fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 20 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-20,category-paged-20,cookies-not-set,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive

ХОЛИМЕД > Полезно

Полезно - СТРАНИЦА 20



дискова херния

Как да разберете сами, че имате дископатия

дискова хернияГръбначната дискова херния е сериозно заболяване, чието присъствие няма как да се пренебрегне и игнорира. Тя засяга образуванията между прешлените, които по протежение на целият гръбначен стълб са точно 23 на брой. Междупрешленните (интервертебрални) дискове са натоварени с изключително важна функция – освен че свързват отделните прешлени, те поемат тежестта от всяко движение върху гръбнака. Едновременно с това усилват подвижността и гъвкавостта на тази най-важна за тялото костна структура.

Интервертебралният диск представлява тънка тъканно-хрущялна пластина, изградена от няколко слоя. Вътрешността й е мека консистенция от гликопротеиново вещество и вода (nucleus pulposus) с форма на диск, което има най-голяма роля за омекотяването на всяко натоварващо или прекалено рязко движение на гръбнака. Колагенни влакна обграждат мекото ядро в концентрични слоеве и образуват външна обвивка с форма на пръстен (annulus fibrosus).

Тънка хрущялна плочка в долната и горната част завършва така структурираният диск, който е с плътност около милиметър и приляга с точност  към телата на прешлените, които поддържа. Прешлените се подреждат във вид на верига благодарение на ставни израстъци, които свързват и  дисковите плочки. Сериозните гръбначни проблеми често са причинени от деформации именно в тънките интервертебрални дискове.

Всеки проблем в този участък автоматично води до претоварване на ставните структури, а травмата в тях задължително ще се отрази върху способността за движение. Най-честият проблем с междупрешленните зони е свързан с разрушаването на овалната дискова конструкция. Възможно е то да протече в няколко етапа, като достигне различни стадии на развитие – подуване или цялостна миграция и излив на меката част от диска.

Объркващите симптоми

Дисковата херния настъпва и в трите области от гръбначният стълб – цервикална (шийна), торакална (гръдна) и лумбална (кръстна). Причините са:

  • Претоварване на междупрешленните пространства –  в резултат на активна спортна дейност или редовно вдигане на тежки предмети дисковете увеличават размерите си. В резултат се получава подуване на мекото ядро, което в тежките случаи разкъсва фиброзният пръстен и дори напълно мигрира в гръбначно-мозъчният канал
  • Травма в съответният участък – разместване на прешлен,
  • Органично износване на меката област от диска –  изсъхване и свиване на слузестото гликопротеиново ядро, което доближава телата на прешлените по-близо от здравословното разстояние.

Последствията във всяка от описаните ситуации предизвикват различни симптоми. Това е нормално, тъй като и самите структурни изменения са много разнообразни. Всеки симптом на дисковата херния лесно може да се обърка с още ред заболявания на гръбнака. Добре е да ги познаваме, за да умеем да се ориентираме приблизително, още преди да потърсим лекарска помощ.

Защо деформираният междупрешленен диск е опасен

Зад всеки прешлен, наред със ставната връзка преминава гръбначният канал, където се намира гръбначният мозък, изграден от огромно количество клетки и гръбначномозъчни нерви. В гръбнака са концентрирани цели 2 млн. нервни влакна – съответно, почти всяко движение на тялото се случва с прякото участие на гръбначният отдел. Нормално е засягането им да даде отражение върху различни области в тялото.

Херниацията на интервертебрален диск е с толкова сериозни последици, защото функционалните му изменения обикновено протичат в посока задната част на  прешлена (към гръбначномозъчният канал). Разширяването (протрузия), както и пролапсът на мекото ядро (екструзия) става в задна, предна и странична посока. Измежду няколкото разновидности най-неприятна като усещане и опасна за гръбначните структури е медианната протрузия, която се развива в посока центъра на гръбначномозъчният канал.

Допирът или притискането на предното коренче на гръбначномозъчният нерв предизвиква изключително неприятни симптоми. Разкъсването на annulus fibrosus от своя страна представлява повишена опасност за здравето, тъй като дискът може да притисне целият нерв – състояние, което вече изисква спешни медицински мерки, тъй като може да причини дори и пареза. То се развива достатъчно бавно, така че предоставя достатъчно време за адекватна реакция.

С кои заболявания си прилича

Добре известен факт е, че основният симптом при увреден междупрешленен диск е болката. Тя обаче е индикатор за още поне редица проблеми във всеки от трите основни гръбначни отдела. Лумбалната херния е най-често срещаната разновидност, тъй като кръстната област е и най-натоварената в гръбначният стълб.

Симптомите на постепенно усилваща се болка преминават към крака, а често са съчетани и с мускулна слабост, изтръпване, нарушена функция, липса на контрол или болки в зоната на отделителната система, както и неприятни усещания в долната част на корема и малкият таз. Симптомите са най-объркващи за дамската половина, която често се насочва за съвет към гинеколог. Слабостта и преминаващата в крайниците болка често съвпада и с типичните характеристики на артрит и появата на шипове.

