Полезно - СТРАНИЦА 21

При болки в ставите, дължащи се на напреднала възраст, неправилна поза, обездвижване, травми и артрит, болшинството хора прибягват към възможно най-естествените средства – терапевтични гелове и кремове, упражнения, диетични модификации, намаляване на телесното тегло и дори болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.

Възстановяването на ставната подвижност изисква значителни промени в начина на живот, в зависимост от тежестта на изпитваните симптоми. Освен болката, някои хора срещат трудност при ходене и откриват, че им е невъзможно да извършат конкретни движения. Истината е, че никой не желае да се окаже неспособен си да носи сам покупките и изпълнява свободно рутинните ежедневни задачи.

Кои са натуралните методи за превенция на износването на връзките?

Ставите са много важна част от конструкцията на човешкото тяло. Това са връзките между костите, благодарение на които можем да изпълняваме всевъзможни движения – навеждане, усукване, клякане, изкачване на стъпала. Всяка амортизация на дори една от тези връзки води до загуба на подвижност, а да не говорим за съпътстващата я болка.

Ставните проблеми са неизменна част от остаряването, или поне така сме свикнали да мислим. За радост, има начини да запазим здрави телесните си амортисьори, и то с напълно натурални методи и средства. Превантивните мерки са максимално прости – поддържане на оптимално тегло, осъвършенстване на телесната поза, следване на подходяща тренировъчна програма и най-важното – правилно хранене.

Три основни начина да съхраним здравето им и избегнем мъчителните болки в ставите са:

Добре балансирана диета

Без съмнение здравословното хранене е изключително полезно за костните връзки. Храните, съдържащи захар и подобрители са източник на възпаления, и следователно – основен враг на здравата става. Недостатъчният прием на вода, е също толкова вреден, защото връзките се нуждаят от постоянна лубрикация. Добре е водата бъде пречистена или филтрирана за премахване на вредните елементи. Билковият чай също има принос за поддържане на общото здраве.

Балансираната диета, подходяща за осигуряване на дългосрочна мобилност и предотвратяване появата на болки в ставите, обезателно трябва да включва зелени зеленчуци и пресни (необработени термично) храни. Според много експерти черешите са храна, на която трябва да се наслаждавате максимално често, поради отличните им противовъзпалителни свойства.

Богатите на калций храни помагат за запазване здравето на костната система. Калцият се съдържа в оптимално количество в различни групи храни – мляко и млечни продукти, броколи и зеле, соеви храни и напитки, зърнени култури. Витамин D, витамин С и витамин К са идеалното средство за възстановяване на тъканите и подобряване на костната плътност.

Подходяща тренировъчна програма

Основното предназначение на ставата е да предпазва костите от триене. Тази част от скелетната рамка подлежи на износване, а е възможно и разкъсване на хрущяла вследствие травми и носене на тежки товари. Увредените стави неизбежно водят до появата на артрит, но мобилността им може да бъде съхранена с поддържане на силни мускули и кости, тоест, с редовна и подходяща система от упражнения.

Предотвратяването на сковаващите болки в ставите се постига с поддържане на оптимално тегло. Това не означава, че трябва да бъдем прекалено слаби, а просто да избягваме натрупването на излишни килограми, които ще натоварят допълнително коленете и гръбнака. Задачата е лесно изпълнима с редовни аеробни тренировки, притежаващи свойството да намаляват отоците, според редица експерти.

Колкото е вредно прекомерното натоварване, толкова неблагоприятен е и заседналият начин на живот. Недостатъчната активност води до скованост, затрудняваща изпълнението на елементарни движения. За всяка възрастова група има подходящи гимнастически програми, съобразени с възможностите на различните хора – тези в разцвета на силите си и онези, които постепенно губят своята подвижност.

Прием на хранителни добавки

Когато други здравословни проблеми (стомашно-чревни заболявания, жлъчно-каменна болест)не позволяват оптимален прием на полезни хранителни продукти, набавянето на нужните вещества би могло да се осъществи с приемане на хранителни добавки. На пазара се предлагат отлични продукти с изцяло натурален състав, допринасящи за запазване здравето на стави и хрущяли.

