fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 19 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-19,category-paged-19,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 19

Полезно - СТРАНИЦА 19



симптоми за увреждане на брахиалния плексус

Увреждане на брахиалния плексус

симптоми за увреждане на брахиалния плексусКакво представлява травматичното увреждане на брахиалния плексус и какво да правим, ако имаме такъв пробем?

Брахиалният плексус е анатомична структура, която се образува от излизащите от гръбначния мозък нерви на ниво от пети шиен до първи гръден прешлени (C5-Th1). Нарича се плексус или сплит поради това, че след като нервите излязат от гръбначния стълб, те се събират (сплитат), след което слизайки надолу се разделят отново, формирайки нервите на ръката.

Вследствие на рязко извиване на главата на страни или падане върху рамото, брахиалния плексус може да се преразтегне, а нервите, който го образуват, да се увредят. Така в зависимост от степента на увредата и частта от плексуса, която се засяга, се наблюдават специфични неврологични симптоми свързани с двигателни и сетивни нарушения в определени части на ръката.

Степени на увреждане на брахиалния плексус

  •     I степен (Невропраксия) – Най-леката степен, при която няма увреда на нервните влакна, но се нарушава нервната проводимост за кратък период от време
  •     II степен (Аксонотмезис) – Има прекъсване на аксоните, но е запазена обвивката на нерва.
  •     III степен (Невотмезис) – Налице е пълно разкъсване на нервите

Симптоми при травматично увреждане на брахиалния плексус

Независимо от степента на увредата и нейната локализация, първоначално всеки спортист изпитва внезапна силна пареща болка и различна степен на изтръпване или липса на сетивност в ръката. В последствие, ако травмата е сериозна, може да се наблюдават двигателни и сетивни нарушения, свързани с увредената части от брахиалния плексус.

Първоначални симптоми

  •     Изгарящо подобно на ток усещане от врата до китката
  •     Изтръпване на ръката и слабост в мускулите
  •     При по-леки травми изтръпването преминава до няколко минути, а при по тежките може да се задържи повече време
  •     Понякога може да има чувство на парене в определени части на ръката.

Направете си безплатна консултация с наш специалист на тел. 0877 – 346 446 и разберете какви са възможностите за бързо възстановяване и справяне с болката и причината за нея.

ВИЖ ОЩЕ
Хора в напредваща възраст

Няколко съвета към хората в напредваща възраст

Хора в напредваща възрастХората с напредване на възрастта следва да знаят, че трябва да избягвате внезапни и рязки промени в режима на хранене и режима на живот. Необходимо е, доколкото е възможно, рационално да се вмъкват нови елементи на здравословен начин на живот в обичайния режим.

Не забравяйте, че удължената почивка в леглото води до нарушенияв тонуса, тромбоемболизъм, нарушено уриниране и дефекация, намален апетит, скованост на ставите, нарушение на съня и психиката, атрофия на мускулите и ставните хрущяли, остеопороза и развитие на дегенеративни ставни промени и деформираща артроза.

При прилагане на каквито и да е лекарства винаги внимателно прочетете пояснението в разделите “Страничен ефект”, “Противопоказания”, “Несъвместимост с други лекарства”.
Трябва да се знае, че например, лечението с кортикостероиди за болки в гърба може да доведе до остеопороза, задържане на течности, разкъсване на сухожилията и миокарден инфаркт.

Успокояващи и сънотворни хапчета, използвани при главоболие и безсъние, с продължително приемане допринасят за тежък запек, задържане на урина, нарушения на сърдечния ритъм, нарушения на органите, депресия на дихателния ритъм.

Не си отглеждайте хронични заболявания

Методи за физическа рехабилитация и функционално възстановяване на пациентите  печли признание в най-широките кръгове на медицинската общност.
Това на практика е алтернатива за допълване на системата на ортодоксалното лечение, а днес тя позволява да се лекуват не само остри и хронични заболявания на опорно-двигателния апарат.

Направете си безплатна консултация с наш специалист и разберете какви промени да внесете в ежедневния си живот и как да го направите, за да бъде той пълноценен, удовлетворяващ, наситен с положителни емоции и естествено да не ви затруднява.

Всеки четвъртък от 17.30 ч.в обучителната секция на центъра се провеждат безплатни беседи по касаещи ви теми.

