Полезно - СТРАНИЦА 9

Гръбначното изкривяване сколиоза представлява изместване на сегмент от гръбначни прешлени в странична посока, който променя позицията на цялото тяло спрямо няколко пространствени равнини (хоризонтална и фронтална). Сколиозата може да е вродена и придобита, като придобитата форма е най-често срещана, независимо от причините за появата на изкривяването. То се появява в самостоятелна форма или като симптом-отговор.

Симптоматичната версия протича като временно (неструктурно) изменение, а липсата на причинителят възстановява правилната гръбначна позиция. Причините за възникването на точно тази форма на изкривяване – странично изместване с C- или S-рисунък (единична и множествена) обаче, все още не са напълно известни на медицината. 

Какво причинява сколиозата на тялото ни 

Сколиотичното отклонение е възможно в трите отдела на гръбначният стълб – гръднолумбален (гръдно-поясен), торакален (гръден) и цервикален (шиен), както и в комбиниран (междинен) вариант. В сравнение с останалите патологии в категория гръбначни изкривявания, които представляват нарастване или изглаждане на нормална физиологична кривина, то е най-неестественото изменение в позицията на гръбначните прешлени. Как C-образната извивка в отделните зони на гръбнака се отразява на телесните функции? 

Характерно за гръбначна деформация, сколиозата повлиява не само засегнатите прешленни тела, но и прилежащите към сегмента стави, ставни връзки, междупрешленни дискове и мускули. Промените в тези зони, които са компенсаторни и целят възстановяване на изправената стойка, са въпрос на време. 

Според степента на развитие на извитата встрани чупка, те са изменения, ограничени в костно-ставните структури, мускулните контрактури, лигаменти и нервни окончания, но оформянето на определен ъгъл (25 – 50-градуса), особено при наличието на двойна (S) извивка, се отразява и върху дейността на вътрешните органи. Как протичат двете усложнения? 

Гръбначният прешлен и сколиотични костно-дискови промени 

Прешленът – костно тяло с израстъци и дъга в задната си част, огражда гръбначномозъчният канал, в който е разположен гръбначният мозък, обвит в гръбначномозъчна ликидна субстанция. Каналът е синхронизиран към структурата на гръбнака, бивайки разделен на 31 сегмента, във всеки от които присъства чифт гръбначни нерви (моторен и сетивен нерв). 

Гръбначният стълб е не само най-солидната опора, но и най-голямото средоточие на нервни влакна на кв.см., за цялото тяло, а гръбначномозъчната структура отговаря за невронната проводникова функция и рефлексите. Гръбначни междупрешленни стави и връзки свързват съседните прешленни тела, дъги и израстъци. 

Връзките са надлъжни и сред тях присъстват лигаменти, разгващи гръбначният стълб, но и ограничаващи движенията му в предна и странична посока. Прешлените са свързани и чрез междупрешленни дискове, изградени от фиброзен колагенов пръстен (anulus fibrosus), обвиващ желеобразно ядро (nucleus pulposus). 

Под влияние на C- и S-изкривяването 

Когато подобна костно-ставно-дискова структура се измества в странична посока, движението е ръководено от страничната й част – anulus fibrosus. Ставният лигамент се разтяга в участъкът на изкривяване, мускулите се синхронизират спрямо новата позиция на прешлените, като по този начин я стабилизират, а за гръбначномозъчните нервни коренчета има висок риск от компресия. Колагеновите влакна на междудисковият anulus fibrosus са здрави, но възможността от деформацията им, и съответно – повишен риск от миграция на дисковото ядро, са реални. 

Самите прешлени също претърпяват структурни промени при достигане на фаза 25 – 50-градуса. За нея е характерна ротация на прешленните корпуси, а тези на върха на сколиотичната дъга нарастват в посоката на извивката. Така, оформянето на устойчива кривина причинява риск от няколко последствени гръбначни заболявания. 

Най-висок е рискът от ротация на прешлени и компресиране на околни меки тъкани, дискове и нерви, износване на ставен хрущял, поява на остеофити, спинална стеноза и дискова херния. Развитието на кифоза (гърбица) може да е и последствие, и причина спрямо сколиотичната деформация. Често всички тези изменения започват безсимптомно – умората при изправена стойка и нарушената походка са единствените им белези. С напредване на развитието, изкривяването се разраства. 

