fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 20 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-20,category-paged-20,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 20

Полезно - СТРАНИЦА 20



гръбначно изкривяване

Опасни ли са за вътрешните органи гръбначните изкривявания

гръбначно изкривяване Заболяването гръбначно изкривяване представлява деформация на две или повече от прешленните структури в някой от трите отдела на гръбначният стълб – цервикален (шиен), торакален (гръден) и лумбална (кръстна). Тя е вродено или придобито състояние, което  предизвиква няколко вторични смущения в гръбначният участък.

Всеизвестен факт е, че гръбнакът е най-голяма костна опорна структура в тялото. В него обаче са концентрирани около 2 млн. нервни влакна, които преминават заедно с кръвоносни съдове през междупрешленните пространства. Не би било преувеличено да се каже, че сериозното увреждане на гръбнака е възможно да блокира частично или напълно двигателните функции.

Въпрос, който тревожи много пациенти обаче е: възможно ли е активно поражение на вътрешни органи вследствие на отклонения от стойката? За адекватен отговор е необходимо подробно разглеждане на видовете гръбначни изкривявания и симптомокомплексът, който предизвикват.

Отклонения от нормата и последици

Гръбначният стълб е устроен с няколко естествени извивки. Гръдният и поясният участък са издадени назад, а шийната и поясната област – напред, в противоположна посока. Така структуриран, гръбнакът е пригоден да устоява на тежки физически натоварвания и да осигурява лекота при двигателна активност. Когато е правилно развит и здрав, той е с S-образна форма.

Стойката се оформя напълно по време на юношеските години. Всяка физиологична извивка може да се заобли повече, отколкото трябва, именно тогава. Причините се откриват както в обездвижването, така и в усиленото спортуване от ранна възраст и създаването на прекалено обемна  мускулатура. Наднорменото тегло и неправилната стойка също са много съществени фактори за поява на такова изменение.

Разликата със сантиметър от нормата не е изкривяване, но извивката над тази граница вече е аномалия. Нормалната позиция на гръбнакът се обозначава с определени параметри, които се различни при всеки от няколкото вида отклонения от нормата. Естествените извивки в тилната и поясна област се измерват с много висока степен на точност. Така е създаден възможно най-точният критерий за асиметрия на гръбначните дялове.

Лордоза

Цервикалната (шийна) и лумбална извивка са неделима част от правилната стойка, която пък е необходимо условие за устойчивост на всякакъв тип натоварвания. Нормалната физиологична лордоза е около 34-42 градуса в шийният отдел (прешлени C1-C7) и до 30 гр. за петте лумбално-поясните прешлени.

Отклонението включва както увеличаване на извивката (хиперлордоза), така и “изправянето” й – извивка под 20 градуса, която също е деформация, известна като “изгладена лордоза” (хиполордоза). И двете състояния постепенно се отразяват върху позицията на вътрешни органи, като обикновено са съпроводени с едно или повече кифотични изкривявания.

Цервикална област

Хипер- и хиполордозата често причиняват притискане на кръвоносни съдове, преминаващи през първите пет шийни прешлена. Това е достатъчна причина за появата на множество неприятни симптоми като главоболие, замаяност, шум в ушите, скованост, изтръпване, както и намалена чувствителност в горните крайници.

Двата типа лордоза предизвикват и вариации в артериалното налягане,   понякога съпроводено дори и със смущения в сърдечната функция. Освен това, те са основна причина за развитие на спинален артрит и дискова херния. Смущенията в микроциркулацията на кръвта предизвикват и допълнителният проблем с отслабване на мускулатурата, който влошава цялостното състояние.

Лумбална област

Лумбалната хиперлордоза предизвиква видимо изпъкване в коремната област, свързано с огъването на прешлените към коремната кухина. Това е малък проблем в сравнение с последиците от отраженията върху най-важните вътрешни органи. Силното увеличаване на извивката провокира свиване, притискане и дори разместване. Хиперлордозата причинява реални аномалии във функцията на cъpцeтo, бeлитe дpoбoвe, бъбpeцитe, храносмилателни проблеми и смущения в яйчниците и малкият таз при жените.

Хиполордозата или т.нар. “плосък гръб“ често е комбиниран с кифозно отклонение, което също се наблюдава в два гръбначни отдела – гръден и сакрален. Това състояние напряга мускулатурата, причинява неприятно чувство на обтягане и болки и последваща постоянна умора, както и намалена чувствителност в крайниците, при проблем с гръбначномозъчните нерви.

Кифоза

Кифотичните отклонения се характеризират с извиване на гръбначните прешлени в обратна на гръдната кухина посока. За диагноза се приема закръглянето, надвишаващо 20-градусов ъгъл. В леките стадии, визуално непривлекателната гърбица е единственото неудобство, когато тя е разположена в гръдния отдел.

Скованост, схващане, лесна умора, скъсяване на мускулите и мускулни крампи са част от по-леките симптоми, а най-сериозните се проявяват директно от сърдечно-съдовата, белодробна и храносмилателна функция. Силно изразената кифоза се формира в торакалната област. Въпреки това, тя се среща и в сакралният дял, където провокира деформация на мускулатурата, меките тъкани, влошаване на оросяването и функциите на отделителната система.