Можете да се запишете за участие на тел. 0877 – 346 446, както и да споделите вашите въпроси, на които търсите отговори, за да ви бъдем максимално полезни.

ВИЖ ОЩЕ
нарушена концентрация

Физиологичните причинители на нарушена концентрация

нарушена концентрацияСъстоянието, познато като нарушена концентрация, е усложнена форма на свойствената за някои хора разсеяност. То представлява патологична неспособност за съсредоточаване на вниманието върху един или няколко обекта (занимания) в достатъчно продължителен период. Когато не е породена от психо-емоционални проблеми, медикаментозна странична реакция или алкохолна и наркотична интоксикация, такава особеност е причинена от невробиологични особености на мозъка.

При такава неврологична бариера той е обикновено е с изменен строеж – някои дялове от крайния мозък са с намален в сравнение с нормалният размер и са изтънени (фронтален и страничен дял). Допаминовите рецептори са силно понижени – съответно и секрецията на този хормон, отговорен за мотивацията и концентрацията. Описаната мозъчна структура се наблюдава при категорията дефицит на вниманието –  обособена диагноза на влошеното съсредоточаване.

Неспособността за съсредоточаване се отразява и върху ред други свързани невро-психологични реакции – разсеяност, липса на стимул, апатия, влошена краткосрочна памет, раздразнителност, неумение и нежелание за организация и планиране. Често тя се наблюдава с хиперактивно-импулсивно поведение в комбиниран синдром. Хората, които изпитват симптомите й самостоятелно обаче, обикновено са предразположени към кратки или по-продължителни периоди на депресия.

Тази невробиологична особеност често е следствие на изменения в мозъчната структура. Възможно е обаче и да е резултат от изключително голям брой физически диагнози. Кои заболявания биха могли да предизвикат патологично отслабено внимание?

Болести на нулевата концентрация

Отсъстващото внимание е симптом. Когато е част от физиологично състояние, винаги е съпроводено с характерен комплекс от симптоми. Нарушената микроциркулация и оросяване на мозъка например се проявява чрез влошена концентрация и памет, но и липса на енергия, световъртеж, зрителни проблеми, лошо кръвоснабдени и ледени крайници, главоболие и шум в ушите.

То е началният стадий на тежките мозъчно-съдови увреждания и на по-леките, от рода на хипотонията. Влошеното мозъчно кръвообращение в отделни мозъчни дялове впоследствие може да се усложни в хронично отслабено кръвоснабдяване, мозъчен кръвоизлив или исхемичен инсулт. Сърдечно-съдовите смущения (сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия и др.) също се проявяват неврологично с характерния симптом.

Затруднението при съсредоточаване се наблюдава и в началният етап на много сериозните прогресивни заболявания като Алцхаймер и мозъчен тумор. Преди да настъпят генералните изменения в мозъчната структура обаче, никой не би обърнал внимание на подобно усещане.

Някои автоимунни диагнози също го проявяват в началните си епизоди. Миотоничната дистрофия, свързана с влошена мускулна реакция, както и с обща слабост и атрофия на телесната мускулатура, е точно такова заболяване, както и левкодистрофията – нарушена структура на нервните влакна. Острите инфекциозни заболявания също присъстват като причина за този симптом. Това обаче е най-слабото проявление, с което ще почувствате мозъчният абсцес, менингитът, сепсисът или Лаймската болест.

Обратно –  лошата концентрация е ясно различимо и продължително оплакване при ендокринни, чернодробни и бъбречни увреждания, което може да даде знак за нередности в тези органи. Хипогликемичният синдром, хипотиреоидизмът (понижена функция на щитовидната жлеза) и бъбречната недостатъчност се проявяват чрез тази нервно-психологична реакция.

Травматичните изменения в областта на гръбначният стълб и главата най-често се изявяват с влошена концентрация, липса на краткосрочна памет, световъртеж, замайване и гадене. Мозъчното сътресение, фрактурите и хематомите, включително и в гръбначният отдел, със сигурност причиняват тази реакция, особено ако състоянието е придружено с притиснати артерии и  нервни влакна.

Симптом на хроничната умора

Никога не бива да забравяме, че затрудненото съсредоточаване се проявява най-често след недоспиване, физическо и психическо изтощение, емоционално сътресение или стресов епизод. Психо-емоционалното ни състояние най-силно повлиява тази способност. Няма как да сме концентрирани и продуктивни с един или поредица от посочените проблеми.

