Полезно - СТРАНИЦА 6

Причините за формирането на костни израстъци, познати като остеофити са много. Някои от тях са добре познати на медицината и самите пациенти, но има определени фактори, отговорни за ошипяването, за които рядко се говори. Причината е, че обикновено са налице и други условия, благоприятстващи образуването на шипове. Те биват приети за първопричина, макар това не винаги да отговаря на действителността.

 Към настоящия момент липсват адекватни мерки за превенция на това дегенеративно състояние, затова е важно да посочим и по-малко известните причинители на остеофитите. Тук ще се спрем на само 3 от тях, с уговорката, че именно те са рисков фактор, който е добре да бъде елиминиран още в ранна възраст.

Начин на живот

Образуването на костни израстъци (остеофити) обикновено се приписва на локални възпаления в резултат на дегенеративен артрит (остеоартрит) или тендинит. Има обаче и друга причина за безразборното разрастване на костна тъкан, и това е начинът на живот. Неправилното хранене и ниската двигателна култура са ключова предпоставка за ошипяването.

Наднорменото тегло и липсата на важни хранителни вещества в диетата водят до аномалии в структурата костите, едни от които са шиповете. Заседналият начин на живот, независимо дали е обвързан с наднормено тегло или не, също благоприятства формирането на израстъците. Факт е, че физически активните хора, дори и в напреднала възраст, са с по-добро костно здраве от тези, които се хранят неправилно и не се движат достатъчно.

Неправилна стойка

Истината е, че по-големият процент от хората са с неправилна стойка. Изкривената позиция в изправено и в седнало положение е характерна за около 70% от човешките същества. Факт е също и, че рядко осъзнаваме, че седим и ходим леко прегърбени, докато не се появи болката. Тя обаче е индикация за вече възникнала деформация на костната структура, включително за появата на шипове.

С възрастта тъканта в междупрешленните дискове намалява, а това разхлабва връзките в ставите. Като защитна реакция тялото несъзнателно стяга връзките между прешлените при неправилен стоеж, за да компенсира натоварването. Твърде стегнатите връзки с времето калцифицират, тоест появяват се остеофити, засягащи гръбначните прешлени.

Вродени състояния

Остеофитите понякога, макар и доста рядко се дължат на вродени заболявания, като Остеохондрома (остеохондрална екзостоза). Тя е вид доброкачествен тумор, образуван от хрущялни клетки. Представлява безцветна маса, която най-често се формира на възраст между 10 и 25 години върху епифизата на дългата тубулна кост, но може да се появи и в плоските кости.

Остеохондромата е най-честият доброкачествен костен тумор (35-40% по отношение на всички доброкачествени тумори и 10-12% по отношение на всички костни тумори). Наблюдавани са както единични остеохондроми, така и многобройни. Множеството остеохондроми обикновено са наследствено семейно заболяване. Поради риск някои от тези тумори да се изродят в злокачествени, те обикновено се отстраняват хирургично.

Методи на лечение

Основен метод за лечение на остеофити е кинезитерапията, съпътствана от орални и локални (инжекции) противовъзпалителни средства. Тук думата „лечение” е малко неуместна, защото пълно излекуване на състоянието е невъзможно, освен ако не е предприета мярка за оперативното отстраняване на костния израстък.

Кинезитерапията включва главно методи за подобряване на двигателната активност и намаляване на усещането за скованост. Един курс включва приблизително 10-15 процедури, като степента на натоварване се определя прецизно от терапевта на база индивидуалните възможности на засегната става. Терапията включва лечебен масаж, техники за увеличаване обема на движение и упражнения с постепенно увеличаващо се натоварване.

Преди да посочим възможните при остеохондроза методи на лечение, е нужно да обясним накратко в какво се изразява състоянието. Остеохондрозата възниква, когато костен фрагмент в ставата се отделя от останалата част на костта. Това се случва, когато кръвоснабдяването е компрометирано по някаква причина. Обикновено засегнати са коляното и лакътната става.

