fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 23 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-23,category-paged-23,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 23

Полезно - СТРАНИЦА 23



мануална терапия

Мануалният масаж – “магията” за кости и стави

Алтернативен метод на лечение с мануални техники, широко препоръчван при костни, ставни и неврологични проблеми, е с много по-успешно въздействие, отколкото смятат известен процент хора, погрешно възприемащи процедурата за релаксиращ масаж. Професионалната мануална терапия е “хапчето“ на практикуваната още в древността и възобновила популярността си през 19 век, мануална медицина.

Техника от древността

мануална терапия Мануалната медицина подсказва още с името си (от лат. “manus“ – ръка) основният метод, който тя използва при лечение – директно ръчно обработване на проблемните кости, прешлени, стави и мускули. Позната още като хиропрактика, тя се справя с вродени и придобити заболявания на опорно-двигателната система безболезнено и ефективно.

Истинското мануално лечение е нетрадиционен, но професионален медицински подход, който се прилага по няколко начина – манипулация или мобилизация, с начален и краен етап релаксиращ (отпускащ) масаж. Те нямат нищо общо с популярните “мъчения“ на народните знахари, които всъщност приключват доста често с положителен резултат. Неуспешните опити със синини, болки или влошаване на състоянието обаче също са доста често явление.

При хиропрактиката пораженията върху третираните области са немислими, тъй като тя се прилага от сертифициран терапевт, който спазва железен закон: манипулацията задължително трябва да е безболезнена. Болката, породена от самото заболяване също трябва да е отминала преди прилагане на процедурата.

Диагностика и противопоказания

Хиропрактиката е противопоказна и дори опасна при някои диагнози, така че диагностиката преди прилагането й е от основно значение. Тази терапия се избягва при фрактури (навяхване, счупване), тумори, повишено вътречерепно и кръвно налягане, възпаление на ставите, възпаление на главния (гръбначния) мозък, остеопороза, дискова херния и още някои. Крехките детски кости също не бива да се подлагат на мануалните техники, тъй като са под реален риск от травма.

Квалифицираният терапевт е наясно с тези особености и затова изисква пациентът да представи пълен набор изследвания (лабораторни, рентгенови,  биорезонансни и др.) при визита. Едва след изключване на несъвместимите с лечебното масажиране диагнози, той пристъпва към преглед, за да открие и да отстрани причината за болезнените зони.

Остеопатията

Остеопатията и хиропрактиката са двата метода на лечение чрез ръчна манипулация, които не бива да се припознават. Докато остеопатичният масаж лекува успешно заболявания във всяка органична система, мануалният е ориентиран към вродени и придобити изменения на опорно-двигателният апарат, съпътствани с болка, схващане и дори неврологични симптоми.

Мануалните техники се занимават основно с костните и ставни структури, но по необходимост въздействат и върху свързващите ги меки тъкани – мускули, лигаменти и фасции. Блокировките под формата на схващания там ограничават подвижността на тялото толкова сериозно, както и ставните размествания. Крайната цел е възстановяване подвижността на проблемните прешлени, стави или фасции (последните влияят пряко върху мускулите и сухожилията).

Защо да се спрем на мануални техники

Мануалната терапия е изцяло медицинска техника, но влиянието й върху психо-емоционалният тонус, имунната и нервната система й е отреждала почти чудодеен статут в древността. В съвременният свят това предимство я превръща в един от най-предпочитаните холистични методи за лечение на опорно-двигателни и неврологични дисфункции. Отстраняването на проблем в тези участъци винаги подобрява симпатиковата нервна система и психо-емоционалният тонус.

Терапевтът лекува чрез оптимален за наличният проблем метод -мобилизационни (плавен стречинг) или манипулационни (силово “наместване”) техники. Процедурата представлява специфичен натиск точно мястото на болезнените крампи (схващания), но задължително е безболезнена. Дори и леката болка е индикация за неправилно подбрана техника или все още ранен етап за прилагането й. Тя е изключително ефективно придружаващо, а и самостоятелно лечение в 90% от пациентските случаи.

