fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Полезна информация и съвети за здравето — Page 9 of 25 — Холимед
fade
57
archive,paged,category,category-polezno,category-57,paged-9,category-paged-9,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default

ХОЛИМЕД > Полезно > Page 9

Полезно - СТРАНИЦА 9



депресия

Депресията – заболяване или вечно унило настроение

депресияКато депресия се характеризира състоянието на понижено настроение, тъга,  меланхолия, вялост и апатия, вариращи в различна степен, от силно понижено настроение до чувство на пълно отчаяние, незаинтересованост, неработоспособност и физическа отпадналост. Симптомите й на физическо ниво са изключително много и разнообразни, особено ако тя е съчетана с тревожност, което се случва често, защото двете са взаимозависими състояния. 

В повечето наблюдения върху депресията специалисти установяват, че тя има предистория, която е провокирана от личностни събития – тъжни или силно стресиращи, които причиняват психологическата реакция. Появата й обаче би могла да е напълно изненадваща за обкръжението на страдащите от нея, както и за самите пациенти. 

Тя просто ги завладява и понякога остава с дни и седмици. Почти винаги причинява загуба на желание за работа, но и за почивка, забавление, пътуване, практикуване на хобита и други любими доскоро занимания. В подобни случаи впоследствие все пак се открива наличие на  дълго потискани проблеми и високи нива на стрес, които причиняват адекватен отговор на мозъкът и емоциите – депресивен период, чиято продължителност се различава при всеки човек. 

Травматично събитие не е задължително, понеже множество слаби причинители на стрес провокират същият ефект. Противно на общоприети схващания, депресията не е признак на “слаби нерви“, въпреки че действително някои хора са предразположени към по-често присъствие на унило настроение. Силно травмиращи за техният капацитет събития биха могли да провокират характерното “не мога повече” – често срещана фраза на депресията, по-бързо, отколкото при друг психологически тип. Реакцията често е непредвидима и е резултат от психичната стабилност и чувствителност. 

Тя не и ментален проблем. Депресивното състояние е чисто и просто биохимична реакция, защото както тялото, така и мозъкът ни си има своя специфична биология. Именно на нея се дължи “цветът“, нюансите и интензивността на емоциите. Най-общо, тя е спад на естествено продуцираните серотонинови нива и повишаване на стресови хормони, произвеждани от надбъбречната жлеза – кортизол, епинефрин и норепинефрин. 

Някои специалисти изопачават ролята на биохимичните процеси и  твърдят, че тъгата не може да причини депресия, а чисто и просто дефицитът на определени вещества в мозъка. Всъщност, това е погрешно – тъгата е израз точно на такъв дефицит и може да се прояви чрез депресивно състояние, а редица фактори утежняват симптомите и така се постига състоянието, известно като клинична депресия. То изисква продължително лечение. Избягването му обаче е възможно, ако човек осъзнае проблемът си и предприеме действия. 

Депресията бива и симптом. Редица физиологични заболявания се изразяват и с депресивни симптоми. Част от тях, свързани със силна болка или дискомфорт – и да предизвикат поява на симптомите.Значителните дефицити на определени хранителни вещества и витамини, следствие от физическа болест, също оказват влияние върху биохимичните процеси в мозъка. 

Това правят и недоспиването, умората и замърсеният въздух. Факторите са много и комплексни, а някои със сигурност все още са недоизяснени. Посещението на квалифициран лекар при задълбочаване на симптомите е сигурен начин за бързо и скорошно възстановяване.

ВИЖ ОЩЕ
аутизъм

Известните истини и митовете за аутизма

Аутизъм (гр.autos – сам) е вродено поведенческо отклонение с неизяснен неврологичен произход, засягащо социалното развитие на личността и повод за доста елементарни спекулации на некомпетентни “специалисти“. Огромният съвременен поток от информация вече е шанс за спасение от ненужното неудобство да бъдем неграмотни. 

аутизъмТова, разбира се, все още съвсем не е бариера пред първосигнални “медицински“ хипотези на незнаещи хора, които правят опит за експеримент с човешките проблеми, без да притежават потенциал и интуиция да ги разпознаят. Неуточненият етиологичен произход и многобройните комбинации и проявления на симптомите са “зелена светлина“ за много такива опити. 

