fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 9 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-9,category-paged-9,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 9

Полезно - СТРАНИЦА 9



паник атаки

Няколко факти и истини за плашещите панически пристъпи

паник атакиСветовната здравна организация (World Health Organization) описва симптомите на психоемоционалните паник атаки, излъчвани чрез телесни проявления с изключително силен  и изразителен интензитет. Сърцебиене и аритмия, задух, стягане и болка в гърдите, тремор и сковаване на мускулите, усещане за пълна загуба на контрол и произтичащият от всичко това панически страх са само част от пъстрата симптоматика.

Въпреки класификацията, всеки страдащ изпитва тези симптоми с различна сила и честота. Потискането им е трудно и натоварващо тялото. Стандартната паническа атака първоначално се свързва с болест, което насочва хората към кабинети на множество медицински специалисти.

Статистика и цифри

В публикация на WHO от 2017 г. се посочва, че според изследвания от 2015 г., хората, страдащи от тревожни разстройства в световен план, наброяват 264 милиона, като най-висок процент на заболеваемост се наблюдава в САЩ. По-големият процент пациенти с високо ниво на тревожност са жени.

Паническото разстройство – психоемоционалното неразположение, свързано с неконтролирани панически пристъпи, е част от тази група. Факти на ADAA – Американската Асоциация за Тревожност и Депресия, пък конкретизират в каква степен то засяга световното население – цели 6 млн. души в зряла възраст, сред които 2,7% от населението на САЩ, не просто са преживели единични панически епизоди, но са диагностицирани с паническо разстройство.

Проблем на съвременното общество

Този тип тревожност постепенно придобива статут на особена психологично-емоционална епидемия, което навежда на мисълта за общ източник на “зараза”. Според някои специалисти, основни фактори са динамичният живот в големите градове и мегаполиси, според други – травматично събитие, провокирало соматизиране на проблемът, а физиологично заболяване и фамилна обремененост са по-рядко срещана, но възможна причина.

Едно е сигурно – паническата атака е източник на проблеми в личният живот не по-малко, отколкото в професионалният, а страдащите често проявяват хипохондрични симптоми. Сигурността, че телесното им и психическо здраве е в установените норми, разкрива истинският им проблем.

Психологът казва…

Причината за паническите атаки е много личен, много интимен, често – неизказан и именно поради тази причина – дълбоко соматизиран емоционален проблем. Соматизирането на емоционално неудоволствие или травматичен момент означава целевото му потискане чрез неосъзнаване. Конкретни ситуации обаче подчертават проблематиката пред пациента, който я възприема на подсъзнателно ниво. Отказвайки да приеме (осъзнае) фактите, той ги соматизира.

Според наблюдения на квалифицирани психолози, колкото по-близко е страдащият до моментът на осъзнаване (проблясък), толкова по-силни и съответно плашещи симптоми се пораждат в тялото. Според психологическите изследвания, тяхната роля в механизмът на разстройството е да изгради бариера между получаващият пристъп и осъзнаването.

В преобладаващ процент от случаите, осъзнаването на същинският проблем е по-болезнено за него дори от симптоматиката, въздействаща “смилащо“ върху тялото. Можем ли да наречем това състояние своеобразна психологическа “криеница”? И да, и не.

Ключовата дума е промяна, която е трудна за реализиране

Паническият пристъп е проблем със собствената личност. Той обаче ежедневно и ежечасно бива провокиран от множество външни фактори и дразнители, което усилва симптоматиката. Класификация на причините е невъзможна, защото те са строго индивидуални. В случаите, когато е установено, че те са психологични, специалистите в сферата препоръчват когнитивно-поведенческа психотерапия.

Сеансите са продължителен и нелек процес. В него чрез разговори, проведени с професионална методика, хората с паническо разстройство получават възможност да научат повече за себе си, да открият непознати мотиви в поведението си, и в най-успешните терапевтични процеси – да разкрият същинската причини за паник пристъпите си. Самите психолози посочват обаче, че “разкриването” се случва изключително трудно и че, колкото и неприятни да са, симптомите съхраняват психиката на пациентите. Осъзнаването би й се отразило прекалено натоварващо, защото налага много и сложни житейски промени.

