Правилното диагностициране на клинична хиперактивност с доминантен дефицит на вниманието (СДВ) е трудно, не само защото симптомите му се проявяват късно, а в предучилищна възраст лесно могат да останат незабелязани. Нерядко те се припознават и с тези на ред други физиологични заболявания. Затова и патологичното нарушение на концентрацията се потвърждава едва след изследване на всички останали варианти.
Кои са “подобните” болести
Преди насочване към “различната“ психо-поведенческа диагноза, децата с този вид дефицит обикновено преминават през разнообразни изследвания. На първо място се изключват редица психиатрични заболявания – биполярно афективно, тревожно или посттравматично стресово разстройство, шизофрения и др. Уврежданията на щитовидната жлеза, алергии, анемия, хипогликемия, слухови и зрителни проблеми или тежки инфекции са физиологичните причини за подобни симптоми.
Неврологичните заболявания са най-лесно обърквани с нарушения в концентрацията. Епилепсия, атаксия, множествена склероза, мускулна дистрофия, моторна невропатия, както и всички разстройства от аутистичния спектър (синдром на Рет, синдром на Аспергер) също проявяват някои от симптомите на СДВ. Медицинските специалисти никога не изключват и възможността за стрес поради нездравословна семейна среда или други ежедневни проблеми.
Снидромът с преобладаващ дефицит на концентрация се установява чрез лингвистични и психомоторни задачи, оценка на интелектуалното развитие и специални тестове за изследване на вниманието. Изследванията се извършват от комисия в състав детски психолог, невролог, логопед и специален ресурсен педагог.
Правилна диагностика на синдрома обаче е възможна единствено чрез оценка според критериите на DSM-IV/DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник). Поне шест от включените в А1/A2 критериите особености трябва да се проявяват интензивно най-малко шест месеца, в различна социална среда и да застрашават нормалната социална адаптация. Те са ориентирани около:
- Трудности при продължителна концентрация (причинява стрес)
- Постоянно разсейване
- Неспособност за изслушване при разговор или преподаване
- Неспособност за спазване на поставени срокове и инструкции
- Трудности при организация и планиране на дейности
- Неспособност за вникване в детайли
Диагностицираният хиперактивен синдром с преобладаващ дефицит на концентрацията се контролира чрез медикаменти. Те обаче просто потискат неприемливите и дезадаптивни симптоми, тъй като заболяването е причина от специфична структура на мозъчните сектори. Когнитивно-поведенческата терапия и най-вече спокойната атмосфера около детето са с много важна терапевтична стойност.
Ефективно подобрение на концентрацията
Понякога изявените симптоми, които пречат на нормалната ежедневна дейност (дислексия, диспраксия, дисфазия, депресия, тревожност и др.) стават основен обект на внимание. Лечението е насочено към тях, а не към провокиралата ги причина и това затруднява овладяването на затруднената концентрация – аномалията, която включва всички тези увреждания. Затова и холистичното лечение е предпочитано от много родители.
Холистичната медицина се стреми да кореспондира директно с първопричината на всяка болест, и се опитва да я коригира дълготрайно. Дефицитът на внимание не е изключение, а като най-успешно лечение за момента е призната неврофийдбек терапията. Тя се извършва под наблюдение на терапевт и е напълно приложима за всяка възрастова група.
Специализираният център “Холимед“ постига истински успех в овладяването на нисък капацитет на концентрация. Квалифицираните терапевти прилагат модерните неврофийдбек процедури, чието периодично повторение доказано коригира аномалиите мозъчните структури и повишава производството на допамин. Спокойната релаксираща атмосфера и усмихнатите лица със сигурност ще се харесат на малките пациенти.