Понякога отделеният фрагмент остава на място или се самовъзстановява. На по-късен етап обаче костта може да се раздроби и части от нея да попаднат в ставното пространство, което е съпроводено от силна болка и дисфункция на засегнатия крайник. Интересно в случая е, че засегнати са предимно подрастващи между 10 и 20 години, занимаващи се активно със спорт.

Възможните методи за лечение на остеохондроза биват:

Консервативно

Консервативната лечебна програма включва промяна на рутинните ежедневни активности и почивка. По този начин се дава възможност на засегнатата кост да се самовъзстанови, както и да се предотвратят последващи фрактури, формиране на кратери и хондрален (хрущялен) колапс. Ако пациентът се занимава активно със спорт, както и ако извършва тежък физически труд, заниманията се прекратяват за известно време.

Посещението при специалист е задължително, тъй като консервативната терапия при остеохондроза може да се окаже недостатъчна мярка за конкретния стадий на състоянието. Понякога се налага ставата да се обездвижи, като да се шинира или укрепи с друг вид медицинско устройство (скоба). Използването на патерици в този период е наложително.

Медикаментозно + физиотерапия

В болшинството случаи се прибягва до медикаментозно лечение на засегнатия от остеохондроза, съчетано с физиотерапия. На пациента се назначава прием на нестероидни противовъзпалителни лекарства, които да облекчат болката и ограничат възпалителния процес. Лечението е възможно да се проведе в болнична обстановка с пълно ограничаване на движенията.

Добрият лечебен план е комбиниран с физиотерапия, включваща разтягане и специфични упражнения с и без тренажор. Особено важно е терапията да се провежда в специализиран център, както и у дома, но задължително под ръководството на опитен физиотерапевт. Спортните занимания се подновяват не по-рано от 2 до 4 месеца. По-малките деца обикновено се лекуват само с почивка, защото костите им продължават да растат.

Оперативно

Операцията е крайна мярка, към която се пристъпва, когато:

• Консервативните методи на лечение не са дали желаните резултати;
• Лезията е с диаметър над 1 см;
• Лезията се е отделила и се движи вътре в ставното пространство.

Целите на оперативната намеса са две – да се възстанови нормалното кръвообращение и да се възобнови нормалната работа на ставата.

Пробиването на лезията позволява формиране на нови кръвоносни съдове. Възобновеното кръвоснабдяване ускорява оздравяването на костта. Чрез малък разрез, хирургът премахва или прикрепва отново откъснатите костни фрагменти. Ако хрущялът все още е прикрепен към костта, за закрепването му могат да се използват щифтове и винтове.

След оперативното при остеохондроза лечение, на пациента задължително се назначава и рехабилитация. Рехабилитационният курс може да започне не по-рано от 6 седмици след операцията, а продължителността му ще варира между 2 и 4 месеца до пълно възстановяване на двигателната функция и силата.

Минимално инвазивната артроскопична хирургия е по-малко болезнена, времето за възстановяване е по-кратко, а рискът от усложнения значително по-нисък. Липсата на адекватни и навременни мерки биха могли да доведат до редица усложнения, включващи хронична болка, функционално увреждане, рецидивиращ оток на ставата и формиране на нови свободни фрагменти.

За много хора терапия за дефицит на вниманието означава медикаментозно лечение на синдрома. Тъй като разстройството, съпроводено от хиперактивност и нарушена концентрация засяга предимно подрастващите, е важно да се намери и друг подход, различен от приемането на лекарства.

Макар в повечето случаи приемът на медикаменти да е неизбежен, има начин лечението да се допълни от ефективна терапевтична програма. Тук ще посочим 3 причини да потърсите алтернатива на медикаментозното лечение, или поне съпътстваща лечебна програма, която да го допълва.

