fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 6 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-6,category-paged-6,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 6

Полезно - СТРАНИЦА 6



дискова протрузия

Дискова протрузия – защо е рискова и защо трябва да се овладее навреме

дискова протрузияДискова протрузия е междинен етап от развитието на гръбначната деформация, наречена дискова херния. Междупрешленният диск, разположен между всеки два прешлена от гръбначният стълб, е двупластов. Той е изграден от външен пръстен от концентрично разположени колагенови влакна (annulus fibrosus), който обвива меко желеобразно ядро (nucleus pulposus) от колагенови фибри, протеогликани, агрекани, малки хондроцитни клетки и вода.

Интервертебралните дискове имат изключително важна функция за правилната стойка и свободните движения на тялото. Те действат като амортисьори и омекотяват всяко извиване, накланяне и тежките физически натоварвания, поемайки тежестта са костно-ставният апарат.

Функционалността им зависи предимно от състоянието на концентрираните в ядрото вещества. При ограничаване концентрацията на протеогликани, желеобразната материя изменя консистенцията си и става по-суха. Колагенният пръстен също може да стане по-крехък и податлив на прекъсване.

Дегенеративните промени, причинени от възрастта, са с не по-малък риск за херниация от травми и деформации по гръбначният стълб, които влияят върху дисковата структура. Сред тях са гръбначните изкривявания, ошипяването, артроза, остеохондроза, остеопороза и сериозни травми. Възникването им е следствие от износване на колагеновият дисков пръстен.

Дисковата протрузия и влиянието й върху тялото

Протрузията е нарастване размерът на дисковото ядро, така че то издува пръстенът от колаген. Явлението се наблюдава във всички гръбначни отдели, но предимно в лумбалната зона L4-L5, L5-S1. Изпъкването, което характеризира този тип изменение, също се проявява по различен начин, което определя и въздействието му върху околни локации, и предимно нервните коренчета на гръбначномозъчният канал. Различават се дифузна, латерална, медианна, задно-латерална и още няколко варианти.

Протрузиите, които са така формирани, че не засягат нервни окончания, представляват по-ограничен здравословен риск, но това съвсем не означава, че са безопасни за здравето. Такъв тип деформация не се проявява с определена симптоматика, но се отличава със същата склонност за развитие на екструзия – пролабиране на дискът извън концентричният annulus fibrosus.

Екструзията е напреднал етап на херниация и се отличава с по-сериозна симптоматика върху локалният участък, където е разположена. Обикновено тя е проблем, който налага оперативна намеса, тъй като мускулните структури, както и на сетивността и сухожилните рефлекси в конкретният участък на херниация, може да отслабнат рязко.

Като симптоми на изпъкнал междупрешленен диск се наблюдават болка в гърба с теглене към крайниците, или болезненост, изцяло локализирана в горен/долен крайник. Обичайното за болковият симптом е, че той се засилва при физиологично действие като кихане, кашляне, напън и др. Често той е придружен от силно усещане на мускулна слабост – нестабилност при пристъпване или при захват, характерно изтръпване и мравучкане, отново концентрирано в крайниците, както и скованост.

Причини за бомбирал диск и обяснение на симптомите

Всички описани симптоми са реакция на притиснати нервни коренчета. В зависимост от посоката на издуване на диска се притиска едно коренче или двойката нервни влакна по протежение на гръбначният канал. Ако отсъства контакт с нервни окончания, неприятни усещания и болка също липсват. При протрузията тя е далеч по-ограничена в сравнение с дисковата екструзия, където пролабиралият диск оказва пряка компресия върху тези нервни структури.

Основен фактор за изпъкване на междупрешленен диск е желеобразното ядро, което е станало по-малко еластично и адаптивно спрямо движенията, а изтънелите колагенови фибри на пръстена – за прекъсването му. Протрузията обаче все още не означава херниация, а е неин предходен етап и последният шанс за предотвратяването й. Правилното й третиране и ограничаване нарастването на ядрото е от изключително значение за спасение от травмиращата дискова херния.

