Полезно - СТРАНИЦА 8

Костните образувания, известни още като остеофити, представляват отлагане на калциева маса в определени участъци от костно-скелетният апарат, където дадена кост е увредена/изтънена от заболяване или възрастови изменения. Остеофитът е компенсаторна костна тъкан, чиято поява и развитие цели да предпази органичните кости в дегенеративна фаза, от допълнително увреждане при движение.

Ставата и по-конкретно синовиалната ставна капсула, е участъкът, в който костните образувания се появяват най-често. Колене, бедра, пети, глезени, лакти, рамене, фалангалните зони на ръцете, китките са възможните участъци, в които възникват причини за уплътняване на костта.

Гръбначният стълб – най-голямата свързана костно-ставна структура в тялото, логично е основна локализация за остеофити. Наблюдаваните при шипове на гръбначния стълб симптоми включват редица оплаквания освен болка, която всъщност не е предизвикана от тях, а от меки тъкани и нервни окончания.

Процес на образуване и развитие

Възникването на костни шипове се обуславя от травма, възпаление с артритен и артрозен произход, периостит (възпалена надкостна съединителна тъкан), дегенерация на костно-ставният апарат (остеопороза, остеоартрит и др.), хормонален дисбаланс, прекалени и системни физически натоварвания, туморни образувания и още няколко вида органични причини. Осификацията (изграждане на кост) се появява в два варианта: ендохондрална, разположена над и около хрущял, и интермембранна – спрямо мека тъкан.

Така, извънорганичните нови кости се локализират както в краищата на кост – ставните капсули, така и в залавните точки между кости и меки тъкани. Съставът им съответно също се различава в отделните зони на тялото. Срещат се като плътна гъбеста материя с изглед на пчелна пита под разрез, хрущялна кост и класическо костно вещество.

Появата им винаги уравновесява последиците от някакъв костно-ставен дефицит. Остеофитите обаче не се диагностицират лесно. Симптоматика най-често липсва, особено в началната фаза от развитието на тези образувания, така че присъствието им най-често се забелязва при случайна рентенография или във фаза на напреднало развитие.

Интервертебралните шипове дават признаци за развитие с влиянието, което причиняват на околните гръбначни отдели, с болка или няколко симптома, които първоначално трудно се обвързват с извънорганичните костни структури. Понякога те се диференцират с просто око, а друг път остават напълно незабелязани, докато допълнителната деформация или компресия, която причинят, не разкрие съществуването им. Остеофитът е заоблена структура, която изглежда заострена, тъй като изпъкналата й част е най-забележима. Как да забележим тези изменения в пространството около гръбначните прешлени?

Пренебрегваните симптоми на гръбначни шипове

Шиповете се повявяват с цел да спрат разрушаването на костно вещество, но в същото време нарастването им правопропорционално ограничава  подвижността на тялото, независимо от скелетният сегмент, където  се локализират. В гръбната област те нанасят допълнителни дегенеративни процеси, свързани със структурата на интервертебралните дискове и гръбначномозъчният канал.

Дискова херния, спинална стеноза, остеомиелит, остеоартроза, дегенерационната спондилоза и спондилоартроза, както и остеофитоза на прешлен са състоянията, които могат да съпътстват и едновременно да определят присъствието на шипове, тъй като задават ясни симптоми. Локализацията им е възможна във всеки гръбначен отдел, а симптомокомплексът се различава според тази локализация.

Повечето симптоми на остеофитоза навеждат към мисълта за съвсем различни заболявания, преди да се установи първопричината за тях. Така болката е резлутат от компресията на нервни коренчета заради спинална стеноза, ръбеста остеофитоза в задната част на прешлени, а понякога и заради локално ставно или мекотъканно възпаление.

Останалите симптоми включват скованост, мравучкане, “иглички” и изтръпване на крайниците, мускулна слабост и спазми, световъртеж, главоболие. Загубена гъвкавост на определен участък също е характерен признак, както и болезненост при движение.

Най-изненадващи прояви на ошипяване са силните спазмолитични болки в жлъчната област и стомаха, които първоначално имитират остро заболяване на стомашно-чревният тракт, нарушение на чернодробната и жлъчна функция. Прерязваща болка в гръдната област и гърба е доста плашещ възможен симптом, а причината за нея понякога е недиагностицирана остеохондроза.

