fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 23 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-23,category-paged-23,cookies-not-set,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive

ХОЛИМЕД > Полезно

Полезно - СТРАНИЦА 23



детски паралич

Инвалидизиращият полиомиелит – митове и реалност

Полиомиелитът, наричан и детски паралич заради жестоките му инвалидизиращи последствия, е част от особената категория неподвластни на лекарствени препарати вируси. Потискането на симптомите и борбата с усложненията векове наред са единствената възможна реакция при заразяване с ентеровирусът от семейство Picornaviridae.

Животоспасяващите ваксини

детски параличПаралитичните последствия от болестта стават част от историята през изминалия двадесети век, благодарение на изобретяването на полиомиелитната ваксина. Първият опит е продукт на култивирани в лаборатория и впоследствие умъртвени с формалин патогени – брилянтна идея на Джонас Солк и още няколко известни имунолози, която става факт през 1953 г.

Светът си отдъхва след появата на серумът за противодействие на убийствената епидемия, причиняваща доживотна парализа, атрофия на двигателни нерви, или директна смърт. Алберт Брус Сейбин обаче внася още по-сполучлив отговор срещу коварният и устойчив полиовирус, с моновалентната “жива” ваксина (активен полиеомиелитен патоген в отслабена, незастрашаваща човек форма),  приложена за пръв път през 1954 г.

Огромното предимство е в прибавянето на имунизация срещу проникване на полиовирус в стомашно-чревната флора, към общата защита. Храносмилателният тракт е основен “вход” за патогените към лимфният поток, кръвообращението, централната нервна система и съответно двигателните нерви. Полиомиелитът се развива по тази елементарна схема, като понякога протича безсиптомно, но се случва и да порази основни двигателни функции.

Сейбин допълнително усъвършенства ваксината си в екип с руски учени и от 1959 г. тя става част от имунизационната програма на СССР, като през 1960 г. пристига и в България. Основната заслуга за глобалното изкореняване на силно заразният детски паралич е именно на мощната “жива“ ваксина, съчетаваща цялостната защита с имунизации и за отделните органични системи.

Срещат ли се все още случаи на полиомиелит

Днес, полиомиелитът представлява заплаха за децата в някои държави с изключително рискови фактори (лоши битови условия, ниска степен на хигиена) като Нигерия, Пакистан и Афганистан. Сред малцинствени групи в България също се отчитат единични случаи в края на миналия век. Оттогава, страхът от завръщане на вирусът в безконтролната му форма кара родителите да спазват стриктно имунизационният календар – ваксииране  във втори, трети, четвърти, шестнадесети месец и шеста годинка.

Пероралната “жива“ ваксина е спряна от употреба скоро след появата на официалната статистика от 2002 г., че след потушената полиомиелитна епидемия през 1988 г., на континента няма регистрирани случаи. От 2016 г. тя се замества с деактивирана полиомиелитна ваксина, а Световната Здравна Организация дори издава разпореждане за унищожаване на разфасовките с “живи” патогени.

Атенюираните (отслабени) вируси при ваксиниране са свръхмощни и затова са предназначени за туширане на изключително остри епидемии. Проблемът е, че с течение на времето има известен риск те да мутират в патогенна за човешки организъм форма. Смъртната опасност и рискът от парализа превръщат всеки страничен ефект в “по-малкото зло”, но все пак възможността за парализа от ваксини не е напълно изключен.

Детска церебрална парализа и полиомиелит

Наблюденията сочат, че средната възраст на пациентите, потърсили спасение в холистичната медицина след полиомиелит значително надвишава 40 г.. За  съжаление, детската церебрална парализа (ДЦП), чиито паралитични блокировки на двигателната моторика наподобяват последствията от детският паралич, все още е често диагностицирано заболяване.

ДЦП обикновено се проявява в пренатален период при тежки хронични заболявания на майката, след активна употреба на вредни субстанции, или от особена история на родилният процес. Нарушената двигателна активност в случая се дължи на органично мозъчно увреждане, а в редки случаи – на пре-или интранатални бактериални (вирусни) инфекции. Провокирането му от полиомиелитен вирус е възможно в минимален процент случаи..

Накратко – родителите трябва да са наясно, че остро инфекциозният полиомиелит и детската церебрална парализа може да се припознаят по някои характерни симптоми. Двете заболявания обаче са с напълно различен произход.