Балансираният подход – правилен подход

Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, ХРНВ (на английски: Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD) се лекува не само с химични препарати. Съществуват много видове терапии, които успяват да помогнат на децата с дефицит на вниманието да подобрят способността си да се концентрират, да контролират импулсивното си поведение и да „узаптяват” своята хиперактивност.

Питателната храна, игрите, някои видове упражнения и придобиването на нови социални умения, са част от един балансиран план за лечение. Правилно структурираната терапия при синдрома на дефицит на вниманието е способна да подобри работата в училище, да улесни общуването на детето с връстници и семейство, и да намали стреса и чувството на неудовлетвореност.

Лекарството е инструмент, а не панацея

Стимуланти като Реталин и Адерол често се предписват на деца с хиперактивност и нарушена концентрация, но те може да не са най-добрия вариант за вашето дете, и определено не са единственият лечебен подход. Лекарствата понякога помагат на малките пациенти да се концентрират и стоят мирно, но за жалост действието им е краткосрочно.

Към момента липсват каквито и да е доказателства, че приемът на медикаменти оказва положително влияние върху постиженията в училище, отношенията с околните и поведенческите проблеми в дългосрочен план. Дори в краткосрочен аспект лекарствата не биха могли да разрешат всички проблеми, а още по-малко да премахнат напълно симптомите на ХРНВ.

Съвременната медицина среща трудност в лечението на това психическо разтройство, защото забравя най-важното, а именно, че лекарството е инструмент, а не панацея. Друг важен фактор за провала на конвенционалната терапия за дефицит на вниманието е пренебрегването на факта, че всеки индивид реагира различно на медикаментите.

Докато при някои деца се забелязва драстично подобрение, то у други липсва и минимално облекчение. Страничните ефекти също се проявяват различно у всеки индивид, а понякога те са толкова драматични, че далеч надхвърлят ползите, ако изобщо ги има. Тъй като всеки реагира по различен начин, намирането на правилното лекарство и доза отнема време, с каквото страдащите от синдрома и техните родители не разполагат.

Ефективната терапия започва в домашна среда

Всеки родител има основна роля в избора на терапия за своето дете. Редица проучвания доказват, че здравословното хранене, физическата активност и специални обучителни програми помагат за овладяване симптомите на ADHD. Това означава, че неговото лечение може да започне още сега – у дома.

Важна част от лечебния план е пълноценният сън, а той по правило се случва в домашна среда. Задължително е родителите да осигурят всички условия за пълноценна почивка на децата си. Това включва изготвяне и спазване на стриктен режим с точно фиксирани часове за лягане и събуждане, както и часове за хранене, игри и спортни занимания.

Ефективната терапия при дефицит на внимание в никакъв случай не изключва професионалната намеса, напротив. Професионално обученият терапевт е този, който трябва да постави диагнозата на първо място, след което, на база индивидуалното състояние на пациента да изготви терапевтичен план и да следи за стриктното му спазване.

Като дискова протрузия е познато състоянието на издут (бомбирал) междупрешленен диск, причинено от промяна в консистенцията и последваща деформация на мекото желеобразно ядро (nucleus pulposus), което представлява сърцевината на диска. То е изградено от колагенови влакна, протеогликани, агрекани, малки хондроцитни клетки и 80% вода.

Естествени физиологични процеси и остри локални травми са в състояние да променят структурата му, чрез увеличаване на размерите му равномерно или неравномерно, само към единият край на ограждащият го колагенен пръстен (annulus fibrosus). Навременното и адекватно за протрузия лечение е задължителна мярка.

Тя предотвратява частично или цялостно пролабиране (херниация) на дисковото ядро – болезнено и рисково усложнение, чието овладяване е трудно, а излекуването му – невъзможно. С напредването на възрастта или при системно и тежко физическо натоварване, вероятността от развитието му е доста вероятно. Намаленото производство на колаген в съчетание с микротравми върху колагеновите влакна водят до по-лесно “пропукване” на пръстенът, миграция на меката пулпа или пълната секвестрация на сегмент (свободно движение в гръбначномозъчният канал).

