fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 2 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-2,category-paged-2,cookies-not-set,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive

ХОЛИМЕД > Полезно

Полезно - СТРАНИЦА 2



поясна лордоза

Какво е поясна лордоза и кои са възможностите за лечение

поясна лордозаЛумбалната, или така наречената поясна лордоза е най-често срещаният вид гръбначно изкривяване. Деформацията може да засегне хора от всяка възраст, но най-опасна е сред подрастващите, тъй като може да окаже влияние на общото им физическо развитие – това на гръбначно-костната система и на вътрешните органи.

Какво представлява?

Гръбначният стълб на всеки човек има няколко естествени извивки – в областта на врата, горната част на гърба и долната, поясна област. Извивките, оформящи структурата на гръбнака, се наричат лордозни (шията и кръста) и кифозни (в зоната на плешките). Те имат специфично предназначение и редица функции, сред които:

  • Да абсорбират шока;
  • Да поддържат тежестта на главата;
  • Да подравняват гръбнака и таза в една линия;
  • Да стабилизират и поддържат гръбначната структура;
  • Да способстват гъвкавостта при навеждане и усукване.

Лордозата е гръбначна деформация, засягаща естествената лордозна крива в скелета на даден индивид. Когато извивката е по-голяма от нормалното и насочена навътре, се касае за лордоза. В зависимост от това дали засяга шията или долната част на гърба, тя бива цервикална или лумбална (поясна). Всяко изкривяване оказва прекомерен натиск върху гръбначния стълб, причинявайки болка, дискомфорт, а в по-тежки случаи повлиява двигателната способност.

Кога състоянието буди тревога и какви са прогнозите?

Диагностицирането на поясна лордоза е съвсем лесно, и дори не е нужна оценката на специалист, за да се разбере, че става въпрос за аномалия. Един прост тест, който всеки би могъл да проведе у дома, ще му посочи съответния отговор. Когато човек е легнал по гръб на твърда повърхност, в областта на кръста се получа свободно пространство, в което всеки може да си вкара ръката. По-голямото пространство е индикация за лордозна крива.

Лечението на лордозата зависи от това колко сериозно е изкривяването и какво го е предизвикало. Има съвсем минимално медицинско притеснение, ако извивката в поясната област се обръща при навеждане напред, но ако се запазва, обезателно трябва да се потърси консултация със специалист. В повечето случаи с физиотерапия и ежедневни упражнения, състоянието може да се контролира.

Най-често срещаният симптом на поясната лордоза е мускулната болка, заради необичайния начин, по който гръбнака се извива при навеждане. Мускулите се разтеглят в различни посоки, което им причинява стягане и дори спазъм. Намалената подвижност е също симптом на лумбалната лордозна деформация.

Други съпътстващи симптоми са: изтръпване на крайниците и кръста, скованост, стрелкаща болка, като при електрически удар, понижен контрол на пикочния мехур, слабост и намален контрол над мускулите. Освен на база симптоматиката, диагностицирането на лордозата става чрез физически преглед и рентгенова снимка, която да покаже точния вид и параметрите на изкривяването.

За щастие, повечето хора с поясна лордоза не се нуждаят от медицинско лечение. Как ще се процедира в дадения случай, зависи от големината на кривата и наличието на съпровождащи проблеми. Лечебният план в най-общия случай включва: медикаменти за овладяване на болката и отока, прием на витамин D за подобряване на костната структура, и носене на корсет – за децата и юношите.

Определени пациенти са съветвани да редуцират своето тегло, за да се облекчи гръбначния стълб и се подобри стойката. Отлични резултати дава ежедневната физиотерапия за укрепване на мускулите и обхвата на движението. Упражнения, препоръчани от опитен терапевт, включително във водна среда, помагат да се поддържа мускулния тонус. Оперативна намеса е нужна само ако лордозата причинява неврологични проблеми.

ВИЖ ОЩЕ
преднокоренчева увреда лечение

Преднокоренчева увреда – профилактика и лечение

преднокоренчева увреда лечениеПредкоренчева увреда е състояние, съпътстващо различни заболявания на гръбначния стълб. Възможностите за профилактика и лечение до момента залагат основно на методите на физиотерапията. Въз основа на това доколко засегнат е даден нерв, се прави избор относно вида и продължителността на лечебната програма и се определя броя на подходящите терапевтични сеанси.

