болки в ставитеЧовешкото тяло е съвкупност от сложно устроени анатомични системи. Костно-скелетната структура е най-важната опорна точка и основа, без която не бихме комбинацията от органи не би могла да образува оформено тяло. Скелетът на здрав възрастен човек се състои от 206 (до 212) кости, разположени в череп, цервикален (шиен) отдел, гръбначен стълб, гръден кош, ребра, раменна структура, горни и долни крайници, ходила и пръсти.

Костите са свързани помежду си здраво, но достатъчно свободно, за да създадат идеалната двигателна моторика. За връзка служат хрущялно-тъканни структури, наречени стави, които са около 350 на брой, класифицирани като синовиални (подвижни), фиксирани (неподвижни) и полуподвижни. Появата на болки в ставите винаги е притеснителна, тъй като може да е свързана както с нарушение в хрущялните структури на ставната капсула, така и със ставна връзка или сухожилие.

Видове ставни деформации

Болката е симптом на синовиалните и хрущялни (полуподвижни) ставни структури. Тя често се проявява с усещане на скованост и затруднена подвижност, придружено с характерен звук (пукане на ставите) и се излъчва и към свързаните от ставата кости. Понякога е придружена от локално подуване, зачервяване и затопляне, заедно с повишена телесна температура. Такива оплаквания се появяват най-често в ставите на коленете, лактите, раменете, пръстите, челюстната, гривнената и тазобедрената става.

Болезнените усещания, предизвикани от деформация на ставата, могат да бъдат временни (сезонни), но след определен период на нелечение да се превърнат в хронични. Когато са само придружаващ симптом към друг вид заболяване, те просто отшумяват след излекуването му.

Увреждане на меки тъкани в ставната капсула

Понякога главният проблем за болка в ставната област не е деформация или разместване на костният сегмент. В случая тя маркира навяхване, разтягане и деформация на меките структури в капсулата – сухожилие, ставна връзка и мускулни влакна.

Ставните връзки и сухожилията са ивици здрава съединителна тъкан и колаген, която обаче не е прекалено еластична. Докато сухожилието може само да се разтегне и възпали, ставната връзка е податлива както на навяхване, така и на разкъсване, и дори поява на остеоепифизиолиза – пълно отделяне от костта, към която е прикрепена.

Най-податливи на травми са кръстосаните връзки на долните крайници (коляно, глезен, стъпало), а по-рядко и с много по-леки последици – тази в шийният отдел. Болката е с остро и парещо начало, придружена от блокирани движения, възпаление с локален болезнен оток и дори вътреставен кръвоизлив (хемартроза). Тендинитът, тендинозата и тендинопатията са няколко медицински състояния, описващи възпаление на сухожилията, което може да възникне във всяка област на тялото.

За намаляване на болката, възпалението и отока се предписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Ако те не повлияват ефективно състоянието, се заменят с глюкокортикоиди. Същинското излекуване на обаче става чрез локално обездвижване с гипсова превръзка или ортеза, и физиотерапевтични упражнения след определен период от травмата. При неуспешно лечение или пълно разкъсване (остеоепифизиолиза), лечението се осъществява с хирургическа намеса или подшиване на връзките.

Синовиалната мембрана, която “облицова” вътрешната част на капсулата, също е склонна към травматични изменения. Секретираната от нея синовиална течност е концентрат от хиалуроанова киселина, хондроитин сулфат, глюкозамини и глюкозаминогликани. Тя спомага за гладкото и лесно движение на хрущялите и освен това активно подхранва гладката хрущялна тъкан.

Редица ставни увреждания обаче предизвикват намалено и увеличено производство на този секрет и промяна в съставът му, които предизвикват физически симптоми. Пониженото количество течност уврежда хрущялната маса и е последица от артрозни изменения, а повишената секреция се причинява от възпаление, води да натрупване на течност в кухината на капсулата. Резултатът – оточна, болезнена и трудноподвижна става, е познат като синовит или бурсит.

Концентрацията на голямо количество синовиална течност се получава и под формата на хигрома – доброкачествена киста, причинена от херниация на мембраната. Тя се образува върху стъпалата и ходилата, като отстраняването й става чрез пункция.

Увреждане на хрущялната тъкан

Болезнени стави се причиняват със същата честота и от деформация и дегенерация на ставният хрущял. Хрущялът е гладка колаген – еластинова маса с висок процент протеогликани, която представлява твърдият компонент в структурата на ставната капсула. Той е с плътност от 3 до 5 мм. и покрива външната повърхност на ставата.

Хрущялната маса и течността, секретирана от синовиалната мембрана във вътрешната част на капсулата, предотвратяват триенето между допиращите се костни тела, омекотяват тежестта от корпуса и така улесняват движението. Въпреки че е изключително гъвкав и устойчив, ставният хрущял се възстановява трудно и бавно след деформация. Такава може да възникне от травматичен удар и като резултат от постепенно дегенериране на твърдата гладка тъкан.

Луксацията (изкълчване) и навяхването (дисторзия) травмират всички елементи от ставната капсула и са травма в резултат от физическо натоварване. Хрущялната тъкан се уврежда самостоятелно като следствие от инфекциозен процес или износване. Сред популярните “ставни” заболявания са няколкото варианта на артрит, артроза (изтънен хрущял), остеопороза, остеохондроза (в юношеска възраст), остеофити и още някои дегенеративни последици.

Гръбначното изкривяване и дисковата херния също засягат здравословната форма на ставните капсули, а увреденият менискус е най-кошмарното преживяване на всеки активен спортист. Менискусът е дисковидна хрущялна тъкан в коленните стави, която сравнително  лесно може да се увреди и прекъсен при тежки физически натоварвания.

Симптомите при всички увреждания на твърдата хрущялна тъкан са остра блокираща болка, ограничена подвижност, оток и характерен звук при движение. Модерните алтернативни методи на лечение (масаж, акупунктура, лазерна терапия и др.) са все по-предпочитано средство за предотвратяване на хирургическа намеса, едновременно или придружавайки медикаментозното лечение.