Междупрешленна херния в гръдната област (торакална) се наблюдава по-рядко. Усещанията лесно се объркват с остеохондроза, радикулит, невралгия, сърдечно-съдови и белодробни изменения, заболявания на стомаха, жлъчката и черният дроб, както и разбира се, остеофитните образувания (шипове). Постоянната болка в гръдната област обикновено е позиционирана в централната част и може да е придружена с изтръпване, мравучкане, бодежи, задух и чувство на тежест.

ВИЖ ОЩЕ
Хиперактивност

Хиперактивност и дефицит на вниманието – можем ли да разберем това състояние?

Хиперактивност Разстройството, познато като хиперактивност и дефицит на вниманието е сред най-често срещаните невро-поведенчески смущения, засягащи предимно деца и юноши. Състоянието е предимно хронично с ясно забележими симптоми и поражения, свързани с растежа. Смята се, че ADHD (Attention deficit/hyperactivity disorder) е обвързан със съпътстващи заболявания – потиснато настроение, повишена тревожност и злоупотреба със субстанции.

Диагностицирането е клинично установено и се извършва на база симптоматиката и уврежданията. Биологичното проявление на конкретното разстройство се установява с различни неврообразни, неврохимични и невропсихологични методи за диагностика, като за поставяне на диагнозата се вземат предвид и всички аспекти от живота на индивида.

Мултимодалното лечение на свръхактивност и понижена концентрация включва образователна, семейна и индивидуална подкрепа. Психотерапията, самостоятелно и в комбинация с медикаменти носи явна полза за решаване на проблемите на ADHD и съпътстващите го заболявания. Фармакотерапията, включваща стимуланти, норадренергични средства, алфа агонисти и антидепресанти, играе основна роля в дългосрочното управление на хиперактивността през целия живот на засегнатите.

Кои са подводните камъни при това нарушение?

Предвид симптоматиката на смущението, често проявите му биват отдавани на палавост и грешки във възпитанието, поради което, то остава недиагностицирано и нелекувано дълго време – понякога до зряла възраст, когато възникнат сериозни социални и поведенчески проблеми.

Дефицитът на внимание и хиперактивността засягат всички аспекти на живота, включително успехите в училище и на работното място, връзките, здравето и финансите. Засегнатите от болестта плащат твърде висока емоционална цена, изпитвайки непрекъснато срам и разочарование от неспособността си да се справят с рутинните ежедневни дейности, с които останалите се справят без усилия.

Симптоми

Петото издание на диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства идентифицира три различни типа ADHD, включващи:

  • Невнимание
  • Хиперактивност – импулсивност
  • Комбиниран тип – при него са представени и двете състояния

В миналото те са наричани подтипове, но днес вече се използва терминът „презентации”.  Тоест, в зависимост от поведението на пациента, той може да бъде диагностициран с хиперактивно разстройство, с дефицит на вниманието или с комбинирана презентация. Макар да са строго класифицирани в клиничната практика, симптомите никога не са еднакви у всеки индивид и са винаги с различна степен на тежест.

Какво причинява смущението?

Сред основните причини за появата на свръхактивност и недостиг на внимание е генетичната обремененост. Семейната среда е била обект на редица проучвания, засягащи близнаци, биологични и осиновени деца, помогнало значително за разбирането на генетичните фактори, отговорни за проявлението на разстройството.

Въпреки това, няма никаква гаранция, че ако един от родителите е носител на генетичните белези на заболяването, детето автоматично ще ги наследи. Прекомерната консумация на захар, алергичните реакции, гледането на телевизия, видео игрите, лошото възпитание и липсата на дисциплина не причиняват това личностно смущение.

Няма окончателен дефинитивен тест и кръвно изследване, което да покаже наличие или липса на хиперактивност и липса на концентрация. Диагнозата може да се постави единствено от квалифициран специалист с право да поставя оценка – психиатри, психолози, невролози и в някои случаи педиатри.

Управление и лечение

Лечението започва едва след поставяне на окончателната диагноза. Макар медикаментите да са част от терапевтичната програма, терапията е много по-обширна по вид и методики. Тя включва обучения за придобиване на различни полезни умения, промени в училищната или работната програма, психо терапия. Комбинацията от всички тези подходи обикновено е най-ефективният метод за управление на симптомите.

Медикаментите са неизбежното зло, предотвратяващо задълбочаване на проблема. Изключително важно е да се избере не само правилното лекарство, но и да бъде определена точно дозата, тъй като всеки реагира различно на фармакологичната терапия. Психо сеансите са задължителна част от програмата, поради свойството им да помагат за решаването на проблемите със самочувствието, самооценката, депресиите и тревожността, възникващи в резултат на смущението.

Има ли значение полът на детето?

Синдромът на хиперактивност и нарушено внимание в миналото се е смятал за типично детско смущение, незасягащо възрастни индивиди. По същия начин е било прието, че засегнати са били основно момчетата, което в последните години беше обявено за напълно погрешно схващане.

Всъщност, момичетата са по-предразположени да проявят дефицит на вниманието, но поради погрешните възгледи в лекарските среди, много от тях са останали недиагностицирани и без адекватно лечение. Проблемът идва от факта, че е много по-вероятно момчетата да проявят хиперактивност, отколкото момичетата. Симптомите при тях са били отчитани като тревожност или депресия.