ВИЖ ОЩЕ
паническо разстройство симптоми

Объркващите симптоми при паническо разстройство, произвеждани от емоциите ни

паническо разстройство симптомиПаническото разстройство често се разпознава трудно заради многообразната и объркваща симптоматика, която напомня протичането на множество физиологични заболявания. Затова първоначалната стъпка на претърпелите паническа атака хора е съвет с лекар, квалифициран в областта на появилите се оплаквания. Посещаваните специалисти са невролог, кардиолог, пулмолог, съдов хирург и още няколко вида специалисти преди изненадващото откритие, че физическите симптоми са с психологичен произход. 

Паника – резултат от “сблъсъкът” на много емоции 

Характерните за паническо разстройство симптоми са изненадващи за странични наблюдатели също толкова, колкото и за самите страдащи заради сложните фактори, които ги причиняват. Симптомите са илюстрация на психо-емоционални преживявания, мисли и настроения, преплетени в богата палитра,  останали неизразени и дори неразпознати за изпитващите ги пациенти. 

Несъзнаваната емоция е в основата на паническа атака. Паниката е често наблюдавано следствие от подобно емоционално натрупване, често изразявано от “много ми се насъбра“, като “много“ не означава непременно реално травматично събитие. Затова пристъпът обикновено учудва пострадалият и хората около него, навеждайки ги на мисълта за заболяване, психически проблем или преживяна психическа травма. 

“Разнищването” и разбирането на емоции е изключително трудно за някои хора, особено ако емоциите са многопластови и ако някои от тях са поставени в графа “строго забранено“. Примитивният произход на човешката раса обаче винаги открива начин да напомни за себе си поради важна причина – примитивният “Аз“ иска най-доброто за нас. Той се проявява чрез ирационален страх именно при хора, които се ориентират трудно в емоциите си и имат много какво да учат за тях. 

Затова и първата паник атака обикновено засяга възрастовата група на подрастващите, достигайки до около 25 г. възраст. Понякога пристъпи се наблюдават и в ранна детска възраст. Появата им зависи изцяло от психо-физиологичните особености на личността. 

От какво е направен страхът 

Силният ирационален страх при паническото разстройство е сбор на всички неизразени и неясни за човек чувства. Те се реализират чрез този соматичен изход за да ни напомнят колко важни са за човешкото същество, и колко фатално е пренебрегването им. Емоциите ни правят хора, а потискането им потиска и човекът, който сме. 

Страхът е сигнал за потискане на емоционалните ни потребности по някаква причина, обикновено заради социални условности. Като правило, появата на острият страхов момент е внезапна, а пикът е на около 10-тата минута от началото му. Овладяването е възможно в първите минути. След това паник атаката се проявява чрез засилване на симптомите и страх от следващ пристъп. Ето кои са физическите сигнали, които пораждат и стимулират паническият ужас: 

  • Симптоми на сърдечно-съдов инцидент – сърцебиене, неравномерен ритъм с “прескачане“ на удар, болки и стягане в гърдите, изтръпване, скованост и вкочаняване на челюстта, изпотяване, пресъхване на устата, замайванe, “омекване” на крайниците. Усещанията са резултат от прилив на адреналин и достатъчно плашещи, за да предизвикат уплах, който от своя страна ги засилва допълнително;
  • Втрисане, гадене, тремор, световъртеж, усещане за “топка“ в гърлото и трудно преглъщане, задух и чувство за непълноценно вдишване, безсъние и безпричинна тревожност са друга порция от многообразните симптоми, които могат да се наблюдават постоянно в умерена форма;
  • Тревожност, страх от полудяване или смърт, мисли за предстоящо нещастие, съзиране на опасност в обичайни ситуации, усещане за нереалност и деперсонализация, опасност от загуба на контрол; 

Паническата атака е описвана също като страх от неосъщественият контрол при хора, за които контролът е от особено значение. Стремежът за контролиране на житейските ситуации логично провокира подобни кризи, напомняйки че този тип контрол не е по силите на обикновеният човек и че животът е по-умен и предвидлив от всеки от нас. 