Мануалните терапевти в медицински център “Холимед” предлагат дълготрайно и ефективно решение за проблеми в опорно-двигателната система, рехабилитация на костно-скелетният апарат, както и сигурно възстановяване на общият жизнен тонус. Те притежават сертификат за правоспособност и са помогнали на огромен брой пациенти да възвърнат здравето и качественият си начин на живот. Самолечението е напълно реален процес, който се нуждае единствено от малка насока.

ВИЖ ОЩЕ
хиперактивно дете

Хиперактивно дете – диагноза или срамно “петно”

хиперактивно детеЗачестилите според статистиките случаи на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ/СДВ) създадоха нов, по-критичен поглед върху детското поведение. Характеристиките на синдрома всъщност представят обичайната илюстрация от поведението на деца от 3 до 5-6 годишна възраст – палавост, повишена енергия, невъздържаност и др.

Характерните поведенчески реакции обаче могат да се дължат на неврологични изменения, които определят поведението и в по-късен етап на развитие. Кога родителите трябва да потърсят специализирана литература или терапевт, за да разберат дали имат хиперактивно дете?

Кога съмненията за  хиперактивност са оправдани

Хиперактивността рядко се наблюдава в самостоятелна форма. Обикновено тя е придружена от редица дефицити и разстройства, най-често срещан сред които е дефицит на вниманието. Дислексията (затруднения при четене и писане), диспраксията (затруднения с двигателната координация/планиране на движения), дисфазията (затруднения с експресивната реч/ езиковото развитие), тревожните разстройства и още подобни, обаче също не са рядкост.

Все пак, американският “Диагностичен и статистически наръчник” DSM-IV/DSM-V и Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) обособяват  доминиращ хиперактивно-импулсивен модел като отделен подтип на синдрома. Положителното при него е, че симптомите се проявяват по-рано (3 – 6 години) и са по-лесно разпознаваеми в сравнение с тези при дефицит на вниманието.

Свръхактивност, превъзбуда, неспособност за самоконтрол

Диагностицирането със СДВХ/СДВ е възможно при изявена симптоматика, която смущава нормалното ежедневие (социална адаптация, игра, обучение и др.) Повече от три характеристики от A1/A2 критерий, описани в DSM-IV и МКБ-10 трябва да бъдат наблюдавани най-малко шест месеца в различни социални ситуации. Хиперактивното/импулсивно поведение винаги се проявяват преди 6 год. възраст, като може да се разпознае дори и на годинка,  чрез трудното заспиване,пониженото качество на съня, смущение от светлини, шум и др.

Прекомерната подвижност и активност е присъща за малките деца, но детето от преобладаващ хиперактивно-импулсивен тип буквално не може да се задържи в неподвижно състояние. То е силно темпераментно и склонно към избухване, обикновено говори постоянно и като цяло е привлечено от по-шумни дейности и игри. Невъзможният контрол над импулсите, в съчетание с естествената детска палавост, оформят профил на свръхподвижно и неподатливо на контрол дете.

Социална адаптация, говорни и обучителни особености

Хиперактивните деца често имат затруднения в социализирането.Околните трудно взаимодействат и комуникират с тях, тъй като повишената двигателна активност е придружена с невъздържаност, нетърпение, нарушаване на приетото лично пространство, които пораждат и неспособността за приемлива комуникация

Пространствената координация, речевият и познавателен капацитет понякога също да са недостатъчно развити, в сравнение с нормалните за възрастта критерии. Всъщност, проблемите в социална адаптация и затрудненията при обучение са и първата причина за изследване на СДВХ от квалифицирана комисия.

Хиперактивността с невробиологично обяснение

Подвижното и импулсивно дете обикновено е обвинявано в лоша дисциплина, невъзпитание и конфликтност, но истината е, че тези прояви не зависят от собствената му воля. СДВХ/СДВ е преди всичко диагноза и последица от определена органична особеност.

