Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
Здравен Блог с полезни съвети и информация — Холимед
fade
534
blog,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive
Холимед  >   Блог

Блог с полезни новини и статии от Холимед



Лечение на парализа след инсулт

Лечение на парализа след инсулт – Мисията е възможна

Лечение на парализа след инсултГоляма част от пациентите, прекарали тежки исхемични или хеморагични инсулти остават парализирани. В зависимост от това кой център от мозъка е най-тежко поразен, парализата може да обхваща само едната ръка или по-голямата част от тялото. До скоро се смяташе, че уврежданията са трайни и неподлежащи на възстановяване, но някои алтернативни методи за лечение на парализа след инсулт показват, че мисията е напълно възможна.

Възстановяване и рехабилитация

След провеждане на спешните мерки за спасяване на пациента и ограничаване последствията от инсулта, идва ред на избора на рехабилитационен план за действие. Грижите се фокусират върху възстановяването на колкото е възможно повече функции, така че пациентът да може да води отново пълноценен и независим живот.

Щетите, нанесени от прекарания инсулт зависят от зоната на мозъка, която е най-силно засегната, както и от количеството на увредената тъкан. Когато ударът е засегнал дясното полукълбо, обикновено се наблюдава липса на чувствителност и двигателна функция в дясната част на тялото. Пораженията в левия дял могат да предизвикат не само парализа на лявата страна, но и говорни нарушения.

Лекуващият лекар-невролог обикновено препоръчва по-стриктна рехабилитационна програма, с която пациентът би могъл да се справи, като се вземат предвид неговата възраст, общото здравословно състояние и степента на увреждане. Решаващия фактори за избора на терапия са също начинът на живот, приоритетите на пациента и наличието на близки, които да се грижат за него.

Електроимпулсна терапия като ефективен лечебен метод

Електростимулацията дава отлични резултати при пациентите с различна степен на парализа след прекаран исхемичен инсулт. Електроимпулсната терапия е процедура, провеждана в много клиники, включително частни, където фокусът пада върху алтернативните (не-конвенционални) методи на лечение.

Ползите от електростимулацията са безспорни. Електрическите импулси помагат за възобновяване дейността на увредените нервни връзки, като по този начин се подобряват двигателните умения, намалява се изтръпването в крайниците и се ограничават множество други странични ефекти на инсулта.

Терапията включва поставяне на електроди върху кожата, чрез които се изпращат електроимпулси към мускулите и нервите на парализираните крайници. Провежда се единствено от опитен физиотерапевт, способен да определи точния вид и интензитет на терапията, така че да се повлияят в максимална степен различните увреждания – парализа, слабост, болка или сензорни проблеми.

Процедурата може да предизвика дискомфорт у отделни пациенти, но в никакъв случай не бива да бъде болезнена. За да се избегне неудобството за болния, обикновено се прибягва към по-нежно въздействие, но в отделни случаи може да се окаже по-удачно да се приложи е-стимул с по-висок интензитет.

Съществуват множество видове електрически стимулации, подходящи за лечение на парализа у пациенти с прекаран инсулт. Сред тях са:

  • Невромускулна – прилага се за укрепване на мускулите и възстановяване на двигателната активност на парализирани или отслабени крайници;
  • Функционална – Това е тип невромускулна стимулация, който обикновено се включва в рехабилитационната програма;
  • Транскустантна нервно-мускулна – помага за облекчаване и управление на болката;
  • Йонофореза – Този тип e-стимули се използват за прилагане на лекарствени средства;
  • Интерферентен ток – Електродите се поставят в Х-образна позиция, за да си въздействат помежду си, което позволява постигане на по-висока интензивност.

Най-често прилагания вид електроимпулсна терапия включва комбинация от нервно-мускулна и функционална стимулация. Тя обаче не бива да бъде пасивна, а пациентът трябва да взема активно участие в своето лечение. Физиотерапията след мозъчен удар е най-ефективна, когато включва комбинация от електроимпулси и физически упражнения, защото помага за възстановяване на връзката мозък-мускул.

