fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 6 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-6,category-paged-6,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 6

Полезно - СТРАНИЦА 6



Плексит – симптоми

Плексит – симптоми, които влошават качеството на живот и налагат лечение

Плексит – симптомиПлексус е медицинското наименование на сплит (снопче) от нерви, отговарящо за сетивността и двигателните функции. Такива сплитове отговарят за инервирането на всички телесни участъци – цервикален, брахиален, лумбален, сакрален, както и малък участък над опашната кост. Мускулният тонус, рефлексите, координацията, чувствителността към температурни изменения и болка, са следствие от действието на т.нар. плексуси.

Нервните влакна в плексус са периферни нерви и продължение на гръбначните ганглии, разположени извън гръбначномозъчният канал. Възпаление на тези нервни влакна уврежда функциите им, повлиявайки ставните структури и мускулите в прилежащата област, в по-напредналата си фаза. Състоянието се нарича плексит и причинява различни по степен поражения, в зависимост от обхватът на възпалителният процес – единичен нерв или целият набор от влакна в сплитът. 

Плекситни симптоми 

Плекситът протича с и без симптоматика в началният етап. Нелекуваният възпалителен процес рано или късно се проявява чрез физиологични сигнали. Симптомите, които ограничават нормалната ежедневна кондиция и тонус, са: 

  • Болка – остра, спонтанна, пареща и разгръщаща се по продължение на прилежащите крайници, тя е напълно достатъчна за ограничаване на двигателните функции;
  • Скованост;
  • Изтръпване, мравучкане;
  • Частична/пълна липса на чувствителност;
  • Усещане за студ;
  • Мускулна слабост;
  • Ограничена двигателна активност и намалени рефлекси, достигащи до пареза; 

Плекситното възпаление може да ограничи двигателният и мускулен тонус на няколко зони в тялото. Обикновено податливи на такъв тип увреждане са плексусите по протежение на гръбначният стълб. Възпалението протича в два етапа: неврологичен и паралитичен, който може да се избегне чрез навременна диагностика и лечение. 

Засегнатият шиен (цервикален) отдел поражда болки и скованост в тила и шията. Нерядко те са придружени от споменатите неврологични смущения и дори  имитират органно нарушение, като задух. Брахиалният плексус реагира на възпаление чрез двигателни и сетивни поражения в рамото, плешките и горните крайници. Типичен симптом е трудното сгъване на предмишницата, ограничено движение на рамото и плешката, изтръпване и мускулна слабост в горните крайници, което води до неспособност за захващане и задържане на предмети. 

Възпаление в лумбалната и лумбосакралната поразяват нервно-мускулните структури в областта на тазовата, ингвинална и перианална област, разпростирайки се върху подбедрицата и достигайки стъпалото. Напредналият етап на мускулната атрофия смущава разгъването и сгъването на бедрото, и стабилността и сетивността на ходилото. Логичният засегнат участък е тазобедрената става. 

Лечение на плекситно възпаление 

Възпаленият нерв или сплетение предизвикват атрофия на мускулни групи и ставни блокажи, които могат да бъдат овладяни чрез правилно третиране. Конвенционалната медицина предписва медикаменти, облекчаващи локалната болка – кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни и аналгетици. 

Самото обезболяване обаче е само симптоматично лечение, а подобрение на състоянието настъпва след лечение на следствието. Плекситът нарушава локалното кръвообращение и предизвиква исхемия на нервната тъкан. Мускулната атрофия и хипотрофия са другите поражения, които водят до частична и дори пълна пареза на крайник. 

За предотвратяването им се налага лекуване на засегнатите периферни нерви, което е ефективно чрез физиотерапевтични методи, лечебни упражения, масажи, топли бани, акупунктура, прилагане на ниско- и високочестотни токове и лазерна терапия. Хранителният режим е другият фактор, който често е подценяван от пациентите, но дори и конвенционалната медицина признава въздействието му. Антиоксиданти, витамин B и C, нискомаслени млечни продукти, морски продукти (омега 3 мастни киселини), плодове, зеленчуци и билки помагат за овладяването на невропатията, чието нелекуване би оказало фатален ефект върху двигателната активност.

