Световната здравна организация (World Health Organization) описва симптомите на психоемоционалните паник атаки, излъчвани чрез телесни проявления с изключително силен и изразителен интензитет. Сърцебиене и аритмия, задух, стягане и болка в гърдите, тремор и сковаване на мускулите, усещане за пълна загуба на контрол и произтичащият от всичко това панически страх са само част от пъстрата симптоматика.
Въпреки класификацията, всеки страдащ изпитва тези симптоми с различна сила и честота. Потискането им е трудно и натоварващо тялото. Стандартната паническа атака първоначално се свързва с болест, което насочва хората към кабинети на множество медицински специалисти.
Статистика и цифри
В публикация на WHO от 2017 г. се посочва, че според изследвания от 2015 г., хората, страдащи от тревожни разстройства в световен план, наброяват 264 милиона, като най-висок процент на заболеваемост се наблюдава в САЩ. По-големият процент пациенти с високо ниво на тревожност са жени.
Паническото разстройство – психоемоционалното неразположение, свързано с неконтролирани панически пристъпи, е част от тази група. Факти на ADAA – Американската Асоциация за Тревожност и Депресия, пък конкретизират в каква степен то засяга световното население – цели 6 млн. души в зряла възраст, сред които 2,7% от населението на САЩ, не просто са преживели единични панически епизоди, но са диагностицирани с паническо разстройство.
Проблем на съвременното общество
Този тип тревожност постепенно придобива статут на особена психологично-емоционална епидемия, което навежда на мисълта за общ източник на “зараза”. Според някои специалисти, основни фактори са динамичният живот в големите градове и мегаполиси, според други – травматично събитие, провокирало соматизиране на проблемът, а физиологично заболяване и фамилна обремененост са по-рядко срещана, но възможна причина.
Едно е сигурно – паническата атака е източник на проблеми в личният живот не по-малко, отколкото в професионалният, а страдащите често проявяват хипохондрични симптоми. Сигурността, че телесното им и психическо здраве е в установените норми, разкрива истинският им проблем.
Психологът казва…
Причината за паническите атаки е много личен, много интимен, често – неизказан и именно поради тази причина – дълбоко соматизиран емоционален проблем. Соматизирането на емоционално неудоволствие или травматичен момент означава целевото му потискане чрез неосъзнаване. Конкретни ситуации обаче подчертават проблематиката пред пациента, който я възприема на подсъзнателно ниво. Отказвайки да приеме (осъзнае) фактите, той ги соматизира.
Според наблюдения на квалифицирани психолози, колкото по-близко е страдащият до моментът на осъзнаване (проблясък), толкова по-силни и съответно плашещи симптоми се пораждат в тялото. Според психологическите изследвания, тяхната роля в механизмът на разстройството е да изгради бариера между получаващият пристъп и осъзнаването.
В преобладаващ процент от случаите, осъзнаването на същинският проблем е по-болезнено за него дори от симптоматиката, въздействаща “смилащо“ върху тялото. Можем ли да наречем това състояние своеобразна психологическа “криеница”? И да, и не.
Ключовата дума е промяна, която е трудна за реализиране
Паническият пристъп е проблем със собствената личност. Той обаче ежедневно и ежечасно бива провокиран от множество външни фактори и дразнители, което усилва симптоматиката. Класификация на причините е невъзможна, защото те са строго индивидуални. В случаите, когато е установено, че те са психологични, специалистите в сферата препоръчват когнитивно-поведенческа психотерапия.
Сеансите са продължителен и нелек процес. В него чрез разговори, проведени с професионална методика, хората с паническо разстройство получават възможност да научат повече за себе си, да открият непознати мотиви в поведението си, и в най-успешните терапевтични процеси – да разкрият същинската причини за паник пристъпите си. Самите психолози посочват обаче, че “разкриването” се случва изключително трудно и че, колкото и неприятни да са, симптомите съхраняват психиката на пациентите. Осъзнаването би й се отразило прекалено натоварващо, защото налага много и сложни житейски промени.
Пациентът усеща това на подсъзнателно ниво и избягва този момент. Понякога пристъпите изчезват сякаш “магически“. Това е временна реакция и често е провокирана от външни промени в средата. Възможно е те завинаги да запълнят “липсващото звено“ за пациента. Истинското изчезване на симптоматиката е невъзможно. Симптомите са естествена психологична реакция и всъщност е признак за психическо здраве. Те обаче се променят и отслабват, но това винаги е резултат от вътрешна трансформация на мисленето и възприятията.
Какво представлява пристъпът
Кой е най-големият ви страх и колко издръжливо е тялото ви? Мозъкът ви знае отговорите и на двата въпроса, така че паническите атаки са синхронизирани и към двете характеристики – веднъж чрез първопричината и после чрез симптоматиката, тестваща здравето ви. Продължителността и честотата на симптомите е строго индивидуална – докато при някои хора те отслабват за 30 минути, други ги преживяват с една и съща интензивност в продължение на дни.
Истината е, че никой страдащ от паник атака не смята, че полудява в момент на пристъп, защото знае, че това няма да се случи. Мисълта, която поражда по-интензивен страх е, че тялото му трудно ще преодолее симптомите. А те са много и различни.
Първите минути са критични. Реакцията към отключващият фактор е различна при всяка паник атака. Преживели пристъпи хора казват, че ако телесният отговор е неовладяем в самото начало, то започват да се проявяват и други симптоми, и самостоятелният контрол става невъзможен.