В случаите, когато паническият пристъп не е резултат от физиологично заболяване, той е причинен от психологичен проблем. Симптомите са налице, за да ни напомнят за важните за нас моменти и неща от живота, които може да не се вписват в рамките на разбиранията ни или да са прекалено травмиращи за психиката ни. Те обаче съществуват, а симптоматиката ни пречи да ги осъзнаем – основната им функция, заради която паниката засилва и отслабва интензивността си. 

Психолозите споделят, че най-силните и плашещи усещания се появяват, когато сме на крачка от осъзнаването на основният ни проблем. Правилното тълкуване на тези усещания помага да разберем себе си – нещо, което сме пропуснали някога, а промяна е ключовата дума за ограничаването и дори пълното им изчезване. Паник атаката не е болест, а признак на здрава взаимовръзка между тяло, психика и емоции, които се опитваме да потиснем, както и сигнал че емоционалността ни вероятно е на детско-юношеско ниво.

ВИЖ ОЩЕ
Плексит – симптоми

Плексит – симптоми, които влошават качеството на живот и налагат лечение

Плексит – симптомиПлексус е медицинското наименование на сплит (снопче) от нерви, отговарящо за сетивността и двигателните функции. Такива сплитове отговарят за инервирането на всички телесни участъци – цервикален, брахиален, лумбален, сакрален, както и малък участък над опашната кост. Мускулният тонус, рефлексите, координацията, чувствителността към температурни изменения и болка, са следствие от действието на т.нар. плексуси.

Нервните влакна в плексус са периферни нерви и продължение на гръбначните ганглии, разположени извън гръбначномозъчният канал. Възпаление на тези нервни влакна уврежда функциите им, повлиявайки ставните структури и мускулите в прилежащата област, в по-напредналата си фаза. Състоянието се нарича плексит и причинява различни по степен поражения, в зависимост от обхватът на възпалителният процес – единичен нерв или целият набор от влакна в сплитът. 

Плекситни симптоми 

Плекситът протича с и без симптоматика в началният етап. Нелекуваният възпалителен процес рано или късно се проявява чрез физиологични сигнали. Симптомите, които ограничават нормалната ежедневна кондиция и тонус, са: 

  • Болка – остра, спонтанна, пареща и разгръщаща се по продължение на прилежащите крайници, тя е напълно достатъчна за ограничаване на двигателните функции;
  • Скованост;
  • Изтръпване, мравучкане;
  • Частична/пълна липса на чувствителност;
  • Усещане за студ;
  • Мускулна слабост;
  • Ограничена двигателна активност и намалени рефлекси, достигащи до пареза; 

Плекситното възпаление може да ограничи двигателният и мускулен тонус на няколко зони в тялото. Обикновено податливи на такъв тип увреждане са плексусите по протежение на гръбначният стълб. Възпалението протича в два етапа: неврологичен и паралитичен, който може да се избегне чрез навременна диагностика и лечение. 

Засегнатият шиен (цервикален) отдел поражда болки и скованост в тила и шията. Нерядко те са придружени от споменатите неврологични смущения и дори  имитират органно нарушение, като задух. Брахиалният плексус реагира на възпаление чрез двигателни и сетивни поражения в рамото, плешките и горните крайници. Типичен симптом е трудното сгъване на предмишницата, ограничено движение на рамото и плешката, изтръпване и мускулна слабост в горните крайници, което води до неспособност за захващане и задържане на предмети. 

Възпаление в лумбалната и лумбосакралната поразяват нервно-мускулните структури в областта на тазовата, ингвинална и перианална област, разпростирайки се върху подбедрицата и достигайки стъпалото. Напредналият етап на мускулната атрофия смущава разгъването и сгъването на бедрото, и стабилността и сетивността на ходилото. Логичният засегнат участък е тазобедрената става. 

Лечение на плекситно възпаление 

Възпаленият нерв или сплетение предизвикват атрофия на мускулни групи и ставни блокажи, които могат да бъдат овладяни чрез правилно третиране. Конвенционалната медицина предписва медикаменти, облекчаващи локалната болка – кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни и аналгетици. 