ВИЖ ОЩЕ
Остеохондроза на шийните прешлени

Остеохондроза на шийните прешлени – симптоми и възможности за лечение

Остеохондроза на шийните прешлениОт остеохондроза на шийните прешлени страдат все повече хора в млада и активна възраст, въпреки че състоянието се смята за предимно дегенеративно заболяване. Болки и затруднено движение в областта на врата и раменете би трябвало да ви насочат и към тази възможна диагноза, в случай че симптомите не отшумят след известен период на почивка.

Причини и симптоми

Остеохондрозата настъпва вследствие на износване на хрущялната тъкан в гръбнака с възрастта. Хрущялът губи водния си компонент, което от своя страна води до намаляване на микроелементи, съставящи влакнестия пръстен на дисковете. Променя се височината на междупрешленните дискове, състоянието на тъканите около прешлените също се променя.

Възниква възпаление, а вътрешното налягане, предизвикано от възпалението започва да дразни гръбначните нерви, което причинява силна болка и често намаляване на двигателната функция в засегнатата област. На първо място, цервикалната остеохондроза е свързана с недостиг на мускулно натоварване.

Днес младите хора все по-често се сблъскват с този проблем, следователно вината е в заседналия начин на живот, свързан основно с продължителното време прекарано пред компютъра. Остеохондрозата на шийните прешлени причинява значителен дискомфорт и влошава качеството на живот. За щастие има симптоматично лечение, подобряващо състоянието на болните.

Сред основните причини за възникването на това състояние е стареенето на тялото, вследствие на което се увреждат хрущяла и костите. Други фактори, насърчаващи развитието на цервикална остеохондроза са:

  • Хиподинамия – недостатъчна физическа активност;
  • Метаболитни нарушения;
  • Солни отлагания – остеофити;
  • Дефицит на витамини;
  • Небалансирано хранене;
  • Силно натоварване на гръбначния стълб.

Рисковите фактори включват също наследственост, наднормено тегло, постурално увреждане, автоимунни заболявания, хипотермия на шийката на матката, хормонални нарушения. Симптомите могат да бъдат свързани и с постоянното носене на обувки с висок ток и плоски стъпала. Бременните жени също са изложени на риск.

Проявите на цервикална остеохондроза се различават от другите, тъй като този отдел на гръбнака се характеризира с по-голяма мобилност и е подложен на значителни натоварвания. Това се дължи и на анатомичните особености – шийните прешлени са много близки и имат по-тънка структура.

По протежение на шийния отдел на гръбначния стълб има множество мускули, които държат и контролират положението на главата. Всяко травматично изместване на прешлените е придружено от остра силна болка. Възстановяването на шийния отдел на гръбначния стълб е най-трудното по отношение на физическата терапия.

В началото състоянието е придружено от симптоми като: болка във врата, изтръпване на пръстите, слабост в мускулите на ръката, ограничаване на амплитудата на движенията във врата, главоболие. Първоначално симптомите са малко забележими и пациентите може дори да не подозират за заболяването си, свързвайки дискомфорта с умора.

Постепенно болката става по-силна. Притискане на артерия би могла да причини замайване. В по-късните стадии на заболяването, когато циркулацията към малкия мозък е нарушена, може да се стигне до влошаване на зрението и слуха. Сред признаците на заболяването са още гръбначни, радикуларни и рефлексни синдроми.

Възможности за лечение

С навременното откриване на заболяването, лечението обикновено е консервативно. Добри резултати могат да бъдат постигнати само с индивидуален и цялостен подход, състоящ се от възстановителна кинезиотерапия, тракционно-декомпресионни сесии в IP Cypress, терапевтичен масаж, физиотерапия. През този период пациентът трябва да избягва тежка физическа активност.

Физиотерапията започва веднага след назначаването на такъв лечебен метод от лекуващия лекар. След завършване на лечебния курс, упражненията трябва да се извършват самостоятелно у дома, но най-добре се правят под ръководството на квалифициран физиотерапевт.