Сколиоза – опасната странична “чупка“

Сколиотичното изкривяване представлява изместване на няколко прешлена в странична посока. Вместо извивка в предна или задна посока, прешлените ротират вляво или вдясно от гръбначната ос и образуват крива с определен размер (ъгъл на Кобб над 15 градуса). Наблюдават се декстросколиоза или левосколиоза, в зависимост от посоката на изместване на костните структури, което е възможно да се образува във всеки гръбначен дял. Възможна е единична (C) или множествена (S) сколиоза.

Заболяването се развива при пациенти от всяка възрастова група. То предизвиква промяна в нормалната структура на скелетът и ребрата, тъй като измененията в един прешлен винаги са придружени от допълнителни компенсаторни измествания. Всички те се проявяват чрез видима асиметрия в двете половини на тялото, но и с вегетативни симптоми – изтръпване, мравучкане, намалена чувствителност, необичайна умора и болка.

Тези промени се отразяват и върху меките тъкани, както и върху позицията и формата на вътрешните органи. Оплакванията са най-често от органите в гръдната клетка – сърце, бели дробове, нервни окончания, кръвоносни съдове. Увеличаването ъгълът на изкривяване смалява гръдната клетка, притиска органите и предизвиква невралгия, дихателни ограничения, болка, натиск и тежест в сърдечната област, а понякога и сърцебиене.

Всеки тип гръбначно изкривяване може да повлияе функциите на вътрешните органи, а при тежки форми – дори и да ги увреди трайно. Освен това то е най-сериозната предпоставка за развитие на дискова херния. Лечението на това заболяване често се подценява, а не бива, и горните редове вероятно са ви убедили защо.

 

ВИЖ ОЩЕ
лечение на дискова херния

Преборете се с дисковата херния без операция

лечение на дискова хернияПри лечение на дискова херния се използват всички възможни методи, които водят до качествено облекчение на състоянието. Не споменаваме излекуване, тъй като то е възможно предимно при по-лека степен на херниация. Възрастовата дегенерация на междупрешленни дискове например е следствие от неподвластни на влияние естествени физиологични причини. Пълното им възстановяване няма да се случи.

Ситуацията е подобна и в случаите на вече развита миелопатия. Тогава компресираният гръбначномозъчен канал провокира изключително остри симптоми и поражения – парализа (пареза) на крайници, нарушаване на нормалната чувствителност, мускулни спазми, липса на контрол върху чревната и бъбречната функция.

Износеният, раздробен или пролабирал диск много трудно може да възвърне предишното си положение. Още по-малко това е възможно за напълно мигрирало извън фиброзния пръстен (annulus fibrosus) меко ядро. Във всички изброени случаи заболяването е достатъчно прогресирало и е проявило изключително остри симптоми. То вече е напреднал стадий на междупрешленна херния.

В такива случаи най-амбициозната цел на лечението е спирането на херниацията (миграцията на диск, компресията върху гръбначномозъчният канал) и максимално облекчаване на проявилите се симптоми без оперативна намеса. Лекуването на дискова херния и в по-леките, и в по-тежките й варианти се извършва чрез еднотипни стандартни методи. Почивката и обездвижването не са достатъчни за ефективно повлияване на заболяването.

Специалистите предписват инжективна озонотерапия и лечебна гимнастика с цел раздвижване на гръбначните мускулни тъкани. Твърди се, че те са с над 95% успеваемост. През последните години с все по-голяма популярност се сдобиха и неинвазивните процедури като лазерната терапия, балнеолечение и различни лечебни масажи и практики от алтернативната медицина.

Повечето от тях нямат противопоказания спрямо конвенционалната медикаментозна терапия, която може да се провежда паралелно. Прилагането им едновременно цели комплексно оздравяване, което ще въздейства възможно най-ефективно върху симптомите. Някои отделни случаи дори свидетелстват за почти изцяло прибиране на  мекото пулпозно ядро в “леглото“ на фиброзният пръстен.

Конвенционалните методи

Консервативното лечение все още е стандартното решение при деформация и екструзия на междупрешленен диск. То е представено от няколко ефективни решения,  придружени от колкото се може по-пълно обездвижване на засегнатият участък, ако херниацията се е проявила чрез възпаление, оток и изключително силна болка.

Това обаче не означава, че почивката на легло е препоръчителна – напротив, тя по-скоро предизвиква отпускане на гръбначната мускулатура, което няма да ускори отшумяването на симптомите. Както почти всяко физиологично заболяване, и за междупрешленната херния е полезно умереното движение, с абсолютна забрана за повдигане на тежести и обездвижване само на засегнатият участък.

Често, върху него се прилагат яка или колан, които изкуствено ограничават неволните движения там. Лекарствените препарати са малко на брой, но с доказано въздействие върху симптомите. Диагностицираната чрез образни изследвания дискова херния, се третира с:

Кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни лекарства

Стероидните противовъзпалителни препарати имат силно обезболяващо въздействие. Заради противопоказанията към пациенти с различни проблеми на стомашно-чревният тракт, често се предпочита инжективно поставяне точно на мястото на болезненият участък. Предписват се в напреднал стадий на херния и в случай на силно болезнен компресиран гръбначен нерв.

Кортикостероидите гарантирано отстраняват болката, а според специалисти, проведен курс на лечение с тях може изцяло да предотврати оперативната намеса. Извън успешното лечение обаче, те предизвикват и сериозни странични ефекти. Затова много невролози препоръчват еднократната инжекция, и то за действително сериозни болки.

