fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 4 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-4,category-paged-4,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 4

Полезно - СТРАНИЦА 4



Плексит – лечение

Плексит – лечение и превенция на повторни прояви

Плексит – лечениеПочти всеки човек в зряла възраст се е сблъсквал със симптомите на възпалението на нервния сплит в областта на плешките. Състоянието е познато с наименованието плексит, като лечение, което да помогне за възстановяване моториката на горните крайници би могло да се назначи при по-тежки случаи. В зависимост от тежестта на възпалението и общото състояние на пациента, лечението следва да се проведе в болнично заведение, в рехабилитационен център и у дома.

Какъв лечебен метод да изберем?

Сблъсквайки се със симптомите на плексита, страдащите имат спешна нужда от мерки за облекчаване на тяхното състояние. Симптоматиката дефинитивно включва остра болка в областта на раменете, плешките или гърба, в зависимост от локацията на възпалението. Не рядко болката е придружена от намаляване на подвижността на един от двата горни крайника. Плекситът обикновено се проявява едностранно.

Тъй като възпалението, наречено плексит може да доведе до хронифициране на заболяването и усложнения като шипове и радикулит, е важно да се потърси бързо адекватно лечение. С плекситите и тяхното третиране се ангажират предимно лекари – невролози и ортопеди, които да насочат пациента към подходящия за тях терапевтичен подход.

Обикновено в първия стадий на заболяването, без значение дали е провокирано от травма, претоварване на нервния участък или от настинка, се назначава медикаментозно лечение с лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Диклофенак и Ибупрофен в комбинация с витамини от група В дават добри резултати в овладяване на акутния момент.

Първият етап от лечението винаги включва овладяване на болезнения момент, тъй като болката влошава драстично качеството на живот на страдащия, ограничавайки подвижността на ръката в прилежащата област. Едва след подобряване на състоянието може да се пристъпи към същинското лечение. Плексит рядко се лекува оперативно, затова методиката е обикновено базирана на физиотерапия.

Лечение на плексит е удачно да се проведе в специализиран център, който може да предложи нужния набор от квалифицирани специалисти и апаратура за провеждане на процедурите. Физиотерапията при плекситни възпаления включва най-често: упражнения, масажи, акупунктура и процедури с ултразвук и електроимпулси.

Електроимпулсната терапия, провеждана в някои холистични клиники помага на хората с плексит да се предпазят от трайни увреждания. Плекистът, оставен дълго нелекуван, се превръща в хронично заболяване. Всяко натоварване в горната част на торса или настинка ще възобновят проявата на симптомите.

За поддържане на плексита в състояние на покой, е важно да се правят ежегодно балнеолечебни процедури. Минералните бани, с каквито страната ни изобилства, са едно чудесно решение за общоукрепващи и тонизиращи тялото процедури. Не чакайте болката да ви скове отново, за да потърсите лекарска помощ или помощта на своя физиотерапевт.

За да се избегне рецидив, е задължително пациентите да бъдат физически активни, но същевременно да избягват тежки натоварвания, които биха могли да причинят възпаление и дори разкъсване на нервни връзки в засегната област. Плекситът, за разлика от други увреждащи моториката състояния засяга хора от всяка възраст и пол. В никакъв случай не може да се смята за дегенеративно заболяване.

Редовните разходки, плуването и определени видове гимнастика са напълно достатъчни, за да се избегнат нови възпаления. Фактите сочат, че ако веднъж сте се сблъсквали с плексита, повторната ви среща с неприятните му симптоми е неизбежна. Симптомите обаче могат да бъдат в значително по-лека форма и с по-бързо отшумяване, ако се придържаме към един умерено активен и здравословен начин на живот.

ВИЖ ОЩЕ
Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния стълб

Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния стълб – Причини и лечение

Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния стълбЛумбалната радикулопатия е заболяване, засягащо корена на лумбалния спинален нерв. То би могло да се прояви с болка, изтръпване и слабост в таза и крака. Ишиас е терминът, с който заболяването е познато на обикновените хора. Лумбалната радикулопатия обикновено се причинява от компресия, водеща до възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния стълб. Тя причинява болка в крака, а не в лумбалната област, което се нарича “реферирана болка”.