 За щастие, принципът проба-грешка не е актуален медицински похват още от епохата на Средновековието, и всеки родител със съмнения за аутистични белези в поведението на детето си вече има достъп до богата информация по темата. Медицински установените факти за аутизма се съдържат в специализирани научни издания по темата. Част от тях са достъпни в електронен формат, а в настоящата статия засягаме няколко базисни факта и няколко абсурдни предположения, които внасят повече яснота. 

Аутизмът – спектърното разстройство с богата и сложна симптоматика 

Диагностицираното аутистично разстройство не е стигма, а различно устройство на нервната система. Пример за това са редица световноизвестни личности, някои от които с дългогодишна кариера в киносредите. Общуването и обработката на информация – най-големите предизвикателства за хора с отклонения от този тип, са проявяват в различна степен и съчетания, което определя спектърният им характер. 

Аутизмът е многолик. Към някое от многото му лица насочват особености на поведението в ранна възраст. Според медицинска информация, такива могат да се проявят още преди 1 годинка, но поради несъстоятелността на евентуална диагноза в тази възраст, връзката им със заболяването си остава предположение. Известните симптоми се наблюдават в различни комбинации и степен. 

Симптомите 

Международна Класификация на Болестите (МКБ-10-то издание) класифицира признаци на социална дезадаптация, придържане към установен режим  с повтарящи се еднотипни действия и намалена способност за речево изразяване и невербална комуникация. Липсата на желание за физически контакт е придружен с емоционалната отдръпнатост на детето. 

Двойният стремеж към изолация може да е резултат от различни психологични причини. Този на аутист се отличават с характерна изява и трябва да се разграничи от останалите. Понеже симптомите се проявяват и в лека степен, често напълно здрави деца стават обект на всевъзможни предположение и спекулации. 

Да се определи типичен аутист е невъзможно, защото симптоматиката е индивидуална и варира. Всички симптоми обаче имат общ класификационне признак – те са константни. Съмнения за заболяване възникват, когато някои особености в поведението, и то точно определени, се изразяват постоянно, независимо от социалната среда. 

Невербален дефицит и липса на лицева експресия 

Аутистите демонстрират неразвито невербално умение за комуникация и неумение за разчитане на чуждите невербални сигнали. Това неумение често е съчетан с влошен или напълно липсващ очен контакт и трудно речево възпроизвеждане. 

Дефицитите в речта се състоят в неразбираем говор, причинен от беден вокален речник, граматически неправилно изговаряне и промяна на ритъма – удължаване на звуци и напевно звучене в резултат. Изговарянето е основен проблем при тези деца, тъй като те са в състояние да съставят цели изречения, макар и с по-бедно съдържание, отколкото при техни връстници. 

Както споменахме, лицевата експресия е силно ограничена, така че ако е налице неразбираема реч, тя не може да бъде обяснена с мимика или жестове. Сензорният контакт е избягван от редица пациенти, докато други го отхвърлят напълно. 

Особените специфични движения и тенденция към блъскане, дърпане, късане и самонараняване са друга отличителна черта. Някои от тях се хранят по различен начин. С всички тези черти, опитите за комуникация на тези деца придобива вид на т. нар. неприемливо социално поведение. 

Трудности в училище 

Аутистите искат да се изразяват правилно, но заради неврологичните си особености го правят по различен начин, който остава неразбран и неприет. Това ги смущава и ги изолира допълнително. Те обаче срещат затруднения не само при експресивното изразяване – слуховото разбиране и обработка на информация, решаване на математически задачи, както и способността за разбиране на прочетен текст са друго предизвикателство от учебният процес. Така, в началният етап на обучение те може да демонстрират добри резултати, които да се влошат с усложняване на изучаваният материал. 

Аутистичните разстройства се отличават и с изключително тесен кръг от интереси и много висока концентрация. Това е основен признак за разграничаване с СДВХ (Синдром на Хиперактивност и Дефицит на Внимание). Двете отклонения имат коренно различен характер, но визуални и поведенчески признаци. Аутистите имат еднотипен собствен режим, нарушаването на който предизвиква смущение и голямо неудоволствие. За разлика от тях, хиперактивните деца са в постоянно търсене на нови емоции и вълнения. 