Тези препарати са с обезболяващ, противовъзпалителен и аналгетичен ефект и се предписват предимно за перорален прием. При болен или лесно раздразним стомах обаче е допустимо инжективното им приложение, по определен от специалист лечебен курс.

Нестероидните лекарства бързо повлияват болката и температурата при възпалителни процеси. Те обаче също проявяват силни противопоказания и затова се предписват за краткосрочна терапия, която се повтаря няколко пъти през определен интервал от време.

Озонотерапия

Вливането на озон-кислороден разтвор (медицински озон в точно съотношение) е най-ефективният неинвазивен метод за борба с херниацията. Тя се повлиява и от перорален прием на озонирана вода, но инжектирането на озон във физиологичен разтвор, е най-често прилаганата терапия. Разтворът се влива в гръбначната мускулатура около деформираният диск или  в самият него.

Озонотерапията е напълно безболезнена и не предизвиква негативни странични ефекти. Окисляването спомага за всички физиологични процеси, а в конкретният случай, то повишава микроциркулацията в засегнатите участъци. Това спомага за засиленото възпроизвеждане на нови клетки, което пък е най-мощното естествено лекарство срещу всеки възпалителен процес. Производството на колаген пък въздейства върху възстановяването на разкъсан фиброзен пръстен.

Дисковият пролапс намалява прогресивно благодарение на озон-кислородните инжекции, които същевременно оказват силно антиоксидантно, антибактериално и антивирусно въздействие. Терапията се предписва както самостоятелно, така и в комбинация с придружаващи лечебни препарати. Озонът понижава токсичността и страничните ефекти на всеки тип лекарство, стига да се прилага като концентрат в точно определено съотношение.

Мускулни релаксанти и упражнения за мускулатура

Тази група медикаменти облекчава мускулните спазми, които почти винаги се появяват при напредналите стадии на дискова протрузия, пролапс и компресирани нервни влакна. Приложението им е много важен етап за цялостното облекчаване на състоянието. С изчезването на схващанията и сковаността се намалява и болката в областта.

Мускулните спазмолитици повлияват болезнените участъци почти толкова ефективно, колкото и нестероидните противовъзпалителни препарати, с които се предписват като комбинирана терапия. Освен повлияване на болката обаче, за неинвазивно справяне е необходимо и укрепване на мускулатурата. То се постига чрез комплекс кинезитерапевтични практики.

Само здравата мускулатура може да се противопостави на хипотрофията (мускулна слабост), която се получава в резултат на засегнати нервни окончания. Тренирането й изисква напълно отпуснати и релаксирани мускули, за което се предписват и споменатите медикаменти. В леки случаи на херния то може да се постигне и със специален масаж. Комплексът упражнения се назначава от физиотерапевт.

Алтернативните методи

Все по-често, пациентите с дискова херния се възползват от неинвазивни и немедикаментозни средства за овладяването й. Отзиви показват, че те облекчават симптоматиката и цялостното състояние повече от успешно. Рецептите с натурални природни продукти за перорален прием и здравословният хранителен режим и физиотерапията се съчетават с ефективният остеопатичен лечебен масаж.

Остеопатичните техники не само повлияват болката и схващанията, но и способстват за намаляване на издутият диск при дисков пролапс. Лазерната акупунктура и СКЕНАР апаратът са други, изключително мощни методи за третиране на дискова херния. Последните обаче не се прилагат директно върху увреденият междупрешленен диск, а въздействат върху цялата структура на невидимият меридиан, където е установен блокаж на енергията “чи“.

Според редица пациенти, тези холистични подходи на самовъзстановяване се радват на значителен успех – секвестиралото ядро се прибира във фиброзният пръстен, а в случай на пролапс, той значително намалява размерите си. Мануалната терапия е строго противопоказна, тъй като е дори опасна за увреден междупрешленен диск.

ВИЖ ОЩЕ
дискова херния

Как да разберете сами, че имате дископатия

дискова хернияГръбначната дискова херния е сериозно заболяване, чието присъствие няма как да се пренебрегне и игнорира. Тя засяга образуванията между прешлените, които по протежение на целият гръбначен стълб са точно 23 на брой. Междупрешленните (интервертебрални) дискове са натоварени с изключително важна функция – освен че свързват отделните прешлени, те поемат тежестта от всяко движение върху гръбнака. Едновременно с това усилват подвижността и гъвкавостта на тази най-важна за тялото костна структура.

Интервертебралният диск представлява тънка тъканно-хрущялна пластина, изградена от няколко слоя. Вътрешността й е мека консистенция от гликопротеиново вещество и вода (nucleus pulposus) с форма на диск, което има най-голяма роля за омекотяването на всяко натоварващо или прекалено рязко движение на гръбнака. Колагенни влакна обграждат мекото ядро в концентрични слоеве и образуват външна обвивка с форма на пръстен (annulus fibrosus).

Тънка хрущялна плочка в долната и горната част завършва така структурираният диск, който е с плътност около милиметър и приляга с точност  към телата на прешлените, които поддържа. Прешлените се подреждат във вид на верига благодарение на ставни израстъци, които свързват и  дисковите плочки. Сериозните гръбначни проблеми често са причинени от деформации именно в тънките интервертебрални дискове.

Всеки проблем в този участък автоматично води до претоварване на ставните структури, а травмата в тях задължително ще се отрази върху способността за движение. Най-честият проблем с междупрешленните зони е свързан с разрушаването на овалната дискова конструкция. Възможно е то да протече в няколко етапа, като достигне различни стадии на развитие – подуване или цялостна миграция и излив на меката част от диска.