Как чрез докосване, тялото ни може да възстановява функциите си в комплексен план, и да повиши съпротивителните си сили към вирусни и бактериални агенти? Лечебно-масажната техника остеопатия обяснява ролята на натискът и интензивността на тактилното докосване за функционирането на тъканите, мускулите, фасциите (връзки), органите, твърдите хрущялни костно-ставни структури, кръвообращението и лимфният поток. 

Остеопатията – мануална техника, “виждаща” отвъд болката 

Остеопатът е обучен терапевт, осъществяващ диагностика и третиране на физиологични изменения в почти всяка телесна зона. Единствено с ръце, той е в състояние да установи плътността, ритмиката и температурата на вътрешните органи, които са основните параметри на здравословното им състояние. Техниката включва мануално неинвазивно диагностициране без медицински уреди, и също такова лечение на проблемните зони. 

Болката е първият отстраняем, и последният проявяващ се в хода на болестта симптом. Остеопатичната диагностика не се влияе от симптоматиката. Тя локализира изменения в тялото дълго преди появата на болезненост и други симптоми, използвайки информацията, получена през повърхностната епидермална текстура и костите. Процесът включва комбинация от докосвания с различна сила и траектория, които трябва да са напълно безболезнени. Внезапната болка е индикация за неправилна техника на терапевта. 

Присъствието й сред холистичните лечебни методи е определено от комплексният характер на манипулацията. Тя оказва дълготраен ефект върху хронични, вродени и остри заболявания на дихателните и сърдечносъдовите органи, храносмилателният тракт, пикочо-половата и нервна система, черепно-мозъчни и кожни проблеми, и е естествен болкоуспокояващ метод. Жлезите с вътрешна секреция също се повлияват силно от техниките й. 

Значението на костите и ставите за тялото 

Остеопатията разглежда човешкото тяло като съвкупност от тъкани, органи, мускули и връзки, поддържани от основната опора – гръбначният стълб, и прилежащите костно-скелетни структури. Първоопределящата роля на костно-ставните структури за строежът на тялото е основната концепция и ориентир на терапията. 

Според нея структурата, правилната позиция и целостта на костно-ставният апарат определя функциите на съседни органи. Бактериите, вирусите и неправилният имунен отговор на свой ред оказват влияние върху хрущялната и костна маса, предизвиквайки изменения като ревматоиден артрит и артроза. Здравите и масивни кости съответно поддържат по-плътни сухожилия, ставна хрущялна маса и мускули, които трудно стават жертва на деформация. 

Връзката между костният скелет, ставите и телесните заболявания поставя въпросът за първопричината. Търсенето и изследването на факторите, отключили болест, определят присъствието на остеопатичните техники сред признатите холистични терапии. 

Докосвайки периферният епидермис по няколко различни начини, остеопатът успява да достигне костният скелет и органите под него и да повлияе измененията в тях,  същевременно стимулирайки потокът на кръвта и лимфата. Резултатът е прочистване на токсини и активно самовъзстановяване на клетки. 

Остеопатични техники при костно-ставни фрактури и възпаления 

Сеансът успешно съчетава способност за повлияване на костни изкривявания, ошипяване, износване на ставен хрущял и инфекциозните агенти, които ги повлияват. Тя е противопоказна за тежки травми и напредналата остеопороза, но е подходящ метод за овладяване на голям брой гръбначни деформации. 

Третирането на кости, стави и фасции има различен характер – разтягащ, фиксиращ или релаксиращ. Най-общо, процедурите се класифицират като кранео-сакрална (засягаща черепът и цереброспиналната течност), висцерална (вътрешни органи) и лимфен дренаж. Прилагането им включва артикулиране, декомпресия и мобилизации за наместване и увеличаване подвижността на стави, състоящи от кратък и дълбок ротационен натиск, мускулен стречинг с релаксация, стимулация на фасциите (миофасциална техника) и др.

Подходящото лечение на дискова херния (дископатия) се открива сред конвенционалната медикаментозна терапия и физиотерапевтични упражнения, и сред все по-популярните алтернативни лечебни методи, от които най-доказани са холистичните. Холистичната медицина търси първопричината за протрузия или миграция на междупрешленен диск, междувременно ограничавайки симптоматиката и самият процес на херниация.