Целта им е да възстановят подвижността и сведат до минимум вероятността за появата на болки. Основна съставка в много суплементи е глюкозаминът, извлечен от черупките на ракообразни морски мекотели. Той обикновено се приема в комбинация с хондроитин, съдържащ се в говеждия хрущял.

Двата компонента се използват успешно в интегрирани терапии за лечение на остеоартрит, позволявайки да се занижат дозите на лекарствените препарати – нестериодни и противовъзпалителни агенти. Подобно на хондроитина, глюкозаминът е естествено съединение, съдържащо се в здравия хрущял, особено в течността около ставите. Той съществува в различни химични форми, но най-използвана за лечение на артрит е глюкозамин сулфат.

Кои са индикациите за проблем в ставните връзки?

Болката е винаги индикация за проблем в костните връзки. Силата ѝ може да варира от лек дискомфорт при определени движения до остро състояние, водещо до намаляване на общата подвижност. Обикновено не е нужно да се посети лекар, за установяване евентуално наличие на проблем. Макар да има редица фактори, артритът е сред водещите причини за болезнено усещане в коленете, глезените, гърба и ръцете.

Освен болката, придружаващи симптоми са и зачервяването, отоците и повишената чувствителност и парене в областта на ставата. Това са сигурни белези за възпалителен процес, който може да е следствие на претоварване и травми, и да отшуми с времето. Не чакайте появата на болки, за да се погрижите за амортисьорите на своето тяло. Превенцията е най-доброто лечение, познато до момента.

Статистиката сочи, че над 80% от хората по света в даден момент от живота си страдали от остри болки в гърба, като у голяма част от тях те са хронично състояние, дължащо се на различни по вид и степен на развитие здравословни проблеми. Във всеки един момент от 4 до 33% от населението на Земята изпитва от лека до много силна болка в кръста.

Състоянието не бива да се подценява, тъй като е основна причина за загуба на икономически ресурси. Само в САЩ щетите възлизат на над 100 милиарда долара годишно под формата на разходи за лечение и намалена производителност. И докато инцидентните кризи, дължащи се на спортни или трудови травми не будят особен интерес, то хроничните състояния, протичащи особено болезнено, предизвикват сериозна загриженост сред медицинската общност.

Причини

Болките в областта на кръста произхождат основно от връзките на лумбалните прешлени, сакроилиачната става, междупрешленните дискове (дискогенна) и кокцикса. Въпреки че няма стандартизирана дефиниция, хроничната болка обикновено се определя като болезнено усещане в ниската част на гръбначния стълб, с продължителност от поне 3 месеца.

От всички страдащи, приблизително 2 до 34% ще придобият хронични болки в гърба и по-конкретно в долната му част, което ги излага на риск от непълноценен начин на живот. Болката е пречка не само за изпълнение на ежедневните дейности, но пречи и на социалния живот на индивида. Неслучайно, хората с хронична форма на болезнен процес страдат и от клинична депресия, която е често срещано съпътстващо заболяване.

Възможности за въздействие

Консервативните възможности за лечението на болките с хроничен характер, могат да включват фармацевтични средства, мануална терапия (масаж, физиотерапия, манипулация на гръбначния стълб), тренировъчна терапия (аеробна активност, мускулно укрепване) и група преобучителни и психологически терапии.

Има добри клинични данни относно използването на консервативните възможности за лечение – мускулни релаксанти, манипулации, преобучение и тренажорна терапия. Когато консервативният подход не дава желаните резултати, в лечението могат да се включат и инвазивни методи. Те биват: стероидни инжекции, невро-блокери, криоаблация, електроимпулсна терапия, радиочестотна аблация и хирургична намеса.

Какви са възможностите на радиочестотната денервация?

Радиочестотна аблация (RFA), е използвана за първи път през 1975 г. за лечение на болезнено хронично усещане в областта на кръста. Процедурата е способна да осигури огромно облекчение на пациенти, при които не е известна патология – инфекции, тумори, фрактури и остеопороза. Макар към момента да няма систематичен анализ за определяне на ефикасността на манипулацията, редица контролирани проучвания оценяват способността на (RFA) да облекчава болезненото състояние положително.

