Откриването на отличителни за хиперактивно бебе симптоми е изключително труден и двусмислен процес, тъй като всеки проявен симптом би могъл да е отшумял още през следващият месец. Периодът до 3-тата годинка е етап на бурно развитие, изпълнен с изключително разнообразни промени, които са повлияни и от редица външни фактори, като семейна среда, здравословен статут, наследствени заложби и др. В този етап строежът на мозъка все още развива и дооформя структурите и центровете си, затова и всички специалисти подчертават, че той е особено важен.
Бебешката хиперактивност
Недостатъчно развитите участъци на някои мозъчни дялове, както и неравномерните нива на допамин и норепинефрин в част от тези участъци е изключено да се установи чрез тест, а видимите симптоми, както казахме, са подвеждащи. След тригодишна възраст присъствието/отсъствието на особености в мозъчните структури вече е фиксирано. Все пак – някои особености в поведението на едно бебе подсказват за бъдеща вероятност от проява на хиперактивно поведение. Кои именно са те?
Свръхподвижните и вечно склонни към активни игри малки същества обикновено будят умиление и възхищение в наблюдаващите ги близки и приятели на родителите им. По-наблюдателният поглед върху поведението на необикновено подвижните бебета различава два типа характер сред тях: част от малчуганите действително са изключително енергични, което включва повишена любознателност към различни аспекти от ежедневният живот.
При немалък процент пеленачета обаче видимо трудното за контролиране шаване с ръце и крака, пълзене във всички пространства, където успеят да ги заведат физическите им сили и постоянните опити за бърборене са в прекалено интензивен заряд. Освен това, те често са придружени от прекалена емоционалност, изразяваща се в чест и продължителен плач, тревожност и раздразнителност, които се проявяват чрез по-кратък от обичайното за възрастта им количество сън и разбира се – предпочитание на по-ярки, пъстри и визуално впечатляващи играчки.
Различните потребности за сън провокират и промени в цялостният бебешки режим – те са наложителни при този тип свръхактивни бебета. Съществуват и още няколко прояви, които се свързват трудно със статутът “хиперактивен“, а всъщност много често сигнализират за точно това състояние.
1. Свръхчувствителност към тактилен допир
Въпреки характерното за ADHD привличане от ярки външни стимулации, бебетата с такъв проблем реагират с повишена тревожност на силна музика, прекалено високи гласове и агресивна светлина. Отношението към този тип влияния е придружено и от особено възприемане на контакт с по-груби платове, студени или прекалено топли предмети – тактилният допир предизвиква разсейване от моментната активност на бебето, като често той бива изразяван с емоционален и звучен плач.
В по-късна възраст, сензорните дразнители са причина за липса на концентрация. Бебето изпитва същото усещане във видоизменен вариант. Като цяло, тактилният контакт и най-вече този с майката е много по-важен за пеленачетата с хиперактивни черти, отколкото за тези без такива проявления.
2. Смущения в координацията и фината моторика
Независимо от свръхактивният си мускулен тонус и непрекъснато движещите се ръце, крака и пръстчета, бебето с хиперактивен синдром нерядко проявява проблеми с координацията на движенията си. Тя се забелязва осезаемо при първите опити за пълзене, когато равновесието се оказва по-трудно постижима задача, отколкото при другите деца на същата възраст.
Т.нар. моторна диспраксия – невъзможността на моторно-двигателният апарат за бързо и сръчно изпълняване на определени действия не е болестно състояние, но създава затруднения при редица ежедневни активности. Проблемът се корени в планирането на движенията и съгласуването помежду им.
След 18-десетият месец все по-ясно се проявява трудното захващане на предмет в ръката (прибор, флумастер, играчка), бавното и несръчно преместване на вещи, честото спъване и падане, а в по-късен етап този проблем се забелязва и при участие в специфични детски игри – трудности при управляване на колело. Затрудненията в пространствената координация често си остават активни и в зряла възраст.
3. Ранни симптоми на вербална диспраксия
Нарушението на езиковата реч, като в случая се има предвид закъснялото проговаряне и недостатъчно ясният вербален изказ след това. Тази особеност крие причините си в неврологичното устройство на мозъка и мускулната моторика, които отговарят за планиране на речевите програми и практическото ми възпроизвеждане.
Проблемът им своите ранни проявления, които почти винаги са налице в бебешка възраст. Обичайните звуци, които бебетата често използват за комуникация, отсъстват или са съвсем малко, а приемането и обработката на храни и напитки понякога е придружено с особености. Крайният симптом е закъснялото изговаряне на първата дума и неумението за комбиниране на звуковете в дума.