Холистичната медицина в битка за двигателна активност

Холистичните терапевти се борят с двигателната атрофия, независимо от етиологията на заболяването. Хомеопатичните лекарства (добавки, сиропи, гранули, таблетки и др. от натурални екстракти и есенции) са ефективно средство за силна имунна система, но хомеопатична полиеомиелитна ваксина  е ненужен риск.

Спeциализираният център “Холимед“ ежегодно регистрира успех в преодоляване на инвалидизиращи увреждания, благодарение на модерно техническо оборудване и квалифицирани специалисти. Навременното започване на терапия предоставя много по-висок шанс за оптимизиране на мускулната атрофия, а най-сполучлив за момента се оказва подходът чрез СКЕНАР терапия.

ВИЖ ОЩЕ
19. синдром на дефицит на вниманието

Синдром на дефицит на вниманието – истини и митове

Синдром на дефицит на вниманието (СДВ) се среща като отделен подтип в хиперкинетичното разстройство според DSM-IV/DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник) и МКБ-10 (Международна Класификация на Болестите). Въпреки това, класическият клиничен случай почти винаги е придружен от поне два симптома на хиперактивност/импулсивност.

Къде е позициониран синдромът

синдром на дефицит на вниманиетоНеспособността за концентрация не означава разсеяност, какъвто е често срещаният синоним. Родителите и близките на деца с подобен проблем, и дори някои психолози, създават впечатление за него като за психологично- поведенческо нарушение. Това не е съвсем правилно: кратък преглед на патогенезата ни отвежда към неврологичните клонове на медицината, които отговарят за значителен процент аномалии в двигателните и възприятийни модели на човек.

Хиперактивността с доминантен дефицит на внимание (СДВ) е медицински доказано следствие от специфично устройство на крайния мозък. Крайният мозък е последно формираният, най-сложно устроен и най-важен за човек дял мозъчната кутия. Той представлява две свързани полукълба, в които са обособени четири сектора, отговарящи за зрението, слухът, сетивните възприятия, поведенческите реакции и двигателната активност.

Патологични нарушения в концентрацията са характерни при по-бавно съзряване и изтънена структура на префронталната мозъчна кора. Установеното недостатъчно оросяване и постъпване на глюкоза в префронталният и стратиалният дял смущават сензорните възприятия, самоконтрола, организацията и планирането. Ограниченият брой допаминови рецептори пък активно допринася за нуждата от нови впечатления (стимули) и лесното отегчаване при продължителна дейност.

Хиперактивност или неспособност за концентрация

Хиперактивността понякога обуславя част от симптомите на СДВ. Повишената моторна активност и постоянната необходимост от вълнуващи стимули затрудняват продължителната концентрация, организацията на дейности и спазването на инструкции. Способността за изслушване при комуникация/обучение са нарушени, разсейването се провокира от почти всеки дразнител и това затруднява социалната адаптация.

Според д-р Ръсел Баркли, подобен клиничен профил не описва първично, а следствено нарушение. Затова и диагностицирането подтиповете на СДВХ става по строго определени критерии. За доминиращ дефицит на внимание са необходими най-малко 6 симптома от съответната група и не повече от 5 симптома на хиперактивност/импулсивност.

Особеностите в детския характер могат да се нарекат симптоми, само ако илюстрират разлика от нормалните детски психоповеденчески реакции. Те трябва да се повтарят се във всяка среда и да пречат на социалната реализация. Дефицитът на концентрация се проявява по-късно, синдромът се разпознава по-трудно и за съжаление обикновено остава като част от поведенческият модел и в зряла възраст.

Защо се диагностицира по-трудно

Синдромът с преобладаващо нарушение на вниманието не е дотолкова свързан с двигателна свръхактивност. Децата с този профил лесно изобретяват редица компенсаторни механизми и при по-добре регулирана импулсивност, умело прикриват неспособността за концентрация в детската градина.

Темпераментният, избухлив и постоянно отегчен хиперактивно/импулсивен тип обикновено не успява да разчита правилно подадените невербални сигнали при комуникация. Това е и основна пречка за комуникация при заболяването. Детето с доминантен дефицит на внимание понякога също се ориентира трудно в социална среда, но понижената агресивност го прави по-желан и приет събеседник. Така, истината за проблемът му често се появява чак в училище.