  • По-тънък префронтален и слепоочен дял от крайният мозък и забавено развитие

Предната част на фронталния мозъчен дял отговаря за регулиране на инстинктите, адаптацията им спрямо социалните норми, планиране и организация. Слепоочната област пък е участъкът на сетивните възприятия (слух, звук, вкус, зрение и др.), центърът за равновесие, говорни функции и разпознаване на писмени символи. Нормално е различният темп на съзряване и структура да се проявят чрез поведението. Точно такива са симптомите на СДВХ.

  • Свръхактивен моторен кортекс

Прекомерното развитият моторен кортекс се проявява чрез психомоторна възбуда. Тя поражда чувството за безпокойство, което на свой ред провокира и двигателна свръхактивност. Структурата на префронталната и слепоочна област дооформят профилът на хиперактивен (хиперкинетичен) синдром. Прекалената импулсивност и безцелна активност е приписвана и на особености в йонните канали на периферната нервна система.

  • Дефицит на допамин и норадреналин

Намаленото продуциране на допамин ограничава правилното регулиране на нервните импулси и някои интелектуални/познавателни процеси във фронталния мозъчен дял. Съчетанието с прекалено активен моторен кортекс завършва невъздържаният, ниско фрустрационен и непостоянен модел на поведение, наблюдаван при хиперактивните деца.

Извън сложната медицинска терминология можем да кажем, че симптомите в СДВХ илюстрират съвсем точно описаната невробиологична структура. Тя обаче съвсем не трябва да се стигматизира като мозъчно увреждане. Специфичният мозъчен строеж просто задава характерен стил на възприятие и държание. Хиперактивните деца са в пъти по-интелигентни от връстниците си, ако успеят да овладеят неспокойната си импулсивна природа.

Лечението обикновено представлява потискане на социално неадаптивните симптоми чрез медикаменти, когнитивно-поведенческа терапия и определен тип поведение от страна на родителя. Забележките и наказанията относно проявите на хиперактивност/импулсивност обаче са напълно излишни. Както видяхме, характерната мозъчна структура не може да предложи друг тип поведенческа реакция.

Квалифицираните холистични терапевти в “Холимед“ могат значително да улеснят ежедневието на децата с хиперактивно/импулсивно поведение и дори да постигнат ограничаване на медикаментите. Популярните напоследък видове биофийдбек терапия повлияват прекрасно симптомите и помагат за  формиране на социално приемливо поведение.

ВИЖ ОЩЕ
vaccine-holimed-ПОЛИОМИЕЛИТ (2)

Инвалидизиращият полиомиелит – митове и реалност

Полиомиелитът, наричан и детски паралич заради жестоките му инвалидизиращи последствия, е част от особената категория неподвластни на лекарствени препарати вируси. Потискането на симптомите и борбата с усложненията векове наред са единствената възможна реакция при заразяване с ентеровирусът от семейство Picornaviridae.

Животоспасяващите ваксини

детски параличПаралитичните последствия от болестта стават част от историята през изминалия двадесети век, благодарение на изобретяването на полиомиелитната ваксина. Първият опит е продукт на култивирани в лаборатория и впоследствие умъртвени с формалин патогени – брилянтна идея на Джонас Солк и още няколко известни имунолози, която става факт през 1953 г.

Светът си отдъхва след появата на серумът за противодействие на убийствената епидемия, причиняваща доживотна парализа, атрофия на двигателни нерви, или директна смърт. Алберт Брус Сейбин обаче внася още по-сполучлив отговор срещу коварният и устойчив полиовирус, с моновалентната “жива” ваксина (активен полиеомиелитен патоген в отслабена, незастрашаваща човек форма),  приложена за пръв път през 1954 г.

Огромното предимство е в прибавянето на имунизация срещу проникване на полиовирус в стомашно-чревната флора, към общата защита. Храносмилателният тракт е основен “вход” за патогените към лимфният поток, кръвообращението, централната нервна система и съответно двигателните нерви. Полиомиелитът се развива по тази елементарна схема, като понякога протича безсиптомно, но се случва и да порази основни двигателни функции.