Симптоми и възможности за облекчение

Важно е да уточним, че предкоренчевото увреждане може да възникне като вторичен ефект от друго, по-сериозно гръбначно заболяване. Засяга предимно пациенти със сколиоза, дискова херния, ишиас, фрактури на гръбначен стълб и т.н.  Почти винаги се касае за скованост, липса на чувствителност и болка, но в случая по-сериозният проблем е, че може да се понижи драстично подвижността на болния.

При хернирал диск и изместване на гръбначните прешлени, се получава притискане на гръбначния канал, където са разположени нервните коренчета. Те осъществяват връзката между гръбначния мозък и долните крайници. Обикновено се касае за предкоренчева увреда на тораколумбалния сегмент на ниво L5, като засегната е само едната страна или двустранно.

Симптомите не са много различни за болшинството пациенти, като в общия случай включват: болка в тазобедрената става, изтръпване на единия или и на двата крака с изразена слабост и невъзможност да се стои изправен продължително време. Болките се усилват при изправяне, а нерядко се касае и за трудно преобръщане в легнало положение.

Възможностите за лечение на предкоренчево увреждане включват медикаменти, физиотерапия, а в по-тежки случаи с риск от трайно инвалидизиране, може да се наложи и хирургична намеса за освобождаване на компресирания нерв. Когато състоянието е в напреднал стадий, прогнозите за бързо и трайно излекуване са минимални.

За да се говори за ефективност на лечебната програма, е необходимо преди всичко да се въздейства на основното заболяване или деформация, довело до увреда на корена на нерва. Когато се касае за състояния като кифоза и сколиоза, е важно да се работи върху корекцията на гръбначния стълб. Това може да стане с носене на корсет, с упражнения за укрепване на гръбначните мускули и с приучаване към правилна стойка.

Медикаментите, назначавани за облекчаване на състоянието на пациенти с предкоренчева увреда, могат да включват както противовъзпалителни лекарства, така и витамини от група В и анестетици. Инжектирането на кортикостероиди в някои случаи намалява възпалителния процес. Болкоуспояващите биха могли да бъдат препарати от групата на аналгетиците или по-силни, назначени от лекуващия лекар.

Физиотерапията е най-доброто решение за подобряване на състоянието на хората с почти всички видове гръбначни заболявания. Тя обикновено включва различни видове упражнения, които целят да укрепнат мускулите, изграждащи поясния мускулен корсет, както и да подобрят стойката и позицията на тялото в седнало положение.

За подобряване подвижността на гръбначните прешлени в засегнатия сегмент, е важно упражненията да натоварват директно въпросната лумбална зона. Специфичните тренировки могат да се провеждат с тренажор, както и във водна среда (аква-гимнастика), когато чувствителността и подвижността на крайниците е силно понижена.

Слаботоковите електрически импулси показват висока ефективност в стимулиране електропроводимостта на нервните окончания. В това отношение електроимпулсните терапии дават много добри резултати в лечението на предкоренчева увреда. Понякога още след първите сеанси се наблюдава подобрение в състоянието – изтръпването и болките при движение намаляват, което води до възстановяване на двигателната функция, често до максималния ѝ обем.

ВИЖ ОЩЕ
ръбови остеофити

Ръбови остеофити – дегенеративно изменение, което се повлиява добре с подходящите методи на лечение

ръбови остеофитиОшипяването (Остеофитоза) измъчва по-голямата част от хората в напреднала възраст (над 50г.), но не е изключено да се появи и в по-ранна възраст. Сред множеството видове шипове, се срещат и така наречените ръбови остеофити. Те са също екзостози (костни израстъци), само че обхващат ръбовете на ставите. Могат да причинят от лека болка до схващане и обездвижване на ставно-костната връзка в даден участък от скелета.

Какво води до тяхната поява?

Шиповете са най-често симптом на дегенеративното увреждане на ставния хрущял. Срещат се почти винаги при хора с Остеоартроза. Сред причините за атипичното разрастване на костна тъкан спадат: възрастови изменения, травми, възпаление на съседни костно-ставни структури, дефицит на определени хранителни вещества, недостатъчна физическа активност, генетична предразположеност.

Остеофити, включително ръбови могат да се появят и вследствие на автоимунни заболявания, какъвто е ревматоидният артрит. Формирането на костните образувания започва след като костният хрущял бъде увреден. Хипертрофията е отговор на организма, при който костта се опитва да се адаптира към настъпилите изменения.

Какви са възможностите за лечение и облекчаване на болката?

