Състоянието, познато като нарушена концентрация, е усложнена форма на свойствената за някои хора разсеяност. То представлява патологична неспособност за съсредоточаване на вниманието върху един или няколко обекта (занимания) в достатъчно продължителен период. Когато не е породена от психо-емоционални проблеми, медикаментозна странична реакция или алкохолна и наркотична интоксикация, такава особеност е причинена от невробиологични особености на мозъка.
При такава неврологична бариера той е обикновено е с изменен строеж – някои дялове от крайния мозък са с намален в сравнение с нормалният размер и са изтънени (фронтален и страничен дял). Допаминовите рецептори са силно понижени – съответно и секрецията на този хормон, отговорен за мотивацията и концентрацията. Описаната мозъчна структура се наблюдава при категорията дефицит на вниманието – обособена диагноза на влошеното съсредоточаване.
Неспособността за съсредоточаване се отразява и върху ред други свързани невро-психологични реакции – разсеяност, липса на стимул, апатия, влошена краткосрочна памет, раздразнителност, неумение и нежелание за организация и планиране. Често тя се наблюдава с хиперактивно-импулсивно поведение в комбиниран синдром. Хората, които изпитват симптомите й самостоятелно обаче, обикновено са предразположени към кратки или по-продължителни периоди на депресия.
Тази невробиологична особеност често е следствие на изменения в мозъчната структура. Възможно е обаче и да е резултат от изключително голям брой физически диагнози. Кои заболявания биха могли да предизвикат патологично отслабено внимание?
Болести на нулевата концентрация
Отсъстващото внимание е симптом. Когато е част от физиологично състояние, винаги е съпроводено с характерен комплекс от симптоми. Нарушената микроциркулация и оросяване на мозъка например се проявява чрез влошена концентрация и памет, но и липса на енергия, световъртеж, зрителни проблеми, лошо кръвоснабдени и ледени крайници, главоболие и шум в ушите.
То е началният стадий на тежките мозъчно-съдови увреждания и на по-леките, от рода на хипотонията. Влошеното мозъчно кръвообращение в отделни мозъчни дялове впоследствие може да се усложни в хронично отслабено кръвоснабдяване, мозъчен кръвоизлив или исхемичен инсулт. Сърдечно-съдовите смущения (сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия и др.) също се проявяват неврологично с характерния симптом.
Затруднението при съсредоточаване се наблюдава и в началният етап на много сериозните прогресивни заболявания като Алцхаймер и мозъчен тумор. Преди да настъпят генералните изменения в мозъчната структура обаче, никой не би обърнал внимание на подобно усещане.
Някои автоимунни диагнози също го проявяват в началните си епизоди. Миотоничната дистрофия, свързана с влошена мускулна реакция, както и с обща слабост и атрофия на телесната мускулатура, е точно такова заболяване, както и левкодистрофията – нарушена структура на нервните влакна. Острите инфекциозни заболявания също присъстват като причина за този симптом. Това обаче е най-слабото проявление, с което ще почувствате мозъчният абсцес, менингитът, сепсисът или Лаймската болест.
Обратно – лошата концентрация е ясно различимо и продължително оплакване при ендокринни, чернодробни и бъбречни увреждания, което може да даде знак за нередности в тези органи. Хипогликемичният синдром, хипотиреоидизмът (понижена функция на щитовидната жлеза) и бъбречната недостатъчност се проявяват чрез тази нервно-психологична реакция.
Травматичните изменения в областта на гръбначният стълб и главата най-често се изявяват с влошена концентрация, липса на краткосрочна памет, световъртеж, замайване и гадене. Мозъчното сътресение, фрактурите и хематомите, включително и в гръбначният отдел, със сигурност причиняват тази реакция, особено ако състоянието е придружено с притиснати артерии и нервни влакна.
Симптом на хроничната умора
Никога не бива да забравяме, че затрудненото съсредоточаване се проявява най-често след недоспиване, физическо и психическо изтощение, емоционално сътресение или стресов епизод. Психо-емоционалното ни състояние най-силно повлиява тази способност. Няма как да сме концентрирани и продуктивни с един или поредица от посочените проблеми.
Бързата и трезва мисъл изисква достатъчно сън и почивка. Най-ефективният начин да възвърнете отслабената си концентрация е чрез достатъчно продължителна почивка. Релаксиращата обстановка и способността да “изключвате“ проблемите ще ви подарят завидна концентрация.
Хранене
Храната и веществата, които приемаме, са от изключително значение за мозъчните функции. Пълноценното хранене и хидратацията са най-добрият приятел на съсредоточеността и продуктивността. Те са с особено значение при поредица от изпити и продължителна умствена работа с голям обем информация. “Мозъкът трябва да се храни” казват специалистите и говорят в буквалния смисъл – мозъчните структури имат огромна необходимост от правилните хранителни вещества.
Липсата на витамини също се отразява върху концентрацията, паметта и способността за възпроизвеждане на информация. Нуждата от изключително полезната група В витамини често се проявява с неврологични и психосоматични смущения. B1 (Тиамин) регулира дейността на повечето органични системи, но е най-важен за вегетативната и централна нервна система, качеството на мозъчните функции, паметта и координацията. Той осигурява спокоен сън, добро настроение и висок тонус.
Житните, бобовите и оризовите култури съдържат изключително висок процент тиамин. Той се открива и в телешкото, говеждото и свинското месо, както и в черен дроб и дребни вътрешности. Яйцата, спанакът, ядките и бирената мая са другите концентратори на тази жизненоважна съставка. Разбира се, той може да се приема и под формата на таблетки. При понижен тонус и умора опитайте и ще се учудите от ефекта.