Объркващите симптоми

Дисковата херния настъпва и в трите области от гръбначният стълб – цервикална (шийна), торакална (гръдна) и лумбална (кръстна). Причините са:

  • Претоварване на междупрешленните пространства –  в резултат на активна спортна дейност или редовно вдигане на тежки предмети дисковете увеличават размерите си. В резултат се получава подуване на мекото ядро, което в тежките случаи разкъсва фиброзният пръстен и дори напълно мигрира в гръбначно-мозъчният канал
  • Травма в съответният участък – разместване на прешлен,
  • Органично износване на меката област от диска –  изсъхване и свиване на слузестото гликопротеиново ядро, което доближава телата на прешлените по-близо от здравословното разстояние.

Последствията във всяка от описаните ситуации предизвикват различни симптоми. Това е нормално, тъй като и самите структурни изменения са много разнообразни. Всеки симптом на дисковата херния лесно може да се обърка с още ред заболявания на гръбнака. Добре е да ги познаваме, за да умеем да се ориентираме приблизително, още преди да потърсим лекарска помощ.

Защо деформираният междупрешленен диск е опасен

Зад всеки прешлен, наред със ставната връзка преминава гръбначният канал, където се намира гръбначният мозък, изграден от огромно количество клетки и гръбначномозъчни нерви. В гръбнака са концентрирани цели 2 млн. нервни влакна – съответно, почти всяко движение на тялото се случва с прякото участие на гръбначният отдел. Нормално е засягането им да даде отражение върху различни области в тялото.

Херниацията на интервертебрален диск е с толкова сериозни последици, защото функционалните му изменения обикновено протичат в посока задната част на  прешлена (към гръбначномозъчният канал). Разширяването (протрузия), както и пролапсът на мекото ядро (екструзия) става в задна, предна и странична посока. Измежду няколкото разновидности най-неприятна като усещане и опасна за гръбначните структури е медианната протрузия, която се развива в посока центъра на гръбначномозъчният канал.

Допирът или притискането на предното коренче на гръбначномозъчният нерв предизвиква изключително неприятни симптоми. Разкъсването на annulus fibrosus от своя страна представлява повишена опасност за здравето, тъй като дискът може да притисне целият нерв – състояние, което вече изисква спешни медицински мерки, тъй като може да причини дори и пареза. То се развива достатъчно бавно, така че предоставя достатъчно време за адекватна реакция.

С кои заболявания си прилича

Добре известен факт е, че основният симптом при увреден междупрешленен диск е болката. Тя обаче е индикатор за още поне редица проблеми във всеки от трите основни гръбначни отдела. Лумбалната херния е най-често срещаната разновидност, тъй като кръстната област е и най-натоварената в гръбначният стълб.

Симптомите на постепенно усилваща се болка преминават към крака, а често са съчетани и с мускулна слабост, изтръпване, нарушена функция, липса на контрол или болки в зоната на отделителната система, както и неприятни усещания в долната част на корема и малкият таз. Симптомите са най-объркващи за дамската половина, която често се насочва за съвет към гинеколог. Слабостта и преминаващата в крайниците болка често съвпада и с типичните характеристики на артрит и появата на шипове.

Междупрешленна херния в гръдната област (торакална) се наблюдава по-рядко. Усещанията лесно се объркват с остеохондроза, радикулит, невралгия, сърдечно-съдови и белодробни изменения, заболявания на стомаха, жлъчката и черният дроб, както и разбира се, остеофитните образувания (шипове). Постоянната болка в гръдната област обикновено е позиционирана в централната част и може да е придружена с изтръпване, мравучкане, бодежи, задух и чувство на тежест.

ВИЖ ОЩЕ
Хиперактивност

Хиперактивност и дефицит на вниманието – можем ли да разберем това състояние?

Хиперактивност Разстройството, познато като хиперактивност и дефицит на вниманието е сред най-често срещаните невро-поведенчески смущения, засягащи предимно деца и юноши. Състоянието е предимно хронично с ясно забележими симптоми и поражения, свързани с растежа. Смята се, че ADHD (Attention deficit/hyperactivity disorder) е обвързан със съпътстващи заболявания – потиснато настроение, повишена тревожност и злоупотреба със субстанции.

Диагностицирането е клинично установено и се извършва на база симптоматиката и уврежданията. Биологичното проявление на конкретното разстройство се установява с различни неврообразни, неврохимични и невропсихологични методи за диагностика, като за поставяне на диагнозата се вземат предвид и всички аспекти от живота на индивида.

Мултимодалното лечение на свръхактивност и понижена концентрация включва образователна, семейна и индивидуална подкрепа. Психотерапията, самостоятелно и в комбинация с медикаменти носи явна полза за решаване на проблемите на ADHD и съпътстващите го заболявания. Фармакотерапията, включваща стимуланти, норадренергични средства, алфа агонисти и антидепресанти, играе основна роля в дългосрочното управление на хиперактивността през целия живот на засегнатите.

Кои са подводните камъни при това нарушение?

Предвид симптоматиката на смущението, често проявите му биват отдавани на палавост и грешки във възпитанието, поради което, то остава недиагностицирано и нелекувано дълго време – понякога до зряла възраст, когато възникнат сериозни социални и поведенчески проблеми.