Влияние върху вътрешните органи 

Сколиотичната дъга се отразява върху стойката и оттам изменя отделни телесни структури. Най-сериозни здравословни изменения се наблюдават в гръдният отдел. Структурата на гръдната клетка улеснява засягането й от изкривяването чрез ребрените дъги. Страничната гръбначна деформация изменя позицията на ребрата, отразявайки се и върху размерът на гръдната клетка, при напреднала фаза. 

Симптомите са ясни и плашещи. Освен болка и неврологични сигнали като изтръпване и мравучкане, се появяват задух и тежест в гърдите, усещане за недостатъчно дълбоко вдишване, сърцебиене. Те са провокирани и от изместването на главата и раменете. За щастие, този тип изкривяване няма инвалидизиращи последствия, но е причина за развитие на много подобни заболявания. Овладяването му в начален стадий е необходима грижа за здравето ни.

Противно на впечатленията на много хора, холистичната медицина и лечение всъщност не е модерно течение на конвенционалната наука за здравето. Тя е най-ранната форма на лечебно третиране на различни телесни аномалии във вековете, когато антибиотикът и антисептиците все още не са съществували под формата на патентовано лекарство. Функциите им се изпълнявали от природни продукти и екстракти, минерали, кристали и полускъпоценни камъни.

Древните лечебни методики оказвали не по-малко мощно влияние от фармацевтичната индустрия, защото въпреки данните за ранната смъртност в онези времена, немалко са и свидетелствата за оцелели след тежки пандемии хора. Имунната система била по-силна и се справяла самостоятелно със заболяванията, принос за което се отдава на по-спокойният начин на живот, и на храненето. Храната се продавала в натурален вид, без консерванти и подобрители, а по-голяма част от населението се хранело природосъобразно и здравословно, не за друго, а защото богатата трапеза била привилегия на заможните прослойки

Храната като нутриент, лекарство и естествен антибиотик

Още Хипократ (4 в.пр.н.е.) споменава за подходящ хранителен режим в клетвата си, превърнала се в лайтмотив за всички медици. Неслучайно, холистичната медицина възприема един от принципите му за свой слоган: “На първо място не причинявай вреда“. Тази концепция подчертава огромното значение на храненето за всички функции на организма, и придава стойност на продуктите, които консумираме, като на лекарство.

Здравословната храна е различно понятие за отделните хора, както и холистичното лечение е комплекс от индивидуално разработени техники. Използвайки я като основен лечебен метод в програмите си, холистичните медици препоръчват определени хранителни продукти, напитки и добавки, едниствено след проведена диагностика и разтовор с пациент. Дори и суровите растителни храни, които повечето лекари препоръчват в неограничени количества, подлежат на известни ограничения и дозиране, съобразно телесната конституция.

Разработеният от квалифициран холистичен медик хранителен режим е разглеждан като универсално лекарство, в унисон със схващането, че всички телесни системи и органи са взаимосвързани. Те заболяват и оздравяват заедно. Голям брой пациенти свидетелстват за сериозни подобрения на хронични заболявания, след възползване от холистичната диетика.

Вярна на силата на природният облик на храната, холистичната диетика не предписва допълнителна консумация на витамини. Таблетките и дражета с витамини не оказват същият ефект върху тялото, както консумацията в естественият им вид. Те са неделима част от хранителните продукти, но се откриват в тях в различен процент, заедно с минерали, соли, вода, въглехидрати, белтъци и мазнини.. Изграждането на “композиция” от най-подходящото съотношение на макро- и микронутриенти за всеки телесен тип, е отговорен процес за специализиран диетолог.

Детоксикация и излекуване – знак за равенство

Детоксът – модерна процедура, прилагана в редица естетични и здравни процедури, е едно от изключително трайните й постижения. Холистичната алтернативна медицина поставя процесът в основата на оздравяването. Според нейната философия, оздравяването е винаги комплексно, а прочистването на тялото от токсини, излишни течности и телесни мазнини, е първата стъпка към постигането му.

