Полезно - СТРАНИЦА 17

Артрозата е прогресивна дегенерация на ставните хрущяли, а при развитие в структурата на гръбначният стълб – на изграждащите го прешлени. Заболяването е изключително коварно и неприятно, тъй като поразява не само костната материя, но и околните ставни връзки, сухожилия, мускули и съединителна тъкан. То е чест “гост“ на гръбнака, където се разпространява върху съседни прешлени и прилежащите междупрешленни дискове, стави, мускули и тъканни връзки (лигаменти).

Артроза на гръбначни прешлени

Прешлените са с различен размер във всеки гръбначен отдел, но структурата им е еднаква. Те имат странични, ставни и бодлести израстъци и дъга, оформяща малък отвор в корпуса, който е част от гръбначномозъчният канал, разположен по продължение на целият гръбнак. Защо е толкова важно да открием най-ефективното за артроза на гръбначния стълб лечение?  Колкото повече се разрушава и изтънява костното вещество, на толкова повече тежест са подложени връзките, мускулите и дисковете.

Прекаленото им натоварване предизвиква незабавен неблагоприятен отговор на тялото. За да балансира натоварването върху междупрешленните структури, то натрупва върху прешлена допълнителни сантиметри костно вещество. Така формата и позицията на най-важната кост на гръбнака се променят, подвижността й намалява, а гръбначномозъчните нерви е подложен на компресия. В допълнение – опасността от пробиване и херния на междупрешленен диск се увеличава неколкократно.

Не лекувайте безобидните симптоми – потърсете източника им

Леката скованост, болка, изтръпването или неприятните усещания в гръбнака или крайниците може да са симптом на много заболявания. Присъствието им не бива да се пренебрегва, защото началният етап на лумбалната артроза започва почти без никакви усещания, преди движенията да започнат да предизвикват симптоми. Типично за състоянието в по-напредналата му фаза е облекчение на болката след раздвижване.

Болката може да се разпростре в отделни зони от цялото тяло, тъй като разрушаването на прешлени се появява и в трите гръбначни отдела. Тя обаче, както сковаността, трудната подвижност, замайването, мравучкането и мускулната слабост, са симптоми на гръбначната компресия, която е резултат от няколко причинителя. Затова, консултацията с невролог и изследването на кръвна проба, магнитно-резонансна томография и рентгенова снимка, ще дадат най-точен отговор на въпроса.

Между противовъзпалителните медикаменти и физиотерапията

Артрозата проявява неприятните си симптоми при вече образувани остеофити и притиснати нерви, артерии, мускули и тъкани. Болката и сковаността трябва да се повлияят, затова се предписват нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, кортизон, инжектиране на кортикостероиди, приемане на хранителни добавки със специални вещества, стимулиращи изграждане на костно вещество. Прероралните лекарства от този тип (освен фитопродуктите ) обаче са с редица сериозни противопоказания и приемането им е възможно за кратък период.

Затова, към тях почти винаги се препоръчва и повече почивка на засегнатата зона, съчетана с индивидуално изготвена лечебна гимнастика, нагревки, масажи и дори коригиращи механични шини и обувки. Физиотерапията, както и умереното движение, имат доказан ефект за подобряване на общото състояние. В повечето случаи пациентите запазват нормална двигателна активност и избягват хирургична намеса. Това е и основната цел на консервативната терапия.

Холистична терапия

Медицински център “Холимед“ разполага с уютна обстановка за рехабилитация и почти пълно излекуване на неприятната болест. Терапевтите прилагат по-модерни варианти на древната акупунктура, акупресура, лазерна терапия и лечебни масажи, които въздействат върху разрастването на костната тъкан в гръбнака. Като особено ефективни са се доказали електроимпулсовата СКЕНАР терапия, рефлексотерапията и биофийдбек апаратът.

Тяхната мощна лечебна сила се състои в тяхната неинвазивност и във факта, че повлияват не само конкретна зона, но и мускулната здравина, кръвовобращението и общият жизнен тонус. Според нас, болестта на един участък е болест за цялото тяло, затова чрез подобряване на всички органични системи постигаме почти напълно възстановяване. Терапевтите тук ще изготвят също и най-подходящият хранителен режим и упражнения за състоянието ви.