Самото обезболяване обаче е само симптоматично лечение, а подобрение на състоянието настъпва след лечение на следствието. Плекситът нарушава локалното кръвообращение и предизвиква исхемия на нервната тъкан. Мускулната атрофия и хипотрофия са другите поражения, които водят до частична и дори пълна пареза на крайник. 

За предотвратяването им се налага лекуване на засегнатите периферни нерви, което е ефективно чрез физиотерапевтични методи, лечебни упражения, масажи, топли бани, акупунктура, прилагане на ниско- и високочестотни токове и лазерна терапия. Хранителният режим е другият фактор, който често е подценяван от пациентите, но дори и конвенционалната медицина признава въздействието му. Антиоксиданти, витамин B и C, нискомаслени млечни продукти, морски продукти (омега 3 мастни киселини), плодове, зеленчуци и билки помагат за овладяването на невропатията, чието нелекуване би оказало фатален ефект върху двигателната активност.

 

ВИЖ ОЩЕ
Лечение на диабетна полиневропатия

Лечение на диабетна полиневропатия чрез токове с биологична честота на импулсите

Лечение на диабетна полиневропатияЛечение на диабетна полиневропатия (ДПНП) се налага дори и в началният етап от поразяването на периферни нервни влакна или нерви, инервиращи основни вътрешни органи. Патологично променена реакция към обичайни сензорни дразнители най-общо определя състоянието, която рядко е ограничено в структурата на отделен нерв и обикновено обхваща множество влакънца на невронната мрежа в даден участък.

Така изглежда най-често разпространеният случай на невропатия – полиневропатия, а симптомите й се характеризират с разнообразни проявления. Един от най-разпространените симптоми е болезненост нощем. Други типични неврологични реакции като изтръпване, мравучкане, убождане и обезчувствяване, мускулна слабост, понижен мускулен тонус, спазмолитични епизоди и крампи, влошена координация и невъзможност за активни движения, се допълват със симптоми от страна на вътрешните органи и системи, от които са част те.

Невропатия – риск за функционирането на цялото тяло

Симптоматиката обикновено се наблюдава в горни и долни крайници, а най-често по пръстите на краката и прасците, откъдето започва разпространението й по тялото. По-разпространеният клиничен вариант е симетричната дистална полиневропатия, развиваща се двустранно и обхващаща цялостната конструкция на нерв, с двигателни, сетивни и автономни окончания. Патологията може да засегне аксоните, миелиновите обвивки и структурата на йонните канали, като нерядко тези малформации се срещат в комбиниран клиничен тип.

Автономната невропатия (исхемия вследствие на увреждане на влакънцата) изразява присъствието си с аритмия, скокове в артериалното налягане, тахикардия в покой, хипотония в изправена позиция, неразположение в стомашно-чревният тракт и тазово-резервоарните функции. Разрушаването на неврони във вътрешни органи повлиява пряко оросяването на тези органични системи, което нерядко е причина за цялостно структурно увреждане на орган.

ДПНП и неинвазивната електростимулация

ДПНП не е симптом на захарен диабет, а заболяване със собствена клинична пътека в МКБ-10. То е възможно да се прояви и преди същинското разгръщане на диабет. Засилването или овладяването на сензорните, двигателни и арефлексни изменения зависи от правилно предприетите лечебни мерки. Медикаментите за облекчаване на болките и двигателните смущения не повлияват причините за появата им, а това е единственият начин за ограничаване развитието на невронните структурни промени.

Холистичната медицина е единствена алтернатива за частично възстановяване на неврологични функции. Неслучайно, холистичните методи почти винаги са част от рехабилитацията на сериозни неврологични, сърдечни и вродени дефицити.

Електрическият ток отдавна е доказал присъствието си под определена честота в телесната невронна мрежа. Невронните влакна са биологични импулсни трептения, а загубата на заряд обозначава неактивна (или некротизирала) нервна тъкан. Стимулирането на биологичното електричество в локалните зони на невропатия повлиява клетъчният синтез и регенерацията на невронните клетки, засилването трофиката към нервните влакна и подобрената им реакция спрямо сензорни и двигателни дразнители.

