Полезно - СТРАНИЦА 25

Мозъчният инсулт засяга тялото по различни начини, поради което рехабилитацията е често най-важният аспект за бързото възстановяване след инсулт. Инсултът уврежда част от мозъка, което води до смърт на мозъчни клетки. Причините за настъпването му са две – блокиране на притока на кръв към мозъка, заради запушване (исхемичен) или разкъсване на кръвоносен съд, предизвикващ кървене в мозъка (хеморагичен).

Кои са възможните усложнения?

Вследствие настъпилото опасно състояние, лекарите определят причината за инсулта, на база на което назначават лечение за ограничаване на мозъчното увреждане. Препоръчват се и терапии за понижаване риска от рецидив. Дори при бърза и адекватна намеса, болшинството от преживелите мозъчен удар остават с различна степен на увреждания. Това е причината да има създадени толкова много рехабилитационни програми за ограничаване на пораженията.

Различните дефицити, с които преживелият този вид травма може да се сблъска, зависят от това коя част на мозъка е била поразена. Уврежданията обикновено включват слабост, изтръпване, парализа, проблеми със зрението, говорен дефицит или трудно преглъщане.  Налице обикновено са и липса на баланс и координация, а понякога и засегната мисловна дейност. Дори при максимално леките форми, се препоръчва специална физиотерапия за пълно или поне оптимално възстановяване на първоначалното състояние.

 Лечебни методи

Една от основните цели на медицината, е да се възстанови, доколкото е възможно функционалността и независимостта на пациента. Рехабилитацията обхваща широк спектър от дейности, целящи да оптимизират възстановяването на изгубената подвижност и чувствителност на засегнати части от тялото. Програмата за възстановяване след инсулт се провежда от екип от различни специалисти:

• Физиолози и рехабилитационни невролози – определят вида и продължителността на терапиите;
• Медицински сестри – осъществяват координация на лечебните грижи и оказват подкрепа на болния през периода на рехабилитация;
• Физио-терапевти – тяхната работа е съсредоточена върху връщане на баланса и координацията при извършване на рутинни действия като ходене, къпане, обличане, хранене и т.н.
• Логопеди – имат за цел да възстановят говорната функция и да решат проблемите с преглъщането, изразяването и мисленето.

Рехабилитационните програми за възстановяване след прекаран инсулт се провеждат в болнично заведение, рехабилитационен център, клиника по холистична медицина или в домашни условия. Формално, програмите траят около 3-4 месеца, но терапевтичните процедури могат да продължат по-дълго, особено ако се забележи продължително и трайно подобряване на състоянието.

Физиотерапията, започната в най-кратък срок и проведена правилно, е от особено значение, не само за връщане (поне частично) на пациента към нормално състояние, но и за предотвратяване на възможните усложнения. Едно от тях е обездвижването на крайниците – парализа. Много често, крайник, останал парализиран вследствие увреждане на съответния мозъчен център развива контрактура, поради продължителна липса на двигателна активност.

Успешни рехабилитационни процедури

Изключително добри резултати при засегната двигателна дейност дават терапиите с Backlife и Суинг тренажори, проведени от опитни рехабилитатори. Биофийдбек терапията пък работи в посока контролиране на физиологичните процеси и психологичното състояние на болните, включително уринарната функция и дъвкателната способност.

След инсулт възникват и проблеми с настроението като депресия и тревожност, които могат да компрометират набелязания рехабилитационен . Възстановителният процес налага и провеждане на сесии с психолог, който, ако е необходимо, може да назначи допълнително лечение – най-често медикаментозно. Електроимпулсната терапия също е част от лечебния процес, поради способността ѝ да възстановява функцията на централната и периферна нервни системи.

Диабетна невропатия е често срещано усложнение, засягащо болните от захарен диабет и от двете групи – тип 1 и тип 2. Всъщност, засегнати са над 90% от хората с тази диагноза, които към момента наброяват 382 милиона в целия свят. Въпреки че болката е един от основните симптоми на болестта, нейните патофизиологични механизми все още не са напълно известни.

Какви са методите за контрол на усложненията и болезнените процеси?