Остеофитозата е по-често хронично състояние, което е възможно да бъде и оперативно третирано, в случай че костният израстък притиска нерв или няколко съседни нерва, и по този начин пречи на движението. Тъй като появата на всеки вид, включително на ръбова остеофитоза, се дължи на износване на ставите, се приема, че не може да се говори за окончателно лечение.

За жалост все още не съществува медикамент, показал способност успешно да повлиява болестния процес, тоест да направи състоянието обратимо. И понеже болката е основен симптом на ошипяването, медикаментозната терапия е насочена основно в посока овладяване на болезнения процес.

Обикновено на прицел са както болката, така и възпалението, което я причинява. Добри резултати в това отношение дават някои нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероидите и медикаментите от групата на хондропротекторите. В последните години се установи мнението, че започнати в най-ранния етап, хондропротектори като Флексен могат да забавят дегенеративните изменения на хрущяла.

Физиотерапията и по-конкретно кинезитерапията е един от най-добрите лечебни методи, защото помага чрез движение да се възстанови нормалната функция на опорно-двигателния апарат и да се забавят процесите на стареене в костно-ставния хрущял. С помощта на добър кинезитерапевт, който на база множество функционални тестове да определи моментното ви състояние, ще може да се създаде индивидуална програма, която да даде отлични резултати.

За да се подобри мускулният тонус и подобри ставната подвижност, са нужни около 10-15 процедури, проведени от кинезитерапевт. Той е този, който на база индивидуалното състояние, може да определи дали да се стимулира и проводимостта на периферната нервна система. Кинезитерапията работи в няколко посоки. Тя засилва мускулите на крайниците и около гръбначния стълб, и спомага за поддържането на правилна стойка.

Терапията е добре да започне с лечебен масаж, който да подобри кръвоснабдяването на меките тъкани и да намали мускулния спазъм. Прилагат се специфични техники, които да увеличат двигателния капацитет, като отпуснат скъсените мускули.

При засегнати нервни връзки, заради ръбови и други остеофити, е възможно да се проведе и курс с електроимпулсна терапия. Шиповете не могат да бъдат окончателно лекувани, но за щастие, симптомите подлежат на ефективно облекчение с добре изготвена терапевтична програма.

ВИЖ ОЩЕ
междуребрена невропатия

Причини, симптоми и лечение на междуребрена нервопатия

междуребрена невропатияИнтеркосталната невралгия, позната още като междуребрена невропатия е за щастие рядко срещано неврологично заболяване. Проявява се с болка в областта на гръдния кош, тъй като обхваща хода на междуребрените нерви. И понеже симптоматиката често пречи да се постави ранна диагноза, тук ще разгледаме нейните особености – причини, симптоми и начини на лечение.

Какво причинява състоянието?

Причините за възникването на междуребрена невропатия включват: възпаление, увреждане и компресия на интеркосталните нерви. Доста често междуребрена невропатия се появява след торакотомия, понеже за жалост, не винаги е възможно да се избегне увреждане на интеркосталните нерви и мускулите между ребрата.

Голям брой заболявания и състояния причиняват неврологичното увреждане. Невралгията може да се появи вследствие на травми и възпалителни процеси, обхващащи нервите, мускулите, хрущялите и сухожилията в областта на гръдния кош и средния сегмент на гръбначния стълб. Херпес-Зостер, тумори и постоперативни сраствания на тъканите, също са сред възможните причини.

В зависимост от причинителя, междуребрената невропатия може да отзвучи спонтанно, но в повечето случаи се налага лечение. Усложненията, които биха могли да възникнат при нелекувано или лошо лекувано такова състояние, са доста на брой и в повечето случаи драматични. Възможно е невралгията да предизвика дихателна недостатъчност и респираторен арест, както и пневмония, обездвижване на торса и раменете, и хипоксия (понижени нива на кислород в кръвта), заради понижения дихателен капацитет.

Симптоми и диагностика

Болката е основен симптом на интеркосталната невралгия. Симптомите са обикновено епизодични и включват остра или тъпа, постоянна болка, разпространяваща се по хода на нервите в гръдния кош. Болезненото усещане често се повишава при резки движения, натоварване и навеждане на торса с усукване.

Понякога болката може да обхване коремната кухина, ръката, рамото и гърба. Състоянието би могло да се прояви и с треска, скованост, изтръпване и сърбеж – симптоми, характерни за редица други заболявания и състояния, което често затруднява диагностицирането. Не е изключено лекуващият лекар да се осъмни за сърдечен арест или за белодробен проблем, заради сходната симптоматика.