Благодарение на по-доброто разбиране на състоянието, днес значително повече момичета и жени са правилно диагностицирани, което означава, че получават адекватно лечение спрямо наличните симптоми. Жените с ADHD са изправени и пред допълнително предизвикателство. Хормоналните промени, свързани с пубертета, бременността и менопаузата, наред с ежемесечните промени, биха могли да влошат значително тяхното състояние.

Болест на модерното общество ли е състоянието?

Погрешно е схващането, че синдромът на хиперактивност и нарушена концентрация е болест на бързоразвиващото се модерно общество. Истината е, че симптомите са били описани в много литературни произведения и медицински журнали още преди повече от 100 години – просто през годините състоянието се е подвизавало под различни наименования.

През 1845г. д-р Хайнрих Хофман описва синдрома в книгата си, озаглавена “The Story of Fidgety Philip”, а в 1902 г. сър Джордж Ф. Стил създава първото клинично описание на група деца, показващи импулсивност и проблеми с поведението. Той нарича смущението “дефект на моралния контрол”, докато през 50-те години на ХХ век в сила влиза терминът “хиперкинетично импулсно разстройство”.

ВИЖ ОЩЕ
панически атаки

Панически атаки – какво е нужно да знаете?

панически атакиПанически атаки възникват поради повишена тревожност. Всеки може да изживее инцидентен епизод на паника – най-често при внезапни обезпокоителни събития, но състоянието, будещо тревога е паническото разстройство. При него имаме ежедневни пристъпи на паника, а в отделни случаи и няколко пъти в един и същи ден.

Симптомите са ясно дефинирани – ускорено сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, треперене, схващане на мускулите, световъртеж. Паническите пристъпи могат да засегнат всеки човек, независимо от неговото социално положение и етнос. Жените са по-често засегнати от състоянието, отколкото мъжете, а възрастта е обичаен фактор за неговата поява.

Симптоматика

Сиптоматиката на паническите разстройства трудно би могла да бъде объркана с друг медицински проблем. Атаката е възможно да бъде предизвикана от травмиращ инцидент, макар че понякога се появява внезапно на случаен принцип, без видима причина. Смята се, че пристъпът е еволюционен отговор към сигнал за опасност.

Състоянието се смята за едно от най-силно плашещите, раздразнителни и причиняващи неудобство преживявания за човека. Изследване на Американската асоциация на психолозите сочи, че пристъпът може да трае около 15 секунди, но симптомите са налице в продължение на около 30 минути, а понякога и часове наред.

За да бъде дефинирана правилно, атаката трябва да включва поне 4 от следните симптоми:

  • Дискомфорт и болка в областта на гърдите;
  • Втрисане или горещи вълни;
  • Дезориентация и усещане за откъснатост;
  • Замаяност;
  • Изживяване на внезапен силен страх от умиране;
  • Страх от загуба на контрол и полудяване;
  • Усещане за задушаване;
  • Сърцебиене, неравномерен или ускорен сърдечен ритъм;
  • Гадене и стомашно разстройство;
  • Изтръпване и мравучкане в крайниците;
  • Треперене;
  • Изпотяване;
  • Затруднено дишане.

Пристъпите на панически атаки, често се свързват с агорафобия и страх от конкретни места, считани от индивида за опасни. Хората, преживели панически срив споделят впоследствие, че са се чувствали като хванати в капан. Не са рядкост случаите, в които е търсена спешна медицинска помощ, заради съмнения за инфаркт, но причина за неприятните симптоми е била просто необоснованата паника.

Сиптоматиката в отделни случаи отразява друг медицински проблем като белодробни смущения, сърдечни проблеми и заболяване на щитовидната жлеза. Лечението на разстройството, придружено от паник атаки е с много висока степен на успеваемост. То е напълно реално медицинско състояние, така че е погрешно страдащият да се смята за хипохондрик или психично болен.

Какво е паническо разстройство

Необоснованата паник криза е основно медицинско състояния, на което паническите пристъпи са симптоми. Жените са най-често страдащи, и то в ранна възраст – от 18 до 25 години. За патология можем да говорим, когато са налице множество паник атаки и страх от възникване на последващи пристъпи.

Страхът, придружаващ разстройството е сред причините за влошен социален живот. Страдащите се оттеглят от обичайната си дейност, отдръпват се от своите приятели и близки и постепенно ограничават посещенията на обществени места и излизането извън дома. Паническите разстройства са сериозен психологичен проблем, чието лекуване не бива да се отлага.

Причини

Експертите твърдят, че безспокойството и паниката са до известна степен необходими за нашето оцеляване. Когато обаче нивата им станат толкова високи, че да подкопаят нормалния мисловен процес, можем да говорим за патология, защото човекът се превръща в едно постоянно уплашено същество.