Симптоми и локация

Както при всеки етап от развитието на дискова херния, и при протрузията, пациентите обикновено търсят помощ заради болковият симптом. В този етап болката рядко е придружена от характерните за дискова херния неврологични усещания като изтръпване, скованост, мравучкане, освен при вариантите, когато изпъкналият участък нараства в посока на гръбначномозъчният канал (медианна протрузия и др.).

Такъв тип дискова деформация възниква във всеки гръбначен отдел. Най-обичайната й локализация е лумбално-поясната област. За рентгенологична находка се приема изпъкналост с диаметър 5-6 мм., когато третирането й е необходимост. Болката рядко е само в засегнатият участък. Обикновено тя радиира към горните или долни крайници, а понякога се проявява под формата на мистериозно главоболие. Движението е причина за тъпа теглеща болка в зоната на деформираният диск, която може да се “мести“ по продължение на целият гръбначен стълб. Мускулната слабост е друг често наблюдаван признак на това дисково изменение.

Медикаментозна и инжективна терапия за овладяване на болката и възпалението

Протрузиите нерядко обхващат повече от един прешлен, а в някои случаи са придружени от съпътстващи гръбначни заболявания, които внасят допълнителни обръкващи симптоми. Възпалението също е чест спътник на състоянието. Първата стъпка на по-големият процент пациенти е стремеж към изясняване произходът на болката и намаляването й.

Конвенционалните средства за целта включват обезболяващи, стероидни и нестероидни противовъзпалителни медикаменти и мускулни релаксанти. Те се прилагат под формата на индивидуална терапия, орално и инжективно, в зоната на засегнатата област.

Почивката и прекратяването на тежки физически натоварвания е следващото предписание, но не и до степен на пълно обездвижване. Овладяването на симптомите обаче не е лечение, а в този начален етап на дискова деформация, то е определящо за бъдещото състояние на гръбначният стълб. Протрузията позволява третиране с изключително широка амплитуда от методи, а целта е ограничаване на локалното увреждане и комплексно оздравяване  на гръбначният сегмент.

Лечебна гимнастика и масажи, комбинирани със съвременни неинвазивни методи

Поддържането на гръбначната мускулатура е основен фактор за ограничаване и пълно предотвратяване на неприятни симптоми. Тук се включва на помощ физиотерапията, чрез индивидуална програма от лечебни упражнения и електростимулация, която осигурява превенция в правилното функциониране на периферната нервна система.

Състоянието се третира успешно с още множество разнообразни модерни средства. Към тях се причисляват лечебните масажи на меки тъкани (с повишено внимание при мануална терапия), които са отличен мускулен релаксант, затоплянето и охлаждане на проблемната зона, балнеолечение с водни и кални бани, и небезизвестната акупунктура, въздействаща върху системата от меридианни канали в тялото.

Лазерната терапия е изключително успешна неинвазивна серия процедури, които ограничават нарастване на ядрото. Един от най-съвременните методи е локалното инжектиране на колаген, което увеличава концентрацията на белтъчното съединение и предотвратява разрушаването на annulus fibrosus. Хомеопатичните практики също не бива да се пренебрегват като алтернатива.

Дисковата херния може да оповести присъствието си с остър болкови симптом, както и да се появи изненадващо, с неочаквана мускулна слабост, изтръпване и намалена чувствителност в определена област. Изменението на междупрешленните дискове е риск за всеки отдел на гръбначният стълб. В зависимост от позицията и фазата на развитието си, се определят и симптомите върху останалите части от тялото.