По време на процедурата високочестотен електрически ток преминава през изолирана игла, на върха на която електрическо поле предизвиква молекулярно движение, което на свой ред генерира топлинна енергия. Топлината от върха на радиочестотното устройство има за цел да създаде малка лезия в засегнатия нерв, нарушавайки сигнала за болка.

За и против метода?

Обект на изследване е способността на RFA да лекува болки с хроничен характер, свързани с лумбалните прешлени, сакроилиачната става, дискогенната болка ниско в гърба и кокцикса. Методът има и своите противници сред представителите на световната медицинска общност, твърдящи, че резултатите, постигнати чрез радиочестотна денервация, са незадоволителни и не надхвърлят успехите, постигани със специална система от упражнения.

Въпреки всичко, привържениците на терапията с радиочестотни вълни сред представителите на гилдията нямат никакво съмнение, че тя помага за облекчаване на хроничните болки в гърба, и то дългосрочно. Опровергавайки изследване публикувано в журнала на американската медицинска асоциация, те посочват, че ниският процент успеваемост на аблацията, отчетен от тях, се дължи на редица фактори, сред които:

Подбор на пациентите

Задължително условие за провеждане на манипулацията е поставянето на точна диагноза и по-конкретно, следва да се установи наличие на болезнено състояние с произход гръбначни прешлени сакроилиачната и лумбални зигапофизни стави.

Предвид факта, че проучването, чието заключение отхвърля ползите от метода е проведено в разрез с установените критерии за подбор на пациентите, е вероятно те да не са проявили клиничното състояние, за което е предназначен методът.

Техническо изпъление на процедурата

RFA третира болката чрез инактивиране на нерва, свързващ засегнатите стави. Следователно увеличавайки обема на наранената тъкан, се увеличава успеваемостта на процедурата. Обемът на лезиите е пряко пропорционален на размера на радиочестотната канюла, поради което в клиничната практика се използват по-големи канюли като 16G.

Противно на указанията, проучването е изпълнено с използване на 22G канюли, значително намаляващи размера на лезията. Изпълнителите на изследването също така не са използвали стандартната техника за паралелно разполагане. Тези фактори несъмнено са увеличили вероятността от терапевтичен провал.

Статистически анализ

Изследването, отхвърлящо ефективността на метода сравнява RF- аблацията с програма, фокусирана върху движението и поведението, продължила повече от осем до 12 часа на ден в продължение на три месеца. Технически програмата е невъзможно да се приложи при пациенти с хронични болки в гърба.

Статистическият анализ се фокусира основно върху средните числови нива на болката, вместо да измерва смислени клинични резултати. Авторите също така, са предпочели да сравнят средните резултати между двете групи, вместо да се фокусират върху подобрението, причинено от интервенцията при отделните участници в клиничното изпитание.

Заключение

RFA е една от най-добрите утвърдени техники за интервенционално лекуване, способна да осигури значително облекчаване на състоянието на много пациенти в хронична фаза, когато се извърши точно и с внимателно подбрана пациентска популация.

Има голям брой надеждни данни, валидиращи метода, така че клиничните лекари не бива да лишават своите пациенти от това ценно лечение, позовавайки се на недостатъчно обективни и неправилно проведени проучвания. Хроничните болки в гърба подлежат на ефективно лекуване с правилно подбран и добре реализиран терапевтичен план.

Гръбначно изкривяване (Сколиоза) у възрастните хора може да настъпи в резултат на различни медицински състояния, а пациентите да проявят хетерогенна група симптоми. Голям брой етиологии причиняват гръбначна деформация, но симптоматиката е винаги свързана с прогресивна, асиметрична дегенерация на гръбначните елементи, потенциално водеща до компресия на нервите, намиращи се в близост.

Симптомите и клиничната проява на състоянието варират. Възможно е болестта да се прояви като прогресираща деформация, аксиална болка в гърба и неврологични проблеми. Изкривяването на гръбнака се наблюдава предимно у възрастни хора около 55-64 годишна възраст. Тъй като продължителността на живота се увеличава прогресивно, не е странно, че именно застаряващото население, е групата, страдаща от болезнени гръбначни състояния, изискващи адекватна лекарска намеса.