 

ВИЖ ОЩЕ
Лечение на диабетна полиневропатия

Лечение на диабетна полиневропатия чрез токове с биологична честота на импулсите

Лечение на диабетна полиневропатияЛечение на диабетна полиневропатия (ДПНП) се налага дори и в началният етап от поразяването на периферни нервни влакна или нерви, инервиращи основни вътрешни органи. Патологично променена реакция към обичайни сензорни дразнители най-общо определя състоянието, която рядко е ограничено в структурата на отделен нерв и обикновено обхваща множество влакънца на невронната мрежа в даден участък.

Така изглежда най-често разпространеният случай на невропатия – полиневропатия, а симптомите й се характеризират с разнообразни проявления. Един от най-разпространените симптоми е болезненост нощем. Други типични неврологични реакции като изтръпване, мравучкане, убождане и обезчувствяване, мускулна слабост, понижен мускулен тонус, спазмолитични епизоди и крампи, влошена координация и невъзможност за активни движения, се допълват със симптоми от страна на вътрешните органи и системи, от които са част те.

Невропатия – риск за функционирането на цялото тяло

Симптоматиката обикновено се наблюдава в горни и долни крайници, а най-често по пръстите на краката и прасците, откъдето започва разпространението й по тялото. По-разпространеният клиничен вариант е симетричната дистална полиневропатия, развиваща се двустранно и обхващаща цялостната конструкция на нерв, с двигателни, сетивни и автономни окончания. Патологията може да засегне аксоните, миелиновите обвивки и структурата на йонните канали, като нерядко тези малформации се срещат в комбиниран клиничен тип.

Автономната невропатия (исхемия вследствие на увреждане на влакънцата) изразява присъствието си с аритмия, скокове в артериалното налягане, тахикардия в покой, хипотония в изправена позиция, неразположение в стомашно-чревният тракт и тазово-резервоарните функции. Разрушаването на неврони във вътрешни органи повлиява пряко оросяването на тези органични системи, което нерядко е причина за цялостно структурно увреждане на орган.

ДПНП и неинвазивната електростимулация

ДПНП не е симптом на захарен диабет, а заболяване със собствена клинична пътека в МКБ-10. То е възможно да се прояви и преди същинското разгръщане на диабет. Засилването или овладяването на сензорните, двигателни и арефлексни изменения зависи от правилно предприетите лечебни мерки. Медикаментите за облекчаване на болките и двигателните смущения не повлияват причините за появата им, а това е единственият начин за ограничаване развитието на невронните структурни промени.

Холистичната медицина е единствена алтернатива за частично възстановяване на неврологични функции. Неслучайно, холистичните методи почти винаги са част от рехабилитацията на сериозни неврологични, сърдечни и вродени дефицити.

Електрическият ток отдавна е доказал присъствието си под определена честота в телесната невронна мрежа. Невронните влакна са биологични импулсни трептения, а загубата на заряд обозначава неактивна (или некротизирала) нервна тъкан. Стимулирането на биологичното електричество в локалните зони на невропатия повлиява клетъчният синтез и регенерацията на невронните клетки, засилването трофиката към нервните влакна и подобрената им реакция спрямо сензорни и двигателни дразнители.

Доказан холистичен подход е прилагането на електрически, лазерни, магнитни и инфрачервени импулси с различна честота и интензитет върху невропатичните крайници или части от тялото, със съдоразширяваща цел или локално медикаментозно третиране, при което лекарството прониква дълбоко в тъканта (eлектрофореза). Електрофорезата, интерферентният ток и СКЕНАР терапията са сред най-разпространените методи за импулсно третиране.

В “Холимед“ специализирани терапевти, обучени в СКЕНАР терапията, предлагат качествено, безболезнено и немедикаментозно ограничаване на полиневропатия, чието развитие постепенно може да увреди голям брой периферни нерви, достигайки инвалидизиращ размер. Мит е, че заболяването е последица от диабет – то съществува и при наличие на предиабетен синдром, без структурна инсулинова резистентност, но бедата е, че напомня за себе си при вече увредени нервни окончания.

