Как чрез докосване, тялото ни може да възстановява функциите си в комплексен план, и да повиши съпротивителните си сили към вирусни и бактериални агенти? Лечебно-масажната техника остеопатия обяснява ролята на натискът и интензивността на тактилното докосване за функционирането на тъканите, мускулите, фасциите (връзки), органите, твърдите хрущялни костно-ставни структури, кръвообращението и лимфният поток.
Остеопатията – мануална техника, “виждаща” отвъд болката
Остеопатът е обучен терапевт, осъществяващ диагностика и третиране на физиологични изменения в почти всяка телесна зона. Единствено с ръце, той е в състояние да установи плътността, ритмиката и температурата на вътрешните органи, които са основните параметри на здравословното им състояние. Техниката включва мануално неинвазивно диагностициране без медицински уреди, и също такова лечение на проблемните зони.
Болката е първият отстраняем, и последният проявяващ се в хода на болестта симптом. Остеопатичната диагностика не се влияе от симптоматиката. Тя локализира изменения в тялото дълго преди появата на болезненост и други симптоми, използвайки информацията, получена през повърхностната епидермална текстура и костите. Процесът включва комбинация от докосвания с различна сила и траектория, които трябва да са напълно безболезнени. Внезапната болка е индикация за неправилна техника на терапевта.
Присъствието й сред холистичните лечебни методи е определено от комплексният характер на манипулацията. Тя оказва дълготраен ефект върху хронични, вродени и остри заболявания на дихателните и сърдечносъдовите органи, храносмилателният тракт, пикочо-половата и нервна система, черепно-мозъчни и кожни проблеми, и е естествен болкоуспокояващ метод. Жлезите с вътрешна секреция също се повлияват силно от техниките й.
Значението на костите и ставите за тялото
Остеопатията разглежда човешкото тяло като съвкупност от тъкани, органи, мускули и връзки, поддържани от основната опора – гръбначният стълб, и прилежащите костно-скелетни структури. Първоопределящата роля на костно-ставните структури за строежът на тялото е основната концепция и ориентир на терапията.
Според нея структурата, правилната позиция и целостта на костно-ставният апарат определя функциите на съседни органи. Бактериите, вирусите и неправилният имунен отговор на свой ред оказват влияние върху хрущялната и костна маса, предизвиквайки изменения като ревматоиден артрит и артроза. Здравите и масивни кости съответно поддържат по-плътни сухожилия, ставна хрущялна маса и мускули, които трудно стават жертва на деформация.
Връзката между костният скелет, ставите и телесните заболявания поставя въпросът за първопричината. Търсенето и изследването на факторите, отключили болест, определят присъствието на остеопатичните техники сред признатите холистични терапии.
Докосвайки периферният епидермис по няколко различни начини, остеопатът успява да достигне костният скелет и органите под него и да повлияе измененията в тях, същевременно стимулирайки потокът на кръвта и лимфата. Резултатът е прочистване на токсини и активно самовъзстановяване на клетки.
Остеопатични техники при костно-ставни фрактури и възпаления
Сеансът успешно съчетава способност за повлияване на костни изкривявания, ошипяване, износване на ставен хрущял и инфекциозните агенти, които ги повлияват. Тя е противопоказна за тежки травми и напредналата остеопороза, но е подходящ метод за овладяване на голям брой гръбначни деформации.
Третирането на кости, стави и фасции има различен характер – разтягащ, фиксиращ или релаксиращ. Най-общо, процедурите се класифицират като кранео-сакрална (засягаща черепът и цереброспиналната течност), висцерална (вътрешни органи) и лимфен дренаж. Прилагането им включва артикулиране, декомпресия и мобилизации за наместване и увеличаване подвижността на стави, състоящи от кратък и дълбок ротационен натиск, мускулен стречинг с релаксация, стимулация на фасциите (миофасциална техника) и др.