В ситуации, когато определени симптоми могат да застрашат живота на пациента (нарушена дихателна функция, нарушено зрение, свръхчувствителност), може да се наложи операция. За щастие подобни ситуации са редки, но все пак болестта трябва да се атакува навреме. За профилактика на остеохондроза на шийните прешлени се препоръчва пациентът да прави упражнения ежедневно, да води активен начин на живот и да се храни правилно.

Напълно е възможно неразположенията да се преодолеят още в самото начало от развитието на болестта, затова е важно лечението да започне навреме. Препоръчва се хората, които са предразположени, да се подлагат на редовни прегледи. Остеохондрозата може да се появи с леки симптоми, но болката в никакъв случай не бива да се толерира.

ВИЖ ОЩЕ
поясна лордоза

Какво е поясна лордоза и кои са възможностите за лечение

поясна лордозаЛумбалната, или така наречената поясна лордоза е най-често срещаният вид гръбначно изкривяване. Деформацията може да засегне хора от всяка възраст, но най-опасна е сред подрастващите, тъй като може да окаже влияние на общото им физическо развитие – това на гръбначно-костната система и на вътрешните органи.

Какво представлява?

Гръбначният стълб на всеки човек има няколко естествени извивки – в областта на врата, горната част на гърба и долната, поясна област. Извивките, оформящи структурата на гръбнака, се наричат лордозни (шията и кръста) и кифозни (в зоната на плешките). Те имат специфично предназначение и редица функции, сред които:

  • Да абсорбират шока;
  • Да поддържат тежестта на главата;
  • Да подравняват гръбнака и таза в една линия;
  • Да стабилизират и поддържат гръбначната структура;
  • Да способстват гъвкавостта при навеждане и усукване.

Лордозата е гръбначна деформация, засягаща естествената лордозна крива в скелета на даден индивид. Когато извивката е по-голяма от нормалното и насочена навътре, се касае за лордоза. В зависимост от това дали засяга шията или долната част на гърба, тя бива цервикална или лумбална (поясна). Всяко изкривяване оказва прекомерен натиск върху гръбначния стълб, причинявайки болка, дискомфорт, а в по-тежки случаи повлиява двигателната способност.

Кога състоянието буди тревога и какви са прогнозите?

Диагностицирането на поясна лордоза е съвсем лесно, и дори не е нужна оценката на специалист, за да се разбере, че става въпрос за аномалия. Един прост тест, който всеки би могъл да проведе у дома, ще му посочи съответния отговор. Когато човек е легнал по гръб на твърда повърхност, в областта на кръста се получа свободно пространство, в което всеки може да си вкара ръката. По-голямото пространство е индикация за лордозна крива.

Лечението на лордозата зависи от това колко сериозно е изкривяването и какво го е предизвикало. Има съвсем минимално медицинско притеснение, ако извивката в поясната област се обръща при навеждане напред, но ако се запазва, обезателно трябва да се потърси консултация със специалист. В повечето случаи с физиотерапия и ежедневни упражнения, състоянието може да се контролира.

Най-често срещаният симптом на поясната лордоза е мускулната болка, заради необичайния начин, по който гръбнака се извива при навеждане. Мускулите се разтеглят в различни посоки, което им причинява стягане и дори спазъм. Намалената подвижност е също симптом на лумбалната лордозна деформация.

Други съпътстващи симптоми са: изтръпване на крайниците и кръста, скованост, стрелкаща болка, като при електрически удар, понижен контрол на пикочния мехур, слабост и намален контрол над мускулите. Освен на база симптоматиката, диагностицирането на лордозата става чрез физически преглед и рентгенова снимка, която да покаже точния вид и параметрите на изкривяването.

За щастие, повечето хора с поясна лордоза не се нуждаят от медицинско лечение. Как ще се процедира в дадения случай, зависи от големината на кривата и наличието на съпровождащи проблеми. Лечебният план в най-общия случай включва: медикаменти за овладяване на болката и отока, прием на витамин D за подобряване на костната структура, и носене на корсет – за децата и юношите.