ВИЖ ОЩЕ
изгладена шийна лордоза

Отраженията от изгладената шийна лордоза върху всички гръбначни отдели

изгладена шийна лордозаЛордозата присъства като естествена телесна извивка в две зони на гръбначният стълб – цервикална и лумбално-поясна, благодарение на които гръбнакът придобива здравословната позиция на буква S. Заличаването на тази дъга променя цялостната структура и компонентите на гръбнакът, и също се класифицира като тип гръбначно изкривяване. Позната е с медицинският термин хиполордоза.

Илюстрация на гръбначен стълб без цервикална лордоза

Появата на изгладена шийна лордоза често е следствие от продължителна неправилна стойка със силно изнесена напред глава. За неспециалисти е изненадващо, че позицията на главата и костно-ставният статут на цервикалният шиен отдел повлияват толкова сериозно не само здравословната хрущялно-костно-неврологична гръбначна структура, но и оптималното функциониране на вътрешните органи. Изправянето на извивката е последвано от протракция – изнасяне на главата напред, последвано от структурни изменения в по-ниските вертебрални участъци.

Загубата на физиологична лордоза (34-42 гр.) повлиява вертебралната мускулатура, лигаментите и размерът на прешленните тела, слоде което натоварва интервертебралните дискове. Измененията в прешленното тяло по линията C1-C7 са съпроводени с по-интензивни мускулни контракции за балансиране на тежестта при движение – именно амортисьорните функции са основната причина за дисково-хрущялният строеж на гръбнакът. Цервикалният му отдел е най-уязвим към механични въздействия заради ограничената площ, която заема.

Преместването на прешлени променя и центърът на тежестта върху прешленното тяло и другите вертебрални структури. Вертебралните стави пренасят поддържащата функция върху интервертебралните дискове. Напрежението повлиява хрущялната конструкция на annulus fibrosus и повишава рискът от издуване и разкъсване на хрущялно-колагенните влакънца, и миграция на nucleus pulposus (дискова екструзия).

Дразнене на спиналните нервни окончания и компресия върху гръбначномозъчният канал са придружаващи реакции. Те обаче са отговорни за т.нар. остър спазмолитичен момент в симптоматиката, заедно с мускулни, сухожилни и лигаментарни възпаления, резултат от интензивните мускулни контракции.

Скъсяването и отслабването на цервикално-торакалната мускулатура е друго последствие, илюстриращо влиянието на изгладената лордоза спрямо отделните гръбначни зони. Изчезването на органичната шийна извивка и неестественото натоварване на спиналните компоненти след това често е причина за кифоза в района на C7 и прешленните структури под него.

Заболявания, причинени от изправена лордозна дъга

Кифотично изкривяване и изправена лордоза изтласкват лопатките назад и раменете напред, смаляват размерите на гръдната клетка и повлияват капацитетът и качеството на вентилация на белите дробове. Белият дроб може да се окислява неравномерно и непълноценно, което в съчетание с недостатъчно кръвообращение повлиява органните системи. Липсата на лордозна извивка няма пряко негативно отношение към двигателната активност. Тя е опасна заради последствията си, които понякога променят необратимо опорно-двигателният апарат, ограничавайки цервикалната подвижност в напреднала фаза. Те са дискова херния, спинален артрит, кифоза, спондилоартроза и още някои заболявания.

Основният източник и разпространител на неприятни усещания е компресията на нервни коренчета и влакна. Болката отстъпва пред неврологичната симптоматика, изразена с изтръпване, мравучкане, намален мускулен тонус и отслабване на захват, световъртеж, студени ръце, и дори нарушена концентрация и памет.

Състоянието е типична илюстрация за анатомичните следствия от неправилната стойка и повлияните работоспособност, тонус и настроение, каквито често се срещат в образователните семинари в училищата. Тези факти са медицински и достоверни. Неправилната стойка наистина причинява поражения върху гръбнака и трябва да се коригира.

ВИЖ ОЩЕ
лечение на кифоза

Какви методи включва неоперативното лечение на кифоза?