Гръбначното изкривяване провокира толкова разнообразна симптоматика, че понякога присъствието му е последната причина, която ви хрумва като обяснение за разнопосочните и странни симптоми, с които тялото ви сигнализира за нередност. Деформациите в гръбначният отдел ни съобщават за себе си първоначално чрез болка. Към нея се добавят и специфичен “гъдел“, схващане и неудобство при продължително стоене в една позиция, както и периодични усещания за скованост.

Едва ли бихте се досетили обаче, че главоболието, постоянната умора, изтръпването на крайниците, колебанията в кръвното налягане, и дори задухът и сърдечно-съдови смущения, може да са причинени от привидно безобидното отклонение в стойката на гръбнака. Затова повечето пациенти посещават огромен брой специалисти, преди да разберат първопричината за усещанията си, и да се насочат към точните за третиране на гръбначни изкривявания лекари.

Специалисти, които ще посетим и няма да ни помогнат

Пациентите започват да търсят лекарска помощ едва при средна степен на изкривяване, и то заради специфичните симптоми. Самото изменение в позицията на прешлените никога не предизвиква притеснение и дори не се забелязва от пациентите, ако е лишено от симптоматика. Така постепенно, то се прехвърля и върху съседните на засегнатото костни тела, като засяга и околните гръбначни мускули, тъкани, нерви, стави и ставни връзки, и дори междупрешленните дискове.

Затова и не е изключено, вниманието към прогресиращото си гръбначното си изкривяване от невролог, пулмолог, кардиолог, ревматолог или дори съдов хирург. Всъщност, лесно можете да избегнете всички излишни посещения, ако си изберете квалифициран и опитен личен лекар. Характерните оплаквания със сигурност ще го насочат към проблема и наред с всички насоки и направления, медикът задължително ще ви насочи към точният специалист и необходимите изследвания на гръбначният отдел.

Лекарите и изследванията, които са ви нужни

Диагностиката на гръбначни деформации се оказва далеч по-трудна, отколкото може би сте предполагали. Особено, ако не ви препратят към правилният лекар в самото начало. Знаем, че колкото по-рано се приложи лечение, толкова по-вероятно е измененията да бъдат съхранени в приемливи за здравето граници, тъй като гръбначното изкривяване не се лекува напълно. Единствено оперативната намеса е в състояние изкуствено да “поправи” формата и позицията на костните тела.

Ортопедът ще прегледа обстойно гръбначният стълб и ще назначи необходимите  изследвания. Ръчният преглед е по-остарял метод на опитните специалисти, като винаги е придружен с измервания в отделните зони на гръбнака. Те са задължителни, тъй като единствено са в състояние да проследят посоката на евентуалната миграция на прешлените – предно-задна или странична посока. Установяването на вродените аномалии протича по същият начин.

Определя се степента на отклонение от нормата, след което специалистът обикновено назначава лабораторни и образни изследвания, за да се разбере дали изменението не е нанесло поражение върху прилежащите гръбначни структури – мускули, тъкани, интервертебрални дискове и ставни връзки. Появата и развитието на остеофити например е честа последица от такъв тип гръбначно изменение.

Изследванията включват лабораторна кръвна картина, рентгенова снимка, компютърна томография, а за най-безкомпромисен отговор – ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Когато разполага с необходимият набор от изследвания, специалистът се ориентира в цялостното състояние на гръбначната структура и предписва адекватна индивидуална физиотерапия, поддържащ корсет или пък временен прием на обезболяващи и аналгетици.

Холистичната медицина разполага с много по-мощни и адекватни методи за лечение на гръбначни деформации, отколкото конвенционалната. Ако се съмнявате, просто заповядайте в център “Холимед”, за да опитате някои от лечебните мануални и остеопатични масажи, електроимпулсна терапия и други сред най-модерните методи в света, които ще ви избавят от неприятните симптоми по-бързо, отколкото смятате.

През последните години стана твърде актуална темата за специалните образователни потребности (СОП) стана все по-нашумяла и насочи вниманието както към сериозните и притеснителни симптоми на към тези състояния с дезадаптиращ ефект. Неспособността за концентрация е една от сравнително безобидните варианти на тези неврологични състояния, в сравнение с диспраксията, диспраксията или алалията, но често са придружени с някой от тези дефицити или дори с органично заболяване.