Детоксикацията подпомага функцията на черният дроб, бъбреците и лимфната система – основните регулационни системи в тялото, които извеждат вредните вещества, предотвратявайки проникването им в кръвната плазма. Чревният тракт съдържа най-голям процент вредни отлагания, патогени и бактерии. Извеждането им е процес с различна продължителност и симптоми, в зависимост от количеството им в организма.

Вредните вещества се отстраняват не само чрез чревният тракт, но и през кожата и белите дробове. Изпотяването е необходимост, не само в ролята си на естествена вентилация, регулираща телесната температура, но и за прочистване на тялото. Затова медиците съветват, че дезодорантите, кремовете и пудрите за тяло, в никакъв случай не бива да съдържат съставки, които ограничават отделянето на пот.

Ползотворният детокс се проявява с телесни симптоми. Някои от тях симулират заболяване, настинка или грип, но тялото използва този начин, за да съобщи за освобождаването на вредните патогенни структури. Въпреки че не представлява заплаха за здравето, детокс програмата се разработва от лекар или диетолог,  и трябва да се провежда при постоянна координация с него.

Характеристиката наднормено тегло си остава характеристика и особеност на тялото, докато не се отрази негативно върху функциите на някоя от основните телесни системи. Риск от появата на реално физическо заболяване, свързано с излишък от мазнини, е реален и дебне с повишаването на всеки килограм.

Установената норма на здравословно тегло е въведена от Световната Здравна Организация и представлява сравнително елементарното изчисление на стойността от съотношението килограми (кг.):ръст (м.), известна като Индекс на Телесна Маса (ИТМ). Тя измерва количеството излишни мастни депа цялостно, за всеки пол и възрастова група.

Подкожната мастна тъкан – по-голямата опасност

Медиците, диетолозите и дори спортните треньори обаче все по-често подчертават значимостта на подкожните мазнини, като по-важен фактор при поддържане на добро здраве. Причината е, че те се натрупват около органите, понякога са незабележими външно (слабата конструкция не изключва повишен процент подкожни масти), и произвеждат хормони, които повлияват негативно основните биохимични процеси в тялото. Синтезът на мастни киселини също е тяхна постоянна функция.

Тези мазнини се наричат висцерални, а количеството им се определя чрез специални уреди, измерва се в проценти и е строго индивидуално. Допустимите нива са 3–5% за мъже и 8–12% при жени. Спортистите поддържат леко увеличени над тези стойности. Измерените над 30 % (мъже) и 35% (жени) се класифицира като сериозно повишено количество подкожни масти, застрашаващи хомеостазата (идеално телесно здраве). На кои функции влияят висцералните мазнини и какво ги регулира?

Метаболизъм – единственият метод за лечение на затлъстяване

Метаболизмът (μεταβολή –смяна) координира всички телесни биохимични функции в човешкото тяло. Самият той е биохимична  реакция в две категории: разграждане и производство на органични вещества в точно определени количества и последователност. Общо понятие и стойност за метаболизъм няма, защото той е строго индивидуален за всеки човек. Вариациите в килограмите не влияят върху скоростта му, и е възможно хора с еднакви телесни мерки да показват коренно различна скорост в протичането му.

Забавянето в процесите на катаболизъм и анаболизъм, и липсата на баланс между тях е причина за натрупване на излишни мазнини – висцерални и в останалите телесни области. Разбира се, мастните депа се разграждат чрез спорт и ограничаване консумацията на храна, но наличието на метаболитен дисбаланс би провалило и най-дълготрайните усилия, възвръщайки бързо мастните натрупвания.

Здравословното хранене и спорт са практики, препоръчвани от медици, професионални спортисти и треньори, но всъщност добрият метаболизъм е единственото, което ви е необходимо за естетична, здрава и жизнена фигура. Нещо повече – функциите му притежават лечебни свойства, ако са балансирани и пълноценни. Не само течностите, но и приемът на някои типове мазнини доказано го ускорява.

Телесните състояния или външни фактори забавят метаболизма? На първо място телесните особености, сред които нарушена функция на щитовидната жлеза, чернодробна детоксикация, хормонален дисбаланс и метаболитен синдром. Синдромът е и рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания и инциденти, и инсулинова резистентност.