Бързата и трезва мисъл изисква достатъчно сън и почивка. Най-ефективният начин да възвърнете отслабената си концентрация е чрез достатъчно продължителна почивка. Релаксиращата обстановка и способността да “изключвате“ проблемите ще ви подарят завидна концентрация.

Хранене

Храната и веществата, които приемаме, са от изключително значение за мозъчните функции. Пълноценното хранене и хидратацията са най-добрият приятел на съсредоточеността и продуктивността. Те са с особено значение при поредица от изпити и продължителна умствена работа с голям обем информация. “Мозъкът трябва да се храни” казват специалистите и говорят в  буквалния смисъл – мозъчните структури имат огромна необходимост от правилните хранителни вещества.

Липсата на витамини също се отразява върху концентрацията, паметта и способността за възпроизвеждане на информация. Нуждата от изключително полезната група В витамини често се проявява с неврологични и психосоматични смущения. B1 (Тиамин) регулира дейността на повечето органични системи, но е най-важен за вегетативната и централна нервна система, качеството на мозъчните функции, паметта и координацията. Той осигурява спокоен сън, добро настроение и висок тонус.

Житните, бобовите и оризовите култури съдържат изключително висок процент тиамин. Той се открива и в телешкото, говеждото и свинското месо, както и в черен дроб и дребни вътрешности. Яйцата, спанакът, ядките и бирената мая са другите концентратори на тази жизненоважна съставка. Разбира се, той може да се приема и под формата на таблетки. При понижен тонус и умора опитайте и ще се учудите от ефекта.

ВИЖ ОЩЕ
хиперактивност

Хиперактивност като белег на аутистично разстройство

хиперактивностСиндромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е все по-познат през последните години. Причината не е в подробната медицинска информация, която се открива в Интернет, или във все по-актуалното внимание към възникването и протичането на различните психологични процеси. Тя се наблюдава, тъй като този комплекс от поведенчески реакции действително е често срещана характеристика на съвременното детското поведение.

В наши дни той се обособява като изолирана диагноза в американският  “Диагностичен и статистически наръчник” Международната Класификация на болестите (МКБ-10). Двата медицински справочника дори разграничават хиперактивността от неспособността за концентрация, с класификация на отделен хиперактивно-импулсивен тип (ADHD –PH).

Всъщност, всички неспециалисти отличават синдромът предимно чрез хиперактивните му прояви, изразени чрез свръхактивна двигателна моторика. Те включват нетърпение, невъзможност за спокойно стоене на място, прекалено приказливост и затруднение за изслушване при разговор, склонност към екстремни и опасни игри и забавления. Избухливостта и импулсивното поведение са силно характерни.

Освен че са изключително лесно забележими, тези симптоми изпъкват пред дефицитът на внимание и защото децата обикновено ги проявяват в по-ранна възраст – още на 3 годишна възраст. Има и друга съществена причина, заради която този поведенчески модел е интересен на голям процент родители. Хиперактивното поведение е един от основните симптоми на специалните аутистични заболявания. Основни негови представители са аутистичното разстройство, Синдром на Аспергер, Синдром на Рет и ПДД-НОС (генерализирано разстройство на развитието).

Мястото му в аутистичния спектър

Аутистичното семейство ражда поведенчески отклонения. Те са насочени основно към вербалната и невербална комуникация и се проявяват по-забележимо през втората или третата годинка. Приблизително в същият етап, к могат да се разграничат и първите ясни симптоми на хиперактивният синдром.

Хиперактивно-импулсивният тип рядко проявява само характерните описани симптоми. Той се отличава и с редица дефицити, един от които е нарушената сензорна динамика. Координацията, както и предварителното планиране на движенията, са проблемни и това се проявява забележимо при ежедневните игрови дейности. Нарича се моторна диспраксия (dys – praksis – трудно действие)

Вербалната, зрителната и генерализирана диспраксия са другите й варианти. Децата с подобен дефицит се затрудняват да изговарят думите, същевременно бъбрейки постоянно. Те са ограничени и в извършването на други практическа дейност (хранене, обличане), която би трябвало да умеят за възрастта си. Забележими затруднения или нарушения в дъвкателната функция са почти сигурен признак за бъдещ проблем с говора.

