Диагнозата инсулт не изисква продължителни размишления и изследвания. Тя оповестява присъствието си доста безцеременно и с остри симптоми, или с незабележимо неразположение, което се засилва постепенно и прогресивно. Симптомите индикират животозастрашаващ процес, който представлява разкъсване или запушване голям или среден кръвоносен съд, последван съответно от спиране на кръвотока в областта (перфузия).
Процесът се отразява на цялото тяло, възпрепятствайки естественият приток на кислород и глюкоза към главния мозък. Загиналите мозъчни клетки оставят следа чрез трайна мускулна атрофия, различна по сериозност пареза и речеви увреждания, които понякога достигат инвалидизираща степен.
Лечението цели максимално възстановяване на самообслужването и пълноценният живот, което засяга подобрение на моторната и сензорна афазия (смущения в говора и разбирането на речта) и качеството на мисловните функции. При продължителна перфузия, понякога всички тези последици са налице.
Рехабилитацията и причините за избор на холистична терапия
Ранното стартиране на рехабилитация обещава оптимистична прогноза. Напоследък, конвенционалните лечебни методики срещат солидна конкуренция от неинвазивната холистична медицина, която по деликатен начин стимулира тялото към активизиране на скритите му механизми за самолекуване. Според теорията на алтернативните лечебни методи, тези сили са изключително мощни. Съществува ли сериозна причина за доверие в тях при животоопределящ сърдечносъдов инцидент като инсултът?
Първоначалната слединсултна фаза е най-остра и решаваща за цялостното състояние. За разлика от хеморагичният мозъчен удар, исхемичният оставя шанс за свеждане на некрозата на клетъчна мозъчна тъкан (исхемична зона) до минимум. Това е и основната цел в овладяването на острият момент при него, което е възможно чрез специфични действия за възстановяване на нормалният кръвоток – тромболиза, чрез която се постига реканализация на съдът.
1. Тренажор за вертикализация и пълно нервно-мускулно възстановяване
Слединсултната терапевтика понякога изисква дълги месеци усилия, за овладяване на парези и атаксия (липса на волева мускулна координация) с различна степен и локализация, породени от некротизирането на мозъчни клетки. Те са първостепенен проблем на заболяването, тъй като недостатъчното внимание към тях усилва площта им и неадекватността към физически дразнители. Когато рехабилитацията е необходима реакция към утежнена квадриплегия, параплегия и хемиплегия, прилагането й винаги започва възможно най-скоро след острият момент, в легнало положение.
Тренажорът е неинвазивен и ефективен метод за възпрепятстване възникването на спастични мускулни състояния и ставна контрактура. Характерната мускулна слабост, липсата на чувствителност и рефлексите също се повлияват положително от този тип физиотерапевтична мобилизация. Въпреки че пациентът е в хоризонтална поза, уредът предизвиква мускулни, ставни и костни движения със сходни проявления на естествената двигателна активност.
Резултатът е укрепване на мускулната тъкан, но също стимулиране дейността на вътрешните органи и клетъчното формиране, както и решаващото за слединсултни състояния стимулиране на кръвообращението, възстановяване структурата и разширяване на кръвоносни съдове. Самостоятелно изправяне на трупа в седнало положение (вертикализиране) и намаляването на моторна/сензорна атаксия са факт след определен брой процедури
2. Електроимпулсна терапия за руптурирал съд
Електромагнитните импулси, произвеждани от специализиран апарат, проникват през кожата, в зоната на точно определени рецептори. възприемат от тялото като собствен агент. Честотата и количеството излъчвани сигнали е индивидуална за всеки пациент, като дължината им се изменя постоянно, в синхрон с промените в телесната температура и течности.
Хеморагичният инсулт е последица от руптурирал кръвоносен съд или увеличен брой съдове, който прогресира в кръвоизлив с различен размер. Той увеличава налягането между ликворът и твърдата мозъчна кора. Инвалидизиращите последствия върху невро-физиологичното състояние са правопропорционални на площта на руптурата.
В изграждането и възстановяването на клетки огромна роля играят амиелиновите нервни влакна (аксони). Те провеждат нервните импулси най-бавно, но имат най-голямо значение за тялото, тъй като представляват повече от 70 % от нервната тъканна маса в тялото. Тези С-влакна стимулират освобождаването на невропептиди, които са част от корпусната структура на всяка мозъчна клетка.
Каква е връзката между тях и електроимпулсният генератор? Чрез тактилното въвеждане на електромагнитни вълни той стимулира нервните аксони, сред които и С-влакната. Стимулацията е съобразена с физиологичното състояние и капацитет на тялото, и обикновено е продължителна, тъй като фините C-влакна са най-тънки и трудни за активизиация.
Успешното отделяне на достатъчно количество невропептиди е първа стъпка към биологично клетъчно изграждане. Електромагнитните вълни моментално се преобразуват от тялото според потребностите му, така че клетките ги разпознават като органичен импупс. Подтикнати от него, всички блокирали невронни механизми се задействат, изграждайки отново целостта на кръвоносен съд.
3. Неврофийдбек (ЕЕГ биофийдбек) сеанси за нервно-мускулно програмиране
Neurofeedback процесът прави точно това, което посочва наименованието му – визуализира ходът на мозъчните вълни в реално време и ги илюстрира пред пациентите. С него те осъзнават как дишането, емоциите и мислите влияят върху физиологичните процеси.Neurofeedback осигурява на пациентът възможност за видимост на напредъка във възстановяването му.
Слединсултната рехабилитация е свързана не само с процеси по преодоляване на атаксия, мускулни конвулсии и контрактури. Терапевтите се борят с различна степен на дисфазия и дизартрия. Храненето също е затруднено поради невъзможност за сдъвкване и преглъщане на храна.
Ако електроимпулсната терапия се заема с преустройство на съхранената невронна мрежа и създаване на синаптични връзки между здравите неврони, то ЕЕГ сеансът демонстрира картината на оздравяване и мозъчната активност в реално време. Той, както и биофийдбек сеансът, са прекрасни методи за приучване към волево контролиране на мускулите. Постигането му е основна цел по време на рехабилитацията, когато основен проблем е възстановяването на неволевите или некоординирани мускулни контракции.
