нужно е всеки вид въздействие от страна на един специалист да се съгласува с останалите членове на екипа.

Лечението с електроимпулси дава много добри резултати по отношение на моториката на малките пациенти, тъй като благоприятства проводимостта на нервните импулси. Различните видове мануална терапия също носят значително подобрение в контролирането на движението и другите физиологични процеси. Рехабилитационният процес не е с фиксирани срокове. Рехабилитацията често продължава през целия живот на индивида.

Липсата на концентрация е широко разпространен проблем при децата. Способността им да се фокусират е толкова кратка, че дори новите им играчки успяват да задържат вниманието им за не повече от един-два часа. Много по-сложно е, когато детето трябва да се фокусира над домашните си или да следи учебния процес в класната стая, а в случая дори не говорим за синдрома на дефицит на вниманието, придружен с хиперактивност.

Кои са обичайните признаци?

Не бързайте да си вадите погрешни изводи за менталното състояние на детето си, само защото то се отегчава бързо от безкрайните ви тиради, забележки и закани. Ако го правите често, то просто в един момент спира да слуша, но това не означава, че като цяло му липсва способност за концентрация.

Знаците, които трябва да ви наведат на мисълта, че вашето дете страда от недостиг на внимание са следните:

• Не може да стои дълго на едно място и лесно се разконцентрира;
• Често губи личните си вещи / не може да ги организира, така че да ги намира по-лесно;
• Изпитва затруднение да учи и да запаметява;
• Не може да се фокусира върху домашните си задачи;
• Често е отнесено и замечтано;
• Има по-лош почерк в сравнение със своите връстници;
• Често е потиснато или проявява агресия;
• Демонстрира слаби моторни умения – например при скачане и тичане.

Дори само три от посочените симптоми трябва да бъдат индикация, че наследникът ви има недостиг на концентрация, но предупреждаваме, че почти винаги се проявяват всички белези у онези деца, които имат слаб успех в училище и изпитват затруднение да се социализират в собствената си среда – училище, детска градина, на детската площадка.

Кои са възможните причини?

Извън диагнозата хиперактивност с дефицит на вниманието, причините за липса на концентрация при децата днес са най-различни. Недостигът на сън би могъл да бъде един от факторите за понижен фокус и разсеяност. Всички деца се нуждаят от поне 8-10 сън, за да бъдат пълноценни. Ако късното лягане е рутина във вашето семейство, определено трябва да промените правилата.

Стресовите ситуации у дома допринасят много за понижаване на концентрацията, и този проблем засяга всички малчугани от най-ранна до тийнейджърска възраст. Всеки скандал между родителите се явява травма за децата в семейството, а тази травма оказва влияние върху всички процеси, включващи умствена дейност. Избягвайте скандалите и дори по-бурните спорове, ако наследниците ви са наоколо. Те се нуждаят от хармония и спокойствие у дома.

Неправилно хранене – това също може да се окаже причина за недостатъчната концентрация при децата в училищна възраст. Прекомерната консумация на снаксове, тестени и сладки храни, и кофеинови напитки, оказва негативно въздействие върху центровете в мозъка, отговорни за вниманието. Проявите обикновено са съчетани с хиперактивност. Променете хранителния режим на своето дете, заменяйки вредните храни с питателни и здравословни.

Прекомерното гледане на телевизия и видеоигрите, са сред факторите за по-ниска концентрация при децата от различните възрасти. Няма как да очаквате, че детето ви ще се концентрира върху уроците си, ако в стаята работи телевизор или смартфонът му/таблетът е в ръцете му.

Самите родители са длъжни да осигурят спокойна и тиха среда за подготвяне на уроците. Не стойте наблизо, докато вашето дете учи, защото всяко ваше движение и дума му действат разконцентриращо. Още по-малко си позволявайте груби забележки и висок тон при несправяне с учебния процес.

Днес може да ви се направи скенар диагностика не само в центровете по алтернативна медицина, но и дори в някои лечебни и болнични заведения. Това, което до неотдавна беше отхвърляно с лека ръка, днес е научно доказано – става въпрос за енергийното ни поле, влияещо се от патологичните процеси, протичащи в човешкото тяло.

Какво представлява?

Скенар е и метод и уред за лечение и поставяне на точна диагноза. Името идва от абревиатурата Самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор. Лечението представлява въздействие посредством невроимпулси върху конкретни акупресурни точки, отговорни за болни органи и системи в тялото, но тук все пак ще говорим за диагностика.

