Полезно - СТРАНИЦА 5

Подвижността на крайниците често е компрометирана от болезнено усещане, което би могло да бъде продължително, както и да се появява само при опит да се извърши определено движение. Причините за появата му варира в широк диапазон – от физически травми до начална или напреднала форма на артрит. Има редица методи за облекчаване на болки в ставите, част от които ще разгледаме в настоящия материал.

Причини

За да бъде адекватно и успешно третирана болката, е нужно да се определи точно причината за нейната поява. Ставите формират връзката между костите в скелетната система. Те осигуряват опора, но преди всичко обуславят движението. Всяко ставно увреждане, било поради заболяване или травма е възможно да причини силни болки и да намали подвижността.

Много различни състояния са причина за болезнени стави, включително остеоартрит, ревматоиден артрит, бурсит, подагра, навяхвания и други наранявания. Болките в ставите са изключително често срещани. В едно от последните проучвания се твърди, че около една трета от възрастните са изпитали подобно страдание през последните 30 дни.

Болките в коляното са най-честото оплакване, последвано от болка в рамото и тазобедрената става, но като цяло могат да засегнат всяка част от тялото – от глезените и стъпалата до раменете и ръцете. С напредването на възрастта болезнените стави стават все по-често явление. Възниква въпросът: как да се овладее болезненият процес бързо и ефективно?

Начини за справяне

Притеснителните болки в ставите могат да варират от леко дразнещи до инвалидизиращи. Възможно е да изчезнат след няколко седмици (остро състояние), а също и да продължат няколко седмици и дори месеци (хронично). Дори краткотрайната болка и подуване на ставата би могла да повлияе на качеството на живот.

Каквато и да е причината, обикновено е възможно болките да бъдат управлявани с медикаменти, физиотерапия и алтернативно лечение. Целта е да се намали болката и възпалението, за да се запази функцията на ставите. Възможностите за лечение включват:

Медикаменти

При умерени до тежки болки в ставните връзки с подуване, противовъзпалително лекарство – аспирин, ибупрофен (Advil, Motrin) или напроксен натрий (Aleve), може да осигури облекчение. По-ново поколение медикаменти, известни като Cox-2 инхибитори (celcoxib), също помагат за облекчаване на болката, но всички с изключение на едно от тези лекарства (Celebrex) са отстранени от пазара поради повишен риск от инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови проблеми.

Нестероидните противовъзпалителни, също така могат да отключат странични ефекти, потенциално увеличаващи риска от стомашно-чревно кървене. Ако имате по-леки симптоми без подуване, ацетаминофен (Tylenol) може да бъде ефективен. Бъдете внимателни, когато приемате това лекарство, особено ако пиете алкохол, защото високите дози могат да причинят увреждане на черния дроб. Поради рисковете, трябва да приемате всяко от тези болкоуспокояващи с повишено внимание.

Локално приложими средства

Капсаицин – вещество, съдържащо се в лютите чушки може да облекчи болки в ставите при артрит и други състояния. Капсаицинът блокира веществото Р, което помага за предаването на сигналите за болка, и предизвиква освобождаване на химикали в организма, наречени ендорфини, които блокират неприятното усещане.

Страничните ефекти на капсаициновия крем включват изгаряне и парене в зоната, където се прилага. Друга локална опция е артритният крем, съдържащ съставката, метил салицилат Ben Gay. Помагат и някои домашни средства, например студени компреси, включително поставяне на лед върху възпаления участък.

Физиотерапията – най-прекият път към трайно облекчение

Работата с опитен физиотерапевт помага за за укрепване на мускулите около ставата, стабилизиране на ставната структура и подобряване обхвата на движение. Терапевтът би могъл да използва техники като ултразвук, топлинна или изстудяваща терапия, електрическа нервна стимулация и електроимпулсна терапия.

Ако сте с наднормено тегло, намаляването на теглото може да облекчи част от натиска върху болезнените стави. Упражненията са също ефективен начин за отслабване (заедно с диета), но бъдете внимателни и се придържайте към упражнения с ниско въздействие, които няма допълнително да дразнят ставите. Плуването и колоезденето са сред най-добрите упражнения, защото и двете позволяват да упражнявате болезнените стави, без да оказвате агресивно въздействие върху тях.