Единствена възможност ли е хиругията?

Изборът между оперативно и неоперативно лечение на възрастовото деформиране на гръбначния стълб, се базира на вида и тежестта на симптомите на пациента, а също и на степента на риска от потенциални интервенции. Дегенеративното изместване на гръбначната ос, е прогресиращо заболяване, а редица фактори могат да ускорят процеса.

Пациентите с предходна гръбначна деформация и тези с отслабени гръбначни връзки, дължащи се на остеопороза или остеопения, са изложени на повишен риск от бързо изкривяване, тъй като тези фактори намаляват гъвкавостта на гръбначния стълб и увеличават степента на натоварване на гръбначните прешлени.

Наред с изброените до тук усложнения, трябва да добавим и атрофията на параспиналните мускули с възрастта, което допълнително отслабва вторичната динамична опора на застаряващия гръбнак. Болестта на Шуерман е добре известна причина за гръдна кифоза, възникваща в резултат на загуба на височина на вентралното тяло на гръбнака и стесняване на вътрешното пространство на диска.

Гръбначната деформация, в комбинация с ускорената дегенерация на диска и повишеното вътре-дисково налягане, може да доведе до прогресивно изкривяване, придружено от остра болка. Начините на третирането на състоянието могат да бъдат два – оперативен и неинвазивен.

Неоперативни методи

Неоперативното лечение на гръбначно изкривяване включва:

• Физиотерапия – назначава се специална програма от физиотерапевтични процедури;
• Спинални манипулации;
• Фармакологични средства за облекчаване на симптомите;
• Използване на ортези или скоби;
• По-инвазивни манипулации – епидурални стероидни и ставни инжекции.

Всяка програма се избира спрямо индивидуалното състояние на болния, след провеждане на серия от задълбочени диагностични процедури с подходяща апаратура. Задължително условие е да се изключат всички вероятни усложнения, характерни за всеки от изброените прийоми.

Хирургия

Към оперативна корекция на сколиозата се пристъпва, когато пациентът е с прогресиращи симптоми, които не са повлияни от неинвазивното консервативно лечение. Възможностите на хирургията обикновено включват декомпресия и инструментална стабилизация в предната, задната част или комбинирано.

Детайлите на хирургичната процедура се основават на местоположението на патологията и симптомите на конкретния пациент. Честотата на усложненията след операция е значителна, поради което е редно да оперативната намеса да се обмисли внимателно, особено когато се касае за хора с коморбидност (личностни разстройства) и риск от усложнения.

Операция или не?

Преди около десет години специално внимание бе отделяно на лечението на гръбначно изкривяване при деца и юноши. Хирургичната намеса се избягваше от болшинството хирурзи, когато се касаеше за възрастови деформации на гръбнака. Причината за това, е че при възрастните се наблюдава по-висока периоперативна заболеваемост и повишена честота на неврологични дефицити.

Поради съотношението риск/полза, сколиозата се е третирала с консервативни, неоперативни методи. Последните постижения в хирургичната техника, инструментариума, неврологичния мониторинг, както и подобреното диагностично изобразяване, периоперативната анестезия и интензивните грижи, доведоха до по-често прилагане на хирургично лечение при пациенти с възрастови деформации.

Днес грижата за възрастните пациенти, страдащи от Сколиоза става все по-важна, поради нарастващите очаквания към степента на активност и функционалност при тях. Наблюдава се ръст както на неоперативните лечебни методики, така и на хирургичните интервенции за корекция на гръбначните изкривявания с все по-висока успеваемост и на двете.

Решението кой от двата начина да бъде избран е трудно и за хирурга и за пациента. То се базира на редица фактори, включително прогрес на заболяването, болка, функционални ограничения, социални проблеми и мащабите на потенциалната операция.

У хората с влошено общо здравословно състояние е повишен рискът от пре и постоперативни усложнения. Те обичайно се насочват към консервативните методи за корекция на деформацията, сред които са и някои дялове на алтернативната медицина. С навреме започната и правилно проведена физио и невротерапия, тяхното състояние може да се подобри значително, а болката да изчезне напълно.