Как се разпознава

Твърдението, че децата с дефицит на внимание се разсейват буквално от всичко, не е преувеличено. Не само нискочестотни странични шумове, а дори и тиктакането на часовника или допирът на дреха до кожата им е в състояние да наруши концентрацията им. Физиологичното нарушение на вниманието започва да се изявява най-ясно в първите ученически години.

Детето започва да се затруднява с учебният материал, тъй като не е в състояние да спазва инструкции в срок и да провежда продължителни занятия. То инстинктивно започва да избягва натоварващи задачи, едновременно опитвайки се да скрие състоянието, което не може да си обясни логично. Тук идва ролята на родителя, ако до момента не е установил особеностите в поведението.

В холистичен център “Холимед“ децата с нарушения в концентрацията могат да получат топло отношение и професионална помощ. Специализираните терапевти се опитват да коригират дисфункцията с правилно хранене, релаксиращи упражнения и модерната неврофийдбек терапия. Тя предоставя уникална възможност на пациента да проследи мозъчните си функции в реално време. Под ръководството на терапевт, структурната им промяна с течение на времето е възможна.

ВИЖ ОЩЕ
8. дефицит на вниманието

Заболяване или “просто “ дефицит на вниманието

8. дефицит на вниманиетоПравилното диагностициране на клинична хиперактивност с доминантен дефицит на вниманието (СДВ) е трудно, не само защото симптомите му се проявяват късно, а в предучилищна възраст лесно могат да останат незабелязани. Нерядко те се припознават и с тези на ред други физиологични заболявания. Затова и патологичното нарушение на концентрацията се потвърждава едва след изследване на всички останали варианти.

Кои са “подобните” болести

Преди насочване към “различната“ психо-поведенческа диагноза, децата с този вид дефицит обикновено преминават през разнообразни изследвания. На първо място се изключват редица психиатрични заболявания – биполярно афективно, тревожно или посттравматично стресово разстройство, шизофрения и др. Уврежданията на щитовидната жлеза, алергии, анемия, хипогликемия, слухови и зрителни проблеми или тежки инфекции са физиологичните причини за подобни симптоми.

Неврологичните заболявания са най-лесно обърквани с нарушения в концентрацията. Епилепсия, атаксия, множествена склероза, мускулна дистрофия, моторна невропатия, както и всички разстройства от аутистичния спектър (синдром на Рет, синдром на Аспергер) също проявяват някои от симптомите на СДВ. Медицинските специалисти никога не изключват и възможността за стрес поради нездравословна семейна среда или други ежедневни проблеми.

Снидромът с преобладаващ дефицит на концентрация се установява чрез лингвистични и психомоторни задачи, оценка на интелектуалното развитие и специални тестове за изследване на вниманието. Изследванията се извършват от комисия в състав детски психолог, невролог, логопед и специален ресурсен педагог.

Правилна диагностика на синдрома обаче е възможна единствено чрез оценка според критериите на DSM-IV/DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник). Поне шест от включените в А1/A2 критериите особености трябва да се проявяват интензивно най-малко шест месеца, в различна социална среда и да застрашават нормалната социална адаптация. Те са ориентирани около:

  • Трудности при продължителна концентрация (причинява стрес)
  • Постоянно разсейване
  • Неспособност за изслушване при разговор или преподаване
  • Неспособност за спазване на поставени срокове и инструкции
  • Трудности при организация и планиране на дейности
  • Неспособност за вникване в детайли

Диагностицираният хиперактивен синдром с преобладаващ дефицит на концентрацията се контролира чрез медикаменти. Те обаче просто потискат неприемливите и дезадаптивни симптоми, тъй като заболяването е причина от специфична структура на мозъчните сектори. Когнитивно-поведенческата терапия и най-вече спокойната атмосфера около детето са с много важна терапевтична стойност.

Ефективно подобрение на концентрацията

Понякога изявените симптоми, които пречат на нормалната ежедневна дейност (дислексия, диспраксия, дисфазия, депресия, тревожност и др.) стават основен обект на внимание. Лечението е насочено към тях, а не към провокиралата ги причина и това затруднява овладяването на затруднената концентрация – аномалията, която  включва всички тези увреждания. Затова и холистичното лечение е предпочитано от много родители.