Остеохондрозата е прогресивно заболяване на костно-мускулната структура на гръбначния стълб. То засяга както хрущялите, така и самите прешлени, междупрешленните стави и дискове. Оставено без адекватно лечение, заболяването често прераства дискови хернии, дискови протрузии, дископатия, радикулит и др. Ето защо в настоящия материал ще обсъдим нуждата от навременна рехабилитация при остеохондроза.

Ранната намеса прави процеса обратим

Специалистите по гръбначно-ставни заболявания винаги препоръчват да се потърси навременна помощ при появата на първите симптоми на нарушения на костно-мускулната структура на гръбнака. Най-често те се изразяват с болки във врата, гръдната област и кръста, вариращи по сила и продължителност.

Съветът е породен от ясното съзнание на специалистите, че в ранния стадий на заболяването, неоперативното лечение е напълно възможно. С правилно подбрани физиотерапевтични методи и рехабилитация, могат да се спрат процесите на увреждане на междупрешленните връзки и дисковете, свързани със състоянието остеохондроза.

Кои са прилаганите методи в ранния етап на това заболяване?

На първо място винаги следва да поставяме правилното и навременно диагностициране. В добрите центрове по рехабилитация се прилагат различни методики за установяване наличието на остеохондрозата. Те включват: компютърна и сензорна диагностика, изпълнена със специална апаратура. Понякога ръцете и компетенцията на терапевта са напълно достатъчни за поставяне на ранна и категорична диагноза.

Важно е да се съчетаят правилно комплексният подход с индивидуалната преценка за всеки отделен случай. Само така може да се определи адекватен курс на лечение за всеки отделен пациент, съобразен с етапите на развитие на неговото състояние. За да се постигне тази цел, е важно в процеса да участват широк кръг специалисти – невролози, рехабилитатори, физиотерапевти и психолози, когато се касае за липса на мотивация.

В зависимост от стадиите на развитие, лечението може да се проведе изцяло в специализирано заведение или с кратки престои, само за периода на провеждане на сеансите, включени в рехабилитационната програма. В първия етап на терапията е необходимо да се приложат изпитаните методи за овладяване на острите състояния (болки, схващане, липса на чувствителност). В това отношение електроимпулсната терапия е отличен помощник.

Според това, доколко е прогресирала остеохондрозата, терапевтите използват различни подходи. Те биха могли да включват лечебна физкултура, която в ранните етапи помага много за възстановяване на двигателните способности, като подобрява кръвоснабдяването в засегнатите участъци на гръбнака. Аква аеробиката и специализираните тренажори дават забележителни резултати.

Лечебният масаж е друг много ефективен подход, помагащ за възстановяване на нормалното оросяване и регенериране на междупрешленните дискове. Определени мануални техники, познати на квалифицираните терапевти помагат на болния да се справи с болката и прогресивното обездвижване. Рефлексотерапията, хиропрактиката и акупунктурата не бива да бъдат отхвърляни като неефективни в ранния стадий на остеохондроза.

След провеждане на първоначалния лечебен курс, е необходимо да се премине към рехабилитация. Възстановителният курс протича под ръководството на терапевт и е строго индивидуален за всеки пациент, след като е преминал компютърна диагностика на уредите.

Редовните физически упражнения са най-ефективната профилактика против болки в гърба, които доказано предотвратяват развитието на остеохондроза в гръбначния стълб. Те помагат да се поддържа тонуса на мускулите и междупрешленните връзки по продължение на целия гръбнак. Подобен ефект не би могъл да се постигне със стандартните физически упражнения, защото с тях конкретните мускулни групи не могат да бъдат тренирани.

Причините за формирането на костни израстъци, познати като остеофити са много. Някои от тях са добре познати на медицината и самите пациенти, но има определени фактори, отговорни за ошипяването, за които рядко се говори. Причината е, че обикновено са налице и други условия, благоприятстващи образуването на шипове. Те биват приети за първопричина, макар това не винаги да отговаря на действителността.

 Към настоящия момент липсват адекватни мерки за превенция на това дегенеративно състояние, затова е важно да посочим и по-малко известните причинители на остеофитите. Тук ще се спрем на само 3 от тях, с уговорката, че именно те са рисков фактор, който е добре да бъде елиминиран още в ранна възраст.

Начин на живот

Образуването на костни израстъци (остеофити) обикновено се приписва на локални възпаления в резултат на дегенеративен артрит (остеоартрит) или тендинит. Има обаче и друга причина за безразборното разрастване на костна тъкан, и това е начинът на живот. Неправилното хранене и ниската двигателна култура са ключова предпоставка за ошипяването.