Когато мозъкът получи вълна от нервни сигнали, предназначени да предупреждават за непосредствена опасност, амигдалата (част от мозъка), се активира. Тя контролира логичния отговор у човека – безпокойството. У някои хора Амигдалата предизвиква усещане за тревога, когато липсва каквото и да е застрашаващо обстоятелство. При наличие на сигнал за опасност, тялото произвежда хормона адреналин, известен още като епинефрин.

Адреналинът се освобождава от надбъбречната жлеза, и при системно синтезиране, е вероятно да повиши сърдечния ритъм, да блокира мускулите, да причини изпотяване и да затрудни дишането – всички характеристики за панически пристъп. Ако липсва непосредствена опасност, а системата е претоварена с адреналин, който няма да бъде използван за бягство, натрупването му ще доведе до проява на паника.

Редица фактори са отговорни за появата на паническо разстройство и атаки. Генетиката играе важна роля, но преживяването на силен стрес и драматична промяна в живота, са обичайните причини за проблема. Понякога просто липсва конкретна причина за атаките, и те възникват внезапно.

Стресовите ситуации, отключващи разстройството са: загуба на близък човек, разтрогване на брак, физическо или сексуално насилие. Застрашени са и хората с други психични разстройства – генерализирано тревожно разстройство (GAD), обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) и посттравматичен стрес (PTSD).

Лечение

Утвърдените методи за третиране на състоянието са медикаментите и психотерапията. Терапията си остава най-деликатният метод за въздействие, но тя трябва да се проведе от квалифициран психо-терапевт. Той е и този, който може да назначи медикаментозна терапия с препарати от групата на Бензодиазепините и Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин.

Не всички лекарства, предназначени за лекуване на панически атаки са еднакво ефективни за всички. Понякога е възможно да се назначат и бета-блокери за регулиране на сърдечния ритъм, поради факта, че учестеното сърцебиене създава усещане за сериозен сърдечен проблем и води до повишаване на безпокойството. Йога, дихателни упражнения и групови терапии, са много успешни програми за овладяване на паническия психо срив.

ВИЖ ОЩЕ
Повишена тревожност

Повишена тревожност – симптоми и лечение

Повишена тревожностГоляма част от хората по света страдат от повишена тревожност, като само в САЩ броят им е около 40 милиона. Това е най-често срещаната група психични заболявания, но въпреки това едва 36.9% от страдащите получават адекватна медицинска помощ. Безпокойството е общ термин, включващ няколко психологични смущения, изразяващи се в нервност, страх, опасения и тревожност.

Тревожното разстройство засяга начина, по който се чувстваме и действаме, и понякога може да може да предизвика тежки физически проблеми. В по-лека форма, състоянието е просто обезпокоително, но със задълбочаването му, е възможно да се засегне сериозно ежедневния живот на пациента. Смущението се отразява на семейния живот, на професионалната реализация и социалните контакти изобщо.

Какво представлява синдрома на постоянната тревога?

Необходимо е да знаете, че това е сериозно психическо смущение, което рядко би могло да отшуми спонтанно. Спонтанното подобрение е възможно единствено, в случай че проблемът е предизвикан от конкретни събития, които с времето са претърпели благоприятна развръзка. Говорейки за разстройство, не можем да оставим проблема да се реши от само себе си. С времето той единствено ще се задълбочава, ако не се потърси професионална помощ.

Според Американската асоциация на психолозите, за по-висока от обичайната тревожност можем да говорим ако е налице емоция, характеризираща се с чувство на напрежение, тревожни мисли и физиологични промени –  повишено кръвно налягане. Важно е да разграничим обичайното чувство на тревога от клиничното ѝ проявление, изискващо вниманието на психотерапевт.

Безпокойство

Когато е предизвикано от потенциално вредни или тревожни събития, чувството за тревога е не само нормално, но и необходимо за оцеляването на индивида. Още от праисторическата епоха, човекът се е научил да оцелява, вслушвайки се в алармите, подавани от собственото му тяло. Алармената система у човека представлява комплекс от физико-химични реакции, предизвикващи сърцебиене, изпотяване и повишена чувствителност към околния свят.

Тези реакции се дължат на прилива на Адреналин – хормон, отделян от надбъбречната жлеза. Той подготвя хората за неизбежна защита, подтиквайки ги да атакуват или бягат, в зависимост от вида на заплахата. След като днес заплахата от хищници е минимална, основен източник на притеснение са кариерата, семейството, здравословното състояние и материалните придобивки.

Състоянието на нервно напрежение преди важни житейски събития и в стресови ситуации все още има пряко отношение към оцеляването. Ако сте изпитали тревога при вероятността да ви блъсне кола, всеки следващ път, пресичайки улицата, ще бъдете много по-внимателни, за да избегнете опасната ситуация. Безпокойството, когато не е проявено в клиничната му форма, е нещо, което не бива да дефинираме като негативно.

Патология

Когато продължителността и тежестта на чувството за безпокойство не са пропорционални на ситуацията, която ги е породила, можем да кажем, че тревогата е преминала в психологическо смущение. Индикация са някои физически симптоми – повишено кръвно налягане, гадене, нарушен сърдечен ритъм и затруднено дишане. Психолозите дефинират разстройството като повтарящи се натрапчиви мисли и опасения.