Холистичната медицина се стреми да кореспондира директно с първопричината на всяка болест, и се опитва да я коригира дълготрайно. Дефицитът на внимание не е изключение, а като най-успешно лечение за момента е призната неврофийдбек терапията. Тя се извършва под наблюдение на терапевт и е напълно приложима за всяка възрастова група.

Специализираният център “Холимед“ постига истински успех в овладяването на  нисък капацитет на  концентрация. Квалифицираните терапевти прилагат модерните неврофийдбек процедури, чието периодично повторение доказано коригира аномалиите мозъчните структури и повишава производството на допамин. Спокойната релаксираща атмосфера и усмихнатите лица със сигурност ще се харесат на малките пациенти.

ВИЖ ОЩЕ
7. лечение на дискова херния

Холистичният подход при лекуване на дископатия

7. лечение на дискова хернияДеформацията или пролапсът на междупрешленен диск, по-известен сред обикновените пациенти като дискова херния, е един от опасните причинители на болки в гръбначния стълб. При по-тежките случаи, гелообразното вътрешно съдържание на диска (Nucleus Pulposus) разкъсва покриващия го фиброзен пръстен. Тогава може да попадне в гръбначномозъчния канал, да оказва постоянен натиск върху нервните окончания, а понякога дори да прекъсне жизненоважни кръвоносни съдове и нерви.

Традиционното лечение на дискова херния цели предимно овладяване на симптомите и диагнозите-последици от разновидностите й – лумбална (кръстна) торакална (гръдна) или цервикална (шийна) херния. Симптомите  представляват изключително неприятна и силна болка, изтръпване/слабост/липса на чувствителност в крайниците, мускулни спазми, а понякога и липса на контрол върху отделителната система.

Вторичните диагнози артроза, радикулит, параплегия също са доста проблемни  последствия от заболяването. Цервикалната херния е в състояние да увреди и да прекъсне важни съдови и нервни проводници в шийната област, както и структурата на гръбначният мозък. Появата на миелопатия, пареза и гръбначен исхемичен инсулт, са напълно реални нейни усложнения. Затова и лечението трябва да започне още при първите симптоми.

Конвенционално лечение

Конвенционалното лечение на заболяването представлява намалена физическа активност, обездвижване и борба срещу измененията на гръбначният стълб. Прилагането на нестероидни противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, паравертебрална озонова инжекция и раздвижване на гръбначните мускулни тъкани повлияват по-леките състояния. Понякога се постига свиване на пулпозното ядро до нормалните му физиологични размери и вместване в старото междупрешленно “легло“.

Когато на мястото на издутото пулпозно ядро (протрузия) обаче се наблюдава частично или пълно разкъсване на фиброзният пръстен (екструзия), или пък напълно отделяне на ядрото от междупрешленния диск, дисковата херния вече е усложнена. Размерите и посоката на движение на гелообразното ядро определят сложността на състоянието.

Медианната дискова херния например се разраства в посока центъра на  гръбначномозъчния канал. Големите й размери може да станат причина и за увреждане на гръбначния мозък (миелопатия).

Целта на всеки тип терапия срещу заболяването е предотвратяване на хирургическа намеса. Затова управлението на симптоматиката е много важно. Появата на изключително силни болки, придружени от пареза или дифузия на отделителната система обаче не оставят друг избор на пациентите, освен хирургическа интервенция.

Надеждата в холистичната медицина

Холистичната медицина е доказал ефективността си при облекчаване неприятни и дори инвалидизиращи последици от заболявания. Някои от подходите й са прилагани и при дискова херния, като резултатите не само подобряват качеството на ежедневният живот, но и нерядко регистрират възстановяване структурата на гръбначните дискове и хрущялните тъкани.

Терапията не започва преди подробен преглед на лабораторни и образни изследвания, за да се изключат други причини за болка и дискомфорт в гърба. Ако хернията се окаже основният проблем, рехабилитацията е добре да започне колкото се може по-рано, за да  постигне бърз и траен ефект.

Хомеопатични добавки, здравословно хранене или физическа стимулация

Отговорът е – и двете! Холистичната терапия се стреми към ограничаване на неприятните усещания, но истинската й цел е далеч по-амбициозна – възвръщане на гръбначните структури в нормалното им здравословно състояние. Не забравяйте, че болката е последен етап от този здравословен проблем, чието развитие протича почти асимптоматично.