Наднорменото тегло и липсата на важни хранителни вещества в диетата водят до аномалии в структурата костите, едни от които са шиповете. Заседналият начин на живот, независимо дали е обвързан с наднормено тегло или не, също благоприятства формирането на израстъците. Факт е, че физически активните хора, дори и в напреднала възраст, са с по-добро костно здраве от тези, които се хранят неправилно и не се движат достатъчно.

Неправилна стойка

Истината е, че по-големият процент от хората са с неправилна стойка. Изкривената позиция в изправено и в седнало положение е характерна за около 70% от човешките същества. Факт е също и, че рядко осъзнаваме, че седим и ходим леко прегърбени, докато не се появи болката. Тя обаче е индикация за вече възникнала деформация на костната структура, включително за появата на шипове.

С възрастта тъканта в междупрешленните дискове намалява, а това разхлабва връзките в ставите. Като защитна реакция тялото несъзнателно стяга връзките между прешлените при неправилен стоеж, за да компенсира натоварването. Твърде стегнатите връзки с времето калцифицират, тоест появяват се остеофити, засягащи гръбначните прешлени.

Вродени състояния

Остеофитите понякога, макар и доста рядко се дължат на вродени заболявания, като Остеохондрома (остеохондрална екзостоза). Тя е вид доброкачествен тумор, образуван от хрущялни клетки. Представлява безцветна маса, която най-често се формира на възраст между 10 и 25 години върху епифизата на дългата тубулна кост, но може да се появи и в плоските кости.

Остеохондромата е най-честият доброкачествен костен тумор (35-40% по отношение на всички доброкачествени тумори и 10-12% по отношение на всички костни тумори). Наблюдавани са както единични остеохондроми, така и многобройни. Множеството остеохондроми обикновено са наследствено семейно заболяване. Поради риск някои от тези тумори да се изродят в злокачествени, те обикновено се отстраняват хирургично.

Методи на лечение

Основен метод за лечение на остеофити е кинезитерапията, съпътствана от орални и локални (инжекции) противовъзпалителни средства. Тук думата „лечение” е малко неуместна, защото пълно излекуване на състоянието е невъзможно, освен ако не е предприета мярка за оперативното отстраняване на костния израстък.

Кинезитерапията включва главно методи за подобряване на двигателната активност и намаляване на усещането за скованост. Един курс включва приблизително 10-15 процедури, като степента на натоварване се определя прецизно от терапевта на база индивидуалните възможности на засегната става. Терапията включва лечебен масаж, техники за увеличаване обема на движение и упражнения с постепенно увеличаващо се натоварване.

Преди да посочим възможните при остеохондроза методи на лечение, е нужно да обясним накратко в какво се изразява състоянието. Остеохондрозата възниква, когато костен фрагмент в ставата се отделя от останалата част на костта. Това се случва, когато кръвоснабдяването е компрометирано по някаква причина. Обикновено засегнати са коляното и лакътната става.

Понякога отделеният фрагмент остава на място или се самовъзстановява. На по-късен етап обаче костта може да се раздроби и части от нея да попаднат в ставното пространство, което е съпроводено от силна болка и дисфункция на засегнатия крайник. Интересно в случая е, че засегнати са предимно подрастващи между 10 и 20 години, занимаващи се активно със спорт.

Възможните методи за лечение на остеохондроза биват:

Консервативно

Консервативната лечебна програма включва промяна на рутинните ежедневни активности и почивка. По този начин се дава възможност на засегнатата кост да се самовъзстанови, както и да се предотвратят последващи фрактури, формиране на кратери и хондрален (хрущялен) колапс. Ако пациентът се занимава активно със спорт, както и ако извършва тежък физически труд, заниманията се прекратяват за известно време.

Посещението при специалист е задължително, тъй като консервативната терапия при остеохондроза може да се окаже недостатъчна мярка за конкретния стадий на състоянието. Понякога се налага ставата да се обездвижи, като да се шинира или укрепи с друг вид медицинско устройство (скоба). Използването на патерици в този период е наложително.

Медикаментозно + физиотерапия

В болшинството случаи се прибягва до медикаментозно лечение на засегнатия от остеохондроза, съчетано с физиотерапия. На пациента се назначава прием на нестероидни противовъзпалителни лекарства, които да облекчат болката и ограничат възпалителния процес. Лечението е възможно да се проведе в болнична обстановка с пълно ограничаване на движенията.