Прието е, че при възникнали патологични процеси в телесните тъкани, нервните импулси с конкретната зона също променят своите параметри, и по-конкретно изменя се тяхната честота, амплитуда и големина. Именно тези параметри измерва уредът СКЕНАР, за да извърши прецизна диагностика.

Импулсите, претърпели изменение се отчитат от апаратурата, но без да се работи директно върху болния участък, а върху акупресурната точка (меридиана), отговорна за отделна система или взаимно-свързана група органи. Диагностичният метод се смята за много точен, тъй като се измерва в числова стойност електропроводимостта на една или няколко акупресурни зони. В зависимост от показанията, се определя дали се касае за функционални смущения в организма.

Защо е добра алтернатива на конвенционалните средства и методи?

Скенар диагностика е възможно да се приложи върху абсолютно всеки пациент, независимо от неговата възраст и придружаващи заболявания. Методът е не само точен, но преди всичко максимално близък до физиологичните процеси в тялото. Тоест, организмът не се съпротивлява на диагностичния процес, което би могло да доведе до погрешно поставена диагноза.

Нека разгледаме накратко познатите днес методики за определяне диагнозата на болни пациенти. Един от най-широко разпространените начини за установяване на евентуални възпалителни и патологични процеси е кръвното изследване. Той плаши болшинството пациенти, особено децата. Същевременно резултатите не винаги са категорични. Кръвният тест рядко може да насочи към храносмилателни и двигателни проблеми.

Рентгеновите снимки са също много стара и масово използвана технология за откриване на различни физиологични изменения. Той, заедно с други методики и видове апаратура не е напълно безвреден. Честото им използване е противопоказно, а поставянето на точна диагноза е изцяло в ръцете на специалиста – лекар. Интерпретацията направена от лекаря би могла да бъде погрешна.

Освен вредно облъчване, болка и дискомфорт, изследванията с конвеционални технически средства причиняват и психологически стрес. Всеки, преминал през изследване с ядрено-магнитен резонанс определя преживяването като изключително неприятно и плашещо. Времето, прекарано в камерата на апарата се усеща като часове, макар да трае от 20 до 30 минути.

Не на последно място е редно да споменем и цената на традиционните прийоми за диагностика. Тромавата бюрократична машина, обхванала здравеопазването в световен мащаб принуждава хората да чакат месеци наред за изследване, ако държат сметката да бъде покрита от здравната им осигуровка. Алтернативата е заплащане на изследването с лични средства, а то често струва солидна сума пари.

Скенар диагностиката не се покрива от здравната каса, но и цената на манипулацията не е толкова висока, колкото е стойността на изследването с ядрено-магнитен резонанс например. Тъй като може да се проведе в почти всеки център по алтернативна медицина, чакането и нуждата от набавяне на куп документи отпадат автоматично. Ако в болницата не могат да ви поставят диагноза, запишете си час за преглед със скенар.

Редица изследвания сочат, че ефективно отслабване с трайно запазване на резултатите е почти невъзможно да се постигне с диетичен хранителен режим. Проблемът за повечето хора с наднормено тегло се крие в рестриктивния характер на нискокалоричните диети. Фактор е и неизбежният отговор на организма. Тялото започва да трупа запаси, оставен с по-малко количество калории.

Проблемът на диетите е, че строгият режим на хранене създава комплекс за непълноценност у пациентите със затлъстяване. Те приемат диетата като вид наказание за някаква неизвестна на тях вина, а често се оказва, че склонността към пълнеене се дължи не само на прекомерно хранене, но и на различни хормонални и други смущения.

Каква е алтернативата?

Страхотна алтернатива на фитнес залите и кабинетите на диетолозите, са центровете за алтернативно лечение, където се провеждат различни видове физиотерапевтични процедури. Все повече хора с наднормено тегло се насочват към тях, защото там се работи в посока общо укрепване на човешкия организъм.

За да се постигне оптимална редукция на телесна маса с трайно запазване на постигнатото тегло, е нужна и психотерапия. Много често пациенти със затлъстяване подсъзнателно саботират процесите, водещи до отслабване, защото тяхната душевност също се нуждае от лечение, а диетите не включват психотерапия. Понякога само тя (психотерапията) е напълно достатъчна, за да се създаде изцяло нов поглед върху храната.