Пациентите обаче търсят помощ само след поява на неприятни усещания, затова и процедурите обикновено започват с овладяването на тежка болки и дори парези.

Внимание: Третирането чрез мануална терапия е строго противопоказно за дисковата херния.

Център “Холимед“ упражнява богата система от холистични практики, сред които СКЕНАР терапията (електроимпулсна стимулация на важни точки от тялото) се оказва оптимално решение за пациенти с подобно заболяване. Разговорът им с холистичен терапевт е не по-малко важен, тъй като фактът, че дисковата херния е контролируемо заболяване  с огромен шанс за излекуване, е неизвестен на голям процент от тях. Не забравяйте, че здравето ви е и във вашите ръце!

ВИЖ ОЩЕ
12. дискова херния на врата

Повишено внимание при дискова херния на врата

12. дискова херния на вратаДисковата херния – заболяването с характерната гръбначна болка, крие и опасност от поява на вторични увреждания. Цервикалната херния, по-добре позната като дискова херния на врата, е сравнително рядка, но изключително застрашаваща здравето диагноза. Ненавременното или неадекватно лечение е в състояние да провокира сериозни и дори животозастрашаващи състояния.

Симптомите при шийната дискова херния понякога са подвеждащи. Често те наподобяват патогенезата на други заболявания, тъй като болките се позиционират в костите, сухожилията и мускулите, а освен тях се проявяват задух и световъртеж. Може да се обърка с обикновено схващане, аномалии в кръвното налягане, мигрена, възпаление на гърлото и сърдечно-съдови смущения.

Структура и значение на интервертебрален диск

Шийната (цервикална) дискова херния се формира както и херниацията във всяка друга област от гръбнака (лумбална и торакална). С тази разлика, че тя е най-опасният тип от всички, тъй като Интервертебралните (междупрешленни) дискове в този участък са шест на брой, като отсъстват от структурата на първи и втори прешлен. Както се подразбира от наименованието им, те осъществяват връзката между всеки два прешлена – костните тела с различен размер, изграждащи гръбначният стълб от тазовата до шийната област.

Междупрешленният диск е овална структура от фиброзен пръстен (Annulus Fibrosus) и ядро (Nucleus Pulposus). Пръстенът от слой плътен колаген покрива ядрото от колагенови влакна и гелообразна гликопротеинова консистенция. Еластичността на така оформеният диск предпазва прешлените при натоварване и натиск.

С напредването на възрастта съдържанието и производство на колаген в тялото намалява. Интервертебралният диск съответно също ограничава размерите си и вече не осъществява толкова активно “омекотяване” в движението на прешлените при тежки физически усилия. Гелообразното съдържание започва да “изсъхва“ и костните структури се доближават една до друга все повече.

В по-късен житейски етап намалената костна плътност, остеопороза, артрит и някои ставни проблеми са придружени и от опасността от по-лесно “пропукване” на колагеновата фиброзна маса.

Значението на началният стадий

Деформацията на интервертебрален диск се случва постепенно, с преминаване от почти незабележими към по-сериозни симптоми. Дисковата протрузия е началният стадий, когато хернията още е само изменение (подуване) в междупрешленната област. Мекото ядро е концентрирано в рамките на фиброзния пръстен, а размерът и видът (посоката на миграция) на дисковата протрузия определя симптомите и бъдещото развитие.

Дисковата херния на врата може да притиска нервни коренчета още на ниво протрузия. Точно в този момент трябва да се потърси подробно причинителя на неприятната симптоматика със световъртеж, изтръпване, болки и затруднени движения. Обикновената рентгенова снимка не показва наличието на такова заболяване.

Квалифицираният терапевт трябва да назначи компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), дори и при минимални съмнения за тази диагноза. Шийната херния засяга най-често областта на 5/6 и 6/7 прешлен.

Опасността от закъснялото лечение

Цервикалната дискова херния може да създаде невероятно тежки усложнения. Гръбначните изкривявания и намалената плътност на костите и мускулите са минимален проблем в сравнение с резултатът от екструзия – пролабирането на фиброзното ядро. Притискането на важни съдови и нервни проводници в шийната област е неприятно, но прекъсването им може да е фатално.

При наличие на цервикална екструзия,  подобен инцидент понякога се случва дори и при по-силно завъртане на врата. Появата на миелопатия, пареза и дори гръбначен исхемичен инсулт, са напълно реална опасност, съпроводена с пареза, мускулна атрофия и тазово-резервоарни смущения.