Концентрацията като производна на вниманието

Когато говорим за липса на концентрация при деца и изключим физиологично заболяване като причина, остава само тази неврологична особеност, проявяваща се в различна степен и фази. Тя е приела статут почти на заболяване, тъй като е потвърдено, че наистина възпрепятства ефективното изпълнение на задачи в училище. Децата трудно довършват поставени задачи, разсейват се много лесно, а понякога това е придружено с трудно запаметяване и усвояване на нови факти, които са толкова характерни за този период на обучение.

Нарушената концентрация се установява чрез присъствието на няколко точно определени симптоми. Тя е само част от поредицата симптоми, появяващи се при затрудненото справяне с учебният процес. Останалите също са изключително важни за нормалното и ефективно обучение, а развитието им започва в първите етапи на началното училище, когато мозъкът е подложен на по-сериозно от всяко досегашно натоварване.

Останалите затруднения при обучение са предизвикани от недостатъчен обхват на внимание, което в този период се учи как да се ангажира с огромно количество информация. Тя може да е прекалено обемна за капацитетът на детският мозък, без обаче това непременно да означава заболяване. Затруднителната промяна на заниманията, с продължително концентриране върху старата приключена вече задача, както и неумението за едновременната координация между няколко занимания, са останалите проявления на проблем с вниманието. Липсата на  концентрация е само част от тях.

Началото – в предучилищните занимания

Невъзможността за съсредоточаване в изискваните от учител и възпитател периоди, може да е възрастов проблем. В началото на постъпване в училище, подбираните задачи понякога са прекалено сложна и непозната съвкупност от детайли за детето. Разсейването да е резултат от отрицание на прекалено труден учебен материал. Игровият елемент в детското заведение позволява по-лесно установяване дали липсата на концентрация е устойчива неврологична особеност.

Детските учители занимават децата с много разнообразна палитра задачи. Сред тях има поне една сфера, която поддържа концентрацията на детето на фокус за по-дълго време. Ако дори и при неколкократно изявен интерес към едно занимание малчуганите се разсейват и прекратяват заниманието по свое решение, или пък не успяват да изпълнят поставените им задачи за пореден път, то тогава може да се зароди съмнение, че причината се корени в неспособността за концентрация. Тя е придружена с редица насочващи симптоми.

Децата с такъв проблем винаги са разсеяни и не могат да отговорят на случайно поставен въпрос, както и не харесват игри, свързани с подреждане или анализиране на дребни детайли. Реакцията в тези ситуации е отклоняване на вниманието към друго занимание, или просто “потъване” в собствените мисли и съответно – несправяне с играта.

Описаните реакции и още някои други обаче са възможен резултат от дискомфорт поради непривичната нова среда, както и проблеми в семейството. Затова се наблюдава за постоянната им проява в продължение на месеци, и то във всяка среда, с която детето е свързано.

Два сигурни признака, които рядко заблуждават при съмнения за нарушено концентриране са постоянното забравяне и губене на предмети. Другият е сънливостта – децата с такъв проблем полагат наистина големи усилия за съсредоточаване, които често ги изморяват физически и това се наблюдава като изключително рязка промяна.

Симптомите на хиперактивност често са наричани заболяване, предвид непрекъснатата и независещата от волята проява, и затова че до някаква степен ограничават способността за социална адаптация и реализация. Всъщност, те са резултат от особеност в развитието на крайният мозък и моторният кортекс, които причиняват особености в поведението. Симптомите се обединяват от специалисти в синдром, много често придружен с дефицит на внимание.

Състоянието се диагностицира трудно и продължително – необходимо е проявление на съвкупност от точно определени симптоми, в продължение на поне 6 месеца. Според наблюдения на специалисти, синдромът се забелязва още в ранното детство. Те смятат, че “критичната” възраст е от 2 до 3,5 години, след които този проблем се изключва, така че случаят с хиперактивно дете на 2 години изобщо не е невъзможно явление.

Отделен е въпросът, че описаното откриване на хиперактивност е придружено с голямо “но“. Това е така, защото симптомите често са трудно разпознаваеми в ранна възраст, когато повечето деца са доста палави и шумни. Затова и потвърждаването на това състояние става с важно условие: едно дете трябва да проявява симптоми във всяка среда, независимо от външните условия.

Ако шумното и неспокойно поведение, превъзбуда и избухливост се забелязват само в яслата или детската градина, тогава се смята, че проблемът произтича от средата. Коригиращият поведението си родител или адаптирането на детето към околните ги прекратяват.