Зрително-пространствената диспраксия се проявява най-ясно, чрез неспособността за фокусиране на погледа. Другият вид проява на затруднен говор се нарича дисфазия. Тя по-скоро ориентирана към трудностите в създаването, изговарянето и разбирането на речеви структури.

Дислексията е още един дефицит на хиперактивните деца, свързан с трудности при четене и писане – те “виждат” буквите по свой, много различен начин. Парадоксално, тези деца се научат да четат и пишат с огромни затруднения, но в същото време са изключително интелигентни и говорят съвсем нормално за възрастта си.

Всички тези дефицити се наблюдават както в хиперактивно-импулсивното поведение, така и в някои аутистични заболявания. В съчетание с характерните импулсивни гневни изблици и неспособността за общуване (в аутистичният спектър – от невъзможност да развитие на адекватни вербални и невербални умения, а при хиперактивният синдром – от нетърпение, импулсивност и агресия), симптомите при двете състояния лесно се припокриват.

Важна отличителна черта е, че аутистите са склонни към самонараняване. Хиперактивните деца просто са привлечени от екстремни игри и занимания, които са с повишена опасност от нараняване. Двете са доста различни състояния и макар и да са класифицирани като медицински диагнози, да които се предписват медикаменти, синдромът на хиперактивност е по-скоро характерен поведенчески модел. Социалната изолация е характерна последица и при него, но в много по-ниска степен.

Дефицитът на вниманието е изключително важна характеристика, още повече че той много често придружава хиперактивно-импулсивното поведение. Трудната концентрация, неспособността за продължително съсредоточаване и планиране, както и невероятно лесното разсейване не са характерни черти за аутистичният спектър диагнози. Специалистите ще ви информират веднага, че децата с типично аутистично разстройство се занимават вглъбено и самостоятелно в продължение на часове, и то с огромен интерес.

Диагностицирането на тези сложни неврологични състояния изисква внимателно и продължително наблюдение от няколко специалисти – детски невролог, психиатър и логопед. Процесът не е лек, тъй като заболяванията от този спектър са с широка и леко неясна симптоматика. Не се изкушавайте да ги определяте сами или да разчитате на самостоятелно проведени тестове – диагностиката често затруднява и квалифицирани специалисти.

Хиперактивните и аутистични деца

Хиперактивно-импулсивното дете действително не винаги е добре прието в социална среда. Неизчерпаемата му енергия често го превръща в лидер на групичка негови връстници или пък точно обратното – изолира го от тях, заради нетърпеливият, прибързан и буен характер с неконтролируемо поведение.

Малчуганът с аутистично разстройство е затруднен с общуването в много по-висока степен. Той не страда от нетърпение, а просто не умее да различава невербалните сигнали при комуникация и това затруднява процесът изключително много. В комбинация с някой от горепосочените дефицити и избухливост може да се каже, че поведението му почти винаги е смущаващо и неприемливо за другите деца. Именно това затруднява много обучението му в стандартни учебни заведения.

ВИЖ ОЩЕ
панически атаки

Паническите притъпи – най-добрият ни приятел

панически атакиПреживелите панически атаки хора са изпитали сравнимата с много ограничен брой усещания, пълна липса на контрол върху тялото и съзнанието си. Преживелите множество паник атаки със сигурност са преминали през едни от най-зловещите минути в живота си, когато са се изправили пред свой голям страх, материализиран чрез усещането за физическа смърт. Макар че звучи като сложно и сериозно заболяване, това състояние всъщност е органична реакция на сериозен психо-емоционален проблем.

Шансът пристъпът да бъде объркан със сърдечносъдов или белодробен проблем обаче присъства в 90 % от случаите. Симптомите му поразително наподобяват тези на инфаркт, инсулт, исхемична криза, астма, емболия и няколко други плашещи диагнози. Какво представлява той, на физиологичната или психосоматичната симптоматика трябва да обърнем повече внимание и всъщност, как да се справим?

В началото беше амигдалата

Последното, което ще помислите след преживян шок с подобен интензитет, е че тялото ви просто реагира на нещо – събитие или поредица от събития, на което е нямало как да реагирате на момента. А може би просто не сте ги разпознали като застрашаващи вашето комфортно психо-телесно състояние. Този процес се изяснява лесно, ако разгледаме внимателно строежът на мозъка ни.