Забавените метаболитни функции, от своя страна, не само затрудняват изгарянето на мастна тъкан. Те оказват негативна реакция върху всички жизнени процеси – храносмилане, тонус на костно-ставен апарат, бъбречни, чернодробни и ендокринни функции, настроение и енергичност. Естетичният външен вид (здрави кожа, коса, нокти), също страда от него.

Метаболитната диета

Диетологът Волфганг Фунфак първи се задълбочава в метаболитните процеси и заедно с утвърдени ендокринолози и диетолози, разработва програма за отслабване, известна като “Метаболитен баланс”. Метаболизмът е най-добрият ви приятел, а тази програма е съсредоточена върху поддръжката му, действайки чрез удовлетворяване на индивидуалните телесни потребности. Тя е създадена с цел съхранение, стимулация и ускоряване на метаболитните функции, а екипът работи върху нея над 25 г.

 Как трябва да се храните? Това се определя от индивидуалните ви телесни показатели, установени чрез лабораторно микроскопско изследване на кръвна плазма. 35 кръвни показатели посочват най-подходящите и липсващите хранителни вещества. Това не е диета според кръвната група, а вашата лична диета, която освен естетичен и тонизиращ, ще окаже и лечебен ефект върху тялото ви.

Според Фунфак, основен фактор за цялостно телесно здраве и лесно отслабване са ниски стойности на кръвна захар. Поддържането им е една от основните цели на програмата, която се практикува в продължение на една година.

Човешкият мозък е необятна телесна структура, и поради тази причина, функциите и биохимичните процеси в него едва ли скоро ще бъдат цялостно изучени. Известните на медицината функционални процеси са илюстрация на фиическото и психично здраве на базисно ниво. Те протичат в строга последователност и рамки, които не се променят. Така психиатрични, психологически и психомоторни отклонения, “маркирани” в  някой/някои от мозъчните дялове, по обясними причини са необратими.

Конвенционалната медицина успява да повлияе единствено регулирането им, с цел подобряване на пълноценният живот и социалната адаптация. Нарушената концентрация на вниманието е пример за отклонение, последица от неврологични особености, с отзвук в няколко различни сфери от живота на човек, като най-сериозно е влиянието му в работата. Задълженията там най-често страдат от неспособността за организираност и извършване на конкретна задача в срок. 

Симптомите често са придружени от импулсивно и невъздържано поведение (хиперактивност с дефицит на внимание). Понякога нарушената концентрация се изявява като самостоятелен статут, при който се наблюдават само проявите на разсеяност, забравяне, липса на организация, трудно спазване на график, затруднена умствена работа и концентриране върху детайли, както и прекалено кратък период на стабилно концентриране. Координирането на тези черти в поведението, наричани симптоми, често се постига с медикаменти. Също често обаче, опитите за това остават напълно неефективни. 

Защо се стремим да “лекуваме“ понижената концентрация 

Способността за концентриране върху една или няколко задачи за определено време е в основата на почти всяка дейност, която извършваме. Затова забавеният темп на съсредоточаване се възприема като проблем, и то с почти медицински статут – присъствието му затруднява организацията и извършването на дейност в определени времеви рамки. 

Явлението се идентифицира като обща понижена работоспособност. По рода си то не представлява затруднена или намалена умствена активност. За съжаление обаче попада в тази категория, тъй като е сериозна пречка в професионалното развитие, когато характерните му особености се проявяват постоянно и устойчиво. Ако слабото съсредоточаване не е следствие (физиологично заболяване, преумора, стрес), то тогава наблюдаваме неврологична особеност, която се проявява ежедневно, в приблизително еднакви параметри.

Този фактор налага вземане на мерки за адаптиране на концентрацията към изискванията на средата, когато последната налага прекалено различни темпове. Обикновено това е професионална среда, но влошеното съсредоточаване се отразява сериозно и в училищните дейности, където и най-често се открива присъствието му. 

Физиологията на заболяването определя и методите за контролирането му. Те носят статут “лечение“, именно заради намерението за интензивен контрол и промяна, упражнявани чрез медикаментозна или друг тип терапия. Слабата концентрация обаче не е болест и не се лекува. 

