Гръбначно изкривяване (Сколиоза) у възрастните хора може да настъпи в резултат на различни медицински състояния, а пациентите да проявят хетерогенна група симптоми. Голям брой етиологии причиняват гръбначна деформация, но симптоматиката е винаги свързана с прогресивна, асиметрична дегенерация на гръбначните елементи, потенциално водеща до компресия на нервите, намиращи се в близост.
Симптомите и клиничната проява на състоянието варират. Възможно е болестта да се прояви като прогресираща деформация, аксиална болка в гърба и неврологични проблеми. Изкривяването на гръбнака се наблюдава предимно у възрастни хора около 55-64 годишна възраст. Тъй като продължителността на живота се увеличава прогресивно, не е странно, че именно застаряващото население, е групата, страдаща от болезнени гръбначни състояния, изискващи адекватна лекарска намеса.
Единствена възможност ли е хиругията?
Изборът между оперативно и неоперативно лечение на възрастовото деформиране на гръбначния стълб, се базира на вида и тежестта на симптомите на пациента, а също и на степента на риска от потенциални интервенции. Дегенеративното изместване на гръбначната ос, е прогресиращо заболяване, а редица фактори могат да ускорят процеса.
Пациентите с предходна гръбначна деформация и тези с отслабени гръбначни връзки, дължащи се на остеопороза или остеопения, са изложени на повишен риск от бързо изкривяване, тъй като тези фактори намаляват гъвкавостта на гръбначния стълб и увеличават степента на натоварване на гръбначните прешлени.
Наред с изброените до тук усложнения, трябва да добавим и атрофията на параспиналните мускули с възрастта, което допълнително отслабва вторичната динамична опора на застаряващия гръбнак. Болестта на Шуерман е добре известна причина за гръдна кифоза, възникваща в резултат на загуба на височина на вентралното тяло на гръбнака и стесняване на вътрешното пространство на диска.
Гръбначната деформация, в комбинация с ускорената дегенерация на диска и повишеното вътре-дисково налягане, може да доведе до прогресивно изкривяване, придружено от остра болка. Начините на третирането на състоянието могат да бъдат два – оперативен и неинвазивен.
Неоперативни методи
Неоперативното лечение на гръбначно изкривяване включва:
- Физиотерапия – назначава се специална програма от физиотерапевтични процедури;
- Спинални манипулации;
- Фармакологични средства за облекчаване на симптомите;
- Използване на ортези или скоби;
- По-инвазивни манипулации – епидурални стероидни и ставни инжекции.
Всяка програма се избира спрямо индивидуалното състояние на болния, след провеждане на серия от задълбочени диагностични процедури с подходяща апаратура. Задължително условие е да се изключат всички вероятни усложнения, характерни за всеки от изброените прийоми.
Хирургия
Към оперативна корекция на сколиозата се пристъпва, когато пациентът е с прогресиращи симптоми, които не са повлияни от неинвазивното консервативно лечение. Възможностите на хирургията обикновено включват декомпресия и инструментална стабилизация в предната, задната част или комбинирано.
Детайлите на хирургичната процедура се основават на местоположението на патологията и симптомите на конкретния пациент. Честотата на усложненията след операция е значителна, поради което е редно да оперативната намеса да се обмисли внимателно, особено когато се касае за хора с коморбидност (личностни разстройства) и риск от усложнения.
Операция или не?
Преди около десет години специално внимание бе отделяно на лечението на гръбначно изкривяване при деца и юноши. Хирургичната намеса се избягваше от болшинството хирурзи, когато се касаеше за възрастови деформации на гръбнака. Причината за това, е че при възрастните се наблюдава по-висока периоперативна заболеваемост и повишена честота на неврологични дефицити.
Поради съотношението риск/полза, сколиозата се е третирала с консервативни, неоперативни методи. Последните постижения в хирургичната техника, инструментариума, неврологичния мониторинг, както и подобреното диагностично изобразяване, периоперативната анестезия и интензивните грижи, доведоха до по-често прилагане на хирургично лечение при пациенти с възрастови деформации.
Днес грижата за възрастните пациенти, страдащи от Сколиоза става все по-важна, поради нарастващите очаквания към степента на активност и функционалност при тях. Наблюдава се ръст както на неоперативните лечебни методики, така и на хирургичните интервенции за корекция на гръбначните изкривявания с все по-висока успеваемост и на двете.
Решението кой от двата начина да бъде избран е трудно и за хирурга и за пациента. То се базира на редица фактори, включително прогрес на заболяването, болка, функционални ограничения, социални проблеми и мащабите на потенциалната операция.
У хората с влошено общо здравословно състояние е повишен рискът от пре и постоперативни усложнения. Те обичайно се насочват към консервативните методи за корекция на деформацията, сред които са и някои дялове на алтернативната медицина. С навреме започната и правилно проведена физио и невротерапия, тяхното състояние може да се подобри значително, а болката да изчезне напълно.
Голям брой от засегнатите от Сколиозата имат и друг съпътстващ проблем – затлъстяването. Пациенти с повишен индекс на телесна маса не отговарят на условията за провеждане на хирургична корекция. Донякъде причината се дължи на факта, че затлъстяването би могло отчасти да прикрива клиничното проявление на деформацията.
Базираният на доказателства подход за клинично взето решение в медицината претърпя значително разширение в последните години. То включва и опит да бъдат сравнени ползите от двата вида лечебни методики – консервативна и радикална. На този етап все още липсва окончателни данни в полза на едната и другата методика.
Практиката е, на асимптоматични пациенти с гръбначно изкривяване да се препоръчват формални мерки за предотвратяване прогреса на болестта. Неоперативните интервенции включват йога, физиотерапия, хиропрактична манипулация и други рутинни процедури за поддържане нивата на болка в нормални стойности и подобряване качеството на живот като цяло.