Причини и диагностика

Лумбална радикулопатия може да се появи, когато корените на гръбначния нерв са раздразнени или компресирани при множество състояния, включително херния на лумбалния диск, спинална стеноза, образуване на остеофити, спондилолитеза, формална стеноза и други дегенеративни нарушения.

Симптомите, подсказващи, че се касае за възпаление на коренчетата на лумбалните нерви са сходни при повечето пациенти. Те включват болка, изтръпване, гъделичкане, слабост и загуба на рефлекси в единия крак. Симптомите могат да се проявят не само в крака, но и в стъпалото.

Прецизна диагноза може да се постави само от специалист по гръбначни заболявания – невролог / ортопед, и то след провеждане на обстоен преглед на пациента с проследяване на неговата медицинска история. По време на прегледа лекарят ще търси ограничения в подвижността на гръбнака.

Индикация за възпалителни процеси, засягащи коренчетата или самите нерви в лумбалната област, са проблеми с равновесието и всякаква загуба на рефлекси в крайниците, мускулна слабост, липса на чувствителност и др., както необичайни симптоми, предполагащи засягане на гръбначния мозък.

Обикновена рентгенова снимка и ЯМР са типичните образни тестове, използвани за оценка на лумбалната радикулопатия. КТ миелограма е удачен диагностичен метод, когато ЯМР е противопоказан поради имплантиран пейсмейкър, стимулатор на гръбначния мозък или друг вид медицинско електронно устройство.

Лечение

При появата на първите симптоми, подсказващи за наличие на възпаление, засягащо гърба и кръста, е добре да се потърси лекарска помощ. Отлагането на лечението във времето ограничава драстично възможностите за неоперативна корекция. Неинвазивните (не-хирургични) методи дават отлични резултати, когато терапията е започната навреме, а те не са никак малко.

Първият лечебен прийом, препоръчван от повечето специалисти е физиотерапията, проведена в специализирано заведение. Тя може да включва използване на ултразвук, електроимпулси и друг вид апаратура, както и изпълнение на упражнения, които имат за цел да стабилизират гръбначнака и осигурят свободно пространство за корените на нервите.

Съвместно с физиотерапията се провежда и медикаментозно лечение, включващо нестероидни противовъзпалителни лекарства за намаляване на отока, както и аналгетици за овладяване на болките. Епидуралните нестероидни инжекции, включително директно в нервните коренчетата спомагат за намаляване на отоците и болката, обхващаща краката.

Хирургичното лечение може да бъде разнообразно в зависимост от това какво причинява лумбалната радикулопатия. Обикновено лечението включва някакъв метод за декомпресиране на нерва и стабилизиране на гръбначния стълб. Някои от препоръчваните хирургични процедури включват лумбална ламинектомия или микродискектомия, ламинотомия и корекция на деформацията, причиняваща възпалението.

Успешното лечение на възпалителните процеси, засягащи коренчета на нервите на гръбначния стълб е свързано с ограничаване на натоварването. Дейности, изискващи интензивно физическо натоварване, както и спортни активности с тежести и многократно повтарящи се упражнения е добре да се ограничат. При сериозни увреждания с риск от трайна инвалидизация се препоръчва натоварванията окончателно да се преустановят.

ВИЖ ОЩЕ
терапия за дефицит на вниманието

Когнитивно-поведенческа терапия за лечение на деца с дефицит на вниманието

терапия за дефицит на вниманиетоСимптомите на хиперактивност и дефицит на внимание у децата не засягат само училищните занимания. Те също така създават трудности в ежедневното общуване с приятели, педагози и семейството. Има ли правилна стратегия при лечението на това психическо разстройство, и защо когнитивно-поведенческата терапия за дефицит на вниманието е предпочитана от все повече родители?