Преди да получи две симетрични мозъчни полукълба (емоционално и логично) и 800 кв.см. неокортекс – мозъчна кора, отговорна за съзнателната рационална мисъл, преценката и потискането на импулсите, човекът (Homo Sapiens) е имал бадемовидната амигдала. Тя представлява ядро от неврони, разположено в лимбичната система на главния мозък.

Съхранена отлично в продължение на милиони години, амигдалата е с почти идентична структура като тази на приматите и първобитните хора. Тя отговаря за сензорно-моторните емоционални реакции, условните рефлекси и основните чувства на неудоволствие – гняв, агресия и страх. Хипокампът (друга важна част от лимбичната система) свързва изпитана емоция с опит и я проектира в паметта при повторна среща с конкретният образ.

Лимбичната система е отговорна за оцеляването на видовете. Тя действа абсолютно емоционално, възоснова на принципа проба-грешка, основан на усещане за удоволствие или неудоволствие, и подтиква към конкретно действие. В каменната ера, именно това чувство е спасявало човешкият индивид от сигурна смърт.

Сега, амигдалата продължава да складира емоциите ни и при сигнал за заплаха, мобилизира функциите на цялото тяло в готовност за битка. Ако психически и физически здрав индивид попадне в клетка с лъв или тигър, ще изпита същите усещания. При паническите атаки обаче липсва видим противник.

Панически пристъп

Както може да видите в горните редове, паническият пристъп е напълно мотивирана реакция на изключително силно неудоволствие. То е запаметено от амигдалата, която при попадане в идентична ситуация и след припомняне на момент, запаметен като стресов, просто “включва“ определени механизми. Всъщност, симптомите на атаката представляват характерната телесна защита.

Тялото отделя огромни количества адреналин, норадреналин и кортизол, които, когато няма как да бъдат изразходени чрез действие, причиняват силно сърцебиене, хипервентилация и задух, напрежение в мускулите, обилно изпотяване, изтръпване и скованост, болка, стягане и тежест в гърдите, заедно с тремор. Тези симптоми няма как да не провокират усещане на страх. То се появява често и преди настъпването им, но след това със сигурност ще се задълбочи.

Физиологични причини

Сблъскалите се с паник атака хора винаги се насочват към преглед от квалифициран лекар. Малцина осъзнават, че усещанията им се дължат психо-емоционално състояние. Всъщност, те са прави, защото изненадващо се оказва, че някои физиологични състояния предразполагат към тези пристъпи.

Хроничните или епизодични белодробни заболявания (бронхит, пневмония, астма, ХОББ и др.), козметични сърдечни дефекти или по-сериозни сърдечни смущения, изменения във функцията на щитовидната жлеза, вегегативна дистония и дори някои скелетно-костни диагнози предизвикват по естествен път поредицата от зловещи симптоми.

Гръбначното изкривяване, дисковата херния, остеохондрозата и свързаните с някои от тях остеофити могат да компресират и да стеснят основни кръвоносни съдове, както и важните органи в гръдната клетка. Постоянните симптоми на затруднено дишане лесно провокират панически пристъп. Понякога те са полезна телесна реакция – астматичните пристъпи например изчезват напълно при системен прилив на адреналин в тялото.

Паническите атаки обаче понякога са на физическа и психическа преумора, както и системна злоупотреба с алкохолни или наркотични субстанции (включително кофеин и тютюн). Тази възможност задължително се проверява, ако пристъпите се проявяват редовно.

Соматизираният страх

При липса на физиологичен причинител, психологическият със сигурност е сериозен. Толкова сериозен, че единственият начин да “излезе на светло” е чрез тялото ви, защото съзнанието се опитва да го подтисне всячески. Това е може да е минало травматично събитие, но и просто неприятен спомен, който мозъкът запаметява с определен интензитет, в зависимост от темперамента.

Със сигурност, ситуацията БОРБА или БЯГСТВО е реална, само че самата битка не може да се реализира по познатият примитивен начин. Потискането на емоции в наши дни е задължително за социалната адаптация, до такава степен, че понякога се случва несъзнателно. Различните типове темперамент обаче реагират на потискането по различен начин. Паниката е реакцията на прекаленото потискане.