Пациентът усеща това на подсъзнателно ниво и избягва този момент. Понякога пристъпите изчезват сякаш “магически“. Това е временна реакция и често е провокирана от външни промени в средата. Възможно е те завинаги да запълнят “липсващото звено“ за пациента. Истинското изчезване на симптоматиката е невъзможно. Симптомите са естествена психологична реакция и всъщност е признак за психическо здраве.  Те обаче се променят и отслабват, но това винаги е резултат от вътрешна трансформация на мисленето и възприятията.

Какво представлява пристъпът

Кой е най-големият ви страх и колко издръжливо е тялото ви? Мозъкът ви знае отговорите и на двата въпроса, така че паническите атаки са синхронизирани и към двете характеристики – веднъж чрез първопричината и после чрез  симптоматиката, тестваща здравето ви. Продължителността и честотата на симптомите е строго индивидуална – докато при някои хора те отслабват за 30 минути, други ги преживяват с една и съща интензивност в продължение на дни.

Истината е, че никой страдащ от паник атака не смята, че полудява в момент на пристъп, защото знае, че това няма да се случи. Мисълта, която поражда по-интензивен страх е, че тялото му трудно ще преодолее симптомите. А те са много и различни.

Първите минути са критични. Реакцията към отключващият фактор е различна при всяка паник атака. Преживели пристъпи хора казват, че ако телесният отговор е неовладяем в самото начало, то започват да се проявяват и други симптоми, и самостоятелният контрол става невъзможен.

ВИЖ ОЩЕ
рехабилитация

Възстановяване с интерферентен ток при костно-ставни заболявания и дегенеративни промени

рехабилитацияАктивното електричество е част от тялото ни, благодарение на невронната мрежа. Нервните импулси се генерират вследствие на външна и вътрешна възбудимост върху рецепторните клетки, а структурата и действието им силно наподобяват измененията, които предизвикват електрически заредените частици.

В човешкото тяло, тези импулси се разпространяват по невронните вериги чрез невронни разклонения – аксон и дендрит, както и между аксони и клетки. Свързвайки тъкани, органи, мускули и всички големи и малки системи, те изграждат най-значимата за телесното здраве комуникационна мрежа.

Интерферентният ток като рехабилитационен метод

Рехабилитация с провеждане на електрически импулси е медицинска физикална практика, възприемана от тялото като естествено биологична самокорекция. Тактилното провеждане на електричество с подходяща честота възстановява правилната биохимична комуникация между тъкани, органи и жлези с вътрешна секреция, която е в основата на идеалното психо-телесно състояние, познато като хомеостаза.

Специалистите физиотерапевти разчитат на физикални практики с апаратни импулси, чиито характеристики се регулират постоянно. Електроимпулсите са средство за потискане на остра болка, стимулация и възстановяване на трофиката (“хранене” на тъканите), корекция на мускулен тонус и релаксация. Галванизацията засилва локалното кръвообращение.

Модерен метод в електроимпулсната терапия, откриващ широко приложение в съвременната физиотерапия, разчитат на тъканната и мускулна телесна интелигентност, чрез която тялото самостоятелно “настройва” формата, модулацията и честотата на електровълните, проникнали през съответните рецептори. Сигналът се обработва от съответният дял на мозъчната структура и се модулира от нервната система, превръщайки се в неразличима част от нея. Такова е въздействието на интерферентните токове, които се отличават и с друго, особено полезно свойство.

Интерференция е термин, използван в различни научни сфери, а рехабилитацията е заинтересована от физичното обяснение. То обозначава наслагване на няколко (обикновено две) електрически вълни, които излъчват резултантна вълна с повишена или намалена амплитуда. Интерферентният ток е съответната резултантна вълна и обикновено се характеризира с модулация и честота, близка до тази на биологичните нервни импулси.