Голям брой от засегнатите от Сколиозата имат и друг съпътстващ проблем – затлъстяването. Пациенти с повишен индекс на телесна маса не отговарят на условията за провеждане на хирургична корекция. Донякъде причината се дължи на факта, че затлъстяването би могло отчасти да прикрива клиничното проявление на деформацията.

Базираният на доказателства подход за клинично взето решение в медицината претърпя значително разширение в последните години. То включва и опит да бъдат сравнени ползите от двата вида лечебни методики – консервативна и радикална. На този етап все още липсва окончателни данни в полза на едната и другата методика.

Практиката е, на асимптоматични пациенти с гръбначно изкривяване да се препоръчват формални мерки за предотвратяване прогреса на болестта. Неоперативните интервенции включват йога, физиотерапия, хиропрактична манипулация и други рутинни процедури за поддържане нивата на болка в нормални стойности и подобряване качеството на живот като цяло.

Невероятно зачестилите случаи на поведенческото разстройство, известно като “Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието”, провокира почти всеки родител да се вглежда в наследниците си с повишено внимание и доза тревога. Детето не иска да изпълнява инструкциите на учителите, не се интересува от нито един предмет, изглежда разсеяно и демотивирано – ами ако страда от дефицит на концентрация?

Правилната преценка при все по-активното разпространение на тези диагнози не е лесна. Интересно, на какъв брой процент от родителите би им хрумнало да се запитат – възможно ли е пълната липса на концентрация да означава, че на малчугана просто не му е интересно? Елементарен въпрос, който обаче може да се превърне в почти толкова сериозен проблем, както и поведенческото нарушение, особено в първите училищни години.

Някои деца изграждат компенсаторни механизми дори на физиологични заболявания, заради страх от наказание. Други малчугани не се притесняват да заявят смело позицията си. Ако вашето дете е от вторият тип, би трябвало по-скоро да се радвате. Качественото решение е комплексно и е възможно само при опознаване вътрешния свят на детето.

Научете какво го вълнува

Няма дете без интереси. Възможно е обаче то да не иска да ги сподели от неудобство или страх, че ще му се присмеят. Отговорност на родителя е да провокира искрен разговор, в който детето може да сподели какво го вълнува и да започне да се занимава активно с него. И без да е хиперактивен тип, липсата на концентрация при скучно разказан учебен материал е нормална.

Практикуването на любимите дейности (рисуване, танци, пеене, спорт) са в състояние да повлияят положително върху вниманието и мотивацията в училище. Освен това, детето ще нови социални контакти, които ще го мотивират допълнително.

Спокойната атмосфера е важна

Ако детето е постоянно разсеяно, но това не е неврологична особеност, вероятно крие някакъв проблем. Той се крие или в семейната, или в приятелската му среда. Откровеният разговор в случая е от жизненоважно значение за доброто му самочувствие и спокойствието. Има вариант то да не желае да разговаря с родителите си. Макар и странно, понякога децата се чувстват по-спокойни, когато споделят с непознати.

Детският психолог е прекрасен вариант на “добрият непознат”, при който малчуганите могат да прекарат няколко приятни часа. И въпреки че те не се подлъгват лесно, веднъж спечеленото им доверие ще предизвика споделяне на всякакви тревоги.

Пълноценно хранене

Дефицитът на концентрация може да се дължи и на постоянна умора. Ако този симптом присъства в децата, но не се дължи на заболяване, храненето е първата възможна причина за такъв проблем.

“Правилното” хранене е риск за малчуганите. Практикувайте го самостоятелно, ако сте привърженици, но децата трябва да хапват всичко, което искат. Това не означава да посягат само към сладкиши и шоколад, но лишаването от определена храна не е целесъобразно и може да е дори опасно.

Изключително полезно и доказано средство за подобряване на паметта са витамините от група B-комплекс (В1, В2, B3, B5, В6, В12) и фолиева киселина (В9). Можете да ги откриете в бобови култури, риба, яйца, зеленолистни зеленчуци, спанак, мляко, месо, слънчоглед, черен дроб, гъби, ягоди, портокали, авокадо, овесени ядки и пшенични кълнове.