Класифицирани са шест основни типа повишена тревожност, на два от които ще обърнем специално внимание. Те са:

  • Общо тревожно разстройство – хронично заболяване, включващо прекомерно и продължително тревожно усещане, и безпокойство за неспецифични събития от живота, предмети и ситуации. Това е най-често срещаното нарушение, за което е характерно, че страдащите не винаги могат да идентифицират причината за своите чувства
  • Панически синдром – Кратки и внезапни пристъпи на интензивен ужас и страх характеризират състоянието. Паник-атаките имат ясно дефинирана симптоматика – треперене, объркване, замайване, гадене и затруднено дишане. Пристъпите на паника имат свойството да се проявяват и бързо да ескалират, достигайки своя пик за около 10 минути. Те обаче биха могли да продължат часове.

Останалите четири са:

  • Фобия
  • Социално тревожно разстройство
  • Обсесивно компулсивно разстройство
  • Пост-травматичен стрес

Лечение

Лечението на повишена тревожност зависи от причините за нейната поява и от индивидуалните предпочитания на пациента. Утвърдените методи включват комбинация от психотерапия, поведенческа терапия и медикаменти. Алкохолната зависимост, депресията и други психични усложнения понякога оказват толкова силен ефект върху индивида, че лечението се отлага, докато всички основни състояния бъдат поставени под контрол.

Възможно е и самолечение, проведено в домашни условия, без лекарска намеса. Такова е показано само в случай на наскоро възникнали, епизодични кризи на безпокойство, когато причината за него е известна. Болният може да се справи и сам с помощта на редица упражнения и техники, включващи и управление на стреса, който е сред основните причинители на разстройството.

Съществуват много ефективни техники за релаксация, при които ежедневните дейности могат да се използват за понижаване на физическите и умствени признаци на повишена тревожност. Те включват: медитация, дълбоки дихателни упражнения, дълги вани, почивки на тъмно и йога, а също и упражнения за заместване на негативните мисли с положителни.

Изключително важна за прогреса на лечението е подкрепата на хората от близкото обкръжение – семейство, родители, приятели. Физическото натоварване е една от ефективните терапии за лекуване на тревожността, защото чрез него се освобождават химикалите в мозъка, отговорни за положителните емоции – допамин и енкефалин.

Особено полезни са дългите разходки сред природата, както и спортната активност. Статистиката сочи, че любителите на спорта и планинските преходи рядко страдат от емоционални проблеми, а още по-малко от психоматични смущения. Биофийдбек терапията също дава отлични резултати, поради свойството ѝ да помага за контрола и управлението на физико-емоционалните процеси в тялото.

ВИЖ ОЩЕ
болки в ставите

Натурални методи за превенция на болки в ставите

болки в ставитеПри болки в ставите, дължащи се на напреднала възраст, неправилна поза, обездвижване, травми и артрит, болшинството хора прибягват към възможно най-естествените средства – терапевтични гелове и кремове, упражнения, диетични модификации, намаляване на телесното тегло и дори болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.

Възстановяването на ставната подвижност изисква значителни промени в начина на живот, в зависимост от тежестта на изпитваните симптоми. Освен болката, някои хора срещат трудност при ходене и откриват, че им е невъзможно да извършат конкретни движения. Истината е, че никой не желае да се окаже неспособен си да носи сам покупките и изпълнява свободно рутинните ежедневни задачи.

Кои са натуралните методи за превенция на износването на връзките?

Ставите са много важна част от конструкцията на човешкото тяло. Това са връзките между костите, благодарение на които можем да изпълняваме всевъзможни движения – навеждане, усукване, клякане, изкачване на стъпала. Всяка амортизация на дори една от тези връзки води до загуба на подвижност, а да не говорим за съпътстващата я болка.

Ставните проблеми са неизменна част от остаряването, или поне така сме свикнали да мислим. За радост, има начини да запазим здрави телесните си амортисьори, и то с напълно натурални методи и средства. Превантивните мерки са максимално прости – поддържане на оптимално тегло, осъвършенстване на телесната поза, следване на подходяща тренировъчна програма и най-важното – правилно хранене.

Три основни начина да съхраним здравето им и избегнем мъчителните болки в ставите са:

Добре балансирана диета

Без съмнение здравословното хранене е изключително полезно за костните връзки. Храните, съдържащи захар и подобрители са източник на възпаления, и следователно – основен враг на здравата става. Недостатъчният прием на вода, е също толкова вреден, защото връзките се нуждаят от постоянна лубрикация. Добре е водата бъде пречистена или филтрирана за премахване на вредните елементи. Билковият чай също има принос за поддържане на общото здраве.

Балансираната диета, подходяща за осигуряване на дългосрочна мобилност и предотвратяване появата на болки в ставите, обезателно трябва да включва зелени зеленчуци и пресни (необработени термично) храни. Според много експерти черешите са храна, на която трябва да се наслаждавате максимално често, поради отличните им противовъзпалителни свойства.