Предимства при приложение

Терапията с интерферентен ток (ИФТ) надгражда лечебната функция на нискочестотните електроимпулси с метода си на проникване. Тактилното внасяне на електровълни чрез интерференция позволява формиране на нискочестотната резултантната вълна в много по-дълбок участък под повърхностният епител, мускули и тъкани. Така се постига директно съприкосновение с травматичните зони, което е способно да повлияе дори дългогодишни патологични процеси.

Процесът се извършва чрез прикрепване към кожата на четири електроди, обвити с влажно хидрофилно покритие. Интерференцията на електричество се случва подкожно, при пресичане на вълните под ъгъл от 90 градуса, а участъкът на биоелектричният процес скоро демонстрира подобрение на структурата си.

Възможността от прилагане в точното местоположение на увреждането е най-голямото предимство на методът. Той оказва мощно влияние върху всички подкожни локални структури – мускули, меки тъкани, нерви, кости и стави.

 Излекуването с ток се постига чрез повишаване на локалното кръвообращение и изхвърляне на токсини и бактериологични агенти, прочистване на кръвоносните съдове, стимулация на периферната нервна система (ПНС) и коригиране на мускулният тонус. Електроимпулсите засилват възбудимостта на нервните рецептори и започва ускорено протичане на йони през клетъчните мембрани и съответно – активно производство на нервни импулси. Знаем, че здравата и отлично работеща нервна система повлиява положително всякакви телесни и неврологични патологии.

Полза от терапията при костно-ставни увреждания

Костно-ставните изменения се отключват от травми, хронични възпаления (ревматоиден артрит, бурсит), токсично натравяне, нарушени метаболитни функции, дегенерация на хрущялните тъкани, намалена костна плътност, а понякога и автоимунно заболяване. Нелекуваните изменения в опорно-двигателният апарат провокират развитие на допълнителни заболявания, често като компенсаторна реакция на влошената опорна функция, или като биологична реакция към прекомерната болезненост.

Болката в острият момент е причината за започване на рехабилитационна терапия, което е обичайна грешка. Болковият симптом е съпроводен и от редица други, ранното третиране на които предотвратява двигателни ограничения в бъдеще. Физикалната рехабилитационна програма оказва доказан терапевтичен ефект. Използването на интерферентен ток, концентриран точно върху локацията, причинила костно-ставното увреждане, е сред най-предпочитаните и мощни рехабилитационни методики.

ВИЖ ОЩЕ
хиперактивност лечение

Защо да предприемем подходящо за хиперактивност лечение

хиперактивност лечениеСветовната Здравна Организация (WHO) и Диагностичният Статистически Справочник (DSM 5) класифицират Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието като клинично отклонение със строго отличаващ се симптомокомплекс. Въпреки че е отличен като разстройство на вниманието в детска и юношеска възраст, според обективни медицински наблюдения и статистики, устойчивите му симптоми продължават да се проявяват и по-късно, в зрелите години на пациентите, които според WHO за момента са 4-6% от детското население в световен мащаб. Защо сложното, продължително и нееднозначно за хиперактивност лечение всъщност е най-правилната стъпка за всеки диагностициран? 

Медицинското лице на хиперактивността

Диагностиката на СДВХ е трудна, тъй като еднозначен физически тест, снимка  или резонанс не предоставят нужната информация. Изследването на симптоматиката продължава с месеци. Твърдението за проявата на синдрома през целият живот е напълно логично, предвид че установената причина за появата му е медицинска –  SPECT скрининг открива понижена активност на невроните и повишена концентрация на допамин в подкоровата област, отговорна за планиране и организация. Моторният кортекс е силно развит, докато челният дял и слепоочието са с намалена плътност и забавен с няколко години растеж, според общоприетите норми. Глюкозният метаболизъм съответно е с 8.1% по-нисък от установените норми.

Наблюденията са факти, които нямат стойност на диагноза, критерий за диагноза или симптом. Симптомите са основно поведенчески, като присъствието им трябва да е с продължителност повече от 6 месеца и те да са наблюдавани в няколко независими една от друга социални среди. А как възрастните проявяват хиперкинетичният си синдром и какъв тип лечение е подходящ за корекция на симптоматиката?