Пациентите се диагностицират толкова трудно, тъй като всеки от посочените признаци се среща в различна комбинация с други и в различна сила. Затова и учени разработват специални класификации и се обучават специалисти за ранно разпознаване на отклонението. 

Митове 

Митовете за аутистичните отклонения (Синдром на Рет, Синдром на Аспергер, високофункциониращо аутистично разстройство, дезинтегративно разстройство на развитието, което се проявява след до 2-та годинка) са факт и за това има обективна причина. Големите разлики между Синдромът на Аспергер и високофункциониращото разстройство, които често не се научават да говорят, е една от причините за това. 

Затова консултацията с квалифицирани специалисти, дори няколко такива, е препоръчително за точно изясняване на диагнозата. Всъщност, признаците са характерни и се припознават с други само при разстройство, изявено от съвсем леки симптоми. 

Някои наблюдение свързват аутистичните разстройства с ваксинацията против морбили, паротит и рубеола (MMR ваксина). То поражда истерия у много родители. Нови проучвания през 1999 г.в редица страни от света, изследващи хиляди деца, не потвърждават статията, но съмненията провокират пълно отхвърляне на ваксините от стотици и хиляди родители, които се страхуват с право. Ваксинацията спада, а това е причина за епидемии от силно заразни и опасни заболявания. 

Всяко ново подмятане за тези заболявания се приема емоционално и всички те пораждат всеобщо объркване. Трудното диагностициране е причина за нови концепции, проверяване и отхвърляне на редица заболявания. Впоследствие е установено, че те нямат никакви допирни точки с аутистите – такива например са диагнозите от шизофренният спектър и Синдром на Даун. Родителите обаче са объркани и уплашени. Изследванията със сигурност ще изяснят неизвестните в ситуацията, но дотогава, консултациите с утвърдени лекари ще избегнат доста притеснения и неприятни ситуации.

ВИЖ ОЩЕ
паник атаки

Няколко факти и истини за плашещите панически пристъпи

паник атакиСветовната здравна организация (World Health Organization) описва симптомите на психоемоционалните паник атаки, излъчвани чрез телесни проявления с изключително силен  и изразителен интензитет. Сърцебиене и аритмия, задух, стягане и болка в гърдите, тремор и сковаване на мускулите, усещане за пълна загуба на контрол и произтичащият от всичко това панически страх са само част от пъстрата симптоматика.

Въпреки класификацията, всеки страдащ изпитва тези симптоми с различна сила и честота. Потискането им е трудно и натоварващо тялото. Стандартната паническа атака първоначално се свързва с болест, което насочва хората към кабинети на множество медицински специалисти.

Статистика и цифри

В публикация на WHO от 2017 г. се посочва, че според изследвания от 2015 г., хората, страдащи от тревожни разстройства в световен план, наброяват 264 милиона, като най-висок процент на заболеваемост се наблюдава в САЩ. По-големият процент пациенти с високо ниво на тревожност са жени.

Паническото разстройство – психоемоционалното неразположение, свързано с неконтролирани панически пристъпи, е част от тази група. Факти на ADAA – Американската Асоциация за Тревожност и Депресия, пък конкретизират в каква степен то засяга световното население – цели 6 млн. души в зряла възраст, сред които 2,7% от населението на САЩ, не просто са преживели единични панически епизоди, но са диагностицирани с паническо разстройство.

Проблем на съвременното общество

Този тип тревожност постепенно придобива статут на особена психологично-емоционална епидемия, което навежда на мисълта за общ източник на “зараза”. Според някои специалисти, основни фактори са динамичният живот в големите градове и мегаполиси, според други – травматично събитие, провокирало соматизиране на проблемът, а физиологично заболяване и фамилна обремененост са по-рядко срещана, но възможна причина.

Едно е сигурно – паническата атака е източник на проблеми в личният живот не по-малко, отколкото в професионалният, а страдащите често проявяват хипохондрични симптоми. Сигурността, че телесното им и психическо здраве е в установените норми, разкрива истинският им проблем.