СКЕНАР терапията (електроимпулсна стимулация на принципа на акупунктура) е най-подходящото решенеие при установена цервикална дискова херния. Процедурите трябва да започнат възможно най-скоро след поява на първит симптоми. Терапевтите от холистичен център “Холимед“ постигат огромен успех в лечението и преодоляване на опасността от този тип заболяване.

ВИЖ ОЩЕ
скенар терапия

По-мощна акупунктура със самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор

СКЕНАР терапияМодерната през последните години СКЕНАР терапия е съвременна адаптация на древните техники акупресура и акупунктура, доказали способностите си при лечение на заболявания с всякакъв произход. Същността й е стимулиране на лечебни точки върху кожата чрез електрическа енергия, излъчвана от специален уред – Самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор (СКЕНАР).

Подаваните електроимпулси проникват през кожните рецептори и се придвижват по невробиологичните канали до ретикуларният дял на мозъка (център за обработка и синтез на информация). Мозъкът ги разпознава като “свои“, тъй като нискоамперният заряд наподобява честотата на непрестанно произвежданите от тялото ни импулси.

Органичният отговор е постоянна регулация на постъпващите импулси, в зависимост от нуждите на тялото, и засилено продуциране на невропептиди. Невропептидите са основната структурна част на нервната система, която кореспондира с всички системи в тялото. Активизирането им създава изключително благоприятна почва за естествените самолечебни заложби на организма.

Акупунктура, акупресура и СКЕНАР

Акупунктурата и акупресурата възприемат човешкото тяло като система от меридиани, през които свободно протича поддържащата всички жизнени функции енергия – чи. Тези невидими дъги по необходимост си взаимодействат с нервната система. Окончанията им са разположени върху повърхността на кожата, и са крайно реактивни на външни дразнения.

Според древнокитайските лечебни философии, всяко заболяване на телесно ниво е пряка последица от блокиране движението на чи. Възстановяването на енергийният поток става чрез палпация (акупресура), поставяне на игли (акупунктура),  контакт с естествен магнит и още няколко типа стимулации в специалните лечебни точки, скрити между милионите кожни рецептори.

Тези манипулации предават “информация” по нервните влакна, която се обработва от съответният център в мозъка. Повторяемостта постепенно елиминар напълно блокажите в “енергийният меридиан”, причиняващи заболяване на определен орган. Можете да си представите колко по-осезаема и бърза “кореспонденция” би предизвикал електрическият импулс!

Какво прави и какво не прави този апарат

Преди процедура със СКЕНАР апарат терапевтът извършва компютърна диагностика и изработва специална програма. Електрическият заряд и честотата на импулсите, както и продължителността на манипулацията са абсолютно индивидуални за всеки пациент. Различните заболявания, а и особеностите на органичната система не могат да взаимодействат с еднакви импулсни честоти.

Стимулираният от невропептидите автотерапевтичен процес се проявява чрез подсилена имунна система, подобрен тонус и видимо по-здравословна “обработка” на стресови ситуации. Пациенти потвърждават, че след СКЕНАР манипулацията е започнало овладяване на заболявания и дисфункции в редица органични системи, и то без намесата на медикаменти:

  • Нервна (вегетативна нервна)
  • Сърдечно-съдова
  • Опорно-двигателна
  • Дихателна
  • Храносмилателна
  • Отделителна и полова

Електроимпулсната стимулация оказва силно въздействие върху голям брой заболявания, психологични състояние и върху цялостният жизнен тонус. Тя все пак не е в състояние да се справи със сериозни структурни изменения на тялото или животозастрашаващи състояния. Този факт не пречи да е горещо препоръчвана като придружаващ, а понякога и заместващ традиционната медицина метод на лечение.

Холистичен метод

СКЕНАР  процедурата определено може да се причисли към холистичните методи на лечение. Тя за пореден път потвърждава холистичната концепция за влиянието на емоциите и мисловните модели върху тялото, както и телесните особености върху психо-емоционалният тонус. Тя е напълно безвредна и адаптивна към индивидуалните нужди на пациента, стимулирайки самолечебните сили на тялото по естествен неинвазивен път.