Алтернативата, както винаги се крие в холистичния подход, защото при него индивидът се разглежда като съвкупност от физически характеристики и душевност. Емоционалните травми имат свойството да разболяват тялото, както и силният дух притежава силата да лекува хронични и изключително тежки заболявания.

Кои са работещите методи?

Алтернативните методи за отслабване са много и различни. За да могат да се задействат процесите по редукция, е нужно преди всичко да се открие коренът на проблема. Свръхконсумацията на вредни храни често се дължи на емоционални проблеми. Сладкишите, тестените изделия и снаксовете са основен причинител на затлъстяване, но те също се възприемат и като награда, успокоително, антидепресант.

В центровете по алтернативна медицина неслучайно се провеждат групови психотерапии и медитация. Споделянето на емоционалните проблеми и успокоителното въздействие на медитацията, са прекият път към откриването на любовта към собственото тяло. Себеобичащият се индивид, се грижи за своята обвивка, предлагайки ѝ единствено качествена, пълноценна и полезна храна.

Много добри резултати в последните години дава и електроимпулсната терапия. Проведена с правилната апаратура, тя е способна да върне нормалния ритъм и баланса между органите и системите в тялото. С възстановяване нормалната работа на щитовидната жлеза, се връща и хормоналния баланс, а оттам свалянето на излишните килограми е просто въпрос на кратко време.

Мануалната терапия и конкретно рефлексотерапията са идеалното помощно средство за отслабване. Чрез специална серия от масажи се подобрява дренирането на тъканите. Задържането на течности е често срещан проблем при жените, на който се дължи не само натрупването на подкожни мазнини (целулит), но и различните съдови проблеми – хипертония, разширени вени и т.н.

Добрата новина за всички хора със затлъстяване е, че алтернативните физиотерапевтични процедури са не само ефективни, но и напълно безболезнени. Освен бързо и трайно отслабване, с тях се постига и общо подобряване на здравословното състояние, тъй като много от манипулациите подпомагат детоксикацията на тялото.

В заключение ще споделим, че според научно изследване, едва 2% от спазващите диета успяват да свалят излишните килограми и да запазят оптимално теглото си през следващите 2 години.

Днес терминът Аутизъм е толкова често и масово експлоатиран, че в даден момент всеки от нас започва да смята, че с диагнозата се спекулира. Понеже състоянието обикновено се открива в най-ранна детска възраст, е почти невъзможно за родители и близки да определят дали аутизмът засяга тяхното собствено или друго дете от техния семеен кръг.

Тук ще разгледаме типичните състоянието аутизъм симптоми, с намерението да помогнем на много родители, които не знаят на какво се дължи странното поведение на детето им. Преди всичко ще опитаме да дадем ясна дефиниция на това сериозно личностно разстройство. В обществото ни конкретното заболяване често се бърка с други смущения в развитието, като синдрома на Даун  например.

Какво представлява и на какво се дължи състоянието?

Аутизмът е приет за комплексно смущение в личностното развитие. Симптомите му се проявяват още в първите три години от живота на засегнатия индивид. Възниква в резултат на неврологично разстройство, оказващо влияние върху нормалната мозъчна функция. Засяга най-често комуникацията и социалните умения.

Хората с аутизъм имат проблем с невербалната комуникация. За тях е проблем да се присъединят към социални взаимодействия, включващи забавление и игри. Изследването на генома на заболяването показва сходни генетични причини с тези при синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието, шизофрения, биполярно разстройство и клинична депресия.

Специалистите смятат, че тези пет психични разстройства и заболявания имат едни и същи наследствени вариации. Аутизмът се проявява с широк спектър от нарушения в развитието, дължащи се на мозъчна аномалия. Характерно за хората с подобна диагноза е придържането към определен поведенчески модел. Всеки опит за промяна в ежедневните дейности, бива посрещан с остро противопоставяне.

Кои са обичайните симптоми?

Трудно е да се посочат с клинична точност характерните за всеки индивид с аутизъм симптоми. Това е широкоспектърно разстройство, което значи, че трудно биха могли да се открият двама индивида с абсолютно сходни проявления на състоянието. Накратко, заболяването протича с невъзможност да се изградят нормални умения за социално общуване с връстници и въобще с хора извън домашното обкръжение.