Сейбин допълнително усъвършенства ваксината си в екип с руски учени и от 1959 г. тя става част от имунизационната програма на СССР, като през 1960 г. пристига и в България. Основната заслуга за глобалното изкореняване на силно заразният детски паралич е именно на мощната “жива“ ваксина, съчетаваща цялостната защита с имунизации и за отделните органични системи.

Срещат ли се все още случаи на полиомиелит

Днес, полиомиелитът представлява заплаха за децата в някои държави с изключително рискови фактори (лоши битови условия, ниска степен на хигиена) като Нигерия, Пакистан и Афганистан. Сред малцинствени групи в България също се отчитат единични случаи в края на миналия век. Оттогава, страхът от завръщане на вирусът в безконтролната му форма кара родителите да спазват стриктно имунизационният календар – ваксииране  във втори, трети, четвърти, шестнадесети месец и шеста годинка.

Пероралната “жива“ ваксина е спряна от употреба скоро след появата на официалната статистика от 2002 г., че след потушената полиомиелитна епидемия през 1988 г., на континента няма регистрирани случаи. От 2016 г. тя се замества с деактивирана полиомиелитна ваксина, а Световната Здравна Организация дори издава разпореждане за унищожаване на разфасовките с “живи” патогени.

Атенюираните (отслабени) вируси при ваксиниране са свръхмощни и затова са предназначени за туширане на изключително остри епидемии. Проблемът е, че с течение на времето има известен риск те да мутират в патогенна за човешки организъм форма. Смъртната опасност и рискът от парализа превръщат всеки страничен ефект в “по-малкото зло”, но все пак възможността за парализа от ваксини не е напълно изключен.

Детска церебрална парализа и полиомиелит

Наблюденията сочат, че средната възраст на пациентите, потърсили спасение в холистичната медицина след полиомиелит значително надвишава 40 г.. За  съжаление, детската церебрална парализа (ДЦП), чиито паралитични блокировки на двигателната моторика наподобяват последствията от детският паралич, все още е често диагностицирано заболяване.

ДЦП обикновено се проявява в пренатален период при тежки хронични заболявания на майката, след активна употреба на вредни субстанции, или от особена история на родилният процес. Нарушената двигателна активност в случая се дължи на органично мозъчно увреждане, а в редки случаи – на пре-или интранатални бактериални (вирусни) инфекции. Провокирането му от полиомиелитен вирус е възможно в минимален процент случаи..

Накратко – родителите трябва да са наясно, че остро инфекциозният полиомиелит и детската церебрална парализа може да се припознаят по някои характерни симптоми. Двете заболявания обаче са с напълно различен произход.

Холистичната медицина в битка за двигателна активност

Холистичните терапевти се борят с двигателната атрофия, независимо от етиологията на заболяването. Хомеопатичните лекарства (добавки, сиропи, гранули, таблетки и др. от натурални екстракти и есенции) са ефективно средство за силна имунна система, но хомеопатична полиеомиелитна ваксина  е ненужен риск.

Спeциализираният център “Холимед“ ежегодно регистрира успех в преодоляване на инвалидизиращи увреждания, благодарение на модерно техническо оборудване и квалифицирани специалисти. Навременното започване на терапия предоставя много по-висок шанс за оптимизиране на мускулната атрофия, а най-сполучлив за момента се оказва подходът чрез СКЕНАР терапия.

ВИЖ ОЩЕ
19. синдром на дефицит на вниманието

Синдром на дефицит на вниманието – истини и митове

Синдром на дефицит на вниманието (СДВ) се среща като отделен подтип в хиперкинетичното разстройство според DSM-IV/DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник) и МКБ-10 (Международна Класификация на Болестите). Въпреки това, класическият клиничен случай почти винаги е придружен от поне два симптома на хиперактивност/импулсивност.

Къде е позициониран синдромът

синдром на дефицит на вниманиетоНеспособността за концентрация не означава разсеяност, какъвто е често срещаният синоним. Родителите и близките на деца с подобен проблем, и дори някои психолози, създават впечатление за него като за психологично- поведенческо нарушение. Това не е съвсем правилно: кратък преглед на патогенезата ни отвежда към неврологичните клонове на медицината, които отговарят за значителен процент аномалии в двигателните и възприятийни модели на човек.