Доказан холистичен подход е прилагането на електрически, лазерни, магнитни и инфрачервени импулси с различна честота и интензитет върху невропатичните крайници или части от тялото, със съдоразширяваща цел или локално медикаментозно третиране, при което лекарството прониква дълбоко в тъканта (eлектрофореза). Електрофорезата, интерферентният ток и СКЕНАР терапията са сред най-разпространените методи за импулсно третиране.

В “Холимед“ специализирани терапевти, обучени в СКЕНАР терапията, предлагат качествено, безболезнено и немедикаментозно ограничаване на полиневропатия, чието развитие постепенно може да увреди голям брой периферни нерви, достигайки инвалидизиращ размер. Мит е, че заболяването е последица от диабет – то съществува и при наличие на предиабетен синдром, без структурна инсулинова резистентност, но бедата е, че напомня за себе си при вече увредени нервни окончания.

ВИЖ ОЩЕ
изгладена шийна лордоза

Отраженията от изгладената шийна лордоза върху всички гръбначни отдели

изгладена шийна лордозаЛордозата присъства като естествена телесна извивка в две зони на гръбначният стълб – цервикална и лумбално-поясна, благодарение на които гръбнакът придобива здравословната позиция на буква S. Заличаването на тази дъга променя цялостната структура и компонентите на гръбнакът, и също се класифицира като тип гръбначно изкривяване. Позната е с медицинският термин хиполордоза.

Илюстрация на гръбначен стълб без цервикална лордоза

Появата на изгладена шийна лордоза често е следствие от продължителна неправилна стойка със силно изнесена напред глава. За неспециалисти е изненадващо, че позицията на главата и костно-ставният статут на цервикалният шиен отдел повлияват толкова сериозно не само здравословната хрущялно-костно-неврологична гръбначна структура, но и оптималното функциониране на вътрешните органи. Изправянето на извивката е последвано от протракция – изнасяне на главата напред, последвано от структурни изменения в по-ниските вертебрални участъци.

Загубата на физиологична лордоза (34-42 гр.) повлиява вертебралната мускулатура, лигаментите и размерът на прешленните тела, слоде което натоварва интервертебралните дискове. Измененията в прешленното тяло по линията C1-C7 са съпроводени с по-интензивни мускулни контракции за балансиране на тежестта при движение – именно амортисьорните функции са основната причина за дисково-хрущялният строеж на гръбнакът. Цервикалният му отдел е най-уязвим към механични въздействия заради ограничената площ, която заема.

Преместването на прешлени променя и центърът на тежестта върху прешленното тяло и другите вертебрални структури. Вертебралните стави пренасят поддържащата функция върху интервертебралните дискове. Напрежението повлиява хрущялната конструкция на annulus fibrosus и повишава рискът от издуване и разкъсване на хрущялно-колагенните влакънца, и миграция на nucleus pulposus (дискова екструзия).

Дразнене на спиналните нервни окончания и компресия върху гръбначномозъчният канал са придружаващи реакции. Те обаче са отговорни за т.нар. остър спазмолитичен момент в симптоматиката, заедно с мускулни, сухожилни и лигаментарни възпаления, резултат от интензивните мускулни контракции.

Скъсяването и отслабването на цервикално-торакалната мускулатура е друго последствие, илюстриращо влиянието на изгладената лордоза спрямо отделните гръбначни зони. Изчезването на органичната шийна извивка и неестественото натоварване на спиналните компоненти след това често е причина за кифоза в района на C7 и прешленните структури под него.

Заболявания, причинени от изправена лордозна дъга

Кифотично изкривяване и изправена лордоза изтласкват лопатките назад и раменете напред, смаляват размерите на гръдната клетка и повлияват капацитетът и качеството на вентилация на белите дробове. Белият дроб може да се окислява неравномерно и непълноценно, което в съчетание с недостатъчно кръвообращение повлиява органните системи. Липсата на лордозна извивка няма пряко негативно отношение към двигателната активност. Тя е опасна заради последствията си, които понякога променят необратимо опорно-двигателният апарат, ограничавайки цервикалната подвижност в напреднала фаза. Те са дискова херния, спинален артрит, кифоза, спондилоартроза и още някои заболявания.