Примитивният човек в нас не се обажда случайно. Той се опитва да “каже” нещо много важно, което пряко застрашава комфорта, бъдещето и индиректно – оцеляването ни… Преди милиони години хората са успявали да оживеят и да се възпроизведат, без да бъдат изядени от дивите животни, благодарение на малката амигдала.  Дали ситуацията е много по-различна в наши дни?

Не забравяйте и нещо много важно – вие влагате огромна енергия в дадена мисъл, емоция и проблем, когато сърцето ви бие с 200 удара в минута, гърдите ви стягат и треперите от прилив на адреналин. Какво бихте могли да направите, ако я насочите в обратна посока, колкото и да изглежда страшно на пръв поглед?

ВИЖ ОЩЕ
болки в ставите

Защо страдаме от ставни болки

болки в ставитеЧовешкото тяло е съвкупност от сложно устроени анатомични системи. Костно-скелетната структура е най-важната опорна точка и основа, без която не бихме комбинацията от органи не би могла да образува оформено тяло. Скелетът на здрав възрастен човек се състои от 206 (до 212) кости, разположени в череп, цервикален (шиен) отдел, гръбначен стълб, гръден кош, ребра, раменна структура, горни и долни крайници, ходила и пръсти.

Костите са свързани помежду си здраво, но достатъчно свободно, за да създадат идеалната двигателна моторика. За връзка служат хрущялно-тъканни структури, наречени стави, които са около 350 на брой, класифицирани като синовиални (подвижни), фиксирани (неподвижни) и полуподвижни. Появата на болки в ставите винаги е притеснителна, тъй като може да е свързана както с нарушение в хрущялните структури на ставната капсула, така и със ставна връзка или сухожилие.

Видове ставни деформации

Болката е симптом на синовиалните и хрущялни (полуподвижни) ставни структури. Тя често се проявява с усещане на скованост и затруднена подвижност, придружено с характерен звук (пукане на ставите) и се излъчва и към свързаните от ставата кости. Понякога е придружена от локално подуване, зачервяване и затопляне, заедно с повишена телесна температура. Такива оплаквания се появяват най-често в ставите на коленете, лактите, раменете, пръстите, челюстната, гривнената и тазобедрената става.

Болезнените усещания, предизвикани от деформация на ставата, могат да бъдат временни (сезонни), но след определен период на нелечение да се превърнат в хронични. Когато са само придружаващ симптом към друг вид заболяване, те просто отшумяват след излекуването му.

Увреждане на меки тъкани в ставната капсула

Понякога главният проблем за болка в ставната област не е деформация или разместване на костният сегмент. В случая тя маркира навяхване, разтягане и деформация на меките структури в капсулата – сухожилие, ставна връзка и мускулни влакна.

Ставните връзки и сухожилията са ивици здрава съединителна тъкан и колаген, която обаче не е прекалено еластична. Докато сухожилието може само да се разтегне и възпали, ставната връзка е податлива както на навяхване, така и на разкъсване, и дори поява на остеоепифизиолиза – пълно отделяне от костта, към която е прикрепена.

Най-податливи на травми са кръстосаните връзки на долните крайници (коляно, глезен, стъпало), а по-рядко и с много по-леки последици – тази в шийният отдел. Болката е с остро и парещо начало, придружена от блокирани движения, възпаление с локален болезнен оток и дори вътреставен кръвоизлив (хемартроза). Тендинитът, тендинозата и тендинопатията са няколко медицински състояния, описващи възпаление на сухожилията, което може да възникне във всяка област на тялото.

За намаляване на болката, възпалението и отока се предписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Ако те не повлияват ефективно състоянието, се заменят с глюкокортикоиди. Същинското излекуване на обаче става чрез локално обездвижване с гипсова превръзка или ортеза, и физиотерапевтични упражнения след определен период от травмата. При неуспешно лечение или пълно разкъсване (остеоепифизиолиза), лечението се осъществява с хирургическа намеса или подшиване на връзките.

Синовиалната мембрана, която “облицова” вътрешната част на капсулата, също е склонна към травматични изменения. Секретираната от нея синовиална течност е концентрат от хиалуроанова киселина, хондроитин сулфат, глюкозамини и глюкозаминогликани. Тя спомага за гладкото и лесно движение на хрущялите и освен това активно подхранва гладката хрущялна тъкан.