Как се поставя диагноза междуребрена невропатия? Диагнозата не би представлявала проблем за опитен невролог, който ще снеме подробна анамнеза и ще назначи необходимите неврологични изследвания. В някои случаи може да се наложи да се прибегне към средствата за изобразителна диагностика – рентгенография, компютърна томография или ЯМР.

Методи на лечение

Методите на лечение се определят от типа и степента на увреждане на итеркосталните нерви. Както обикновено, терапията включва медикаменти за овладяване на възпалението и болките. Това могат да бъдат нестероидни противовъзпалителни средства (Ибупрофен, Напроксен, Индометацин).

Невропатии, причинени от херпес Зостер налагат третиране с Ацикловир и фамцикловир. В някои случаи се назначават кортикостероиди, за да се намали рискът от развитие на пост-херпесна невралгия. В отделни ситуации добър резултат дава приемът на антихистамини и антидепресанти. Определени антивирусни лекарства показват добра ефективност в понижаване тежестта и продължителността на симптомите.

Методите на алтернативната медицина също не бива да бъдат отхвърляни като адекватен лечебен прийом. Алтернативните терапии включват широк набор от физико-механични методи на въздействие. Сред тях са: акупунктура, масажи и физиотерапия, включително физически упражнения и електроимпулсна терапия.

Лечението би могло да даде отлични резултати, ако с него се заеме опитен и добре обучен физиотерапевт. Времето, необходимо за окончателно излекуване (доколкото е възможно), е индивидуално и зависи от вида на увреждането и продължителността на симптомите.

ВИЖ ОЩЕ
Полиневропатия – диагностика

Полиневропатия – диагностика и възможности за лечение

Полиневропатия – диагностикаМетодите, помагащи да се извърши прецизна по отношение наличието на полиневропатия диагностика, са няколко, всеки от които може да даде категоричен отговор. Състоянието засяга милиони хора по света, повечето от които са го придобили вследствие на диабет или друго неврологично заболяване. Какво представлява, как се диагностицира и какви са методите на лечение? На тези въпроси ще опитаме да отговорим в следващите редове.

Какво представлява?

Полиневропатията представлява състояние, при което са увредени множество периферни нерви. Периферни са всички нерви, намиращи се извън главния и гръбначния мозък. Тяхната функция е да предават информация между централната нервна система (ЦНС) и всички останали части на тялото.

Това тежко, увреждащо неврологично заболяване изисква навременна диагностика, за да може в минимален срок да се започне терапия, която да ограничи задълбочаването на проблема. Полиневропатията не действа избирателно. Тя може да засегне нерви, отговорни за чувствителността (сензорна невропатия), за движението (двигателна невропатия) или и двете (сензомоторна невропатия).

Нерядко невропатията поразява автономните нерви, отговорни за контролирането на важни функции като храносмилането, пикочния мехур, кръвното налягане и сърдечната честота. Всъщност, съществуват над 100 вида периферни невропатии, и болшинството от тях са полиневропатии. Всеки тип се класифицира според вида на увреждането, причина за появата и симптомите, с които се проявява.

В неврологията се разглеждат три основни типа:

  • Хронична симетрична периферна невропатия. Повечето полиневропатии са хронични и се развиват в продължение на месеци;
  • Множествена мононевропатия: На лице е увреждане на поне две отделни нервни зони;
  • Остра симетрична периферна невропатия: За щастие рядко срещана. Най-честата причина за появата е синдром на Гилен-Баре, състояние, което може да бъде фатално.

Някои невропатии могат да се развиват в продължение на години, но други стават тежки в рамките на дни и дори часове от възникването.

Как се диагностицира?

Понякога е лесно, но понякога напълно невъзможно да се извърши ранна диагностика на състоянието, освен ако не се провежда скрининг – фамилна анамнеза при генетична предиспозиция към полиневропатия. Диагнозата се базира на медицинска анамнеза, физикален преглед и неврологична оценка.

Вземат се предвид ръста и теглото на пациента, както и пулс, кръвно налягане и телесна температура. Сърцето, белите дробове и коремът също могат да бъдат проверени, за да се изключат алтернативни физиологични причини. Възможно е да се назначат кръвни тестове за диабет, функция на щитовидната жлеза, имунната функция, недостиг на хранителни вещества и друг вид фактори, които могат да са причина за полиневропатия.

Почти винаги се провеждат няколко прости теста за проверка на рефлексите, мускулната сила, чувствителност към температура и други сензорни функции, координация и стойка. Диагностика с медицинска апаратура дава най-прецизни резултати, като това включва: ЯМР и СТ сканиране, електродиагностични тестове и биопсии.