Основният източник и разпространител на неприятни усещания е компресията на нервни коренчета и влакна. Болката отстъпва пред неврологичната симптоматика, изразена с изтръпване, мравучкане, намален мускулен тонус и отслабване на захват, световъртеж, студени ръце, и дори нарушена концентрация и памет.

Състоянието е типична илюстрация за анатомичните следствия от неправилната стойка и повлияните работоспособност, тонус и настроение, каквито често се срещат в образователните семинари в училищата. Тези факти са медицински и достоверни. Неправилната стойка наистина причинява поражения върху гръбнака и трябва да се коригира.

ВИЖ ОЩЕ
лечение на кифоза

Какви методи включва неоперативното лечение на кифоза?

лечение на кифозаПротивно на масовото схващане, класическото в болшинството случаи на кифоза лечение е неоперативно. Всъщност, операциите са рядко предпочитан вариант, поради свързаните с интервенцията усложнения и дългия възстановителен период. Как ще протече лечението на кифозата на Шоерман зависи от възрастта на пациента, степента на изкривяване и наличието на неврологични проблеми.

Наблюдението – основна тактика за действие

Обикновено, ако не се касае за особено тежък случай на кифоза, лечение не се прилага. Вместо това, пациентът се поставя под наблюдение за един значителен период от време. Провеждат се ежегодни изследвания с рентгенови снимки, за да се определи дали изкривяването прогресира.

През този период пациентите се насърчават да вземат участие в дейности, укрепващи мускулите и гръбначния стълб, така че да се поддържа кривата колкото е възможно по-гъвкава. Стречинг упражненията и кардио-васкуларната активност могат да бъдат изключително полезни.

Поддържащ корсет – препоръчвана мярка в някои случаи

Носенето на поддържащ корсет е стандартен вид лечение на кифоза, в случай че се регистрира прогресиращо изкривяване на гръбначните прешлени. Корсетът е проектиран да държи гръбнака изправен, с издърпани назад рамене и повдигната брадичка. Укрепването на позицията по този начин помага да се намали натиска върху прешлените.

Корсетът обикновено се носи от 16 до 24 часа в продължение на година. Придружаваща терапия отново са стречинг упражненията и сърдечно-съдовата активност. Те се предписват с цел облекчение на болката в гърба и умората. Укрепващият корсет обаче не е ефективен при зрели индивиди. Той се назначава основно на пациенти, чието физическо развитие все още не е завършило.

Физиотерапия – удачна във всички случаи

Физиотерапията е винаги удачен метод за лечение на кифоза. Понякога е възможно терапията да подобри изключително тежки случаи на изкривяване на гръбначния стълб, така че предварително назначената на пациента операция да бъде отменена. Проведена от опитен физиотерапевт, възстановителната програма би могла да подобри не само състоянието на скелетната система, но и цялостното физико-емоционално състояние на страдащия.

Когато носенето на укрепващ корсет се комбинира с индивидуално изготвен физиотерапевтичен курс, е възможно да се повиши значително силата и гъвкавостта на гръбначния стълб и да се увеличи обхвата на движенията. С изправяне на стойката, се подобрява значително двигателната активност. Болният започва да прави движения, които преди това са били немислими.

Кога се налага оперативна корекция?

Макар и еднакво нежелана и от лекари, и от пациенти, операцията понякога е единственият изход. Оперативната корекция се налага, когато изкривяването е повече от 70 градуса, а кифозата е придружена от неврологични заболявания, което се среща изключително рядко. Наложителна е и, когато е налице много силна болка, която не може да бъде облекчена с другите лечебни методи.

Не можем да не обърнем внимание на потенциалните рискове, свързани с хирургичното лечение на кифоза на Шоерман. Преди всичко, това е една много сложна процедура. Всички операции по начало крият риск от усложнения като инфекции, кръвозагуба и реакции към анестезията. Тук обаче на риск е изложена общата подвижност на пациентите.