СДВХ при възрастни

Импулсивността, неспособността за водене на продължителен разговор, постоянната необходимост от движение, трудна организация и неспособност за спазване на срокове, раздразнителност, реактивност и склонност към честа промяна на социалната среда, местоработата и партньорските отношения,  са черти, намекващи за вероятно присъствие на синдромът.

Всъщност, притежаващите симптоматиката възрастни вероятно са в юношеска или следюношеска група и не за пръв път разпознават тези проявления у себе си. Хиперкинетичният синдром не е склонност, нито риск, нито пък вероятност. Той е неврологичен статут, който е част от тялото или не. Присъствието му може да се потисне временно, но не и да остави съмнение в истинността си. Симптомите на  повишена безцелна активност, неспокойствие и тревожност, импулсивност и неудовлетвореност са устойчиви, стабилни и характерни черти за носителят им, независимо от обкръжение, настроение и събития в личният му или професионалният живот. Симптоматиката се коригира и ограничава, с цел максимална социална адаптация, но не може да изчезне напълно.

Симптоми и лечение

Статистиката посочва, че 5% от възрастните страдат от хиперкинетично разстройство с нарушена концентрация. Също така е известно, че медикаментозното лечение отстъпва пред психотерапията, която съдейства на пациентите за постигане на баланс в емоционално отношение, което трябва да повлияе междуличностната комуникация и социалната активност. Тренира се справяне със ситуациите, които пораждат стрес у човек с хиперактивност, правят се опити за овладяване на прекалено активната моториката и организация на действията – първоначално в краткосрочен, а след време и в длъгосрочен план.

Все пак, балансирането на допаминовите и норепинефриновите невротрансмитери е доста трудно, тъй като намалените допаминови нива в някои мозъчни дялове и повишената им конецнтрация в други е неврологична особеност. Затова, предписването на медикаментозна терапия също не е рядко, още повече че лекарствата не предизвикват привикване и странични симптоми. Обикновено, това са препаратите, използвани за лечение на малките пациенти – метилфенидат, антихипертензивни и вазодилатиращи препарати (за стимулиране на оросяването), както и антидепресанти- селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI).

ВИЖ ОЩЕ
нарушена концентрация на вниманието

Кои психични и неврологични заболявания са придружени с нарушена концентрация на вниманието

нарушена концентрация на вниманиетоКакво означава нарушена концентрация на вниманието – отклонение от приетите норми в строежът на мозъчните дялове и нивото на транспортните невротрансмитери, осъществяващи пренос на сигнали с химическа консистенция. Те контролират почти всички функции и неврологични реакции на тялото, предизвиквайки стимулиране или възпиране от действие.

Симптоми на нарушената концентрация

Биохимичните причинители на отклоненията във вниманието водят началото си от първите годинки на детето и дори от кърмаческа възраст. Те провокират характерни отличителни симптоми, които не могат да бъдат дублирани с други и са идентични при всички носители на неврологичното отклонение на възраст над 3 г.

Част от тях са разсеяност, често забравяне на мисли и вещи, неспособност за фокусиране върху един или няколко обекта, за забелязване на детайлите от дадена конфигурация или тема, неумение за организация на времето и спазване на срокове, неумение за следване на инструкции. Често, тези характеристики са придружени с раздразнителност, тревожност и прекомерна физическа енергия и подвижност, които оказват допълнителен негативен ефект върху съсредоточаването.

Въпреки че се изявява чрез множество симптоми, слабото ниво на концентриране само по себе си също е симптом. То изявява органично, психично или психологическо неразположение, чието диагностициране и отстраняване ще премахне и присъствието му. Огромна грешка е да бъде приемано като личностна черта.

Диагностициране и причинители

Нарушаването на концентрацията, проявяващо се като устойчив симптом, достигащ определено ниво и интензивност, е клинично отклонение. “Диагностичният и статистически справочник” (DSM 4,5) обособява отделен подтип, който е част от Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ).