Лечение

Невролозите са категорични, че лечението на полиневропатия трябва да бъде насочено в няколко посоки – да се следят процесите на основното заболяване, да се коригират съществуващи хранителни дефицити и да се облекчат симптомите. Лечебният план най-често включва медикаментозни и други медицински терапии и процедури, а все по-често и алтернативна медицина.

Лекарствата за полиневропатия се назначават на база заболяването, причиняващо увреждането, например инсулин при диабет и тироидни хормони за хипотиреоидизъм. Болкоуспокояващи и кортикостериодни противовъзпалителни медикаменти редовно придружават лечебната програма.

Медицинските процедури обикновено включват: Транскустантна електро-стимулация, плазмен обмен (взема се кръв, от която се отделят антитела и други кръвни протеини, след което плазмата се влива обратно), терапия с имуно-глобулин, физиотерапия (за подобряване на мускулния тонус и координацията). Когато невропатията се дължи на притиснат нерв, операцията е удачно решение.

Алтернативната медицина предлага също някои ефективни методи за подобряване на състоянието. Те могат да се прилагат самостоятелно или като допълващ основното лечение курс. Най-добри резултати до момента са показали акупунктурата, хиропрактиката, масажите и медитацията.

ВИЖ ОЩЕ
изгладена лумбална лордоза

Кои упражнения помагат при изгладена лумбална лордоза

изгладена лумбална лордозаЗа изгладена лумбална лордоза можем да говорим при наличие на промяна в нормалната извивка на гръбначния стълб в областта на кръста. Изкривяването често се дължи на мускулен дисбаланс, както и на моментно повишен мускулен тонус. Нерядко причина за лордозата е и неправилна стойка на тялото. Във всеки случай състоянието е свързано с болки в кръста или с гръбначно заболяване.

Лумбалната/ поясна лордоза сама по себе си не е диагноза, а предимно сигнал за друг биомеханичен проблем в гръбначния стълб, например спондилоза, дискова херния, остеохондроза и т.н. Лордозата може да бъде както изгладена, така и задълбочена. Когато тазът е наклонен назад, гръбначният стълб го следва и по този начин физиологичната лордоза се изглажда. В обратния случай, ако тазът се наклони напред, лордозата се задълбочава.

Тъй като изкривяването се дължи на скъсяването на едни мускули и отслабването и разтягането на други, тазът се накланя напред или назад, което води до промяна на извивките на гръбнака, в това число и до появата на лордоза. Мускулите в областта на кръста могат да се тонизират и направят по-ефективни с някои упражнения, така че да се възстанови правилната позиция на таза.

Върху кои мускули трябва да се работи и как?

Разтягането (стречинг упражнения), натоварващо задната част на бедрата и корема, както и упражненията за укрепване на кръста и централната част на тялото помагат да се възстанови баланса в мускулите, отговорни за правилната позиция на таза.

Независимо дали лордозата е причинена от мускулен дисбаланс или мускулният дисбаланс е възникнал поради лордоза, има няколко мускула, които наистина могат да помогнат за намаляване на симптомите. Това са:

  • Глутеуси. Когато глутеусите са слаби, се губи ефектът от отваряне на предната част на бедрата. По-силните глутеуси ще помогнат за нежното привеждане на таза обратно в неутрално положение и ще стабилизират лумбалния сегмент на гръбнака.
  • Тазобедрени флексори. В идеалния случай искаме силни, гъвкави мускули, но вероятно ще установите, че при лордоза тазобедрените флексори са къси и слаби. Статичното разтягане на тазобедрените флексори е идеално, затова упражнения като ножици, при които тазобедреният флексор е огънат и удължен под натоварване, ще помогнат за укрепването им.
  • Rectus Abdomis и Obliques. Тези коремни мускули помагат за привличане на бедрата и ребрата по-близо един към друг. Когато това се случи, може да се появи леко сплескване на лумбалните прешлени, което помага да се изтегли таза леко и да се облекчи състоянието. Силната коремна мускулатура също ще помогне за поддържане на гръбнака и намаляване на натиска върху лумбалните мускули.
  • Лумбални екстензори. Тази мускулна група се спуска от двете страни на гръбначния стълб. Когато се скъсят, те задълбочават извивката в долната част на гърба. Те повече от вероятно ще са стегнати, ако имате лордоза, така че избягвайте всякакви упражнения за удължаване на лумбала, за да не изострите проблема. Вместо това опитайте упражненията, които насърчават лумбалната флексия и разтягане.