Богатите на калций храни помагат за запазване здравето на костната система. Калцият се съдържа в оптимално количество в различни групи храни – мляко и млечни продукти, броколи и зеле, соеви храни и напитки, зърнени култури. Витамин D, витамин С и витамин К са идеалното средство за възстановяване на тъканите и подобряване на костната плътност.

Подходяща тренировъчна програма

Основното предназначение на ставата е да предпазва костите от триене. Тази част от скелетната рамка подлежи на износване, а е възможно и разкъсване на хрущяла вследствие травми и носене на тежки товари. Увредените стави неизбежно водят до появата на артрит, но мобилността им може да бъде съхранена с поддържане на силни мускули и кости, тоест, с редовна и подходяща система от упражнения.

Предотвратяването на сковаващите болки в ставите се постига с поддържане на оптимално тегло. Това не означава, че трябва да бъдем прекалено слаби, а просто да избягваме натрупването на излишни килограми, които ще натоварят допълнително коленете и гръбнака. Задачата е лесно изпълнима с редовни аеробни тренировки, притежаващи свойството да намаляват отоците, според редица експерти.

Колкото е вредно прекомерното натоварване, толкова неблагоприятен е и заседналият начин на живот. Недостатъчната активност води до скованост, затрудняваща изпълнението на елементарни движения. За всяка възрастова група има подходящи гимнастически програми, съобразени с възможностите на различните хора – тези в разцвета на силите си и онези, които постепенно губят своята подвижност.

Прием на хранителни добавки

Когато други здравословни проблеми (стомашно-чревни заболявания, жлъчно-каменна болест)не позволяват оптимален прием на полезни хранителни продукти, набавянето на нужните вещества би могло да се осъществи с приемане на хранителни добавки. На пазара се предлагат отлични продукти с изцяло натурален състав, допринасящи за запазване здравето на стави и хрущяли.

Целта им е да възстановят подвижността и сведат до минимум вероятността за появата на болки. Основна съставка в много суплементи е глюкозаминът, извлечен от черупките на ракообразни морски мекотели. Той обикновено се приема в комбинация с хондроитин, съдържащ се в говеждия хрущял.

Двата компонента се използват успешно в интегрирани терапии за лечение на остеоартрит, позволявайки да се занижат дозите на лекарствените препарати – нестериодни и противовъзпалителни агенти. Подобно на хондроитина, глюкозаминът е естествено съединение, съдържащо се в здравия хрущял, особено в течността около ставите. Той съществува в различни химични форми, но най-използвана за лечение на артрит е глюкозамин сулфат.

Кои са индикациите за проблем в ставните връзки?

Болката е винаги индикация за проблем в костните връзки. Силата ѝ може да варира от лек дискомфорт при определени движения до остро състояние, водещо до намаляване на общата подвижност. Обикновено не е нужно да се посети лекар, за установяване евентуално наличие на проблем. Макар да има редица фактори, артритът е сред водещите причини за болезнено усещане в коленете, глезените, гърба и ръцете.

Освен болката, придружаващи симптоми са и зачервяването, отоците и повишената чувствителност и парене в областта на ставата. Това са сигурни белези за възпалителен процес, който може да е следствие на претоварване и травми, и да отшуми с времето. Не чакайте появата на болки, за да се погрижите за амортисьорите на своето тяло. Превенцията е най-доброто лечение, познато до момента.

ВИЖ ОЩЕ
болки в гърба

За и Против радиочестотната аблация

болки в гърбаСтатистиката сочи, че над 80% от хората по света в даден момент от живота си страдали от остри болки в гърба, като у голяма част от тях те са хронично състояние, дължащо се на различни по вид и степен на развитие здравословни проблеми. Във всеки един момент от 4 до 33% от населението на Земята изпитва от лека до много силна болка в кръста.

Състоянието не бива да се подценява, тъй като е основна причина за загуба на икономически ресурси. Само в САЩ щетите възлизат на над 100 милиарда долара годишно под формата на разходи за лечение и намалена производителност. И докато инцидентните кризи, дължащи се на спортни или трудови травми не будят особен интерес, то хроничните състояния, протичащи особено болезнено, предизвикват сериозна загриженост сред медицинската общност.

Причини

Болките в областта на кръста произхождат основно от връзките на лумбалните прешлени, сакроилиачната става, междупрешленните дискове (дискогенна) и кокцикса. Въпреки че няма стандартизирана дефиниция, хроничната болка обикновено се определя като болезнено усещане в ниската част на гръбначния стълб, с продължителност от поне 3 месеца.

От всички страдащи, приблизително 2 до 34% ще придобият хронични болки в гърба и по-конкретно в долната му част, което ги излага на риск от непълноценен начин на живот. Болката е пречка не само за изпълнение на ежедневните дейности, но пречи и на социалния живот на индивида. Неслучайно, хората с хронична форма на болезнен процес страдат и от клинична депресия, която е често срещано съпътстващо заболяване.

Възможности за въздействие

Консервативните възможности за лечението на болките с хроничен характер, могат да включват фармацевтични средства, мануална терапия (масаж, физиотерапия, манипулация на гръбначния стълб), тренировъчна терапия (аеробна активност, мускулно укрепване) и група преобучителни и психологически терапии.

