Училището представлява истинско предизвикателство за децата с хиперактивност и смущения в концентрацията. Неслучайно се оказва, че болшинството педагози са неподготвени за работа с деца с дефицит на вниманието. От своя страна самите деца срещат редица затруднения в усвояването на учебния материал.
За хиперактивните малчугани с подобна диагноза, е изключително трудно да седят кротко на едно място, да слушат и да се концентрират за по-дълъг период от време, а училището изисква от тях точно това. Най-тъжно е, че болшинството от децата искат да бъдат като своите връстници. Те искат да могат да получат знанията, определящи техните бъдещи социални и кариерни успехи.
Какво е нужно да се направи?
Говорейки за работа с деца с дефицит на вниманието, е важно на първо място да уточним, че в процеса трябва да вземат активно участници не само децата и техните учители, но и родителите им, или хората, изпълняващи функцията на семейна среда. Това, което ще помогне, е изготвянето на индивидуална програма, разработена на база състоянието и нуждите на всяко отделно дете.
Както вече уточнихме ролята на родителите е най-важна. Те са длъжни да помогнат на своя наследник да се справи с неврологичните дефицити, започвайки с постоянна и безусловна подкрепа. Детето в никакъв случай не бива да смята, че разочарова своите родители. Усещайки тяхната вяра, то ще разгърне максимално своите заложби, компенсирайки липсата на уменията, притежавани от техните връстници.
Родителят е този, който трябва да комуникира с учителите и да инициира създаването на успешна учебна стратегия. Груба грешка, присъща на съвременния родител е да крие за състоянието на детето си. С намерението да го предпази от подигравки, той го обрича на неуспех в придобиването на важни знания и социални умения. Често хората избират детето им да бъде смятано за невъзпитано, вместо за индивид с психично или физиологично разстройство.
Учителите, от своя страна са не по-малко необлагодетелствани в подобна ситуация. Те са принудени да се справят ежедневно с голяма група подрастващи, всеки от които има своя специфичен характер и нужда от внимание. В почти всеки клас днес има поне едно дете с диагноза хиперктивност и дефицит на вниманието, на което педагогът трябва да обърне специално внимание.
Учителското тяло е принудено от обстоятелствата да извършва ежедневно индивидуална работа с деца с дефицит на вниманието. По правило хиперактивните малчугани от всички възрасти пречат на учебния процес с нетипичното си поведение. Понякога стават от мястото си, тичат из класната стая, прекъсват учителя, а не липсват и изблици на ярост.
Решението
Единственото решение при работа с деца с дефицит на вниманието е обединяване на усилията от страна на учителите, родител и самото дете. Като родител, вие сте официален застъпник на детето си, което ви задължава да поискате среща с училищното ръководство, на която да изложите детайлно нуждите на своето дете.
Фокусът на възрастните трябва да бъде върху елементарните поведенчески прояви. Спокойният тон, с който се отправят забележките, е задължителен за всички възрастни участници в процеса. Похвалите и поощренията са стимул, който амибицира децата с хиперактивност да се стараят повече.
Съществуват редица терапевтични програми, помагащи на тези пациенти да овладяват физическите прояви на своето състояние и да фокусират своето внимание. Да се надяваме, че в близко бъдеще те ще бъдат въведени масово в училищата, тъй като статистите сочат, че броят на подрастващите с нарушена концентрация и свръхактивност непрекъснато се увеличава.