Какви симптоми на хиперактивност да очакваме през ранните 2 годинки

Определено неясни и трудни за определяне. Втората годинка е определяна като гранична възраст за първите прояви на хиперактивно поведение. Тогава обаче децата все още не притежават достатъчно словесни умения, както и коректор в лицето на социалната среда. Тя тепърва се оформя, а малките хора все още се учат да говорят и ежедневно откриват нови интересни ситуации в околният свят.

Всяка подробност и събитие предизвикват интерес и изявен възторг, новите приятелства водят до шумни и весели игри. Отказът на разходка или среща с връстници лесно води до превъзбуда, а ако детето желае да бъде лидер в своята среда, може да показва склонност към опасни и екстремни физически занимания, прекалена палавост и нетърпение към забележките на родителите си. По-невъздържаният характер също си проличава тогава, или още по-рано – още преди навършването на годинка.

Хиперактивен или капризен

Отличаването на всички тези признаци от хиперактивното поведение е лесно. Хиперактивността не е просто сърдене, цупене или палавост, при които се проследява начална и крайна точка, и които се прекратяват след изпълнението на детското желание.

Малчуганът постоянно е превъзбуден, трудно стои в седнало положение, когато постоянно извършва движения с крайниците си, шумен и невъздържан е, като обикновено протестира срещу родителските наставления. Избираните игри са прекалено шумни, динамични и често заплашващи физическата безопасност – опити за катерене по много високи пространства, скачане и мятане без страх, че ще се нарани.

Навикът постоянно да прекъсва родителите и околните не е невъзпитание. Точно в тази възраст обаче, свръхактивният моторен кортекс изключително лесно може да бъде объркан с разглезеност и каприз. Затова, изключително правилно решение е поставянето на детето в активна социална среда, където най-отчетливо се проявява началната фаза на синдромът, ако има наличие на такъв.

Достатъчно е дори да каните често гости у дома си, но все пак, по-точна представа се получава при общуване с връстници. Не забравяйте да наблюдавате за посочените симптоми, тъй като едно дете може да не бъде прието в група поради ред причини – срамежливост, несъвместимост с децата, неумение да общува, което започва да се изгражда точно в тази възраст.

Спомнете си периодът от раждането на бебето ви, докато то навърши годинка. Изпитаните от всяка майка ярки емоции съчетани ли бяха с невъзможност за сън, тъй като бебето се будеше почти постоянно, плачеше силно, беше изнервено и след периодът на колики, и понякога не се успокояваше дори и след прегръдка, носене на ръце и всички останали бебешки ритуали? Едва ли тогава сте се замисляли за възможността това да са характерни симптоми на хиперактивност при бебе.

За хиперактивността

Сравнително модерното поведенческо отклонение се диагностицира след определена възраст – от 3 до 5 години, и то за установяването му са необходими повече от 6 месеца наблюдение. Специалистите обаче са убедени, че проявлението му понякога започва още в бебешка възраст.

Диагностицирането според определените от МКБ-10 критерии понякога е изключително сложно дори и за деца в училищна възраст. Представяте си колко задълбочено наблюдение и знания са необходими, за да се потвърди със сигурност синдром на хиперактивност в едно невръстно пеленаче.

Социалната среда все още не съществува, за да е критерий и регулаторен механизъм, а самото дете не умее да изразява гласно своите мисли, чувства и намерения. Единственият начин, по който съобщава усещанията си, комфортът и дискомфортът, които изпитва, е чрез издаване на определени звуци и интензивен плач.

Смущаващите изблици на нервност, които не са временно недоволство, а продължават с часове и дни, винаги имат физиологична причина. Откриването й е задача на родителят – никой друг не усеща по-добре настроенията и физическото състояние в едно дете. Преди да започнете да проверявате и сравнявате симптомите на хиперактивно отклонение, трябва да сте напълно изключили ред други причини, които провокират бебешкото раздразнение, лошо настроение и интензивен плач.