Има добри клинични данни относно използването на консервативните възможности за лечение – мускулни релаксанти, манипулации, преобучение и тренажорна терапия. Когато консервативният подход не дава желаните резултати, в лечението могат да се включат и инвазивни методи. Те биват: стероидни инжекции, невро-блокери, криоаблация, електроимпулсна терапия, радиочестотна аблация и хирургична намеса.

Какви са възможностите на радиочестотната денервация?

Радиочестотна аблация (RFA), е използвана за първи път през 1975 г. за лечение на болезнено хронично усещане в областта на кръста. Процедурата е способна да осигури огромно облекчение на пациенти, при които не е известна патология – инфекции, тумори, фрактури и остеопороза. Макар към момента да няма систематичен анализ за определяне на ефикасността на манипулацията, редица контролирани проучвания оценяват способността на (RFA) да облекчава болезненото състояние положително.

По време на процедурата високочестотен електрически ток преминава през изолирана игла, на върха на която електрическо поле предизвиква молекулярно движение, което на свой ред генерира топлинна енергия. Топлината от върха на радиочестотното устройство има за цел да създаде малка лезия в засегнатия нерв, нарушавайки сигнала за болка.

За и против метода?

Обект на изследване е способността на RFA да лекува болки с хроничен характер, свързани с лумбалните прешлени, сакроилиачната става, дискогенната болка ниско в гърба и кокцикса. Методът има и своите противници сред представителите на световната медицинска общност, твърдящи, че резултатите, постигнати чрез радиочестотна денервация, са незадоволителни и не надхвърлят успехите, постигани със специална система от упражнения.

Въпреки всичко, привържениците на терапията с радиочестотни вълни сред представителите на гилдията нямат никакво съмнение, че тя помага за облекчаване на хроничните болки в гърба, и то дългосрочно. Опровергавайки изследване публикувано в журнала на американската медицинска асоциация, те посочват, че ниският процент успеваемост на аблацията, отчетен от тях, се дължи на редица фактори, сред които:

Подбор на пациентите

Задължително условие за провеждане на манипулацията е поставянето на точна диагноза и по-конкретно, следва да се установи наличие на болезнено състояние с произход гръбначни прешлени сакроилиачната и лумбални зигапофизни стави.

Предвид факта, че проучването, чието заключение отхвърля ползите от метода е проведено в разрез с установените критерии за подбор на пациентите, е вероятно те да не са проявили клиничното състояние, за което е предназначен методът.

Техническо изпъление на процедурата

RFA третира болката чрез инактивиране на нерва, свързващ засегнатите стави. Следователно увеличавайки обема на наранената тъкан, се увеличава успеваемостта на процедурата. Обемът на лезиите е пряко пропорционален на размера на радиочестотната канюла, поради което в клиничната практика се използват по-големи канюли като 16G.

Противно на указанията, проучването е изпълнено с използване на 22G канюли, значително намаляващи размера на лезията. Изпълнителите на изследването също така не са използвали стандартната техника за паралелно разполагане. Тези фактори несъмнено са увеличили вероятността от терапевтичен провал.

Статистически анализ

Изследването, отхвърлящо ефективността на метода сравнява RF- аблацията с програма, фокусирана върху движението и поведението, продължила повече от осем до 12 часа на ден в продължение на три месеца. Технически програмата е невъзможно да се приложи при пациенти с хронични болки в гърба.

Статистическият анализ се фокусира основно върху средните числови нива на болката, вместо да измерва смислени клинични резултати. Авторите също така, са предпочели да сравнят средните резултати между двете групи, вместо да се фокусират върху подобрението, причинено от интервенцията при отделните участници в клиничното изпитание.

Заключение

RFA е една от най-добрите утвърдени техники за интервенционално лекуване, способна да осигури значително облекчаване на състоянието на много пациенти в хронична фаза, когато се извърши точно и с внимателно подбрана пациентска популация.

Има голям брой надеждни данни, валидиращи метода, така че клиничните лекари не бива да лишават своите пациенти от това ценно лечение, позовавайки се на недостатъчно обективни и неправилно проведени проучвания. Хроничните болки в гърба подлежат на ефективно лекуване с правилно подбран и добре реализиран терапевтичен план.

ВИЖ ОЩЕ
гръбначно изкривяване

Гръбначно изкривяване – възрастните са най-засегнатата група

Гръбначно изкривяване (Сколиоза) у възрастните хора може да настъпи в резултат на различни медицински състояния, а пациентите да проявят хетерогенна група симптоми. Голям брой етиологии причиняват гръбначна деформация, но симптоматиката е винаги свързана с прогресивна, асиметрична дегенерация на гръбначните елементи, потенциално водеща до компресия на нервите, намиращи се в близост.

Симптомите и клиничната проява на състоянието варират. Възможно е болестта да се прояви като прогресираща деформация, аксиална болка в гърба и неврологични проблеми. Изкривяването на гръбнака се наблюдава предимно у възрастни хора около 55-64 годишна възраст. Тъй като продължителността на живота се увеличава прогресивно, не е странно, че именно застаряващото население, е групата, страдаща от болезнени гръбначни състояния, изискващи адекватна лекарска намеса.