Доказан с ефективността си холистичен метод е остеопатията – скелетно-мускулна мануална терапия, лекуваща с различни техники на докосване. Тя е едновременно безопасен и ефективен подход към промените в интервертебрален диск.

Дисковата херния – какво причинява на тялото ни

Междупрешленният диск свързва два съседни прешлена и прилежащите към тях стави и ставни връзки, гръбначномозъчен канал с течна субстанция и нервни проводници. Конструкцията му представлява правилен овален пръстен, изграден от концентрични влакна от колаген тип 1 и тип 2 (annulus fibrosus), който обгръща ядро от колагенови фибри, агрекани и глюкозамингликани, с мека и еластична желеобразна форма. Освен свързваща, пръстенът изпълнява опорна и шокабсорбираща функция при движение на гръбнакът, осигурявайки му гъвкавост и подвижност.

Развитието на дискова херния протича в няколко етапа. С навременна превенция и лечение, пациентът може никога да не достигне до болезнената и ограничаваща движенията екструзия (пропукване и излизане на ядрото извън пръстенът) или секвестрация – скъсване на лигаментарна връзка, пълна миграция на част от дисковото ядро в гръбначномозъчният канал. И двете състояния провокират компресия на гръбначномозъчни нервни окончания, които при секвестрацията са неколкократно по-засилени.

Деформацията на междупрешленни дискове възниква и в трите гръбначни зони – цервикална (шийна), торакална (гръдна) и лумбална (кръстна), които предизвикват многообразен симптомокомплекс, от който най-позната е спазмолитичната болка, заради която болният е принуден да заеме неестествена поза. Тя се излъчва към гръдната клетка,   горните или долни крайници, според позицията на увреденият сегмент. Болезнеността е предизвикана от компресията на нервни коренчета.

Други характерни симптоми засягат паравертебралната мускулатура и включват двигателни и сензорни ограничения, като слабост, скованост, изтръпване и боцкане, липса на чувствителност на крак или ходило, и дори тазово-резервоарни смущения и пареза, която също е резултат от компресирани нервни окончания. Целта на всеки пациент, а и на повечето медици е предотвратяване на оперативната корекция. Холистичната остеопатия е добър шанс тя да бъде избегната.

Остеопатичните техники и лечение на дискови деформации

Остеопатията диагностицира и повлиява изменения в тъканите и органите по цялото тяло. Костната тъкан и костно-ставният апарат според концепцията й са структурите, от чиято цялост и структура зависи здравословното състояние на цялото тяло. Действително е факт, че гръбначните хернии в по-млада възраст почти винаги са резултат от предишна деформация – травма, гръбначно изкривяване, ошипяване при артрит и др., затова превенцията и поддържането на гръбначният стълб в добро здравословно състояние е важно.

Остеопатичната диагностика се извършва чрез докосване с премерена интензивност, също както и последващото третиране на проблемът. Увредената зона се третира локално. Освен конкретното място, остеопатът работи и с мускули, ставни връзки и лигаменти и фасции, най-дълбоките от които са с минимална степен на оросяване. Остеопатичните техники стимулират кръвообращението в болният участък, както и лимфният поток, което предизвиква допълнителна релаксация и прочистване от токсини.

Приложението им при херниирали дискове се различава в зависимост от степента на увреждането им. Първоначалната цел е овладяване на острата болка и укрепване на вертебралните мускули чрез специално мускулно разтягане с палпиращи контракции, последвани от релаксиращ масаж в зоната, миофасциална палпация на меки тъкани и т. нар. стречинг, стимулиращ обемът за разтягане и движение на мускулите. Сеансите са напълно безболезнени, а някои техники са противопоказни единствено при наличие на остеопороза или увредени гръбначни артерии.

Алтернативната холистична медицина, проповядваща неделимата връзка тяло-психика-дух, проблемите във всеки от които е предпоставка за поява на физически заболявания и психологически смущения в бъдеще. Концепцията за цялостно телесно здраве, най-точно представена с понятието “хомеостаза“ (пълна хармония между мисли, емоции и физиологични процеси), загатва не само свързаността, но и взаимното обуславяне на трите психо-телесни структури, както при проблемни, така и при оздравителни процеси.