Неспособността за съсредоточаване обаче е част и от редица психиатрични заболявания, които се разгръщат чрез богата палитра симптоми, затова и постоянната разсеяност е най-слабо отличаващият се признак, чрез който биват забелязани. Психиатрията внушава известната максима, че сериозните заболявания, засягащи възприятията, мислите и поведението, са неосъзнати и остават незабелязани от носещият ги пациент. Психолозите пък твърдят, че организмът има прекрасно развита система за реакция на всеки външен дразнител, така че психиката да съхрани целостта си.

Липса на внимание може да е признак за неразположение и от двете категории, но при всяко положение, за да се определи като патологична, тя трябва да ограничава и възпрепятства ежедневната работоспособност и организация на дейности. Лесната умора след краткотрайна умствена дейност е нейна типична характеристика.

Доза психиатрия, психология и неврология

Слабата концентрация е неприятно и досадно неврологично отклонение при пациенти със СДВХ. Кои обаче са нейните психични и психологични причинители? Някои  са диагнози, които се установяват след дълго и подробно наблюдение от специалисти психиатри и психолози, но все пак – познанията в областта биха били от помощ на наш близък или приятел с комплексна симптоматика, която го обърква.

На първо място, психичните и неврологични заболявания са строго разграничени от науката и този анонс е важен, защото намалената способност за концентриране е симптом и на двете групи, и защото неврологичните отклонения също провокират богат симптомокомплекс от своя страна.

Психологичните предпоставки за рязко понижаване капацитетът на внимание са остър стрес и посттравматично стресово разстройство, като не бива да се пренебрегва приемането и злоупотребата с алкохол, опиати и психотропни медикаменти. Според специалисти медици, другите основни категории включват следните диагнози:

  • Психични болести – хранителни разстройства (анорексия, булимия и др.), депресия, гранично биполярно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, шизофрения;
  • Изменения на централната и периферна нервна система – множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, епилепсия, хидроцефалия, менингит, сънна апнея, безсъние и др;

Като немаловажна причина се открояват и ежедневните стресови фактори, добре разпознаваеми и характерни за гъсто населените градове, които затрудняват концентрацията в умерена степен. Друго устойчиво тяхно проявление е хроничната умора, апатия и понижен тонус. Специалистите поставят в тази категория силно замърсената околна среда, неправилното хранене и постоянно високите нива на стрес.

ВИЖ ОЩЕ
скенар

Панацея ли е Самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор

скенарУредът СКЕНАР е програмиран за генериране и излъчване на електрически импулси с определена честота. Електрическата енергия е част от човешкото тяло, чиито неврони представляват сложна комуникационна мрежа, осъществяваща мигновена връзка помежду си чрез синапси – специални гънки (възли) в участъците на границата между две съседни нервни клетки (аксон и дендрит).

Нервният импулс като генератор на електричество

Сигналите, произвеждани в мембраната на невроните и познати като нервни импулси, се различават чрез създаване на електричен заряд върху въпросната мембрана – йонни канали, подвластни на биоелектрично напрежение, се активират за транспорт на йони, които стимулират скоростта на проводимост. Плътността на миелиновата обвивка около всеки аксон (нервно влакно) повишава скоростта на пренос на импулсите между синаптичните възли, вместо по-бавното транспортиране на импулс по цяла дължина на аксоните.

Ако сравним нервната система с електрическа верига, а електрическите импулси са информационен носител, миелиновите и амиелиновите С-влакна, отговарящи за продуцирането на лечебни невромедиатори като ендорфини, носят основна отговорност за провеждане на непрекъснат ток по веригата. За кого и за какъв тип заболявания е подходяща тази терапия?

С.К.Е.Н.А.Р. – принцип на действие

Руският уред, наречен Самоконтролируем Енерго Адаптивен Регулатор, извършва електроимпулсна стимулация през кожните рецептори. Той произвежда електрически импулси с широкоамплитудна честота, които се коригират по биологичен път от естествената среда в тялото и се настройват към нея, започвайки да генерират електромагнитни сигнали самостоятелно. Как тази процедура възстановява самолечебните сили на организма?