Кои са видовете не-медикаментозно лечение?

Децата, засегнати от синдрома на хиперактивното разстройство и техните семейства все по-често намират за полезна работата със специалист по психично здраве. Особено важно е типът терапия, която ще изберете да отговаря на нуждите на вашето дете, защото практиката показва, че до момента няма терапевтични програми, които да са еднакво ефективни при всички деца.

Поведенческата терапия при дефицит на вниманието е първият лечебен метод, към който родители и лекуващ специалист обикновено се насочват. Една от целите на този лечебен подход е да се промени поведението на детето, като от негативно се превърне в позитивно. Домашната среда е ключов фактор за успеха, защото програмата залага на поощрителна система и награди за добро поведение у дома.

Хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) се повлиява добре от когнитивно-поведенческата терапия. Тя е вид разговорна терапия, като целта е да се накарат децата да разсъждават върху своите мисли, емоции и поведение. Донякъде КПТ помага на подрастващите да заменят негативните мисли с по-реалистични и положителни такива. Освен това помага да се изгради самочувствие, което обикновено е негативно повлияно от въпросното разстройство.

Когнитивно-поведенческият метод за лечение на дефицит на вниманието ефективно повлиява и състоянията на тревожност и депресия, които засягат над 50% от невръстните пациенти. Често терапията се прилага в групи за социални умения, защото разстройството засяга до голяма степен социализацията.

Деца с ХРНВ често говорят непрекъснато и обикновено не обмислят това, което казват. Наблюдават се и проблеми с контрола над емоциите, което води до чести избухвания и агресивно поведение към връстниците и у дома. Присъединяването към група за социални умения, ръководена от професионалист, може да помогне на децата да научат и практикуват важни умения за взаимодействие с останалите.

Други не-медикаментозни терапии

Основният терапевтичен подход при дефицит на вниманието си остава медикаментозното лечение, но предвид дългия списък със странични ефекти на лекарствата и липсата на желания ефект след тяхното спиране, родителите се насочват към по-безопасни алтернативни програми.

Съществуват редица опции за третиране на малките пациенти с ХРНВ, които изключват медикаментозно въздействие. Ефективността на някои от тях е подкрепена от редица клинични проучвания. Изследванията показва, че някои алтернативни методи са наистина полезни и помагат да се намалят симптомите на разстройството.

Терапиите включват физически упражнения, занимания на открито, прием на добавки с Омега 3 и 6 мастни киселини, промени в диетата и упражнения за концентрация. Разработени са чудесни игри за трениране на мозъка, които подобрява паметта и концентрацията, помагайки на страдащите се фокусират възможно по-дълго върху текущите задачи.

Разговорите с квалифициран терапевт помагат да малчуганите да осъзнаят, че са различни от своите връстници, без да се комплексират и обвиняват. Груповите терапии за лечение на дефицит на вниманието дават възможност на всяко дете да разбере, че има и други деца със същите проблеми. Те са правилната стъпка в посока придобиване на социални умения, най-важното от които е да изслушваш докрай събеседника.

ВИЖ ОЩЕ
специалист по диабетна полиневропатия

Какъв процент от диабетиците търсят специалист по диабетна полиневропатия

специалист по диабетна полиневропатияПоследни данни на СЗО показват, че 30 до 40% от пациентите с диабет имат симптоми, предполагащи невропатия, в сравнение с 10% от хората, които не са засегнати от болестта. Заболяването е по-често срещана при пушачите, хората над 40-годишна възраст и тези, които са имали проблеми с контролирането на нивата на кръвната захар. Те задължително биват насочвани към специалист по диабетна полиневропатия.

Какво представлява заболяването?

Диабетната невропатия е нервно разстройство, причинено от диабет тип 1 и 2. Симптомите включват изтръпване и понякога болка в ръцете, краката и стъпалата. Увреждането на нервите, причинено от диабета, би могло да доведе до проблеми с вътрешните органи, например храносмилателния тракт, сърцето и половите органи, което води до нарушаване на храносмилането, диария / запек, замаяност, инфекции на пикочния мехур и импотентност.