Хиперактивността с доминантен дефицит на внимание (СДВ) е медицински доказано следствие от специфично устройство на крайния мозък. Крайният мозък е последно формираният, най-сложно устроен и най-важен за човек дял мозъчната кутия. Той представлява две свързани полукълба, в които са обособени четири сектора, отговарящи за зрението, слухът, сетивните възприятия, поведенческите реакции и двигателната активност.

Патологични нарушения в концентрацията са характерни при по-бавно съзряване и изтънена структура на префронталната мозъчна кора. Установеното недостатъчно оросяване и постъпване на глюкоза в префронталният и стратиалният дял смущават сензорните възприятия, самоконтрола, организацията и планирането. Ограниченият брой допаминови рецептори пък активно допринася за нуждата от нови впечатления (стимули) и лесното отегчаване при продължителна дейност.

Хиперактивност или неспособност за концентрация

Хиперактивността понякога обуславя част от симптомите на СДВ. Повишената моторна активност и постоянната необходимост от вълнуващи стимули затрудняват продължителната концентрация, организацията на дейности и спазването на инструкции. Способността за изслушване при комуникация/обучение са нарушени, разсейването се провокира от почти всеки дразнител и това затруднява социалната адаптация.

Според д-р Ръсел Баркли, подобен клиничен профил не описва първично, а следствено нарушение. Затова и диагностицирането подтиповете на СДВХ става по строго определени критерии. За доминиращ дефицит на внимание са необходими най-малко 6 симптома от съответната група и не повече от 5 симптома на хиперактивност/импулсивност.

Особеностите в детския характер могат да се нарекат симптоми, само ако илюстрират разлика от нормалните детски психоповеденчески реакции. Те трябва да се повтарят се във всяка среда и да пречат на социалната реализация. Дефицитът на концентрация се проявява по-късно, синдромът се разпознава по-трудно и за съжаление обикновено остава като част от поведенческият модел и в зряла възраст.

Защо се диагностицира по-трудно

Синдромът с преобладаващо нарушение на вниманието не е дотолкова свързан с двигателна свръхактивност. Децата с този профил лесно изобретяват редица компенсаторни механизми и при по-добре регулирана импулсивност, умело прикриват неспособността за концентрация в детската градина.

Темпераментният, избухлив и постоянно отегчен хиперактивно/импулсивен тип обикновено не успява да разчита правилно подадените невербални сигнали при комуникация. Това е и основна пречка за комуникация при заболяването. Детето с доминантен дефицит на внимание понякога също се ориентира трудно в социална среда, но понижената агресивност го прави по-желан и приет събеседник. Така, истината за проблемът му често се появява чак в училище.

Как се разпознава

Твърдението, че децата с дефицит на внимание се разсейват буквално от всичко, не е преувеличено. Не само нискочестотни странични шумове, а дори и тиктакането на часовника или допирът на дреха до кожата им е в състояние да наруши концентрацията им. Физиологичното нарушение на вниманието започва да се изявява най-ясно в първите ученически години.

Детето започва да се затруднява с учебният материал, тъй като не е в състояние да спазва инструкции в срок и да провежда продължителни занятия. То инстинктивно започва да избягва натоварващи задачи, едновременно опитвайки се да скрие състоянието, което не може да си обясни логично. Тук идва ролята на родителя, ако до момента не е установил особеностите в поведението.

В холистичен център “Холимед“ децата с нарушения в концентрацията могат да получат топло отношение и професионална помощ. Специализираните терапевти се опитват да коригират дисфункцията с правилно хранене, релаксиращи упражнения и модерната неврофийдбек терапия. Тя предоставя уникална възможност на пациента да проследи мозъчните си функции в реално време. Под ръководството на терапевт, структурната им промяна с течение на времето е възможна.