Добрият лечебен план е комбиниран с физиотерапия, включваща разтягане и специфични упражнения с и без тренажор. Особено важно е терапията да се провежда в специализиран център, както и у дома, но задължително под ръководството на опитен физиотерапевт. Спортните занимания се подновяват не по-рано от 2 до 4 месеца. По-малките деца обикновено се лекуват само с почивка, защото костите им продължават да растат.

Оперативно

Операцията е крайна мярка, към която се пристъпва, когато:

• Консервативните методи на лечение не са дали желаните резултати;
• Лезията е с диаметър над 1 см;
• Лезията се е отделила и се движи вътре в ставното пространство.

Целите на оперативната намеса са две – да се възстанови нормалното кръвообращение и да се възобнови нормалната работа на ставата.

Пробиването на лезията позволява формиране на нови кръвоносни съдове. Възобновеното кръвоснабдяване ускорява оздравяването на костта. Чрез малък разрез, хирургът премахва или прикрепва отново откъснатите костни фрагменти. Ако хрущялът все още е прикрепен към костта, за закрепването му могат да се използват щифтове и винтове.

След оперативното при остеохондроза лечение, на пациента задължително се назначава и рехабилитация. Рехабилитационният курс може да започне не по-рано от 6 седмици след операцията, а продължителността му ще варира между 2 и 4 месеца до пълно възстановяване на двигателната функция и силата.

Минимално инвазивната артроскопична хирургия е по-малко болезнена, времето за възстановяване е по-кратко, а рискът от усложнения значително по-нисък. Липсата на адекватни и навременни мерки биха могли да доведат до редица усложнения, включващи хронична болка, функционално увреждане, рецидивиращ оток на ставата и формиране на нови свободни фрагменти.

За много хора терапия за дефицит на вниманието означава медикаментозно лечение на синдрома. Тъй като разстройството, съпроводено от хиперактивност и нарушена концентрация засяга предимно подрастващите, е важно да се намери и друг подход, различен от приемането на лекарства.

Макар в повечето случаи приемът на медикаменти да е неизбежен, има начин лечението да се допълни от ефективна терапевтична програма. Тук ще посочим 3 причини да потърсите алтернатива на медикаментозното лечение, или поне съпътстваща лечебна програма, която да го допълва.

Балансираният подход – правилен подход

Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, ХРНВ (на английски: Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD) се лекува не само с химични препарати. Съществуват много видове терапии, които успяват да помогнат на децата с дефицит на вниманието да подобрят способността си да се концентрират, да контролират импулсивното си поведение и да „узаптяват” своята хиперактивност.

Питателната храна, игрите, някои видове упражнения и придобиването на нови социални умения, са част от един балансиран план за лечение. Правилно структурираната терапия при синдрома на дефицит на вниманието е способна да подобри работата в училище, да улесни общуването на детето с връстници и семейство, и да намали стреса и чувството на неудовлетвореност.

Лекарството е инструмент, а не панацея

Стимуланти като Реталин и Адерол често се предписват на деца с хиперактивност и нарушена концентрация, но те може да не са най-добрия вариант за вашето дете, и определено не са единственият лечебен подход. Лекарствата понякога помагат на малките пациенти да се концентрират и стоят мирно, но за жалост действието им е краткосрочно.

Към момента липсват каквито и да е доказателства, че приемът на медикаменти оказва положително влияние върху постиженията в училище, отношенията с околните и поведенческите проблеми в дългосрочен план. Дори в краткосрочен аспект лекарствата не биха могли да разрешат всички проблеми, а още по-малко да премахнат напълно симптомите на ХРНВ.

Съвременната медицина среща трудност в лечението на това психическо разтройство, защото забравя най-важното, а именно, че лекарството е инструмент, а не панацея. Друг важен фактор за провала на конвенционалната терапия за дефицит на вниманието е пренебрегването на факта, че всеки индивид реагира различно на медикаментите.

Докато при някои деца се забелязва драстично подобрение, то у други липсва и минимално облекчение. Страничните ефекти също се проявяват различно у всеки индивид, а понякога те са толкова драматични, че далеч надхвърлят ползите, ако изобщо ги има. Тъй като всеки реагира по различен начин, намирането на правилното лекарство и доза отнема време, с каквото страдащите от синдрома и техните родители не разполагат.

Ефективната терапия започва в домашна среда

Всеки родител има основна роля в избора на терапия за своето дете. Редица проучвания доказват, че здравословното хранене, физическата активност и специални обучителни програми помагат за овладяване симптомите на ADHD. Това означава, че неговото лечение може да започне още сега – у дома.