Психологът казва…

Причината за паническите атаки е много личен, много интимен, често – неизказан и именно поради тази причина – дълбоко соматизиран емоционален проблем. Соматизирането на емоционално неудоволствие или травматичен момент означава целевото му потискане чрез неосъзнаване. Конкретни ситуации обаче подчертават проблематиката пред пациента, който я възприема на подсъзнателно ниво. Отказвайки да приеме (осъзнае) фактите, той ги соматизира.

Според наблюдения на квалифицирани психолози, колкото по-близко е страдащият до моментът на осъзнаване (проблясък), толкова по-силни и съответно плашещи симптоми се пораждат в тялото. Според психологическите изследвания, тяхната роля в механизмът на разстройството е да изгради бариера между получаващият пристъп и осъзнаването.

В преобладаващ процент от случаите, осъзнаването на същинският проблем е по-болезнено за него дори от симптоматиката, въздействаща “смилащо“ върху тялото. Можем ли да наречем това състояние своеобразна психологическа “криеница”? И да, и не.

Ключовата дума е промяна, която е трудна за реализиране

Паническият пристъп е проблем със собствената личност. Той обаче ежедневно и ежечасно бива провокиран от множество външни фактори и дразнители, което усилва симптоматиката. Класификация на причините е невъзможна, защото те са строго индивидуални. В случаите, когато е установено, че те са психологични, специалистите в сферата препоръчват когнитивно-поведенческа психотерапия.

Сеансите са продължителен и нелек процес. В него чрез разговори, проведени с професионална методика, хората с паническо разстройство получават възможност да научат повече за себе си, да открият непознати мотиви в поведението си, и в най-успешните терапевтични процеси – да разкрият същинската причини за паник пристъпите си. Самите психолози посочват обаче, че “разкриването” се случва изключително трудно и че, колкото и неприятни да са, симптомите съхраняват психиката на пациентите. Осъзнаването би й се отразило прекалено натоварващо, защото налага много и сложни житейски промени.

Пациентът усеща това на подсъзнателно ниво и избягва този момент. Понякога пристъпите изчезват сякаш “магически“. Това е временна реакция и често е провокирана от външни промени в средата. Възможно е те завинаги да запълнят “липсващото звено“ за пациента. Истинското изчезване на симптоматиката е невъзможно. Симптомите са естествена психологична реакция и всъщност е признак за психическо здраве.  Те обаче се променят и отслабват, но това винаги е резултат от вътрешна трансформация на мисленето и възприятията.

Какво представлява пристъпът

Кой е най-големият ви страх и колко издръжливо е тялото ви? Мозъкът ви знае отговорите и на двата въпроса, така че паническите атаки са синхронизирани и към двете характеристики – веднъж чрез първопричината и после чрез  симптоматиката, тестваща здравето ви. Продължителността и честотата на симптомите е строго индивидуална – докато при някои хора те отслабват за 30 минути, други ги преживяват с една и съща интензивност в продължение на дни.

Истината е, че никой страдащ от паник атака не смята, че полудява в момент на пристъп, защото знае, че това няма да се случи. Мисълта, която поражда по-интензивен страх е, че тялото му трудно ще преодолее симптомите. А те са много и различни.

Първите минути са критични. Реакцията към отключващият фактор е различна при всяка паник атака. Преживели пристъпи хора казват, че ако телесният отговор е неовладяем в самото начало, то започват да се проявяват и други симптоми, и самостоятелният контрол става невъзможен.

ВИЖ ОЩЕ
рехабилитация

Възстановяване с интерферентен ток при костно-ставни заболявания и дегенеративни промени

рехабилитацияАктивното електричество е част от тялото ни, благодарение на невронната мрежа. Нервните импулси се генерират вследствие на външна и вътрешна възбудимост върху рецепторните клетки, а структурата и действието им силно наподобяват измененията, които предизвикват електрически заредените частици.

В човешкото тяло, тези импулси се разпространяват по невронните вериги чрез невронни разклонения – аксон и дендрит, както и между аксони и клетки. Свързвайки тъкани, органи, мускули и всички големи и малки системи, те изграждат най-значимата за телесното здраве комуникационна мрежа.