ВИЖ ОЩЕ
8. дефицит на вниманието

Заболяване или “просто “ дефицит на вниманието

8. дефицит на вниманиетоПравилното диагностициране на клинична хиперактивност с доминантен дефицит на вниманието (СДВ) е трудно, не само защото симптомите му се проявяват късно, а в предучилищна възраст лесно могат да останат незабелязани. Нерядко те се припознават и с тези на ред други физиологични заболявания. Затова и патологичното нарушение на концентрацията се потвърждава едва след изследване на всички останали варианти.

Кои са “подобните” болести

Преди насочване към “различната“ психо-поведенческа диагноза, децата с този вид дефицит обикновено преминават през разнообразни изследвания. На първо място се изключват редица психиатрични заболявания – биполярно афективно, тревожно или посттравматично стресово разстройство, шизофрения и др. Уврежданията на щитовидната жлеза, алергии, анемия, хипогликемия, слухови и зрителни проблеми или тежки инфекции са физиологичните причини за подобни симптоми.

Неврологичните заболявания са най-лесно обърквани с нарушения в концентрацията. Епилепсия, атаксия, множествена склероза, мускулна дистрофия, моторна невропатия, както и всички разстройства от аутистичния спектър (синдром на Рет, синдром на Аспергер) също проявяват някои от симптомите на СДВ. Медицинските специалисти никога не изключват и възможността за стрес поради нездравословна семейна среда или други ежедневни проблеми.

Снидромът с преобладаващ дефицит на концентрация се установява чрез лингвистични и психомоторни задачи, оценка на интелектуалното развитие и специални тестове за изследване на вниманието. Изследванията се извършват от комисия в състав детски психолог, невролог, логопед и специален ресурсен педагог.

Правилна диагностика на синдрома обаче е възможна единствено чрез оценка според критериите на DSM-IV/DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник). Поне шест от включените в А1/A2 критериите особености трябва да се проявяват интензивно най-малко шест месеца, в различна социална среда и да застрашават нормалната социална адаптация. Те са ориентирани около:

  • Трудности при продължителна концентрация (причинява стрес)
  • Постоянно разсейване
  • Неспособност за изслушване при разговор или преподаване
  • Неспособност за спазване на поставени срокове и инструкции
  • Трудности при организация и планиране на дейности
  • Неспособност за вникване в детайли

Диагностицираният хиперактивен синдром с преобладаващ дефицит на концентрацията се контролира чрез медикаменти. Те обаче просто потискат неприемливите и дезадаптивни симптоми, тъй като заболяването е причина от специфична структура на мозъчните сектори. Когнитивно-поведенческата терапия и най-вече спокойната атмосфера около детето са с много важна терапевтична стойност.

Ефективно подобрение на концентрацията

Понякога изявените симптоми, които пречат на нормалната ежедневна дейност (дислексия, диспраксия, дисфазия, депресия, тревожност и др.) стават основен обект на внимание. Лечението е насочено към тях, а не към провокиралата ги причина и това затруднява овладяването на затруднената концентрация – аномалията, която  включва всички тези увреждания. Затова и холистичното лечение е предпочитано от много родители.

Холистичната медицина се стреми да кореспондира директно с първопричината на всяка болест, и се опитва да я коригира дълготрайно. Дефицитът на внимание не е изключение, а като най-успешно лечение за момента е призната неврофийдбек терапията. Тя се извършва под наблюдение на терапевт и е напълно приложима за всяка възрастова група.

Специализираният център “Холимед“ постига истински успех в овладяването на  нисък капацитет на  концентрация. Квалифицираните терапевти прилагат модерните неврофийдбек процедури, чието периодично повторение доказано коригира аномалиите мозъчните структури и повишава производството на допамин. Спокойната релаксираща атмосфера и усмихнатите лица със сигурност ще се харесат на малките пациенти.

ВИЖ ОЩЕ
7. лечение на дискова херния

Холистичният подход при лекуване на дископатия

7. лечение на дискова хернияДеформацията или пролапсът на междупрешленен диск, по-известен сред обикновените пациенти като дискова херния, е един от опасните причинители на болки в гръбначния стълб. При по-тежките случаи, гелообразното вътрешно съдържание на диска (Nucleus Pulposus) разкъсва покриващия го фиброзен пръстен. Тогава може да попадне в гръбначномозъчния канал, да оказва постоянен натиск върху нервните окончания, а понякога дори да прекъсне жизненоважни кръвоносни съдове и нерви.