Важна част от лечебния план е пълноценният сън, а той по правило се случва в домашна среда. Задължително е родителите да осигурят всички условия за пълноценна почивка на децата си. Това включва изготвяне и спазване на стриктен режим с точно фиксирани часове за лягане и събуждане, както и часове за хранене, игри и спортни занимания.

Ефективната терапия при дефицит на внимание в никакъв случай не изключва професионалната намеса, напротив. Професионално обученият терапевт е този, който трябва да постави диагнозата на първо място, след което, на база индивидуалното състояние на пациента да изготви терапевтичен план и да следи за стриктното му спазване.

Като дискова протрузия е познато състоянието на издут (бомбирал) междупрешленен диск, причинено от промяна в консистенцията и последваща деформация на мекото желеобразно ядро (nucleus pulposus), което представлява сърцевината на диска. То е изградено от колагенови влакна, протеогликани, агрекани, малки хондроцитни клетки и 80% вода.

Естествени физиологични процеси и остри локални травми са в състояние да променят структурата му, чрез увеличаване на размерите му равномерно или неравномерно, само към единият край на ограждащият го колагенен пръстен (annulus fibrosus). Навременното и адекватно за протрузия лечение е задължителна мярка.

Тя предотвратява частично или цялостно пролабиране (херниация) на дисковото ядро – болезнено и рисково усложнение, чието овладяване е трудно, а излекуването му – невъзможно. С напредването на възрастта или при системно и тежко физическо натоварване, вероятността от развитието му е доста вероятно. Намаленото производство на колаген в съчетание с микротравми върху колагеновите влакна водят до по-лесно “пропукване” на пръстенът, миграция на меката пулпа или пълната секвестрация на сегмент (свободно движение в гръбначномозъчният канал).

Симптоми и локация

Както при всеки етап от развитието на дискова херния, и при протрузията, пациентите обикновено търсят помощ заради болковият симптом. В този етап болката рядко е придружена от характерните за дискова херния неврологични усещания като изтръпване, скованост, мравучкане, освен при вариантите, когато изпъкналият участък нараства в посока на гръбначномозъчният канал (медианна протрузия и др.).

Такъв тип дискова деформация възниква във всеки гръбначен отдел. Най-обичайната й локализация е лумбално-поясната област. За рентгенологична находка се приема изпъкналост с диаметър 5-6 мм., когато третирането й е необходимост. Болката рядко е само в засегнатият участък. Обикновено тя радиира към горните или долни крайници, а понякога се проявява под формата на мистериозно главоболие. Движението е причина за тъпа теглеща болка в зоната на деформираният диск, която може да се “мести“ по продължение на целият гръбначен стълб. Мускулната слабост е друг често наблюдаван признак на това дисково изменение.

Медикаментозна и инжективна терапия за овладяване на болката и възпалението

Протрузиите нерядко обхващат повече от един прешлен, а в някои случаи са придружени от съпътстващи гръбначни заболявания, които внасят допълнителни обръкващи симптоми. Възпалението също е чест спътник на състоянието. Първата стъпка на по-големият процент пациенти е стремеж към изясняване произходът на болката и намаляването й.

Конвенционалните средства за целта включват обезболяващи, стероидни и нестероидни противовъзпалителни медикаменти и мускулни релаксанти. Те се прилагат под формата на индивидуална терапия, орално и инжективно, в зоната на засегнатата област.

Почивката и прекратяването на тежки физически натоварвания е следващото предписание, но не и до степен на пълно обездвижване. Овладяването на симптомите обаче не е лечение, а в този начален етап на дискова деформация, то е определящо за бъдещото състояние на гръбначният стълб. Протрузията позволява третиране с изключително широка амплитуда от методи, а целта е ограничаване на локалното увреждане и комплексно оздравяване  на гръбначният сегмент.

Лечебна гимнастика и масажи, комбинирани със съвременни неинвазивни методи

Поддържането на гръбначната мускулатура е основен фактор за ограничаване и пълно предотвратяване на неприятни симптоми. Тук се включва на помощ физиотерапията, чрез индивидуална програма от лечебни упражнения и електростимулация, която осигурява превенция в правилното функциониране на периферната нервна система.