В някои случаи невропатията може да избухне внезапно, причинявайки слабост и загуба на тегло. Възможно е да последва депресия. Макар да съществуват някои лечебни и превантивни методи, все още са необходими много изследвания, за да се разбере как диабетът засяга нервите и да се намерят по-ефективни начини за овладяване на това усложнение.

Всеки специалист е обучен да диагностицира диабетната полиневропатия на базата на симптоми и физически преглед. По време на прегледа лекарят е длъжен да провери мускулната сила, рефлексите и чувствителността към позиция, вибрации, температура и леко докосване. Обикновено се използват и специални тестове, за да се определи причината за симптомите и да се предложи лечение.

Един прост скрининг тест за проверка на чувствителността в краката може да се направи още в кабинета на лекаря. Тестът използва найлонова нишка, монтирана на малка пръчка. Нишката доставя стандартизиран 10-грамов натиск, когато се докосва до областите в крайниците. Пациентите, неспособни да усетят натиска от нишката, са загубили защитно усещане и са изложени на риск от развитие на невропатични язви на краката.

Методи на лечение

Лечението, което би назначил всеки специалист по диабетна невропатия цели преди всичко да облекчи дискомфорта и да предотврати по-нататъшно увреждане на тъканите. Първата стъпка е да се контролират нивата на захарта в кръвта чрез диета и перорални лекарства, както и с инжекции с инсулин, ако е необходимо. Необходимо е също внимателно проследяване на нивата на кръвната захар.

Въпреки че понякога симптомите могат да се влошат, дори когато кръвната захар е под контрол, поддържането на по-ниски нива помага да се преодолее болката и загубата на чувствителност, причинявано от невропатията. Добрият контрол на инсулиновите нива може също да помогне за предотвратяване или забавяне на появата на допълнителни проблеми.

Друга важна част от лечението включва специални грижи за краката, които са предразположени към проблеми. Редица лекарства и други подходи се използват за облекчаване симптомите на диабетна полиневропатия, най-важно от които е овладяването на болката.

При парене, изтръпване и гъделичкане, специалистът би могъл да предложи аналгетик като аспирин и ацетаминофен или противовъзпалителни средства, съдържащи ибупрофен. Нестероидните противовъзпалителни медикаменти трябва да се използват с повишено внимание при хора с бъбречни заболявания.

Антидепресанти от рода на амитриптилин (понякога използван с флуфеназин) и медикаменти за нервната система като карбамазепин и фенитоин натрий могат също да бъдат полезни. В някои случаи се предписва Кодеин за краткотрайна употреба с цел облекчаване на силната болка. В допълнение, на пазара е наличен крем за локално приложение с капсаицин, който помага за облекчаване на невропатичната болка.

ВИЖ ОЩЕ
специалист по гръбначен стълб

Какво разбираме под специалист по гръбначен стълб?

специалист по гръбначен стълбСъществуват много медицински специалности, които се грижат за пациенти със спинални състояния и всяка от тях има малко по-различна от другите роля. Изборът на най-подходящия тип специалист по гръбначен стълб, или екип от здравни специалисти, до голяма степен зависи от симптомите на пациента и от тяхната продължителност.

Различните видове здравни работници, лекуващи болки в гръбнака, обикновено имат различни обучения и интереси. Въпреки че е обичайно да се започне с доставчик на първична медицинска помощ (общопрактикуващ лекар, хиропрактор, експерт по остеопатия), ако болката на пациента е устойчива на първоначалното третиране, тогава може да са необходими услуги на специалист по гръбначен стълб.