Общоприето е, че токсичните ефекти на хипергликемията играят важна роля в развитието на невропатията, причинена от захарен диабет, но се допускат и няколко други хипотези. Управлението на невропатичната болка, се състои основно в изключване на други причини за болезнен периферен невропатичен синдром.

Подобряването на гликемичния контрол, е водеща профилактична терапия, наред с използването на болкоуспокояващи медикаменти. Конвенционалните средства, на които залага официалната медицина, са в голямата си част съсредоточени в облекчаване на симптомите, понеже за трайно и ефективно излекуване на състоянието е трудно да се говори на този етап.

Усложненията, съпътстващи захарната болест тип 1 и 2, се тушират основно с:

Медикаментозни средства

Медикаментите от първа линия, използвани за облекчаване на болките, характерни за диабетната невропатия, включват антиконвулсанти – прегабалин и габапентин, а също и антидепресанти – основно действащите за инхибиране на повторното поглъщане на серотонин и норадреналин.

Освен това, съществуват експериментални, клинични доказателства, че опиоидите могат да бъдат полезни за контролиране на острите фази, главно ако се свържат с лекарствата от първа група. Други агенти, включително за локално приложение, като капсаицинов крем и лидокаин пластири, също са приети за полезни адюванти в контрола на диабетна невропатия и придружаващата я болка.

Клиничните данни обаче, са недостатъчни, за да бъдат масово използвани. В общи линии, по-доброто разбиране на механизмите, на които се дължи диабет-невропатичната болка, ще допринесе за откриването на нови терапии, както и за подобряване на насоките за оптимизиране контрола на болезнените фази с наличните лекарства.

Как протича усложнението?

Хората с диабетна невропатия, са подложени на огромно изпитание, понеже усложненията обичайно са по-неприятни от основното заболяване. Усещанията при тях се характеризират с изтръпване, изгаряне, остри, стрелкащи и хапещи конвулсии, и дори с усещане за токов удар. Болезнените етапи могат да бъдат от умерени до тежки, често по-силни през нощта, причинявайки нарушения на съня.

Болката е възможно да бъде постоянна и придружена от кожна алодиния, която би могла да влоши значително качеството на живот на пациентите. Това безспорно оказва влияние върху способността за извършване на ежедневни дейности и настроението. Болката понякога е причина за оттегляне от развлекателни и социални дейности, но може да бъде свързана и с появата на депресия.

Лечение

Усложнението продължава да представлява терапевтично предизвикателство, тъй като неговата патофизиология все още не е напълно разбрана, и съответно облекчаването на състоянието за момента е незадоволително. Фармакологичните лечения, с изключение на тези, насочени към гликемичния контрол, са симптоматични, и не са фокусирани върху патофизиологичните механизми, ограничени от страничните ефекти и развитието на резистентност.

Добри резултати в ограничаване степента на усложнение и понижаване на болезнените усещания дават различните холистични методи за лечение. Сред тях можем да посочим електроимпулсната терапия, провеждана в много частни клиники и болнични заведения. Терапията дава много добри резултати, поради способността на високочестотните електроимпулси да подобряват състоянието на централната и периферна нервни системи.

Рефлексотерапията е друг, много успешен метод за подобряване състоянието на страдащите от диабетна невропатия. За разлика от електроимпулсната терапия, при нея не се използва генератор на импулси или друга специализирана апаратура.

Този метод залага на мануално въздействие върху рефлекторните зони, намиращи се върху стъпалото. Тъй като долните крайници са най-често засегнати от болестта, третирането на тази област предизвиква много бърз положителен отговор от страна на пациентите.

Все повече центрове по алтернативна медицина включват в програмата си и рефлексотерапия. Това е един особен, консервативен вид терапия, при който чрез стимулиране (натиск) на определени части от тялото, се въздейства на отделни органи и системи, намиращи се далеч от точката на въздействие.

Между рефлексотерапията и акупресурата има много сходни елементи. И в двата случая инструмент са ръцете на опитен терапевт, а натискът върху определени рефлекторни точки е методът на въздействие. Разликата между двата метода се крие основно в областта от тялото, върху която се оказва натиск, в случая стъпалата.

Какво представлява?