Защо неоперативното лечение на протрузия и херниирал диск е предпочитано

Когато гръбначен дял е засегнат от дискова херния, лечение без операция е предпочитаната мярка за третиране на деформацията и симптоматиката й. Операцията е крайното решение, въпреки че модерният метод за извършването й се състои само в екстракция на хернииралата част от диска с микроскопичен разрез, съхранявайки околните тъкани (микродискектомия). Този вариант е процедурата с най-лека инвазивност.

Оперативните интервенции предлагат и доста по-кардинални решения, като пълно отстраняване на интервертебрален диск чрез сливане на два съседни прешлена (спинална дифузия). Избягването на операция, освен ако не е изключително наложително, се препоръчва и от медици.

Те съветват за първоначално третиране чрез конвенционални средства за укрепване на мускулатурата, ограничаване на протрузията и намаляване на болковият симптом. Най-често използвани за целта са физиотерапия, болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, представени и взаимозаменяеми с още няколко други методи.

Неинвазивни болкоуспояващи методи с ефект върху ограничаване на протрузия

По правило, херниацията напомня за себе си, когато вече е в достатъчно напреднала фаза и компресира гръбначномозъчни нервни коренчета, причинявайки остра болка и двигателни затруднения. Първата стъпка в ситуацията е овладяване на болката. Тя обикновено е и основната причина за търсене на медицинска помощ.

Освен медикаментозните методи – кортикостероидни и нестероидни  болкоуспокояващи, специалистите включват още няколко варианти на локална стимулация. Според медици и пациенти, те ограничават болезнеността и локалното възпаление още по-бързо и осезаемо, а предимството им е, че изключват всякакви нежелани странични ефекти.

Криотерапия

Криотерапията – охлаждане или замразяване на тъкан, е съвременен метод на терапия, особено успешен върху болезнена или травмирана зона. Процедурата протича с прилагане на различен тип охладители (криогени). Те включват както лед, така и фреон, въглероден диоксид и течен азот, който се отличава с най-висока ефективност в конкретният случай.

Резултатът е забавяне притока на кръв към засегнатият участък, което води до смущение в започналият процес на възпаление. Този тип “изолиране“ на участък намалява и силно неприятните усещания при компресия на нерв – основният причинител на болезненост. Сеанс от няколко процедури, според степента на болезненост, са достатъчни за постигане на трайно облекчение.

Кинезитерапия, гимнастика и масаж

Пълното обездвижване е противопоказно, дори и в напреднала херниация и остра болка. В такава ситуация, след обезболяване и вместо мускулен релаксант под формата на медикамент или паравертебрална инжекция, доста по-резултатните кинезитерапевтични практики са по-приятен и препоръчителен вариант.

Укрепването на т.нар. “мускулен корсет“ на гръбните, коремни и седалищни мускули, предотвратява последици от деформацията. Такива са мускулна слабост, заемане на постоянна неправилна стойка като ефект от изкривяването, и много по-сериозните парези, които са напреднал етап от увреждане на двигателната активност.

Лечебната гимнастика се предписва като индивидуално изготвена програма на всеки пациент. Тя противодейства на развитието на екструзия, а в модерна среда някои упражнения се изпълняват с помощта на тренажори от легнало положение.

Лечебните масажи са изключителен мускулен релаксант. Остеопатичните техники облекчават болезненост, стимулират кръвообращението и имат силно терапевтичен ефект. Мануалният масаж обаче не се препоръчва, особено в напреднал етап на херниация.

Дископатията е етап от развитието на дискова херния преди същинската й проява – миграция на ядрото на междупрешленен диск (nucleus pulposus) извън рамките на външният пръстен, изграден от концентрични колагенови влакна тип 1 и 2 (annulus fibrosus). Предотвратяването на процесът на мигриране на ядрото, познат още с наименованията дисков пролапс и екструзия, изисква навременна превенция и третиране с подходящи методи.

Характерните за дископатия симптоми и лечение са приблизително подобни, както тези при частично и напълно херниирал диск. Основна разлика между тях е омекотената симптоматика или липсата на такава при дископатията, в зависимост от наличието на директна компресия върху нервни окончания.