Какво означава холистичен

Холистичната философия възприема болестите като следствие от порочен мисловен модел или емоционален burn-out. Според нея, разрушителният им ефект се пренася на телесно ниво. Физиката съответно също е възприемана като взаимозависима система от компоненти (органи). Всяко физическо заболяване е риск от провокиране на още няколко последствени здравословни проблема.

Телесното здраве като верижна структура от системи и органи, влияещи непрекъснато помежду си, поражда въпросът за пътят към цялостно излекуване. Холистичната медицина отговаря с поредица от лечебни подходи – те търсят първопричината за заболяването. Отстраняването й прекратява и останалите неизправности по веригата.

Излекуването започва с изследване и третиране на най-безопасният повърхностен признак на заболяване – симптомът, за да достигне до източникът на проблемът. Скритото му вредно въздействие би могло да е активизиран още преди десетилетия. Какво е значението на холистичен? Думата е с гръцки произход и означава цял, цялостен. Тя е лаконична и точна илюстрация на същността и целите на това направление в медицината.

Как се осъществява самолечението

Холистичният подход учи пациентите си, че от основно значение за здравето им е да чувстват физическа и психическа хармония. Усещането има свой биохимичен “превод”. Засиленото производство на серотонин, ендорфини, и цялостното ендокринно и неврологично равновесие обаче е твърде елементарно обяснение за хармоничната психо-телесна структура, която олицетворява доброто здраве.

Тъй като ендокринните и неврологични процеси са в основата на здравословното състояние според някои медици, значението им поставя въпросът за саморегулацията в тялото. Холистичният подход възприема саморегулиращите телесни функции като изключително мощни процеси, и единственият ефективен за излекуване на всяко заболяване.

Взаимовръзката телесна структура-външен фактор определя протичането на такъв процес. Той винаги достига клетъчно ниво – основната структурно-функционална единица на тялото. Положителният биологичен отговор съдейства за регенерацията на клетките.

Негативната имунна реакция е отхвърляне, но понякога се проявява в по-сложни варианти – имунните клетки атакуват и разрушават клетъчни структури в тялото, разпознати за ”вражески“ агенти. Такава реакция е причина за появата на автоимунни и някои канцерогенни заболявания, и показва значението на имунната система. До момента, тя все още е овладяна единствено от човекът, който я носи.

Техниките за лечение

Холистичните лечебни методи са напълно неинвазивни и безвредни за организма. Те целят активизиране на самолечебните способности в организма, чрез минимална стимулация отвън. Стимулацията се осъществява чрез изключително разнообразни продукти.

Хранителният режим е основното лекарство за този вид медицина. Витаминът не може да се приема самостоятелно. Той не съществува в такава форма. Природните витамини са неделимо свързани с минерали, белтъчини и др., в различен процент.

Приемането на полезни хранителни елементи е съчетано с тактилно третиране с минерали, соли, растителни екстракти, пчелни восъци, парафин, лечебна кал, течен азот, озон, инхалация на билкови разтвори и йодни пари, електростимулацията и древни масажни техники. Холистичната лечебна програма е строго индивидуална – всеки пациент се сдобива със специално разработен режим за лечение.

Красотата на природните форми и цветове, също е разпознато като средство за излекуване. Редица психо-емоционални състояния се подобряват ефективно с музикотерапия, арт терапия и цветотерапия. Определени мелодии и разцветки доказано релаксират съзнанието, а според специалисти, всеки цвят носи символика и провокира различно настроение. Изборът на определен нюанс от пациент може да разкрива неизказан проблем, който го измъчва.

Физиотерапевтичният подход е доказал ефектът си в лечение на множество костно-ставни и неврологични заболявания. Възстановяването при редица състояния със сериозна степен на инвалидизация, също е съпътствано от физиотерапевтични процедури. Физиотерапията е най-популярният метод на рехабилитацията, широко използван и от алтернативните, и спортни медици. 

Връзката рехабилитация-физиотерапия в модерната конвенционална медицина е неразривна, като сеансите от този тип засилват и дори надграждат постиженията на медикаментозните терапии. Повлиявайки необратими неврологични и сърдечно-съдови изменения като пареза след мозъчен инсулт, ДЦП нарушения, миокарден инфаркт, физиотерапевтичният метод дава надежди за напълно преодоляване на симптоми от гръбначни деформации като сколиоза. 