Единствена възможност ли е хиругията?

гръбначно изкривяванеИзборът между оперативно и неоперативно лечение на възрастовото деформиране на гръбначния стълб, се базира на вида и тежестта на симптомите на пациента, а също и на степента на риска от потенциални интервенции. Дегенеративното изместване на гръбначната ос, е прогресиращо заболяване, а редица фактори могат да ускорят процеса.

Пациентите с предходна гръбначна деформация и тези с отслабени гръбначни връзки, дължащи се на остеопороза или остеопения, са изложени на повишен риск от бързо изкривяване, тъй като тези фактори намаляват гъвкавостта на гръбначния стълб и увеличават степента на натоварване на гръбначните прешлени.

Наред с изброените до тук усложнения, трябва да добавим и атрофията на параспиналните мускули с възрастта, което допълнително отслабва вторичната динамична опора на застаряващия гръбнак. Болестта на Шуерман е добре известна причина за гръдна кифоза, възникваща в резултат на загуба на височина на вентралното тяло на гръбнака и стесняване на вътрешното пространство на диска.

Гръбначната деформация, в комбинация с ускорената дегенерация на диска и повишеното вътре-дисково налягане, може да доведе до прогресивно изкривяване, придружено от остра болка. Начините на третирането на състоянието могат да бъдат два – оперативен и неинвазивен.

Неоперативни методи

Неоперативното лечение на гръбначно изкривяване включва:

  • Физиотерапия – назначава се специална програма от физиотерапевтични процедури;
  • Спинални манипулации;
  • Фармакологични средства за облекчаване на симптомите;
  • Използване на ортези или скоби;
  • По-инвазивни манипулации – епидурални стероидни и ставни инжекции.

Всяка програма се избира спрямо индивидуалното състояние на болния, след провеждане на серия от задълбочени диагностични процедури с подходяща апаратура. Задължително условие е да се изключат всички вероятни усложнения, характерни за всеки от изброените прийоми.

Хирургия

Към оперативна корекция на сколиозата се пристъпва, когато пациентът е с прогресиращи симптоми, които не са повлияни от неинвазивното консервативно лечение. Възможностите на хирургията обикновено включват декомпресия и инструментална стабилизация в предната, задната част или комбинирано.

Детайлите на хирургичната процедура се основават на местоположението на патологията и симптомите на конкретния пациент. Честотата на усложненията след операция е значителна, поради което е редно да оперативната намеса да се обмисли внимателно, особено когато се касае за хора с коморбидност (личностни разстройства) и риск от усложнения.

Операция или не?

Преди около десет години специално внимание бе отделяно на лечението на гръбначно изкривяване при деца и юноши. Хирургичната намеса се избягваше от болшинството хирурзи, когато се касаеше за възрастови деформации на гръбнака. Причината за това, е че при възрастните се наблюдава по-висока периоперативна заболеваемост и повишена честота на неврологични дефицити.

Поради съотношението риск/полза, сколиозата се е третирала с консервативни, неоперативни методи. Последните постижения в хирургичната техника, инструментариума, неврологичния мониторинг, както и подобреното диагностично изобразяване, периоперативната анестезия и интензивните грижи, доведоха до по-често прилагане на хирургично лечение при пациенти с възрастови деформации.

Днес грижата за възрастните пациенти, страдащи от Сколиоза става все по-важна, поради нарастващите очаквания към степента на активност и функционалност при тях. Наблюдава се ръст както на неоперативните лечебни методики, така и на хирургичните интервенции за корекция на гръбначните изкривявания с все по-висока успеваемост и на двете.

Решението кой от двата начина да бъде избран е трудно и за хирурга и за пациента. То се базира на редица фактори, включително прогрес на заболяването, болка, функционални ограничения, социални проблеми и мащабите на потенциалната операция.

У хората с влошено общо здравословно състояние е повишен рискът от пре и постоперативни усложнения. Те обичайно се насочват към консервативните методи за корекция на деформацията, сред които са и някои дялове на алтернативната медицина. С навреме започната и правилно проведена физио и невротерапия, тяхното състояние може да се подобри значително, а болката да изчезне напълно.

Голям брой от засегнатите от Сколиозата имат и друг съпътстващ проблем – затлъстяването. Пациенти с повишен индекс на телесна маса не отговарят на условията за провеждане на хирургична корекция. Донякъде причината се дължи на факта, че затлъстяването би могло отчасти да прикрива клиничното проявление на деформацията.

Базираният на доказателства подход за клинично взето решение в медицината претърпя значително разширение в последните години. То включва и опит да бъдат сравнени ползите от двата вида лечебни методики – консервативна и радикална. На този етап все още липсва окончателни данни в полза на едната и другата методика.

Практиката е, на асимптоматични пациенти с гръбначно изкривяване да се препоръчват формални мерки за предотвратяване прогреса на болестта. Неоперативните интервенции включват йога, физиотерапия, хиропрактична манипулация и други рутинни процедури за поддържане нивата на болка в нормални стойности и подобряване качеството на живот като цяло.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