Броят на пациентите, диагностицирани с гръбначни увреждания, включително цервикална дискова херния, е нараснал драстично в последните двадесет години, според данни на СЗО. Въпреки значителния прогрес, благодарение на който все повече физически дейности са автоматизирани, човешката скелетна система продължава да страда от проблемите, засягали хората още през средновековието.
В настоящия материал няма да се спираме на възможните причини за нарастващия брой на гръбначно-прешленните заболявания. Тук ще се опитаме да помогнем на огромния брой хора, чули за пръв път диагнозата цервикална дискова херния. Намерението ни е да обясним какво причинява състоянието, какви са симптомите му и кои са методите за неговото лекуване?
Характеристики на заболяването
Гръбначният стълб, е съставен от поредица от свързани кости, наречени „прешлени“. Прешлените обграждат гръбначния мозък и го предпазват от увреждане. Нервите се разклоняват от гръбначния мозък, спускайки се до останалата част от тялото, с което правят възможна комуникацията между мозъка и тялото.
Мозъкът е способен да изпраща съобщения надолу по гръбначния мозък и навън през нервната система, за да накара мускулите да се движат. Нервите също така изпращат информация за болка, температура и др. от тялото обратно към мозъка. Всяко препятствие, застанало на пътя на комуникация води до загуба на връзка между мозъка и човешкото тяло. Тогава човекът губи способност да усеща и да се движи.
Прешлените са свързани посредством дискове и две малки стави, наречени “фасетни”. Дискът, изграден от здрави съединителни тъкани, придържащи даден прешлен към следващия, действа като възглавница / амортисьор между прешлените. Дисковите и фасетни стави осигуряват подвижността на прешлените, позволявайки на човека да се навежда и върти шията и гърба си.
Дискът е съставен от здрав външен слой, наречен „annulus fibrosus“ и гелообразен център, наречен „ядро пулпос“. С остаряването центърът на диска обикновено започва да губи водно съдържание, намалявайки значително функцията си на амортисьор. Тъй като дисковото състояние се влошава, външният му слой може също да руптурира.
Дисковата руптура може да позволи изместване на центъра на диска (наречено хернирал / разкъсан диск) през пукнатина във външния слой, в пространството, заето от нервите и гръбначния мозък. В този случай херниралият диск би могъл да притисне нервите и да причини болка, изтръпване, гъделичкане и слабост в раменете или ръцете. Тестове за промени в рефлексите, чувствителността и силата на ръцете, проведени от лекар са задължителни.
Възможности за лечение
Тъй като цервикална дискова херния, както подсказва самото ѝ наименование, засяга горния сегмент на гърба – шия, рамене и плещи, лечението би могло да обхваща широк диапазон от терапии. Лечебната програма, в зависимост от локацията и степента на увреждането би могла да включва нехиругично, медикаментозно и оперативно лечение.
Много от пациентите се подобряват само с известен период на почивка и носене на шийна яка, докато при други се назначават нестероидни противовъзпалителни лекарства, както и аналгетици за облекчаване на болката. Физиотерпевтичен курс би е удачен вариант, но само ако е проведен по индивидуална програма, съобразена със състоянието на пациента. Физиотерапията е възможно да включва упражнения, електроимпулсна стимулация и мануална терапия.
Когато нехирургичните методи не помагат, е логично да се прибегне към операция, чиято цел е да се отстрани частта от диска, притискаща нерва. Това става чрез процедура, наречена дискектомия. В зависимост от местоположението на херниралия диск, хирургът може да направи разреза в предната или задната част на шията, за да стигне до гръбначнака.
Техническото решение дали да се извърши операцията от предната част на шията (преден подход) или отзад на врата (заден подход) се влияе от много фактори, включително от точното местоположение на дисковата херния, а също и от опита и предпочитанията на хирурга.