Дефицитът на внимание и хиперактивността засягат всички аспекти на живота, включително успехите в училище и на работното място, връзките, здравето и финансите. Засегнатите от болестта плащат твърде висока емоционална цена, изпитвайки непрекъснато срам и разочарование от неспособността си да се справят с рутинните ежедневни дейности, с които останалите се справят без усилия.

Симптоми

Петото издание на диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства идентифицира три различни типа ADHD, включващи:

  • Невнимание
  • Хиперактивност – импулсивност
  • Комбиниран тип – при него са представени и двете състояния

В миналото те са наричани подтипове, но днес вече се използва терминът „презентации”.  Тоест, в зависимост от поведението на пациента, той може да бъде диагностициран с хиперактивно разстройство, с дефицит на вниманието или с комбинирана презентация. Макар да са строго класифицирани в клиничната практика, симптомите никога не са еднакви у всеки индивид и са винаги с различна степен на тежест.

Какво причинява смущението?

Сред основните причини за появата на свръхактивност и недостиг на внимание е генетичната обремененост. Семейната среда е била обект на редица проучвания, засягащи близнаци, биологични и осиновени деца, помогнало значително за разбирането на генетичните фактори, отговорни за проявлението на разстройството.

Въпреки това, няма никаква гаранция, че ако един от родителите е носител на генетичните белези на заболяването, детето автоматично ще ги наследи. Прекомерната консумация на захар, алергичните реакции, гледането на телевизия, видео игрите, лошото възпитание и липсата на дисциплина не причиняват това личностно смущение.

Няма окончателен дефинитивен тест и кръвно изследване, което да покаже наличие или липса на хиперактивност и липса на концентрация. Диагнозата може да се постави единствено от квалифициран специалист с право да поставя оценка – психиатри, психолози, невролози и в някои случаи педиатри.

Управление и лечение

Лечението започва едва след поставяне на окончателната диагноза. Макар медикаментите да са част от терапевтичната програма, терапията е много по-обширна по вид и методики. Тя включва обучения за придобиване на различни полезни умения, промени в училищната или работната програма, психо терапия. Комбинацията от всички тези подходи обикновено е най-ефективният метод за управление на симптомите.

Медикаментите са неизбежното зло, предотвратяващо задълбочаване на проблема. Изключително важно е да се избере не само правилното лекарство, но и да бъде определена точно дозата, тъй като всеки реагира различно на фармакологичната терапия. Психо сеансите са задължителна част от програмата, поради свойството им да помагат за решаването на проблемите със самочувствието, самооценката, депресиите и тревожността, възникващи в резултат на смущението.

Има ли значение полът на детето?

Синдромът на хиперактивност и нарушено внимание в миналото се е смятал за типично детско смущение, незасягащо възрастни индивиди. По същия начин е било прието, че засегнати са били основно момчетата, което в последните години беше обявено за напълно погрешно схващане.

Всъщност, момичетата са по-предразположени да проявят дефицит на вниманието, но поради погрешните възгледи в лекарските среди, много от тях са останали недиагностицирани и без адекватно лечение. Проблемът идва от факта, че е много по-вероятно момчетата да проявят хиперактивност, отколкото момичетата. Симптомите при тях са били отчитани като тревожност или депресия.

Благодарение на по-доброто разбиране на състоянието, днес значително повече момичета и жени са правилно диагностицирани, което означава, че получават адекватно лечение спрямо наличните симптоми. Жените с ADHD са изправени и пред допълнително предизвикателство. Хормоналните промени, свързани с пубертета, бременността и менопаузата, наред с ежемесечните промени, биха могли да влошат значително тяхното състояние.

Болест на модерното общество ли е състоянието?

Погрешно е схващането, че синдромът на хиперактивност и нарушена концентрация е болест на бързоразвиващото се модерно общество. Истината е, че симптомите са били описани в много литературни произведения и медицински журнали още преди повече от 100 години – просто през годините състоянието се е подвизавало под различни наименования.

През 1845г. д-р Хайнрих Хофман описва синдрома в книгата си, озаглавена “The Story of Fidgety Philip”, а в 1902 г. сър Джордж Ф. Стил създава първото клинично описание на група деца, показващи импулсивност и проблеми с поведението. Той нарича смущението “дефект на моралния контрол”, докато през 50-те години на ХХ век в сила влиза терминът “хиперкинетично импулсно разстройство”.

ВИЖ ОЩЕ
панически атаки

Панически атаки – какво е нужно да знаете?

панически атакиПанически атаки възникват поради повишена тревожност. Всеки може да изживее инцидентен епизод на паника – най-често при внезапни обезпокоителни събития, но състоянието, будещо тревога е паническото разстройство. При него имаме ежедневни пристъпи на паника, а в отделни случаи и няколко пъти в един и същи ден.

Симптомите са ясно дефинирани – ускорено сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, треперене, схващане на мускулите, световъртеж. Паническите пристъпи могат да засегнат всеки човек, независимо от неговото социално положение и етнос. Жените са по-често засегнати от състоянието, отколкото мъжете, а възрастта е обичаен фактор за неговата поява.

Симптоматика

Сиптоматиката на паническите разстройства трудно би могла да бъде объркана с друг медицински проблем. Атаката е възможно да бъде предизвикана от травмиращ инцидент, макар че понякога се появява внезапно на случаен принцип, без видима причина. Смята се, че пристъпът е еволюционен отговор към сигнал за опасност.