Определени пациенти са съветвани да редуцират своето тегло, за да се облекчи гръбначния стълб и се подобри стойката. Отлични резултати дава ежедневната физиотерапия за укрепване на мускулите и обхвата на движението. Упражнения, препоръчани от опитен терапевт, включително във водна среда, помагат да се поддържа мускулния тонус. Оперативна намеса е нужна само ако лордозата причинява неврологични проблеми.

ВИЖ ОЩЕ
преднокоренчева увреда лечение

Преднокоренчева увреда – профилактика и лечение

преднокоренчева увреда лечениеПредкоренчева увреда е състояние, съпътстващо различни заболявания на гръбначния стълб. Възможностите за профилактика и лечение до момента залагат основно на методите на физиотерапията. Въз основа на това доколко засегнат е даден нерв, се прави избор относно вида и продължителността на лечебната програма и се определя броя на подходящите терапевтични сеанси.

Симптоми и възможности за облекчение

Важно е да уточним, че предкоренчевото увреждане може да възникне като вторичен ефект от друго, по-сериозно гръбначно заболяване. Засяга предимно пациенти със сколиоза, дискова херния, ишиас, фрактури на гръбначен стълб и т.н.  Почти винаги се касае за скованост, липса на чувствителност и болка, но в случая по-сериозният проблем е, че може да се понижи драстично подвижността на болния.

При хернирал диск и изместване на гръбначните прешлени, се получава притискане на гръбначния канал, където са разположени нервните коренчета. Те осъществяват връзката между гръбначния мозък и долните крайници. Обикновено се касае за предкоренчева увреда на тораколумбалния сегмент на ниво L5, като засегната е само едната страна или двустранно.

Симптомите не са много различни за болшинството пациенти, като в общия случай включват: болка в тазобедрената става, изтръпване на единия или и на двата крака с изразена слабост и невъзможност да се стои изправен продължително време. Болките се усилват при изправяне, а нерядко се касае и за трудно преобръщане в легнало положение.

Възможностите за лечение на предкоренчево увреждане включват медикаменти, физиотерапия, а в по-тежки случаи с риск от трайно инвалидизиране, може да се наложи и хирургична намеса за освобождаване на компресирания нерв. Когато състоянието е в напреднал стадий, прогнозите за бързо и трайно излекуване са минимални.

За да се говори за ефективност на лечебната програма, е необходимо преди всичко да се въздейства на основното заболяване или деформация, довело до увреда на корена на нерва. Когато се касае за състояния като кифоза и сколиоза, е важно да се работи върху корекцията на гръбначния стълб. Това може да стане с носене на корсет, с упражнения за укрепване на гръбначните мускули и с приучаване към правилна стойка.

Медикаментите, назначавани за облекчаване на състоянието на пациенти с предкоренчева увреда, могат да включват както противовъзпалителни лекарства, така и витамини от група В и анестетици. Инжектирането на кортикостероиди в някои случаи намалява възпалителния процес. Болкоуспояващите биха могли да бъдат препарати от групата на аналгетиците или по-силни, назначени от лекуващия лекар.

Физиотерапията е най-доброто решение за подобряване на състоянието на хората с почти всички видове гръбначни заболявания. Тя обикновено включва различни видове упражнения, които целят да укрепнат мускулите, изграждащи поясния мускулен корсет, както и да подобрят стойката и позицията на тялото в седнало положение.

За подобряване подвижността на гръбначните прешлени в засегнатия сегмент, е важно упражненията да натоварват директно въпросната лумбална зона. Специфичните тренировки могат да се провеждат с тренажор, както и във водна среда (аква-гимнастика), когато чувствителността и подвижността на крайниците е силно понижена.

Слаботоковите електрически импулси показват висока ефективност в стимулиране електропроводимостта на нервните окончания. В това отношение електроимпулсните терапии дават много добри резултати в лечението на предкоренчева увреда. Понякога още след първите сеанси се наблюдава подобрение в състоянието – изтръпването и болките при движение намаляват, което води до възстановяване на двигателната функция, често до максималния ѝ обем.