Традиционното лечение на дискова херния цели предимно овладяване на симптомите и диагнозите-последици от разновидностите й – лумбална (кръстна) торакална (гръдна) или цервикална (шийна) херния. Симптомите  представляват изключително неприятна и силна болка, изтръпване/слабост/липса на чувствителност в крайниците, мускулни спазми, а понякога и липса на контрол върху отделителната система.

Вторичните диагнози артроза, радикулит, параплегия също са доста проблемни  последствия от заболяването. Цервикалната херния е в състояние да увреди и да прекъсне важни съдови и нервни проводници в шийната област, както и структурата на гръбначният мозък. Появата на миелопатия, пареза и гръбначен исхемичен инсулт, са напълно реални нейни усложнения. Затова и лечението трябва да започне още при първите симптоми.

Конвенционално лечение

Конвенционалното лечение на заболяването представлява намалена физическа активност, обездвижване и борба срещу измененията на гръбначният стълб. Прилагането на нестероидни противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, паравертебрална озонова инжекция и раздвижване на гръбначните мускулни тъкани повлияват по-леките състояния. Понякога се постига свиване на пулпозното ядро до нормалните му физиологични размери и вместване в старото междупрешленно “легло“.

Когато на мястото на издутото пулпозно ядро (протрузия) обаче се наблюдава частично или пълно разкъсване на фиброзният пръстен (екструзия), или пък напълно отделяне на ядрото от междупрешленния диск, дисковата херния вече е усложнена. Размерите и посоката на движение на гелообразното ядро определят сложността на състоянието.

Медианната дискова херния например се разраства в посока центъра на  гръбначномозъчния канал. Големите й размери може да станат причина и за увреждане на гръбначния мозък (миелопатия).

Целта на всеки тип терапия срещу заболяването е предотвратяване на хирургическа намеса. Затова управлението на симптоматиката е много важно. Появата на изключително силни болки, придружени от пареза или дифузия на отделителната система обаче не оставят друг избор на пациентите, освен хирургическа интервенция.

Надеждата в холистичната медицина

Холистичната медицина е доказал ефективността си при облекчаване неприятни и дори инвалидизиращи последици от заболявания. Някои от подходите й са прилагани и при дискова херния, като резултатите не само подобряват качеството на ежедневният живот, но и нерядко регистрират възстановяване структурата на гръбначните дискове и хрущялните тъкани.

Терапията не започва преди подробен преглед на лабораторни и образни изследвания, за да се изключат други причини за болка и дискомфорт в гърба. Ако хернията се окаже основният проблем, рехабилитацията е добре да започне колкото се може по-рано, за да  постигне бърз и траен ефект.

Хомеопатични добавки, здравословно хранене или физическа стимулация

Отговорът е – и двете! Холистичната терапия се стреми към ограничаване на неприятните усещания, но истинската й цел е далеч по-амбициозна – възвръщане на гръбначните структури в нормалното им здравословно състояние. Не забравяйте, че болката е последен етап от този здравословен проблем, чието развитие протича почти асимптоматично.

Пациентите обаче търсят помощ само след поява на неприятни усещания, затова и процедурите обикновено започват с овладяването на тежка болки и дори парези.

Внимание: Третирането чрез мануална терапия е строго противопоказно за дисковата херния.

Център “Холимед“ упражнява богата система от холистични практики, сред които СКЕНАР терапията (електроимпулсна стимулация на важни точки от тялото) се оказва оптимално решение за пациенти с подобно заболяване. Разговорът им с холистичен терапевт е не по-малко важен, тъй като фактът, че дисковата херния е контролируемо заболяване  с огромен шанс за излекуване, е неизвестен на голям процент от тях. Не забравяйте, че здравето ви е и във вашите ръце!