Висока температура, колики, пълен памперс – ежедневните бебешки проблеми

Нервност и плач винаги се появяват като следствие от няколко основни причини:

• Глад – гладът обикновено предизвиква раздразнение Представете си какво изпитва бебето, което не умее да си поиска храна гласно! Тогава започва и интензивният плач.
• Недостатъчно сън – недостигът на почивка винаги се изразява с недоволство. Мръщенето, сърденето, мрънкането и сълзите са сигурен признак, че малкият човек иска да спи, но нещо му пречи.
• Подсичане – нежната кожа лесно се покрива с обрив и дори с микроскопични ранички (подсичането), ако памперсът я е раздразнил. Те причиняват болка, а както знаем, пеленачетата ни я съобщават по един начин.
• Непозната среда или сензорни дразнители – някои бебета приемат непознати хора, докато други реагират с познатият на много родители интензивен плач. Ярките светлини, силната музика, шумът и врявата обаче дразнят всяко малко дете, което протестира срещу тях по своят си начин.
• Колики и растеж на зъби – коликите преминават до 3-ти-4-ти месец. Първите зъби обаче болят доста и появата им се усеща от родителите доста интензивно.
• Болест – високата температура е най-честата причина за привидно безпричинен рев. Имайте го предвид, тъй тя може да бъде опасна за невръстни пеленачета!

Всички описани причини са само част от неприятните за вашето няколкомесечно дете ситуации и усещания. Те обаче предизвикват настроение за няколко часа или ден, което затихва при взимане на нужните мерки. Постоянното сърдене, цупене, мръщене, буденето през кратки интервали, необходимостта от повече физически контакт с майката, или появата на агресия, съчетана с плач, наистина може да са знак, че бебето ви проявява ярък характер от малко.

Такива обаче са и ранните симптоми на хиперактивно поведение. Диагностицирането й е невъзможно или поне много трудно, докато малчуганите не навършат определена минималната възраст. Засега,   бебето ви показва собствено мнение и нужда от внимание – не бързайте да мислите за поведенчески отклонения!

Мускулите укрепват толкова повече, с колкото повече практически тренировки ги стимулираме. Мозъкът също се отличава с подобни способности. Родителите на децата с нарушена концентрация сигурно ще реагират с голяма доза скептицизъм на тези редове. Наистина обаче, съсредоточеността може да се тренира и да се подобри с упражнения за концентрация на вниманието при деца с такъв дефицит.

Дефицит на вниманието – няколко типа проявления

Постигането на резултат не е никак лесно. Той обаче не е невъзможен, особено ако учителят прилага модерни разнообразни тактики за фокусиране върху едно занимание. Обикновено, те са разработени под формата на интересна игра, която пряко стимулира различните аспекти на внимание. Те са няколко и концентрацията е само едно от тях.

За учебният процес или занятията в детската градина голяма роля играят капацитетът/обемът на внимание, умението за едновременно извършване на няколко действия с еднакъв интензитет, устойчивост и способност за бързо превключване от една към друга задача. Дефицит се проявява във всяка от описаните категории, и то в различна степен, което прави разпознаването им затруднително. Също така, често срещан случай е, когато детето е внимателно спрямо зрителна, но не и към получена слухова информация.

Неспособност за продължително внимание – статут, който изолира

Такива деца се концентрират при извънредни обстоятелства, и то за кратко време. Заниманието, спечелило вниманието им задълго, се отличава с някаква особеност, която им носи емоционален стимул. За тях трудните игрови модели са синоним на интерес, особено при деца с хиперактивен синдром с понижена съсредоточеност

Засилване на отслабеното внимание наистина се постига чрез продължителни тренировки. Комбинацията от определена повторяемост на ежедневните действия, и специалните игри, които педагозите разработват специално за такъв тип проблеми, са познатите за момента методи. Подборът им обаче изисква усет, познания, а прилагането е въпрос на обстоятелства. Ако групата или класът в училище има само едно такова дете, учителят рядко има възможност да се занимае точно с него.

Какво представлява успешната корекционна “психотренировка“

Дете с описаният дефицит се впечатлява лесно, но това трае кратко. Регулирането на мозъчна особеност няма как да бъде лесна. Напълно възможно е обаче децата да повишат значително способността си за дългосрочна задълбочена работа.

Продължителната концентрация представлява психологическо и умствено изтощение за децата с такава особеност. Затова специалистите препоръчват  редуване на игрови модели за засилване на концентрирането, с поредица от релаксиращи игри. Включване на упражнения за волева регулация също е изключително важно. Те ще развият умения за самостоятелно инициирано съсредоточаване и комбиниране на няколко умствени дейности.

Този тип деца са привлечени като с магнит от всичко цветно, ярко и интензивно. Задължително използвайте цвят или играчки с цветни елементи в задачите, за да установите постепенно как малчуганът е заинтересуван за повече време от обичайното.

