От периферна невропатия на ръцете и краката страдат изключително много хора по света. Само в САЩ броят им е около 20 милиона. Състоянието е свързано не само с изключително неприятна симптоматика, но е възможно да бъде и индикатор за наличие на много по-тежки заболявания, включително МС и HIV. Невропатията се среща най-често при хора с диабет тип 1 и 2.
Какво представлява?
Периферната невропатия подсказва за наличието на проблем с периферните нервни окончания. Тези нерви изпращат съобщения от централната нервна система, мозъка и гръбначния мозък към останалата част от тялото. Те казват на тялото кога например ръцете са студени. Заболяването се изразява с изтръпване, болки, мравучкане и мускулна слабост в различни части на тялото.
Периферната невропатия би могла да засегне различни нерви, така че да повлияе на различни участъци по различен начини. Засегнати могат да бъдат един, а понякога и няколко нерва едновременно. Състоянието е свързано с редица основни заболявания, но в някои случаи е трудно да се идентифицира източника на проблема.
Ето няколко ключови точки, обясняващи донякъде състоянието:
- Периферна невропатия на ръцете и краката е често срещано усложнение при редица различни медицински състояния – диабет, МС, дископатия, хипертиреоидизъм и др.;
- Може да засегне автономните, двигателните и сензорните нерви;
- Понякога засяга един или група нерви, например парализа на Бел, където засегнат е и лицевия нерв;
- Възможни причини за появата са: физически травми, повтарящи се наранявания, инфекции, метаболитни проблеми, интоксикация и прием на някои лекарства;
- Хората с диабет са най-рисковата група.
Лечение
Лечението на периферна невропатия, засягаща ръцете и краката се провежда в две основни посоки – атакува се основния причинител; провежда се терапия за облекчаване на симптоматичната болка и за предотвратяване на по-нататъшно увреждане. Когато невропатията е диабетна, адресирането на високите нива на кръвна захар може да предотврати допълнителното увреждане на нервите.
Когато причините са интоксикация, ограничаването на експозицията на предполагаем токсин или спиране приема на даден медикамент, е възможно да спре последващото увреждане на нервите. Някои медикаменти пък се добавят, с цел да се облекчи болката, изтръпването и мравучкането.
Медикаментите, които обикновено се включват в лечебния план биват: лекарства за лечение на епилепсия като карбамазепин; антидепресанти (венлафаксин); опиоидни болкоуспокояващи средства (оксикодон и трамадол). Медикаментът Дулоксетин може да помогне на хора с индуцирана от химиотерапия невропатия.
Лекарите понякога предписват кожни лепенки (Lidoderm), за временно, локализирано облекчаване на болката. Той съдържа локалния анестетик лидокаин. Пластирите са под форма на превръзки и могат да се нарязват по размер.
Нестероидните противовъзпалителни средства (Ибупрофен) биха помогнали за контролиране на болките. Те се предлагат без рецепта. При избора на медикаментозно лечение трябва да се вземат предвид лекарствата, приемани за други състояния, за да се избегнат нежелани взаимодействия.
Когато невропатията на ръцете и краката е причинена от компресия на един нерв, лечението е подобно, независимо от това, кой нерв е въвлечен. Подходът зависи от това дали компресията е фиксирана или преходна. Парализата на улнарния, радиалния или перонеалния нерв може да бъде преходна и обратима, просто като се избягва причината за компресия на нерва.
При синдром на карпалния тунел, консервативната терапия включва шиниране на китката, перорални и инжектирани кортикостероидни лекарства, и ултразвукова терапия. Ако невропатията не реагира на тези мерки, хирургичната интервенция е възможна опция. Операцията е необходима и когато нервната компресия е фиксирана, например причинена от тумор.