Добре известно е, че отделни части на тялото представляват зони, отговарящи на различните органи и системи в човешкото тяло. Това са дланите, ушните миди, стъпалата и определени сектори от гръбначния стълб. Науката рефлексотерапия разглежда основно ходилата, като център с огромен брой рефлекторни зони. С познаване на точното им разположение, могат да се повлияват състояния, засягащи работата на вътрешните органи и отделните структури.

При провеждане на терапията, терапевтът осъществява вид масаж, като със строго фиксирана сила притиска зоните, отговарящи за съответния орган или система, нуждаещи се от лечение. Възможно е по време на сеансите да бъде усетена силна болка в конкретните области. Това често е знак за заболяване на съответната вътрешна структура, показващ, че рефлексо-терапевтичният метод е не само успешно лечебно средство, но и много точен диагностичен прийом.

Състояния, повлияващи се от метода

Заболяванията, повлияващи се добре от курсовете по рефлексотерапия, могат да бъдат както с голяма давност, така и нововъзникнали състояния. Изключително благотворен ефект от лечението се наблюдава у хора, страдащи от различни видове болести, сред които:

• Нарушения в опорно-двигателния апарат;
• Изкривявания на гръбначния стълб;
• Увреждане на междупрешленните хрущяли;
• Заболявания на сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната и половата системи;
• Неврологични и психосоматични заболявания;
• Проблеми в развитието у децата и др.

За да се пристъпи към конкретния лечебен метод не е нужно да са налице сериозни оплаквания. Масажът на ходилата е чудесно средство за енергизиране на тялото, за преодоляване на физическата умора и стреса и за подобряване състоянието на самите стъпала. Долната част на краката е подложена ежедневно на огромни изпитания, а за нейното здраве се сещаме едва след като се появят сериозно проблеми, затрудняващи движенията и влошаващи качеството на живот.

Кога терапията е спасителен пояс?

Има различни случаи, в които радикалното лечение (операция, прием на силни медикаменти), е нежелано / противопоказно за конкретното заболяване. Оперативната намеса е нещо, което пациентите винаги отхвърлят и приемат единствено, когато липсва алтернатива. Тук се крие причината все по-голям брой хора с хронични или остри състояния, да търсят медицински центрове, в които методът присъства като средство за облекчаване и лечение на редица заболявания.

За разлика от хирургичните интервенции, правилно проведеният курс по рефлексотерапия не води до поява на нежелани странични реакции. Болният орган или системата, отклонила се от нормалното си функциониране бързо се връщат към нормално, или поне много по-добро състояние. Няма риск от инфекции, кръвозагуба и вътрешни травми, а болката, дори да има такава по време на сесията, отшумява в най-кратки срокове.

Рефлексотерапия може да бъде както основен, така и допълващ метод за решаване на различни здравословни проблеми. Тя не би попречила на консервативното лечение, назначено от лекуващия лекар, макар да е винаги желано неговото съгласие при планиране на подобен терапевтичен подход. Единственото важно в случая е, процедурата да се изпълни от добре подготвен специалист, познаващ добре рефлекторните зони, разположени върху стъпалата.

Ако и вие, както милиони хора по света търсите адекватно лечение на дискова херния, определено ще ви бъде полезно да научите малко повече за това състояние. Освен на различните методи за корекция на това инвалидизиращо заболяване, ще се спрем и на неговия основен причинител. Какво представлява дисковата херния? Кои са характерните симптоми? Възможна ли е превенция на херниращия диск?

Причини

Дисковата болест, наричана още пролапс на диска, е често срещано заболяване, което е изключително болезнено и мъчително. В много от случаите, болестта би могла да причини обездвижване и скованост на крайниците, но понякога липсва всякаква болка, понеже дискът не винаги притиска намиращите се в близост нерви. При по-тежки състояния, единствена опция е хирургичната намеса. В случай, че кризите са на приливи и отливи, е удачно да се приложи поддържаща терапия.

Сред причините за поява на дискова херния влизат редица фактори:

• Наднормено тегло;
• Генетична обремененост;
• Интензивно физическо натоварване, включващо повдигане на тежки товари, приведена поза и усукване.

