Голяма част от хората по света страдат от повишена тревожност, като само в САЩ броят им е около 40 милиона. Това е най-често срещаната група психични заболявания, но въпреки това едва 36.9% от страдащите получават адекватна медицинска помощ. Безпокойството е общ термин, включващ няколко психологични смущения, изразяващи се в нервност, страх, опасения и тревожност.
Тревожното разстройство засяга начина, по който се чувстваме и действаме, и понякога може да може да предизвика тежки физически проблеми. В по-лека форма, състоянието е просто обезпокоително, но със задълбочаването му, е възможно да се засегне сериозно ежедневния живот на пациента. Смущението се отразява на семейния живот, на професионалната реализация и социалните контакти изобщо.
Какво представлява синдрома на постоянната тревога?
Необходимо е да знаете, че това е сериозно психическо смущение, което рядко би могло да отшуми спонтанно. Спонтанното подобрение е възможно единствено, в случай че проблемът е предизвикан от конкретни събития, които с времето са претърпели благоприятна развръзка. Говорейки за разстройство, не можем да оставим проблема да се реши от само себе си. С времето той единствено ще се задълбочава, ако не се потърси професионална помощ.
Според Американската асоциация на психолозите, за по-висока от обичайната тревожност можем да говорим ако е налице емоция, характеризираща се с чувство на напрежение, тревожни мисли и физиологични промени – повишено кръвно налягане. Важно е да разграничим обичайното чувство на тревога от клиничното ѝ проявление, изискващо вниманието на психотерапевт.
Безпокойство
Когато е предизвикано от потенциално вредни или тревожни събития, чувството за тревога е не само нормално, но и необходимо за оцеляването на индивида. Още от праисторическата епоха, човекът се е научил да оцелява, вслушвайки се в алармите, подавани от собственото му тяло. Алармената система у човека представлява комплекс от физико-химични реакции, предизвикващи сърцебиене, изпотяване и повишена чувствителност към околния свят.
Тези реакции се дължат на прилива на Адреналин – хормон, отделян от надбъбречната жлеза. Той подготвя хората за неизбежна защита, подтиквайки ги да атакуват или бягат, в зависимост от вида на заплахата. След като днес заплахата от хищници е минимална, основен източник на притеснение са кариерата, семейството, здравословното състояние и материалните придобивки.
Състоянието на нервно напрежение преди важни житейски събития и в стресови ситуации все още има пряко отношение към оцеляването. Ако сте изпитали тревога при вероятността да ви блъсне кола, всеки следващ път, пресичайки улицата, ще бъдете много по-внимателни, за да избегнете опасната ситуация. Безпокойството, когато не е проявено в клиничната му форма, е нещо, което не бива да дефинираме като негативно.
Патология
Когато продължителността и тежестта на чувството за безпокойство не са пропорционални на ситуацията, която ги е породила, можем да кажем, че тревогата е преминала в психологическо смущение. Индикация са някои физически симптоми – повишено кръвно налягане, гадене, нарушен сърдечен ритъм и затруднено дишане. Психолозите дефинират разстройството като повтарящи се натрапчиви мисли и опасения.
Класифицирани са шест основни типа повишена тревожност, на два от които ще обърнем специално внимание. Те са:
- Общо тревожно разстройство – хронично заболяване, включващо прекомерно и продължително тревожно усещане, и безпокойство за неспецифични събития от живота, предмети и ситуации. Това е най-често срещаното нарушение, за което е характерно, че страдащите не винаги могат да идентифицират причината за своите чувства
- Панически синдром – Кратки и внезапни пристъпи на интензивен ужас и страх характеризират състоянието. Паник-атаките имат ясно дефинирана симптоматика – треперене, объркване, замайване, гадене и затруднено дишане. Пристъпите на паника имат свойството да се проявяват и бързо да ескалират, достигайки своя пик за около 10 минути. Те обаче биха могли да продължат часове.
Останалите четири са:
- Фобия
- Социално тревожно разстройство
- Обсесивно компулсивно разстройство
- Пост-травматичен стрес
Лечение
Лечението на повишена тревожност зависи от причините за нейната поява и от индивидуалните предпочитания на пациента. Утвърдените методи включват комбинация от психотерапия, поведенческа терапия и медикаменти. Алкохолната зависимост, депресията и други психични усложнения понякога оказват толкова силен ефект върху индивида, че лечението се отлага, докато всички основни състояния бъдат поставени под контрол.
Възможно е и самолечение, проведено в домашни условия, без лекарска намеса. Такова е показано само в случай на наскоро възникнали, епизодични кризи на безпокойство, когато причината за него е известна. Болният може да се справи и сам с помощта на редица упражнения и техники, включващи и управление на стреса, който е сред основните причинители на разстройството.
Съществуват много ефективни техники за релаксация, при които ежедневните дейности могат да се използват за понижаване на физическите и умствени признаци на повишена тревожност. Те включват: медитация, дълбоки дихателни упражнения, дълги вани, почивки на тъмно и йога, а също и упражнения за заместване на негативните мисли с положителни.
Изключително важна за прогреса на лечението е подкрепата на хората от близкото обкръжение – семейство, родители, приятели. Физическото натоварване е една от ефективните терапии за лекуване на тревожността, защото чрез него се освобождават химикалите в мозъка, отговорни за положителните емоции – допамин и енкефалин.
Особено полезни са дългите разходки сред природата, както и спортната активност. Статистиката сочи, че любителите на спорта и планинските преходи рядко страдат от емоционални проблеми, а още по-малко от психоматични смущения. Биофийдбек терапията също дава отлични резултати, поради свойството ѝ да помага за контрола и управлението на физико-емоционалните процеси в тялото.