Връзката сколиотична дъга-рехабилитация 

Сколиозата е странично изместване на гръбначен сегмент от няколко прешлени, което може да достигне различен ъгъл и форма. Първичната C-образна извивка се разпространява върху съседни прешлени при напреднала фаза на увреждането, придобивайки формата на латинска буква S. Т.нар. проблемна сколиотична стойка се превръща в риск, ако прогресира в структурно оформена дъга с определен ъгъл (над 20 градуса). 

Овладяването на симптоми и ограничаването развитието на страничният тип гръбначно изкривяване се постига чрез физиотерапия и корсетолечение. Обезболяващите и противовъзпалителни медикаменти и инжекции, повлияват силно болезнените усещания, и в това се изчерпва ефектът им. 

Във водещ начин на третиране за всички фази на деформацията се превръща физиотерапевтичният метод. Значение за популярността му оказва и фактът, че носенето на корсет причинява неприятни усещания и допълнителна болка на някои пациенти. 

Този вид рехабилитация е типичен холистичен метод на лечение. В такъв го превръща свойството за коригиране и възстановяване на двигателни функции с напълно неинвазивни техники. Тялото се възстановява чрез естествен биологичен отговор към тактилен контакт и природни елементи – вода, лед, въздух и лечебни инхалации, кал, парафин, пясък, глина, магнити, релаксиращи и енергийни масажи, акупунктура и акупресура. 

Абсорбционните свойства на кожните рецептори и лигавиците внасят в организма полезните елементи от лечебните продукти, а използването на подходящи масажни техники е в състояние да изчисти всички наслоени токсини и ненужни отпадни продукти. Тялото се обновява самостоятелно на клетъчно ниво, което е първият етап на холистичното самолечение. 

От какъв тип физиотерапевтично третиране се нуждае сколиозата 

Основна цел при третиране на тази деформация е спирането на развитието й в начална фаза, която не би повлияла други телесни органи и системи, както и появата на други рискови заболявания на гръбнака. С подходящо физиотерапевтично лечение, кривата нерядко дори се изглажда, възстановявайки почти напълно нормалната конструкция на гръбначен стълб. 

Сеансите целят не просто изчезване на симптоматиката, а предотвратяване на бъдещи остри моменти и усложнения. Това е възможно при предотвратяване на мекотъканни възпаления, укрепване на гръбначните мускули и ускоряване регенерацията на клетъчни структури. Клетките започват да се самовъзстановяват активно след прочистване на тялото и стимулиране на кръвообращението. Болезнените моменти, от своя страна, се нуждаят от мускулни релаксанти. Специалистите-рехабилитатори препоръчват няколко физиотерапевтични техники за овладяване на изкривяването. 

Тактилно внасяне на електрически и ултразвукови импулси 

Електричеството е част от тялото ни, и внасянето на променливи нискочестотни електроимпулси са най-прекият път към клетъчно обновяване и детокс. Премахването на възпалителни процеси в стави и меки тъкани означава и край на болезнените симптоми. 

Електростимулацията е толкова предпочитана заради неинвазивното си и същевременно комплексно действие. Тя релаксира и заздравява мускулите, стимулира кръвообращението и дори въвежда противовъзпалителни медикаменти подкожно (фонофореза). Основното й предимство е изграждането на костна тъкан. 

Лечебни бани и терапия с магнити

Т.нар. “лечебна баня“ е свързана със силата на водата само понякога, въпреки че оздравителното й влияние е безспорно. Плуване е спортът, горещо препоръчван при всякакъв тип гръбначни заболявания, а ваните с билкови настойки, натриев хлорид и масажните бани оказват релаксиращо въздействие върху напрегнати и травмирани мускули.

Сколиотичната дъга се третира и с топлинни бани от парафин. Те имат благотворно влияние върху почти всички телесни процеси – освен че са естествен стимулант за имунната система, те оптимизират лимфният поток и кръвообращението. Калотерапията е друго популярно средство за натуралното й лечение.

Магнитите върху кожата могат да заместят ефектът от електромагнитните вълни. Мощни енергийни източници, те съдействат за прочистване на токсини, овладяване на възпаления, преодоляват мускулни крампи и ограничават дискови изменения.