Отличителната черта на този тип деформация на междупрешленен диск е произходът й. Докато дисковата херниация може да е резултат от комплексни причини – амортизация и травматични изменения в диска, и обикновено се проявява чрез сериозен болкови симптом, разглежданото в този текст изменение е породено предимно от възрастова дегенерация. Тя може да е локализирана в малък участък, но и да обхване значителен дял от гръбначният стълб.

Симптоми и отражението им върху тялото

Обикновено пациентите се насочват към медицинска консултация при болка и друг тип ясно изразена симптоматика. Етапите на херниацията се откриват на база на симптомокомплекс и рентгенови изследвания. Дископатичните промени засягат цялостната дискова структура – пръстен, ядро и надлъжни лигаментарни връзки, но и съседни костно-ставни тела, гръбначно изкривяване, спинална стеноза и раздикулопатия, които невинаги се наблюдават при херниация.

Амортизираният диск е с намален размер. Дегенерацията на повече от един интервертевбални структури води до понижаване височината на гръбначният стълб, което от своя страна е причина за промяна на стойката, подвижността, и представлява риск от развитие на още поне едно гръбначно заболяване, заедно с възпаление на околните меки тъкани.

Цял комплекс от придружаващ заболявания

Така дископатията представлява бомбирал диск, придружен с деформации на съседни прешленни структури, всяко от които е съпроводено с характерни симптоми. Обичайно наблюдавани са костни увреждания (спондилоза) и изместване на прешлени (спондилистеза), изкривяване, а понякога и сливането на два прешлена.

Тези явления нарушават правилната позиция и тонусът на целият гръбнак – състояние, което се задълбочава при неправилно третиране или липса на лечение. Изместването на прешлен е възможно да притисне нервно окончание, което е причина за остри болки в зоната или радииращи към крайниците. Остеофитите също са често срещано следствие  и усложнение, което може да увреди дисковата структура и да окажат влияние върху нервните функции.

Спиналната стеноза обикновено е съпътстваща херниирал диск реакция, но се наблюдава и в конкретният случай. Тя е стесняване на гръбначномозъчният канал в малък или обширен участък, и е придружена с ярки симптоми на болезненост и неврологична дисфункция – изтръпване, слабост, намалена рефлективност, скованост, затруднено извършване на обичайна работа или ходене и др. Проявлението й е възможно във всеки участък от гръбначният стълб. 

Нейна разновидност е фораминалната стеноза, която стеснява интервертебралните отвори. Последиците са още по-болезнени, тъй като увреждането предизвиква пряко компресиране на гръбначномозъчни нерви. Често заболяването е причинено от друг тип деформация, несвързана с дископатичната дегенерация.

Значение на лечението

Така, дископатичната симптоматика е изключително богата. Типичната теглеща болка, разпростираща се към крайниците и неврологичните симптоми са налице. Второстепенните  гръбначни промени също се отразяват върху усещанията и общото състояние. Правилното третиране е единственият начин за ограничаване на рисковете от дискова херния, както и на влошаване на съпътстващите локални травми. В конкретният случай, те причиняват острите болки и са евентуална причина за двигателни затруднения.

Обезболяващите и противовъзпалителни медикаменти и мускулните релаксанти облекчават острият момент, но не лекуват. Оперативната намеса също не се препоръчва, освен  в много утежнени случаи. Не бива да се забравя, че дегенерацията е физиологичен процес, който няма как да се предотврати напълно.

Правилно изготвената физиотерапевтична програма обаче ще поддържа мускулатурата стегната и здрава, спестявайки неприятната мускулна слабост, ще стимулира кръвообращението и функциите на периферната нервна система. Лечебните масажи и иглотерапията са начин за релаксиране на напрегнатите зони, а и по цялото тяло, а електростимулацията – прекрасен метод за поддържане на нервните и сухожилни рефлекси в кондиция.