Внасянето на подобен на биологичният електрически заряд с ниска амперизация въздейства стимулиращо върху сетивните рецептори, което стимулира  генерирането на нови сигнали в нервните влакна. Всеки тактилно внесен електрически заряд се обработва в мозъчната структура, отговаряща се невроните, разпознавайки се като потенциален нервен импулс.

Амиелинизирани влакна и невропептиди

Кожното дразнение и появата на нови невронни импулси е свързано с активизиране на амиелиновите C-влакна, съставляващи повече от 70% от нервната система. “Събуждането“ им на свой ред провокира синтез на допълнително количество невромедиатори, които според медицински мнения, доказано регулират всички биохимични процеси в тялото. Знаем, че именно биохимичният микроклимат определя здравословният статус на цялостно ниво.

C-влакната са по-тънки от миелиновите влакна и се стимулират по-бавно и трудно, но електроимпулсният уред използва силата на биоелектричните сигнали. Продължителността и честотата на електроимпулсите е индивидуална за всеки пациент. Тя се определя чрез предварителна диагностика, извършена отново чрез въпросният уред.

Уникалните предимства на терапията

Процедурата е напълно неинвазивна и безвредна за тялото. Тя се прилага върху болезнени и проблемни участъци, а често и върху точките, определени от акупунктурата като крайни зони на т.нар. “енергийни меридиани”. Невронната мрежа отговарят за комуникацията между всички тъкани и органи в тялото, включително и реакцията на ендокринните жлези и имунният отговор. Адекватната комуникация между всички тях поддържа т.нар. хомеостаза, или състоянието на пълно здраве и  телесен комфорт.

Медикаментозната терапия, създадена за потискане на симптоматика, не е в състояние да контролира сложните биохимични и невронни връзки, които осигуряват здравето и жизнеността ни. Руският електроимпулсен апарат разчита на естествените самолечебни способности, които се оказват по-мощни от химичните препарати. Той доказва огромното значение на централната и периферна нервна система за всички жизнени процеси.

Панацея ли е?

В този контекст, електроимпулсните сеанси са вид панацея. Огромното им предимство е, че основната им цел е елиминиране на първоизточника, предизвикал дискмфортът/заболяването. Тя е подходяща за диагностика и облекчаване симптомите на вродени и придобити заболявания, инфекциозни и вирусни болести.

Ефективно болкоуспокояващо и имуностимулатор, тя е предпочитана поддържаща терапия при хронични диагнози и рехабилитация. Руският уред е добре познат с кинезитерапевтичните си свойства и разкрасяващ ефект върху кожата, който открива широко приложение. За максимален ефект се препоръчва провеждане на сеансите от квалифициран и дипломиран специалист, както терапевтите в холистичен център “Холимед“.

ВИЖ ОЩЕ
неврорехабилитация

Силата на правилно проведеният неврорехабилитационен процес

неврорехабилитацияПровеждането на неврорехабилитация е необходимост, наложена от нарушена и намалена мобилност в една или няколко области от тялото, причинени от неврологични, сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и костно-ставни увреждания. Степента на уврежданията определя значението и продължителността на неврорехабилитационната терапия, която винаги е индивидуално разработена програма за отделните пациенти. Тя включва специално подбран комплекс от практики, които са най-подходящи за настоящото състояние и предполагат възможно най-скорошното му и ефективно подобряване.

Неврорехабилитационният процес

В терапевтичният процес често участват медицински лица с различна специализация: невролози, неврохирирузи, кардиолози, професионални рехабилитатори, кинезитерапевти, ерготерапевти и нерядко, специалисти по когнитивна психология и психотерапия. Психологическата стимулация е също толкова значима за успехът на неврорехабилитацията, както регенерирането на тъкани, нервни влакна, сухожилия, стави и др.

Провежданата терапия постига предотвратяване задълбочаването на уврежданията в нервни и костно-ставни структури, като предпазва най-важният мускулен сегмент от травматични изменения, или активно възстановява параметрите на мускулният тонус, необходими за нормална двигателна активност. Различните заболявания често предизвикват както понижаване, така и повишаване на мускулната активност.