ВИЖ ОЩЕ
ръбови остеофити

Ръбови остеофити – дегенеративно изменение, което се повлиява добре с подходящите методи на лечение

ръбови остеофитиОшипяването (Остеофитоза) измъчва по-голямата част от хората в напреднала възраст (над 50г.), но не е изключено да се появи и в по-ранна възраст. Сред множеството видове шипове, се срещат и така наречените ръбови остеофити. Те са също екзостози (костни израстъци), само че обхващат ръбовете на ставите. Могат да причинят от лека болка до схващане и обездвижване на ставно-костната връзка в даден участък от скелета.

Какво води до тяхната поява?

Шиповете са най-често симптом на дегенеративното увреждане на ставния хрущял. Срещат се почти винаги при хора с Остеоартроза. Сред причините за атипичното разрастване на костна тъкан спадат: възрастови изменения, травми, възпаление на съседни костно-ставни структури, дефицит на определени хранителни вещества, недостатъчна физическа активност, генетична предразположеност.

Остеофити, включително ръбови могат да се появят и вследствие на автоимунни заболявания, какъвто е ревматоидният артрит. Формирането на костните образувания започва след като костният хрущял бъде увреден. Хипертрофията е отговор на организма, при който костта се опитва да се адаптира към настъпилите изменения.

Какви са възможностите за лечение и облекчаване на болката?

Остеофитозата е по-често хронично състояние, което е възможно да бъде и оперативно третирано, в случай че костният израстък притиска нерв или няколко съседни нерва, и по този начин пречи на движението. Тъй като появата на всеки вид, включително на ръбова остеофитоза, се дължи на износване на ставите, се приема, че не може да се говори за окончателно лечение.

За жалост все още не съществува медикамент, показал способност успешно да повлиява болестния процес, тоест да направи състоянието обратимо. И понеже болката е основен симптом на ошипяването, медикаментозната терапия е насочена основно в посока овладяване на болезнения процес.

Обикновено на прицел са както болката, така и възпалението, което я причинява. Добри резултати в това отношение дават някои нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероидите и медикаментите от групата на хондропротекторите. В последните години се установи мнението, че започнати в най-ранния етап, хондропротектори като Флексен могат да забавят дегенеративните изменения на хрущяла.

Физиотерапията и по-конкретно кинезитерапията е един от най-добрите лечебни методи, защото помага чрез движение да се възстанови нормалната функция на опорно-двигателния апарат и да се забавят процесите на стареене в костно-ставния хрущял. С помощта на добър кинезитерапевт, който на база множество функционални тестове да определи моментното ви състояние, ще може да се създаде индивидуална програма, която да даде отлични резултати.

За да се подобри мускулният тонус и подобри ставната подвижност, са нужни около 10-15 процедури, проведени от кинезитерапевт. Той е този, който на база индивидуалното състояние, може да определи дали да се стимулира и проводимостта на периферната нервна система. Кинезитерапията работи в няколко посоки. Тя засилва мускулите на крайниците и около гръбначния стълб, и спомага за поддържането на правилна стойка.

Терапията е добре да започне с лечебен масаж, който да подобри кръвоснабдяването на меките тъкани и да намали мускулния спазъм. Прилагат се специфични техники, които да увеличат двигателния капацитет, като отпуснат скъсените мускули.

При засегнати нервни връзки, заради ръбови и други остеофити, е възможно да се проведе и курс с електроимпулсна терапия. Шиповете не могат да бъдат окончателно лекувани, но за щастие, симптомите подлежат на ефективно облекчение с добре изготвена терапевтична програма.

ВИЖ ОЩЕ
междуребрена невропатия

Причини, симптоми и лечение на междуребрена нервопатия

междуребрена невропатияИнтеркосталната невралгия, позната още като междуребрена невропатия е за щастие рядко срещано неврологично заболяване. Проявява се с болка в областта на гръдния кош, тъй като обхваща хода на междуребрените нерви. И понеже симптоматиката често пречи да се постави ранна диагноза, тук ще разгледаме нейните особености – причини, симптоми и начини на лечение.