Интерферентният ток като рехабилитационен метод

Рехабилитация с провеждане на електрически импулси е медицинска физикална практика, възприемана от тялото като естествено биологична самокорекция. Тактилното провеждане на електричество с подходяща честота възстановява правилната биохимична комуникация между тъкани, органи и жлези с вътрешна секреция, която е в основата на идеалното психо-телесно състояние, познато като хомеостаза.

Специалистите физиотерапевти разчитат на физикални практики с апаратни импулси, чиито характеристики се регулират постоянно. Електроимпулсите са средство за потискане на остра болка, стимулация и възстановяване на трофиката (“хранене” на тъканите), корекция на мускулен тонус и релаксация. Галванизацията засилва локалното кръвообращение.

Модерен метод в електроимпулсната терапия, откриващ широко приложение в съвременната физиотерапия, разчитат на тъканната и мускулна телесна интелигентност, чрез която тялото самостоятелно “настройва” формата, модулацията и честотата на електровълните, проникнали през съответните рецептори. Сигналът се обработва от съответният дял на мозъчната структура и се модулира от нервната система, превръщайки се в неразличима част от нея. Такова е въздействието на интерферентните токове, които се отличават и с друго, особено полезно свойство.

Интерференция е термин, използван в различни научни сфери, а рехабилитацията е заинтересована от физичното обяснение. То обозначава наслагване на няколко (обикновено две) електрически вълни, които излъчват резултантна вълна с повишена или намалена амплитуда. Интерферентният ток е съответната резултантна вълна и обикновено се характеризира с модулация и честота, близка до тази на биологичните нервни импулси.

Предимства при приложение

Терапията с интерферентен ток (ИФТ) надгражда лечебната функция на нискочестотните електроимпулси с метода си на проникване. Тактилното внасяне на електровълни чрез интерференция позволява формиране на нискочестотната резултантната вълна в много по-дълбок участък под повърхностният епител, мускули и тъкани. Така се постига директно съприкосновение с травматичните зони, което е способно да повлияе дори дългогодишни патологични процеси.

Процесът се извършва чрез прикрепване към кожата на четири електроди, обвити с влажно хидрофилно покритие. Интерференцията на електричество се случва подкожно, при пресичане на вълните под ъгъл от 90 градуса, а участъкът на биоелектричният процес скоро демонстрира подобрение на структурата си.

Възможността от прилагане в точното местоположение на увреждането е най-голямото предимство на методът. Той оказва мощно влияние върху всички подкожни локални структури – мускули, меки тъкани, нерви, кости и стави.

 Излекуването с ток се постига чрез повишаване на локалното кръвообращение и изхвърляне на токсини и бактериологични агенти, прочистване на кръвоносните съдове, стимулация на периферната нервна система (ПНС) и коригиране на мускулният тонус. Електроимпулсите засилват възбудимостта на нервните рецептори и започва ускорено протичане на йони през клетъчните мембрани и съответно – активно производство на нервни импулси. Знаем, че здравата и отлично работеща нервна система повлиява положително всякакви телесни и неврологични патологии.

Полза от терапията при костно-ставни увреждания

Костно-ставните изменения се отключват от травми, хронични възпаления (ревматоиден артрит, бурсит), токсично натравяне, нарушени метаболитни функции, дегенерация на хрущялните тъкани, намалена костна плътност, а понякога и автоимунно заболяване. Нелекуваните изменения в опорно-двигателният апарат провокират развитие на допълнителни заболявания, често като компенсаторна реакция на влошената опорна функция, или като биологична реакция към прекомерната болезненост.

Болката в острият момент е причината за започване на рехабилитационна терапия, което е обичайна грешка. Болковият симптом е съпроводен и от редица други, ранното третиране на които предотвратява двигателни ограничения в бъдеще. Физикалната рехабилитационна програма оказва доказан терапевтичен ефект. Използването на интерферентен ток, концентриран точно върху локацията, причинила костно-ставното увреждане, е сред най-предпочитаните и мощни рехабилитационни методики.