Има три широки групи медицински работници, чиято специалност им позволява да лекуват болки в гърба:

 1. Доставчиците на първични медицински услуги често са първото пристанище за пациентите, които се сблъскват с болки в гърба и обикновено включват:

  • Лекари от първичната медицинска помощ (общопрактикуващи, интернисти, акушери, гинеколози, педиатри)
  • Хиропрактори
  • Доктори по остеопатична медицина

2. Специалистите по заболяванията на гръбначния стълб притежават по-специфична област на познания в определени гръбначни заболявания. Сред тях спадат:

  • Хирурзи
  • Анестезиолози
  • Невролози
  • Ревматолози

3. Терапевтите имат опит във физическата и професионалната рехабилитация при болки в гърба и нерядко могат да окажат психологическа помощ при хронична болка. Към тях спадат:

  • Физиотерапевти
  • Професионални терапевти
  • Клинични психолози

Лекарите от първичната медицинска помощ имат неинвазивен (нехирургичен) подход и често използват лекарства, отпускани с рецепта, за да намалят болките и възпалението. В тази категория влизат и услугите на физиотерапевтите за подпомагане поддържането на диапазона на движение и мускулния тонус.

В тяхната компетенция и правомощия е да поръчат различни процедури за диагностика на гръбнака, за да проучат по-пълно потенциалните причини за постоянната болка в гърба и в шията и да насочат пациентите към специалист за по-нататъшна диагностика и лечение. Всички специалисти от първата група са с медицинско образование, включително хиропрактиците, чието обучение е четири години + една година стаж в клинично заведение.

Хирурзите – ортопеди и неврохирурзи изпълняват преобладаващата част от операциите на гръбначния стълб и често удължават общата си ортопедична или неврохирургична подготовка, като преминават тясна специализация по спинални заболявания.

Ортопедичните хирурзи имат специалност по остеопатична медицина. Задължително е да са завършили петгодишно обучение, фокусирано върху хирургичното лечение на мускулно-скелетните състояния, както и в методите за диагностика и лечението на гръбначни нарушения, артрит, спортни травми и фрактури.

Неврохиргът е специалист по гръбначен стълб с квалификация в остеопатичната медицина. Специалистите от този клас преминават пет или шест годишно обучение, което се фокусира върху хирургичното лечение на пациенти с неврологични заболявания. Неврохирурзите са обучени да диагностицират и лекуват заболявания на мозъка, гръбначния стълб, нервите, вътречерепната и интраспиналната васкулатура.

Физиотерапевтите са завършили специални школи и след две до три години следдипломно образование получават диплома по физикална терапия. Те са лицензирани от държавата специалисти. Други медицински експерти като хирурзи, хиропрактици и физиатри често насочват своите пациенти към физиотерапевт.

Физиотерапевтите разглеждат медицинските истории на пациентите, тестват и измерват силата, обхвата на движенията, баланса и координацията, стойката, мускулната производителност, дишането и двигателната функция.

На база резултатите, те разработват план за лечение, включващ цели, стъпки и очаквани резултати от терапията. По време на лечението физиотерапевтите документират напредъка на пациента, провеждат периодични прегледи и при необходимост променят лечебния план.

ВИЖ ОЩЕ
Паническо разстройство лечение

Паническо разстройство – има ли ефикасно лечение?

Паническо разстройство лечениеПаник атаките са изключително сериозен симптом на тревожност, който измъчва все повече хора от различни възрасти и социални прослойки. Макар понякога да се проявява като епизодични, краткотрайни кризи, състоянието е преди всичко хронично. Хората искат да знаят има ли ефективен метод за лечение на паническо разстройство, който да им помогне да се справят окончателно с парализиращите пристъпи на страх?

Истината е, че паническото разстройство е невъзможно да бъде напълно излекувано, но все пак би могло да бъде ефективно контролирано, така че да не бъде в ущърб на индивида, пречейки му да води нормален начин на живот. Една от причините, поради които е трудно да се твърди, че има ефикасно лекарство е, че разстройството варира значително от човек до човек. Това, което работи при един, може да не е ефективно при друг.