Основната задача е постигане на възможно най-независим и пълноценен живот за пациентите – цел, която за някои пациенти означава възстановяване на ставната подвижност, а при други е поредица от физикални и психологически усилия за преодоляване на пораженията от пареза. Подходящите неврорехабилитационни програми се определят от заболяванията, за които те се разработват.

Важен фактор е произходът на увреждането – вродено или придобито, видът на засегнатата структура, първопричинителят на травмата – мозъчна, съдова травма, централна, периферна нервна система, а също и степента на поражение върху двигателната активност. Какви похвати използват конвенционалните неврорехабилитатори?

Физикални и когнитивно-поведенчески практики

Основната цел пред рехабилитаторите и кинезитерапевтите – пълно възстановяване на намалена двигателна активност, е амбициозна. Тя изисква всичките им професионални познания и опит, при разработването на достатъчно ефективни комплексни програми. Те почти винаги са комплексни, тъй като засегнатите участъци включват нервна и костно-ставна травма, нерядко със спастичен или повишен мускулен тонус.

Диагностиката и определяне на общ статус се извършва най-често с помощта на мануалната и електродиагностиката (ексцитометрична електродиагностика), включително и редица други инструментални тестове. Терапевтичната програма е подготвена, за да се справи с няколко основни етапа на увреждане: овладяването на остър момент, смекчаване на хронична симптоматика и предотвратяване на сериозни последствия, както и ресоциализация. В зависимост от това се прилага активна или пасивна кинезитерапия (упражнения в покой), а също и комбинация от двата подхода.

Електростимулацията, термо- и лазертерапията са други редовно предписвани методи. Успехът на рехабилитацията е резултат от правилно подбраните кинезитерапевтични и когнитивни практики, но и от рехабилитационният потенциал на пациентът. Например, паралитичните последици от Детска Церебрална Парализа могат да бъдат ограничени до напълно самостоятелно обслужване, но не и да бъдат напълно излекувани.

Когнитивната психотерапия и логопедията са методики, необходими при нарушения в говорът, обработката на храни и течности, вербална диспраксия и привикване към планиране на речта. Тези симптоми се срещат често при мозъчно-съдови инциденти, черепно-мозъчна травма и различни туморни образувания. Психологическият стрес и страхът от промените в тялото са друг ключов момент, който трябва да бъде преодолян за успешна ресоциализация.

Холистични практики

Докато кинезитерапията и физиотерапевтичните методики насочват усилията си към подобряване на двигателен дефицит, холистичната неврорехабилитационна програма е ориентирана към излекуване или поне максимално ограничаване на травматичната първопричина. Целта се постига чрез индивидуална програма за всеки отделен етап от възстановяване, вместо такава за цялостна рехабилитация. Програмата е разработена с възможност за промени, в зависимост от реакцията на пациента, а в прилагането й участват висококвалифицирани невролози, кинезитерапевти, физиотерапевти и специалисти по мануална терапия.

Овладяване на острите симптоми и травми, предотвратяване на трайни двигателни изменения и успешно ресоциализация след неврологично увреждане – холистичен център “Холимед“ се грижи за пълноценно възстановяване на моторни и сетивни дефицити. Дипломираните ни терапевти прилагат неврорехабилитационен подход при възстановяване след инсулт, ДЦП пареза, гръбначни изкривявания и травми, диабетна невропатия, както и при овладяване на Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание.

ВИЖ ОЩЕ
лечение на хиперактивни деца

3 вида игрови терапии за лечение на хиперактивни деца

Мярката за лечение на хиперактивни деца цели предимно регулирането на особените неврологични симптоми, които пречат на социалната реализация и изпълнението на нормалните ежедневни дейности при децата. За окончателното им овладяване все още не е открит лекарствен метод, тъй като проблемът се корени в по-различен строеж на определени участъци от мозъка, намалени нива на невротрансмитери и повишена концентрация на допамин в част от тях, което отговаря за неумелото планиране на действия е реакции, както и засилени функции на моторният кортекс.