Упражненията, които можете да опитате включват котешко протягане с колене и длани на пода, при което гърбът се извива в дъга и отпуска с редуване на вдишване и издишване. Чудесен масаж на гръбнака се постига с люлеене по гръб с колене долепени до гърдите. Упражнението „планк”, познато от Йога като асана „кобра” помага за коригиране позицията на таза с укрепване на мускулатурата на кръста, корема и бедрата едновременно.

ВИЖ ОЩЕ
алтернативно лечение на сколиоза

Възможно ли алтернативно лечение на сколиозната болест?

алтернативно лечение на сколиозаМного хора с гръбначно изкривяване си задават въпроса възможно ли е алтернативно лечение на сколиоза и би ли могло то да се превърне в удачна алтернатива на оперативната корекция? Сколиозата засяга не само подрастващи, но и възрастни, които постоянно търсят нови решения за подобряване на своето състояние. За щастие има нетрадиционни методики, които да намалят болката, да увеличат функционалността и да подобрят стойката.

Какво представлява състоянието?

Сколиозата е абнормално изкривяване на гръбнака. Човешкият гръбначен стълб е вътрешно проектиран с три извивки, образувайки “S” форма, погледнат отстрани. Индивид със сколиоза ще има странична крива, по-голяма от 10 градуса, което често води до “S” или “C” формиране на стойката от предната или задната част на тялото.

Докато странично погледнато тази крива не е задължително да се забелязва с просто око, то при много хора се срещат забележимо неравномерни рамене, талия и ханш, издуване на част от ребрата, а понякога се среща изпъкналост в долната част на гърба от страната на изкривяването.

Повечето случаи на сколиоза са “идиопатични”, което означава, че за появата им няма известна причина. Има няколко вида сколиози, наблюдавани при възрастни, включващи:

  • Идиопатична – най-често срещаният вид. Причините за състоянието са неизвестни;
  • Вродена: Аномалията в скелета е присъствала при раждането. Тези случаи са редки и обикновено се диагностицират в детска възраст;
  • Паралитична: Възниква обикновено в резултат на нараняване на гръбначния мозък. Паралитичната сколиоза е индикация, че мускулите около гръбнака не работят;
  • Миопатична деформация: Подобно на паралитичната, миопатичната сколиоза е знак, че мускулите не работят правилно. Това може да доведе до атипични извивки в гръбначния стълб, причинени от състояния като мускулна дистрофия, церебрална парализа или полиомиелит;
  • Вторична: Други гръбначни състояния, които засягат прешлените, като дегенерация, остеопороза и остеомалация, могат да причинят сколиоза, поради което тя се нарича „вторична”. Спиналната хирургия също може да доведе до дисбаланс в гръбначния стълб, което ще доведе до поставяне на такава диагноза.

Хиропрактично лечение – начин за подобряване качеството на живот

Сколиозата, макар и да не подлежи на пълно лечение, се повлиява много добре от мануална терапия. Някои хиропрактически корекции и терапии, както и носенето на поддържащ корсет, могат да помогнат за намаляване на болката, предотвратяване на по-нататъшната деградация и повишаване на качеството на живот.

Според водещи хиропрактици, подобно на всички други методи на лечение, освен коригиращият корсет, предписан на подрастващите, хиропрактиката не коригира, не лекува и не прави сколиозата обратимо състояние. Хиропрактическите корекции и терапии обаче помагат за подобряване на формата (следователно и на функцията) и стимулиране на мобилността в ставите.

Тези подобрения биха могли да намалят болката, да увеличат комфорта и да подобрят стойката на болните. Хиропрактиците могат също така да адресират други симптоми и проблеми, които пациентът евентуално изпитва, както и да помогнат да се предотврати по-нататъшното деформиране на гръбначния стълб.

Много пациенти със сколиоза са се борили с дискомфорта през целия си живот – физически и емоционално. Повечето хора се диагностицират през трудните тийнейджърски години на индивида и са били принудени  да носят обемисти, неудобни и забелязващи се корсети през този формиращ период.

Някои пациенти носят този дискомфорт и несигурност със себе си и в зряла възраст, така че леките и още повече значителните подобрения в стойката могат да помогнат на пациента да се чувства по-малко комплексиран и по-самоуверен относно цялостния си външния си вид. Хиропракторът е желан член от поддържащия екип на пациента. Като специалист по мускулно-скелетната система, той може да предложи безценни съвети и опции за лечение.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