Игри за слуховата и зрителна памет

Способността за дългосрочна работа се развива още в предучилищна възраст. Затова и посещението на детска градина е важно за установяване на такова състояние, което често се подценява и омаловажава от родителите. Детските педагози имат повече физическа възможност да установят тези особености. За опитният специалист това става лесно при провеждане на отделните игри в групата.

Развитието на внимание е различно от регулирането на тази мозъчна функция. Деца с дефицит се нуждаят от много повече и по-интензивни тренировки. Те винаги включват равен брой задачи за слухова и зрителна памет. Задържането на концентрация при слушане обикновено поражда повече затруднения при такъв проблем и се нуждае от упражнения за запомняне и възпроизвеждане на звуци или кратък текст.

Системната повторяемост на тези игрови задачи, съчетана с определен тип храна, достатъчно сън и почивка, и същевременно активно движение, осигурява дългосрочни резултати. Децата стават по-съсредоточени отпреди и се адаптират по-успешно към заниманията си в училище.

Училището представлява истинско предизвикателство за децата с хиперактивност и смущения в концентрацията. Неслучайно се оказва, че болшинството педагози са неподготвени за работа с деца с дефицит на вниманието. От своя страна самите деца срещат редица затруднения в усвояването на учебния материал.

За хиперактивните малчугани с подобна диагноза, е изключително трудно да седят кротко на едно място, да слушат и да се концентрират за по-дълъг период от време, а училището изисква от тях точно това. Най-тъжно е, че болшинството от децата искат да бъдат като своите връстници. Те искат да могат да получат знанията, определящи техните бъдещи социални и кариерни успехи.

Какво е нужно да се направи?

Говорейки за работа с деца с дефицит на вниманието, е важно на първо място да уточним, че в процеса трябва да вземат активно участници не само децата и техните учители, но и родителите им, или хората, изпълняващи функцията на семейна среда. Това, което ще помогне, е изготвянето на индивидуална програма, разработена на база състоянието и нуждите на всяко отделно дете.

Както вече уточнихме ролята на родителите е най-важна. Те са длъжни да помогнат на своя наследник да се справи с неврологичните дефицити, започвайки с постоянна и безусловна подкрепа. Детето в никакъв случай не бива да смята, че разочарова своите родители. Усещайки тяхната вяра, то ще разгърне максимално своите заложби, компенсирайки липсата на уменията, притежавани от техните връстници.

Родителят е този, който трябва да комуникира с учителите и да инициира създаването на успешна учебна стратегия. Груба грешка, присъща на съвременния родител е да крие за състоянието на детето си. С намерението да го предпази от подигравки, той го обрича на неуспех в придобиването на важни знания и социални умения. Често хората избират детето им да бъде смятано за невъзпитано, вместо за индивид с психично или физиологично разстройство.

Учителите, от своя страна са не по-малко необлагодетелствани в подобна ситуация. Те са принудени да се справят ежедневно с голяма група подрастващи, всеки от които има своя специфичен характер и нужда от внимание. В почти всеки клас днес има поне едно дете с диагноза хиперктивност и дефицит на вниманието, на което педагогът трябва да обърне специално внимание.

Учителското тяло е принудено от обстоятелствата да извършва ежедневно индивидуална работа с деца с дефицит на вниманието. По правило хиперактивните малчугани от всички възрасти пречат на учебния процес с нетипичното си поведение. Понякога стават от мястото си, тичат из класната стая, прекъсват учителя, а не липсват и изблици на ярост.

Решението

Единственото решение при работа с деца с дефицит на вниманието е обединяване на усилията от страна на учителите, родител и самото дете. Като родител, вие сте официален застъпник на детето си, което ви задължава да поискате среща с училищното ръководство, на която да изложите детайлно нуждите на своето дете.

Фокусът на възрастните трябва да бъде върху елементарните поведенчески прояви. Спокойният тон, с който се отправят забележките, е задължителен за всички възрастни участници в процеса. Похвалите и поощренията са стимул, който амибицира децата с хиперактивност да се стараят повече.

Съществуват редица терапевтични програми, помагащи на тези пациенти да овладяват физическите прояви на своето състояние и да фокусират своето внимание. Да се надяваме, че в близко бъдеще те ще бъдат въведени масово в училищата, тъй като статистите сочат, че броят на подрастващите с нарушена концентрация и свръхактивност непрекъснато се увеличава.