ВИЖ ОЩЕ
хиперактивност лечение

Защо да предприемем подходящо за хиперактивност лечение

хиперактивност лечениеСветовната Здравна Организация (WHO) и Диагностичният Статистически Справочник (DSM 5) класифицират Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието като клинично отклонение със строго отличаващ се симптомокомплекс. Въпреки че е отличен като разстройство на вниманието в детска и юношеска възраст, според обективни медицински наблюдения и статистики, устойчивите му симптоми продължават да се проявяват и по-късно, в зрелите години на пациентите, които според WHO за момента са 4-6% от детското население в световен мащаб. Защо сложното, продължително и нееднозначно за хиперактивност лечение всъщност е най-правилната стъпка за всеки диагностициран? 

Медицинското лице на хиперактивността

Диагностиката на СДВХ е трудна, тъй като еднозначен физически тест, снимка  или резонанс не предоставят нужната информация. Изследването на симптоматиката продължава с месеци. Твърдението за проявата на синдрома през целият живот е напълно логично, предвид че установената причина за появата му е медицинска –  SPECT скрининг открива понижена активност на невроните и повишена концентрация на допамин в подкоровата област, отговорна за планиране и организация. Моторният кортекс е силно развит, докато челният дял и слепоочието са с намалена плътност и забавен с няколко години растеж, според общоприетите норми. Глюкозният метаболизъм съответно е с 8.1% по-нисък от установените норми.

Наблюденията са факти, които нямат стойност на диагноза, критерий за диагноза или симптом. Симптомите са основно поведенчески, като присъствието им трябва да е с продължителност повече от 6 месеца и те да са наблюдавани в няколко независими една от друга социални среди. А как възрастните проявяват хиперкинетичният си синдром и какъв тип лечение е подходящ за корекция на симптоматиката?

СДВХ при възрастни

Импулсивността, неспособността за водене на продължителен разговор, постоянната необходимост от движение, трудна организация и неспособност за спазване на срокове, раздразнителност, реактивност и склонност към честа промяна на социалната среда, местоработата и партньорските отношения,  са черти, намекващи за вероятно присъствие на синдромът.

Всъщност, притежаващите симптоматиката възрастни вероятно са в юношеска или следюношеска група и не за пръв път разпознават тези проявления у себе си. Хиперкинетичният синдром не е склонност, нито риск, нито пък вероятност. Той е неврологичен статут, който е част от тялото или не. Присъствието му може да се потисне временно, но не и да остави съмнение в истинността си. Симптомите на  повишена безцелна активност, неспокойствие и тревожност, импулсивност и неудовлетвореност са устойчиви, стабилни и характерни черти за носителят им, независимо от обкръжение, настроение и събития в личният му или професионалният живот. Симптоматиката се коригира и ограничава, с цел максимална социална адаптация, но не може да изчезне напълно.

Симптоми и лечение

Статистиката посочва, че 5% от възрастните страдат от хиперкинетично разстройство с нарушена концентрация. Също така е известно, че медикаментозното лечение отстъпва пред психотерапията, която съдейства на пациентите за постигане на баланс в емоционално отношение, което трябва да повлияе междуличностната комуникация и социалната активност. Тренира се справяне със ситуациите, които пораждат стрес у човек с хиперактивност, правят се опити за овладяване на прекалено активната моториката и организация на действията – първоначално в краткосрочен, а след време и в длъгосрочен план.

Все пак, балансирането на допаминовите и норепинефриновите невротрансмитери е доста трудно, тъй като намалените допаминови нива в някои мозъчни дялове и повишената им конецнтрация в други е неврологична особеност. Затова, предписването на медикаментозна терапия също не е рядко, още повече че лекарствата не предизвикват привикване и странични симптоми. Обикновено, това са препаратите, използвани за лечение на малките пациенти – метилфенидат, антихипертензивни и вазодилатиращи препарати (за стимулиране на оросяването), както и антидепресанти- селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI).

ВИЖ ОЩЕ
нарушена концентрация на вниманието

Кои психични и неврологични заболявания са придружени с нарушена концентрация на вниманието

нарушена концентрация на вниманиетоКакво означава нарушена концентрация на вниманието – отклонение от приетите норми в строежът на мозъчните дялове и нивото на транспортните невротрансмитери, осъществяващи пренос на сигнали с химическа консистенция. Те контролират почти всички функции и неврологични реакции на тялото, предизвиквайки стимулиране или възпиране от действие.