лечение на кифозаПротивно на масовото схващане, класическото в болшинството случаи на кифоза лечение е неоперативно. Всъщност, операциите са рядко предпочитан вариант, поради свързаните с интервенцията усложнения и дългия възстановителен период. Как ще протече лечението на кифозата на Шоерман зависи от възрастта на пациента, степента на изкривяване и наличието на неврологични проблеми.

Наблюдението – основна тактика за действие

Обикновено, ако не се касае за особено тежък случай на кифоза, лечение не се прилага. Вместо това, пациентът се поставя под наблюдение за един значителен период от време. Провеждат се ежегодни изследвания с рентгенови снимки, за да се определи дали изкривяването прогресира.

През този период пациентите се насърчават да вземат участие в дейности, укрепващи мускулите и гръбначния стълб, така че да се поддържа кривата колкото е възможно по-гъвкава. Стречинг упражненията и кардио-васкуларната активност могат да бъдат изключително полезни.

Поддържащ корсет – препоръчвана мярка в някои случаи

Носенето на поддържащ корсет е стандартен вид лечение на кифоза, в случай че се регистрира прогресиращо изкривяване на гръбначните прешлени. Корсетът е проектиран да държи гръбнака изправен, с издърпани назад рамене и повдигната брадичка. Укрепването на позицията по този начин помага да се намали натиска върху прешлените.

Корсетът обикновено се носи от 16 до 24 часа в продължение на година. Придружаваща терапия отново са стречинг упражненията и сърдечно-съдовата активност. Те се предписват с цел облекчение на болката в гърба и умората. Укрепващият корсет обаче не е ефективен при зрели индивиди. Той се назначава основно на пациенти, чието физическо развитие все още не е завършило.

Физиотерапия – удачна във всички случаи

Физиотерапията е винаги удачен метод за лечение на кифоза. Понякога е възможно терапията да подобри изключително тежки случаи на изкривяване на гръбначния стълб, така че предварително назначената на пациента операция да бъде отменена. Проведена от опитен физиотерапевт, възстановителната програма би могла да подобри не само състоянието на скелетната система, но и цялостното физико-емоционално състояние на страдащия.

Когато носенето на укрепващ корсет се комбинира с индивидуално изготвен физиотерапевтичен курс, е възможно да се повиши значително силата и гъвкавостта на гръбначния стълб и да се увеличи обхвата на движенията. С изправяне на стойката, се подобрява значително двигателната активност. Болният започва да прави движения, които преди това са били немислими.

Кога се налага оперативна корекция?

Макар и еднакво нежелана и от лекари, и от пациенти, операцията понякога е единственият изход. Оперативната корекция се налага, когато изкривяването е повече от 70 градуса, а кифозата е придружена от неврологични заболявания, което се среща изключително рядко. Наложителна е и, когато е налице много силна болка, която не може да бъде облекчена с другите лечебни методи.

Не можем да не обърнем внимание на потенциалните рискове, свързани с хирургичното лечение на кифоза на Шоерман. Преди всичко, това е една много сложна процедура. Всички операции по начало крият риск от усложнения като инфекции, кръвозагуба и реакции към анестезията. Тук обаче на риск е изложена общата подвижност на пациентите.

Рискът от трайна парализа след операцията не е твърде висок – 1 на 100 случая, но въпреки това е по-висок от този при оперативно лечение на идиопатична сколиоза, където вероятността от парализа е 1 на 1000. Решението за оперативна корекция на кифоза на Шоерман трябва да се вземе много внимателно, като се информира болния за възможните усложнения.

ВИЖ ОЩЕ
Периферна невропатия на ръцете и краката

Периферна невропатия на ръцете и краката – причини, симптоми и лечение

Периферна невропатия на ръцете и краката От периферна невропатия на ръцете и краката страдат изключително много хора по света. Само в САЩ броят им е около 20 милиона. Състоянието е свързано не само с изключително неприятна симптоматика, но е възможно да бъде и индикатор за наличие на много по-тежки заболявания, включително МС и HIV. Невропатията се среща най-често при хора с диабет тип 1 и 2.