Какво причинява състоянието?

Причините за възникването на междуребрена невропатия включват: възпаление, увреждане и компресия на интеркосталните нерви. Доста често междуребрена невропатия се появява след торакотомия, понеже за жалост, не винаги е възможно да се избегне увреждане на интеркосталните нерви и мускулите между ребрата.

Голям брой заболявания и състояния причиняват неврологичното увреждане. Невралгията може да се появи вследствие на травми и възпалителни процеси, обхващащи нервите, мускулите, хрущялите и сухожилията в областта на гръдния кош и средния сегмент на гръбначния стълб. Херпес-Зостер, тумори и постоперативни сраствания на тъканите, също са сред възможните причини.

В зависимост от причинителя, междуребрената невропатия може да отзвучи спонтанно, но в повечето случаи се налага лечение. Усложненията, които биха могли да възникнат при нелекувано или лошо лекувано такова състояние, са доста на брой и в повечето случаи драматични. Възможно е невралгията да предизвика дихателна недостатъчност и респираторен арест, както и пневмония, обездвижване на торса и раменете, и хипоксия (понижени нива на кислород в кръвта), заради понижения дихателен капацитет.

Симптоми и диагностика

Болката е основен симптом на интеркосталната невралгия. Симптомите са обикновено епизодични и включват остра или тъпа, постоянна болка, разпространяваща се по хода на нервите в гръдния кош. Болезненото усещане често се повишава при резки движения, натоварване и навеждане на торса с усукване.

Понякога болката може да обхване коремната кухина, ръката, рамото и гърба. Състоянието би могло да се прояви и с треска, скованост, изтръпване и сърбеж – симптоми, характерни за редица други заболявания и състояния, което често затруднява диагностицирането. Не е изключено лекуващият лекар да се осъмни за сърдечен арест или за белодробен проблем, заради сходната симптоматика.

Как се поставя диагноза междуребрена невропатия? Диагнозата не би представлявала проблем за опитен невролог, който ще снеме подробна анамнеза и ще назначи необходимите неврологични изследвания. В някои случаи може да се наложи да се прибегне към средствата за изобразителна диагностика – рентгенография, компютърна томография или ЯМР.

Методи на лечение

Методите на лечение се определят от типа и степента на увреждане на итеркосталните нерви. Както обикновено, терапията включва медикаменти за овладяване на възпалението и болките. Това могат да бъдат нестероидни противовъзпалителни средства (Ибупрофен, Напроксен, Индометацин).

Невропатии, причинени от херпес Зостер налагат третиране с Ацикловир и фамцикловир. В някои случаи се назначават кортикостероиди, за да се намали рискът от развитие на пост-херпесна невралгия. В отделни ситуации добър резултат дава приемът на антихистамини и антидепресанти. Определени антивирусни лекарства показват добра ефективност в понижаване тежестта и продължителността на симптомите.

Методите на алтернативната медицина също не бива да бъдат отхвърляни като адекватен лечебен прийом. Алтернативните терапии включват широк набор от физико-механични методи на въздействие. Сред тях са: акупунктура, масажи и физиотерапия, включително физически упражнения и електроимпулсна терапия.

Лечението би могло да даде отлични резултати, ако с него се заеме опитен и добре обучен физиотерапевт. Времето, необходимо за окончателно излекуване (доколкото е възможно), е индивидуално и зависи от вида на увреждането и продължителността на симптомите.

ВИЖ ОЩЕ
Полиневропатия – диагностика

Полиневропатия – диагностика и възможности за лечение

Полиневропатия – диагностикаМетодите, помагащи да се извърши прецизна по отношение наличието на полиневропатия диагностика, са няколко, всеки от които може да даде категоричен отговор. Състоянието засяга милиони хора по света, повечето от които са го придобили вследствие на диабет или друго неврологично заболяване. Какво представлява, как се диагностицира и какви са методите на лечение? На тези въпроси ще опитаме да отговорим в следващите редове.

