Аутизъм (гр.autos – сам) е вродено поведенческо отклонение с неизяснен неврологичен произход, засягащо социалното развитие на личността и повод за доста елементарни спекулации на некомпетентни “специалисти“. Огромният съвременен поток от информация вече е шанс за спасение от ненужното неудобство да бъдем неграмотни.
Това, разбира се, все още съвсем не е бариера пред първосигнални “медицински“ хипотези на незнаещи хора, които правят опит за експеримент с човешките проблеми, без да притежават потенциал и интуиция да ги разпознаят. Неуточненият етиологичен произход и многобройните комбинации и проявления на симптомите са “зелена светлина“ за много такива опити.
За щастие, принципът проба-грешка не е актуален медицински похват още от епохата на Средновековието, и всеки родител със съмнения за аутистични белези в поведението на детето си вече има достъп до богата информация по темата. Медицински установените факти за аутизма се съдържат в специализирани научни издания по темата. Част от тях са достъпни в електронен формат, а в настоящата статия засягаме няколко базисни факта и няколко абсурдни предположения, които внасят повече яснота.
Аутизмът – спектърното разстройство с богата и сложна симптоматика
Диагностицираното аутистично разстройство не е стигма, а различно устройство на нервната система. Пример за това са редица световноизвестни личности, някои от които с дългогодишна кариера в киносредите. Общуването и обработката на информация – най-големите предизвикателства за хора с отклонения от този тип, са проявяват в различна степен и съчетания, което определя спектърният им характер.
Аутизмът е многолик. Към някое от многото му лица насочват особености на поведението в ранна възраст. Според медицинска информация, такива могат да се проявят още преди 1 годинка, но поради несъстоятелността на евентуална диагноза в тази възраст, връзката им със заболяването си остава предположение. Известните симптоми се наблюдават в различни комбинации и степен.
Симптомите
Международна Класификация на Болестите (МКБ-10-то издание) класифицира признаци на социална дезадаптация, придържане към установен режим с повтарящи се еднотипни действия и намалена способност за речево изразяване и невербална комуникация. Липсата на желание за физически контакт е придружен с емоционалната отдръпнатост на детето.
Двойният стремеж към изолация може да е резултат от различни психологични причини. Този на аутист се отличават с характерна изява и трябва да се разграничи от останалите. Понеже симптомите се проявяват и в лека степен, често напълно здрави деца стават обект на всевъзможни предположение и спекулации.
Да се определи типичен аутист е невъзможно, защото симптоматиката е индивидуална и варира. Всички симптоми обаче имат общ класификационне признак – те са константни. Съмнения за заболяване възникват, когато някои особености в поведението, и то точно определени, се изразяват постоянно, независимо от социалната среда.
Невербален дефицит и липса на лицева експресия
Аутистите демонстрират неразвито невербално умение за комуникация и неумение за разчитане на чуждите невербални сигнали. Това неумение често е съчетан с влошен или напълно липсващ очен контакт и трудно речево възпроизвеждане.
Дефицитите в речта се състоят в неразбираем говор, причинен от беден вокален речник, граматически неправилно изговаряне и промяна на ритъма – удължаване на звуци и напевно звучене в резултат. Изговарянето е основен проблем при тези деца, тъй като те са в състояние да съставят цели изречения, макар и с по-бедно съдържание, отколкото при техни връстници.
Както споменахме, лицевата експресия е силно ограничена, така че ако е налице неразбираема реч, тя не може да бъде обяснена с мимика или жестове. Сензорният контакт е избягван от редица пациенти, докато други го отхвърлят напълно.
Особените специфични движения и тенденция към блъскане, дърпане, късане и самонараняване са друга отличителна черта. Някои от тях се хранят по различен начин. С всички тези черти, опитите за комуникация на тези деца придобива вид на т. нар. неприемливо социално поведение.
Трудности в училище
Аутистите искат да се изразяват правилно, но заради неврологичните си особености го правят по различен начин, който остава неразбран и неприет. Това ги смущава и ги изолира допълнително. Те обаче срещат затруднения не само при експресивното изразяване – слуховото разбиране и обработка на информация, решаване на математически задачи, както и способността за разбиране на прочетен текст са друго предизвикателство от учебният процес. Така, в началният етап на обучение те може да демонстрират добри резултати, които да се влошат с усложняване на изучаваният материал.
Аутистичните разстройства се отличават и с изключително тесен кръг от интереси и много висока концентрация. Това е основен признак за разграничаване с СДВХ (Синдром на Хиперактивност и Дефицит на Внимание). Двете отклонения имат коренно различен характер, но визуални и поведенчески признаци. Аутистите имат еднотипен собствен режим, нарушаването на който предизвиква смущение и голямо неудоволствие. За разлика от тях, хиперактивните деца са в постоянно търсене на нови емоции и вълнения.
Пациентите се диагностицират толкова трудно, тъй като всеки от посочените признаци се среща в различна комбинация с други и в различна сила. Затова и учени разработват специални класификации и се обучават специалисти за ранно разпознаване на отклонението.
Митове
Митовете за аутистичните отклонения (Синдром на Рет, Синдром на Аспергер, високофункциониращо аутистично разстройство, дезинтегративно разстройство на развитието, което се проявява след до 2-та годинка) са факт и за това има обективна причина. Големите разлики между Синдромът на Аспергер и високофункциониращото разстройство, които често не се научават да говорят, е една от причините за това.
Затова консултацията с квалифицирани специалисти, дори няколко такива, е препоръчително за точно изясняване на диагнозата. Всъщност, признаците са характерни и се припознават с други само при разстройство, изявено от съвсем леки симптоми.
Някои наблюдение свързват аутистичните разстройства с ваксинацията против морбили, паротит и рубеола (MMR ваксина). То поражда истерия у много родители. Нови проучвания през 1999 г.в редица страни от света, изследващи хиляди деца, не потвърждават статията, но съмненията провокират пълно отхвърляне на ваксините от стотици и хиляди родители, които се страхуват с право. Ваксинацията спада, а това е причина за епидемии от силно заразни и опасни заболявания.
Всяко ново подмятане за тези заболявания се приема емоционално и всички те пораждат всеобщо объркване. Трудното диагностициране е причина за нови концепции, проверяване и отхвърляне на редица заболявания. Впоследствие е установено, че те нямат никакви допирни точки с аутистите – такива например са диагнозите от шизофренният спектър и Синдром на Даун. Родителите обаче са объркани и уплашени. Изследванията със сигурност ще изяснят неизвестните в ситуацията, но дотогава, консултациите с утвърдени лекари ще избегнат доста притеснения и неприятни ситуации.
