Спомнете си периодът от раждането на бебето ви, докато то навърши годинка. Изпитаните от всяка майка ярки емоции съчетани ли бяха с невъзможност за сън, тъй като бебето се будеше почти постоянно, плачеше силно, беше изнервено и след периодът на колики, и понякога не се успокояваше дори и след прегръдка, носене на ръце и всички останали бебешки ритуали? Едва ли тогава сте се замисляли за възможността това да са характерни симптоми на хиперактивност при бебе.
За хиперактивността
Сравнително модерното поведенческо отклонение се диагностицира след определена възраст – от 3 до 5 години, и то за установяването му са необходими повече от 6 месеца наблюдение. Специалистите обаче са убедени, че проявлението му понякога започва още в бебешка възраст.
Диагностицирането според определените от МКБ-10 критерии понякога е изключително сложно дори и за деца в училищна възраст. Представяте си колко задълбочено наблюдение и знания са необходими, за да се потвърди със сигурност синдром на хиперактивност в едно невръстно пеленаче.
Социалната среда все още не съществува, за да е критерий и регулаторен механизъм, а самото дете не умее да изразява гласно своите мисли, чувства и намерения. Единственият начин, по който съобщава усещанията си, комфортът и дискомфортът, които изпитва, е чрез издаване на определени звуци и интензивен плач.
Смущаващите изблици на нервност, които не са временно недоволство, а продължават с часове и дни, винаги имат физиологична причина. Откриването й е задача на родителят – никой друг не усеща по-добре настроенията и физическото състояние в едно дете. Преди да започнете да проверявате и сравнявате симптомите на хиперактивно отклонение, трябва да сте напълно изключили ред други причини, които провокират бебешкото раздразнение, лошо настроение и интензивен плач.
Висока температура, колики, пълен памперс – ежедневните бебешки проблеми
Нервност и плач винаги се появяват като следствие от няколко основни причини:
- Глад – гладът обикновено предизвиква раздразнение Представете си какво изпитва бебето, което не умее да си поиска храна гласно! Тогава започва и интензивният плач.
- Недостатъчно сън – недостигът на почивка винаги се изразява с недоволство. Мръщенето, сърденето, мрънкането и сълзите са сигурен признак, че малкият човек иска да спи, но нещо му пречи.
- Подсичане – нежната кожа лесно се покрива с обрив и дори с микроскопични ранички (подсичането), ако памперсът я е раздразнил. Те причиняват болка, а както знаем, пеленачетата ни я съобщават по един начин.
- Непозната среда или сензорни дразнители – някои бебета приемат непознати хора, докато други реагират с познатият на много родители интензивен плач. Ярките светлини, силната музика, шумът и врявата обаче дразнят всяко малко дете, което протестира срещу тях по своят си начин.
- Колики и растеж на зъби – коликите преминават до 3-ти-4-ти месец. Първите зъби обаче болят доста и появата им се усеща от родителите доста интензивно.
- Болест – високата температура е най-честата причина за привидно безпричинен рев. Имайте го предвид, тъй тя може да бъде опасна за невръстни пеленачета!
Всички описани причини са само част от неприятните за вашето няколкомесечно дете ситуации и усещания. Те обаче предизвикват настроение за няколко часа или ден, което затихва при взимане на нужните мерки. Постоянното сърдене, цупене, мръщене, буденето през кратки интервали, необходимостта от повече физически контакт с майката, или появата на агресия, съчетана с плач, наистина може да са знак, че бебето ви проявява ярък характер от малко.
Такива обаче са и ранните симптоми на хиперактивно поведение. Диагностицирането й е невъзможно или поне много трудно, докато малчуганите не навършат определена минималната възраст. Засега, бебето ви показва собствено мнение и нужда от внимание – не бързайте да мислите за поведенчески отклонения!