Хиперактивността и корекцията й

лечение на хиперактивни децаОбичайната практика е предписване на медикаменти като метилфенидат, дексамфетамин и други вещества на базата на амфетамин, които са насочени към влияние върху централната нервна система и овладяването на моторно-двигателният апарат. Антидепресантите – инхибитори на норепинефрин и допамин, както и селективните инхибитори на серотонин, се предписват с основна цел установяване на постоянен и сравнително траен баланс между нивата на отделните невротрансмитери.

Американската академия по педиатрия приветства комбинацията от правилно подбрани медикаменти и когнитивно-поведенческа терапия като ефективна и полезна. Наблюдения върху пациентите сочат, че приблизително 70 % от децата с хиперактивен синдром показват тенденция към трайно ограничаване интензитетът на симптомите и по-добра интеграция в социална среда.

Медикаментозната терапия обаче крие рискове от привикване към стимулиращите вещества, а и тя е изкуствен начин за овладяване на  трудно контролируемите хиперкинетични импулси. Предвид, че пациентите са в невръстна пред- и начална училищна възраст, използването на игрови подход е разумна и дългосрочна корекционна терапия за ограничаване за ограничаване на емоционалното поведение, импулсивността и неспирното движение. Работата върху взаимоотношенията с родителите също не трябва да бъде пренебрегната.

Специалистите разработват множество терапевтични практики. Чрез тях лесно и неусетно, в условията на ролева или арт игра, децата с такъв поведенчески проблем биха могли да заучат по-приемлив социален модел на поведение. Така пациентите биха могли да коригират самостоятелно редица неврологични симптоми на синдрома. Освен това, новите умения за комуникация и сътрудничество, които ще придобият, със сигурност ще повишат самочувствието им в социална среда.

1. Игра с акцент върху комуникацията

Приятната и полезна комуникация е едно от предизвикателствата пред децата с хиперкинетичен синдром. Те нямат достатъчно търпение, за да чуят и възприемат сигналите, които им изпращат околните, а страдащите от влошена координация имат  вродено затруднение да разчитат невербалните жестове при общуване. Практикуването на такъв тип ролеви игри ще развие част от капацитетът им в тази област.

Те са разработени от специалисти в областта и изпълнението им отначало може да се превърне в предизвикателство за неспирно движещите се и нетърпеливи малчугани с ADHD. Сюжетите им включват както съвместна дейност по двойки с пълна зависимост от партньора (изработка на рисунка, макет, апликация със закрити очи чрез указания), така и тренировка на невербалните комуникационни умения. Във вторият случай, играта се провежда в пълна тишина.

2. Игрови терапии за релаксация

Релаксирането на мускулните групи е необходима за хиперактивните малчугани, които постоянно тичат, скачат, катерят се или просто неспирно мърдат с ръце и крака. Мозъкът им обаче има не по-малка необходимост от покой – този синдром предразполага към тревожност, която настъпва по-бързо и се проявява остро, което означава, че редовното “изпускане на парата“ е задължително.

Специалните методики учат децата как да отпускат напълно мускулите на тялото си. Честите тренировки дават неизменен ефект и създават навик за пълноценна почивка, който по природа е несвойствен за тези деца. Известно е, че арт терапията е най-ефективна за релаксация на мозъчната активност, а комбинацията между двете постига оптимален резултат.

3. Коригиране на координацията

Голям брой деца с ADHD синдром срещат проблеми с координацията, което затруднява ежедневни дейности и представянето им във физически игри, създавайки им имидж на тромави и непохватни. При правилен подход, тренирането и подобряването на тези умения не е невъзможно.

Специалистите препоръчват игри с танцови елементи, комбиниращи различен стил музика, които развиват умения за резки и бързи промени в двигателната координация. Ролеви игри с повишаване и понижаване на гласа действат на същият принцип. С тях детето се научава да контролира тона на гласа си, както и да спазва определен период, в който не бива да се говори – изключително трудна задача за носителите на хиперактивни черти.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