Консултацията с лекар не бива да се пренебрегва в никакъв случай, въпреки че единствените познати противопоказания са поставен пейсмейкър или тежка зависимост от субстанции. СКЕНАР-терапевтът също трябва да разполага с необходимите умения, изисквани и сертифицирани от „СКЕНАР център – България”.

Електроимпулсната терапия е сред най-често търсените услуги в център “Холимед”, където пациентите срещат отлична диагностика и качествено приложена манипулация. Оздравяването и възстановяването с помощта на СКЕНАР процедурите е причината огромен брой хора да повярват в концепцията на холистичната медицина.

ВИЖ ОЩЕ
възстановяване след инсулт

Как да се възстановим след мозъчен удар – рехабилитацията е изключително важна

възстановяване след инсулт

Мозъчният инсулт засяга тялото по различни начини, поради което рехабилитацията е често най-важният аспект за бързото възстановяване след инсулт. Инсултът уврежда част от мозъка, което води до смърт на мозъчни клетки. Причините за настъпването му са две – блокиране на притока на кръв към мозъка, заради запушване (исхемичен) или разкъсване на кръвоносен съд, предизвикващ кървене в мозъка (хеморагичен).

Кои са възможните усложнения?

Вследствие настъпилото опасно състояние, лекарите определят причината за инсулта, на база на което назначават лечение за ограничаване на мозъчното увреждане. Препоръчват се и терапии за понижаване риска от рецидив. Дори при бърза и адекватна намеса, болшинството от преживелите мозъчен удар остават с различна степен на увреждания. Това е причината да има създадени толкова много рехабилитационни програми за ограничаване на пораженията.

Различните дефицити, с които преживелият този вид травма може да се сблъска, зависят от това коя част на мозъка е била поразена. Уврежданията обикновено включват слабост, изтръпване, парализа, проблеми със зрението, говорен дефицит или трудно преглъщане.  Налице обикновено са и липса на баланс и координация, а понякога и засегната мисловна дейност. Дори при максимално леките форми, се препоръчва специална физиотерапия за пълно или поне оптимално възстановяване на първоначалното състояние.

 Лечебни методи

Една от основните цели на медицината, е да се възстанови, доколкото е възможно функционалността и независимостта на пациента. Рехабилитацията обхваща широк спектър от дейности, целящи да оптимизират възстановяването на изгубената подвижност и чувствителност на засегнати части от тялото. Програмата за възстановяване след инсулт се провежда от екип от различни специалисти:

  • Физиолози и рехабилитационни невролози – определят вида и продължителността на терапиите;
  • Медицински сестри – осъществяват координация на лечебните грижи и оказват подкрепа на болния през периода на рехабилитация;
  • Физио-терапевти – тяхната работа е съсредоточена върху връщане на баланса и координацията при извършване на рутинни действия като ходене, къпане, обличане, хранене и т.н.
  • Логопеди – имат за цел да възстановят говорната функция и да решат проблемите с преглъщането, изразяването и мисленето.

Рехабилитационните програми за възстановяване след прекаран инсулт се провеждат в болнично заведение, рехабилитационен център, клиника по холистична медицина или в домашни условия. Формално, програмите траят около 3-4 месеца, но терапевтичните процедури могат да продължат по-дълго, особено ако се забележи продължително и трайно подобряване на състоянието.

Физиотерапията, започната в най-кратък срок и проведена правилно, е от особено значение, не само за връщане (поне частично) на пациента към нормално състояние, но и за предотвратяване на възможните усложнения. Едно от тях е обездвижването на крайниците – парализа. Много често, крайник, останал парализиран вследствие увреждане на съответния мозъчен център развива контрактура, поради продължителна липса на двигателна активност.

Успешни рехабилитационни процедури

Изключително добри резултати при засегната двигателна дейност дават терапиите с Backlife и Суинг тренажори, проведени от опитни рехабилитатори. Биофийдбек терапията пък работи в посока контролиране на физиологичните процеси и психологичното състояние на болните, включително уринарната функция и дъвкателната способност.

След инсулт възникват и проблеми с настроението като депресия и тревожност, които могат да компрометират набелязания рехабилитационен . Възстановителният процес налага и провеждане на сесии с психолог, който, ако е необходимо, може да назначи допълнително лечение – най-често медикаментозно. Електроимпулсната терапия също е част от лечебния процес, поради способността ѝ да възстановява функцията на централната и периферна нервни системи.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