Омега-3 и Омега-6 мастни киселини също са полезни за детското меню, тъй като те не се продуцират в организма, постъпват в него чрез храната. Съдържат се в ядките, растителното масло, пилешко, говеждо и агнешко месо, рибни деликатеси, яйца и млечни продукти.

Холистичното решение

Холистичната медицина далеч не се занимава само с наболели диагнози. Концепцията й гласи, че емоциите, мисълта и тялото имат еднаква необходимост от грижи.

В медицински център “Холимед“ ще откриете не само професионални терапевти, но и приятелски настроени консултанти. Те са на разположение за всеки въпрос относно справянето с липсата на концентрация и вялост. С тях можете да се посъветвате относно най-правилният начин на хранене, п подходящи хомеопатични и фитотерапевтични добавки за засилване на имунната система.

Придобилият популярност през последните години “Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието” не е просто модерна приумица на детски психолози. Научно доказано е, че при определен процент от децата между 3 и 6 годишна възраст действително се наблюдават характерни поведенчески реакции, които могат да попречат на социалната им адаптация. Само че в случая не става въпрос за срамежливост, а за прекалена импулсивност и невъздържаност.

Медицински изследваните, характерни за хиперактивни деца симптоми, обикновено са съчетани с някакъв тип дефицит, като това не винаги е дефицит на концентрация (внимание). Всъщност, наличието на устойчиви черти от импулсивен тип е по-благоприятно за родителите. Те се проявяват в по-ранна възраст и много по-явно, което позволява по-ранното им овладяване.

С какво се борите

Ако детето ви е диагностицирано с хиперкинетично разстойство, трябва да приемете, че импулсивността, безцелната двигателна активност и още ред личностни особености са част от вашето дете. Да се борите с тях, означава че не го приемате и то усеща това. Не забравяйте, че околният свят също го приема трудно и пълната ви подкрепа е жизненоважна за него. Също както и постоянното движение.

Хиперактивността има неврологично обяснение, което най-точно илюстрира невъзможността на детето да се държи по друг начин. Възможно е симптомите, възприемани като странности, да се проявят още през първата годинка, с трудно заспиване, непоносимост (плач) към ярки светлини и силен шум и  забележима палавост. Съществуват обаче ред други симптоми, на чиято постоянна проява, придружена с оплакване от възпитател, треньори или другарчета, трябва да се реагира.

Децата, които “нямат спирка”

Хиперактивните деца са надарени със способността да се движат неуморно почти постоянно. Макар и дразнеща за околните, тази черта си има медицинско обяснение с по-развитият моторен кортекс. Намаленото производство на допамин и намалената плътност на префронталния и слепоочен мозъчен дял отговарят за постоянната необходимост от вълнуващи (според детето) стимули и някои други характерни симптоми:

• Непрекъснато ходене, тичане, шаване с ръце и крака

Двигателната активност е основна черта и именно тя се обърква с естествената палавост. За справка: хиперактивните деца наистина не могат да стоят кротко и всъщност, това причинява неприятни усещания у тях.

• Безспирно говорене

Тези малчугани проговарят рано и действително говорят много и не умеят за изслушват събеседника си. Приказливостта може да е повод за гордост за някои родители, но връстниците им често се дразнят ги отхвърлят от групата. Освен това, хиперактивните деца трудно разпознават невербални сигнали – това допълнително предизвиква раздразнение у околните и затруднява социалната им адаптация

• Невъздържаност и импулсивност

За детето от импулсивен тип сдържаното “възпитано“ поведение е истинска мъка. Отслабеното регулиране на инстинктите – резултат от по-слабото участие на префронталния кортекс, го подтиква да изразява импулсите си моментално. Това често се проявява в прекалена избухливост, агресивност и екстремно поведение, което може да застраши безопасността и се приема негативно от другарчетата му.

• Непостоянство и честа промяна в настроенията

Необходимостта от промяна на заниманията е биологично заложена, така че организацията и планирането не са присъщи на децата с този тип  поведенчески особености.

• Отегчава се от тихи игри и занимания

Хиперактивните деца просто не са в състояние да стоят кротко и да рисуват, творят или просто да се занимават, без да вдигат шум. Дори и да не страдат от дефицит на внимание, те по правило отхвърлят заниманията в двигателен покой.