Кинезитерапия и масажи

Кинезитерапевтът разчита на двигателната активност, за да укрепи мускулните сегменти на гърба, коремната стена и гръдната клетка. Специални индивидуално разработени упражнения се предписват, в зависимост от ъгълът на сколиотичната кривина.

Масажните техники въздействат едновременно върху кости, стави и меки тъкани, стимулирайки кръвообращението и лимфният поток. Локалното третиране носи прогресът в лечението, който двигателната активност не достига. Облекчението е съпътствано от видими подобрения след преминаване през определеният брой процедури.

Изненадващо за много неспециалисти, остеофитите не са просто  извънорганична костна тъкан със статут на дефект, а защитна структура и опит за адаптация. Появяват се в зони с увредена кост или ставен хрущял, засягайки и околните меки тъкани и връзки. Разрушаването или изтъняването на ставен хрущял водят до риск за деформация на  подхрущялната кост. Стремейки се да се съхрани, ставният апарат произвежда допълнителна костна тъкан, която понякога придобива хипертрофични размери. Тя се нарича остеофит.

Остеофитите и дисковата деформация 

Калцифицирани ставни връзки и липса на превенция са най-прекият път към поява на дискова херния. Междупрешленните дискове и ставите са “фабрично” свързани. Стягането на ставните връзки и остеофитите възникват, за да поддържат гъвкавостта на прешлените и равновесието на гръбначният стълб, но появата им отключва болезненост. Натискът върху интервертебралните дискове пък е риск за износване на дисковият пръстен. 

Пониженото количество смазващо вещество, секретирано от гладката хрущялна ставна тъкан, и дегенерирането на самият хрущял, предизвикват триене между прешлен и диск. Когато са с хипертрофирали размери, заоблените или ръбести остеофити оказват неестествен натиск върху външният пръстен annulus fibrosus. Отпуснатите нетренирани мускули съдействат за херниацията. 

“Капачката” от колагенови влакна е много здрава, но изтъняването и пропукването й се случва постепенно, започвайки с малки драскотини и разкъсвания. Лечението и овладяването на етап протрузия почти винаги постига пълен успех и бързо повлияване на болезнените симптоми, а подвижността не е застрашена. 

Симптомите са най-неприятни при дорзалната протрузия, при която пръстенът се издува в посока на гръбначномозъчният канал – дразненето на нервни окончания е източник на досадна “тлееща“ болка или теглене. По-сериозният стадий – миграцията на дисковото ядро nucleus pulposus, е свързан с излъчване на по-осезаема болка и смущения в моториката – изтръпване, мравучкане и липса на чувствителност, излъчвани към горни/долни крайници, в зависимост от засегнатият прешлен. Най-тежката фаза засяга тазово-резервоарните функции и може да причини пареза/парализа. 

Остеофит и херния –  риск, който трябва да се избягва 

Клиничната картина на дисковата херния е видимо “шарена“, а присъствието на остеофит в нея е усложнение, което може да бъде сериозна опасност. Костните израстъци са особено рискови в прешленен сегмент (един или няколко прешлена) с вече съществуваща екструзия – секвестрацията (пълна миграция) на ядрото представлява реална опасност. 

При херниация в шийните прешлени, присъствието на остеофити понякога би могло да е животозастрашаваща деформация, която разкъсва напълно фиброзната тъкан, както и притиска ядрото към гръбначномозъчните нерви. Присъствието им е лесно разпознаваемо в тази зона, тъй като е свързано със силна болка, която би могла да липсва при херния в напреднал стадий. Локацията обикновено е от 5-ти до 7-ми шиен прешлен. 

Омагьосаният кръг се поражда от факта, че всяка от деформациите причинява и обуславя другата, заедно с още редица изменения в гръбначният стълб, като радикулит, гръбначно изкривяване и др. Причинителите на остеофити например са редица на брой, но основните са артрит, остеопороза и спондилоартроза, всяко от които е свързано с износване на костната тъкан, често срещано в напреднала възраст, и подчертава значението от правилната грижа за костите. 

Как да предотвратим появата на тази взаимосвързана деформация, която  бавно и методично разрушава гръбначната структура? Обръщайте внимание на малките симптоми, не подценявайте значението на профилактичните прегледи и имайте правилна стойка. 

Малка подсказка: приемът на калций в прекалени количества е вреден за костите. Калцият има изграждащо действие, само когато се усвоява правилно, а за целта е необходима предразполагаща “среда” от други микроелементи и витамини в тялото.