Дискова протрузия е междинен етап от развитието на гръбначната деформация, наречена дискова херния. Междупрешленният диск, разположен между всеки два прешлена от гръбначният стълб, е двупластов. Той е изграден от външен пръстен от концентрично разположени колагенови влакна (annulus fibrosus), който обвива меко желеобразно ядро (nucleus pulposus) от колагенови фибри, протеогликани, агрекани, малки хондроцитни клетки и вода.

Интервертебралните дискове имат изключително важна функция за правилната стойка и свободните движения на тялото. Те действат като амортисьори и омекотяват всяко извиване, накланяне и тежките физически натоварвания, поемайки тежестта са костно-ставният апарат.

Функционалността им зависи предимно от състоянието на концентрираните в ядрото вещества. При ограничаване концентрацията на протеогликани, желеобразната материя изменя консистенцията си и става по-суха. Колагенният пръстен също може да стане по-крехък и податлив на прекъсване.

Дегенеративните промени, причинени от възрастта, са с не по-малък риск за херниация от травми и деформации по гръбначният стълб, които влияят върху дисковата структура. Сред тях са гръбначните изкривявания, ошипяването, артроза, остеохондроза, остеопороза и сериозни травми. Възникването им е следствие от износване на колагеновият дисков пръстен.

Дисковата протрузия и влиянието й върху тялото

Протрузията е нарастване размерът на дисковото ядро, така че то издува пръстенът от колаген. Явлението се наблюдава във всички гръбначни отдели, но предимно в лумбалната зона L4-L5, L5-S1. Изпъкването, което характеризира този тип изменение, също се проявява по различен начин, което определя и въздействието му върху околни локации, и предимно нервните коренчета на гръбначномозъчният канал. Различават се дифузна, латерална, медианна, задно-латерална и още няколко варианти.

Протрузиите, които са така формирани, че не засягат нервни окончания, представляват по-ограничен здравословен риск, но това съвсем не означава, че са безопасни за здравето. Такъв тип деформация не се проявява с определена симптоматика, но се отличава със същата склонност за развитие на екструзия – пролабиране на дискът извън концентричният annulus fibrosus.

Екструзията е напреднал етап на херниация и се отличава с по-сериозна симптоматика върху локалният участък, където е разположена. Обикновено тя е проблем, който налага оперативна намеса, тъй като мускулните структури, както и на сетивността и сухожилните рефлекси в конкретният участък на херниация, може да отслабнат рязко.

Като симптоми на изпъкнал междупрешленен диск се наблюдават болка в гърба с теглене към крайниците, или болезненост, изцяло локализирана в горен/долен крайник. Обичайното за болковият симптом е, че той се засилва при физиологично действие като кихане, кашляне, напън и др. Често той е придружен от силно усещане на мускулна слабост – нестабилност при пристъпване или при захват, характерно изтръпване и мравучкане, отново концентрирано в крайниците, както и скованост.

Причини за бомбирал диск и обяснение на симптомите

Всички описани симптоми са реакция на притиснати нервни коренчета. В зависимост от посоката на издуване на диска се притиска едно коренче или двойката нервни влакна по протежение на гръбначният канал. Ако отсъства контакт с нервни окончания, неприятни усещания и болка също липсват. При протрузията тя е далеч по-ограничена в сравнение с дисковата екструзия, където пролабиралият диск оказва пряка компресия върху тези нервни структури.

Основен фактор за изпъкване на междупрешленен диск е желеобразното ядро, което е станало по-малко еластично и адаптивно спрямо движенията, а изтънелите колагенови фибри на пръстена – за прекъсването му. Протрузията обаче все още не означава херниация, а е неин предходен етап и последният шанс за предотвратяването й. Правилното й третиране и ограничаване нарастването на ядрото е от изключително значение за спасение от травмиращата дискова херния.