ВИЖ ОЩЕ
12. дискова херния на врата

Повишено внимание при дискова херния на врата

12. дискова херния на вратаДисковата херния – заболяването с характерната гръбначна болка, крие и опасност от поява на вторични увреждания. Цервикалната херния, по-добре позната като дискова херния на врата, е сравнително рядка, но изключително застрашаваща здравето диагноза. Ненавременното или неадекватно лечение е в състояние да провокира сериозни и дори животозастрашаващи състояния.

Симптомите при шийната дискова херния понякога са подвеждащи. Често те наподобяват патогенезата на други заболявания, тъй като болките се позиционират в костите, сухожилията и мускулите, а освен тях се проявяват задух и световъртеж. Може да се обърка с обикновено схващане, аномалии в кръвното налягане, мигрена, възпаление на гърлото и сърдечно-съдови смущения.

Структура и значение на интервертебрален диск

Шийната (цервикална) дискова херния се формира както и херниацията във всяка друга област от гръбнака (лумбална и торакална). С тази разлика, че тя е най-опасният тип от всички, тъй като Интервертебралните (междупрешленни) дискове в този участък са шест на брой, като отсъстват от структурата на първи и втори прешлен. Както се подразбира от наименованието им, те осъществяват връзката между всеки два прешлена – костните тела с различен размер, изграждащи гръбначният стълб от тазовата до шийната област.

Междупрешленният диск е овална структура от фиброзен пръстен (Annulus Fibrosus) и ядро (Nucleus Pulposus). Пръстенът от слой плътен колаген покрива ядрото от колагенови влакна и гелообразна гликопротеинова консистенция. Еластичността на така оформеният диск предпазва прешлените при натоварване и натиск.

С напредването на възрастта съдържанието и производство на колаген в тялото намалява. Интервертебралният диск съответно също ограничава размерите си и вече не осъществява толкова активно “омекотяване” в движението на прешлените при тежки физически усилия. Гелообразното съдържание започва да “изсъхва“ и костните структури се доближават една до друга все повече.

В по-късен житейски етап намалената костна плътност, остеопороза, артрит и някои ставни проблеми са придружени и от опасността от по-лесно “пропукване” на колагеновата фиброзна маса.

Значението на началният стадий

Деформацията на интервертебрален диск се случва постепенно, с преминаване от почти незабележими към по-сериозни симптоми. Дисковата протрузия е началният стадий, когато хернията още е само изменение (подуване) в междупрешленната област. Мекото ядро е концентрирано в рамките на фиброзния пръстен, а размерът и видът (посоката на миграция) на дисковата протрузия определя симптомите и бъдещото развитие.

Дисковата херния на врата може да притиска нервни коренчета още на ниво протрузия. Точно в този момент трябва да се потърси подробно причинителя на неприятната симптоматика със световъртеж, изтръпване, болки и затруднени движения. Обикновената рентгенова снимка не показва наличието на такова заболяване.

Квалифицираният терапевт трябва да назначи компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), дори и при минимални съмнения за тази диагноза. Шийната херния засяга най-често областта на 5/6 и 6/7 прешлен.

Опасността от закъснялото лечение

Цервикалната дискова херния може да създаде невероятно тежки усложнения. Гръбначните изкривявания и намалената плътност на костите и мускулите са минимален проблем в сравнение с резултатът от екструзия – пролабирането на фиброзното ядро. Притискането на важни съдови и нервни проводници в шийната област е неприятно, но прекъсването им може да е фатално.

При наличие на цервикална екструзия,  подобен инцидент понякога се случва дори и при по-силно завъртане на врата. Появата на миелопатия, пареза и дори гръбначен исхемичен инсулт, са напълно реална опасност, съпроводена с пареза, мускулна атрофия и тазово-резервоарни смущения.

СКЕНАР терапията (електроимпулсна стимулация на принципа на акупунктура) е най-подходящото решенеие при установена цервикална дискова херния. Процедурите трябва да започнат възможно най-скоро след поява на първит симптоми. Терапевтите от холистичен център “Холимед“ постигат огромен успех в лечението и преодоляване на опасността от този тип заболяване.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