Тревожността е психологическо състояние, чрез което мозъкът подава сигнал към тялото за напрегната ситуация, която заплашва телесният и психически комфорт. Усещането за повишена тревожност е нормална реакция при определени социални и житейски събития и всеки от нас е преминал през подобни изключително напрегнати епизоди.
За някои хора обаче това чувство остава постоянен “спътник”, дори и при отсъствие на рационална заплаха. Интензивното притеснение се отразява на социалната адаптация и комуникация, и се превръща в истински проблем при наложително пребиваване в стресова среда, както и при сблъскване с маркираните като “страшни” ситуации.
Именно степента на тревога определя наличието или отсъствието на психологично смущение. Докато силното притеснение е нормално и дори стимулиращо за някои активности, патологичната му форма е неадекватно по-висока от протичащите събития, продължителна и напълно обсебваща съзнанието. Често, такава тревога принудително променя поведението в различни житейски ситуации.
Психологическа и физическа проява
Психическите симптоми на тревожност включват индивидуалните усещания на дискомфорт, които не се проявяват на физиологично ниво. Такива са повишената моторна активност и възбудимост, силният натраплив страх, постоянното безпокойство и очакване за нещо лошо, както и острите пристъпи на паника. Произтичащите от тях проблеми с концентрацията, апатия, разсеяност, раздразнителност, гняв и агресивност, също могат се приемат като симптоми.
Те могат да достигнат патологични размери и са типичният белег на тревожно разстройство, понякога дори и без присъствие на физически симптоми. Понякога, психиката открива начин за справяне с прекомерната тревожност чрез повторение на видимо безсмислени “ритуали” или чрез поредица от наглед безпричинни натрапливи мисли (обсесивно-компулсивно разстройство).
Тревожните усещания се наблюдават и при продължителна употреба/злоупотреба с алкохолни и наркотични субстанции, а понякога дори след прекалена консумация на кафе, шоколад и тютюн. Този факт понякога е с подценявано значение, а е доста важен при точно определяне на състоянието, особено при придружаващи физически симптоми.
Физическото проявление на тревожността е твърде неприятно и дори плашещо. Знаем, че бадемовидната амигдала и хипокампусът могат да причинят доста зловещи изживявания чрез обилните количества адреналин, норадреналин и кортизол. Прекомерното притеснение се проявява чрез сърцебиене, болка, тежест или натиск в гръдната кост, задух, мускулни болки и схващания, повишено кръвно налягане, втрисане, изтръпване и схващане на крайници, сухота в устата, главоболие, отпадналост, умора и мн. други.
Продължителното им присъствие изтощава организма, а в комбинация с психологичните симптоми, умората се превръща в постоянен спътник на тревожните хора. Неслучайно тревожните разстройства често предизвикват депресия и хипохондрия. Тези психологични състояния се срещат като епизодичен стресов период, изолирана фобия или продължително разстройство.
Стрес, фобия, тревожно разстройство
Стресът в резултат на външни фактори в средата също може да придобие патологични размери. Често той дори е фактор за поява и задълбочаване на тревожно разстройство, което затруднява функционирането в различни житейски аспекти.
Фобията например е ирационален страх, който често е следствие на натрупано психическо напрежение, дори и наглед напълно нереалните страхове (арахнофобия – страх от паяци, агорафобия – страх от открити пространства и др.). Тя се изявява чрез изключително силна паника. Ако истинската причина за паническите пристъпи не се открие навреме, фобийните епизоди често прерастват в постоянна тревожност. Типичен пример е паническото разстройство (ПP)
Статистически проучвания сочат, че около 5-7 % от световното население е страдало поне веднъж в живота си от прекомерна тревожност. Интересното е, че тенденцията клони към нарастване на посочените цифри. В някои случаи това е следствие от сериозно психическо заболяване или психологична травма, но нерядко разстройствата са причинени от изострена чувствителност и стресов епизод в даден момент от живота.
Най-известните са генерализираното, обсесивно-компулсивното, паническо, афективно, посттравматичното тревожно разстройство и социалната фобия. Биполярното афективно разстройство и циклотимията се класифицират към граничните диагнози и се изразяват чрез много резки промени в настроението.
Соматоморфни разстройства
Съществуват различни видове тревожност, които могат да се проявят като епизоди или чрез постоянни натрапчиви усещания. Всички те обикновено предизвикват поява на описаните физически симптоми, които понякога са толкова ярко проявени, че стават неконтролируеми. Понякога, макар и доста рядко, те са единствените симптоми на тревога, без човек да е изпитал предварително чувство на очакване, безпокойство или силно притеснение.
Това е характерното клинично проявление на соматоморфната тревожност, които специалистите класифицират като психосоматични. Физиологичните симптоми са на преден план и са основните оплаквания, затова и пациентите смятат, че страдат от телесно заболяване. Всъщност, това са соматизирани нерешени психо-емоционални проблеми – състояние, което понякога се установява доста бавно и трудно.
Соматоморфните разстройства може да са самостоятелна диагноза, но и болест-симптом – последица от друго физическо или психическо заболяване. Физическите фактори са тежка бактериална или вирусна инфекция, миопатия (мускулна слабост и дистрофия), хиперфункциуя на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови заболявания, системен лупус, множествена склероза и дори мозъчен тумор. Хистерия, шизофрения, хипохондрия, и дори обикновените хроничен стрес и депресия, са психическите заболявания, които го причиняват.
Този тип психологическо разстройство е често срещано в наши дни. Докато терминът хистерия е разучен от Фройд още през 19 в., хроничният синдром на умора и синдромът на раздразненото дебело черво стават популярни едва в края на миналия век. И всъщност, те не са симулация, а физиологична реакция.
Симптомите при соматизация включват характерните безсъние, главоболие, световъртеж, сърцебиене, хипервентилация и задух, болка и стягане в гръдния кош, изтръпване и скованост на крайници. Често те се проявяват и чрез дерматологични проблеми, като понякога се наблюдават и епизоди на парестезия, парализа, слепота и мними припадъци.