Какво представлява?

Периферната невропатия подсказва за наличието на проблем с периферните нервни окончания. Тези нерви изпращат съобщения от централната нервна система, мозъка и гръбначния мозък към останалата част от тялото. Те казват на тялото кога например ръцете са студени. Заболяването се изразява с изтръпване, болки, мравучкане и мускулна слабост в различни части на тялото.

Периферната невропатия би могла да засегне различни нерви, така че да повлияе на различни участъци по различен начини.  Засегнати могат да бъдат един, а понякога и няколко нерва едновременно. Състоянието е свързано с редица основни заболявания, но в някои случаи е трудно да се идентифицира източника на проблема.

Ето няколко ключови точки, обясняващи донякъде състоянието:

  • Периферна невропатия на ръцете и краката е често срещано усложнение при редица различни медицински състояния – диабет, МС, дископатия, хипертиреоидизъм и др.;
  • Може да засегне автономните, двигателните и сензорните нерви;
  • Понякога засяга един или група нерви, например парализа на Бел, където засегнат е и лицевия нерв;
  • Възможни причини за появата са: физически травми, повтарящи се наранявания, инфекции, метаболитни проблеми, интоксикация и прием на някои лекарства;
  • Хората с диабет са най-рисковата група.

Лечение

Лечението на периферна невропатия, засягаща ръцете и краката се провежда в две основни посоки – атакува се основния причинител; провежда се терапия за облекчаване на симптоматичната болка и за предотвратяване на по-нататъшно увреждане. Когато невропатията е диабетна, адресирането на високите нива на кръвна захар може да предотврати допълнителното увреждане на нервите.

Когато причините са интоксикация, ограничаването на експозицията на предполагаем токсин или спиране приема на даден медикамент, е възможно да спре последващото увреждане на нервите. Някои медикаменти пък се добавят, с цел да се облекчи болката, изтръпването и мравучкането.

Медикаментите, които обикновено се включват в лечебния план биват: лекарства за лечение на епилепсия като карбамазепин; антидепресанти (венлафаксин); опиоидни болкоуспокояващи средства (оксикодон и трамадол). Медикаментът Дулоксетин може да помогне на хора с индуцирана от химиотерапия невропатия.

Лекарите понякога предписват кожни лепенки (Lidoderm), за временно, локализирано облекчаване на болката. Той съдържа локалния анестетик лидокаин. Пластирите са под форма на превръзки и могат да се нарязват по размер.

Нестероидните противовъзпалителни средства (Ибупрофен) биха помогнали за контролиране на болките. Те се предлагат без рецепта. При избора на медикаментозно лечение трябва да се вземат предвид лекарствата, приемани за други състояния, за да се избегнат нежелани взаимодействия.

Когато невропатията на ръцете и краката е причинена от компресия на един нерв, лечението е подобно, независимо от това, кой нерв е въвлечен. Подходът зависи от това дали компресията е фиксирана или преходна. Парализата на улнарния, радиалния или перонеалния нерв може да бъде преходна и обратима, просто като се избягва причината за компресия на нерва.

При синдром на карпалния тунел, консервативната терапия включва шиниране на китката, перорални и инжектирани кортикостероидни лекарства, и ултразвукова терапия. Ако невропатията не реагира на тези мерки, хирургичната интервенция е възможна опция. Операцията е необходима и когато нервната компресия е фиксирана, например причинена от тумор.

ВИЖ ОЩЕ
дясноконвексна сколиоза

Дясноконвексна сколиоза – как присъствието й изменя цялото ни тяло

дясноконвексна сколиозаСколиозата е изменение на гръбначният стълб с често неясен произход, представляваща изместване на сегмент от прешлени спрямо оста на гръбнака. С (S) формата на кривината не означава ограниченото й развитие само в едно направление. Тя е триизмерна деформация, развиваща се в трансверзална, фронтална и сагитална равнина, с характерно торзио (ротиране) и промяна в размерите на изкривените прешлени. Тези изменения са особено изразени в най-изпъкналата част на извивката, известна с медицинският термин конвекс.