Състоянието се смята за едно от най-силно плашещите, раздразнителни и причиняващи неудобство преживявания за човека. Изследване на Американската асоциация на психолозите сочи, че пристъпът може да трае около 15 секунди, но симптомите са налице в продължение на около 30 минути, а понякога и часове наред.

За да бъде дефинирана правилно, атаката трябва да включва поне 4 от следните симптоми:

  • Дискомфорт и болка в областта на гърдите;
  • Втрисане или горещи вълни;
  • Дезориентация и усещане за откъснатост;
  • Замаяност;
  • Изживяване на внезапен силен страх от умиране;
  • Страх от загуба на контрол и полудяване;
  • Усещане за задушаване;
  • Сърцебиене, неравномерен или ускорен сърдечен ритъм;
  • Гадене и стомашно разстройство;
  • Изтръпване и мравучкане в крайниците;
  • Треперене;
  • Изпотяване;
  • Затруднено дишане.

Пристъпите на панически атаки, често се свързват с агорафобия и страх от конкретни места, считани от индивида за опасни. Хората, преживели панически срив споделят впоследствие, че са се чувствали като хванати в капан. Не са рядкост случаите, в които е търсена спешна медицинска помощ, заради съмнения за инфаркт, но причина за неприятните симптоми е била просто необоснованата паника.

Сиптоматиката в отделни случаи отразява друг медицински проблем като белодробни смущения, сърдечни проблеми и заболяване на щитовидната жлеза. Лечението на разстройството, придружено от паник атаки е с много висока степен на успеваемост. То е напълно реално медицинско състояние, така че е погрешно страдащият да се смята за хипохондрик или психично болен.

Какво е паническо разстройство

Необоснованата паник криза е основно медицинско състояния, на което паническите пристъпи са симптоми. Жените са най-често страдащи, и то в ранна възраст – от 18 до 25 години. За патология можем да говорим, когато са налице множество паник атаки и страх от възникване на последващи пристъпи.

Страхът, придружаващ разстройството е сред причините за влошен социален живот. Страдащите се оттеглят от обичайната си дейност, отдръпват се от своите приятели и близки и постепенно ограничават посещенията на обществени места и излизането извън дома. Паническите разстройства са сериозен психологичен проблем, чието лекуване не бива да се отлага.

Причини

Експертите твърдят, че безспокойството и паниката са до известна степен необходими за нашето оцеляване. Когато обаче нивата им станат толкова високи, че да подкопаят нормалния мисловен процес, можем да говорим за патология, защото човекът се превръща в едно постоянно уплашено същество.

Когато мозъкът получи вълна от нервни сигнали, предназначени да предупреждават за непосредствена опасност, амигдалата (част от мозъка), се активира. Тя контролира логичния отговор у човека – безпокойството. У някои хора Амигдалата предизвиква усещане за тревога, когато липсва каквото и да е застрашаващо обстоятелство. При наличие на сигнал за опасност, тялото произвежда хормона адреналин, известен още като епинефрин.

Адреналинът се освобождава от надбъбречната жлеза, и при системно синтезиране, е вероятно да повиши сърдечния ритъм, да блокира мускулите, да причини изпотяване и да затрудни дишането – всички характеристики за панически пристъп. Ако липсва непосредствена опасност, а системата е претоварена с адреналин, който няма да бъде използван за бягство, натрупването му ще доведе до проява на паника.

Редица фактори са отговорни за появата на паническо разстройство и атаки. Генетиката играе важна роля, но преживяването на силен стрес и драматична промяна в живота, са обичайните причини за проблема. Понякога просто липсва конкретна причина за атаките, и те възникват внезапно.

Стресовите ситуации, отключващи разстройството са: загуба на близък човек, разтрогване на брак, физическо или сексуално насилие. Застрашени са и хората с други психични разстройства – генерализирано тревожно разстройство (GAD), обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) и посттравматичен стрес (PTSD).

Лечение

Утвърдените методи за третиране на състоянието са медикаментите и психотерапията. Терапията си остава най-деликатният метод за въздействие, но тя трябва да се проведе от квалифициран психо-терапевт. Той е и този, който може да назначи медикаментозна терапия с препарати от групата на Бензодиазепините и Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин.

Не всички лекарства, предназначени за лекуване на панически атаки са еднакво ефективни за всички. Понякога е възможно да се назначат и бета-блокери за регулиране на сърдечния ритъм, поради факта, че учестеното сърцебиене създава усещане за сериозен сърдечен проблем и води до повишаване на безпокойството. Йога, дихателни упражнения и групови терапии, са много успешни програми за овладяване на паническия психо срив.

ВИЖ ОЩЕ
Повишена тревожност

Повишена тревожност – симптоми и лечение

Повишена тревожностГоляма част от хората по света страдат от повишена тревожност, като само в САЩ броят им е около 40 милиона. Това е най-често срещаната група психични заболявания, но въпреки това едва 36.9% от страдащите получават адекватна медицинска помощ. Безпокойството е общ термин, включващ няколко психологични смущения, изразяващи се в нервност, страх, опасения и тревожност.

Тревожното разстройство засяга начина, по който се чувстваме и действаме, и понякога може да може да предизвика тежки физически проблеми. В по-лека форма, състоянието е просто обезпокоително, но със задълбочаването му, е възможно да се засегне сериозно ежедневния живот на пациента. Смущението се отразява на семейния живот, на професионалната реализация и социалните контакти изобщо.