Методи на лечение

За да бъде прието за ефективна, намесата следва да отговаря точно на моментното състояние на пациента. Към операция се прибягва само в краен случай, когато прешленният диск е напълно износен. Това състояние е необратимо, и обикновено се среща, когато симптомите са били неглижирани дълго време. Прогнозата след дълго отлагане на лечението е обездвижване на долните крайници.

В зависимост от степента на увреждане, лечението може да бъде медикаментозно и терапевтично. В по-леки форми на увреждане се назначават медикаменти, които да облекчат болката, докато кризата отмине, и междувременно се спазва режим на почивка. Терапевтичните процедури са тези, които повлияват най-добре това коварно състояние. Нека разгледаме поотделно различните видове лечебни методики при дискова херния.

Медикаменти

Медикаментозната интервенция включва широк спектър от лекарствени средства – от болкоуспокояващи (Ибупрофен) до наркотични средства (кодеин, оксикодон-ацетаминофен), кортизонови и епидурални инжекции, та чак до различни видове мускулни релаксанти.

Всички медикаменти имат странични ефекти, поради което продължителната им употреба не е препоръчителна. Медикаментозното третиране на проблема касае единствено болката. То не може да повлияе трайно вече съществуващия проблем, но би могло да осигури известен комфорт по време на тежките кризи.

Физиотерапия

Физиотерапията е най-предпочитаният лечебен прийом, тъй като е неинвазивен и напълно безкръвен. Болката след определени видове терапии отшумява бързо, а с правилно проведен курс от възстановителни практики, и дълготрайно. Физиотерапиите, помагащи за облекчаване на състоянието биват:

• Охлаждащи/загряващи процедури – могат да се проведат в клинична или домашна обстановка;
• Ултразвук – уреди, произвеждащи високо-честотен звук, се използват за стимулиране на засегнатата област, поради способността им да подобряват кръвоснабдяването;
• Тренажори – залага се на тракционния метод, при който чрез въжета, тежести и други приспособления, се оказва натиск върху тъканите;
• Електроимпулсна терапия – много ефективно, неоперативно средство, изпълнявано с помощта на специално създадена за целта апаратура. Използват се електрически импулси, близки до физиологично произвежданите в тялото, способни да подобрят кръвоснабдяването в междупрешленното пространство.

Оперативно лечение

До оперативна корекция на дискова херния се стига, когато останалите методи не са дали желания резултат. В случай че все още са налице изтръпване в крайниците, намалена подвижност и понижен контрол над уринарната функция, се пристъпва към хирургична интервенция, а в болшинството случаи се отстранява само изпъкналата част на диска – т.нар. отворена дискектомия.

Често операциите се провеждат с лапароскопска техника през малък отвор в коремната кухина, като инструментът се придвижва внимателно към гръбнака. Техниката елиминира нуждата от премахване на малки порции от прешлените и от преместване на спиналните нерви и гръбначния мозък, за да се достигне дискът, който е хернирал.

Понякога се налага премахване на целия диск, а впоследствие е наложително да бъдат поставени метални опори между останалите дискове, за да се осигури стабилност на гръбначния стълб. Оперативната намеса обаче не винаги решава проблема окончателно. Възможни са рецидиви на заболяването.

Превенция

За да се избегне херниране на гръбначен прешленен диск, е желателно да поддържате здравословно тегло и да не допускате затлъстяване. Необходимо е също да усвоите правилните техники за повдигане и манипулиране с тежки предмети. Ако се появят болка и изтръпване в крайниците, е нужно да потърсите помощ, за да избегнете влошаване на състоянието.

Физиотерапевтичните методи, са чудесно превантивно средство срещу дискова херния. Не е желателно да чакате задълбочаване на проблема, преди търсенето на адекватна помощ. Студията за масаж, както и много центрове за алтернативна медицина предлагат отлични решения под формата на масажи, иглотерапия, хиропрактични сеанси, гимнастика и т.н.

За много хора терминът Остеопатия е наименование на поредното ставно или гръбначно заболяване. Всъщност, тази дума е донякъде свързана с голяма част от двигателните проблеми, с единствената разлика, че тя представлява не заболяване, а метод за тяхното ефективно лечение. Остеопатичните процедури са  не-медикаментозен и не-инвазивен начин на въздействие върху редица заболявания.