Лечението, доколкото може да се говори за такова включва различни методи за третиране на състоянието, подбрани индивидуално за всеки отделен случай. Нужни са преди всичко упоритост и търпение, за да се намери правилният подход за отделния индивид. Управлението на пристъпите на паник атаки включва набор от терапевтични методики, сред които:

Когнитивна поведенческа терапия

Специалист по психично здраве – психиатър/психотерапевт би могъл да помогне в разработването на начини за промяна на мисленето и поведението на страдащия, осигуряващи трайно облекчение. Има различни видове психотерапия, за които е доказано, че са ефикасни при паническо разстройство.

Една от тях е когнитивна поведенческа терапия (КПТ) – терапевтичен метод, включващ приучаване към техники на релаксация, промяна на ненужните модели на мислене, управление на стреса и повишаване на самочувствието. Прогресивната или постепенна експозиция е друга техника, използвана от терапевтите, за плавно въвеждане на пациентите в техните панически страхове.

В това състояние те биват обучавани да се отпускат, докато изпитват тревога. Например, ако паниката е предизвикана от шофиране по магистрала,  терапевтът може да накара пациента да започне да си представя автомобили, движещи се по магистралата. Това фокусиране върху неприятните чувства е последвано от насочване на вниманието в посока релаксация на тялото и ума, докато тревожният образ продължава да присъства в съзнанието.

Самопомощ

Има редица методики за самостоятелно овладяване на пристъпите на паника от страна на индивида – т.нар. техники за самопомощ. Те включват няколко стратегии, основно техники за релаксация като дихателни и физически упражнения под формата на стречинг. Позитивните самовнушения и самоубеждения са друг начин да се противодейства на паниката, както и визуализирането на приятни и успокояващи картини.

Воденето на дневник и използването на творчески методи за изразяване на чувствата също помагат на страдащите да разберат произхода на своите панически страхове. Преобразуването на негативната система от вярвания в по-конструктивни и оптимистични възгледи е доказано работещ вид лечение на паническо разстройство, без да се забравя и нуждата от правилно хранене, достатъчно сън и ограничаване употребата на кофеиновите продукти.

Медикаменти

В определени (по-тежки) случаи на паническо разстройство, се прибягва до медикаментозно лечение. Това се налага, когато пристъпите не могат да се контролират чрез терапия и стратегии за самопомощ. Лечението може също да бъде предложено и в случай, че разстройство е станало толкова екстремно, че влияе върху функционирането на индивида.

Лекарствата обикновено се предписват за ограничени периоди от време, тоест не е необходимо да се приемат до края на живота. Медицински специалист би следвало да назначи медикамента, който в повечето случаи е вид антидепресант. Най-често се предписват клас антидепресанти, известни като Селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин.

Те включват Prozac (флуоксетин), Золофт (сертралин), Paxil (paroxetine) и Celexa (циталопрам). Бенкодиазепиновите транквиланти са друг клас лекарства, използвани и за облекчаване на тревожността и облекчаване на паниката. Xanax (алпразолам), Ativan (лоразепам) и Klonopin (клоназепам) често се предписват на страдащите, за да се осигури незабавно овладяване на симптомите на тревожност.

Антидепресантите могат да облекчат чувството на безпокойство и да намалят симптомите на депресия, които често съществуват заедно с паническите разстройства. Естествено, лекарствата имат известни недостатъци. Някои често срещани странични ефекти включват сексуална дисфункция, промени в теглото и проблеми със съня.

Антидепресантите стандартно започнат да работят от 2 до 4 седмици и не могат да бъдат прекъснати внезапно. Когато страдащият е готов да преустанови употребата, лекуващият лекар ще трябва плавно да коригира рецептата с постепенно и постоянно намаляване на дозата.

ВИЖ ОЩЕ
облекчаване на болки в ставите

Изпитани методи за облекчаване на болки в ставите

облекчаване на болки в ставитеПодвижността на крайниците често е компрометирана от болезнено усещане, което би могло да бъде продължително, както и да се появява само при опит да се извърши определено движение. Причините за появата му варира в широк диапазон – от физически травми до начална или напреднала форма на артрит. Има редица методи за облекчаване на болки в ставите, част от които ще разгледаме в настоящия материал.