Защо слабата концентрация е постоянен спътник 

Етиологията на т.нар. “дефицит на внимание” е била обект на множество медицински изследвания, заради специфичните си характеристики. Проследяването му отвежда към строежът на отделните мозъчни дялове. Мозъкът концентрира  между 14 и 100 милиарда неврони – голяма и сложна “транспортна” система, координираща двигателните, сензорни и мисловни процеси. 

На хипоталамусът е поверена координацията на физическите телесни процеси. Възприятията, социалното поведение, паметта, емоциите, планирането и възпроизвеждането на речта, умението за вербална и невербална комуникация се контролират от мозъчната кора (кортекс), която съставя 40 % от главният мозък, а функциите й са част от невронната мрежа. Тя покрива малкият (краен) мозък, осъществяващ двигателната активност в тялото. 

Проучванията, създали възможност за класификация на симптоми и описване на състоянието Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ), откриват изменена структура на крайният мозък. Недостатъчна плътност на челната (lobus frontalis) и слепоочна област (lobus temporalis) предизвикват трудният самоконтрол, импулсивност и свръхдвигателна активност. Забелязани са и изменения в покриващият го кортекс.

Биохимичните процеси в този регион на мозъка също демонстрират особености, на които се дължат и основните прояви, характерни за постоянно понижена концентрация. SPECT скрининг установява недостатъчно кръвообращение, съчетано с повишен процент допамин транспортери в тези области. 

Все по-задълбочено внимание изследванията отделят на секрецията на допамин, серотонин, норепинефрин и ацетилхолин, освен на транспортът и концентрацията на в съответният мозъчен дял, която неминуемо повлиява неврологичното поведение. Повишената концентрация на допамин в стриатума например въздейства силно върху планирането на речта и движенията, както и организацията на дейности, взимането на решения и мотивацията. 

Така обрисуваната илюстрация на особености в мозъкът и свързаната с него нервна система са достатъчно ярък пример, защо трудното съсредоточаване, проявявано устойчиво, остава верен спътник през по-голямата част от живота. Регулацията и адаптирането на това отклонение е възможно и напълно постижимо, когато симптомите му са толкова ярко изразени или смущаващи ежедневната дейност, че да налагат мерки за ограничаването му.

Артрит е ставна деформация, позната на мнозина представители, попадащи в  класификацията “трета възраст“. Факти от медицинските наблюдения обаче сочат, че то се подмладява все повече и през последните десетилетия се наблюдават зачестили случаи на проявата му дори и при пациенти в училищна възраст, и в статистиката не фигурира само болестта, появила се вследствие на автоимунна реакция, позната като ревматоидно артритно изменение.

Причините за намаляване на възрастовият праг са разнообразни, а някои – със сигурност все още  неосветлени, но за водещ причинител на дегенеративни промени в ставният хрущял и околоставната синовиална торбичка, се посочват различни инфекциозни агенти. Намаленото производство на колаген като фактор за износване на хрущялната тъкан, сериозните травми и подаграта се наблюдават в зряла възраст. Какъв процес е артритното възпаление и защо то трябва да бъде третирано навреме?

Накратко за ставите и артритът

На първо място, трябва да знаем, че костта е тъкан. Тя се възобновява и променя, влияейки се активно от кръвооросяването и контактът си с хранителни вещества, микроелементи и витамини от кръвният поток. Ставите в човешкото тяло са конструирани по същият начин, и състоянието им е в пряка връзка с нивата на произвежданият колаген.

Ставата осигурява свръзката между две или повече съседни кости – тя е необходимият за гладкото им и свободно движение двигателен детайл. Повечето стави са подвижни, благодарение на течност, която изпълва синовиалната мембрана на ставната капсула, покриваща ставните хрущяли. Съединителна тъкан също е включена в ставната структура. Колагеновите й влакна са признати за основно вещество, поддържащо еластични и здрави стави.

Възпалителният процес най-често представлява отлагане на имунни клетки в мембраната. Процесът е реакция от съществуваща деформация в някой от компонентите на ставата, която започва да отделя възпалителна течност. Външната деформация, затрудненото движение, локалното затопляне и болката са негови последствия. Износените стави обаче причиняват и редица други последици, заради които е необходимо третиране на симптомите и максимално адекватни действия за избягване на хронифицирането им.