Остеопатията е мануалната терапия, целяща подобряване на общото здравословно състояние чрез манипулиране на мускулно-скелетната рамка. В своята практика, остеопатът се фокусира върху ставите, мускулите и гръбначния стълб, повлиявайки положително най-важните системи в човешкото тяло – нервната, кръвоносната и лимфната.

Терапията, наречена Остеопатия не е алтернативен метод, отречен от конвенционална медицина – напротив. Тя е допълващо лечебно средство, препоръчвано от болшинството лекари. Самите терапевти – остеопатите, са в голямата си част лекари, преминали сериозно обучение за придобиване на нужната квалификация. За разлика от хиропрактиците, те практикуват в един сериозен клон на медицината.

Какво представлява методиката?

Като концепция Остеопатия залага на цялостния, холистичен подход при възстановяване здравето на пациентите. Използва се комплекс от мануални техники, способни да подобрят циркулацията и коригират биомеханиката на тялото, без употребата на медикаменти. Остеопатът не се концентрира само върху проблемната област. Неговата цел е посредством ръчно въздействие, да върне баланса във всички телесни системи.

Диагностицирането и третирането на различни болестни състояния посредством този комплекс от техники, се нарича Остеопатична манипулативна медицина. Техниките на въздействие включват разтягане, деликатен натиск и съпротивление. Остеопатичният лекар може също така да предписва медикаменти и използва хирургични методи, стига те да подпомагат оздравителния процес.

Приложение:

Чрез остеопатия биха могли да се лекуват редица заболявания. В най-добрия случай състоянието на болните се подобрява, когато трайно избавяне от болестта е невъзможно. Проблемите, подлежащи на подобрение посредством мануалните техники на системата са:

• Артрит;
• Болки в глезените, стъпалата, хълбоците и коленете;
• Болки в гърба, кръста, ръцете и врата;
• Главоболие;
• Мускулни възпаления;
• Проблеми с позата на тялото, възникнали вследствие на бременност, спортни травми, шофиране или работа;
• Храносмилателни проблеми;
• Невралгия.

Терапевтът- остеопат има правото да определя състояния, неподлежащи на лечение с остеопатия, като е задължен да насочи болния към друг специалист. Използвана с цел превенция на по-сложни физиологични процеси, терапията носи редица ползи, особено на хора, подложени на тежко физическо натоварване.

Задължителни правила при провеждане на лечението

Лечението трябва да бъде провеждано единствено от квалифицирани терапевти, а преди започване на активната програма, следва да се проведе консултация за определяне вида и мащабите на проблема. Прегледът е също задължителен. Терапевтът може да поиска от болния да изпълни определени движения, за установяване на подвижността и правилната позиция на стойката.

Физическият преглед обикновено включва и проверка на състоянието на ставите, връзките и тъканите, посредством специална техника, наречена палпация. След изготвяне на прецизна диагноза, остеопатът следва да предложи план за действие, отговарящ на нуждите и възможностите на пациента. Този план трябва да включва определен брой сесии, който подлежи на корекция в зависимост от това как пациентът реагира на лечението.

Методът Остеопатия залага на способността на тялото да се самолекува и възстановява, ето защо терапевтът може също да препоръча специален хранителен режим, програма с упражнения, които се изпълняват у дома, както и промяна в начина на живот. Ползите от провеждането на този вид лечение са огромни, а освен това липсват каквито и да е индикации за нежелани странични реакции. Понеже мануалните техники са максимално деликатни, болка при провеждане на терапията липсва напълно.

Болките в гърба са едно от най-често срещаните оплаквания. Около 90% от хората поне веднъж в живота си са имали болки в гърба и шията, а при половината от тях, те се появяват периодично с все по-засилващ се интензитет и придружаваща патология.

Но…болестно състояние ли е това?

Това зависи преди всичко от силата и вида на болката, както и от честотата с която тя се проявява.

Какви са причините за болки в гърба?

При повечето хора болката се появява обикновено в края на деня, особено, ако е бил натоварен, не е много сина и изчезва след няколко часа почивка.