Конкавният дял на сколиотичната кривина влияе върху мускулните, тъканни и костно-ставни околни структури. Конвексът обаче е отговорен за основното механично дразнение върху съседните меки тъкани, стави, лигаменти, мускули, заради спецификата на вертебралната анатомия, а в напреднала фаза на конвекситет – и върху вътрешните органи. Как наличието на дясноконвексна сколиоза повлиява отделните зони на гръбначен стълб? 

Десностранна сколиоза и влиянието й спрямо гръбнака 

Изкривеният гръбначен стълб повлиява всички параметри и функции на тази част от тялото. Възникнала в едно или две прешленни тела, деформацията обикновено нараства и засяга съседни зони, като развитието й се отразява не само на правилната вертикална позиция, но също върху плътността на прешлените, подвижността на вертебралните стави и височината на гръбнака.

Засегнатите от изкривяването прешлени и съседните до тях понасят изменения в прешленната дъга, интервертебралните дискове, ставни връзки и мускули. Ротацията на костните тела – компенсаторна сколиотична реакция, и последващото образуване на нови кривини в съседство с основната зона на действие, води до скъсяване размерът на гръбнакът. Процесът причинява множество неприятни симптоми, а понякога и допълнителна кифотична гърбица (кифо-сколиоза). 

Развитата структурна сколиоза, последвана от разнообразните процеси в околните структури и меки тъкани, причинява ребрена гърбица (гибус), но също така изкривяване позицията на главата и крайниците спрямо основната вертикална ос. Най-често срещаните локации на сколиотична извивка са торакалната (гръдна), тораколумбална и лумбална (поясна) област, а ориентацията на конвексът – лява или дясна, съответно оформя левосколиоза или декстросколиоза. 

Комплексните изменения, причинени от декстросколиозата, са причина за палитра от разнообразни неприятни усещания. Тя може да засегне както торакалната, така и лумбалната зона, причинявайки дискомфортни усещания както в зоната на гръдната клетка, така и в поясната зона, в напредналата си фаза засягайки дори и тазово-резервоарните функции. Ротацията на прешлени и увеличаването на размерите им откъм конвексната страна поражда допълнителни неприятни симптоми. 

Най-общо, дясноконвексната кривина е по-здравословната посока за този тип гръбначна деформация. Посоката й на развитие оставя сърдечната зона напълно незасегната от костни изменения, които биха били опасни за сърдечната функция. 

Промени в костно-скелетният апарат 

Десностранната дъга оказва влияние на цялостната скелетна конструкция , променяйки симетрията й спрямо сагиталната и фронтална равнина. Мускулните и лигаментарни връзки се разтягат и разхлабват от конвексната страна, засегнатите прешленни тела увеличават размерите си на върха на дъгата и са по-тесни към конкавната. Прешленната ротация е в посоката на изкривяването. Интервертебралните дискове се преместват към същата посока, като развитието на сколиозата увеличава и опасността от миграция на дисковото ядро (екструзия). 

В зависимост от местоположението си, изкривяването вдясно повдига тазът, раменете и гръдната клетка надясно към конвексът. Главата също започва да се придвижва надясно. Раменните лопатки и раменете губят симетрия, като крайниците, талията и тазовата кост отляво и отдясно. Ребрата в дясната част са изпъкнали, а конкавните леви ребра се изместват към гръдният кош. Дължината на крайниците е различна в напредналите фази за деформацията. 

Симптоматиката е болка при изправен стоеж в гръдната, поясна зона и в крайниците, а задухът и усещането за непълноценно вдишване, са често срещани симптоми на торакалната и тораколумбалната формация. Развитието й нерядко води до образуване на допълнителна кифотична дъга (гърбица), която добавя нови оплаквания към симптомите.

ВИЖ ОЩЕ
шипове на гръбначния стълб симптоми

Рядко свързваните с шипове на гръбначния стълб симптоми

шипове на гръбначния стълб симптомиКостните образувания, известни още като остеофити, представляват отлагане на калциева маса в определени участъци от костно-скелетният апарат, където дадена кост е увредена/изтънена от заболяване или възрастови изменения. Остеофитът е компенсаторна костна тъкан, чиято поява и развитие цели да предпази органичните кости в дегенеративна фаза, от допълнително увреждане при движение.

