Лечение на диабетна полиневропатия (ДПНП) се налага дори и в началният етап от поразяването на периферни нервни влакна или нерви, инервиращи основни вътрешни органи. Патологично променена реакция към обичайни сензорни дразнители най-общо определя състоянието, която рядко е ограничено в структурата на отделен нерв и обикновено обхваща множество влакънца на невронната мрежа в даден участък.
Така изглежда най-често разпространеният случай на невропатия – полиневропатия, а симптомите й се характеризират с разнообразни проявления. Един от най-разпространените симптоми е болезненост нощем. Други типични неврологични реакции като изтръпване, мравучкане, убождане и обезчувствяване, мускулна слабост, понижен мускулен тонус, спазмолитични епизоди и крампи, влошена координация и невъзможност за активни движения, се допълват със симптоми от страна на вътрешните органи и системи, от които са част те.
Невропатия – риск за функционирането на цялото тяло
Симптоматиката обикновено се наблюдава в горни и долни крайници, а най-често по пръстите на краката и прасците, откъдето започва разпространението й по тялото. По-разпространеният клиничен вариант е симетричната дистална полиневропатия, развиваща се двустранно и обхващаща цялостната конструкция на нерв, с двигателни, сетивни и автономни окончания. Патологията може да засегне аксоните, миелиновите обвивки и структурата на йонните канали, като нерядко тези малформации се срещат в комбиниран клиничен тип.
Автономната невропатия (исхемия вследствие на увреждане на влакънцата) изразява присъствието си с аритмия, скокове в артериалното налягане, тахикардия в покой, хипотония в изправена позиция, неразположение в стомашно-чревният тракт и тазово-резервоарните функции. Разрушаването на неврони във вътрешни органи повлиява пряко оросяването на тези органични системи, което нерядко е причина за цялостно структурно увреждане на орган.
ДПНП и неинвазивната електростимулация
ДПНП не е симптом на захарен диабет, а заболяване със собствена клинична пътека в МКБ-10. То е възможно да се прояви и преди същинското разгръщане на диабет. Засилването или овладяването на сензорните, двигателни и арефлексни изменения зависи от правилно предприетите лечебни мерки. Медикаментите за облекчаване на болките и двигателните смущения не повлияват причините за появата им, а това е единственият начин за ограничаване развитието на невронните структурни промени.
Холистичната медицина е единствена алтернатива за частично възстановяване на неврологични функции. Неслучайно, холистичните методи почти винаги са част от рехабилитацията на сериозни неврологични, сърдечни и вродени дефицити.
Електрическият ток отдавна е доказал присъствието си под определена честота в телесната невронна мрежа. Невронните влакна са биологични импулсни трептения, а загубата на заряд обозначава неактивна (или некротизирала) нервна тъкан. Стимулирането на биологичното електричество в локалните зони на невропатия повлиява клетъчният синтез и регенерацията на невронните клетки, засилването трофиката към нервните влакна и подобрената им реакция спрямо сензорни и двигателни дразнители.
Доказан холистичен подход е прилагането на електрически, лазерни, магнитни и инфрачервени импулси с различна честота и интензитет върху невропатичните крайници или части от тялото, със съдоразширяваща цел или локално медикаментозно третиране, при което лекарството прониква дълбоко в тъканта (eлектрофореза). Електрофорезата, интерферентният ток и СКЕНАР терапията са сред най-разпространените методи за импулсно третиране.
В “Холимед“ специализирани терапевти, обучени в СКЕНАР терапията, предлагат качествено, безболезнено и немедикаментозно ограничаване на полиневропатия, чието развитие постепенно може да увреди голям брой периферни нерви, достигайки инвалидизиращ размер. Мит е, че заболяването е последица от диабет – то съществува и при наличие на предиабетен синдром, без структурна инсулинова резистентност, но бедата е, че напомня за себе си при вече увредени нервни окончания.
