Мярката за лечение на хиперактивни деца цели предимно регулирането на особените неврологични симптоми, които пречат на социалната реализация и изпълнението на нормалните ежедневни дейности при децата. За окончателното им овладяване все още не е открит лекарствен метод, тъй като проблемът се корени в по-различен строеж на определени участъци от мозъка, намалени нива на невротрансмитери и повишена концентрация на допамин в част от тях, което отговаря за неумелото планиране на действия е реакции, както и засилени функции на моторният кортекс.
Хиперактивността и корекцията й
Обичайната практика е предписване на медикаменти като метилфенидат, дексамфетамин и други вещества на базата на амфетамин, които са насочени към влияние върху централната нервна система и овладяването на моторно-двигателният апарат. Антидепресантите – инхибитори на норепинефрин и допамин, както и селективните инхибитори на серотонин, се предписват с основна цел установяване на постоянен и сравнително траен баланс между нивата на отделните невротрансмитери.
Американската академия по педиатрия приветства комбинацията от правилно подбрани медикаменти и когнитивно-поведенческа терапия като ефективна и полезна. Наблюдения върху пациентите сочат, че приблизително 70 % от децата с хиперактивен синдром показват тенденция към трайно ограничаване интензитетът на симптомите и по-добра интеграция в социална среда.
Медикаментозната терапия обаче крие рискове от привикване към стимулиращите вещества, а и тя е изкуствен начин за овладяване на трудно контролируемите хиперкинетични импулси. Предвид, че пациентите са в невръстна пред- и начална училищна възраст, използването на игрови подход е разумна и дългосрочна корекционна терапия за ограничаване за ограничаване на емоционалното поведение, импулсивността и неспирното движение. Работата върху взаимоотношенията с родителите също не трябва да бъде пренебрегната.
Специалистите разработват множество терапевтични практики. Чрез тях лесно и неусетно, в условията на ролева или арт игра, децата с такъв поведенчески проблем биха могли да заучат по-приемлив социален модел на поведение. Така пациентите биха могли да коригират самостоятелно редица неврологични симптоми на синдрома. Освен това, новите умения за комуникация и сътрудничество, които ще придобият, със сигурност ще повишат самочувствието им в социална среда.
1. Игра с акцент върху комуникацията
Приятната и полезна комуникация е едно от предизвикателствата пред децата с хиперкинетичен синдром. Те нямат достатъчно търпение, за да чуят и възприемат сигналите, които им изпращат околните, а страдащите от влошена координация имат вродено затруднение да разчитат невербалните жестове при общуване. Практикуването на такъв тип ролеви игри ще развие част от капацитетът им в тази област.
Те са разработени от специалисти в областта и изпълнението им отначало може да се превърне в предизвикателство за неспирно движещите се и нетърпеливи малчугани с ADHD. Сюжетите им включват както съвместна дейност по двойки с пълна зависимост от партньора (изработка на рисунка, макет, апликация със закрити очи чрез указания), така и тренировка на невербалните комуникационни умения. Във вторият случай, играта се провежда в пълна тишина.
2. Игрови терапии за релаксация
Релаксирането на мускулните групи е необходима за хиперактивните малчугани, които постоянно тичат, скачат, катерят се или просто неспирно мърдат с ръце и крака. Мозъкът им обаче има не по-малка необходимост от покой – този синдром предразполага към тревожност, която настъпва по-бързо и се проявява остро, което означава, че редовното “изпускане на парата“ е задължително.
Специалните методики учат децата как да отпускат напълно мускулите на тялото си. Честите тренировки дават неизменен ефект и създават навик за пълноценна почивка, който по природа е несвойствен за тези деца. Известно е, че арт терапията е най-ефективна за релаксация на мозъчната активност, а комбинацията между двете постига оптимален резултат.
3. Коригиране на координацията
Голям брой деца с ADHD синдром срещат проблеми с координацията, което затруднява ежедневни дейности и представянето им във физически игри, създавайки им имидж на тромави и непохватни. При правилен подход, тренирането и подобряването на тези умения не е невъзможно.
Специалистите препоръчват игри с танцови елементи, комбиниращи различен стил музика, които развиват умения за резки и бързи промени в двигателната координация. Ролеви игри с повишаване и понижаване на гласа действат на същият принцип. С тях детето се научава да контролира тона на гласа си, както и да спазва определен период, в който не бива да се говори – изключително трудна задача за носителите на хиперактивни черти.