Симптоми на нарушената концентрация

Биохимичните причинители на отклоненията във вниманието водят началото си от първите годинки на детето и дори от кърмаческа възраст. Те провокират характерни отличителни симптоми, които не могат да бъдат дублирани с други и са идентични при всички носители на неврологичното отклонение на възраст над 3 г.

Част от тях са разсеяност, често забравяне на мисли и вещи, неспособност за фокусиране върху един или няколко обекта, за забелязване на детайлите от дадена конфигурация или тема, неумение за организация на времето и спазване на срокове, неумение за следване на инструкции. Често, тези характеристики са придружени с раздразнителност, тревожност и прекомерна физическа енергия и подвижност, които оказват допълнителен негативен ефект върху съсредоточаването.

Въпреки че се изявява чрез множество симптоми, слабото ниво на концентриране само по себе си също е симптом. То изявява органично, психично или психологическо неразположение, чието диагностициране и отстраняване ще премахне и присъствието му. Огромна грешка е да бъде приемано като личностна черта.

Диагностициране и причинители

Нарушаването на концентрацията, проявяващо се като устойчив симптом, достигащ определено ниво и интензивност, е клинично отклонение. “Диагностичният и статистически справочник” (DSM 4,5) обособява отделен подтип, който е част от Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ).

Неспособността за съсредоточаване обаче е част и от редица психиатрични заболявания, които се разгръщат чрез богата палитра симптоми, затова и постоянната разсеяност е най-слабо отличаващият се признак, чрез който биват забелязани. Психиатрията внушава известната максима, че сериозните заболявания, засягащи възприятията, мислите и поведението, са неосъзнати и остават незабелязани от носещият ги пациент. Психолозите пък твърдят, че организмът има прекрасно развита система за реакция на всеки външен дразнител, така че психиката да съхрани целостта си.

Липса на внимание може да е признак за неразположение и от двете категории, но при всяко положение, за да се определи като патологична, тя трябва да ограничава и възпрепятства ежедневната работоспособност и организация на дейности. Лесната умора след краткотрайна умствена дейност е нейна типична характеристика.

Доза психиатрия, психология и неврология

Слабата концентрация е неприятно и досадно неврологично отклонение при пациенти със СДВХ. Кои обаче са нейните психични и психологични причинители? Някои  са диагнози, които се установяват след дълго и подробно наблюдение от специалисти психиатри и психолози, но все пак – познанията в областта биха били от помощ на наш близък или приятел с комплексна симптоматика, която го обърква.

На първо място, психичните и неврологични заболявания са строго разграничени от науката и този анонс е важен, защото намалената способност за концентриране е симптом и на двете групи, и защото неврологичните отклонения също провокират богат симптомокомплекс от своя страна.

Психологичните предпоставки за рязко понижаване капацитетът на внимание са остър стрес и посттравматично стресово разстройство, като не бива да се пренебрегва приемането и злоупотребата с алкохол, опиати и психотропни медикаменти. Според специалисти медици, другите основни категории включват следните диагнози:

  • Психични болести – хранителни разстройства (анорексия, булимия и др.), депресия, гранично биполярно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, шизофрения;
  • Изменения на централната и периферна нервна система – множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, епилепсия, хидроцефалия, менингит, сънна апнея, безсъние и др;

Като немаловажна причина се открояват и ежедневните стресови фактори, добре разпознаваеми и характерни за гъсто населените градове, които затрудняват концентрацията в умерена степен. Друго устойчиво тяхно проявление е хроничната умора, апатия и понижен тонус. Специалистите поставят в тази категория силно замърсената околна среда, неправилното хранене и постоянно високите нива на стрес.

ВИЖ ОЩЕ
скенар

Панацея ли е Самоконтролируем Енерго-Невро Адаптивен Регулатор

скенарУредът СКЕНАР е програмиран за генериране и излъчване на електрически импулси с определена честота. Електрическата енергия е част от човешкото тяло, чиито неврони представляват сложна комуникационна мрежа, осъществяваща мигновена връзка помежду си чрез синапси – специални гънки (възли) в участъците на границата между две съседни нервни клетки (аксон и дендрит).