Рискът от трайна парализа след операцията не е твърде висок – 1 на 100 случая, но въпреки това е по-висок от този при оперативно лечение на идиопатична сколиоза, където вероятността от парализа е 1 на 1000. Решението за оперативна корекция на кифоза на Шоерман трябва да се вземе много внимателно, като се информира болния за възможните усложнения.

ВИЖ ОЩЕ
Периферна невропатия на ръцете и краката

Периферна невропатия на ръцете и краката – причини, симптоми и лечение

Периферна невропатия на ръцете и краката От периферна невропатия на ръцете и краката страдат изключително много хора по света. Само в САЩ броят им е около 20 милиона. Състоянието е свързано не само с изключително неприятна симптоматика, но е възможно да бъде и индикатор за наличие на много по-тежки заболявания, включително МС и HIV. Невропатията се среща най-често при хора с диабет тип 1 и 2.

Какво представлява?

Периферната невропатия подсказва за наличието на проблем с периферните нервни окончания. Тези нерви изпращат съобщения от централната нервна система, мозъка и гръбначния мозък към останалата част от тялото. Те казват на тялото кога например ръцете са студени. Заболяването се изразява с изтръпване, болки, мравучкане и мускулна слабост в различни части на тялото.

Периферната невропатия би могла да засегне различни нерви, така че да повлияе на различни участъци по различен начини.  Засегнати могат да бъдат един, а понякога и няколко нерва едновременно. Състоянието е свързано с редица основни заболявания, но в някои случаи е трудно да се идентифицира източника на проблема.

Ето няколко ключови точки, обясняващи донякъде състоянието:

  • Периферна невропатия на ръцете и краката е често срещано усложнение при редица различни медицински състояния – диабет, МС, дископатия, хипертиреоидизъм и др.;
  • Може да засегне автономните, двигателните и сензорните нерви;
  • Понякога засяга един или група нерви, например парализа на Бел, където засегнат е и лицевия нерв;
  • Възможни причини за появата са: физически травми, повтарящи се наранявания, инфекции, метаболитни проблеми, интоксикация и прием на някои лекарства;
  • Хората с диабет са най-рисковата група.

Лечение

Лечението на периферна невропатия, засягаща ръцете и краката се провежда в две основни посоки – атакува се основния причинител; провежда се терапия за облекчаване на симптоматичната болка и за предотвратяване на по-нататъшно увреждане. Когато невропатията е диабетна, адресирането на високите нива на кръвна захар може да предотврати допълнителното увреждане на нервите.

Когато причините са интоксикация, ограничаването на експозицията на предполагаем токсин или спиране приема на даден медикамент, е възможно да спре последващото увреждане на нервите. Някои медикаменти пък се добавят, с цел да се облекчи болката, изтръпването и мравучкането.

Медикаментите, които обикновено се включват в лечебния план биват: лекарства за лечение на епилепсия като карбамазепин; антидепресанти (венлафаксин); опиоидни болкоуспокояващи средства (оксикодон и трамадол). Медикаментът Дулоксетин може да помогне на хора с индуцирана от химиотерапия невропатия.

Лекарите понякога предписват кожни лепенки (Lidoderm), за временно, локализирано облекчаване на болката. Той съдържа локалния анестетик лидокаин. Пластирите са под форма на превръзки и могат да се нарязват по размер.

Нестероидните противовъзпалителни средства (Ибупрофен) биха помогнали за контролиране на болките. Те се предлагат без рецепта. При избора на медикаментозно лечение трябва да се вземат предвид лекарствата, приемани за други състояния, за да се избегнат нежелани взаимодействия.

Когато невропатията на ръцете и краката е причинена от компресия на един нерв, лечението е подобно, независимо от това, кой нерв е въвлечен. Подходът зависи от това дали компресията е фиксирана или преходна. Парализата на улнарния, радиалния или перонеалния нерв може да бъде преходна и обратима, просто като се избягва причината за компресия на нерва.

При синдром на карпалния тунел, консервативната терапия включва шиниране на китката, перорални и инжектирани кортикостероидни лекарства, и ултразвукова терапия. Ако невропатията не реагира на тези мерки, хирургичната интервенция е възможна опция. Операцията е необходима и когато нервната компресия е фиксирана, например причинена от тумор.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