Редица ставни увреждания обаче предизвикват намалено и увеличено производство на този секрет и промяна в съставът му, които предизвикват физически симптоми. Пониженото количество течност уврежда хрущялната маса и е последица от артрозни изменения, а повишената секреция се причинява от възпаление, води да натрупване на течност в кухината на капсулата. Резултатът – оточна, болезнена и трудноподвижна става, е познат като синовит или бурсит.

Концентрацията на голямо количество синовиална течност се получава и под формата на хигрома – доброкачествена киста, причинена от херниация на мембраната. Тя се образува върху стъпалата и ходилата, като отстраняването й става чрез пункция.

Увреждане на хрущялната тъкан

Болезнени стави се причиняват със същата честота и от деформация и дегенерация на ставният хрущял. Хрущялът е гладка колаген – еластинова маса с висок процент протеогликани, която представлява твърдият компонент в структурата на ставната капсула. Той е с плътност от 3 до 5 мм. и покрива външната повърхност на ставата.

Хрущялната маса и течността, секретирана от синовиалната мембрана във вътрешната част на капсулата, предотвратяват триенето между допиращите се костни тела, омекотяват тежестта от корпуса и така улесняват движението. Въпреки че е изключително гъвкав и устойчив, ставният хрущял се възстановява трудно и бавно след деформация. Такава може да възникне от травматичен удар и като резултат от постепенно дегенериране на твърдата гладка тъкан.

Луксацията (изкълчване) и навяхването (дисторзия) травмират всички елементи от ставната капсула и са травма в резултат от физическо натоварване. Хрущялната тъкан се уврежда самостоятелно като следствие от инфекциозен процес или износване. Сред популярните “ставни” заболявания са няколкото варианта на артрит, артроза (изтънен хрущял), остеопороза, остеохондроза (в юношеска възраст), остеофити и още някои дегенеративни последици.

Гръбначното изкривяване и дисковата херния също засягат здравословната форма на ставните капсули, а увреденият менискус е най-кошмарното преживяване на всеки активен спортист. Менискусът е дисковидна хрущялна тъкан в коленните стави, която сравнително  лесно може да се увреди и прекъсен при тежки физически натоварвания.

Симптомите при всички увреждания на твърдата хрущялна тъкан са остра блокираща болка, ограничена подвижност, оток и характерен звук при движение. Модерните алтернативни методи на лечение (масаж, акупунктура, лазерна терапия и др.) са все по-предпочитано средство за предотвратяване на хирургическа намеса, едновременно или придружавайки медикаментозното лечение.

ВИЖ ОЩЕ
повишена тревожност

Психичен дискомфорт или заболяване е тревожността

повишена тревожностТревожността е психологическо състояние, чрез което мозъкът подава сигнал към тялото за напрегната ситуация, която заплашва телесният и психически комфорт. Усещането за повишена тревожност е нормална реакция при определени социални и житейски събития и всеки от нас е преминал през подобни изключително напрегнати епизоди.

За някои хора обаче това чувство остава постоянен “спътник”, дори и при отсъствие на рационална заплаха. Интензивното притеснение се отразява на социалната адаптация и комуникация, и се превръща в истински проблем при наложително пребиваване в стресова среда, както и при сблъскване с маркираните като “страшни”  ситуации.

Именно степента на тревога определя наличието или отсъствието на психологично смущение. Докато силното притеснение е нормално и дори стимулиращо за някои активности, патологичната му форма е неадекватно по-висока от протичащите събития, продължителна и напълно обсебваща съзнанието. Често, такава тревога принудително променя поведението в различни житейски ситуации.

Психологическа и физическа проява

Психическите симптоми на тревожност включват индивидуалните усещания на дискомфорт, които не се проявяват на физиологично ниво. Такива са повишената моторна активност и възбудимост, силният натраплив страх, постоянното безпокойство и очакване за нещо лошо, както и острите пристъпи на паника. Произтичащите от тях проблеми с концентрацията, апатия, разсеяност, раздразнителност, гняв и агресивност, също могат се приемат като симптоми.

Те могат да достигнат патологични размери и са типичният белег на тревожно разстройство, понякога дори и без присъствие на физически симптоми. Понякога, психиката открива начин за справяне с прекомерната тревожност чрез повторение на видимо безсмислени “ритуали” или чрез поредица от наглед безпричинни натрапливи мисли (обсесивно-компулсивно разстройство).