Ставата и по-конкретно синовиалната ставна капсула, е участъкът, в който костните образувания се появяват най-често. Колене, бедра, пети, глезени, лакти, рамене, фалангалните зони на ръцете, китките са възможните участъци, в които възникват причини за уплътняване на костта.

Гръбначният стълб – най-голямата свързана костно-ставна структура в тялото, логично е основна локализация за остеофити. Наблюдаваните при шипове на гръбначния стълб симптоми включват редица оплаквания освен болка, която всъщност не е предизвикана от тях, а от меки тъкани и нервни окончания.

Процес на образуване и развитие 

Възникването на костни шипове се обуславя от травма, възпаление с артритен и артрозен произход, периостит (възпалена надкостна съединителна тъкан), дегенерация на костно-ставният апарат (остеопороза, остеоартрит и др.), хормонален дисбаланс, прекалени и системни физически натоварвания, туморни образувания и още няколко вида органични причини. Осификацията (изграждане на кост) се появява в два варианта: ендохондрална, разположена над и около хрущял, и интермембранна – спрямо мека тъкан. 

Така, извънорганичните нови кости се локализират както в краищата на кост – ставните капсули, така и в залавните точки между кости и меки тъкани. Съставът им съответно също се различава в отделните зони на тялото. Срещат се като плътна гъбеста материя с изглед на пчелна пита под разрез, хрущялна кост и класическо костно вещество. 

Появата им винаги уравновесява последиците от някакъв костно-ставен дефицит. Остеофитите обаче не се диагностицират лесно. Симптоматика най-често липсва, особено в началната фаза от развитието на тези образувания, така че присъствието им най-често се забелязва при случайна рентенография или във фаза на напреднало развитие. 

Интервертебралните шипове дават признаци за развитие с влиянието, което причиняват на околните гръбначни отдели, с болка или няколко симптома, които първоначално трудно се обвързват с извънорганичните костни структури. Понякога те се диференцират с просто око, а друг път остават напълно незабелязани, докато допълнителната деформация или компресия, която причинят, не разкрие съществуването им. Остеофитът е заоблена структура, която изглежда заострена, тъй като изпъкналата й част е най-забележима. Как да забележим тези изменения в пространството около гръбначните прешлени? 

Пренебрегваните симптоми на гръбначни шипове 

Шиповете се повявяват с цел да спрат разрушаването на костно вещество, но в същото време нарастването им правопропорционално ограничава  подвижността на тялото, независимо от скелетният сегмент, където  се локализират. В гръбната област те нанасят допълнителни дегенеративни процеси, свързани със структурата на интервертебралните дискове и гръбначномозъчният канал. 

Дискова херния, спинална стеноза, остеомиелит, остеоартроза, дегенерационната спондилоза и спондилоартроза, както и остеофитоза на прешлен са състоянията, които могат да съпътстват и едновременно да определят присъствието на шипове, тъй като задават ясни симптоми. Локализацията им е възможна във всеки гръбначен отдел, а симптомокомплексът се различава според тази локализация. 

Повечето симптоми на остеофитоза навеждат към мисълта за съвсем различни заболявания, преди да се установи първопричината за тях. Така болката е резлутат от компресията на нервни коренчета заради спинална стеноза, ръбеста остеофитоза в задната част на прешлени, а понякога и заради локално ставно или мекотъканно възпаление. 

Останалите симптоми включват скованост, мравучкане, “иглички” и изтръпване на крайниците, мускулна слабост и спазми, световъртеж, главоболие. Загубена гъвкавост на определен участък също е характерен признак, както и болезненост при движение. 

Най-изненадващи прояви на ошипяване са силните спазмолитични болки в жлъчната област и стомаха, които първоначално имитират остро заболяване на стомашно-чревният тракт, нарушение на чернодробната и жлъчна функция. Прерязваща болка в гръдната област и гърба е доста плашещ възможен симптом, а причината за нея понякога е недиагностицирана остеохондроза.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