Разсеяност и липса на концентрация са две приблизително еднакви състояния с различен произход. Разсейването като временна мисловна дезорганизация е често наблюдавано моментно отклонение. То се появява внезапно и изчезва също от самосебе си.
Разсеяност или неврологичен дефицит
Разсеяността се случва приблизително ежедневно при по-голям процент от хората. Проявите й се забелязват не само при активна заетост, когато мозъкът самостоятелно се открадва минути в режим “почивка“, но и съвсем спонтанно, при разговор с близък, и по време на пазаруване в супермаркета.
Изведнъж се оказва, че потокът от мисли е отклонил обичайната си посока, а думите на събеседника отекват в празното пространство. По същият изненадващ начин става ясно, че лични вещи са загубени или забравени неизвестно къде, а важни задачи са неусетно пропуснати.
Разсеяността често е последствие от психическа или физическа преумора, проблеми в емоционалният и социален живот. Някои хора са по-предразположени към появата й, но тя се появява също толкова изненадващо, както и отшумява, а засилената й степен обикновено е знак за преумора.
Постоянната липса на концентрация вече е установено отклонение от обявените за норми реакции относно различните свойства на вниманието, които се проявяват постоянно, във висока степен и смущават ежедневната работоспособност на човек. Те са няколко: обем, устойчивост, концентрация, разпределение и превключване на вниманието.
Управлението и контролът на всички тези аспекти подлежи на тренировка, въпреки че изявените проблеми обикновено се дължат на различен строеж на префронталният мозъчен дял и нарушен баланс на невротрансмитерите. Как практически се различава безобидната разсеяност от поведенческото отклонение?
Склонност към разсейване
Разсеяността възниква внезапно, поради няколко причини,но поведенческата форма на отклонението се проявява почти постоянно и много лесно, от огромен брой външни дразнители. Трудно се открива причина, която не провокира разсейване при хора с такъв дефицит.
Те се разсейват дори и от контакт с определен плат и от странични шумове като звукът на часовника, които не притесняват останалите хора, а после възстановят концентрацията си бавно и трудно. Тези хора не се стремят към умствени дейности, изискващи продължително съсредоточаване, тъй като са убедени, че извършването му не е по силите им.
Постоянно забравяне
Докато всеки човек понякога губи вещ или забравя за уговорена среща, то хората с медицински белези на трудно съсредоточаване често се отличават с хаотично ежедневие, заради пълната неспособност да установят порядък в личният график със задачи и планове. Дребните вещи се забравят изключително често, а сред задълженията и уговорките винаги има такива, които не са спазени. Тези проявления могат да се нарекат симптом, тъй като са неволеви и не зависят от желанието и усилията на човек.
Трудно превключване между две задачи
Превключването между два обекта на съсредоточаване се нуждае от известен период на адаптация. За хората с дефицит той е прекалено продължителен или изисква краткосрочна почивка. Тези особености не са свързани с характеристики като възраст, пол и сложност на задачата, а се проявяват с равномерна интензивност при почти всеки тип умствена активност.
По-нисък обхват на съсредоточаване
По правило, човешкото съзнание се концентрира без проблем и еднакво силно върху няколко обекта (задачи). Хората с вродени затруднения в тази област не успяват да обхванат повече от 2 такива обекти, а когато те са част от работните им задачи, изпълнението им е неефективно или пък се случва подчертано бавно, с протакане във времето. Координацията между слухово и зрително внимание също може да е отслабена, както и един от аспектите да е недостатъчно развит.
Тревожност и прекомерна физическа енергия
Мит е, че разсеяните хора са склонни към постепенно развитие на устойчиви прояви на дефицит на внимание, а ако такива се наблюдават, то те са последица от конкретни физиологични причини. Симптомите на клиничната разсеяност са следствие от неврологични изменения в строежа на мозъка, и се разпознават лесно по тревожните черти в характера, които може да липсват при човек със склонност към разсейване. Импулсивността и повишената необходимост от физическа активност също може да са признак на типичен случай на синдром на хиперактивност (ADHD).
Не бива да се забравя, че пикът на устойчивата концентрация, както и на останалите свойства на вниманието, се проявява на около 33-годишна възраст, след което интензивността им постепенно спада. Неврологичният дефицит също се повлиява от тази статистика.
