Паническото разстройство често се разпознава трудно заради многообразната и объркваща симптоматика, която напомня протичането на множество физиологични заболявания. Затова първоначалната стъпка на претърпелите паническа атака хора е съвет с лекар, квалифициран в областта на появилите се оплаквания. Посещаваните специалисти са невролог, кардиолог, пулмолог, съдов хирург и още няколко вида специалисти преди изненадващото откритие, че физическите симптоми са с психологичен произход.
Паника – резултат от “сблъсъкът” на много емоции
Характерните за паническо разстройство симптоми са изненадващи за странични наблюдатели също толкова, колкото и за самите страдащи заради сложните фактори, които ги причиняват. Симптомите са илюстрация на психо-емоционални преживявания, мисли и настроения, преплетени в богата палитра, останали неизразени и дори неразпознати за изпитващите ги пациенти.
Несъзнаваната емоция е в основата на паническа атака. Паниката е често наблюдавано следствие от подобно емоционално натрупване, често изразявано от “много ми се насъбра“, като “много“ не означава непременно реално травматично събитие. Затова пристъпът обикновено учудва пострадалият и хората около него, навеждайки ги на мисълта за заболяване, психически проблем или преживяна психическа травма.
“Разнищването” и разбирането на емоции е изключително трудно за някои хора, особено ако емоциите са многопластови и ако някои от тях са поставени в графа “строго забранено“. Примитивният произход на човешката раса обаче винаги открива начин да напомни за себе си поради важна причина – примитивният “Аз“ иска най-доброто за нас. Той се проявява чрез ирационален страх именно при хора, които се ориентират трудно в емоциите си и имат много какво да учат за тях.
Затова и първата паник атака обикновено засяга възрастовата група на подрастващите, достигайки до около 25 г. възраст. Понякога пристъпи се наблюдават и в ранна детска възраст. Появата им зависи изцяло от психо-физиологичните особености на личността.
От какво е направен страхът
Силният ирационален страх при паническото разстройство е сбор на всички неизразени и неясни за човек чувства. Те се реализират чрез този соматичен изход за да ни напомнят колко важни са за човешкото същество, и колко фатално е пренебрегването им. Емоциите ни правят хора, а потискането им потиска и човекът, който сме.
Страхът е сигнал за потискане на емоционалните ни потребности по някаква причина, обикновено заради социални условности. Като правило, появата на острият страхов момент е внезапна, а пикът е на около 10-тата минута от началото му. Овладяването е възможно в първите минути. След това паник атаката се проявява чрез засилване на симптомите и страх от следващ пристъп. Ето кои са физическите сигнали, които пораждат и стимулират паническият ужас:
- Симптоми на сърдечно-съдов инцидент – сърцебиене, неравномерен ритъм с “прескачане“ на удар, болки и стягане в гърдите, изтръпване, скованост и вкочаняване на челюстта, изпотяване, пресъхване на устата, замайванe, “омекване” на крайниците. Усещанията са резултат от прилив на адреналин и достатъчно плашещи, за да предизвикат уплах, който от своя страна ги засилва допълнително;
- Втрисане, гадене, тремор, световъртеж, усещане за “топка“ в гърлото и трудно преглъщане, задух и чувство за непълноценно вдишване, безсъние и безпричинна тревожност са друга порция от многообразните симптоми, които могат да се наблюдават постоянно в умерена форма;
- Тревожност, страх от полудяване или смърт, мисли за предстоящо нещастие, съзиране на опасност в обичайни ситуации, усещане за нереалност и деперсонализация, опасност от загуба на контрол;
Паническата атака е описвана също като страх от неосъщественият контрол при хора, за които контролът е от особено значение. Стремежът за контролиране на житейските ситуации логично провокира подобни кризи, напомняйки че този тип контрол не е по силите на обикновеният човек и че животът е по-умен и предвидлив от всеки от нас.
В случаите, когато паническият пристъп не е резултат от физиологично заболяване, той е причинен от психологичен проблем. Симптомите са налице, за да ни напомнят за важните за нас моменти и неща от живота, които може да не се вписват в рамките на разбиранията ни или да са прекалено травмиращи за психиката ни. Те обаче съществуват, а симптоматиката ни пречи да ги осъзнаем – основната им функция, заради която паниката засилва и отслабва интензивността си.
Психолозите споделят, че най-силните и плашещи усещания се появяват, когато сме на крачка от осъзнаването на основният ни проблем. Правилното тълкуване на тези усещания помага да разберем себе си – нещо, което сме пропуснали някога, а промяна е ключовата дума за ограничаването и дори пълното им изчезване. Паник атаката не е болест, а признак на здрава взаимовръзка между тяло, психика и емоции, които се опитваме да потиснем, както и сигнал че емоционалността ни вероятно е на детско-юношеско ниво.
