Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието (СДВХ) е вече достатъчно популярен комплекс от симптоми, за да има съмнение за пресилена демонстрация на неспокойност, раздразнение, прекалено активна двигателна моторика и чувствителност към всеки външен дразнител (светлина, шум, температура, някои тъкани). Определено като неврологична особеност, сравнително лесно за разпознаване при деца от 3 до 5 години, то често започва проявленията си много по-рано.
Въпреки, че липсва медицинско свидетелство за хиперактивно бебе, хиперкинетичността и импулсивността напомнят за себе си още в крехката няколкомесечна възраст. Принципно, психомоторното отклонение поставя началната си фаза скоро след раждане, и то напълно различимо и видимо.
Проявлението е съвсем естествено, понеже този тип поведение е закодирано в структурата на мозъка. То е последствие от по-ниска плътност, намалено оросяване и съответно различно функциониране на префронталният асоциативен дял, разположен пред премоторната зона. Понижената секреция на допамин в подкоровите ядра (базални ганглии) пък отговаря за неспособността за овладяване на моторните функции. Кои симптоми обаче са достойни за засилено родителско внимание, понеже застрашават здравето на малките хора?
Хиперкинетичното бебе и рисковите симптоми
Бебешките реакции, сочени като отклонение от нормата, неслучайно са предизвикали вниманието на медиците. Част от тях крият риск за физическата безопасност на крехките кърмачета, които ги използват, тъй като все още не са способни на словесен изказ.
Както признаците на хиперактивно поведение в предучилищна възраст, при няколкомесечните бебета те също са цял комплекс от сигнали, а не единични случайни признаци. Родителите на бебета с подобно поведение със сигурност са били разтревожени от проявата и интензивността им нееднократно.
Най-отличителният белег на хиперактивност – повишената моторна активност, проявявана след 4-месечна възраст, всъщност е и най-безопасният сред всички. Кърмачето шава неспокойно с ръце и крака, необичайно активно е в сравнение с повечето си връстници, иска да види и пипне всичко. Мускулчетата са напрегнати и детето изглежда неуморно.
Любознателен малък човек или хиперкинетични симптоми наблюдавате? Не можете да определите със сигурност, но приблизителен отговор е възможен при присъствие на още няколко симптоми, чиято интензивност може да навреди на бебето.
Неспокоен сън и обилно повръщане след хранене
Свръхактивната двигателната моторика не може да бъде самостоятелно отклонение. Тя или е временно явление, или ако е постоянна, винаги е придружена с обща превъзбуда, кратък и неспокоен сън с често събуждане. Малко спящото бебе е логично да бъде и неестествено активно. Това състояние често се нуждае от контрол, предвид фактът, че то тепърва се учи да седи, на обръщане и изправяне – прекалената активност крие риск от удар и падане.
Обилното връщане на храна е малко известен признак на СДВХ. Кърмачетата често повръщат след хранене, което е признак на естественият органичен гастроезофагиален рефлукс. Той често се проявява и само чрез силно раздразнение, когато бебето не повръща, но изпитва неприятно усещане от стомашни киселини.
Голямото количество стомашна течност и храна обаче са и характерен признак на смущения в нервната система. Тази реакция е забелязана при голям процент бебета, които в по-късна възраст са диагностицирани със синдром на хиперактивност. Дори еднократната им поява изисква постоянен родителски контрол и правилен подход – задължителното спане по гръб е опасно при такива симптоми. Рискът от задавяне трябва да се предвиди и ограничи, тъй като повръщането понякога се случва не веднага, а няколко часа след хранене.
Плачът – бебешката “реч“, изключително интензивна при хиперактивност
Всеки човек знае, че бебешкият плач означава неудоволствие, страх, физическа болка, глад, студ, умора и още няколко важни усещания. Виждате колко затруднени са малките хора, които изказват всичките си нужди единствено по този безсловесен начин! Затова той трябва да бъде разбран правилно. Най-важната му особеност на плачът е, че той винаги е краен сигнал, предшестван от поредица насоки от страна на бебето, на които не е обърнато достатъчно внимание.
Интензивният и продължителен рев, придружен с поредица от посочените в предходната фаза симптоми, може да наведе към вродена хиперкинетичност и импулсивност. Важното в случаят е, че той се нуждае от подходящо контролиране и овладяване – постоянният плач е почти толкова вреден за малките същества, колкото физическа травма или болест.
Хиперкинетични импулси, неподвластни на външни стимули
Стремейки се да подпомогнат развитието на въображението и интелектът у детето си, родителите могат да прекалят със стимулирането на сетивата му. Те все още са свръхчувствителни, така че “пренасищането“ с цветове, звуци и впечатления се случва често. Бебетата го изразяват осезаемо точно чрез нервност, раздразнение и плач, затова разглеждането на книжки с картинки, гледане на филмчета или разходките трябва да се редуват с покой.
Свръхстимулацията обаче в никакъв случай не е идентична с хиперактивен синдром. Невъзможно е и той да бъде причинен от нея. Симптомите при двете състояния обаче имат известни прилики. Какво ги отличава? Дори не толкова интензивността им, а причинно-следствената връзка.
Ако малките хора реагират при включване на осветление, чувствителни са към ярки светлини, дрешките и чорапчетата им видимо ги дразнят и те постоянно се опитват да ги свалят, съмнението е налице. В случай че предоставянето на удобства не прекратява изблиците на плач, и дори допирът до спалното бельо е неприятен за кожата, то основателно се засилва. Необходимо е изследване на внимание всички условия, преди да се обърне поглед към тази неврологична особеност.