Какво представлява синдрома на постоянната тревога?

Необходимо е да знаете, че това е сериозно психическо смущение, което рядко би могло да отшуми спонтанно. Спонтанното подобрение е възможно единствено, в случай че проблемът е предизвикан от конкретни събития, които с времето са претърпели благоприятна развръзка. Говорейки за разстройство, не можем да оставим проблема да се реши от само себе си. С времето той единствено ще се задълбочава, ако не се потърси професионална помощ.

Според Американската асоциация на психолозите, за по-висока от обичайната тревожност можем да говорим ако е налице емоция, характеризираща се с чувство на напрежение, тревожни мисли и физиологични промени –  повишено кръвно налягане. Важно е да разграничим обичайното чувство на тревога от клиничното ѝ проявление, изискващо вниманието на психотерапевт.

Безпокойство

Когато е предизвикано от потенциално вредни или тревожни събития, чувството за тревога е не само нормално, но и необходимо за оцеляването на индивида. Още от праисторическата епоха, човекът се е научил да оцелява, вслушвайки се в алармите, подавани от собственото му тяло. Алармената система у човека представлява комплекс от физико-химични реакции, предизвикващи сърцебиене, изпотяване и повишена чувствителност към околния свят.

Тези реакции се дължат на прилива на Адреналин – хормон, отделян от надбъбречната жлеза. Той подготвя хората за неизбежна защита, подтиквайки ги да атакуват или бягат, в зависимост от вида на заплахата. След като днес заплахата от хищници е минимална, основен източник на притеснение са кариерата, семейството, здравословното състояние и материалните придобивки.

Състоянието на нервно напрежение преди важни житейски събития и в стресови ситуации все още има пряко отношение към оцеляването. Ако сте изпитали тревога при вероятността да ви блъсне кола, всеки следващ път, пресичайки улицата, ще бъдете много по-внимателни, за да избегнете опасната ситуация. Безпокойството, когато не е проявено в клиничната му форма, е нещо, което не бива да дефинираме като негативно.

Патология

Когато продължителността и тежестта на чувството за безпокойство не са пропорционални на ситуацията, която ги е породила, можем да кажем, че тревогата е преминала в психологическо смущение. Индикация са някои физически симптоми – повишено кръвно налягане, гадене, нарушен сърдечен ритъм и затруднено дишане. Психолозите дефинират разстройството като повтарящи се натрапчиви мисли и опасения.

Класифицирани са шест основни типа повишена тревожност, на два от които ще обърнем специално внимание. Те са:

  • Общо тревожно разстройство – хронично заболяване, включващо прекомерно и продължително тревожно усещане, и безпокойство за неспецифични събития от живота, предмети и ситуации. Това е най-често срещаното нарушение, за което е характерно, че страдащите не винаги могат да идентифицират причината за своите чувства
  • Панически синдром – Кратки и внезапни пристъпи на интензивен ужас и страх характеризират състоянието. Паник-атаките имат ясно дефинирана симптоматика – треперене, объркване, замайване, гадене и затруднено дишане. Пристъпите на паника имат свойството да се проявяват и бързо да ескалират, достигайки своя пик за около 10 минути. Те обаче биха могли да продължат часове.

Останалите четири са:

  • Фобия
  • Социално тревожно разстройство
  • Обсесивно компулсивно разстройство
  • Пост-травматичен стрес

Лечение

Лечението на повишена тревожност зависи от причините за нейната поява и от индивидуалните предпочитания на пациента. Утвърдените методи включват комбинация от психотерапия, поведенческа терапия и медикаменти. Алкохолната зависимост, депресията и други психични усложнения понякога оказват толкова силен ефект върху индивида, че лечението се отлага, докато всички основни състояния бъдат поставени под контрол.

Възможно е и самолечение, проведено в домашни условия, без лекарска намеса. Такова е показано само в случай на наскоро възникнали, епизодични кризи на безпокойство, когато причината за него е известна. Болният може да се справи и сам с помощта на редица упражнения и техники, включващи и управление на стреса, който е сред основните причинители на разстройството.

Съществуват много ефективни техники за релаксация, при които ежедневните дейности могат да се използват за понижаване на физическите и умствени признаци на повишена тревожност. Те включват: медитация, дълбоки дихателни упражнения, дълги вани, почивки на тъмно и йога, а също и упражнения за заместване на негативните мисли с положителни.

Изключително важна за прогреса на лечението е подкрепата на хората от близкото обкръжение – семейство, родители, приятели. Физическото натоварване е една от ефективните терапии за лекуване на тревожността, защото чрез него се освобождават химикалите в мозъка, отговорни за положителните емоции – допамин и енкефалин.

Особено полезни са дългите разходки сред природата, както и спортната активност. Статистиката сочи, че любителите на спорта и планинските преходи рядко страдат от емоционални проблеми, а още по-малко от психоматични смущения. Биофийдбек терапията също дава отлични резултати, поради свойството ѝ да помага за контрола и управлението на физико-емоционалните процеси в тялото.

ВИЖ ОЩЕ
болки в ставите

Натурални методи за превенция на болки в ставите

болки в ставитеПри болки в ставите, дължащи се на напреднала възраст, неправилна поза, обездвижване, травми и артрит, болшинството хора прибягват към възможно най-естествените средства – терапевтични гелове и кремове, упражнения, диетични модификации, намаляване на телесното тегло и дори болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.