Какво представлява?

Полиневропатията представлява състояние, при което са увредени множество периферни нерви. Периферни са всички нерви, намиращи се извън главния и гръбначния мозък. Тяхната функция е да предават информация между централната нервна система (ЦНС) и всички останали части на тялото.

Това тежко, увреждащо неврологично заболяване изисква навременна диагностика, за да може в минимален срок да се започне терапия, която да ограничи задълбочаването на проблема. Полиневропатията не действа избирателно. Тя може да засегне нерви, отговорни за чувствителността (сензорна невропатия), за движението (двигателна невропатия) или и двете (сензомоторна невропатия).

Нерядко невропатията поразява автономните нерви, отговорни за контролирането на важни функции като храносмилането, пикочния мехур, кръвното налягане и сърдечната честота. Всъщност, съществуват над 100 вида периферни невропатии, и болшинството от тях са полиневропатии. Всеки тип се класифицира според вида на увреждането, причина за появата и симптомите, с които се проявява.

В неврологията се разглеждат три основни типа:

  • Хронична симетрична периферна невропатия. Повечето полиневропатии са хронични и се развиват в продължение на месеци;
  • Множествена мононевропатия: На лице е увреждане на поне две отделни нервни зони;
  • Остра симетрична периферна невропатия: За щастие рядко срещана. Най-честата причина за появата е синдром на Гилен-Баре, състояние, което може да бъде фатално.

Някои невропатии могат да се развиват в продължение на години, но други стават тежки в рамките на дни и дори часове от възникването.

Как се диагностицира?

Понякога е лесно, но понякога напълно невъзможно да се извърши ранна диагностика на състоянието, освен ако не се провежда скрининг – фамилна анамнеза при генетична предиспозиция към полиневропатия. Диагнозата се базира на медицинска анамнеза, физикален преглед и неврологична оценка.

Вземат се предвид ръста и теглото на пациента, както и пулс, кръвно налягане и телесна температура. Сърцето, белите дробове и коремът също могат да бъдат проверени, за да се изключат алтернативни физиологични причини. Възможно е да се назначат кръвни тестове за диабет, функция на щитовидната жлеза, имунната функция, недостиг на хранителни вещества и друг вид фактори, които могат да са причина за полиневропатия.

Почти винаги се провеждат няколко прости теста за проверка на рефлексите, мускулната сила, чувствителност към температура и други сензорни функции, координация и стойка. Диагностика с медицинска апаратура дава най-прецизни резултати, като това включва: ЯМР и СТ сканиране, електродиагностични тестове и биопсии.

Лечение

Невролозите са категорични, че лечението на полиневропатия трябва да бъде насочено в няколко посоки – да се следят процесите на основното заболяване, да се коригират съществуващи хранителни дефицити и да се облекчат симптомите. Лечебният план най-често включва медикаментозни и други медицински терапии и процедури, а все по-често и алтернативна медицина.

Лекарствата за полиневропатия се назначават на база заболяването, причиняващо увреждането, например инсулин при диабет и тироидни хормони за хипотиреоидизъм. Болкоуспокояващи и кортикостериодни противовъзпалителни медикаменти редовно придружават лечебната програма.

Медицинските процедури обикновено включват: Транскустантна електро-стимулация, плазмен обмен (взема се кръв, от която се отделят антитела и други кръвни протеини, след което плазмата се влива обратно), терапия с имуно-глобулин, физиотерапия (за подобряване на мускулния тонус и координацията). Когато невропатията се дължи на притиснат нерв, операцията е удачно решение.

Алтернативната медицина предлага също някои ефективни методи за подобряване на състоянието. Те могат да се прилагат самостоятелно или като допълващ основното лечение курс. Най-добри резултати до момента са показали акупунктурата, хиропрактиката, масажите и медитацията.

ВИЖ ОЩЕ
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