Нервният импулс като генератор на електричество

Сигналите, произвеждани в мембраната на невроните и познати като нервни импулси, се различават чрез създаване на електричен заряд върху въпросната мембрана – йонни канали, подвластни на биоелектрично напрежение, се активират за транспорт на йони, които стимулират скоростта на проводимост. Плътността на миелиновата обвивка около всеки аксон (нервно влакно) повишава скоростта на пренос на импулсите между синаптичните възли, вместо по-бавното транспортиране на импулс по цяла дължина на аксоните.

Ако сравним нервната система с електрическа верига, а електрическите импулси са информационен носител, миелиновите и амиелиновите С-влакна, отговарящи за продуцирането на лечебни невромедиатори като ендорфини, носят основна отговорност за провеждане на непрекъснат ток по веригата. За кого и за какъв тип заболявания е подходяща тази терапия?

С.К.Е.Н.А.Р. – принцип на действие

Руският уред, наречен Самоконтролируем Енерго Адаптивен Регулатор, извършва електроимпулсна стимулация през кожните рецептори. Той произвежда електрически импулси с широкоамплитудна честота, които се коригират по биологичен път от естествената среда в тялото и се настройват към нея, започвайки да генерират електромагнитни сигнали самостоятелно. Как тази процедура възстановява самолечебните сили на организма?

Внасянето на подобен на биологичният електрически заряд с ниска амперизация въздейства стимулиращо върху сетивните рецептори, което стимулира  генерирането на нови сигнали в нервните влакна. Всеки тактилно внесен електрически заряд се обработва в мозъчната структура, отговаряща се невроните, разпознавайки се като потенциален нервен импулс.

Амиелинизирани влакна и невропептиди

Кожното дразнение и появата на нови невронни импулси е свързано с активизиране на амиелиновите C-влакна, съставляващи повече от 70% от нервната система. “Събуждането“ им на свой ред провокира синтез на допълнително количество невромедиатори, които според медицински мнения, доказано регулират всички биохимични процеси в тялото. Знаем, че именно биохимичният микроклимат определя здравословният статус на цялостно ниво.

C-влакната са по-тънки от миелиновите влакна и се стимулират по-бавно и трудно, но електроимпулсният уред използва силата на биоелектричните сигнали. Продължителността и честотата на електроимпулсите е индивидуална за всеки пациент. Тя се определя чрез предварителна диагностика, извършена отново чрез въпросният уред.

Уникалните предимства на терапията

Процедурата е напълно неинвазивна и безвредна за тялото. Тя се прилага върху болезнени и проблемни участъци, а често и върху точките, определени от акупунктурата като крайни зони на т.нар. “енергийни меридиани”. Невронната мрежа отговарят за комуникацията между всички тъкани и органи в тялото, включително и реакцията на ендокринните жлези и имунният отговор. Адекватната комуникация между всички тях поддържа т.нар. хомеостаза, или състоянието на пълно здраве и  телесен комфорт.

Медикаментозната терапия, създадена за потискане на симптоматика, не е в състояние да контролира сложните биохимични и невронни връзки, които осигуряват здравето и жизнеността ни. Руският електроимпулсен апарат разчита на естествените самолечебни способности, които се оказват по-мощни от химичните препарати. Той доказва огромното значение на централната и периферна нервна система за всички жизнени процеси.

Панацея ли е?

В този контекст, електроимпулсните сеанси са вид панацея. Огромното им предимство е, че основната им цел е елиминиране на първоизточника, предизвикал дискмфортът/заболяването. Тя е подходяща за диагностика и облекчаване симптомите на вродени и придобити заболявания, инфекциозни и вирусни болести.

Ефективно болкоуспокояващо и имуностимулатор, тя е предпочитана поддържаща терапия при хронични диагнози и рехабилитация. Руският уред е добре познат с кинезитерапевтичните си свойства и разкрасяващ ефект върху кожата, който открива широко приложение. За максимален ефект се препоръчва провеждане на сеансите от квалифициран и дипломиран специалист, както терапевтите в холистичен център “Холимед“.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