В тези случаи определено не може да се говори за заболяване. Причината са по-скоро натоварените мускули, които държат гърба изправен. Тези мускули не се контролират съзнателно и при неправилна или принудителна поза са в постоянно напрежение и така се претоварват. Тогава се появява болката, която е по-скоро сигнал, че трябва да променим нещо или да спрем за да починем и да се погрижим за себе си. За съжаление, тези послания на тялото често са пренебрегвани.

Болките в гърба често са провокирани и от вдигане на тежко. Знаем ли обаче как да вдигаме по-тежки предмети? Основно правило е – винаги с прав гръб. Тежестта трябва да се вдигне с клякане и натоварване н краката, а не с навеждане и натоварване на гърба. Тези препоръки са валидни за всички, не само за тези, които вече имат оплаквания.

Една от честите причини за появата на болки в гърба е наличието на дискова херния или друго увреждане на гръбначния стълб. Гръбначният стълб е образуван от прешлени и между всеки два прешлена има омекотяваща пластина с форма на диск. Най-често става дума за продължително износване на този диск, поради което той се разкъсва и притиска най-близките по съседство коренчета на гръбначномозъчните нерви. Когато дисковата херния е в областта на шията, болките се стрелкат към ръцете, когато е в областта на кръста – към краката. Но сама по себе си болката е най-малкия проблем, който се решава най-лесно и бързо. По-сериозно е положението, когато на притискането започнат да реагират други вътрешни органи, инервирани от засегнатия сегмент.

Честа причина за появата на силни и постоянни болки в гърба е наличието на шипове. Това е натрупване на костно вещество на определени места но гръбначния стълб, които променят значително неговата подвижност и конфигурация. Процесът се нарича остеохондроза и неизбежно засяга всеки с напредването на възрастта. Честите и леки травми, наречени микротравми също играят съществена роля в деформацията на гръбначния стълб.

Постоянните болки в гърба могат да е дължат и на други заболявания като остеопороза, туморни формации или метастази, инфекции  и др.

Поради това, консултация е наложителна при всяка по-силна и продължителна болка.

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар.

Ако разпознавате състояние, което ви безпокои, направете си безплатна консултация с наш специалист и намерете решение на проблема. Консултациите се планират на тел. 0877 – 346 446.

Какво представлява?

Това е състояние, което се характеризира с възпаление на тъканите, прилежащи към раменната става. В резултат на това се появяват силни болки в областта на рамото и ограничение на движението в раменната става. Не рядко, възпалението води до загуба на трудоспособността за дълъг период.

В повечето случаи заболяването напомня за себе си след навършване на 40 години.

Причини:

– Основната причина е хиподинамията, която не щади и другите стави в организма. Най-често това е съпътстващо състояние при хора със статични професии и тези със специфични работни пози – седящите професии, при които е характерно статичното натоварване на раменния пояс и ръцете.

Отсъствието на пълноценно движение в раменете води до нарушено кръвообращение в раменните стави и като последица се стига до недостатъчност на храненето на цялата сложна структура на раменната става. Дегенеративните процеси протичащи в ставата и прилежащите към нея тъкани – връзки и мускули, водят до възпаление и болки в рамото и врата.

Симптоми:

Водещ симптом е болката – особено нощната болка при покой.

Често болката е съпътстваща всеки опит за движение на ръката и може да се разпространи до пръстите. При продължително поддържане на възпалителния процес се стига и до слабост в ръката, която пречи на хващането и задържането на предмети. Пронизващата болка е повод пациента да щади движението, което от своя страна само задълбочава проблема.

На фона на това състояние като съпътстващи се появяват и силно главоболие, болки в шията, оточност и напрежение в областта на рамото и ръката. Болният е уморен от болката и безсънието и обикновено към букета се включват и депресивни състояния, общо неразположение и отпадналост.

Болката обикновено се засилва нощно време, особено при опит за промяна на позата в леглото.

При неправилно и несвоевременно лечение състоянието преминава в остра форма, която може да продължи и няколко седмици.

Важно е да се знае, че самолечението и чакръкчиите не само не помагат, но и усложняват състоянието като удължават и агонията от болката.

Ако търсите решение на подобен проблем можете да си заявите безплатна консултация при наш специалист на тел. 0877 – 346 446 и да намерите най-подходящото за вас решение.