Кои са вторичните болести на артритните изменения? Най-застрашителна е задълбочаващата се скованост, която може да ограничи двигателната активност почти до степен на инвалидизация. Ставната дегенерация обаче деформира сериозно костно-ставният апарат, и е в състояние да увреди и функциите на някои вътрешни органи.

Остеофити

Артритът често е съпътстван с развитието на израстъци от извънорганична костна тъкан, появяващи се като органичен “координатор” на двигателните части, като предотвратяват триенето между износените и изтънели ставни участъци. Те се наричат остеофити и са несъразмерно увеличено костно вещество, под формата на заоблени подутини в дадената ставноувредена локация. Известни са и с разговорното наименование шипове.

Остеофитите от своя страна могат да причинят необратими промени в костни структури, особено в областта на гръбначният стълб. Притискането на гръбначномозъчни нервни коренчета и интервертебрални дискове често е последствие от появата им.

Меки тъкани и вътрешни органи

Скованите, зачервени,подути и болезнени стави са само локалната последица от дегенерацията на хрущяла. Заболяването нердко повлиява и околоставните структури, меките тъкани, ставни лигаменти и дори мускулите в засегнатите облати. Затова рязкото ограничаване на двигателна активност при наличие на такъв проблем е строго противопоказно – именно атрофиралите мускули са основният катализатор за инвалидизация на една или повече ставни структури.

Артритите, които са последица от инфекциозни причинители, са рисков фактор за функционирането на някои важни органи. Сърдечносъдовата система и белодробната зона понякога се повлияват от общият възпалителен процес в тялото, а промените в кръвната плазма също са възможна последствена реакция.

Отслабване извън факторът естетика е необходимо, когато теглото надхвърля медицински установените здравословни норми, и се превръща в рисков фактор за физическото здраве и тонус. Наднорменото тегло може да се наблюдава като цялостно повишаване на телесната маса, или във вид на локално концентрирани подкожни тлъстини, които са по-застрашаващ здравето фактор.

Като най-ефективен критерий за измерване на телесни килограми, е сочен ИТМ (Индекс на Телесна Маса). Разбира се, неговата оценка далеч не е окончателна. Към решение за сваляне на тегло провокират множество други фактори, сред които са и усещането за жизнен тонус, енергичност и комфорт. Знаете ли как точно да отслабнете?

Йо-Йо ефект

Всеки човек вероятно вече е информиран, че методът на агресивното отнемане не е подходящо решение за излишните подкожни мазнини. Това е най-разпространеният тип диетика, която обикновено е свързана със сериозно ограничаване на храни, в чиито калории се съдържат и много необходими микро- и макроелементи, витамини и минерали. Извън проблемът с лишаването от здравословни хранителни вещества, рискът на подобна диета е в мигновеното възвръщане на теглото, когато я прекратите.

Нещо повече – допълнителните килограми не са рядкост, защото сериозното лишаване от храна променя скоростта и качеството на усвояване на глюкозата при някои хора – процес, който провокира пристъпи на “вълчи глад“. Бързото сваляне и възвръщане на тегло не само не осигурява положителен ефект – то причинява шок на организма.

Холистична диета

Холистичната медицина има свои концепции относно храненето. Според тях, храната е основният фактор, изграждащ здравето ни, чрез който самолечебните въстановителни сили на тялото се засилват или напротив – отслабват, при постоянна консумация на обработени храни с висок процент консерванти и обявени за вредни съставки.

Храната изгражда клетката – основната структурно-функционална единица в тялото ни, затова и за алтернативните лечебни методи, полезните храни са лекарство. Допълнени от билки и подходящи подправки, те оформят здравословен режим на хранене, който повлиява положително дори и хронични заболявания.

Растителната сурова храна преобладава за сметка на животинските продукти, като противно на очакванията, това меню не провокира постоянно усещане за глад, раздразнение и дискомфорт. Напротив – хора, често консумиращи растителни и необработени храни, свидетелстват, че енергията и тонусът им достигат непознати до момента нива.