Тревожните усещания се наблюдават и при продължителна употреба/злоупотреба с алкохолни и наркотични субстанции, а понякога дори след прекалена консумация на кафе, шоколад и тютюн. Този факт понякога е с подценявано значение, а е доста важен при точно определяне на състоянието, особено при придружаващи физически симптоми.

Физическото проявление на тревожността е твърде неприятно и дори плашещо. Знаем, че бадемовидната амигдала и хипокампусът могат да причинят доста зловещи изживявания чрез обилните количества адреналин, норадреналин и кортизол. Прекомерното притеснение се проявява чрез сърцебиене, болка, тежест или натиск в гръдната кост, задух, мускулни болки и схващания, повишено кръвно налягане, втрисане, изтръпване и схващане на крайници, сухота в устата, главоболие, отпадналост, умора и мн. други.

Продължителното им присъствие изтощава организма, а в комбинация с психологичните симптоми, умората се превръща в постоянен спътник на тревожните хора. Неслучайно тревожните разстройства често предизвикват депресия и хипохондрия. Тези психологични състояния се срещат като епизодичен стресов период, изолирана фобия или продължително разстройство.

Стрес, фобия, тревожно разстройство

Стресът в резултат на външни фактори в средата също може да придобие патологични размери. Често той дори е фактор за поява и задълбочаване на тревожно разстройство, което затруднява функционирането в различни житейски аспекти.

Фобията например е ирационален страх, който често е следствие на натрупано психическо напрежение, дори и наглед напълно нереалните страхове (арахнофобия – страх от паяци, агорафобия – страх от открити пространства и др.). Тя се изявява чрез изключително силна паника. Ако истинската причина за паническите пристъпи не се открие навреме, фобийните епизоди често прерастват в постоянна тревожност. Типичен пример е паническото разстройство (ПP)

Статистически проучвания сочат, че около 5-7 % от световното население е страдало поне веднъж в живота си от прекомерна тревожност. Интересното е, че тенденцията клони към нарастване на посочените цифри. В някои случаи това е следствие от сериозно психическо заболяване или психологична травма, но нерядко разстройствата са причинени от изострена чувствителност и стресов епизод в даден момент от живота.

Най-известните са генерализираното, обсесивно-компулсивното, паническо, афективно, посттравматичното тревожно разстройство и социалната фобия. Биполярното афективно разстройство и циклотимията се класифицират към граничните диагнози и се изразяват чрез много резки промени в настроението.

Соматоморфни разстройства

Съществуват различни видове тревожност, които могат да се проявят като епизоди или чрез постоянни натрапчиви усещания. Всички те обикновено предизвикват поява на описаните физически симптоми, които понякога са толкова ярко проявени, че стават неконтролируеми. Понякога, макар и доста рядко, те са единствените симптоми на тревога, без човек да е изпитал предварително чувство на очакване, безпокойство или силно притеснение.

Това е характерното клинично проявление на соматоморфната тревожност, които специалистите класифицират като психосоматични. Физиологичните симптоми са на преден план и са основните оплаквания, затова и пациентите смятат, че страдат от телесно заболяване. Всъщност, това са соматизирани нерешени психо-емоционални проблеми – състояние, което понякога се установява доста бавно и трудно.

Соматоморфните разстройства може да са самостоятелна диагноза, но и болест-симптом – последица от друго физическо или психическо заболяване. Физическите фактори са тежка бактериална или вирусна инфекция, миопатия (мускулна слабост и дистрофия), хиперфункциуя на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови заболявания, системен лупус, множествена склероза и дори мозъчен тумор. Хистерия, шизофрения, хипохондрия, и дори обикновените хроничен стрес и депресия, са психическите заболявания, които го причиняват.

Този тип психологическо разстройство е често срещано в наши дни. Докато терминът хистерия е разучен от Фройд още през 19 в., хроничният синдром на умора и синдромът на раздразненото дебело черво стават популярни едва в края на миналия век. И всъщност, те не са симулация, а физиологична реакция.

Симптомите при соматизация включват характерните безсъние, главоболие, световъртеж, сърцебиене, хипервентилация и задух, болка и стягане в гръдния кош, изтръпване и скованост на крайници. Често те се проявяват и чрез дерматологични проблеми, като понякога се наблюдават и епизоди на парестезия, парализа, слепота и мними припадъци.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