Възстановяването на ставната подвижност изисква значителни промени в начина на живот, в зависимост от тежестта на изпитваните симптоми. Освен болката, някои хора срещат трудност при ходене и откриват, че им е невъзможно да извършат конкретни движения. Истината е, че никой не желае да се окаже неспособен си да носи сам покупките и изпълнява свободно рутинните ежедневни задачи.

Кои са натуралните методи за превенция на износването на връзките?

Ставите са много важна част от конструкцията на човешкото тяло. Това са връзките между костите, благодарение на които можем да изпълняваме всевъзможни движения – навеждане, усукване, клякане, изкачване на стъпала. Всяка амортизация на дори една от тези връзки води до загуба на подвижност, а да не говорим за съпътстващата я болка.

Ставните проблеми са неизменна част от остаряването, или поне така сме свикнали да мислим. За радост, има начини да запазим здрави телесните си амортисьори, и то с напълно натурални методи и средства. Превантивните мерки са максимално прости – поддържане на оптимално тегло, осъвършенстване на телесната поза, следване на подходяща тренировъчна програма и най-важното – правилно хранене.

Три основни начина да съхраним здравето им и избегнем мъчителните болки в ставите са:

Добре балансирана диета

Без съмнение здравословното хранене е изключително полезно за костните връзки. Храните, съдържащи захар и подобрители са източник на възпаления, и следователно – основен враг на здравата става. Недостатъчният прием на вода, е също толкова вреден, защото връзките се нуждаят от постоянна лубрикация. Добре е водата бъде пречистена или филтрирана за премахване на вредните елементи. Билковият чай също има принос за поддържане на общото здраве.

Балансираната диета, подходяща за осигуряване на дългосрочна мобилност и предотвратяване появата на болки в ставите, обезателно трябва да включва зелени зеленчуци и пресни (необработени термично) храни. Според много експерти черешите са храна, на която трябва да се наслаждавате максимално често, поради отличните им противовъзпалителни свойства.

Богатите на калций храни помагат за запазване здравето на костната система. Калцият се съдържа в оптимално количество в различни групи храни – мляко и млечни продукти, броколи и зеле, соеви храни и напитки, зърнени култури. Витамин D, витамин С и витамин К са идеалното средство за възстановяване на тъканите и подобряване на костната плътност.

Подходяща тренировъчна програма

Основното предназначение на ставата е да предпазва костите от триене. Тази част от скелетната рамка подлежи на износване, а е възможно и разкъсване на хрущяла вследствие травми и носене на тежки товари. Увредените стави неизбежно водят до появата на артрит, но мобилността им може да бъде съхранена с поддържане на силни мускули и кости, тоест, с редовна и подходяща система от упражнения.

Предотвратяването на сковаващите болки в ставите се постига с поддържане на оптимално тегло. Това не означава, че трябва да бъдем прекалено слаби, а просто да избягваме натрупването на излишни килограми, които ще натоварят допълнително коленете и гръбнака. Задачата е лесно изпълнима с редовни аеробни тренировки, притежаващи свойството да намаляват отоците, според редица експерти.

Колкото е вредно прекомерното натоварване, толкова неблагоприятен е и заседналият начин на живот. Недостатъчната активност води до скованост, затрудняваща изпълнението на елементарни движения. За всяка възрастова група има подходящи гимнастически програми, съобразени с възможностите на различните хора – тези в разцвета на силите си и онези, които постепенно губят своята подвижност.

Прием на хранителни добавки

Когато други здравословни проблеми (стомашно-чревни заболявания, жлъчно-каменна болест)не позволяват оптимален прием на полезни хранителни продукти, набавянето на нужните вещества би могло да се осъществи с приемане на хранителни добавки. На пазара се предлагат отлични продукти с изцяло натурален състав, допринасящи за запазване здравето на стави и хрущяли.

Целта им е да възстановят подвижността и сведат до минимум вероятността за появата на болки. Основна съставка в много суплементи е глюкозаминът, извлечен от черупките на ракообразни морски мекотели. Той обикновено се приема в комбинация с хондроитин, съдържащ се в говеждия хрущял.

Двата компонента се използват успешно в интегрирани терапии за лечение на остеоартрит, позволявайки да се занижат дозите на лекарствените препарати – нестериодни и противовъзпалителни агенти. Подобно на хондроитина, глюкозаминът е естествено съединение, съдържащо се в здравия хрущял, особено в течността около ставите. Той съществува в различни химични форми, но най-използвана за лечение на артрит е глюкозамин сулфат.

Кои са индикациите за проблем в ставните връзки?

Болката е винаги индикация за проблем в костните връзки. Силата ѝ може да варира от лек дискомфорт при определени движения до остро състояние, водещо до намаляване на общата подвижност. Обикновено не е нужно да се посети лекар, за установяване евентуално наличие на проблем. Макар да има редица фактори, артритът е сред водещите причини за болезнено усещане в коленете, глезените, гърба и ръцете.

Освен болката, придружаващи симптоми са и зачервяването, отоците и повишената чувствителност и парене в областта на ставата. Това са сигурни белези за възпалителен процес, който може да е следствие на претоварване и травми, и да отшуми с времето. Не чакайте появата на болки, за да се погрижите за амортисьорите на своето тяло. Превенцията е най-доброто лечение, познато до момента.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