Симптомите варират от леки, почти незабележими до тежки. Аутистите биват смятани за недодялани в общуването, а често и за доста груби. Почти винаги липсва визуален контакт, тъй като аутистът избягва да гледа в очите хората, с които общува. Индивидите с аутизъм са неспособни да уловят сигналите, че някой се опитва да привлече тяхното внимание. Възможно е дори да не разбере, че се опитвате да проведете разговор.

Емпатия и способност да се разберат чувствата на околните

Аутизмът се проявява с един характерен за болшинството хора симптом – неспособността да бъдат разбрани чувствата на околните. За личност с подобен проблем, е трудно да прояви емпатия по съвсем спонтанен, типичен за нормалните хора начин. С продължителни поведенчески тренировки, е възможно да се постигне поне привидно проявление на някаква бледа форма на съчувствие.

И в заключение ще споменем и един от основните симптоми на аутизъм – начинът на комуникация с околните. Когато общува с един човек или с група хора, аутистът изглежда сякаш говори „на”, а не „със” своите събеседници. Разстройството създава велики оратори, тъй като трудно нещо би могло да отклони тяхното внимание от темата, която ги вълнува. Открийте интересите на даден аутист и се пригответе да го слушате с часове.

На хората, чули диагнозата Радикулит не им е никак лесно. За да стигнат до нейното поставяне обаче, те са преминали през всички мъчителни кръгове на това състояние. Болката е един от основните и най-ранни симптоми, а тя често е придружена от мускулни схващания и пълна невъзможност да се осъществи нормално движение на крайниците.

Какво представлява радикулитът и защо е едно от най-често срещаните заболявания, поразяващо пациенти на средна и по-напреднала възраст? Лечим ли е, и кои са възможните медицински прийоми? Има ли алтернативни методи за подобряване на състоянието? Защо навременно и правилно проведената терапия е от ключово значение за крайния резултат?

Какво представлява?

Противно на всеобщото схващане, радикулитът не е гръбначно, а неврологично заболяване. При него се касае за остро възпаление на корените на гръбначния нерв, като симптомите започват с радикуларна болка, представляваща болезнено усещане по пътя на нерва, който се влияе от нейния произход в гръбначния стълб.

Болката обикновено е съпроводена и от усещане за изтръпване, гъделичкане и мускулна слабост. Болката и другите симптоми в ранните етапи са в по-лека форма, но интензитетът и силата им се повишават, ако състоянието бъде оставено нелекувано. Важно е да се проведе консултация с лекар, който да изключи други вероятни причини за това състояние. Ранното третиране на радикулита е от съществено значение за пълно възстановяване на пациента.

Кои са възможните методи за лечение?

Когато стане въпрос за радикулит, възможните методи за лечение са два – терапевтичен и хирургичен. Освен ако няма опасения за смърт на засегнатия нерв или друго трайно увреждане на пациента, лечението трябва да бъде консервативно, а не оперативно. В зависимост от първопричината за състоянието, консервативните средства имат висок процент успеваемост и в много случаи биха довели до пълно възстановяване.

Нехирургичното лечение включва различни терапевтични подходи – затоплящи и охлаждащи процедури, упражнения за укрепване на гърба, противовъзпалителни медикаменти за орална употреба и физиотерапия, комбинирана с двигателна модификация. Болшинството страдащи, приложили комбинация от гореописаните методики усещат облекчение в рамките на до 6 седмици.

Благодарение на усъвършенстваните диагностични инструменти и процедури, днес не е трудно да се изготви терапевтична програма, отговаряща на нуждите на всеки отделен пациент. Комбинацията от диагноза, поставена с помощта на средствата на конвенционалната медицина и лечебен план, включващ методиките на холистичната медицина, е доказано работещо решение.

Холистичния подход е работещият подход, защото при него се цели премахване на причината за появата на радикулит, а не се концентрира вниманието единствено върху симптоматиката, както е при традиционната медицина. Активното участие на болния в лечебния процес е гаранция за пълно и трайно излекуване.

Радикулитът е напълно обратимо състояние, но за целта неговите проявления не бива да бъдат неглижирани твърде дълго. Болката (независимо от нейната сила и честота), схващанията и изтръпването на крайниците, са сигурен белег, че се нуждаете от вниманието на специалист. В този момент е важно да се прекратят всякакви дейности, свързани с интензивно физическо натоварване.