Причини

За да бъде адекватно и успешно третирана болката, е нужно да се определи точно причината за нейната поява. Ставите формират връзката между костите в скелетната система. Те осигуряват опора, но преди всичко обуславят движението. Всяко ставно увреждане, било поради заболяване или травма е възможно да причини силни болки и да намали подвижността.

Много различни състояния са причина за болезнени стави, включително остеоартрит, ревматоиден артрит, бурсит, подагра, навяхвания и други наранявания. Болките в ставите са изключително често срещани. В едно от последните проучвания се твърди, че около една трета от възрастните са изпитали подобно страдание през последните 30 дни.

Болките в коляното са най-честото оплакване, последвано от болка в рамото и тазобедрената става, но като цяло могат да засегнат всяка част от тялото – от глезените и стъпалата до раменете и ръцете. С напредването на възрастта болезнените стави стават все по-често явление. Възниква въпросът: как да се овладее болезненият процес бързо и ефективно?

Начини за справяне

Притеснителните болки в ставите могат да варират от леко дразнещи до инвалидизиращи. Възможно е да изчезнат след няколко седмици (остро състояние), а също и да продължат няколко седмици и дори месеци (хронично). Дори краткотрайната болка и подуване на ставата би могла да повлияе на качеството на живот.

Каквато и да е причината, обикновено е възможно болките да бъдат управлявани с медикаменти, физиотерапия и алтернативно лечение. Целта е да се намали болката и възпалението, за да се запази функцията на ставите. Възможностите за лечение включват:

Медикаменти

При умерени до тежки болки в ставните връзки с подуване, противовъзпалително лекарство – аспирин, ибупрофен (Advil, Motrin) или напроксен натрий (Aleve), може да осигури облекчение. По-ново поколение медикаменти, известни като Cox-2 инхибитори (celcoxib), също помагат за облекчаване на болката, но всички с изключение на едно от тези лекарства (Celebrex) са отстранени от пазара поради повишен риск от инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови проблеми.

Нестероидните противовъзпалителни, също така могат да отключат странични ефекти, потенциално увеличаващи риска от стомашно-чревно кървене. Ако имате по-леки симптоми без подуване, ацетаминофен (Tylenol) може да бъде ефективен. Бъдете внимателни, когато приемате това лекарство, особено ако пиете алкохол, защото високите дози могат да причинят увреждане на черния дроб. Поради рисковете, трябва да приемате всяко от тези болкоуспокояващи с повишено внимание.

Локално приложими средства

Капсаицин – вещество, съдържащо се в лютите чушки може да облекчи болки в ставите при артрит и други състояния. Капсаицинът блокира веществото Р, което помага за предаването на сигналите за болка, и предизвиква освобождаване на химикали в организма, наречени ендорфини, които блокират неприятното усещане.

Страничните ефекти на капсаициновия крем включват изгаряне и парене в зоната, където се прилага. Друга локална опция е артритният крем, съдържащ съставката, метил салицилат Ben Gay. Помагат и някои домашни средства, например студени компреси, включително поставяне на лед върху възпаления участък.

Физиотерапията – най-прекият път към трайно облекчение

Работата с опитен физиотерапевт помага за за укрепване на мускулите около ставата, стабилизиране на ставната структура и подобряване обхвата на движение. Терапевтът би могъл да използва техники като ултразвук, топлинна или изстудяваща терапия, електрическа нервна стимулация и електроимпулсна терапия.

Ако сте с наднормено тегло, намаляването на теглото може да облекчи част от натиска върху болезнените стави. Упражненията са също ефективен начин за отслабване (заедно с диета), но бъдете внимателни и се придържайте към упражнения с ниско въздействие, които няма допълнително да дразнят ставите. Плуването и колоезденето са сред най-добрите упражнения, защото и двете позволяват да упражнявате болезнените стави, без да оказвате агресивно въздействие върху тях.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