Състоянието се третира успешно с още множество разнообразни модерни средства. Към тях се причисляват лечебните масажи на меки тъкани (с повишено внимание при мануална терапия), които са отличен мускулен релаксант, затоплянето и охлаждане на проблемната зона, балнеолечение с водни и кални бани, и небезизвестната акупунктура, въздействаща върху системата от меридианни канали в тялото.

Лазерната терапия е изключително успешна неинвазивна серия процедури, които ограничават нарастване на ядрото. Един от най-съвременните методи е локалното инжектиране на колаген, което увеличава концентрацията на белтъчното съединение и предотвратява разрушаването на annulus fibrosus. Хомеопатичните практики също не бива да се пренебрегват като алтернатива.

Дисковата херния може да оповести присъствието си с остър болкови симптом, както и да се появи изненадващо, с неочаквана мускулна слабост, изтръпване и намалена чувствителност в определена област. Изменението на междупрешленните дискове е риск за всеки отдел на гръбначният стълб. В зависимост от позицията и фазата на развитието си, се определят и симптомите върху останалите части от тялото.

Защо неоперативното лечение на протрузия и херниирал диск е предпочитано

Когато гръбначен дял е засегнат от дискова херния, лечение без операция е предпочитаната мярка за третиране на деформацията и симптоматиката й. Операцията е крайното решение, въпреки че модерният метод за извършването й се състои само в екстракция на хернииралата част от диска с микроскопичен разрез, съхранявайки околните тъкани (микродискектомия). Този вариант е процедурата с най-лека инвазивност.

Оперативните интервенции предлагат и доста по-кардинални решения, като пълно отстраняване на интервертебрален диск чрез сливане на два съседни прешлена (спинална дифузия). Избягването на операция, освен ако не е изключително наложително, се препоръчва и от медици.

Те съветват за първоначално третиране чрез конвенционални средства за укрепване на мускулатурата, ограничаване на протрузията и намаляване на болковият симптом. Най-често използвани за целта са физиотерапия, болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, представени и взаимозаменяеми с още няколко други методи.

Неинвазивни болкоуспояващи методи с ефект върху ограничаване на протрузия

По правило, херниацията напомня за себе си, когато вече е в достатъчно напреднала фаза и компресира гръбначномозъчни нервни коренчета, причинявайки остра болка и двигателни затруднения. Първата стъпка в ситуацията е овладяване на болката. Тя обикновено е и основната причина за търсене на медицинска помощ.

Освен медикаментозните методи – кортикостероидни и нестероидни  болкоуспокояващи, специалистите включват още няколко варианти на локална стимулация. Според медици и пациенти, те ограничават болезнеността и локалното възпаление още по-бързо и осезаемо, а предимството им е, че изключват всякакви нежелани странични ефекти.

Криотерапия

Криотерапията – охлаждане или замразяване на тъкан, е съвременен метод на терапия, особено успешен върху болезнена или травмирана зона. Процедурата протича с прилагане на различен тип охладители (криогени). Те включват както лед, така и фреон, въглероден диоксид и течен азот, който се отличава с най-висока ефективност в конкретният случай.

Резултатът е забавяне притока на кръв към засегнатият участък, което води до смущение в започналият процес на възпаление. Този тип “изолиране“ на участък намалява и силно неприятните усещания при компресия на нерв – основният причинител на болезненост. Сеанс от няколко процедури, според степента на болезненост, са достатъчни за постигане на трайно облекчение.

Кинезитерапия, гимнастика и масаж

Пълното обездвижване е противопоказно, дори и в напреднала херниация и остра болка. В такава ситуация, след обезболяване и вместо мускулен релаксант под формата на медикамент или паравертебрална инжекция, доста по-резултатните кинезитерапевтични практики са по-приятен и препоръчителен вариант.

Укрепването на т.нар. “мускулен корсет“ на гръбните, коремни и седалищни мускули, предотвратява последици от деформацията. Такива са мускулна слабост, заемане на постоянна неправилна стойка като ефект от изкривяването, и много по-сериозните парези, които са напреднал етап от увреждане на двигателната активност.

Лечебната гимнастика се предписва като индивидуално изготвена програма на всеки пациент. Тя противодейства на развитието на екструзия, а в модерна среда някои упражнения се изпълняват с помощта на тренажори от легнало положение.

Лечебните масажи са изключителен мускулен релаксант. Остеопатичните техники облекчават болезненост, стимулират кръвообращението и имат силно терапевтичен ефект. Мануалният масаж обаче не се препоръчва, особено в напреднал етап на херниация.