Електроимпулсната терапия и рефлексотерапията дават отлични резултати, дори у пациенти с дълга история на заболяването. Акупунктурата и мануалната терапия като цяло, биха могли да подобрят проводимостта на нервните окончания в гръбначния стълб. Знайте, че радикулит не е окончателна диагноза, а просто поредното предизвикателство, с което холистичната медицина може да се справи.

Затруднената концентрация, трудното планиране и недостатъчно ефективната памет са сочени като симптомите “с предимство” при наличие на Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ). Причината е, че те пряко повлияват резултатите от учебният процес. Затова обикновено пораждат повече притеснения у родителите, отколкото импупсивността и безконтролната двигателна активност, които пък пораждат проблемите при социалната реализация.

Диагностицирането на нарушеното внимание и неспособност за съсредоточаване се срещат като резултат на редица органични и психически заболявания. Сред тях са хиперфункция на щитовидната жлеза, желязодефицитна анемия, проблеми с черният дроб и бъбреците, астма, нарушения в сърдечно-съдовата система, биполярно разстройство, шизофрения. Не бива да се пренебрегват и страничните ефекти от прием на медикаменти.

Проявата на симптомите е различима едва на 5-6 годишна възраст, а понякога и след тръгване на училище. Към обмисляне на подходящо за липса на концентрация лечение медиците насочват, когато е налице неспособност за усвояване на определеният учебен материал. То цели да повиши качеството на запаметяване, обработка и възпроизвеждане на информация, заедно с дългосрочното овладяване на особеностите в мозъчният строеж, предизвикващи постоянната разсеяност.

Поведенческа терапия и психостимуланти

Като симптом на СДВХ, недостатъчно високата концентрация трудно се изкоренява, но се регулира с когнитивно-поведенчески терапии. Те  благоприятстват и импулсивните прояви, както и развитието на полезни социални умения.

Комплекс упражнения за по-успешно фокусиране, понякога съчетани с логопедична терапия, се стремят да контролират биохимичните процеси в мозъка, отговорни за нарушеното внимание. Създадени са на принципа за заучаване с повторяемост. Специално разработената методика, прилагана под ръководството на детски психолог и психотерапевт, доказано подобрява функциите със статут на предизвикателство за детският мозък.

А те биват много и разнообразни – трудно съсредоточаване, достатъчно бърз пренос на вниманието върху нова задача, едновременно изпълнение на няколко задачи, добра памет и др. При някои състояние са придружени от трудна визуално/речево възприемане и осмисляне на информация.

Всички тези симптоми са резултат от изменения в моторният кортекс и префронталният мозъчен дял. Те са невроанатомична особеност, обявена за окончателна и неподвластна на корекция. Хранителният режим и медикаментозната терапия поднасят на организма вещества, които въздействат по химичен път и оказват моментален резултат – желан от вскички пациенти ефект.

Затова медиците препоръчват прием на специална група стимуланти с химична формула, подобна на тази на methylphenidate. Медикаментите са с удължено освобождаване и въздействат върху повишаване дейността на допаминовите и норепинефринови трансмитери. Балансирането в количествата на този хормон е важно за мозъчните дялове, отговорни за планиране и дългосрочно фокусиране – прекалената концентрация на допамин ще причини разсеяност, повишена двигателна активност и затруднено съсредоточаване.

Стимулантите въздействат също върху сънливостта и лошото настроение, които са обичайна последица на тази диагноза. При по-засилени симптоми, медицинският екип понякога назначава антидепресанти-инхибитори на обратния захват на серотонина и антихипертензивни препарати.

70% от пациентите показват положителни резултати след кратка терапия с такива медикаменти. В дългосрочен план обаче те изпитват неприятни странични симптоми, някои от които са свързани с изоставане в растежа, както и пристрастяване към субстанциите.

Затова хомеопатичните препарати и здравословната храна са все по-популярни сред медиците, занимаващи се с този тип поведенчески отклонения. Био- и неврофийдбек процедурите също, тъй като те дават сканиран образ на мозъчната активност и така проблемът е напълно видим за пациентите.

Контролът върху концентрацията може да се тренира, но родителите също трябва да проявят определено отношение. За целта психолозите препоръчват специални родителски тренинги, които помагат за по-добро разбиране състоянието на вашето дете.