Телесната характеристика наднормено тегло е заклеймявана като фактор за възникване на физически заболявания, които представляват реален риск за качеството и дълготрайността на живот. Медицината я определя като рисков фактор във всичките й форми, но случаите с прекомерни натрупвания на мазнини са водещи, и й извоюват дори собствена клинична пътека от НЗОК. МКБ-10 класифицира състоянието като метаболитно нарушение, с описани няколко варианта на протичане.

Локално и подкожно трупане на мазнини – истинската опасност

Интересът към проблемите на излишната мастна тъкан се задълбочи през последните десетилетия. Редица медицински проучвания изведоха наднорменото тегло от рамката на общо телесно напълняване, и подчертаха значението на локалното затлъстяване и вътрешните подкожни масти. Концентрирани в различните зони на тялото и с различен клетъчен състав, мазнините влияят различно върху здравето. 

Локалното диференциране и измерване на тлъстини нееднократно доказва ефективността си. Повечето хора напълняват именно неравномерно То конкурира достойно показателят ИТМ (Индекс на Телесна Маса), който показва цялостното количеството масти в килограми/кв.м. Каква е причината за склонност към “складиране” на нездравословно количество мастни тъкани по тялото? 

Ендокринологията и тялото 

Огромното значение на ендокринната система за хомеостазата (идеално психо-телесно здраве) е известна от столетия. Тя е координационният център на организма. Жлезите с вътрешна секреция спомагат всички процеси, свързани с дейността на вътрешните органи. Всеки орган, включително сърцето, работи под влиянието на хормони, които комуникират с рецептори в клетката, стимулирайки определен биологичен отговор (процес). 

Секретирането им се извършва най-често от ендокринните жлези. В по-голямата част, жлезите са контролирани от хипофизата, направлявана от хипоталамуса, с който е  обвързана от нервни проводници в хипоталамо-хипофизен тракт. Двете са част от междинният мозък. 

Хормоналният дисбаланс е деликатно състояние със строго определени начини и параметри на проява. Той обуславя всички изменения в физиологичните процеси, а и някои психо-емоционални състояния. Метаболизмът е сред тях. Хормоните са индивидуална особеност, а контролът им е резултат от множество физиологични и психични фактори, както и от фактори на средата. 

Дисбалансът им се изразява по няколко начина, а основният е измененията в количеството секретиран хормон (хипофункция и хиперфункция). Липса на клетъчен отговор от целевата биологична структура също провокира нарушение в съответният биологичен процес. 

Защо те ядат вредни и калорични храни, а напълнявам аз 

Противно на класическото схващане за причинно-следствената връзка напълняване – увеличен прием на храна, медицинската статистика наблюдава редица случаи с внезапно и привидно необяснимо покачване на телесно тегло. Много е важно пояснението, че наднорменото тегло не е задължително синоним на затлъстяване – задържането на течности също провокира повишаването на килограми. 

Извън тези случаи, внезапното рязко напълняване и отслабване, обяснявано на достъпен език с физиологично заболяване или като психо-емоционална реакция, всъщност крие произходът си в проблеми в най-могъщата след нервната, “комуникационна мрежа“ в човешкото тяло – ендокринната. Фактът, че мастната тъкан е ендокринен орган, подчертава влиянието на тази система и върху телесните форми. 

Ендокринологът за диетите 

Ендокринните изменения на някои жлези, сред които панкреатичната, надбъбречна и щитовидната, доказано увеличават телесната маса, дори и при липса на промени в апетита. Намалената секреция на естроген, който е полов хормон, също причина за прекомерно отлагане на тлъстини. 

Като цяло, посещение при ендокринолог се препоръчва преди каквато и да било диета, за точно определяне на телесният тип и зоните със склонност към натрупване на мастни тъкани. Така се изготвят най-ефективният и полезен за тялото хранителен режим. 

Специалистът ще предпише и изследвания на определени хормони, които биха могли да са причинили изненадващо пълнеене. Някои от тях са адипонектин, грелин, кортизол, естроген, лептин и соматотропин. Глюкозното ниво и толерантността към глюкоза също се проверяват при такива състояния, защото невъзможността за усвояване на инсулин и напълняването често вървят ръка за ръка.