Холистичният хранителен режим е естетичен коректор, но и вид мощен природен антибиотик, който лекува организма на клетъчно ниво. Отслабването се случва бавно и постепенно, като паралелно с него се наблюдават оздравителни процеси на активни до момента хронични заболявания. Диетата се изготвя от специалист и е винаги индивидуална, съобразена със здравословното състояние, възраст и тегло на човек. Защото за холистичните медици, красивата фигура е здравата фигура, без изключение. Кои са предпочитаните хранителни продукти?

Плодове и зеленчуци, зърнени култури, семена, мед, кокосово масло (вместо олио), картофено брашно на мястото на пшенично, хималайска сол и разбира се – много вода. Специалисти по холистична диетика препоръчват съотношението плод:зеленчук да бъде 1:3. Плодовете са забранени след 16 ч.. Все пак, индивидуалната консултация си остава единственият начин за изготвяне на такъв режим.

Основната цел на холистичното хранене е създаване на благоприятна микрофлора в храносмилателният тракт. То трябва да е съпътствано от много движение, а при прекалено трудно и продължително сваляне на килограми, холистичните похвати са в състояние да облекчат процеса.

Като депресия се характеризира състоянието на понижено настроение, тъга,  меланхолия, вялост и апатия, вариращи в различна степен, от силно понижено настроение до чувство на пълно отчаяние, незаинтересованост, неработоспособност и физическа отпадналост. Симптомите й на физическо ниво са изключително много и разнообразни, особено ако тя е съчетана с тревожност, което се случва често, защото двете са взаимозависими състояния. 

В повечето наблюдения върху депресията специалисти установяват, че тя има предистория, която е провокирана от личностни събития – тъжни или силно стресиращи, които причиняват психологическата реакция. Появата й обаче би могла да е напълно изненадваща за обкръжението на страдащите от нея, както и за самите пациенти. 

Тя просто ги завладява и понякога остава с дни и седмици. Почти винаги причинява загуба на желание за работа, но и за почивка, забавление, пътуване, практикуване на хобита и други любими доскоро занимания. В подобни случаи впоследствие все пак се открива наличие на  дълго потискани проблеми и високи нива на стрес, които причиняват адекватен отговор на мозъкът и емоциите – депресивен период, чиято продължителност се различава при всеки човек. 

Травматично събитие не е задължително, понеже множество слаби причинители на стрес провокират същият ефект. Противно на общоприети схващания, депресията не е признак на “слаби нерви“, въпреки че действително някои хора са предразположени към по-често присъствие на унило настроение. Силно травмиращи за техният капацитет събития биха могли да провокират характерното “не мога повече” – често срещана фраза на депресията, по-бързо, отколкото при друг психологически тип. Реакцията често е непредвидима и е резултат от психичната стабилност и чувствителност. 

Тя не и ментален проблем. Депресивното състояние е чисто и просто биохимична реакция, защото както тялото, така и мозъкът ни си има своя специфична биология. Именно на нея се дължи “цветът“, нюансите и интензивността на емоциите. Най-общо, тя е спад на естествено продуцираните серотонинови нива и повишаване на стресови хормони, произвеждани от надбъбречната жлеза – кортизол, епинефрин и норепинефрин. 

Някои специалисти изопачават ролята на биохимичните процеси и  твърдят, че тъгата не може да причини депресия, а чисто и просто дефицитът на определени вещества в мозъка. Всъщност, това е погрешно – тъгата е израз точно на такъв дефицит и може да се прояви чрез депресивно състояние, а редица фактори утежняват симптомите и така се постига състоянието, известно като клинична депресия. То изисква продължително лечение. Избягването му обаче е възможно, ако човек осъзнае проблемът си и предприеме действия. 

Депресията бива и симптом. Редица физиологични заболявания се изразяват и с депресивни симптоми. Част от тях, свързани със силна болка или дискомфорт – и да предизвикат поява на симптомите.Значителните дефицити на определени хранителни вещества и витамини, следствие от физическа болест, също оказват влияние върху биохимичните процеси в мозъка. 

Това правят и недоспиването, умората и замърсеният въздух. Факторите са много и комплексни, а някои със сигурност все още са недоизяснени. Посещението на квалифициран лекар при задълбочаване на симптомите е сигурен начин за бързо и скорошно възстановяване.