Биологичната импулсивност често е придружена с трудности при разпознаване на езикови и писмени особености, слаба координация между зрение и двигателни функции (трудно им е да карат велосипед). Те допълнително засилват неудобството в социална среда и слабите резултати при обучение.

Лечението с медикаменти и поведенческа терапия донякъде потиска симптомите на хиперактивните деца. Надеждата е, че те изчезват напълно в юношеска възраст. Силните медикаменти обаче са вредни за малчуганите. Има ли друг начин?

Холистичен център “Холимед “ е идеалното място за работа с детски психо-поведенчески проблеми. Неврофийдбек терапията и електроимпулсната стимулация – напълно безвредни за малките пациенти, позволяват изключително точна диагностика на проблема. Работата върху първопричината с естествена обратна връзка и психолог, дава учудващо позитивни резултати при много малчугани с хиперактивност, дефицит на внимание, тревожни разстройства и аутистични отклонения.

Сред изкривяванията на гръбначният стълб се различават няколко разновидности. Те са с различна патогенеза и отражението им върху гръбначната структура, прилежащите стави, мускули и меки тъкани е различно. Влиянието на деформираната извивка спрямо вътрешни органни системи, което се наблюдава сравнително често, също зависи от разположението й по гръбначния стълб.

Медицински признатите основни типове изкривяване на гръбначния стълб с необходимост от лечение са три. Класифицирани са според местоположението си, вида на извивка и сериозността на последиците върху тялото. Според някои професионалисти от традиционната медицина, пълното им излекуване е невъзможно. Всъщност, лечебната физкултура е доказала възможностите си за изправяне на гръбначната позиция в голяма степен.

 Видове

Всеки отдел на гръбначният стълб подлежи на деформация. Причините за изместването на гръбнака от естествената му позиция са както вродени, така и придобити (неправилна стойка, травма, прекалено развита вертебрална мускулатура). Появата на подобно отклонение е познато с медицинските термини:

• Лордоза

Гръбначното изкривяване е позиционирано в лумбалната (кръстна) и по-рядко торакалната (гръдна) област и представлява прекомерно извита дъга във вътрешна посока. Тази особеност може да предизвика болки в коремната област, талията и дискомфорт при седяща позиция. Въпреки че е сравнително безопасна форма на изкривяване, върху лордозата трябва да се приложи лечебна терапия.

Обикновено тя е стандартната физиотерапия, лечебна гимнастика и масажи, както и плуване, което е силно препоръчвано в този случай. Лумбалното изкривяване често изисква и отслабване.

• Кифоза

Кифозата е вид деформация с опасност от вторични увреждания. Обикновено се появява в гръдният гръбначен отдел и се разпознава по изпъкналата назад извивка, позната като гърбица. При по-широка дъга е възможно деформиране на прешлени и отражения върху вътрешни органи – сърце, бели дробове, храносмилателна система. Позитивната страна на този тип изкривяване е бавното развитие и изключително благоприятните прогнози при физиотерапия.

Подпомагането с ортопедичен колан, корсет или оперативната намеса  при кифоза се налагат доста рядко.Обикновено този тип лечение се изисква при тежка вродена кифотична извивка.

• Сколиоза

“Царицата” на гръбначните изкривявания и най-силно застрашаваща подвижността на пациентите, сколиозата представлява странична дъга, придружена от деформация на прешлени. Тя може да се наблюдава в един или повече от един участъка от гръбначния стълб, съответно заемаща лява или дясна позиция (декстросколиоза или левосколиоза) с формата на “S“ или “С”.

Сколиозата се развива сравнително бавно, но последиците могат да са изключително сериозни. Ненавременното лечение може да провокира сериозни отклонения в позицията на вътрешни органи и нарушена двигателна активност, до степен частична инвалидизация. Лечението трябва да се прилага възможно най-рано, дори  да изглежда ненужно. Сколиозата може да бъде много жесток враг и е изкривяването, за което най-често се прилага оперативна намеса.

Холистичният отговор

Холистичната медицина популяризира концепцията си за взаимовръзка между тялото, емоциите и психиката чрез ефективна практическа стимулация. Здравословното хранене, хомеопатията и фитотерапията са постоянно прилагани методи, но те не могат да заместят лечебният остеопатичен или мануален масаж или електроимпулсната СКЕНАР терапията.

Именно тези практики постигат значителни и дълготрайни резултати при лечение на гръбначни изкривявания и печелят доверието на пациентите. Холистичен център “Холимед“ разчита на сертифицирани терапевти, обучени в прилагането на тези модерни процедури. Придружени с лечебна физкултура, те са способни да възвърнат естествената позиция на гръбначният стълб до почти 90 %.

Гръбначното изкривяване се свързва предимно с неправилната стойка и ученическата скамейка. Действително, в юношеска възраст се наблюдават най-голям процент деформации на гръбнака, но истината е, че такива могат да се появят както преди, така и след това. За сериозно може да се възприеме изкривяване от типа на сколиозата с извивка, над 10 градуса, с възможност за  прогресивното й развитие.

Задълбочаващото се изкривяване може да провокира разместване на важни органи или нарушена двигателна активност. Затова, прилагането на адекватно за установената сколиоза лечение е жизненоважно за здравето на пациента Инвалидизирането е напълно възможен сюжет при увеличаване ъгълът на дъгата, който трябва да се проследява редовно. Това става чрез медицинско измерване на т.нар. “ъгъл на Кобб” – основна мярка за гръбначни изкривявания, отчитаща разстоянието между първият и най-долният засегнати прешлени.

Същност и опасности

Сколиозата е най-често срещаното изкривяване на гръбнака. Описващо буквите “S“ или “С”, то се развива в странична посока (декстросколиоза и левосколиоза) и рядко остава незабелязано. Появата му причинява не само характерни симптоми, но и вторични компенсиращи изкривявания на съседни прешлени. Засегнатите прешлени се извъртат в посока на изкривяването и изпъкват над другите. Изместването на опората пък създава прекомерно напрежение в паравертебралните мускули

Значението дали извивката се появява в лумбалният или гръдният отдел е със също толкова голямо значение, както и ъгълът й.  Гръдната двустранна (S) сколиоза например е една от най-неприятните диагнози, която може да даде отражение върху функциите на белите дробове, сърцето и подребрените органи. Промяната на стойката, походката, лесната уморяемост и болките са неприятни, но по-леки последици.

Конвенционално лечение

Традиционната медицина избира метод на корекция според възрастта на пациента, степента на изкривяване и наличиен на придружаващи заболявания. Обичайните методи за борба със сколиозната дъга са лечебна гимнастика, масажи, ненатоварващ спорт (йога, плуване), физиотерапевтични практики, коригиращ ортопедичен колан (корсет) и хомеопатични рецепти.

Всички те целят спиране на развитието й и възвръщане на гръбначният стълб в нормална позиция, доколкото е възможно. Подобна амбиция изисква изключително продължително лечение, с което голяма част от пациентите  понякога не разполагат. Прогресирането на сколиозата с ъгъл над 45 градуса е сигнал за 50% инвалидност, която влошава качеството на движение и жизнени функции.

При подобно влошаване на състоянието единственото решение за пълноценен живот е хирургична интервенция. Операцията представлява коригиране на гръбначната позиция чрез вграждане на титаниеви импланти, сравнително лека е и изисква съвсем кратък рехабилитационен период. Всеки млад човек обаче вероятно е пълен с резерви за прилагането на подобна процедура върху себе си. Има ли обаче друго ефективно лечение?

Холистична медицина

Холистичният подход не разчита на бърз резултат, дори и при спешна необходимост от такъв. Възстановяването на изместена костна структура е изключително трудно и специализираните терапевти са наясно с това. Те са наясно и че постигнатият по естествен път резултат е дълготраен.

Холистичен център “Холимед“ предлага индивидуално лечение на сколиозна дъга, в зависимост от степента на изкривяване и общото здравословно състояние. Сертифицирани терапевти постигат невероятни резултати с ефективен остеопатичен масаж, лечебна гимнастика, кинезитерапия и модерни тренажори. Прилагането им за продължителен период доказано помага на гръбначният стълб да възвърне естествената си форма в максимална степен.